Текст книги "Гай-джин"
Автор книги: Джеймс Клавел
Жанр:
Историческая проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 69 (всего у книги 99 страниц)
Анжелик усети скритата му тревога.
– Но, Джон, всичко е наред, нали? Малкълм ми каза за противопоставянията, а що се отнася до отец Лео… – тя намръщи носле от отвращение. – Ти няма да се забъркаш в неприятности, нали?
– Далеч съм от подобна мисъл, адмиралът е дал разрешение – отвърна Марлоу по-убедено, отколкото се чувстваше в действителност. – Стига толкова приказки, пия за ваше здраве и за бъдещите поколения!
Анжелик понечи да се изправи и също да пие, но Струан я спря.
– Извини ме, скъпа, не е на хубаво да пиеш за свое здраве, просто има такъв стар обичай, а на борда на Кралския флот човек пие тоста седнал.
– О, извинете – ръкавът й закачи една чаша, тя се чукна в друга и звънна. И Марлоу, и Струан тутакси се пресегнаха и я хванаха.
Малкълм каза:
– Съжалявам, скъпа, още едно старо моряшко суеверие. Ако човек остави звъна на чаша да затихне сам, някъде по света се дави моряк.
– О! – Лицето й помръкна. – Жалко, че не съм знаела, толкова пъти преди…
– Не се тревожи – побърза да я успокои Марлоу. – Ако човек не знае, суеверието не се смята. Нали, Малкълм?
– Да, пак си прав. Искам да вдигна тост, Анжелик, за Джон Марлоу – капитана от Кралския военноморски флот, за джентълмена и най-добрия ни приятел!
Малката кабина се изпълни с оживени гласове и смях. Лойд съобщи, че всичко на палубата е готово. Последна нежна целувка и те се изкачиха горе и застанаха там ръка за ръка, и двамата обвързани.
Духаше вятър, платната и мачтата потрепваха. Онези от корабния екипаж, които можеха да оставят работата си, се бяха строили в редица, издокарани и напети, с лица към квартердека, където пред капитана бяха застанали Малкълм и Анжелик. Двама моряци стояха на почетна стража от двете страни на Марлоу. Той отвори флотския правилник на нужната страница и махна на тръбача да свири сбор, боцманът наду свирката си и екипажът застана мирно.
– Събрали сме се тук като свидетели на сватбата на тези двама люде пред Господа…
Не обърнаха внимание нито на вълнението, нито на вятъра, който се бе усилил. Над хоризонта се събираха дъждовни облаци, те все още не представляваха заплаха, но криеха опасност. Засега небето над тях бе ясно и Малкълм се почуди за миг дали времето не вещае лошо предзнаменование. „Въпреки всичко няма причина за тревога“ – помисли си той. Церемонията свърши бързо, неочаквано бързо за всички тях, на Струан краят й се стори почти внезапен. Той използва пръстена с герба на малкия си пръст вместо венчална халка. Беше твърде голям за Анжелик, но тя го притисна плътно и го загледа, сякаш не вярваше на очите си.
– Обявявам ви за мъж и жена.
Докато се целуваха, екипажът три пъти изрева въодушевено „ура“, а Марлоу се провикна:
– Допълнителна дажба питие! – Заповедта му за глътка ром на целия състав предизвика нови възторжени възгласи.
– Госпожо Струан, разрешете да ви поздравя първи.
Анжелик страстно го прегърна, радостни сълзи се стичаха по страните й.
– Благодаря ти, благодаря ти.
– Няма за какво – смути се Марлоу, после се ръкува със Струан. – Поздравления, старче. Защо не… – Силен порив на вятъра шибна брезента. – Защо вие двамата не слезете долу, а аз ще дойда след малко – рече той, обърка се и ги остави, за да се погрижи за кораба си. – Обърни кърмовата част към вятъра, помощник-капитане. Вземи курс към Йокохама с вдигнати платна – до нови заповеди. С пара ще плаваме към нашето място за акостиране. Може да ни завали дъжд. Сигналистът, дай ми бележника си. Щом стигнем в обсега на флагмана, изпрати това.
