Текст книги "Гай-джин"

46.

Четвъртък, 13 декември

– Добър ден, Джейми – тъжно го поздрави Филип Тайърър. – Приеми поздравите на Сър Уилям. Ето трите копия на смъртния акт – едно за теб, едно за Анжелик и едно за Стронгбоу, който ще пътува с тялото. Оригиналът според него трябва да замине с дипломатическата поща за кабинета на главния следовател в Хонконг, който ще регистрира смъртния акт, а после ще го предаде на госпожа Струан. Ужасно, нали, но какво да се прави.

– Да. – Бюрото на Джейми бе отрупано с купчини новопристигнала поща и документи за уреждане. Очите му бяха зачервени от умора.

– Как е Анжелик?

– Не съм я виждал все още, но Хоуг беше тук най-напред. Той каза да не я безпокоим, докато тя не направи първата крачка, и че е по-добре, отколкото е очаквал. Спа петнайсетина часа. Той смята, че тя ще е достатъчно добре, за да пътува утре, и препоръча да замине колкото се може по-скоро. Той също ще тръгне, разбира се.

– Кога ще отплава „Буйният облак“?

– Утре. С вечерния прилив. Стронгбоу ще дойде всеки момент за заповедта за отплаване. Ще имаш ли поща за него?

– Определено. И дипломатическата поща. Ще кажа на Сър Уилям. Все още не мога да повярвам, че Малкълм е мъртъв. Ужасно. О, между другото следствието за Норбърт е определено за пет часа. Ще желаеш ли лека вечеря след това?

– Благодаря, но не тази вечер. Нека бъде утре, когато всичко ще е наред. Ще решим след закуска. – Джейми се чудеше дали да каже на Тайърър за машинациите на неговия приятел самурай Накама и за срещата с местния лихвар – че Накама иска да го запази в тайна от Тайърър и Сър Уилям. Предложението на Накама бе интригуващо и той бе приветствал възможността за пряк разговор с местен търговец, макар и низш.

Вчерашната среща, разбира се, бе отложена. Бе намислил да я отложи за следващата седмица, но реши да се срещне с него тази вечер – това щеше да го отвлече за малко от трагедията.

„Не е работа на Филип – и не забравяй, че Филип и Дребосъка Уили крият всякакви сведения, след като уговорката бе да споделят с нас всичко.“

– Ще се видим по-късно, Филип. И благодаря за копията.

– До скоро, Джейми.

Смъртните актове бяха подписани от Бабкот и Хоуг. Аутопсията бе потвърдила предполагаемите причини за смъртта: вътрешен кръвоизлив от увредена артерия, което напълно е прекратило функционирането; изтъняването й е пряк резултат от получените рани по време на непредизвиканото произшествие на Токайдо.

Джейми кимна. Лекарите бяха заобиколили истинската причина за разкъсването. И защо ли да бъдат по-конкретни, освен ако някой не поиска конкретен отговор. „Като Тес Струан.“ – От тази мисъл го присви стомахът. Тя сигурно ще запита и тогава какво ли ще й каже Хоуг? Същото, което отговори и на мен днес сутринта:

– В състоянието на Малкълм, Джейми, всяко внезапно движение може да причини такова разкъсване, ако, да речем, спи в неудобно положение и рязко се обърне заради лош сън, та дори и при запек.

– И особено по време на полов акт?

– Да, това е една от многото възможности, защо?

– Познаваш Тес Струан, за Бога.

– Няма да обрека Анжелик, ако за това ме питаш. За леглото са нужни двама. Ние знаем, че Малкълм положи всички усилия, за да се ожени за нея, и беше луд от любов.

– Не питам нищо, докторе. Тес ще я осъди, каквото и да пише в смъртния акт.

– Съгласен съм, Джейми, но аз няма да й помогна. Нито Джордж. Че буйният акт е причинил разкъсването, а поради последвалия еуфоричен сън двамата не са забелязали катастрофата, е логично, но е недоказуемо, а дори и да беше, тя не бива в никакъв случай да обвинява Анжелик, не бива, по дяволите…

„Горкичката Анжелик, ще бъде обвинена, както и аз. В моя случай няма значение.“

– Да? Влез! О, здравей, Едуард.

