Текст книги "Гай-джин"

Автор книги: Джеймс Клавел

сообщить о нарушении

Текущая страница: 87 (всего у книги 99 страниц)

Андре въздъхна. Знаеше, че го е разбрала. Сега бе в ръцете му. За известно време.

– Самураите на Йоши ще дойдат утре за твоя Хирага. – Каза й го, без да се страхува. Една негова дума, и патрули – японски или британски – щяха да направят къщата на Трите шарана на пух и прах. Преди това той щеше да отведе Хиноде на сигурно място. – Ако гай-джин не получат Хирага до утре, ще има големи неприятности, Райко. За гай-джин, за Йошивара, за всички. – Тонът му я накара да потрепери. – Навярно гай-джин ще изпратят наказателни отряди тук, там – навсякъде. – Андре остави думите му заплашително да висят във въздуха.

– Е, и? – запита Райко. По горната й устна избиха капчици пот. Боеше се от предстоящото и бе забравила за всичко друго.

– Имам предложение: ако ти… толкова съжалявам – сладникаво каза Андре, – ако твоята приятелка укрие Хирага за няколко дни на сигурно място и в нужния момент го предаде на нашия водач… навярно ще получи много пари – достатъчни за теб и Хиноде, а? – Пронизваше я с очи и Райко се опита да не трепне. – Или пък твоите хора да го предадат на Йоши. Хирага е шиши, по-ценен от обиците. – Видя как отново я побиха тръпки. – Много пари дават за шиши, нали?

Щом сърцето й се поуспокои и овладя гласа си, Райко събра сили за възможно най-спокойната си усмивка, Андре бе сигурен, че Хирага се крие при нея и ако го предизвикаше, щеше да изложи себе си и Трите шарана на смъртна опасност.

– Ще попитам приятелката си дали го е виждала и знае ли къде е, после ще поговорим. – Гласът й звучеше помирително и вече бе решила незабавно да прекъсне всяко вземане-даване с шиши. За предпочитане – още тази вечер. – Какви прекрасни сведения си открил, колко са ценни, добре е да знае човек толкова много – без съмнение от това ще извлечеш облаги! Ах, Фурансу току-що, за да отвлече вниманието му, – чухме, че тази вечер била пристигнала от Хонконг една дама гай-джин. Тя ли е прочутата майка на тай-пана?

– А? Не – отвърна Андре разсеяно. – Тя ще се жени за търговец. Защо питаш?

– За някой от моите клиенти ли, стари приятелю?

– Не. Струва ми се, че около година и повече посещава къщата на Сочната радост – Джейми Макфей.

– Джами-сан ли? Джами-сан от Струан? – „Ийе – оживи се Райко, – трябва бързо да съобщим на Неми. Тя ще се представи на тази дама в голямата къща на Струанови, ще й се поклони и ще я поздрави с добре дошла. Ще я увери, че докато е споделяла леглото с Джами-сан, изкусно се е грижила за него. Много е важно любовницата – нее-го-сан – да поддържа добри отношения със съпругата – оку-сан, тъй като съпругата плаща всички сметки. А после ще я покани в къщата на Джами в градините на Сочната радост. Ийе, великолепно, така ще можем всички да я разгледаме добре.“ – Фурансу-сама, носят се слухове, че тази вечер гай-джин са затворили един японец.

– Какво? Нямам представа. Ще се опитам да разбера по-късно. Това не е от значение. Сега за Хиноде.

Райко живо го прекъсна:

– Хиноде ме попита дали ще я удостоиш с посещение тази вечер. Тя ще се радва, ако дойдеш – много те почита.

Андре усети тежест в гърдите си. Сега, след като Райко му бе в ръцете, щеше да я помоли, не, да я принуди да накара Хиноде да се откаже от условията за светлината. Но внезапно се изплаши.

– Какво има?

– Нищо – измърмори Андре. – Ох, отивам при Хиноде.

След като той си тръгна, Райко пийна малко коняк, за да поотпусне нервите си. Сдъвка няколко уханни чаени листа, за да премахне мириса му. После загрижено се отправи към тримата шиши и им разказа част от сведенията на Андре за Йоши, който изисквал Хирага, и за войниците му, които утре щели да го вземат.

