Текст книги "Мусон"

10.

Двата кораба се заспускаха по реката заедно. Водеше „Серафим“, а „Йомен ъв Йорк“ го следваше на около два кабелта2323
  Кабелт – морска мярка за дължина равна на 183 метра.


[Закрыть]. На борда на „Серафим“ още се виждаха работници от корабостроителницата. Не бяха успели да приключат довършителните работи в деня, за който бяха тържествено обещали, но Хал въпреки това отплава.

– Ще ви изпратя хората от Плимут – каза той на мастър Грийн, – ако дотогава са си свършили работата. А ако не са, продължават нататък и ще ги пусна в Бискайския залив, да се приберат с плуване.

Корабът все още се подчиняваше неохотно на управлението, понеже екипажът не беше свикнал с него. Хал хвърли поглед назад над кърмата и забеляза ловкостта и умението, с които боравеха с платната хората от „Йомен“. Едуард Андерсън, капитанът, сигурно също го наблюдаваше и Хал се изчерви от огорчение, заради несръчността на хората си. Всичко това ще се промени, преди да стигнем Добра Надежда, врече се той.

Когато стигнаха откритото пространство на Канала, вятърът се усили и се превърна в буря. Облаци скриха слънцето, а тъмнозелената вода се разбушува. Нощта се спусна неочаквано рано и двата кораба се загубиха един друг от поглед още преди да стигнат Дувър.

Няколко денонощия „Серафим“ се сражава с бурното море, но най-после стигнаха остров Уайт и Хал забеляза „Йомен ъв Йорк“ на няколко мили от себе си по същия, като неговия курс.

– Добре! – доволно измърмори той и сгъна далекогледа. Не беше бързал с преценката на Андерсън. Капитанът на „Йомен“ беше як йоркширец, с червендалесто лице, което не се усмихва и голям мълчаливец. Той не изглеждаше въодушевен, че е поставен под командването на Хал, но през тези няколко дни бе доказал, че ако не друго, поне си разбира от занаята.

Хал насочи вниманието си към „Серафим“. Хората вече бяха посвикнали, след тия няколко тежки дни и изглежда си вършеха работата с готовност и удоволствие. Така и трябваше да бъде – Хал им бе предложил добри заплати, като разликата над надниците на Компанията покриваше от собствения си джоб.

В този момент по стълбата се зададоха трите боричкащи се момчета, току-що освободени от занятия при мистър Уолш. Те бяха възбудени и шумни, като не проявяваха и най-малък признак на морска болест след бурята. Аболи бе успял да ги екипира с подходящо облекло за открито море в Лондон. Бяха много по-добре облечени, отколкото той, когато за пръв път тръгна с баща си по море. Старецът се опасяваше да не го разглези и Хал още си спомняше бельото от грубо платно и пропития с катран брезентов комбинезон, който му правеше рани под мишниците и по вътрешната страна на бедрата. Усмихна се тъжно, като си спомни, как спеше с Аболи върху влажна слама на палубата, как се хранеше, свит зад някое оръдие, използвайки ножа и пръстите си. Как използваше коженото ведро в клозета, как не се къпеше от началото на плаването до последния му ден. Това не ми причини кой знае какво зло, помисли си Хал, но пък не ми даде и нищо добро. Не е нужно да отглеждаш едно дете в кочина, за да го направиш добър моряк.

Разбира се, условията при ония първи плавания с баща му бяха съвършено различни. Старата „Лейди Едуина“ нямаше и половината от дължината на „Серафим“, а бащината му каюта не бе нищо повече от кучешка колиба в сравнение с просторното помещение, което имаше той днес в кърмовата надстройка. Наредил бе на дърводелците да преградят част от нея, малко по-голяма от гардероб, и да монтират там три тесни лавици, които синовете му да използват вместо койки. Назначил бе мастър Уолш за секретар на капитана, въпреки неговите протести, че не бил моряк. Той щеше да продължи да обучава на момчетата в тясната си каюта.

Хал гледаше одобрително, как Дениъл пипна момчетата, още щом се показаха на палубата и строго ги разпрати по задачите, които им бе определил. Разделил бе близнаците: Том на щирборда2424
  Щирборд – десен борд.


[Закрыть], а Гай на другия. Те си влияеха зле. Сдържаността на Гай предизвикваше Том да се фука и да го разсейва с маймунджилъците си. Дориан замина в кухнята, да помага на готвача за закуската.

Хал усети свиване в стомаха при мисълта, че Дениъл би могъл да прати близнаците горе по вантите2525
  Ванти – въжета, крепящи мачтата във вертикално положение.


[Закрыть], но страхът му се оказа напразен – с времето краката им щяха да заякнат и да се научат лесно да пазят равновесие по наклонената, непослушна палуба. Засега Дениъл им възлагаше само почистването й.