– Ще ми отделиш ли една секунда? – попита Горнт.

– Влез, разбира се. – От вчера отношението му към Горнт се бе променило. Бе настоял да си говорят на малки имена. „Боже мой – помисли си той, – колко съм се лъгал за него.“ – Седни. Слушай, сторих го вече десетки пъти, но пак ти благодаря – ти наистина ми спаси живота.

– Няма за какво, просто изпълних дълга си.

– И слава Богу. Какво мога да направя за теб?

– Носи се слух, че ще изпратиш тленните останки на Малкълм в Хонконг за погребение, и се питах, дали ще мога да пътувам с вашия кораб?

– Естествено. – Джейми се поколеба. – За да докладваш на Тайърър Брок и на Морган ли?

Горнт се усмихна.

– Няма как да избегнем истината, Джейми. Ще им отнеса резултатите от следствието, но е мое задължение да им го кажа направо, като мъж на мъж.

– Да, прав си. – Скръбта отново връхлетя Джейми. – Съжалявам, че Малкълм не е жив, та да разбере какво направи ти за мен, съжалявам, че го няма. Щеше да се сприятели с теб – той много ти се възхищаваше. Много е жалко, че работиш за тях.

– След като се срещнем, вероятно вече няма да е така, те само ме наеха от Ротуел, така че няма значение. След Хонконг ще се върна в Шанхай.

– Виж, ако мога да ти помогна по някакъв начин, ще го направя.

– Нищо не ми дължиш, просто изпълних дълга си, но човек винаги се нуждае от истински приятел. Благодаря, ако загубя, ще те помоля за помощ. Ще има ли свободна каюта на „Буйният облак“?

– Той ще замине утре вечер.

– Предполагам, че госпожа Струан ще го придружи? Трудно е да мислим за него като за мъртвец, нали?

– Да. Доктор Хоуг твърди, че дотогава тя ще е в състояние да пътува.

– Отвратителен късмет. Ужасен. Благодаря. Ще се видим по-късно.

Джейми го наблюдава как излиза, странно развълнуван. Не бе в състояние да изрази усещанията си. „Навярно съм дотам объркан, че всичко ми изглежда странно. Боже мой, дори Хоуг се държа особено, нищо чудно.“

Той се насили да поработи малко. Тъй като му потрябваха някои документи от бюрото на Малкълм, стана и тръгна по коридора към кабинета на тай-пана. Машинално вдигна ръка да почука. Отказа се, отвори вратата и застина. Анжелик седеше на стола на Малкълм зад бюрото му. Срещу нея се бе настанил „Небесният“ Скай и говореше:

– Доколкото зная, а… – Той се озърна.

– Здравей, Джейми – тихо каза Анжелик. Тъмната рокля подчертаваше алабастровата и кожа, косата и бе вдигната на тила над дългата й шия, очите й бяха ясни, устните й бяха възстановили нормалния си цвят. – Как си?

– О… ъъ, чудесно. – Джейми се обърка от уравновесеността и от новата й красота – по-различна отпреди, някак си сдържана, недостижима, но още по-привлекателна. – Извинявай, не очаквах… Д-р Хоуг ми каза да не те безпокоя, докато не ме повикаш. Как си?

– Аз го помолих за това. Добре… добре съм, благодаря ти. Има някои неща, които исках да уредя тази сутрин. Съжалявам за това, което ти се е случило, за лошия ти късмет с Норбърт Грейфорт. Горкичкият Джейми, колко си контузен, добре ли си?

– Да, благодаря ти. – Джейми се почувства още по-неуверен. Гласът й бе спокоен, прекалено спокоен, тя излъчваше усещане за собствено достойнство, което Макфей не успя засега да определи. – Чу ли, че Едуард Горнт ми спаси живота?

– Да, той ми каза преди няколко минути. Всъщност не е съвсем така – той дойде тук преди малко, за да изкаже съболезнованията си, и аз го видях. Господин Скай ми разказа за храбростта му. И за дуела.

– О! – На Джейми му се дощя да наругае Скай за намесата му.

– Горкият Малкълм – рече Анжелик, – ужасно се радвам, че не знаех за тази глупост. Иначе щях някак си да го възпра. Но какъв късмет, че Едуард е бил там. Колко ужасни, колко ужасни са някои хора.