– Толкова съжалявам, най-добре е тази нощ да си отидете, по-сигурно е за вас – посъветва ги тя, а гласът й трепереше от страх. – Кацумата-сама, клиентът ми се закле, че наказателните отряди и войниците на гай-джин ще пристигнат всеки момент и ще претърсват навсякъде.

И тримата посрещнаха новината мълчаливо. Като чу за тайните дела на Йоши с гай-джин, Кацумата реши на всяка цена да предизвика недоразумение помежду им.

– Благодаря ти, много ми услужи, Райко-сан. Може да си тръгнем, може да се наложи да останем, но и в двата случая богато ще те възнаградим.

– Наистина смятам, че е най-добре да напуснете…

– И в двата случая ще те възнаградим богато. Междувременно ще обсъдим как най-добре да те защитим – сопна се Кацумата.

На Райко не й се тръгваше, но се поклони, благодари му и излезе. Щом се озова на сигурно място, взе да кълне и Кацумата, и шиши, и Андре, докато в същото време решаваше по кого от доверените пратеници да предаде сведенията на Андре за Мейкин.

– Запалете лампите – нареди Кацумата. Повечето бяха изгаснали, когато Райко отваряше и затваряше вратата и вятърът бе нахлул в стаята. – Слушайте – рече им той така, че никой отвън да не го чуе: – Хирага, ще взема още бойци и ще ги доведа след три дни. Крий се тук – така е по-безопасно, отколкото да идваш с мен. Предреши се и се скрий в тунела. Ако си разумен, нищо няма да ти се случи.

– Да, Сенсей.

– След три дни ще опустошим Йокохама, ще унищожим кораба, ще избием колкото се може повече гай-джин и ще избягаме. Ще донеса със себе си униформи на Бакуфу. Такеда, помогни на Хирага със запалителните вещества. Да са готови, докато се върна.

– Нека дойда с теб, Сенсей. Ще те защитавам откъм тила, ако те проверят или ти препречат пътя – предложи Такеда.

– Не, ще останеш с Хирага. – Кацумата не искаше да го обременяват. Чувстваше се извънредно неудобно в Йошивара. – Ще тръгна веднага, щом вдигнат бариерите.

– Така е най-добре. Соно-джой – извика Хирага. Призля му и се чувстваше замаян и ужасен от мисълта, че войниците на Йоши или наказателните отряди пристигат утре. Щяха да го заловят, бе неизбежно, след като лично Йоши го дебнеше. Съзнаваше, че Сенсей отново се оказа прав: зидовете на Колонията и стоборите на Йошивара бяха същински капани.

В същото време изпитваше огромно облекчение. След като краят му бе неизбежен, защо да не се хвърли всеотдайно в нападението?

„Три дни се равняват на цял живот. Кой знае какво може да се случи, след като Кацумата си замине. При всички случаи няма да се дам жив.“

– Боже мой, Джейми, погледни! – възкликна Дмитрий.

Джейми хвърли поглед към вратата. Същото сториха и останалите двайсетина гости, пръснати из приемната на Руската легация. Разговорите замряха и пак се възобновиха. Анжелик влизаше под ръка със Сър Уилям. Бе облечена в семпла черна рокля с дълги ръкави, която подчертаваше бледността, но и блясъка на кожата й и откриваше съвършената й шия. Кройката подчертаваше безукорното съвършенство на тънката й талия и умерено разкриваше прекрасната й гръд. Бе възможно най-подходящата за траур, но и под нея си личеше вълшебният бюст. Косата й бе вдигната високо. Не носеше бижута – само тънко златно колие и венчалния си пръстен с печата на Малкълм, вече стеснен.

– Тя е същински диамант.

– Да – отвърна Джейми. Усети раздвижване в залата и се озърна. От отсрещния ъгъл му се усмихваше Морийн, заобиколена от мъже, сред които беше и Палидар. Джейми й отвърна с усмивка. Харесваше я, но все още бе втрещен от внезапното й пристигане и от смелостта й да предприеме такова страховито пътуване сама. „Какво, по дяволите, да я правя?“

– Чак да не повярва човек за погребението на Малкълм в Хонконг, а?

