Текст книги "Мусон"
Автор книги: Уилбур Смит
Жанр:
Исторические приключения
сообщить о нарушении
Текущая страница: 4 (всего у книги 62 страниц)
– Добре – тихо отвърна Кортни, – ще се откажа от това, ако ми се гарантира половината плячка.
Чайлдс се задъха от яд пред такова безочие, но Хайд му се усмихна печално.
– Пипна те, Никълъс! Едното или другото, кое да бъде? Плячката или търговията?
Чайлдс мислеше напрегнато. Плячката би могла да надхвърли значително и най-голямата търговска печалба, реализирана дори от опитен и съобразителен мореплавател по бреговете на Азия и Африка, но правото да се търгува беше свято и запазено единствено за Компанията.
– Добре – съгласи се той. – Половината плячка, но никаква търговия.
Хал се намръщи, но беше доволен. Кимна с привидна неохота.
– Ще ми трябва седмица да си помисля.
– Нямате толкова време – възрази Хайд. – Отговорът ни е нужен сега. Негово Величество очаква доклада ми утре сутрин.
– Много неща имам да обмисля, преди да приема мандата – отвърна Хал и се облегна назад с решително скръстени на гърдите ръце. Може би пък, щеше да измъкне още нещо.
– Хенри Кортни, барон на Дартмут – измърмори Хайд, – тая титла не звучи ли привлекателно?
Хал отпусна ръце и се наведе напред така изненадан, че допусна радостта да озари чертите му. Лорд! Никога по-рано не си бе позволявал дори да помисли за това. А именно то беше едно от малкото неща, които не му достигаха в тоя свят.
– Подигравате ли се, сър? – попита той. – Моля изразете се ясно.
– Приемете мандата начаса и донесете главата на тоя Янгири в буре сол и аз тържествено Ви заявявам, че баронската титла е ваша. Какво ще кажете, сър Хал?
Хал се усмихна. Той беше член на Камарата, наистина от най-висок ранг, но следващото стъпало щеше да го вкара в Горната камара, щеше да стане лорд.
– Вие сте този, който здраво се пазари, милорд. Не мога повече да устоявам нито на вашите ласкателства, нито на моя дълг.
Хал вдигна чаша и двамата последваха примера му.
– Попътен вятър и добра сполука! – вдигна тост той.
– Злато и слава! – вдигна по-добър тост Хайд и те пресушиха чаши.
Когато ги оставиха, Хайд подсуши устни със салфетката и попита:
– Досега не сте представян в двореца, нали сър Хал?
Когато Хал поклати глава, той продължи:
– Ако ще ставате пер един ден, трябва да уредим и това, преди да напуснете Лондон. В два следобед този петък, в палата Сейнт Джеймс. Кралят дава прощален прием, преди да отплава за Ирландия, за да оглави кампанията срещу своя тъст. Ще изпратя човек да Ви доведе.
5.
Алфред Уилсън се оказа пълна изненада. При такова име, Хал бе очаквал да види някой английски моряк канара с подчертан йоркширски диалект. По негово настояване, Чайлдс го бе освободил и изпратил при Хал в странноприемницата. Сега стоеше по средата на салона и мачкаше шапката си с издължени мургави пръсти.
– Англичанин ли си? – попита го Хал.
Уилсън докосна почтително кичура гъста тъмна коса над челото и отговори:
– Баща ми е роден в Бристол, капитане.
– Но майка ти – не?
– Тя беше индийка, могул. Мюсюлманка, сър.
Уилсън бе по-мургав дори от собствения му син Уилям и също така красив.
– Говориш ли езика й, Уилсън?
– Да, сър. Мога и да пиша. Майка ми беше от благородно потекло, ако ме извините, сър.
– Тогава би трябвало да пишеш и на английски? – Хал го хареса и ако историята за спасяването от Янгири бе вярна, значи момчето е наистина умно и находчиво.
– Да, сър.
Хал беше изненадан – много рядко се срещаше грамотен моряк. Той го огледа замислен.
– Говориш ли и други езици?
– Само арабски – с извинение в гласа отвърна Уилсън.