Едуард Горнт се бе настанил удобно до еркерния прозорец в сградата на Брокови с крака, подпрени на стол, и лениво наблюдаваше залива. Облаците се сгъстяваха и обещаваха буря, макар че по това време на годината можеха и бързо да се разсеят. Зад него Норбърт Грейфорт седеше на бюрото си, потънал в канцеларска работа. Те бяха видели, че „Пърл“ отплава отвъд хоризонта, но не обърнаха особено внимание на това.
– Част от техните изпитания навярно – предположи Горнт. – Все още не мога да си представя какво толкова важно става на борда.
Норбърт бе кимнал, скришом развеселен, и се бе върнал към подписването и проверката на документите и митническите декларации. Един товарен кораб на Брок чакаше в пристанището, щеше да отплава след няколко дни и последният му товар от Япония трябваше да се пресметне: петдесет паунда копринени буби за френския пазар – трийсет до петдесет хиляди буби на унция, – бали със сурова коприна и копринен плат за лондонския пазар, лакирани стоки, барели със саке, което се опитваха да въведат на английския пазар, както и за японците във Филипините, евтина керамика вместо баласт, въглища – с една дума, всичко, което можеше да намери пазар, – заедно с изостаналия от чужбина товар, който не бе продаден и щеше да се пласира по обратния път. Имаше и малко пушки и опиум в специални сандъци.
– Пура? – попита Горнт.
– Благодаря. – Те си запалиха тънки пури и им се наслаждаваха.
– Уговорил съм среща с Макфей, за да доуточним последните приготовления за утре.
– Добре. – Норбърт издуха облаче дим и подписа последния документ. Позвъни със звънеца. След миг влезе главният му чиновник и сараф. – Това е партидата, Периера.
– Да, сеньор. – Дребният рус мъж с донякъде ориенталски очи беше – както в повечето компании – евразиец от Макао. – А какво става със специалните стоки, сеньор?
– Те са извън митническата декларация и са под надзора на капитана.
– Говори се, че флотът ще се качва на корабите и ще проверява товара наслуки.
– Нека. Никоя от нашите специални стоки не е незаконна, за Бога, каквото и да правят тези глупаци Струанови. – Норбърт го отпрати, после насочи цялото си внимание към Горнт. Нещо предизвикваше недоверието му. – Едуард, може би трябва да отложа дуела, кажи на Струан, че довечера ще приема да се помирим. Капанът е заложен, нали? Ще го оставя да замине за Хонконг, та да затъне още по-дълбоко в кашата, като си мисли, че е спечелил – А?
– Може. Но защо ще му спестявате още една нощ на страхове? Той трябва да се страхува – защо да го облекчавате? Той би ли ви облекчил?
Норбърт го погледна и видя как тънката му горна устна леко се изви от злобно задоволство. Той се засмя в себе си, мислеше си колко особена щеше да е тази вечер за Струан, ако Кетърър беше друг човек, и че сега повече от всякога мисълта за дуела съвсем ще лиши Струан от съня му.
– Не смятах, че ще се приспособиш към нас, Брокови. Отмъщението и на теб ти доставя наслада, нали?
– На мен ли, сър? – Горнт повдигна вежди. – Мислех си за вас – аз трябва да ви служа, нали такъв бе замисълът?
– Действително. – Норбърт скри усмивката си дълбоко у себе си. – Утре тогава, но сега ние ще… – Зоркият му поглед улови дим на хоризонта през прозореца зад Горнт. – Това „Пърл“ ли е? – Той се изправи и отиде до прозореца, като едновременно насочваше бинокъла си. Наистина бе фрегатата.
– Движи се без колебание – рече тихо Норбърт и Горнт се зачуди какво ли имаше предвид. На „Пърл“ свиваха платната, зад нея се носеха черни облаци.
– Вятърът се е усилил там – отбеляза Горнт и насочи своя бинокъл. Пушекът се стелеше под прав ъгъл.
В залива флотът и търговските кораби стояха на котва. Няколко бели зайчета. Норбърт премести бинокъла си към „Буйният облак“. Нищо неблагоприятно.
После стигна до флагмана. Нищо. Върна се на фрегатата. Там чакаха. „Пърл“ наближаваше доста бързо, носът й пореше вълните. Отново погледна към флагмана. Нищо. Пак фрегата. Норбърт успя само да различи Анжелик, застанала до някакъв мъж – навярно Струан.
– Погледнете – гласът на Горнт прозвуча развълнувано. – Там. Виждате ли сигналиста?
