Текст книги "Мусон"

50.

Хал не желаеше да предупреждава за пристигането си, така че прекараха нощта на дрейф в протока, а рано призори „Серафим“ влезе в пристанището. Спусна знаме пред крепостта в знак на почит към султана и щом котвата се впи в дъното, една лодка тръгна към водата. Хал изтича долу в каютата си, извади два пистолета с двойни нарезни цеви и ги затъкна в пояса си.

Когато се появи отново, Том го очакваше. С шапка на главата, сабя на пояса и ботуши на обикновено босите си крака.

– Искам да дойда с Вас, сър – каза той. Хал се поколеба – може би щяха да се бият, но Том бързо продължи: – Споделяме една и съща клетва, татко.

– Давай, тогава! – Хал изтича на палубата. – Имайте готовност за мигновено отплаване! – обърна се той към Нед Тайлър и се спусна в лодката заедно с Том и дузина въоръжени мъже. При кея остави Алф Уилсън с четирима моряка, да охраняват лодката.

– Стойте по-настрана от кея, но бъдете готови всеки миг да ни приберете! – каза му Хал и се обърна към Аболи: – Води ни към къщата на консула! Движете се бързо! Не разкъсвайте строя!

Поеха по тесните улички тичешком по двама, рамо до рамо, с готови оръжия. Когато стигнаха дома на Грей, Хал кимна към Аболи, който почука по резбованата врата с дръжката на копието си. Ударите прокънтяха из цялата къща. След известно време чуха провлачени стъпки откъм далечния край на двора и резето се вдигна. Срещу групата въоръжени мъже се опули стара робиня. Изненада сгърчи сбръчканото лице и тя се опита да захлопне вратата. Аболи пъхна рамо в процепа.

– Няма от какво да се страхуваш, стара майко – любезно й каза Хал. – Къде е господарят ти?

– Не мога да кажа – прошепна жената, но очите й посочиха широкото каменно стълбище, което водеше от двора към горните етажи.

– Залости отново вратата – нареди Хал на Аболи – и сложи двама души да я пазят! – После хукна по стълбите и като вземаше по две стъпала наведнъж, стигна втория етаж. Спря за момент и огледа салона, в който попадна. Беше богато мебелиран с красиви килими и тежки мебели инкрустирани със седеф и слонова кост. Хал познаваше разпределението на подобни резиденции: харемът, женското отделение, би следвало да е на най-горния етаж, а мястото, където се намираше сега, беше основната жилищна половина с покоите на господаря, зад изкусно изработени от абанос и слонова кост паравани в отдалечения край. Хал се промъкна безшумно зад тях в по-малко помещение. Подът беше осеян с копринени възглавници а по средата се виждаше наргиле на отрупана с използвани съдове ниска масичка. Помещението бе изпълнено със застояла миризма на опиум, остър аромат на подправки и особената, сладникава воня на консулското заболяване.

Хал премина още една преграда от паравани и влезе в стаята зад нея. Половината помещение бе запълнено от ниско легло. Замръзна изненадан на прага. Върху леглото имаше купчина тела – бели и кафяви крайници се преплитаха. На Хал му трябваше известно време, за да разгадае картината. Консулът Грей лежеше възнак с разкрачени подути крака, а огромният му корем се извисяваше, сякаш бе пред раждане. Животинска кожа с твърда, къдрава козина покриваше гърдите му. Чудовищно обезобразените крака бяха целите в отворени рани – дамгата на неговата болест. Стаята вонеше толкова силно на жълтеникавия секрет от тези язви, че на Хал му се повдигна.

Две млади робини бяха отгоре му – едната над лицето, а другата го бе възседнала. Едно от момичетата вдигна поглед към Хал. Двамата се вторачиха един в друг, после момичето изпищя. Двете скочиха и изчезнаха зад друг параван, като двойка подплашени газели, като оставиха Грей да се валя в леглото.

Той се извърна на една страна и подпря туловището си на лакът.

– Вие! – Консулът зяпна срещу Хал. – Не очаквах… – Млъкна и започна да отваря и затваря уста, без да издава звук.

– Много добре ми е известно, какво именно очаквахте, сър – осведоми го Хал. – И моля да ме извините, задето Ви разочаровам.

– Нямате право да нахлувате така в моя дом! – Грей обърса от лицето си секретите на момичето с опакото на дланта си. Тогава изненадата отстъпи място на гнева и той кресна: – Разполагам с въоръжена охрана, ей сега ще я повикам! – Отвори уста, но Хал опря върха на сабята си до гърлото му. Грей се отпусна като пробит мехур и направи опит да се извърти от стоманеното острие.

