Текст книги "Мусон"

155.

Застанал на кърмата, Том наблюдаваше как се отдалечават от брега и тъмната маса на африканския континент постепенно се слива с черната пелена на спускащата се нощ. Зад гърба му се чуха леки стъпки и той протегна ръка, за да постави Сара отпред, притиснал гърба й към гърдите си. Прегърна я здраво и се наведе над рамото, за да я целуне по ухото. Тя потръпна, когато брадата му погали голия врат.

– Дори те вика – каза тя.

– Отивам веднага – отвърна Том, но не помръдна. След дълга пауза, Сара попита:

– Какво ще стане сега, Том?

– Не знам, девойко. Първо Добра Надежда, а след това – каквото е писано.

– Е, едно поне е сигурно. Ще имам малка изненада за теб, когато стигнем Добра Надежда.

– А! – Том бе заинтригуван. – И каква е тя?

– Ако ти кажа, няма да е изненада. – Тя хвана двете му ръце и ги притисна плътно до корема си. Трябваше му миг, за да проумее, а после нададе радостен рев.

– Бог да те благослови, Сара Кортни! Не знам какво да кажа.

Тя знаеше, че произнася тези думи, когато е на върха на щастието си.

– Ами трай си тогава, голям глупчо, и ме целуни!