– Къде? Ах, да.
– Той сигнализира със семафор на флагмана. Първите знаменца са установени в началото – бързо рече Горнт. – Капитанът на „Пърл“ на НКВ до адмирала. Съобщението гласи… Съобщението гласи: „С-ъ-г-л-а-с-е-н с м-о-л-б-а-т-а.“
Той объркан изгледа Норбърт за миг.
– Какво означава това?
– Наблюдавай флагмана за отговор! – Горнт се подчини. – Къде, по дяволите, си се научил да четеш военноморските знаменца?
– В Норфолк, Вирджиния, сър. Когато бях дете, имах навика да наблюдавам корабите, нашите и британските. Бе ми станало като хоби. После моят татко се сдоби с една книга, една американска и една британска, с повечето им установени сигнали и някои от кодовете им. Аз печелех облозите за моя татко, когато той забавляваше офицерите, обикновено на карти. Той… майка ми и той… той имаше навика да се забавлява много и разточително; така беше преди катастрофата с памука и той загуби повечето си пари.
– Всички знаменца ли можеш да четеш? И всички кодове? – попита Норбърт бързо, чудейки се дали да използва познанията на Горнт. – Можеш ли да разчетеш знаменцата на Струан, от кораб до кораб или от кораб до сушата?
– Ако използват установените международни кодове, но вероятно като Брокови и те имат свои собствени… Само за миг, съобщение от флагмана: установеното начало: „До капитана на «Пърл» от адмирал Кетърър. Веднага се върнете на вашето място за акостиране. Щом спуснете котва и сте в пристанището, незабавно докладвайте на флагмана.“ И добавят: „С н-е-г-о.“ И накрая: „Прието.“
Горнт бързо се извърна.
– „С него“, господин Грейфорт? Дали не става дума за Струан?
– Виж, светлинен сигнал!
– Сигнал за приемане на заповедта. – Горнт смъкна бинокъла и разтърка очи, от напрежение го бе заболяла главата. – Фенерът ли? Знаете ли какво означава всичко това?
– Какво толкова важно става на борда на „Пърл“ ли? Капитанът е проклетият Марлоу от Кралския военноморски флот. – Норбърт му обясни за секунди.
– Те са се оженили? – избухна Горнт. – Вие сте блестящ, господине!
– Не допусках, че Кетърър ще се съгласи, но, изглежда, го е направил. Защо ли? Нищо не печели. – Норбърт бе объркан. После се усмихна злобно. – Освен ако… освен ако е наредил на Струан и Марлоу да се качат на борда, за да притисне Марлоу и незабавно да отмени стореното, та да натика ножа още по-дълбоко в Струан, съвсем да го изтормози.
– Може ли да го направи?
– Този негодник може да направи каквото си поиска, по дяволите, ако истината се разчуе. – Норбърт се изплю в плювалника и хвърли угарката на пурата в него. – Всеки моряк на борда е длъжен да се подчини на Кетърър и те го правят!
– Искате да кажете, че той ще им заповяда да престъпят закона ли?
– Да го кажем така: те са длъжни да се подчинят незабавно или ще си понесат последствията, които се простират от обесване на ката6868
Механизъм за вдигане на котвата. – Б.пр.
[Закрыть] до влачене под кила на кораба за наказание. Ако поиска, Кетърър може да обеси човек на един от своите нокове, а после да заяви, че е бил подведен от младшите – той би победил всеки военен съд. Междувременно вие ще сте мъртъв.
– Тогава защо вие… защо му се противопоставяте така открито, направо в лицето, господин Грейфорт?
– Защото Кетърър спазва законите – така ги възпитават за Кралския военноморски флот: да се подчиняват на заповедите от горе; но най-вече защото имаме Дребосъка Уили – този малък негодник стои над адмирала. Той е истинската ни защита от Кетърър, генерала, японците и от всички останали проклети врагове – но това няма да защити младия Струан от храчките на Кетърър.
– Значи, капитан Марлоу, странната молба на господин Струан към вас бе да се отдалечите от сушата… и да го ожените за госпожица Анжелик Ришо?
– Тъй вярно, сър. – Марлоу стоеше мирно, неспособен да прочете каквото и да било по лицето на адмирала. Кетърър се бе разположил на масата в голямата каюта в кърмовата част на кораба заедно с капитана на флагмана. Зад тях и адютантът му стоеше като вцепенен.