– Много добре. – Хал се усмихна и заговори на арабски. Беше го научила първата му жена, Джудит, и този език неведнъж му бе помагал по време на плаванията край арабски и африкански брегове. – Къде си го учил? – Поради липса на практика, Хал бе позабравил гърления африкански изговор.
– Много години съм плавал с арабски екипаж – отвърна Уилсън на хубав арабски език.
– Каква служба изпълняваше на „Минотавър“?
– Мичман, сър.
Хал беше приятно изненадан. Трябва наистина да е умен, за да му поверяват дежурства на тази възраст. Ще го взема, реши той.
– Искам да ми разкажеш подробно за пленяването на „Минотавър“. Но най-вече, искам да чуя всичко, което знаеш за Янгири.
– Моля за извинение, капитане, но това ще отнеме доста време.
– Целият ден е наш, Уилсън. – Хал посочи софата пред себе си и предложи: – Седни там! – Когато видя колебанието на моряка, добави: – Сам казваш, че ще бъде дълго. Седни там, човече, и започвай!
Отидоха повече от четири часа, като, по нареждане на Хал, възпитателят Уолш записваше. Уилсън разказваше монотонно и без емоции, докато стигна до момента, в който пиратите избиват неговите другари. Тук гласът му се задави и когато Хал го погледна, установи с изненада, че очите му са пълни със сълзи. Изпрати да донесат бира, за да промие гърлото си и се успокои, но Уилсън остави халбата недокосната.
– Не пия, сър.
Хал отново се зарадва – пиянството беше бич за повечето моряци.
– Никога?
– Никога, сър. Майка ми, нали разбирате, сър…
– Но ти си християнин.
– Да, сър, но не мога да наруша нейните наставления.
– Разбирам. – Господи, такъв човек ми трябва, мислеше си Хал. Тоя е цяло съкровище. Изведнъж му хрумна нещо: по време на плаването, той би могъл да учи момчетата на арабски. Ще им бъде от полза.
До края на разказа Хал успя да добие ясна картина за случилото се на „Минотавър“, както и представа за човека, срещу когото предстоеше да се опълчи.
– Искам отново да премислиш всичко това, Уилсън и ако се сетиш за нещо ново, макар и най-дребно, ще дойдеш при мен, да ми го кажеш.
– Да, капитане. – Уилсън се изправи, за да си тръгне. – А къде да Ви търся, сър?
Хал се поколеба.
– Надявам се, че можеш да си държиш езика зад зъбите? – попита той и когато младежът кимна, продължи: – Известно ми е, че те държат изолиран, за да не се раздрънкаш за тая история с „Минотавър“. Ако ми дадеш дума, че няма да я разправяш на всеки, който не го мързи да те слуша, можеш да се присъединиш към екипажа ми. Търся добри мичмани. Ще се запишеш ли при мен, момче?
Уилсън се усмихна стеснително.
– Чувал съм за Вас, капитане – каза той. – Знаете ли, чичо ми е плавал с вашия баща на „Лейди Едуина“ и по-късно с Вас – на „Голдън бау“. Много ми е разправял за Вас.
– Кой е бил чичо ти?
– Нед Тайлър, капитане, и още си ми е чичо.
– Нед Тайлър! – възкликна Хал. Не беше чувал това име от пет години. – Къде е той?
– В стопанството си край Бристол. Купи го с плячката от плаванията с Вас, капитане. – Нед Тайлър беше сред най-добрите моряци на Хал и той отново се удиви колко малък е светът на морското братство.
– Е, какво ще кажеш, Уилсън? Ще се запишеш ли на „Серафим“?
– Много бих искал да плавам с Вас, капитане.
Хал изпита истинска радост от това съгласие.
– Кажи на боцмана ми, Дениъл Фишър, да ти намери къде да спиш, докато се качим на кораба. Можеш също да си опиташ перото и да изпратиш писмо на чичо си Нед. Пиши му да престане с доенето и риенето на тор и да нахлузи моряшките ботуши! Имам нужда от него.
6.