– Прав си, Дмитрий. Бих се обзаложил, че Тес нямаше да го стори. – „Какво ли крои тази жена? – запита се Макфей отново. – И какво ли е писала на Анжелик? Все още не съм имал възможност да я попитам, а по вида й не си личи нищо.“

Писмото на Тес до него хвърляше известна светлина.

„Скъпи Джейми,

Господин Горнт подробно ми разказа какъв добър приятел си бил за сина ми. Благодаря ти от все сърце. Но все едно, не мога да ти простя, че не се подчини на волята към задълженията му и не го придума да се откаже от ухажването на онази жена. Или поне да я сложи на място и да се върне тук; не мога да ти простя, че си му помогнал и поощрявал в тази глупост, особено след като изтъкнах най-подробно като причина неговото непълнолетие и че е тай-пан само на думи, но няма право да упражнява властта, докато официално не бъде въведен в длъжност. И че за мое голямо съжаление аз временно върша това.

От господин Горнт научих, че възнамеряваш да основеш собствена компания. Желая ти късмет и ти благодаря за дългогодишната всеотдайна служба. Що се отнася до търговията, Струанови няма да застанат на пътя ти. Прилагам полица за пет хиляди гвинеи. Предай най-сърдечните ми пожелания на твоята годеница. За мен бе удоволствие да се запозная с нея.

Тес Струан“

Лицето му светна при мисълта за толкова много пари. С тях можеше да основе компанията си, макар несъмнено да бяха недостатъчни, но пък му даваха необходимото време и облекчаваха по-нататъшната му работа с шоя. Но как ли щеше да процъфти дружеството без Накама-Хирага? Макфей го жалеше, а също и Тес. Разбираше я и й прощаваше, и то не заради парите.

– Какво казваш, Дмитрий?

– Имаш основание да си вириш носа. Твоята Морийн е изумителна.

– О, да! Така е.

– Ами Неми? – запита Дмитрий.

Усмивката на Макфей се стопи, отново го обзе безпокойство и той се обърна с гръб към вратата.

– Проклета история, Дмитрий. Уговорил съм си среща с нея тази вечер.

– Исусе, у Струанови ли?

– Слава Богу, не. В нашата… къщичка.

– Исусе, това се казва късмет. Ще отидеш ли?

– Да, защо не? Всемогъщи Боже, не зная… Когато Морийн изникна изневиделица… не че не я харесвам, ами още не мога да се съвзема.

– Сигурно, но изненадата е приятна, ти си късметлия. Виж какво, ние сме стари авери и можем да си говорим направо. Ако… ако решиш да се разделиш с Неми, да сложиш точка, ще ми съобщиш ли? Тя е добро момиче, забавна е и ни разбира приказката.

– Добре, ама… – Около Морийн избухна смях и отвлече вниманието им натам. А сетне – към Анжелик. – Хубавица е, нали? – обади се Джейми. – Имам предвид Анжелик.

Анжелик и Сър Уилям изчакваха Сергеев да се присъедини към тях. Тазвечерната й рокля и прическа бяха премислени отрано, съобразени с Тес и тази вечеринка, която щеше да стане първото им полесражение. Въпреки че нейната неприятелка не пристигна, Анжелик реши да не променя намеренията си, а въздействието върху околните й достави удоволствие. Бе решила да си сложи великолепния нефритов пръстен, който Малкълм бе поръчал от Хонконг. Украшението бе пристигнало с пощенския кораб една седмица след смъртта му и тя отново тайно бе избухнала в сълзи. Ако Тес присъстваше тук тази вечер, Анжелик нямаше да се двоуми. Но без нея не бе редно да го носи.

„Всъщност се радвам, че нея я няма – рече си французойката. – Слава Богу, че Варгас ме предупреди. Имам нужда от повече време да се подготвя за такъв двубой лице в лице… ах, време… Нося ли, или не нося дете от Малкълм…“

– Добър вечер, граф Сергеев – поздрави го Анжелик с любезна усмивка. – Благодаря ви за поканата.

– Винаги сте добре дошли. Вечерта излезе успешна благодарение на вас. Добър вечер. Сър Уилям. Познавате всички мои гости, освен новодошлата. – Настъпи внезапно затишие, всички ги наблюдаваха и сравняваха. Сергеев повика с ръка Морийн от кръга на обожателите й, сред които бе и Марлоу. – Госпожица Морийн Рос от Единбург, годеница на Джейми. Мадам Анжелик Струан.