– И вие го направихте, след като знаете, че са непълнолетни?
– Да, сър.
– Моля до залез-слънце да ми донесете писмен рапорт, в който да изтъкнете своите съображения и какво точно се е случило. Свободен сте. – Марлоу отдаде чест и понечи да тръгне, когато Кетърър се обърна към капитана, загрубял като канара грозен мъж, известен със суровата си дисциплина и преклонение пред военноморския устав. – Капитан Донован, може би ще потърсите законното положение, а?
– Слушам, сър. – Сините му очи бяха безмилостни.
– Добре, това е всичко засега. – Това бяха последните думи, които Марлоу чу, преди да затвори вратата, и сърцето му сякаш отново заби.
Струан чакаше в преддверието. Двама моряци стояха на пост и ги гледаха подозрително.
– Господи, изяде ли калая?
– Не, съвсем не. – Марлоу се помъчи гласът му да звучи спокойно. – Адмиралът, напълно основателно, иска писмен рапорт, това е всичко. Ще се върна на моя кораб. До скоро. – Преди да успее да си тръгне, вратата на каютата се отвори и той примря за миг. Капитан Донован прехвърча край тях, като едва отвърна на отдадената му чест. На прага застана адютантът:
– Господин Струан, адмиралът ви поздравява, ще бъдете ли тъй любезен да влезете, моля.
Струан закуцука в каютата. Адютантът не го последва, а затвори вратата и зачака на разположение. Преди да излезе, Марлоу улови погледа му, но не прочете нищо в него – разбира се, че не биваше да се говори нищо пред моряците.
Кетърър, останал сам, махна на Струан да седне.
– От една страна, мога ли да те поздравя – рече той с мрачна официалност и подаде ръка.
– Благодаря ви, сър. – Струан се ръкува с него, ръкостискането на адмирала бе силно, но дланта му бе отпусната. – А от друга?
– От друга, изглежда, ще трябва да прекратиш търговията си и да спазиш обещанията си.
– Сър?
– Изглежда, си разтревожил змийското гнездо на приятелчетата си. Сър Уилям е отрупан с оплаквания.
– Както казах, ще направя всичко, на което съм способен.
– Не трябва ли да направиш доста повече, господин Струан?
– Извинете, но какво означава това, адмирале?
– Само онова, което вече ми обеща.
В настъпилата кратка тишина Струан реши да не се показва сломен, съсипан, нито пък да пропуска факта, че този мъж бе направил сватбата му възможна. „Не, не възможна – поправи се Малкълм, – а бе позволил тя да стане възможна. Джон Марлоу бе получил възможността да поеме инициативата в свои ръце.“
– Капитан Марлоу не е застрашен от неприятности, нали?
– Капитан Марлоу е подчинен на военноморския устав.
– Да, естествено, но вярвам, че той ни венча според военноморския устав, сър. Аз предварително прочетох параграфа най-добросъвестно и нямаше никакво ограничение за възрастта, нито се споменаваше за възраст на младоженците.
– Уставът гласи също, че всяка такава сватба е предмет на незабавно преразглеждане. В случая тя е.
– Значи аз хем съм женен, хем не съм. Това ли искате да ми кажете?
– Просто изтъквам, господин Струан, че както при всички въпроси във флота, необикновените събития са предмет на преразглеждане.
Струан се усмихна насила.
– Съвсем правилно. Моят… – Той едва не изтърси „прочит“, но благоразумно се въздържа. – Моето тълкуване на заповедта, сър, му даде разрешението.
Кетърър повдигна едната си вежда.
– Капитан Марлоу ти е показал моята запечатана заповед до него?
– Доколкото разбрах, сър, заповедта му даваше компетентно разрешение, сър… Признавам, че положих извънредни усилия да изясня точката формулировка и да го убедя, че случаят е такъв.
– Не се и съмнявам – сухо отвърна адмиралът.
– Значи е било компетентно разрешение?
– Заповедта ми ясно гласеше: ако го помолиш за странна услуга, той може да я удовлетвори, стига да пожелае. Не спомена ли снощи, че искаш да се скриете от сушата. Странната ти молба можеше да е само тази – заповедите му бяха да осъществи изпитанията си в обсега на флагмана.