Хал знаеше, че спокойно може да остави синовете си под внимателния поглед на боцмана и се зае със собствените си задачи. Закрачи напред-назад по палубата, слял се с корпуса на своя кораб, като усещаше всяка негова реакция при различната конфигурация на платната. Носът гази малко дълбоко, реши той, когато една зелена вълна се метна на палубата и изтече през специално оставените за целта отвори в борда. През последните дни бе пресмятал, как да размести товарите в трюма и преди всичко големите бъчви с вода, за да получи онова положение на надлъжната ос на корпуса, което му бе необходимо. Като нищо мога да добавя още два възела2626
  Възел – морска единица за скорост, равна на една морска миля за час.


[Закрыть], прецени той. Чайлдс го пращаше на военна операция, но все пак, основната цел на Източноиндийската компания беше печалбата, така че „Серафим“ беше натъпкан със стоки за кантората в Бомбай.

Докато част от мозъка му бе заета с товара и подреждането му, другата се тревожеше за екипажа. Не му достигаха вахтени. Това бе една от причините да се отбие в Плимут, вместо да продължи направо към френския бряг и оттам, през Бискайския залив и покрай Африканския континент, чак до Добра Надежда. Плимут беше родното им пристанище, където Дениъл и Аболи познаваха почти всеки мъж, жена и дете.

– Мога да попълня екипажа за един ден с най-добрите моряци в Англия, след като стъпя в Плимут – хвалеше се той на Хал и беше така.

– Чичо ми Нед писа, че ще ни чака там – бе казал и Уилсън, за радост на Хал, който много държеше да вземе на борда Нед Тайлър.

Освен необходимостта от попълване на екипажа, имаше и други причини за забавянето. Да се намерят гюлета и барут в Лондон, беше просто невъзможно. Ирландската война предизвика недостиг на муниции, а сега, с войната срещу Франция под носа му, Адмиралтейството свидливо броеше всяко сандъче барут и всяко парченце метал.

Един от складовете на Хал, разположен в пристанището на Плимут, беше натъпкан с барут и гюлета. Беше ги приготвил навремето за последното плаване на „Голдън бау“, от което трябваше да се откаже поради смъртта на майката на Дориан. Макар и прибран на склад преди няколко години, този барут беше от новия вид, така че би следвало да е годен все още.

И последната причина за отбиването в Плимут бе, че Чайлдс му намери пътници до Бомбай и те щяха да го чакат там. Хал се надяваше да са малцина. Настаняването е проблем номер едно за всеки кораб и някои от офицерите му ще трябва да се разделят с каютите си, за да се настанят пасажерите.

Хал беше така погълнат от мислите си, че не забеляза как мина времето, докато изравниха борд с остров Уайт. Спуснаха се в протока и покрай остров Дрейк се насочиха към пристанището на Плимут. Няколко десетки любопитни забелязаха двата красиви кораба и сега се бяха наредили по вълнолома, за да наблюдават приставането.

Дениъл застана до Хал и каза:

– Виждате ли там оная копа сребърна коса, дето свети като фар? – посочи към кея той. – Не може да я сбъркате, нали?

– Мили Боже, та това е мастър Нед – засмя се Хал.

– А оня до него е Уил Картър. Нед трябва да го е убедил. Добро момче е Уил. С него като трети и Нед – втори, май си попълвате бройката за вахтените офицери, капитане.

Щом швартоваха2727
  Швартоване – привързване на плавателен съд към кей.


[Закрыть], Нед Тайлър цъфна на борда. Хал едва се сдържа да не го прегърне.

– Радвам се да те видя, мастър Тайлър.

– Слушам – съгласи се Нед. – Много хубаво корабче си имате, обаче носът гази дълбоко, а платната приличат на прани гащи на простор.

– Ами, ще трябва да се заемеш с това, нали Нед? – отвърна Хал.

Нед кимна мрачно:

– Слушам, капитане, ще се заема!

Независимо от пътните условия, Аболи бе успял да пристигне навреме от Лондон с каретата и сега седеше на капрата. Хал разпореди на Дениъл да започнат товаренето на мунициите и да свалят бъчвите с вода на кея, за да разпределят отново товара. После извика момчетата и тръгна към каретата. Гай послушно последва баща си даже с известно облекчение.

Том и Дориан обаче, минаха по сходнята2828
  Сходня – различна по конструкция и размери платформа, свързваща кей с корабна палуба за директно преминаване на хора и пренасяне на товари.


[Закрыть] след много бутане и бавене. Сбогуваха се продължително с новите си приятели сред екипажа.

– Хайде, идвайте и двамата! – подвикна им Хал. – Утре можете да се върнете и да помогнете на Големия Дениъл с товаренето. – Щом се покатериха на капрата до Аболи, Хал каза: – Закарай ни в Хай Уийлд, Аболи!

Малко по-късно, когато каретата мина през портала на имението, Том погледна напред и съзря самотен ездач да пресича бърдото в тръст, с намерение да ги срещне в подножието на хълма. Нямаше как де се сбърка високата му фигура цяла в черно, на гърба на черен жребец, идващ откъм калаените мини в Рашуолд. В същия миг и Дориан видя Черния Били и се примъкна до Том, сякаш търсеше закрила, но никой от двамата не продума.