Още щом влезе, Анжелик бе забелязала Морийн и незабавно я бе огледала от хубавата глава до прекрасните обувки и бе решила, че тя не представлява заплаха за нея. Между другото зърна Горнт, но отложи разговора си с него за по-късно.

– Добре дошли в най-Отдалечения британски преден пост на света, мадмоазел Рос – любезно я приветства Анжелик, докато се питаше на колко ли години е и си мислеше: „Да, нощем и увита в шал, тази лесно може да бъде взета за онази жена – същата внушителна осанка, същия прям поглед.“ – Джейми е голям късметлия.

– Благодаря.

Когато Анжелик влезе в приемната, Морийн я огледа от блестящата глава до миниатюрните крачета, призна й красотата и докато несъзнателно й се любуваше, тутакси реши, че тя представлява заплаха за нея. Отправи поглед към Джейми и видя откритото му възхищение, както и на околните. Как да не забележи всеобщото им оживление при вида на тази красавица! И Морийн се приготви за бой.

– Радвам се да се запозная с вас и ужасно съжалявам за нещастието ви. Толкова съм… всички съжаляват. – Морийн чистосърдечно се приведе и докосна с бузата си страната на Анжелик. – Искрено се надявам да се сприятелим. – Отправи й предназначена само за нея усмивка. – Нека станем приятелки. Джейми ми разказа, че за него сте били чудесен приятел.

– Разбира се, Морийн. Мога ли да те наричам Морийн, а ти мен Анжелик? – запита французойката с усмивка, предназначена само за шотландката. Бе осъзнала и разбрала предупреждението на Морийн, изразено любезно и без да си показва ноктите, че Джейми е нейна лична собственост и с него не бива да се флиртува. – Чудесно, ще бъде чудесно да си имам приятелка жена. Искаш ли да пием чай утре?

– Ой, ще се радвам. Анжелик, какво хубаво име и каква хубава рокля. – „Прекалено строга рокля и все пак твърде предизвикателна за траур.“

– Твоята също е прекрасна, цветът й превъзходно подхожда на косата ти. – „Зелена коприна, скъпа, но английска, а не парижка, пък и кройката е старомодна. Няма значение. Ако станем близки приятелки, ще оправя това.“ – Джейми беше голям приятел на мъжа ми и на мен, когато отчаяно се нуждаех от него. Провървяло ти е – искрено изрече Анжелик. – А къде е хубавият ти годеник? Ах, ето го.

Пред погледите на всички Анжелик хвана Морийн под ръка. Всички светнаха пред това Entante cordiale7777
  Сърдечно съглашение (фр.) – дружеско взаиморазбиране (полят.). – Б.пр.


[Закрыть].

И сред всеобщото възхищение тя я поведе към годеника и.

– Внимавай, Джейми. От пръв поглед си личи, че тази дама е прекалено красива, а в Йокохама гъмжи от пирати.

Околиите се разсмяха. Анжелик ги остави и се върна при Сър Уилям, като пътьом поздрави Кетърър. Отправи му специално приветствие и усмивка. След малко стори същото с Марлоу и със Сетри Палидар, който съперничеше по блясък на казашката униформа на Сергеев.

– La, Сър Уилям – възкликна Анжелик. – Голям късмет имаме.

– Че сме… – Сергеев замълча навреме. Едва не изтърва: „че сме живи ли?“. Вместо това взе чаша шампанско от един сребърен поднос в ръцете на прислужник в ливрея и възкликна: – Имаме късмет, че се намираме в присъствието на две толкова прекрасни дами. За ваше здраве. – Всички отпиха и продължиха да сравняват жените, но Сергеев бе твърде разтревожен, за да последва примера им. Бе по-загрижен от отвратителните вести, пристигнали с „Буйният облак“, особено от сведенията до другите посланици.