– Да, но по-важното всъщност е как си ти!

– Нито добре, нито зле. Нищо не чувствам и съм… ами… сякаш съм съвсем празна.

– Това е точната дума, празна. И аз също. – Джейми погледна „Небесния“, който му се усмихна уклончиво. Тишината се сгъсти. Притеснен, Джейми разбра, че двамата искаха да останат насаме. – Да направя нещо за теб?

– Не в момента, благодаря ти, Джейми.

Той кимна замислено.

– Нужни са ми някои документи.

– Моля, намери ги. – Тя се облегна на стола, в който изглеждаше като джудже, сдържана и овладяна.

Макфей с неудобство започна да преглежда отрупаните с вътрешна и външна поща табли, реши да ги вземе, както си бяха, и ги сложи една върху друга.

– Ако има нещо… просто ме повикай.

– След като господин Скай и аз приключим, може би – за няколко минути, стига да си свободен.

– По всяко време, естествено. Просто ми позвъни.

– Джейми, случайно вече да си получил смъртните актове? – попита Скай.

– Да.

– Мога ли да видя едно копие, моля?

– С каква цел? – изгледа го Джейми.

– Да го проверя.

Анжелик рече:

– Мал… моят съпруг е ангажирал господин Скай – сигурно си знаел Джейми?

– Да. – Джейми забеляза как тя нарече Малкълм „моя съпруг“, „Небесния“ кимна одобрително. Това бе знак за опасност. – Е, и?

Скай отвърна меко:

– Щом чух за нещастието, се почувствах задължен да предложа услугите си на вдовицата му… – Скай едва забележимо наблегна на последната дума – а тя бе така любезна да приеме. Тай-панът ме бе помолил да предприема едно проучване за него и си помислих, че госпожа Струан ще пожелае да продължа.

– Добре. – Джейми учтиво кимна и понечи да си тръгне.

– А смъртният акт, Джейми?

– Каква е твоята воля, Анжелик… госпожо Струан?

– Сега господин Скай е моят адвокат, Джейми. Той разбира от тези неща, а аз се съгласих да действа от мое име – изрече тя ясно и все така невъзмутимо. – Ще те помоля да му окажеш цялата помощ, от която се нуждае.

– Разбира се. Бихте ли ме последвали, „Небесни“? – Джейми излезе, отиде в кабинета си и застана зад бюрото, като се престори, че търси документите, които бе пъхнал в чекмеджето си за по-сигурно. – Бихте ли затворили вратата, става ужасно течение. – Дребният мъж се подчини. – Слушайте – той снижи гласа си, но нямаше съмнение относно отношението му, – ако я изпързаляте или си играете глупави игрички, или пък й поискате много висока цена, тежко ви и горко.

Дребосъкът се приближи, кварцовите му очила изскърцаха и се замъглиха.

– Никога през живота си не съм постъпвал така с клиент – рече той и се изду като кобра. – Някоя и друга пораздута сметка да, но само ако клиентът е в състояние да плати. Жената се нуждае от помощ, за Бога. Мога да й я окажа, а вие – не.

– Мога и ще го направя, за Бога!

– Не съм съгласен! Малкълм ми каза, че другата госпожа Струан, онази в Хонконг, ви е изхвърлила, истина ли е или не? Истина ли е или не, че вие, както и Малкълм сте получавали гневни, дори заплашителни писма от нея от седмици, параноични и насочени срещу моята клиентка и нейния годеж, пълни с всякакви неоснователни обвинения? Истина ли е или не, за Бога, че девойката се нуждае от приятели?

– Съгласен съм, че тя се нуждае от приятели. Не възразявам да има и адвокат, искам само да съм сигурен, че ще се държите, както трябва.

– По дяволите, никога не съм пързалял клиент през живота си. Джейми, може и да съм беден адвокат, но съм добър, а и двамата сме на нейна страна. Тя се нуждае от приятели, Малкълм я обичаше, вие бяхте приятел на Малкълм, за Бога – той ми разказа за писмата, заради които са щели да ви обесят.