– Покрийте се! – Хал вдигна копринен халат от пода край леглото и му го хвърли. – Видът на останките Ви ме отвращава.

Грей навлече халата и за изненада на Хал, възвърна част от достолепието и самоувереността си.

– Нямах намерение да Ви заплашвам – усмихна се подкупващо той, – но Вие ме стреснахте. Пристигането Ви съвпадна с един вълнуващ момент. – Той мръсно намигна. – А и мислех, че вече сте преполовил пътя към Добра Надежда.

– Налага се отново да помоля за извинение – отвърна Хал. – Не бях докрай честен спрямо особата Ви. Аз не съм търговец, нито пък служител на Източноиндийската компания. Истинското ми име е Хенри Кортни. Аз съм слуга на Негово Величество Крал Уилям.

– Всички сме слуги на краля. – Гласът на Грей изразяваше почит, а лицето – фалшиво благоговение. Той се претъркаля до ръба на леглото и с огромно усилие стъпи на крака.

Хал опря острието на сабята в огромния му корем и леко натисна.

– За Бога, не искам да нарушавам удобството Ви – съобщи му вежливо той. – Като казвам, че съм слуга на краля, имам предвид, че изпълнявам негово поръчение. Сред останалите правомощия, които включва, е и правото ми да провеждам съдебни процеси по съкратена процедура, както и да екзекутирам всеки, уличен в престъплението пиратство или в подстрекателство или съучастие в подобно деяние. – Хал измъкна един навит на руло пергамент изпод наметката си. – Ще хвърлите ли един поглед?

– Убеден съм, че е както Вие казвате – отвърна безгрижно Грей, но лицето му посивя. – Не разбирам обаче, какво общо има това с мен.

– Моля за позволение да Ви разясня! – Хал прибра пергамента. – На борда на кораба ми няма никакво съкровище. Единствен Вие си мислите противното. Казах Ви го, за да проверя вашата лоялност. Залагах капан за пирата, известен под прозвището Ал Ауф.

Грей го гледаше вторачено, а по челото и брадичката му избиха ситни капки пот.

– Съобщих Ви също така датата, на която смятам да напусна Занзибар, както и маршрута по който ще поема. Без тази информация, Ал Ауф не би могъл да причака моя кораб. Той е разполагал с най-точни сведения и техен източник може да бъде само един човек. – Хал докосна леко гърдите на консула с връхчето на сабята си. – Вие, сър!

– Това не е вярно – закряка уплашено Грей. – Аз съм верен слуга на краля, човек на честта.

– Ако са Ви необходими още доказателства, Вашето име ми бе дадено от човек на Ал Ауф. Вие сте в съзаклятие с корсаря. Виновен сте в подстрекателство и помагачество на кралски враг! Няма какво да разискваме повече! Осъждам Ви на смърт чрез обесване! – Хал извиси глас: – Аболи!

Аболи изникна зад гърба му и татуираното му лице внушаваше такъв ужас, че Грей се изтъркаля в противоположния край на леглото и затрепери като извадена на брега медуза.

– Приготви въжето за екзекуцията!

Аболи носеше навито въже през рамо. Той отиде до прозореца, който се простираше от пода до тавана и ритна навън резбованите капаци. Погледна надолу в двора, където плискаше и ромолеше фонтанът, разлюля примката и я отпусна четири стъпки надолу. После завърза с моряшки възел свободния край за средната колона на прозоречната рамка.

– Въжето е дълго за такава бъчва мас. Главата му ще се откъсне като на пиле – измърмори недоволно Аболи с поклащане на глава. – Всичко ще оплеска.

– Не можем да бъдем прекалено деликатни в подобни ситуации – успокои го Хал. – Нахлузи му примката!

Грей скимтеше и се тресеше на леглото.

– За Бога, Кортни, не можете да постъпите така с мене.

– Мисля, че мога. Хайде да подложим това мое убеждение на практическа проверка.

– Аз съм англичанин! Настоявам за честен процес пред английски съдия!

– Току-що получихте именно такъв – подчерта Хал. – Мастър Фишър, моля помогнете да се приготви осъденият за изпълнение на наказанието!

– Слушам, капитане! – Големият Дениъл въведе хората си и те наобиколиха консула в леглото.

– Аз съм болен! – ломотеше Грей.

– Разполагаме с най-добрия лек за всяка твоя болка – успокои го Големият Дениъл. Претърколи консула по корем и върза ръцете му отзад с тънко въженце. Хората му вдигнаха тежкото тяло от леглото и го завлякоха до прозореца. Аболи беше готов с примката и му я нахлузи на шията. Обърнаха го към Хал. Трябваше да го подкрепят, защото чудовищно подутите крака отказваха да го държат.

