Текст книги "Гай-джин"

51.

Йедо

Вторник, 1 януари 1863

Йоши Торанага бе пристигнал от Киото в замъка в Йедо преди осем дни, уморен и сърдит. От пътната спирка Хамамацу се придвижиха с усилен преход.

Чертите на лицето му се бяха изострили. Войниците му и преди се бояха от него, а сега направо се вцепеняваха. Гневът му се стоварваше върху тях като камшик. По време на пътуването Йоши бе претоварил както себе си, така и тях: спяха само по няколко часа, той се вбесяваше от всяко забавяне, странноприемниците не го задоволяваха, нито банята, нито храната, нито обслужването, нито изгледите за бъдещето. Абе опираше пешкира, но те до един знаеха, че това бе резултат от скръбта по ненагледната Койко.

Абе уреди тя и Сумомо да бъдат кремирани и едва тогава се качиха на седлата и препуснаха. Войниците му съзнаваха, че подобен доблестен боец заслужава дълбок поклон от победителя, особено пък ако е шиши и жена, за която скоро ще се пеят песни и ще се разказват предания, както и за удара, който я бе разполовил. Същото очакваше и Койко Лилията, тъй като тя се бе изпречила пред първия шурикен и по този начин бе спасила живота на господаря им, а той я бе дарил с безболезнена смърт.

Но пред кладата Йоши, настойникът на Наследника, само бе казал хладно:

– Чуйте посмъртното им стихотворение:

 
От нищо е нищо, трупът си е труп – той е нищо:
моят, вашите, даже техните. Имаше ли ги? Има ли ни нас?
 

И поеха напред с все сила под страх от смъртно наказание, докато се доберат до замъка. Но и там не успяха да си поемат дъх. Замъкът, Йедо и цяла Куанто бяха с главата надолу заради подготовката на гай-джин за война, ускорена от ултиматума на тайро, нещо, което Йоши очакваше.

– Бе неизбежно – заяви Йоши пред Съвета на старейшините, който незабавно бе свикал. И добави, за да даде на Анджо възможност да се измъкне с достойнство: – Дали са ти прибързан съвет. Отстрани глупака, който ти е предложил и съставил писмото.

– Императорът, както и шогунът заповядаха да изхвърлим гай-джин – сърдито отвърна Анджо.

– Заповядаха? Заповядва само шогунатът, а не някакво си непълнолетно хлапе, което предъвква слова, които шогунатът влага в устата му. Нито пък Императорът. Той само ни предлага да направим едно или друго.

– Аз като тайро сметнах ултиматума за необходим.

– Тогава пак да те попитам, какво ще правим, щом флотът пристигне тук?

– Няма да дойде. Ние ще ги нападнем първи. – Анджо се смръщи от внезапна болка и се хвана за хълбока. – Обградил съм ги и Йокохама прилича на умряла риба, която само чака да бъде изпепелена. Войските ни са почти готови за нападение.

– Ами флота? – запита Йоши, вбесен, че пак не са се съобразили с мнението му и отново са попаднали в собствения си капан. Нямаше смисъл да им напомня за добросъвестно изложения от него план как още месеци наред да протакат преговорите с гай-джин, докато шогунатът събере сили и се заеме по-подробно с жизнено необходимия, неотложен проблем за съкрушаване на вражеския съюз между Тоса, Чошу и Сацума. Допуснеха ли тяхното обединение да преуспее, с шогуната бе свършено.

– Още преди месеци ви предложих да изненадаме Йокохама и да я изпепелим. – Тояма трепереше от възбуда. – Да ги изпепелим!

– И какво ще правим с флота? – озъби се Йоши. Бе забелязал болезнените пристъпи на Анджо и им се зарадва. Според уговорката си с Огама от Чошу бе длъжен колкото се може по-бързо да изнерви противника си и да го обезвреди.

Тояма пламенно заяви:

– Боговете ще потопят техните кораби, Йоши-доно, както сториха с Кублай хан и неговите монголци. Тук е земята на боговете и те няма да ни забравят.