– Това няма значение…

– Не споря с вас, Джейми, тя е моя клиентка и се заклевам, че ще направя за нея всичко, на което съм способен. Смъртният акт, моля.

Джейми кипна, но отвори чекмеджето и му подаде едно копие.

– Благодаря… о, три, а? Едно за вашия архив, едно ще замине с тялото и едно за нея – съвсем правилно, макар да съм изненадан, че те са си дали труда да помислят за нея. Оригиналът – със специалната поща за Хонконг. – „Небесният“ прегледа документа. – Всемогъщи Боже!

– Какво има?

– Хоуг и Бабкот – рече той. – Може да са добри лекари, но като свидетели по защитата ще ни погубят! Мътните да ги вземат, трябваше да ми кажат, преди да издадат това – всеки глупак щеше да измисли по-прецизна формулировка!

– За какво говорите, дявол го взел?

– Убийство или поне обвинение в убийство.

– Да не сте полудели!

– Няма да й е за първи път на Тес Струан – изсъска дребничкият мъж. – Спомняте ли си боцмана? Всички в Хонконг знаеха, че е нещастен случай, но той бе обвинен в убийство, признат за виновен в непредумишлено убийство и осъден на десет години!

– Съдебните заседатели го признаха за виновен, а не Тес, за Бога…

– Но тъкмо тя настояваше за обвинението! – Скай се доближи до Джейми и снижи глас: – И тук ще стане същото. Ако това бъде прочетено в съда по криминален или граждански иск, адвокатът на ищците ще пледира, че той е умрял от чукане – моля да ме извините за вулгарния израз, – а ответникът за деянието седи на подсъдимата скамейка, дами и господа съдебни заседатели; баща й е углавен престъпник, беглец от закона, нейният чичо е във френски затвор, тя самата е авантюристка без пукната пара, развратница, която опитно е съблазнила горкичкия непълнолетен младеж да се ожени за нея, а после, а после, дами и господа съдебни заседатели, с преднамерена злоба го е съблазнила и е причинила преждевременната му смърт – с преднамерена злоба – и с пълното съзнание, че раните му ще свършат работата вместо нея! Така ли е, или не е така?

Джейми седна, още по-блед отпреди. В паметта му изникнаха думите на Хоуг.

– Какво възнамеряваш да правиш?

– Първо ще се опитам да променя формулировката. Не смятам, че ще го направят, но трябва да опитам. Имаш ли завещанието му? На Малкълм?

Джейми поклати отрицателно глава.

– Никога не ми е споменавал за подобно нещо.

– Казах му, че е важно да състави завещание, когато се срещнахме за пръв път – такъв е установеният ред. Сигурен ли си?

– Не съм виждал завещание в нашия сейф. – Джейми се намръщи. „Дали Малкълм е направил завещание? Ако аз се женех, щях да съставя. Почакай малко, години наред бях сгоден за Морийн и така и не написах. Боже мой, как ли е тя, какво ли си е помислила, след като е получила писмото ми?“ – Никога не ми е споменавал за завещание. А на Анжелик?

– Не, първо за това я попитах. Може би е направил завещание без твое знание. Имаше ли сейф или специално място за лични документи?

– Не, всъщност не. Предполагам, че има в Хонконг, освен ако няма малък сейф в покоите си.

– Нека да идем и погледнем. – Скай тръгна да излиза.

– Почакайте малко, не смятам, че е редно.

Отговорът беше остър и официален:

– Госпожа Анжелик Струан беше законната му съпруга и е негова вдовица, следователно негов непосредствен наследник, и й се полагат всички негови земни блага, освен ако в завещанието си не се разпорежда другояче. Ако няма никакво завещание, тогава тя е неговата наследница, след като се платят всички правни такси и данъци. Нека да погледнем в сейфа му.

– Не можем да си позвол…

– Тихо и нека си остане между нас тримата като между приятели, или още днес ще издействам официално съдебно решение чрез Сър Уилям да секвестирам всичко, повтарям – всичките му документи и всички документи на Струанови в Йокохама и Хонконг за издирване на завещание, за което моята клиентка има всички права. – Скай гледаше непреклонно. – Съжалявам, старче. Е?