След като Уилсън се спусна по тясната стълба към помещението долу, Хал отиде до прозорчето над застлания с камъни двор на конюшнята. Застанал там с ръце на гърба, той наблюдаваше, как Аболи тренира близнаците на фехтовка. Гай бе седнал на бала сено до Дориан. Явно неговият урок бе минал, защото лицето му бе зачервено, а ризата – в тъмни петна пот. Дориан одобрително го тупаше по гърба.
Хал гледаше, как Аболи упражнява с Том азбуката на фехтовката: шест основни защити и цялата гама удари. Том бе леко изпотен, когато Аболи най-накрая се изправи пред него и кимна в знак, че схватката започва.
– Защитавай се, Клебе!
Проведоха пет-шест безрезултатни схватки. За Хал беше ясно, че Аболи не показва възможностите си, за да бъде що-годе равен на Том, но момчето вече се изморяваше и забавяше движенията си, когато Аболи викна:
– Последно, Клебе. Тоя път ще те ударя!
Чертите на Том се втвърдиха и той зае отбранителна позиция. Заследи Аболи с тъмните си очи, опитвайки да предугади удара му. Докоснаха саби и Аболи, настъпил с десен крак напред, грациозен като танцьор, нанесе висок удар, Том яростно го отрази и на свой ред удари. Аболи се дръпна с лекота и пак нападна, бърз като пепелянка. Том започна правилно защитата, но все още не му достигаше бързина. Чу се удар на стомана о стомана и острието спря на инч1313
Инч – мярка за дължина равна на 2,54 сантиметра.
[Закрыть] от гръдта на Том, показала се под отворената риза.
– По-бързо, Клебе. Като ястреб! – насърчи го Аболи, докато Том си поемаше дъх, а сам изкриви леко китка и върхът на сабята отиде леко встрани. Към дясното му рамо се освободи малко пространство за достъп. Том бе побеснял от сполучливия удар на Аболи, но забеляза пролуката в неговата защита.
Дори от това разстояние Хал видя грешката. С леко трепване на устната, Том показа, че е видял своя шанс. Не Том, недей, прошепна Хал. Аболи бе пуснал същата стръв, която и той бе налапвал на възрастта на Том. С превъзходния си усет за разстояние, Аболи стоеше точно на два инча по-далеч от мястото, което Том би успял да достигне, ако посегне към дясното му рамо. А щеше да последва и контраудар.
Хал извика от удоволствие, когато видя сина си да напада с двойна стъпка и финт към дясното рамо, а после с пъргавината на маймуна и неподозирана сила в китката пренасочи удара към бедрото. Почти го докосна, възхити се той, докато Аболи се видя принуден с крайно усилие да опише с оръжието си пълен кръг, за да прихване и отблъсне сабята на Том.
Аболи отстъпи и сложи край на схватката. Разтърси гладката си глава така, че от нея се посипаха капки пот и разчекна уста в огромна белозъба усмивка.
– Добре, Клебе! Никога не приемай покана от противника! Добре! Почти щеше да успееш. – Обгърна с ръка раменете на Том. – За днес стига. Мастър Уолш те чака с писалка вместо сабя.
– Нека още един път, Аболи! – помоли се Том. – Тоя път ще те ударя, честна дума! – Но Аболи бутна момчето към странноприемницата.
Точно така, Аболи, каза си Хал. Не бива да се надмогват възрастта и годините им. Попипа бледия белег върху собственото си ухо и с печална усмивка си помисли, че никак не е далеч деня, в който една-две капки кръв ще бъдат пуснати от мастър Том, както и от него самия навремето, за да не се възгордее прекомерно с новопридобитите умения. Хал отвори прозореца и викна надолу:
– Аболи, къде е Големият Дени?
Аболи обърса с ръка потта от чело и отвърна:
– Работеше нещо по каретата. После отиде някъде с новото момче, Уилсън.
– Намери го и елате горе! Имам да ви кажа нещо.
Малко по-късно, когато двамата мъжаги се вмъкнаха в стаята, Хал вдигна поглед от документа върху работната маса.