– А в случай че боговете отсъстват или са заспали – рече Анджо, – ние ще изпратим запалителни кораби. Вече съм наредил да построят стотици, стотици. Ако врагът преодолее тази преграда, ще изгинат само селяните, търговците, занаятчиите, дюкянджиите. А нашите огромни отряди ще останат непокътнати.

– Да, ще останат непокътнати – повтори ликуващо Тояма.

Анджо се впусна да обяснява:

– Щом ликвидираме Йокохама, флотът на гай-джин ще отплава, тъй като ще останат без база, където да се прегрупират. Ще отплават чак в китайските си колонии – тук за тях вече няма да има опора. Ако се завърнат…

– Когато се завърнат – поправи го Йоши.

– Добре де, Йоши-доно, когато се завърнат с още повече кораби, ще ги потопим в Проливите Шимоносеки. Огама ще го направи. Пък и където и да било другаде – дотогава ще сме се снабдили с повече оръдия, запалителни кораби и не ще допуснем да слязат на брега със значителни войски. Никога вече няма да слязат и да си основат база. Вече няма Споразумения, които да ги защитят! Никакви. Ще затворим страната си както преди. Така съм решил – победоносно заяви Анджо. – Скъсах Споразуменията – такава е волята на Императора.

– Ти си богоподобен, тайро, боговете ще ни защитят чрез Божествения вятър – изкиска се Зукумура и изтри слюнката от брадичката си.

– Нито боговете, нито пък запалителните кораби ще ни предпазят от снарядите на гай-джин – бе ги предупредил Йоши. – Загубим ли Йедо, губим и последното убежище и защитна крепост на нашия шогунат. И тогава всички даймио от страната ще се обединят срещу нас да си поделят плячката, предвождани от Огама от Чошу, Санджиро от Сацума и Йодо от Тоса. Без Йедо с шогуната ни е свършено, как не можахте да го разберете?

Анджо се присви от нов пристъп на болка и разярено викна:

– Много добре разбирам, че ти се смяташ за господар на страната и за Божи дар на Нипон, но не е така, не си. Тук ти заповядвам аз и аз се разпореждам, аз съм тайро, аз!

– Да, тайро си… Но защо имаш болки? – запита Йоши с престорена загриженост, сякаш току-що бе забелязал, надявайки се по този начин да избегне стълкновението. – Откога продължава това? И какво казва лекарят?

– Какво казва ли? Той… – Анджо отново отпи от горчивата билкова отвара. Лекарството почти не облекчаваше болките му. Те ставаха все по-силни, а новият китайски лекар се оказа безпомощен като предишните – до такава степен, че той дори възнамеряваше скришом да се прегледа при прочутия гай-джин лекар гигант в Канагава. – Остави сега болките ми. Добре те познавам – ясно ми е накъде биеш.

Йоши забеляза омразата на Анджо и разбра, че тя е предизвикана от собствената му младост и сила. „Само да знаеше този глупак колко съм изморен от живота.“

– Бих ли могъл…

– Нищо не би могъл да направиш, ще нападнем, когато аз заповядам, и толкоз! Закривам срещата – разгорещи се Анджо. Откакто бе станал тайро, управляваше деспотично и се отнасяше към всички с високомерно пренебрежение.

Изпаднал в ярост, Йоши кръстосваше замъка като тигър в клетка. След първия кошмарен ден беше натикал Койко в най-отдалеченото кътче на съзнанието си и се бе опитал да я забрави. Но няма-няма, и тя току надникваше оттам усмихнато. Той сърдито я отблъскваше, вече нямаше как да разбере дали наистина се бе втурнала напред, за да спаси живота му, макар Абе да твърдеше, че е така. Нито щеше някога да научи защо бе наела Сумомо Фуджахито – тази убийца шиши, чието име естествено бе измислено. Едно бе сигурно – Сумомо е била последовател на Кацумата.

А къде ли беше Кацумата сега?

Вече бе издал заповеди да го открият и бе обявил голяма награда за главата му. Бе наредил да заловят и изтребят всички шиши и техните покровители. Тогава бе изпратил да му доведат Инеджин, неговия най-вещ съгледвач.

Старецът влезе, накуцвайки, и се поклони.

– Господарю, изглежда, боговете те пазят, сякаш си един от тях.