– Сигурно ще Ви е приятно да се запознаете с обстоятелството, че съучастникът Ви Мусалим бин Янгири, известен още с прозвището Ал Ауф, успя да се измъкне от заложения за него капан. – Хал приседна на крайчеца на леглото. – Изчезна в морето. Ще трябва да приемем, че се е пъхнал обратно в леговището си, за да ближе раните, които успях да му нанеса.

– Нищо не знам по тоя въпрос. – Грей висеше в ръцете на моряците и цял се тресеше от страх. – Трябва да ми повярвате, сър Хенри.

Хал продължи, сякаш не го бе чул:

– Моят проблем се усложнява допълнително от факта, че Ал Ауф отвлече най-малкия ми син. За Вас е ясно, убеден съм в това, че ще направя всичко възможно, да спася моето момче. От друга страна ми се струва, че именно Вие знаете, къде мога да го намеря. – Протегна ръка и опря връхчето на сабята в гърлото на Грей. – Пуснете го да застане на двата си крака – нареди той и моряците отстъпиха встрани.

– Умолявам Ви, сър Хенри! – Грей се олюляваше в рамката на прозореца. – Аз съм един стар човек.

– И отвратителен при това – съгласи се Хал и притисна по-силно сабята. Светла капка кръв просълзи от наранената кожа и обагри върха на острието от Толедо. – Къде да търся Ал Ауф? И моя син?

Шуртене и плисък се дочу изпод халата на Грей. Пикнята му с цвят на дъвкан тютюн се застича по издутите крака в малка локвичка. В стаята се разнесе остра сладникава смрад, но Хал дори не мигна.

– Къде да търся сина си? – повтори той.

– Цветето на морето! – изпищя Грей. – Flor de la Mar, старата португалска крепост на острова. Това е леговището на Ал Ауф.

– Налага се да изтъкна пред Вас, сър, обстоятелството, че именно тази Ви информираност потвърждава, извън всяко съмнение, вашата вина.

Бавно започна да изпъва ръката си към гърлото на Грей. Консулът се опита да компенсира натиска, като изви гръб назад. Стъпалата се плъзгаха в собствената му мръсотия, той отстъпи върху прозоречната дъска и се залюля. Нададе отчаян вопъл и рухна назад. Въжето изсъска подире му и се изпъна с плющене над дъската, под огромната тежест на консула.

Хал поведе хората си надолу към двора. Там спря, за да погледне подутото тяло, кротко виснало на края на въжето. Грей се полюляваше над фонтана с рибки. Хал измъкна изпод наметалото си, приготвен предната вечер пергамент и го подаде на Аболи.

– Окачи му го на врата!

Аболи скочи върху парапета на фонтана, протегна се и нахлузи канапа през главата на Грей. Пергаментът увисна на гърдите му. Прокламацията на Хал бе написана на английски и арабски.

След процес, в който бе признат за виновен в морско пиратство, в съучастие с корсаря, известен под името Ал Ауф, подсъдимият Уилям Грей бе осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е надлежно приведена в изпълнение от мен, Хенри Кортни, по силата на пълномощията, вменени ми чрез мандат от Негово Величество Крал Уилям Трети.

Том бе застанал до баща си и четеше на глас арабския текст на прокламацията. Когато стигна до края, каза:

– Подписана е с Ел Тазар. Това означава Баракудата. Защо?

– Така ме нарекоха мюсюлманите, когато за пръв път се появих из тия води. – Хал погледна сина си. Отново го прониза тежката мисъл, че един толкова млад човек като Том, трябва да става свидетел на такива зловещи сцени. После си каза, че Том е вече на седемнадесет и сам е убил не един човек със сабя и огнестрелно оръжие. Той не беше дете, а призванието и подготовката му предполагаха именно такива невесели занимания.

– Работата ни тук е приключена – спокойно каза Хал. – Назад към кораба! – Обърна се към високата резбована порта и Големият Дениъл даде знак на пазачите й. Те отвориха.

Старата вещица, която ги бе посрещнала и посочила пътя към къщата, сега стоеше на прага. Улицата зад гърба й беше пълна с въоръжени мъже. Имаше поне дузина с кремъклийки и ятагани – страховита банда главорези, които напираха към разтворените порти.

– Вижте какво са направили неверниците на господаря ни – зави старицата, като забеляза висналото на въжето тяло. – Убийство! – Тя зина с беззъбата си уста и нададе пискливия проточен вопъл, с който арабските жени довеждат мъжете си до зверски гняв.