– Сядайте! – Той им посочи софата и те се настаниха един до друг, като някакви поотраснали ученици, в очакване да ги смъмрят. – Приказвах с Мейбъл – започна Хал. – Казва, че няма да изтърпи още една зима с теб, да й се въртиш из къщата като вързана мечка. Помоли ме, да те разкарам някъде по-надалеч.
Дениъл гледаше като ударен. Мейбъл беше жена му, главната готвачка в Хай Уийлд, закръглена и засмяна жена с червени бузи.
– Тя как така… – започна ядно Дениъл, но после широко се засмя, видял веселите пламъчета в очите на Хал.
А той се обърна към Аболи:
– Що се отнася до теб, черни дяволе, плимутският кмет ми се оплака, че в града се е народило цяло племе плешиви и кафяви бебета и съпрузите пълнят мускетите. И за теб е полезно да се разкараш за известно време.
Аболи изгрухтя и избухна в смях.
– Накъде ще вървим, Гундуане? – Използва прякора, даден от него на Хал като малък, който на езика на африканската гора означава диво прасе. Използваше го само, когато се вълнуваше.
– На юг! – отвърна Хал. – Покрай нос Добра Надежда и към океана, който така добре познавате.
– И какво ще правим там?
– Ще намерим един човек на име Янгири.
– И като го намерим? – продължи Аболи.
– Ще го убием, а съкровищата му ще приберем.
Аболи помисли малко и реши:
– Звучи добре.
– С кой кораб? – попита Големият Дениъл.
– „Серафим“. Кораб на Източноиндийската компания, току-що слязъл от стапела1414
Стапел – опорна конструкция, на която лежи кораб по време на строеж или голям ремонт.
[Закрыть]. Тридесет и шест оръдия и бърз като хрътка.
– Какво значи Серафим?
– Серафимите принадлежат към най-високата от деветте небесни ангелски йерархии.
– Нещо като мене и буквата „А“ – разкри розовите си венци Дениъл в най-широка усмивка. Той, естествено, не можеше да чете и за споменатата буква бе само чувал. Хал се засмя в себе си. – Кога ще го видим? – продължи Дениъл.
– Първата ни работа утре. Пригответе каретата на разсъмване. Пътят до корабостроителницата на Компанията в Дептфорд е дълъг. – Хал ги спря с ръка. – Имаме много работа преди това. Да започнем с екипажа. – И двамата станаха изведнъж сериозни. Да се намери подходящ екипаж, дори и за най-долния кораб, не беше лека задача.
Хал им показа документа, разстлан пред него на масата. Беше плакат, съставен вчера от него и изпратен по Уолш в печатницата на „Кенън стрийт“. Това беше първата шпалта.
ПЛЯЧКА
!СТОТИЦИ ЛИРИ!
Заглавието бе набрано с дебели черни букви. Текстът отдолу бе отпечатан с по-скромни знаци, но бе не по-малко живописен, изпълнен с метафори, изпъстрен с удивителни и главни букви.
КАПИТАН СЪР ХАЛ КОРТНИ, Герой от Холандските войни, Майстор мореплавател и Прочут Навигатор, Завоевател на Холандските Галеони „Стандвастигхейд“ и „Хеерлиге Нахт“, Който с прославените си кораби „Лейди Едуина“ и „Голдън бау“ е извършил множество чудесни плавания до Африка и Островите на подправките в Индиите, който се е сражавал и е разгромявал вразите на Негово Суверенно Величество и е донасял ГОЛЕМИ БОГАТСТВА и ОГРОМНА ПЛЯЧКА, има свободни койки за Добри и Верни мъже на борда на новия си кораб „Серафим“, собственост на Компанията с тридесет и шест оръдия и Много бърз, снабден с хубави храни за Удобство на офицери и екипаж. Ония моряци, които са имали КЪСМЕТ да служат под командата на КАПИТАН КОРТНИ при предишните му плавания, са си поделяли по 200 лири на човек плячка.
Плавайки по ПОРЪКА на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО УИЛЯМ ТРЕТИ (ДА ГО БЛАГОСЛОВИ БОГ!), КАПИТАН КОРТНИ ще гони враговете на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО из Океана на ИНДИИТЕ, докато ги намери и разгроми и докато завладее ГОЛЯМА ПЛЯЧКА! От която едната половина ще бъде разделена между офицери И ЕКИПАЖ!