– Като допускат една убийца шиши, въоръжена с шурикени, да проникне в най-съкровената светая светих на любовницата ми, която на всичкото отгоре се оказва предателка и съучастничка в заговора ли? – избухна.

Инеджин поклати глава и рече успокояващо:

– Може пък Койко да не е предателка, господарю, и да не е съучастник в някакъв заговор, а просто жена. Що се отнася до тази шиши Сумомо, тя просто изпита твоята бойна готовност и ти се оказа на висота. Добре си бил подготвен.

Учудващата сила на стария човек укроти яростта на Йоши.

– Не бях на висота – възрази той мрачно. – Тази бясна котка все пак успя да ме одраска, но раната зарасна.

– Да ти довлека ли мама-сан Мейкин тук, господарю?

– А, виновницата ли! Не съм я забравил. Не сега – малко по-късно. Още ли я следиш?

– Следвам я по петите като сянка. За какво ме повика, господарю?

– Искам от теб да ми намериш Кацумата, по възможност жив – отвърна Йоши. – Бях ти наредил да отстраниш предателя ронин, който работи в полза на гай-джин. Как му беше името? Ори Риома от Сацума, така беше.

– Той е мъртъв, господарю, но, изглежда, не е бил предател. Гай-джин са го убили преди няколко седмици. Застреляли са го, когато се опитал да нахълта в една от техните къщи. Техният осведомител е ронин от Чошу и се нарича Хирага.

– Оня от плаката ли? Предводителят на отряда, който уби Утани ли?

– Да, господарю. Засега не мога да го отстраня. Той се намира под покровителството на Главния англичанин и не се отделя от сградата им. В селото има мой съгледвач и ще ти кажа повече след няколко дни.

– Добре. Нещо друго? Какви са тия приказки за война?

– Надявам се след няколко дни да получа повече вести.

– Гледай да е по-скоро – скастри го Йоши и го отпрати. – Върни се чак когато събереш съществени сведения.

„Инеджин няма да ми измени – помисли си той. Съжаляваше, че се е държал сприхаво. – Съгледвачите са по-ценни от всички други… от тях зависи твоята дееспособност… Ах, Сун Цзъ, какъв гений си бил. Но колкото и задълбочено да познавам твоите наставления, те не ме упътват какво да правя с гай-джин, с това глупаво момче и с най-големия си враг – принцеса Язу. Те двамата все още се тъпчат с подсладената каша, която им поднасят дворцовите подлизурковци, подчинени на онова куче управителя. Според теб как да унищожа заобикалящите ме врагове? Анджо, старейшините. Дворът, Огама, Санджиро… Списъкът няма край. А най-отгоре стоят гай-джин.“

И тогава се бе сетил за поканата да се качи на фурансу – френския – военен кораб. Начинанието с въглищата, което съпругата му Хосаки бе предприела съвместно с Гиокояма и търсачите гай-джин, го улесняваше да изпрати Мисамото, мнимия самурай, рибаря преводач да уговори посещението. Това бе станало вчера.

Бе се измъкнал от Йедо на галера с гребци без всякакви официални церемонии заедно с Абе, двайсет телохранители и Мисамото. Срещата се бе състояла в открито море. Преживяването бе страховито. Размерът и силата на корабните машини, оръдията, товарът от барут, гюллета, въглища, разказите им – лъжливи или не, все още не можеше да каже – за големината на тяхната фурансу империя, за нейното богатство и могъщество, за левгите, които подобен кораб можеше да измине, за броя на военните им кораби и топове, за числеността на армиите им му се струваха невероятни. Мисамото превеждаше заедно с преводача, който се представи като Андре Фурансу-сан. Макар да си имаха свой собствен език, на тази среща говореха предимно на английски.

Йоши не разбра много от казаното. Използваните понятия бяха необичайни и им отне много време да му обясняват що е миля, ярд, барут, надлъжно люлеене, бутала, витлов параход, двигателен винт, затвор на оръдия, затвор на кремъклийка, фабрика и далекобойност.