Бе получил спешна зашифрована телеграма от Петербург, изпратена преди три месеца. В нея се описваха обичайните неприятности с Прусия, която струпваше войски на западната им граница; там бяха изпратени шест армии. Очакваха се скорошни трудности с Отоманската империя и мюсюлманите от юг – там бяха изпратени три армии; навред върлуваше глад, а интелектуалци като Достоевски и Толстой призоваваха към промени и либерализация. Нареждаха му да притисне японците да преместят рибарските си селища от Курилите и Сахалин под заплаха от „сериозни последствия“. И, трето – предстояха му лични неприятности: „Назначен сте за главен губернатор на Руска Аляска. Напролет ще пристигне военният кораб «Цар Александър», който ще докара заместника ви в Япония, а вас и вашия антураж ще отведе в столицата на нашата част от Аляска Ситка, където ще се настаните в резиденцията ни поне за две години с цел подобряване на дружествените ни взаимоотношения.“

– Какво си се начумерил? – запита го Сър Уилям на руски.

Сергеев видя, че Анжелик отново е заобиколена от обожатели, затова го дръпна настрана и му съобщи за новото си назначение. Но не и за „дружествените отношения“. Това бе кодово название на един строго поверителен държавен план за подпомагане на насилственото, мащабно заселване на жилавите сибирски племена из обширните територии на Американска Аляска, които се простираха стотици мили навътре в сушата, граничеха с Канада и по крайбрежието на юг достигаха до американско-канадската граница. Това бяха жилави, издръжливи, войнствени народи, които щяха след две-три поколения постепенно да се придвижат на юг и на изток към обширните прерии и топлите екзотични земи в Калифорния и в крайна сметка да завладеят Америка. Този план бе предложен от негов чичо преди около двайсет и пет години.

– Две години! Същинска каторга!

– Съгласен съм. – Сър Уилям също се чувстваше несигурен заради превратностите в Министерството на външните работи на Британия, заради склонността им към внезапни назначения и заради не по-малкото им високомерие. – Аляска ли? Уф! Нищо не знам за нея. Ходил ли си там? Миналата година корабът, на който пътувах, спря във Ванкувър, тамошната ни колония. Това е просто един преден пост и ние не продължихме на север.

– И Ситка е наблизо. Като момче ходих веднъж там. Вече имаме постоянни колонии, много търговци и неколкостотин хижи – кисело съобщи Сергеев. – Кожи, мразове, беззаконие, неграмотност, индианци, пияници и никакво светско общество. Това място е една отвратителна пустош, открита от Беринг и Чириков преди около стотина години… Отначало помислили, че е просто част от северните ни територии на около петдесетина мили отвъд тесен проток, без да разберат, че това е пролив, кръстен по-късно на името на Беринг. Преди около шейсет години един мой чичо спомогнал да се основе руско-американска компания за кожи – тя държи монопола на търговията ни с кожи – и назначил един деспотичен кучи син, мой братовчед на име Баранов, за директор, та тъкмо той преместил столицата в Ситка. Тя се намира на остров, недалеч от брега: едно жалко място, наречено – сети се как: остров Баранов. За мое нещастие тъкмо семейството му привлече вниманието към Аляска. Оттук и назначението. Мамицата им и на двамата!

Сър Уилям се разсмя и Анжелик се обърна към тях:

– Не бихте ли споделили шегата си с мен?

– Ъъъ… Тя не беше много забавна, мила – отвърна й Сър Уилям, като междувременно наум намисляше как да предаде в Лондон извънредно важните данни. – Просто руска шега.

– Английски хумор, Анжелик – засмя се Сергеев. – И след тази радостна забележка нека отидем да вечеряме.

Любезно се поклони, отиде до Морийн и я поведе към трапезарията. Сър Уилям и Анжелик ги последваха, след тях и останалите. Масата се огъваше от сребърни прибори, зад всеки стол стояха прислужници в ливреи, а други внасяха огромни количества месо, борш, цвекло, пирожки, кани с ледена водка, шампанско, френски вина и шербет. Развличаха ги цигански оркестър от руския военен кораб и танцьори казаци от свитата на графа.

Всички разговаряха тихо и продължаваха да сравняват: дребничката с високата, французойката с една от нашите, очарователното френско произношение с приятното шотландско. И двете бяха съблазнителни, но Анжелик малко повече; и двете бяха добра партия за женене, но Морийн малко повече.

54.

Събота, 5 януари

– Госп’дар долу, госп’жица тай-тай.

– Господарят Горнт ли?

А Со вдигна рамене и продължи да стои на прага към будоара на Анжелик.