ВСИЧКИ ДОБРИ МОРЯЦИ, които търсят работа и късмет, ще са добре дошли да пият по халба ейл с ГОЛЕМИЯ ДЕНИЪЛ ФИШЪР, боцман на „Серафим“ в „РАЛОТО“ на „ШИВАШКАТА УЛИЦА“!
Аболи го прочете на глас, заради Големия Дениъл, който все твърдеше, че не виждал добре, макар много добре да виждаше и най-дребните детайли от резбите на корабните модели, които сам правеше.
Когато привърши рецитацията, Дениъл се усмихна.
– Прекалено добра възможност, за да я изпусне човек и тоя прочут капитан ми се нрави. Проклет да бъда, ако не си сложа кръстчето в списъка му!
Когато мастър Уолш се завърна от печатницата, приведен под тежестта на огромен топ плакати, Хал изпрати Дориан и близнаците да помагат на Аболи и Дениъл за разлепването им по ъгли, кръчми и бардаци около пристанището.
7.
Аболи спря каретата при кея на корабостроителницата. Хал скочи на земята и се отправи към края на пристана, където го очакваха Големият Дениъл и Алф Уилсън. Реката беше пълна с плавателни съдове от всякакъв клас – от малки лодки до първоразрядни военни кораби. Някои представляваха просто корпуси с гребла, но други бяха с пълно мореходно снаряжение, с реи1515
Рея – напречна греда на мачта, към която се набира правоъгълно платно.
[Закрыть] и опънати платна, впуснали се надолу към Грейвсенд и Канала1616
Канала – популярно сред моряците и жителите на околните страни название на Ламанша.
[Закрыть] или пък бавно се мъкнеха срещу течението и вятъра към Блекуол.
В цялата тая суматоха погледът не можеше да отмине „Серафим“. Хал веднага погледна към него, закотвен встрани от талвега1717
Талвег – линия съединяваща най-дълбоките места по протежение на плавателна река.
[Закрыть], накачулен от лихтери1818
Лихтер – спомагателен малък кораб, с който се товарят или разтоварват стоки от по-голям кораб, закотвен навътре от кея.
[Закрыть], с почернели от дърводелци и майстори на платна палуби. Пред очите му, от един лихтер бе вдигната огромна бъчва за вода.
– Ама че красота! – прошепна Хал, плъзнал възхитен поглед по очертанията на кораба. Макар реите още да не бяха поставени, по елегантния наклон на високите мачти човек можеше да си представи огромния облак платна, който те ще носят.
Корпусът представляваше много удачен компромис. Беше достатъчно широк и дълбок, за да побере голям товар, както и оръдията, подобаващи на въоръжен търговски кораб. От друга страна, елегантната извивка на носа и леката кърма обещаваха бързина и повратливост при всякакъв вятър.
– Отлично ще се представи капитане, точно както желаете – обади се дрезгаво отзад Големият Дениъл. Фактът, че проговори, без да го питат, показваше собствената му възбуда.
„Серафим“ беше великолепно украсен, както подобава на авторитета на Източноиндийската компания. Независимо от лихтерите, които се суетяха наоколо и отчасти скриваха кораба, превъзходната му боя блестеше под лъчите на пролетното слънце. Целият кораб бе в синьо и златно, задната надстройка се кипреше с цял сноп херувими и серафими, а носът бе увенчан от крилатата фигура на ангел с детско лице, чието име носеше и корабът. Оръдейните амбразури бяха в злато – красиви редици от квадрати, които подчертаваха мощта му.
– Извикайте лодка! – нареди Хал и когато тя пристигна и се привърза в основата на хлъзгавите стълби, той бързо се спусна по тях и скочи на кърмата.
– Закарай ни до „Серафим“! – обърна се Големият Дениъл към дребния старец на руля и отблъсна от кея. Лодката смърдеше на помия. Може би нощем извозваше мръсотиите от закотвените кораби, но през деня, превозваше зеленчуци и обслужваше пътници.