Все пак всичко това хвърли известна светлина и му даде определени сведения от голямо значение: за тях въглищата и достъпните пристанища бяха от жизнена необходимост. Без тях военните параходи ставаха негодни: не бяха способни да поберат всички необходими въглища за плаванията си, за военните си операции и за обратния път и, второ – бе го забелязал още по време на срещата на съвета с гай-джин в замъка в Йедо, но тогава не успя да осъзнае доколко е вярно, – всяко споменаване на английските гай-джин предизвикваше подигравателни усмивки у фурансу гай-джин. Те не се двоумяха и открито показваха своята омраза.

Това го задоволи и подсили казаното преди време от Мисамото: почти всички нации на земята мразели англичаните, защото тяхната империя била най-голямата, те били най-силната и най-богата нация, с най-мощните и съвременни флотилии, с най-могъщите, най-дисциплинирани и най-добре екипирани армии, пък и се радвали на огромни приходи, като произвеждали повече от половината стоки на света. А най-важното – островът им бил непревземаем.

„Естествено, че ще ги мразят. По същия начин ненавиждат и нас от рода Торанага. А следователно – помисли си Йоши с болка заради някогашната си грешка – тъкмо с гай-джин следва да любезничим, да им се подмазваме, да им помагаме и да се отнасяме с тях изключително внимателно. Най-добрите флотилии и армии ли? Как ли да ги подлъжа, та да ми построят флот? Или да ме снабдят с такъв? Дали ще мога да им платя с въглища?“

– Мисамото, предай им, че ми се ще да науча повече за тези прекрасни фурансу изобретения – сладникаво рече Йоши, – а, да, имам нужда от приятели сред гай-джин. Нямам нищо против търговията – навярно ще уредя някак концесиите ми с каменните въглища да отидат при фурансу, а не при англичаните.

Думите му предизвикаха незабавен отклик. По това време вече бяха слезли в най-просторната каюта на кърмата. Тя му се стори тясна, неудобна и смрадлива. Вонеше на масло, пушек и човешки изпражнения. Навсякъде бе покрита с плътен слой въглищен прах. Разположиха се край дълга маса. Абе и половината от охраната стояха зад гърба му, а останалите – горе на палубата. Край масата насядаха пет-шест офицери с униформи, обшити със златни ширити, а в центъра се разположи техният водач Сератар – по-правилно бе да се изговаря Сьоратар.

Още щом го видя за пръв път и чу името му, Йоши тутакси го хареса. Бе съвсем различен от високия, намусен висш предводител на англичаните с непроизносимо име. Сератар, както и Андре се изговаряха лесно. Всъщност имената им бяха японски.

В случая със Сератар бе същинско чудотворно предзнаменование.

Серата се наричаше родовото селище, в което техният предшественик Йоши-шиги Серата-но Миновара се бе настанил през дванайсети век. През тринайсети век войнът даймио Йоши-сама Серата повел войска срещу своите повелители Ходжу, унищожил ги, завладял столицата им Камакура и я превърнал в своя собствена. Оттогава преките му потомци, родът Йоши-но Торанага-но Серата все още владееха Камакура. Шогунът Йоши Торанага бе погребан там в огромния си мавзолей.

– Значи сме роднини – бе се пошегувал Йоши, след като обясни това съвпадение на Сьоратар. Сьоратар се бе засмял и докато останалите си бъбреха като множество маймуни в чуждоземски униформи, му бе обяснил, че и той произхожда от древен род, но не толкова славен като На Йоши.

– Моят господар – рече Андре с поклон, – за моя господар е голяма чест да бъде приятел и гай-джин сродник на твоето велико семейство.

– Предай му, че смятам името му за добра поличба – отвърна Йоши. Беше забелязал, че този човек е нещо много повече от обикновен преводач.

– Моят господар благодари и казва, че фурансу обещават двойно повече от англичаните.

Мисамото угоднически преведе:

– Господарю, той иска да каже, че сделката с тях ще е по-добра. И фурансу произвеждат оръдия като англичаните, макар и не толкова много.