– Нека идем и попитаме Анжелик. – Неуверен в себе си и като знаеше, че никога няма да допусне външен човек да претърсва документите на Търговската къща и архивите, Джейми последва Скай обратно в кабинета на тай-пана. „По дяволите, защо го наричам така? – помисли си тон раздразнено. – Навярно защото това е кабинетът на тай-пана. Кой е новият тай-пан? Господи, каква бъркотия!“

Анжелик седеше там, където я бяха оставили. Тя невъзмутимо изслуша Скай.

– Няма нужда да ни придружавате, госпожо Струан, бъдете сигурна, че ще действам от ваше име.

– Благодаря, но искам да присъствам.

Те я последваха нагоре по централната стълба. На Скай му бе за първи път и той се опитваше да скрие благоговението си пред великолепния полилей и пред скъпите петролни лампи. Джейми отвори вратата към покоите на тай-пана. Въглищата в камината грееха приятно. Леглото с балдахина бе приготвено за спане и чакаше. Бюрото бе разтребено, върху него нямаше никакви документи. В ъгъла клекналата А Ток отчаяно мърмореше и изглеждаше някак си смалена, грозна и състарена. Не им обърна никакво внимание. Анжелик потръпна, но последва двамата мъже и седна на високия стол на Малкълм с лице към тях. Наблюдаваше ги съсредоточено.

Малкият железен сейф в стената бе скрит зад едно живописно платно – още една творба на Аристотъл Куонс. Скай се усмихна леко. На него бе изобразена красива млада китайка, която носеше светлокосо, белокожо момченце с тънка плитчица на фона на хонконгския пейзаж. Скай бе чувал за картината, но никога не я бе виждал. Куонс бе доайен на художниците – хроникьори на Макао и някогашния Хонконг, – ирландец, живял там дълго, умрял преди няколко години в Макао и погребан там. Той бе и страстен пияница, комарджия, развратник, но стар приятел и голям поклонник на Дърк Струан. Според слуховете момичето било прословутата Мей-мей, китайската любовница на Дърк Струан, загинала заедно с него по време на тайфуна през 1842 година в прегръдките му, а детето бе първородният им син.

Скай погледна Анжелик, която невъзмутимо наблюдаваше как Джейми се ровеше из връзка ключове, и се чудеше дали тя знае за евразийските братовчеди на Малкълм и за чичо му, компрадора Гордън Чжан – син на Дърк от друга негова любовница, – който според клюките в Хонконг „знаеше повечето тайни и имаше повече златни таели, отколкото са косъмчетата в четината на вола“. Часовникът върху полицата над камината удари три.

– Кой друг има ключове, Джейми? – попита Скай.

– Само аз, аз и… тай-панът.

– Къде са неговите?

– Не зная, навярно все още са… на борда.

Вратата на сейфа рязко се отвори. Няколко писма, всичките с почерка на Тес Струан, с изключение на едно, написано от Малкълм и очевидно недовършено, малка велурена кесийка и портфейл. Портфейлът съдържаше помътнял дагеротип на баща му и майка му, стеснително загледани в обектива, личния печат на Малкълм, няколко сметки – разписки за дължими суми и списък на дългове и длъжници. „Небесният“ ги разлисти.

– Дали дадените на заем пари ще покрият дълговете му, Джейми?

– Нямам представа.

– Две хиляди четиристотин и двайсет гвинеи. Хубавичка сума от заеми и дългове за един младеж. Някое от имената случайно да ви е познато?

– Само едно. – Джейми го погледна.

– Мадам Ема Ришо? Петстотин гвинеи.

Анжелик се обади:

– Тя ми е леля, тя и чичо Мишел. Те ме отгледаха, господин Скай. Наричах леля си мама, защото тя ми беше като майка. Моята умря, когато бях мъничка. Те се нуждаеха от помощ и Мал… Малкълм любезно им изпрати тези пари. Аз го помолих за това.

– Джейми, искам копие от списъка, моля ви. – Адвокатът заговори отново: – От вас се изисква да ги държите на съхранение. – Той посегна към писмата, но Джейми го изпревари.

– Смятам, че те са лични.

– Лични за кого, Джейми?

– За него.

– Ще взема съдебно решение да ги разгледам и ще получа препис от тях, ако сметна, че са от значение.