– Вие трябва да сте сър Кортни, новият капитан на „Серафим“? – попита лодкарят с разтреперан глас. – Видях обявата Ви в кръчмата.
– Да, той е – отвърна Дениъл, понеже Хал се бе прехласнал в кораба и нищо не чуваше.
– Имам две яки и здрави момчета, които искат да се качат на борда – продължи старецът.
– Прати ги при мене! – избоботи Големият Дениъл. За трите дни откакто бяха разлепили плакатите, той бе събрал почти изцяло екипажа. Нямаше да се налага да ходи в затвора, да подкупва тъмничари, та да му изпратят най-обичаните си питомци оковани. Тъкмо напротив. Дениъл бе имал възможност да подбира от тълпата безработни моряци, обсадила странноприемницата. Корабните длъжности в Компанията се радваха на повишен интерес. Заплащането и условията далеч превъзхождаха тези в Кралския флот. Всеки празноскитащ се из доковете, както и всеки освободен моряк бяха абсолютно наясно, че започне ли война с Франция, наборните комисии на Адмиралтейството ще плъзнат из всички британски пристанища и кръчми, завличайки по военните кораби всеки, когото успеят да докопат. И най-последният глупак разбираше, че е много по-добре да си осигури топло местенце и да запраши из далечните океани.
Главният корабен майстор на „Серафим“, застанал на юта, разбра по изправената на кърмата висока фигура, що за човек пристига. Докато Хал се изкачваше по стълбата, той го очакваше до релинга1919
Релинг – ограда на открита палуба.
[Закрыть].
– Ефраим Грийн на Вашите услуги, капитане.
– Покажете ми кораба, мастър Грийн, ако обичате! – Погледът на Хал вече шареше от върховете на мачтите до най-скритите кътчета на палубата. Той се насочи към кърмата, а Грийн подтичваше, за да не изостава. Обходиха всичко, от дъното на трюма до най-високия марс2020
Марс – площадка на върха на мачта, използвана за наблюдение, както и за управление на платната.
[Закрыть], като Хал отправяше къси забележки към Дениъл по повод и на най-малката подробност, която с нещо не му бе угодила. Дениъл гъгнеше към Уилсън, който записваше в тетрадка с кожени корици.
Аболи откара Хал обратно, а Уилсън и Големият Дениъл останаха да си търсят убежище сред бъркотията от дървен материал, трици, топове брезентови платна и огромни рола конопени въжета, които изпълваха палубите на „Серафим“.
– Ще дойда утре рано – обеща Хал. – Ще искам списък на всичко, което вече е на борда – може да го вземете от мастър Грийн – и още един, за онова което ни липсва.
– Слушам, капитане.
– После ще съставим списък на припасите и започваме да го стягаме за път.
– Слушам, капитане.
– Ако ви остане свободно време, посръчкайте мастър Грийн и момчетата му, та да си свършат работата, преди да ни е затрупал снегът.
Следобед от североизток долетя гаден ветрец, който накара хората по откритите палуби да се свият в палтата си.
– В такива вечери си мисля, че топлите южни ветрове нашепват името ми – усмихна се Хал и се сбогува.
Големият Дениъл също се ухили:
– Почти усещам мириса на горещ африкански пясък, носен от мусона2121
Мусон – постоянен поток огромни въздушни маси, характерен за умерените и тропически ширини, който променя посоката си два пъти в годината, заедно със смяната на сезоните.
[Закрыть].
8.
Беше доста след мръкване, когато каретата затрополи по калдъръма в двора на „Плуга“, но и тримата сина на Хал изтичаха от светлата и отоплена трапезария, за да го посрещнат. Последваха го като опашка.
Хал викна на стопанина, да му донесе кана греяно вино, после свали палтото си и седна на стол с висока облегалка, за да види тържествената момчешка редица пред себе си.
– На какво дължа честта, уважаеми господа? – Хал си сложи сериозна маска, за да подхожда на техните физиономии. Две глави се извърнаха към Том, неоспоримия им предводител.