Струан едва се владееше, чувстваше, че му пари под краката.
– Да, сър. Да, може да сте си помислили така. Ако има някакво недоразумение, то е по моя вина, а не по вина на капитан Марлоу.
– Ще го имам предвид, господин Струан.
Малкълм внимателно наблюдаваше възрастния човек и го слушаше с още по-голямо внимание; искаше да разбере накъде бие адмиралът; вече се боеше, че играта на котка и мишка продължава. „Отново ли съм в ноктите му – никога ли няма да се измъкна от тях?“
– Мога ли да попитам, адмирале, защо дадохте на господин Марлоу компетентно разрешение, което аз сигурно щях да изтълкувам погрешно? – Изражението на Струан беше ведро: не забравяше, че е женен, докато церемонията не се обяви за незаконна. – Не предполагах, че ще разрешите, особено пък снощи.
През нощта Консуела бе нападнала Кетърър.
„Дай шанс на младия сеньор, Чарлз – бе казала тя с онова приятно напевно произношение, все още толкова чувствено в паметта му, както и дълбоките й кафяви очи.
– Ние с теб така и не получихме възможност, защо да не му я предоставиш – спомни си, ти не беше много по-голям от него. Накара го да направи гигантска крачка напред, той сигурно ще удържи обещанието си. Защо да не бъдеш щедър, за разлика от родителите ни и от твоето отвратително министерство? Той е толкова влюбен, Чарлз, както беше и ти, но за разлика от теб върху младия сеньор вече се е стоварила жестоката Божия десница…“
Адмиралът се бе пробудил, думите й звучаха в ушите му, от начина, по който тя произнасяше името му, все още му се свиваше сърцето въпреки всичките тези години. „Но не е същото – бе си помислил той ожесточено. – Струанови са контрабандисти на опиум и оръжие. Никога няма да забравя мъртвите си моряци. Съжалявам, моя отдавна изгубена любов, но сватбата ще бъде обявена за незаконна незабавно – няма да позволя на Струан да се измъкне от въдицата. Дългът си е дълг.“
Сега, когато гледаше Струан, като си спомняше как бе влязъл, куцукайки, решен да изглежда заякнал, как Хоуг и Бабкот му бяха потвърдили на четири очи, че младежът почти постоянно изпитва болки, че се съмняват дали някога ще може отново да тича и да язди с лекота, като си спомни „За разлика от теб… Божията десница“, Кетърър въздъхна.
– Внезапна прищявка, господин Струан – рече той, решил да бъде снизходителен, – подкрепена от убеждението, че ще изпълниш обещанието си. – Той се изправи; усмивката на Консуела още бе пред очите му. Отиде до бюфета, чувствайки се удивително млад. – Шери?
– Благодаря ви. – Струан понечи да се изправи, но се поколеба, бе омекнал от облекчение след признанието на Кетърър.
– Аз ще ви го донеса. „Тио Пепе“? Добре. Наздраве! – Двамата се чукнаха. Кетърър отпи голяма глътка. – Слушай, млади момко. – Гласът му бе необикновено тих и любезен. – Разбира се, ще се посъветвам със Сър Уилям и ще го убедя да прочете Военноморския устав. Повече от вероятно е, че рапортът на капитан Марлоу ще бъде приет след съответното обмисляне – трябва да сме уверени, че офицерите ни винаги са наясно с последствията от неподчинението, но той няма да е „застрашен от неприятности“, както се изрази одеве. Ето още една тайна между нас двамата. Ясно ли е?
– Да, сър. Благодаря ви. Ще изпълня обещанието си. – Струан си пое дълбоко дъх. – Значи ли това, че сватбата ми е законна?
– Зависи от гледната ти точка. Тъй като важи за мен, за флота, струва ми се, би следвало да важи и за обичайното право. Що се отнася до двете засегнати църкви и до неизбежните законни общи нападки, които ще ви се наложи да изтърпите, предлагам и на двама ви да се приготвите за обсада и да очаквате най-лошото. От друга страна, приеми още веднъж поздравленията ми. Предай поздравите ми на госпожа Струан – тайно, разбира се.
43.
До залез-слънце новината се бе разпространила из Колонията, Пияния град и Йошивара.