– Ного ние госп’дар. – Слугинята показа с ръка, че гостът е висок на ръст, и както обикновено затръшна вратата с трясък.

Анжелик хвърли бърз поглед в огледалото. Нямаше нужда от грим – сдържаното й вълнение го заместваше. Бързо заключи дневника си и го скри. Последен поглед в огледалото, и тя изхвърча навън. Бе в копринена черна рокля с многобройни фусти, косата й бе привързана с изискан шифонен шал, също черен. Носеше венчалния си пръстен с печата. Хукна надолу по стълбите, забравила за слугите, заети със сутрешната шетня.

Влетя в кабинета на тай-пана. Горнт стоеше до прозореца и гледаше към залива. Чен чакаше със скръбно изражение.

– Добро утро, Едуард.

Той се обърна и приветливо се усмихна.

– Добро утро, госпожо.

– Да заръчам ли кафе или шампанско?

– Не, благодаря, закусил съм. Просто исках да ти разкажа за Хонконг и за списъка с покупките ти. Надявам се, че не те безпокоя.

– Благодаря ти. Чен, почакай отвън, хей?

Щом останаха сами, Анжелик тихо му довери:

– Това вече е кабинетът на Албърт. Използвам го, докато той е в кантората с Варгас, така че не разполагаме с много време. Няма къде да поговорим насаме. Нека седнем тук, Едуард – Анжелик посочи масата до прозореца. – Минувачите ще ни виждат, така е по-безопасно – ти беше приятел на Малкълм. Моля те, бързо ми разкажи какво стана.

– Разреши ми първо да отбележа, че изглеждаш прекрасно.

– Ти също. – Тревогата и бе очевидна: – И така?

– Мина много добре, струва ми се – също толкова тихо отговори Горнт. – От Тес би излязла прекрасна покерджийка, Анжелик, така че не мога да съм сигурен. При първата ни среща й разказах за сведенията относно Брокови, както се бяхме разбрали с теб, като неколкократно по различни начини й намекнах, че я посещавам единствено заради теб. Не че…

– Ти ли пръв от кораба се срещна с нея?

– Да. Напълно съм уверен, защото слязох на брега заедно с капитан Стронгбоу с лодката на лоцмана, преди „Буйният облак“ да влезе в пристанището. Тес почти не реагира, докато й разказвах за Брокови, само слушаше внимателно, зададе ми няколко въпроса и сетне рече: „Моля, елате утре малко след зазоряване заедно с доказателствата си. Влезте през страничната врата откъм уличката, тя ще остане незаключена. Прикрийте лицето си и бъдете предпазлив – шпионите на Брокови щъкат навсякъде.“ На следващия ден…

– Чакай! Не й ли каза за… за смъртта на Малкълм и за нашата сватба?

– Не. Оставих Стронгбоу да го направи – отвърна и Горнт. – Ще започна отначало. По мое предложение слязохме заедно на брега с лодката на лоцмана. Мълчахме си за това и не включихме Хоуг – той не може да си държи езика зад зъбите. Доброволно се съгласих да подкрепя Стронгбоу и да му помогна, тъй като съм присъствал на част от събитията… Горкичкият човек бе изплашен до смърт, макар че наистина бе негов дълг да й каже. Като изтърси, че Малкълм е умрял. Тес пребеля. Само за секунди тя си възвърна самообладанието – учудващо бързо, но така беше в действителност – и запита с равен глас как е умрял синът й. Стронгбоу беше като обезумял и взе да заеква: „Нося ви смъртния акт, госпожо, и следователските заключения, а също и писмо от Сър Уилям. Беше естествена смърт и стана на борда на «Буйният облак». Намерихме го на сутринта след женитб…“

Тя скочи на крака като стрела и зловещо изпищя: „Ти си венчал сина ми с онази жена?“ Стронгбоу едва не умря и изломоти цялата история със страшна бързина – за „Пърл“, за дуела, за това как съм спасил Джейми, като съм убил Норбърт, как са намерили Малкълм, но ти си била в шок. Избълва всичко, което знаеше, а от него ручеше пот, Анжелик. Да си призная, и аз бях плувнал в пот. След писъка Тес просто стоеше и от очите й изскачаха пламъци – същинска медуза. Стронгбоу й предаде някакви писма – забелязах, че едното е от Сър Уилям – смотолеви някакви извинения, че било негов дълг да й съобщи, и излезе, залитайки.