– Преведи им, че ще обмисля дали да не им предложа каменовъглените си концесии. Нека ми кажат колко въглища ще искат, за да получа пушки и топове с барут и снаряди, а също и кога ще ми ги дадат. Искам и един параход заедно с офицери, за да обучат мои хора за офицери и моряци. Всъщност – добави Йоши невинно – навярно ще отстъпя на фурансу изключителното право да строят, да продават и обучават мой военноморски флот. Естествено, ще им платя. Стига да поискат приемлива цена.

Мисамото се ококори. Но преди да успее да отвори уста, гай-джин Андре, който бе слушал много внимателно, се обади:

– Моят господар е сигурен, че кралят на фурансу ще сметне за голяма чест да помогне на господаря Йоши Торанага с флота. – Запленен, Йоши наблюдаваше как Андре се обърна и заговори на предводителя Серата, а офицерите слушаха и кимаха, обзети от възбуда. „Учудващо е колко лесно се впечатляват тези хора от търговия и от възможни бъдещи печалби – помисли си той. – Щом фурансу се отзовават толкова бързо, английският предводител сигурно също ще откликне така. По-добре две риби да се бият за една и съща стръв, отколкото една.“

Поговориха и по други въпроси. Времето не им стигна да ги обсъдят подробно. Но все пак Йоши научи достатъчно и му се прищя да узнае още повече. Андре бе споменал една подробност, която го потресе. Разговаряха за съвременните медицински познания и колко е лесно да подготвят и оборудват една болница:

– Главният доктор в Канагава е добър, господарю. Чух, че тайро Анджо бил болен. Чух, че тайро щял да се срещне с Главния доктор-сама.

– Къде и кога ще стане тази среща?

– Моят господар не е сигурен дали вече е уредена. Навярно Главният доктор по медицина ще помогне на тайро.

– Кажи ми, ако това се уреди. Предай на Серата, че възможността за болница ме интересува.

Йоши реши да спре дотук. Засега. Пък и му се щеше Мисамото да забрави чутото. „Как да си намеря доверен личен преводач. Имам нужда от такъв. Току-виж, съм научил Мисамото – той ми е вярно куче, зависим е от мен и ми е в ръцете. Досега ми се е покорявал. Във всеки случай добре се справи със златотърсачите. Жалко, че го е нямало, че е описвал подробно на Хосаки как вървят проучванията, когато са се сбили. Самураят ми докладва, че приличали на диви зверове – колко подходящо определение! Ако Мисамото беше в мината, навярно щеше да ги спре. Всъщност няма значение: единият е мъртъв, значи една грижа по-малко, пък и оцелелия няма да го бъде. Въглища! Хосаки твърди, че сме имали огромни залежи и че гай-джин ги ценят колкото златото.“ Йоши съзнателно промени темата.

– Попитай Серата-сан, защо гай-джин стрелят с топове и пушки и защо корабите им кръстосват напред-назад и нарушават покоя на тази Земя на боговете? За война ли се готвят?

Възцари се тишина. Настроението в каютата се промени.

– Моят господар казва, че няма да има война. – Йоши забеляза, че гай-джин Андре превежда добросъвестно. – Само се готвим за защита. Толкова съжалявам, тайро писа всички гай-джин да напуснат.

– Защо не си отидат за месец-два и след това да се върнат? – Японецът се изсмя наум, като забеляза, че думите му предизвикаха ужас и смайване.

– Моят господар твърди, че Споразуменията, подписани от шогуна, потвърдени от водача на Бакуфу тайро И и от Божествения император, ни допускат в Йокохама, Канагава, а скоро и в Кобе. Споразуменията са добри и за Нипон, и за гай-джин. Тайро Анджо, толкова съжалявам, напразно се сърди.

– Много даймио мислят като него. Тайро Анджо е вождът. Длъжни сте да му се подчинявате. Вие сте на наша земя.

– Моят господар казва, че фурансу ще помогнат на Нипон да стане велика световна нация… а също и тук.

– Предай на Серата-сама, че тайро е вождът и щом нареди нещо, то се изпълнява. Макар понякога – добави Йоши многозначително – и тайро да променя решенията си, ако го посъветват правилно. – Забеляза, че разбраха намека му. – Толкова съжалявам, но вече десетки пъти обяснихме, че само даймио Санджиро може да разреши неприятните въпроси със Сацума.