Веднага възникнаха предположения, шум и спорове, прокарваха се мнения за и против подобна сватба, някои предполагаха, че церемонията е напълно незаконна, други гневно отхвърляха подобно становище, мнозина от по-сприхавите търговци – и всички жители на Пияния град – си служеха с отвратителен език, неприлични жестове и свиваха юмруци, за да подкрепят възгледите си, докато малцината по-умни рекоха:
– Ах, тоя изкусен млад хитрец, ето защо се е подмазвал на адмирала! Това е било сделка! Хитро – на мястото на Струан и аз бих направил същото. Сега, след като си я получи, дали пак ще бъде срещу опиума и оръжията? По никакъв начин…
Покрай новите въпроси в Пияния град станаха няколко сбивания, а един бар изгоря до основи. Говореше се, че отец Лео е получил удар и лежи проснат пред своя олтар; за преподобния Туийт се предполагаше, че в същия момент беснее при Сър Уилям, а в клуба Лънкчърч и Грим – неизбежни противници – бяха започнали да се бъхтят и както обикновено бяха изхвърлени на улицата.
Малкълм и Анжелик се намираха в каютата на своя катер. Пред тях беше техният вълнолом; хванати за ръце, те видяха, че там се събира весела група от доброжелатели, предвождана от Джейми Макфей. Обещаното лошо време се размина с малко дъждец късно следобед. Вятърът все още духаше, небето бе заоблачено, но това не охлади врявата при посрещането им.
– Пристигаме, госпожа Струан. – Малкълм силно прегърна Анжелик.
Тя го целуна и прошепна:
– Да, скъпи ми съпруже. О, Малкълм, всичко звучи толкова забавно, необичайно, толкова великолепно. Не е сън, нали?
– Макар че и на мен ми изглежда като насън.
Катерът изви във вълнението, лашна ги един към друг сред всеобщия смях и се извъртя успоредно на кея, посрещнат от възгласи и викове. Това бе най-чудесното акостиране, което боцманът някога бе правил.
– Живо по въжетата, момчета – нареди той, но нямаше нужда, тъй като нетърпеливи ръце дръпнаха въжетата за теглене към кнехта и моряците се струпаха да им помогнат.
– Поздравления, тай-пан, госпожо Струан – изкрещя Джейми сред възклицанията, които се чуваха през Хай стрийт, вътре в клуба. Салонът тутакси опустя и всички се струпаха, свалиха шапките си; дори госпожа Лънкчърч и госпожа Грим бяха там и също ликуваха.
Горнт и Норбърт Грейфорт наблюдаваха от горните прозорци на своята сграда. Пред всички къщи стояха ококорени китайски прислужници, а самураите озадачени се събираха при Северната порта. Посланиците и персоналът им се измъкваха от легациите: Сър Уилям с каменно лице, придружен от усмихнатия Филип Тайърър и от Микълмас Туийт – навъсен и вбесен; Сергеев сияеше и поздравяваше пламенно, Дмитрий крещеше поздравления и размахваше американско знаме, а Сьоратар и Андре се разкъсваха между въодушевлението, че се е стигнало до сватба, и яростта, че Анжелик не се е посъветвала с тях.
– Андре, доведи я колкото е възможно по-скоро. Господи, глупавата gamine6969
Хлапачка (фр.). – Б.пр.
[Закрыть] трябваше да ни посвети в тайната – твоя е работата да я контролираш! – рече Сьоратар с кранчето на устните си, като ентусиазирано замаха с ръка, тъй като Анжелик бе уловила погледа му и го приветстваше. – Струан трябва доброволно да признае Наполеоновия кодекс, и то веднага, погрижи се за това! Един Господ знае какви мръсни номера ще се опита да направи Уилям все едно дали е за или против. Каквото и да каже той, нашата позиция е, че сватбата е законна, но ще настояваме да бъде потвърдена според френските закони! Доведи отец Лео, той ще извърши истинската им венчавка следващата седмица… Мои Dieu, виж ги тия кретени!
Тълпата се нахвърли върху Анжелик и Струан. Все по-трудно им бе да си проправят път през навалицата, всички до един искаха да целунат булката, това било тяхно право, а останалите им пречеха и врявата нарастваше.