Горнт извади носната си кърпа и избърса челото си. Анжелик усети как краката й омекват и й прилоша при мисълта колко силна е неприятелката й. Ако Тес бе в състояние да накара Горнт да се изпоти до такава степен, какво ли щеше да направи с нея?

– Тя просто стоеше там, а после обърна очи към мен. Изумително е как такава жена може да изглежда толкова… толкова висока. И жилава. Веднъж упорита, веднага след това мека, но винаги нащрек. Насилих се да не изхвърча от стаята и се озърнах, уж че се боя да не ни подслушват. Изстрелях на един дъх, че и аз съжалявам много, че Малкълм наистина ми е бил приятел, че и ти си й приятелка и че единствено заради теб съм я посетил, защото разполагам със сведения, които да разорят Тайлър и Морган Брок. Като й споменах „да разорят Тайлър“, Тес дойде на себе си, или поне очите и престанаха да изпускат страховити пламъци, и седна, без да откъсва поглед от мен. След дълго мълчание попита: „Какви сведения?“ Предложих й да я посетя на следващия ден, но тя ме прекъсна с остър като нож глас: „Какви сведения!“ Съобщих й най-важното… извини ме, Анжелик, но има ли нещо за пиене? Не шампанско, а уиски или бърбън. Стига да ти се намира.

Тя отиде до бюфета, наля му, наля на себе си вода, а той продължи:

– На следващия ден й отнесох половината доказателства и й ги оставих. Тес…

– Почакай, как изглеждаше тя – като предишния ден ли?

– И да, и не. Благодаря, за твое здраве. Щастлив и дълъг живот. – Горнт отпи голяма глътка и пое дъх, защото алкохолът опари гърлото му. – Благодаря. След като ги прегледа. Тес вдигна очи към мен и аз реших, че съм се провалил. Тази жена е същински дявол, не бих искал да съм й враг.

– А какво да кажа аз? Mon Dieu, Едуард, искам да зная истината!

– Да, тя те смята за враг, но в момента това няма значение. Остави ме да продължа. Аз…

– Даде ли й писмото ми?

– О, да, извинявай. Забравих да ти спомена. Връчих й го още предишния ден, преди да си тръгна, точно както се бяхме уговорили с теб, като отново подчертах, че това изцяло е твоя идея. Тогава й казах, че тъй като Малкълм, тай-панът, е мъртъв, съм сметнал уговорката ни с него за отпаднала и че съм се канел да се върна в Шанхай и там да изчакам новия тай-пан. Но ти си ме потърсила и си ме умолявала да се срещна с нея и си настоявала, че го дължа на моя приятел Малкълм. Той ти бил споменал тайно за моето предложение, без да те въвежда в подробностите, а ти си била уверена, че сведенията трябва колкото се може по-скоро да стигнат до майка му. Отначало съм ти отказвал, но ти си продължила да ме умоляваш и накрая аз съм склонил. Ето защо съм при нея. Предадох й писмото ти.

– Тя пред теб ли го прочете?

– Не. Това стана при първата ни среща. На следващия ден призори, след като получи част от сведенията, Тес ми зададе многобройни въпроси, и то съвсем на място, и ме помоли да се върна след залез-слънце пак през страничната врата. Така и сторих. Тя тутакси ми заяви, че досието е непълно. Отговорих й, че да, така е, че няма смисъл да й показвам всичко, докато не разбера доколко ще се ангажира и дали като Малкълм наистина е заинтересована от съсипването на Брокови. Тя ми отвърна утвърдително и ме запита защо ги преследвам и какъв интерес ще имам от това.

Отговорих й напълно откровено. Разказах й цялата история на Морган, цялата истина. Че искам да разоря Морган, а ако това засегне и баща му, за мен ще е добре дошло. Не й споменах, че всъщност е моя леля, нито веднъж през всичките ни срещи, а и тя си мълчеше. И дума не отвори. Нито веднъж не спомена за твоето писмо до нея. Само ми задаваше въпроси. След разкритията ми относно Морган очаквах Тес да каже нещичко, поне, че съжалява или че това е типично за Морган – в крайна сметка той й е брат. Нищо подобно. Тя не обели дума. Разпита ме за подробностите около уговорката ми с Малкълм и аз й дадох договора. – Горнт допи чашата си. – Твоят договор.