– Моят господар се надява някой да даде правилен съвет на тайро. Даймио от Сацума трябва да се извини, да изплати обезщетението, съгласувано на срещата в Йедо, и открито да накаже убиеца.

Йоши кимна, сякаш бе сериозно загрижен. Внезапно се изправи за всеобщо смайване и ужас – нямаше смисъл от по-нататъшни приказки с тези дребни чиновници, полезни само в някои отношения. Налагаше му се да започне преговори с водача на англичаните. Срещата с французите го бе задоволила напълно. И въпреки надменното си и непреклонно държание прояви известна дружелюбност и с престорена неохота се съгласи на нова среща.

– Мисамото, предай им, че мога да ги приема в Йедо след десет дни. Нека дойдат в Йедо за среща на четири очи.

Тъкмо да напусне кораба, и гай-джин Андре се обади:

– Моят господар ти желае добра Нова година.

Йоши се втрещи, като разбра, че светът на гай-джин си има свой собствен календар, напълно различен от японския и китайския лунен календар, по който се изчисляваха дните, месеците и годините, откак свят светува.

– Първият ден от нашата година, Серата-сама, е между шестнайсетия ден от Първия месец и двайсет и втория ден от Втория месец в зависимост от Луната. Тази година е годината на Кучето, а Първият и ден е на осемнайсети от Първия месец, когато започват нашите празници.

През целия обратен път до Йедо на галерата той се питаше що за хора са тези. Бе най-вече ужасен – гай-джин приличаха на чудовища в човешки облик, дошли от звездите, а представите и становищата им бяха в пълна противоположност с японското разбиране за женското и мъжкото начало.

„И все пак Нипон се нуждае от по-големи кораби, от оръжия и от мощ, за да се предпази от тези чуждоземски дяволи и да оцелее като нация. А засега – с погнуса си помисли той – шогунатът трябва да постигне съгласие и да живее в сговор с тях.

Те никога няма да си отидат по своя воля. Ако не тези, ще дойдат други да ни ограбват – китайци, монголци или рунтавите жители на Сибирските ледени земи, които гледат към нас и им текат лигите. Винаги ще бъдем обкръжени с англичани, какво да правим с тях?“

Това беше вчера. Цяла нощ до сутринта бе потънал в дълбок размисъл. Почти не яде, почти не спа. Измъчваше го и празното му легло, и опустелият му живот. Забранената мисъл за Койко се прокрадваше в съзнанието му, не му излизаха от главата нито Анджо, нито Огама, нито останалите. По пътя от Киото многократно си бе представял колко е чисто острието на меча, чистотата и умиротворението на смъртта. Човек се изравняваше с боговете, когато избираше минутата, часа и деня на собствената си смърт: от нищо в нищо. Край на опустошителната скръб.

Толкова бе просто.

Първият лъч на зората проникна през кепенците и лизна късия му меч. Той лежеше заедно с дългия на една ръка разстояние. Заредената му пушка също се намираше там – бе я нарекъл Нори. Късият меч представляваше семейна ценност, изработена от главния ковач на мечовете Масумара и бе принадлежала на шогуна Торанага. Йоши разглеждаше излъсканата от употреба ножница и си представяше съвършеното му острие. Протегна ръка, погали кожата и докосна чепа, прикрепен към дръжката. Баща му бе заръчал да го поставят там, преди да му подари меча официално пред отбран кръг от техни подчинени. Тогава Йоши бе на петнайсет и за първи път бе убил човек – един ронин, вилнеещ близо до семейния им замък „Орловото гнездо“.

– Нека ти напомня за твоята клетва, сине мой: че с достойнство ще носиш това острие, че ще използваш само него, за да си направиш сепуку, а ще си направиш сепуку единствено за да избегнеш плен или ако ти нареди шогунът и Съветът на старейшините единодушно потвърди заповедта му. Всички други причини са недопустими, докато шогунатът е застрашен.