Анжелик изпадна в паника. Това повиши напрежението у близкостоящите. Тълпата я вдигна и повлече, Струан се мъчеше с бастуните си да я опази, а Джейми грубо си запробива път през навалицата; някой замахна с юмрук и се започна опасна схватка. Сър Уилям извика на моряците часови:
– Вървете и им разчистете пътя, побързайте, за Бога, че ще ги смачкат! – Четиримата мъже затичаха. – Филип, наглеждай ги и доведи Струан в кабинета ми на часа.
Сержантът изрева:
– Хей, народе! – и дяволът, който понякога обладава тълпата без очевидна причина, изчезна. Тихо, но твърдо той взе да разчиства път. – Дръжте се, както трябва, направете място, на дамата!
Подчиниха му се и Струан се добра до девойката:
– Добре ли си, Анжел?
– Да, да, любов моя. – След като й направиха място, уплахата й се изпари. Тя оправи шапката си. Перото й се бе счупило. – Виж какво става!
– Ето, нека ви помогна – важно предложи Тайърър, като отстраняваше околните. – Вие продължавайте да се разпръсвате, изплашили сте я до смърт. Добре ли си, Анжелик, а ти, Малкълм?
– Естествено – отвърна Малкълм. Сега тя беше в безопасност, а той държеше бастуните си и отново изпита щастие. Провикна се: – Благодаря, че ни посрещнахте! Черпнята е за сметка на Търговската къща, барът на клуба ще е отворен и ще остане отворен до нови разпореждания!
Всички хукнаха към клуба. Скоро останаха само Малкълм, Анжелик, Макфей и Филип Тайърър. И киселият Микълмас Туийт:
– Господин Струан, церемонията е напълно незаконна и съм длъжен да ви предупредя…
– Може би сте прав, преподобни, но на мен ми съобщиха друго, господине – рече Струан твърдо; вече бе измислил план за Туийт, друг за отец Лео и трети за Сър Уилям. – Независимо от всичко вярвам, че има щастливо разрешение. Заповядайте в моя кабинет утре по обяд? Храмът Господен ще бъде удовлетворен, господине, бъдете сигурен! – После прошепна на Джейми: – Отклони му вниманието – и покани останалите: – Напред към компанията, колкото можете по-бързо.
Наложи се да се проврат през двете редици от скитници, а след това Анжелик изсъска:
– Филип, побързай! – Тя се затича напред с него, за да избегне отец Лео, който бързаше към тях по улицата, доколкото му позволяваха угоеното тяло и расото му.
Най-сетне влязоха в преддверието. Почти целият персонал се бе строил там с Варгас начело; Чен се усмихваше изцъклено. Анжелик прихна нервно:
– Не исках да разговарям с него!
– Защо не? – Филип сияеше. – Ти си омъжена и това е факт. Поне Сър Уилям газ пикае, откакто научи, ругае военноморския флот, Кетърър, Марлоу… И тъй, ето те омъжена. Всичко на всичко искам да кажа „Поздравления“ и мога ли да целуна булката? – Той не дочака и я целуна като брат, тя го прегърна и въздъхна облекчено.
Влязоха Струан и Макфей.
– Заключи – нареди Малкълм. С помощта на Варгас Макфей се подчини, учтиво, но твърдо избута няколкото упорити търговци навън и бутна резето. В същия миг отец Лео се изкачи, натисна дръжката, после заудря, сякаш това не бе врата, а двери на катедрала.
Но никой не му обърна внимание, всички влетяха в кабинета като ято немирни деца и се тръшнаха по столовете. С изключение на Малкълм.
– Шампанско, Чен. Благодаря ти, Варгас, ще се видим по-късно – надвика той поздравленията им и добави на кантонски на Чен: – Отвори виното, малко дискретно.
Джейми Макфей затвори вратата и потъна в последния стол.
– Аййиая – гласът на Малкълм избълбука като виното. – Не мислех, че ще стане така. Филип, отново ти благодаря за добрите пожелания, на теб също, Джейми. Добре ли си, Анжел?
– Да, господин Струан, великолепно, благодаря.
Тайърър се обади:
– Това е чудесна новина, Малкълм. А, между другото, ще можеш ли да се срещнеш със Сър Уилям веднага, щом е възможно?
Начинът, по който той изрече думите – така колебливо, така сухо, след като всички разбраха, че са го навикали с цяло гърло, – предизвика внезапна тишина. Изведнъж всички прихнаха истерично.