– Ал-ла-а-х акбар! – ревна предводителят на сганта. – Бог е велик! – Вдигна дългата кремъклийка до рамо и стреля в групата английски моряци. Куршумът попадна право в лицето на един от тях, изби повечето зъби, направи челюстите на парчета и се вряза навътре в черепа. Той се строполи безмълвно, а Хал пристъпи напред с един от пистолетите си в лявата ръка.

Първият изстрел уцели водача в дясното око. Очната ябълка се пръсна и проточи като желе по бузата, откривайки празна дупка. Докато се свличаше на земята, Хал стреля във втория, показал се зад гърба на главатаря си. Уцели го точно в средата на челото. Убитият падна възнак, като събори още един от бандата.

– Дръжте ги, момчета! – викна Хал и моряците му се изсипаха през портата като един.

– „Серафим“! – нададоха те бойния си вик и пристъпиха срещу главорезите. В гъстата тълпа никой не беше в състояние да вдигне дългата кремъклийка и всички отстъпиха пред лъскавите остриета на сабите. Още трима паднаха и хората на Хал вече можеха да се развихрят в по-широкото пространство на улицата.

Капитанът държеше втория си неизползван пистолет в ръка, но пазеше куршумите и съсече още един изпречил се на пътя му арабин. Огледа се за Том и го съзря на крачка зад себе си. В тоя кратък миг видя, че сабята му е вдигната високо над главата, а върхът й е обагрен в кръв. И той бе нанесъл успешен удар.

– Добро момче – изръмжа бащата. – Дръж се близо до мен! – Втурна се срещу останалите араби. Те бяха станали свидетели на случилото се с другарите им от първата редица. Сега се видяха изправени срещу свирепите бели лица, напиращи в плътен строй. Пръснаха се и побягнаха по улицата.

– Остави ги! – викна Хал към Том с остър глас. – Назад към лодката!

– Ами стария Боби? – попита Големият Дениъл и кимна към убития моряк отзад. Лежеше сред труповете на избитите араби.

– Вземете го! – нареди Хал. Не беше хубаво хората да видят, че техен другар е изоставен на бойното поле. Трябваше да са сигурни, че живи или мъртви, няма да бъдат изоставени от своя капитан. – Щом излезем в открито море, ще му устроим човешко погребение.

Дениъл се наведе и Аболи му помогна да нарами тялото на убития. После двамата едри мъже поведоха тичешком останалите, с оголени саби, към кея. В тоя час на утрото ранобудните жители не бяха особено много, а които ги видеха, бързо изчезваха в дворове и входове. Стигнаха пристанището без премеждия и Алф Уилсън докара лодката, да ги прибере.

Докато гребяха назад към „Серафим“, неколцина смелчаци излязоха от дупките си, за да изпразнят мускети и да крещят обиди и юнашки предизвикателства от кея, но разстоянието вече бе голямо и нито един куршум не достигна лодката. Нед Тайлър бе обрал луфта на котвеното въже и десетина души стояха в готовност край кабестана. Щом и последният човек хвана въжената стълба, а лодката се отлепи от водата, той нареди да вдигнат котва и да опънат платна.

Докато „Серафим“ завиваше и поемаше курс към изхода на пристанището, дългото зелено знаме на султана се издигна на флагщока върху западната кула на цитаделата, а една батарея тежки мортири откри огън по тях.

От палубата се виждаше дори с просто око, как фигури в бяла премяна търчат като луди около оръдията. През далекогледната тръба Хал можа да добие ясна представа за обзелата ги паника и объркване. При зареждане, разчетът не си правеше труд да коригира мерника на мортирата. Пред очите му, един твърде ентусиазиран фитилджия запали подсипа, докато разчетът все още избутваше лафета напред към амбразурата. Откатът хвърли оръдието върху хората, натроши костите и откъсна крайниците им. Хал чу ужасяващите писъци, въпреки двата кабелта, които ги деляха от крепостната стена.

Забеляза огромно каменно кълбо в полет. То се издигна високо от стената, за миг сякаш замръзна като малка черна точка в зенита на своя полет, после се спусна към тях. Хал помисли, че ще ги удари, но то цопна до кораба и вдигна толкова висок фонтан водни пръски, че юта бе залят цял, а ботушите му до коленете.

– Не можем да не отбележим топлотата на това възторжено изпращане – сподели Хал с Нед Тайлър, без да се усмихне. – Наредете да спуснат знамето в израз на почит към султана, мастър Тайлър! А после курс на юг!