„Страховита мъдрост. – Йоши се отпусна на леглото и се почувства на сигурно място в тази стая, в която бе изпитал толкова щастие. Погледът му отново се плъзна към късия нож. Днес го желаеше повече от всякога. Толкова пъти мислено бе репетирал това сепуку, че му изглеждаше прекрасно, благодатно и освобождаващо. – Скоро Анджо ще ме арестува и това ще ми послужи за извинение…“

Слухът му винаги бе нащрек и затова долови приближаващите стъпки. Стъпки на войник. Сграбчи двата си меча и зае отбранително-нападателна стойка.

– Господарю!

Разпозна гласа на Абе. Това не означаваше нищо – някой би могъл да държи нож до гърлото на Абе. А, току-виж, и самият Абе е предател – след смъртта на Койко Йоши подозираше всички.

– Какво има?

– Инеджин моли да се срещне с теб.

– Претърси ли го?

– Най-основно.

Йоши дръпна въжето, което бе прикрепил към резето на армираната врата така, че да отваря, без да мърда от мястото си.

На прага застанаха Инеджин, Абе и четирима самураи. Той си отдъхна.

– Влез, Инеджин.

Абе и войниците от личната му охрана понечиха да го последват.

– Няма нужда, но стойте наблизо, за да ме чуете, ако ви викна.

Инеджин влезе, затвори подире си, забеляза приспособлението, но не каза нищо, а коленичи на десетина крачки.

– Откри ли Кацумата?

– Ще пристигне в Йедо след три дни, господарю. Първо ще се отбие в къщата на Глицинията.

– Това свърталище на скорпиони? – Йоши не бе захлопнал мама-сан Мейкин в капана. За да си изясни истинските мащаби на заговора срещу него, преди да си отмъсти. Мъстта доставя по-голяма наслада, когато си спокоен. А той все още не се чувстваше спокоен. – Можем ли да го хванем жив?

Инеджин се усмихна особено.

– Съмнявам се, но нека първо започна с друго, господарю. – Старецът намести болното си коляно. – И тъй, за гай-джин. Случи се онова, за което се надявахме и работихме. Съгледвач на гай-джин ни предложи бойните им планове срещу пари в брой.

– Да не са фалшиви?

– Не зная, господарю. Но разправят, че съдържали движението на войските и корабите им. Цената била умерена, но въпреки това чиновникът от Бакуфу не ги купил веднага, взел да се пазари и гай-джин се изплашил. С Анджо начело… – Сбръчканите му устни се изкривиха от отвращение, докато произнасяше името на тайро. – Той е бака, недостоен! Рибата се вмирисва от главата.

– Така е. Глупак!

Инеджин кимна.

– Отново са забравили Сун Цзъ, господарю: „Да оставаш в неведение за състоянието на врага, да ти се свидят неколкостотин унции сребро е варварство в най-висша степен.“

– За щастие един осведомител ми донесе за това. – Инеджин извади някакъв свитък от ръкава си и го сложи на масата. Йоши въздъхна доволно:

– Со ка!

– С помощта на моя осведомител го закупих като дар за теб, господарю. Изложих го на голяма опасност, но подмених този свитък с фалшив, та в крайна сметка Бакуфу да го купят евтино.

Йоши не докосна документа, а само го погледна.

– Моля те, нека ти възстановя сумата – предложи той. Инеджин прикри огромното си облекчение, тъй като бе заложил тяхната странноприемница на Гиокояма, за да получи парите. – Иди при ковчежника ми. Достоверни ли са сведенията?

Инеджин сви рамене. И двамата знаеха едно от напътствията на Сун Цзъ: „Най-опасни са най-приближените съгледвачи. Те продават тайните за пари. Изисква се да си гений, за да разкриеш такъв човек.“

– Моят осведомител се кълне, че сведенията са достоверни и на този гай-джин може да се разчита.

– За какво става дума?

– Плановете на гай-джин са ужасяващо прости. Десет дни след като връчат ултиматума си и той не бъде изпълнен, целият им флот ще се насочи към Йедо. През първия ден, господарю, те ще са най-далеч от брега. Ще стрелят с най-далекобойните си тежки оръдия, предназначени да превърнат в прах всички мостове и пътища.