– Не се и съмнявам – процеди през зъби Джейми, като наум се ругаеше, че се е изтървал да каже за сейфа, преди да се посъветва със Сър Уилям.

Анжелик рече:

– Нека да ги видя, Джейми, моля те! Предполагам, че това са ценните книжа на съпруга ми. В момента изглеждат съвсем малко.

Гласът й бе толкова благ, толкова скръбен, нямаше и помен от просяшка нотка, че той въздъхна и си рече: „Момче, толкова си вътре, че вече няма значение. Сър Уилям ще реши дали е законно.“ После внезапно си спомни как снощи тримата стояха на пристана, безгрижни, засмени, изпълнени с вяра, а всички бъдещи буреносни облаци от Хонконг им изглеждаха толкова далечни; как изпрати двамата с катера за първата им брачна нощ, а Малкълм му каза: „Благодаря ти, добри ми приятелю, пази ни откъм тила, ще се нуждаем от това. Обещаваш ли?“

Джейми бе обещал, бе се заклел, че ще го направи и че ще пази и нея, пожела им дълъг и щастлив живот и им бе махал, останал последен на брега. „Колко прав излезе Малкълм. Горкичкият Малкълм, дали е имал някакво предчувствие?“

– Заповядай – рече Макфей любезно.

Без да погледне писмата, девойката ги сложи в скута си и отново скръсти ръце и застина неподвижна. Лек полъх раздвижи немирен кичур коса край слепоочието й. Иначе приличаше на същинска статуя.

Подрънкването на монети привлече вниманието на Джейми. Скай бе отворил малката кесийка. В нея имаше златни гвинеи от Английската народна банка и банкноти. Той ги преброи на глас. Анжелик не помръдна поглед от отвора на сейфа.

– Двеста шейсет и три гвинеи. – Скай ги сложи обратно в кожената кесия. – Те трябва веднага да преминат в ръцете на госпожа Струан – естествено тя ще ви даде разписка.

Джейми каза:

– Може би е най-добре ние… вие и аз, „Небесни“, да се срещнем със Сър Уилям. Никога по-рано не съм се замесвал в подобен род неща и се чувствам като в небрано лозе… Анжелик, разбираш ме, нали?

– Аз също съм като в небрано лозе, Джейми, като муха без глава. Зная, че Малкълм бе твой приятел и ти негов, а също и мой. Много пъти той ми го е казвал. Моля те, прави каквото смяташ за най-добро.

– Ще се срещнем с него още сега, Джейми – заяви Скай, – колкото по-скоро, толкова по-добре. Той ще реши чия собственост е това. Междувременно… – Той се приближи и й подаде малката кесийка, но Анжелик възрази:

– Вземи я, вземи всичко, и писмата също. – Анжелик му ги подаде. – Остави ми само снимката. Благодаря, господин Скай. И благодаря, скъпи Джейми, ще се видя с теб, когато се върнеш.

Двамата мъже очакваха тя да се изправи, но Анжелик не се помръдна.

– Тук ли смяташ да останеш? Не, нали? – Джейми се смути, това му се струваше толкова страховито.

– Мисля, че ще остана. Прекарах толкова много време в тази стая, че… че я чувствам близка. Вратата към моите покои е отворена, ако… ако реша да си отдъхна. Но, моля те, отведи А Ток, горкичката, оттук и й кажи да не се връща. Горкичката, нужна й е помощ. Помоли д-р Хоуг да я прегледа.

– Да затворя ли вратата?

– Вратата ли? О, няма значение, да, ако желаеш.

Те изпълниха молбата й и повериха А Ток в ръцете на Чен. Той също бе като обезумял и бе облян в сълзи. Излязоха на Хай стрийт и двамата изпитаха облекчение, че са на открито, но всеки потъна в собствените си мисли. Скай кроеше и пресяваше плаващите пясъци, които го очакваха занапред. Джейми все още не бе в състояние да крои планове, изцяло погълнат от трагедията и без да знае защо, загрижен за Търговската къща.

„Какво толкова има у нея? – питаше се той, без да забелязва нито улицата, нито повяващия вятър, нито прибоя, който въртеше чакъла по брега, нито миризмата на гниещи водорасли. – Скръбта й отива. Възможно ли е това да…