– Твоят договор – напрегнато възрази Анжелик. – Навярно ужасно я мразиш, Едуард.

– Грешиш, не я мразя. Струва ми се, че я разбирам. Какво мъжество, какво самообладание! Смъртта на Малкълм я съсипа, колкото и да се опитваше да го скрие и да се издигне над нещастието си. Сигурен съм. Малкълм представляваше бъдещето на Търговската къща, а сега тя е изправена пред същински хаос. Аз бях единственият лъч на надежда за нея заедно със своя план. Между другото той е едва ли не незаконен дори в Хонконг, където всички престъпват закона, както никъде другаде. Може ли? – Горнт вдигна празната си чаша.

– Разбира се – отвърна Анжелик.

– Тес внимателно прочете договора, после стана и се загледа към пристанището на Хонконг. От една страна, изглеждаше крехка, а, от друга – желязна. „Кога ще получа останалите доказателства?“ Отговорих й, че веднага, стига да приеме сделката. „Дадено.“ Тес седна, подписа се и сложи печат в присъствието на своята секретарка като свидетел, после й нареди да заключи и да си отива. Тес…

– Така и не спомена за моя свидетелски подпис?

– Не, макар че, както ти предсказа, тя със сигурност забеляза първо него. И тъй: прекарахме заедно, кажи-речи, четири часа. Помагах й да се оправи в лабиринта от документи и преписи. Тя всъщност нямаше кой знае каква нужда от помощ. След това Тес ги подреди в спретната купчинка и ме заразпитва за произшествието на Токайдо, за Малкълм, за теб, за Макфей, за Тайърър, за Сър Уилям, Норбърт, какво са ми казали Морган и Тайлър в Шанхай, за мнението ми за теб и кой кого е преследвал – ти Малкълм или той тебе. Не изтърва нито дума, само задаваше ли, задаваше въпроси и избягваше да отговаря на моите. Мозъкът й сече като самурайски меч. Но кълна се в Бога, Анжелик, всеки път, щом възникнеха имената на стареца Брок или на Морган, всеки път, щом споменех за някоя дяволия относно документите или й предложех как да нападнем империята им, на Тес едва не й потичаха лигите.

Анжелик сви рамене:

– Как мислиш, има ли… някаква възможност за помирение помежду ни?

– Да, струва ми се. Но нека разказвам последователно. Отново ме попита дали за мен все още е приемливо възнаграждението, което ми предложи Малкълм. Аз потвърдих. Тес ми рече: „Утре ще го подменя с юридически по-законен документ, подпечатан и подписан като другия, а сега – последния въпрос за тази вечер, господин Горнт. Какво следва да отпусна на тази жена?“ Анжелик, вече й бях казал, че не си ме молила за нищо, че само си се надявала да изложиш волята на съпруга си, както и своята собствена пред нея, и ако това се окаже плодотворно, такова възнаграждение ще бъде достатъчно за теб. Бях я уверил, че ти нямаш представа от съдържанието на документите.

– Ти си използвал думата „съпруг“ и тя не каза нищо?

– Не, но веднага ми заяви: „Имам сведения, че този «брак» е невалиден, каквото и да утвърждава тя или Сър Уилям.“

Анжелик настръхна, но Горнт я успокои:

– Не бързай, мила, бъди търпелива. Просто ти предавам думите й. Бъди търпелива, разполагаме с достатъчно време да разиграем картите си. След тази наша среща тя поиска още една на следващата вечер. За да разкрия картите си, й разказах, че съм се срещнал с Брокови и подробно съм им описал случилото се в Йокохама, особено за дуела, и че съм им предоставил копие от следователското заключение за смъртта на Норбърт. Старият Тайлър побесня като насъскан бултериер, но Морган го успокои с уверението, че ако Джейми Макфей е бил застрелян в гръб, това щяло да им навреди много повече, отколкото загубата на един лесно заменим управител.

Анжелик го наблюдаваше как събира мислите си, сърцето й биеше лудо, а не бе получила отговор на толкова въпроси.

Назад к карточке книги "Гай-джин"