Отбелязани са с карфици и без съмнение сведенията идват от предателя Хирага. Същата нощ ще се възползват от светлината на пожарите и ще обстрелят замъка. На следващия ден ще унищожат крайбрежието. На третия ден ще свалят на сушата хиляди войници с пушки и ще се насочат към портите на замъка. Там ще поставят обсадни мортири, ще унищожат портите, мостовете и ще сринат по-голямата част от замъка. На петия ден ще се оттеглят и ще отплават.

– За Йокохама ли?

– Не, господарю. Според плановете ще изтеглят всички гай-джин един ден преди началото на бойните действия и ще ги отведат в Хонконг до пролетта. Тогава ще се завърнат със значителни военни сили. Разходите по войната, както стана в Китай и какъвто е обичаят им, ще бъдат удвоени и изискани като обезщетение от шогуната и от Императора, както и цялостен достъп из Нипон, включително и до Киото. Ще настояват за един остров, отстъпен за вечни времена, за да прекратят военните действия.

Йоши го побиха тръпки. „Щом тези варвари успяха да усмирят цял Китай, Майката на света, в крайна сметка ще усмирят и нас, дори и нас. Цялостен достъп!“

– Това ултиматум ли е? Някакво ново дебелоочие?

– Не е записано в свитъка, господарю, но съгледвачът обеща да съобщи подробности, както и началото на военните действия, ако има промени.

– Купи ги на всяка цена. Ако се окажат верни, ще е важно за изхода.

– Навярно, господарю. Част от сведенията се отнасят до противомерките на гай-джин. Как да се справят със запалителните кораби.

– Но Анджо ме увери, че това е тайна!

– Не и за тях. Бакуфу са като продънено сито за заинтересованите, пък са и продажни, господарю.

– Искам имената им, Инеджин, и ще ги набуча на кол.

– Започвай още днес, господарю. Започни от най-горе.

– Но това е измяна.

– Но е вярно, господарю. За разлика от всички познати ми водачи ти предпочиташ истините, а не лъжите. – Инеджин раздвижи коленете си, които го боляха непоносимо. – Въпросът с този съгледвач е сложен. Мейкин ми каза за него… – Йоши изсумтя. – Да, разбирам те. Но ми каза Мейкин, Мейкин, която отклони посредника от Бакуфу към мен, тъкмо тя пробута лъжливия свитък, и то с опасност за живота си, тъй като ще трябва да засвидетелства неговата достоверност. Мейкин отчаяно желае да докаже своята преданост към теб.

– Преданост? След като нейната Къща е убежище за шиши, място за срещи на Кацумата, учебно легло за предатели!

– Мейкин се кълне, че Койко никога не е участвала в заговор против теб, никога. Нито пък тя самата.

– Че какво друго й остава? Да каже, че е била прислужницата?

– Може да говори истината, господарю, а може би – не, но навярно поради скръбта си вече е осъзнала миналите си заблуди. Вражи съгледвач, привлечен на твоя страна, понякога се оказва изключително ценен.

– Само главата на Кацумата ще ме убеди. Още повече, ако го заловят жив.

Инеджин се засмя, наведе се напред и сниши глас:

– Нека бързо те снабди с подробности около предателя Хирага, преди да поискаш главата му.

– И нейната.

– Женска глава, набучена на кол, не е приятна гледка, господарю, независимо дали е стара или млада. Това е древна истина. По-добре я остави на раменете й и използвай в своя изгода злобата, мъдростта, коварството или просто лошотията, която е присъща на всяка подобна жена.

– Как?

– Нека първо ти предаде Кацумата. Въпросът с Хирага е по-сложен, Мейкин твърди, че бил добър приятел с важен английски чиновник, приближен на водача на гай-джин, който се казвал Тайра.

Йоши се намуси. Нима това бе още една поличба? Тайра също беше значимо име в Япония, древно благородническо семейство, което се родееше с Йоши Серата.

– Е, и?

– Този Тайра е чиновник, стажант-преводач, вече много добре владее японски.

– Тайра, а? Това да не би да е един грозен младеж, висок, със сини очи, с огромен нос и дълга коса с цвета на оризова слама.

– Да, да, навярно е той.

– Помня го от срещата им със старейшините. Продължавай.