– Опитахме да се запишем за плаването при Големия Дениъл – отвърна Том, – но той ни прати при теб.
– Какво звание и опит имате? – подразни ги Хал.
– Нямаме никакви, но от все сърце искаме да се научим – призна Том.
– Това е достатъчно за Том и Гай. Ще ви назнача за капитанска прислуга с по една гвинея месечно. – Лицата им грейнаха като осветени от слънце, но Хал бързо продължи:
– Дориан обаче, е все още много малък. Трябва да остане в Хай Уийлд.
Настъпи ужасяваща тишина и близнаците се обърнаха посърнали към Дориан. Той се бореше със сълзите и едва успя да ги преглътне.
– Кой ще се грижи за мен, когато Гай и Том ги няма?
– Брат ти Уилям ще бъде господар на Хай Уийлд, докато аз съм в морето, а мастър Уолш ще следи за уроците ти.
– Уилям ме мрази! – каза тихо Дориан с разтреперан глас.
– Много си взискателен към него. Той е строг, но те обича.
– Той се опита да ме убие – отвърна Дориан – и ако ти не си там, отново ще се опита. Мастър Уолш няма да може да го спре.
Хал започна да клати глава, но после ясно си представи изражението на Уилям, когато бе хванал детето за шията. За първи път проумя убийствената истина, че нелепото твърдение на Дориан не е толкова неправдоподобно.
– Ще трябва и аз да остана, за да се грижа за Дориан – наруши тишината Том, пребледнял и посърнал.
Хал разбираше, какво означава това предложение за него. Целият живот на Том се въртеше около плаването по море, а сега беше готов да се откаже. Тази всеотдайност порази Хал право в сърцето.
– Ако не щеш да останеш в Хай Уийлд, Дориан, можеш да отидеш при вуйчо си Джон в Кентърбъри. Той е брат на майка ти и те обича почти колкото мен.
– Ако наистина ме обичаш татко, няма да ме изоставиш. По-скоро ще се дам на брат си Уилям да ме убие, отколкото да понеса това – каза Дориан с решителност и убеденост, необичайни за неговата възраст. Хал не бе очаквал такава твърда позиция.
– Том е прав – подкрепи ги и Гай. – Не можем да изоставим Дориан. Никой от двама ни. Том и аз ще трябва да останем.
Застъпничеството на Гай повече от всичко разколеба Хал. Той много рядко заемаше твърда позиция, но направеше ли го веднъж, нищо не бе в състояние да го разубеди.
Хал ги гледаше свъсен, а мисълта му летеше. Можеше ли да вземе едно дете на плаване, което с положителност щеше да бъде свързано със сериозни опасности? После погледна близнаците. Спомни си, че когато собствената му майка почина, баща му го взе на плаване и той беше тогава на… колко? Може би около година по-голям, от Дориан. Решителността му се разколеба.
После си представи, какви опасности ги дебнеха. Видя прекрасното телце на Дориан, разкъсано от шрапнелите на гюле. Представи си корабокрушение и удавеното дете, изхвърлено на някой пустинен и див африкански бряг, за да бъде разкъсано от хиени. Погледна златистата главица, така невинна и красива, като онази на носа на кораба. Отново думите на отказ се надигнаха към устните му, но в този момент Том прегърна раменете на братчето си. В жеста нямаше показност, а кротко достойнство, любов и чувство за дълг и Хал усети как думите умират в устата му. Той тихо въздъхна.
– Ще си помисля – каза с дрезгав глас. – Сега вървете и тримата! Достатъчно ядове ми създадохте за днес!
Те си тръгнаха и от прага на стаята казаха в хор:
– Лека нощ, татко.
Когато се прибраха в стаята си, Том хвана Дориан за раменете.
– Няма да плачеш, Дори! Много добре ти е известно, че когато каже „ще си помисля“, то означава „да“. Но никога повече да не си заплакал! Ако ще идваш в морето с мен и Гай, дръж се като мъж! Ясно ли е?
Дориан преглътна и яростно закима с глава. Страх го бе да проговори, за да не даде воля на сълзите си.