– Утре следобед, с удоволствие – заяви Малкълм. Скоро чашите им се напълниха и още по-бързо се изпразниха и пак се напълниха. Разговаряха гръмогласно и никой никого не слушаше. Вратата се открехна. Варгас направи знак на Макфей и му прошепна нещо. Джейми кимна.
– Ще дойда след малко. Тай-пан, ще ме извиниш ли? А има и съобщение за Анж… за госпожа Струан: господин Сьоратар иска лично да й изкаже поздравленията си в Легацията и… свещеникът иска да се срещне с вас за момент.
– Джейми, първо си допий чашата. Варгас, изпрати съобщение на Сьоратар, че ще го впиша на първо място в списъка, но по-напред кажи на отец Лео да дойде тук утре в 5 следобед, тук – в кабинета ми. – Варгас изчезна. Малкълм забеляза сянка по лицето на Анжелик. – Аз ще се срещна с него, Анжел, не е нужно ти да го правиш и до неделя вечерта всичко ще се оправи, обещавам ти. Всичко е в мои ръце. Щом се стъмни, ще се качим на катера.
– На катера ли? Защо, Малкълм, защо, за Бога?
– Още една изненада: ще вечеряме на „Буйният облак“ и ще пренощуваме там, а утре те чакат още изненади, много-много, ще обмислим и медения си месец. Тръгваме след час и няма нужда да се преобличаш, наредих на А Со да ти приготви малко дрехи и те вече са на борда. – После се обърна към Джейми: – Трябва да тръгваш ли? Какво става?
– Имах среща с Горнт и от вълнение забравих. Той ме чака в преддверието ми. Помолил е Варгас да предаде и на двама ви поздравления – неговите и на Норбърт.
– Благодари му от мое име. Почакай ме за малко.
– И от мое, Джейми – рече Анжелик.
– Разбира се, госпожо Струан. – Макфей се опитваше да привикне с новото обръщение; струваше му се трудно и изкуствено, двете думи извикваха духа на Тес Струан, а тия дни всеки път, щом се сетеше за нея, ставаше раздразнителен. Като чу за сватбата, му стана ясна връзката с адмирала, с писмото на Малкълм до „Гардиън“ и снощното му изявление, дори денят на дуела съвпадаше неслучайно. „Женени! О, Боже мой!“
Последиците за Малкълм щяха да са огромни. За самия него нямаше никакво значение, след като се бе помирил с Малкълм и със себе си. Макфей се съмняваше, че някога ще се помири с Тес Струан, макар че тя бе ревностен член на семейство Струан, в същото време бе наследила отмъстителността на баща си, безмилостната му потребност да отмъщава. Той бе свидетел как се бе нахвърлила върху боцмана на лодката, която се бе преобърнала, и близнаците на втория й син се бяха удавили. Тя го бе обвинила в убийство, бе поискала да го обесят. Съдът го обвини в небрежност, причинила непредумишлено убийство, и му присъди максималното наказание от десет години тежък труд в хонконгския затвор, където никой не оцеляваше. Небрежност ли? „Едва ли“ – бяха си помислили Макфей и повечето хора тогава – според тях бе просто нещастен случай, тъй като през този годишен сезон бурите връхлитаха най-непредвидено. Но тя беше Тес Струан от Търговската къща. „Всъщност грешката на боцмана – мислеше си той – бе, че той оживя, а децата загинаха.“
– Анжелик – започна Струан, – защо не се освежиш, и аз възнамерявам да направя същото и ще тръгнем след час. Просто имам да реша някои неща с Джейми. – Целунаха се и тя излезе. Малкълм на кантонски нареди на Чен да приготви гореща вода за съпругата му и за самия него. – После ще се качим на „Буйният облак“. Всичко ли е приготвено?
– Да, господарю.
– Добре, а вие тримата е най-добре да си мълчите като прилепи и да сте доволни като прасета в кочина! – Струан любезно се обърна към Тайърър на английски: – Филип, ще ни извиниш, нали? С настъпването на утрото ще започнат безконечни празненства, сватбен обяд и така нататък с официалните покани. Моля те, предай на Сър Уилям моите поздрави и не споменавай на никого, че ще сме на „Буйният облак“ тази вечер – дори на Сър Уилям. Не искам пияници да обикалят край нас цяла нощ, искаме да останем насаме, нали разбираш?