Уилям насочи жребеца към оградата. Кон и ездач полетяха плавно над нея, черното наметало литна отзад и те се приземиха с елегантна лекота. После завиха към екипажа.

Уилям не обърна внимание на Аболи и двамата си братя. Отиде право към прозорчето на каретата.

– Добра среща, татко! – поздрави той. – Добре дошъл в къщи! Много ни липсваше. – Хал се надвеси от прозорчето, светнал от удоволствие и двамата потънаха в оживен разговор. Уилям даваше отчет за всичко случило се докато ги нямаше, като наблягаше върху работите в мините и прибирането на реколтата.

Наближаваха последния хълм преди голямата къща, когато Уилям възкликна с неприязън:

– А, забравих да ти кажа. Гостите ти от Брайтън са тук. Чакат те от два дни.

– Гости ли? – попита объркан Хал.

Уилям посочи с бича към фигурите в далечината. На поляната се виждаше огромен, солиден джентълмен с по една жена от всяка страна и две момиченца в ярки престилки, които вече се надпреварваха да посрещнат каретата, пискайки от радост.

– Момичета! – възмути се Дориан. – Малки момиченца!

– Има и едно голямо. – Острият поглед на Том веднага бе уловил по-слабата от двете жени. – И много красиво при това.

– Опичай си ума, Клебе! – предупреди го Аболи. – Последната здравата те накисна. – Но Том приличаше на гонче по прясна следа.

– Кои са тези хора, дяволите да ги вземат? – раздразнено попита Хал. Той беше потънал в грижи около подготовката на далечно плаване и хич не му беше времето да посреща неканени гости в Хай Уийлд.

– Някой си мастър Бийти и цялото му домочадие – отвърна Уилям. – Казаха, че ги очакваш, татко. Но ако не е така, ей сега ще им кажа да си събират багажа.

– Дяволите да ме вземат! – възкликна Хал. – Бях забравил. Те ще плават с нас до Бомбай. Бийти е новият главен счетоводител на кантората там. Но Чайлдс и дума не спомена, че мъкне и цялото племе със себе си. Това е нечувано. Четири жени! Къде ще ги настаня? Бог да ми е на помощ!

Хал успя да овладее негодуванието си, когато слезе от каретата, за да поздрави семейството.

– Мастър Бийти, Ваш слуга съм, сър. Лорд Чайлдс разправя само хубави работи за Вас. Надявам се, че сте пътували добре до Девън?

Всъщност, той бе разчитал, че пасажерите му ще си намерят квартира в Плимут, вместо да идват в Хай Уийлд, но си наложи приветлива маска и тръгна да се ръкува със съпругата. Мисис Бийти беше пищна колкото съпруга си, с когото споделяше трапеза от двадесет години. Лицето й бе кръгло и румено като детска топка. Тя дари Хал със слонски реверанс.

– Очарован съм, мадам – галантно я увери Хал.

Тя се закиска, докато й целуваше ръка.

– Мога ли да Ви представя най-голямата си дъщеря, Керълайн? – Известно й беше, че освен един от най-богатите мъже в околията и едър земевладелец, сър Хенри Кортни бе и вдовец. Керълайн беше почти на шестнадесет и много красива. Разликата не беше повече от двадесет и пет години, бързо пресметна тя. Всички ще участват в това така дълго пътешествие. Достатъчно дълго, за да узреят нови приятелства и някои блянове да се превърнат в истина.

Хал се поклони на момичето, което направи красив реверанс, но не си даде труд да й целуне ръка. Приближи бързо до момиченцата, които подскачаха и цвърчаха наоколо като врабчета.

– А кои са тия две млади и прекрасни госпожици? – попита той с топъл бащински глас.

– Аз съм Агнес!

– А аз Сара!

Докато се изкачат по стълбите и влязат през главния вход на Хай Уийлд, Хал вече имаше по едно момиченце закачено на всяка ръка. И двете бъбреха и подскачаха, като се мъчеха да привлекат вниманието му.

– Винаги е искал да има дъщеря – тихо промълви Аболи с благ поглед, – а има цялата тая палава сган.

– Това са само момичета – горделиво съобщи Дориан.

Том нищо не каза. Не бе продумал от момента, в който приближи Керълайн и запечата в съзнанието си всяка нейна черта. От този момент ходеше като ударен.

Керълайн изкачваше стълбата рамо до рамо с Гай. Най-горе спря и се обърна назад. Очите й срещнаха погледа на Том.

Беше най-красивото същество, което можеше да си представи. Висока колкото Гай, но с тесни рамене, а кръстът – гъвкав като фиданка. Под разветите фусти и поли се подаваха малки крачета. Кожата на голите ръце, под буфан ръкавите, беше гладка и нежна. Прическата й представляваше кула от къдрици и панделки. Лицето беше изтънчено, с пълни розови устни и огромни виолетови очи.

Погледна през Том без израз, без усмивка, сякаш не го виждаше. После се извърна и последва близките си в къщата. Без да разбере, Том бе затаил дъх и сега шумно издиша.

Аболи поклати глава. Нищо не бе убягнало от погледа му. Предстои дълго пътуване, помисли си той. И опасно.