Текст книги "Тай-пан"

Четиридесет и девета глава

Първият ураган нахлу над пристанището един час по-късно и връхлетя върху „Рестинг клауд“. Мачтите му се огънаха и той бе безпомощен в мрака. В една от каютите Маус вдигна глава от библията и благодари на Бога за милостта му и за Хунг Хсу Чун. Ураганът наклони силно „Рестинг клауд“, изхвърли Маус в безсъзнание срещу преградната стена и понесе кораба към брега. По пътя му бе и „Бостон принсес“, корабът на „Купър – Тилмън“. Двата кораба се сблъскаха и бугшпритът на „Рестинг клауд“ откъсна част от горния край на „Бостон принсес“, после се отдалечи и се понесе право към брега. По пътя си той връхлетя върху многобройни сампани и други по-малки лодки. Стотици китайци се давеха, а други, все още останали на лодките, се свиваха под бамбуковите си рогозки. Но следващият пристъп на урагана отнесе рогозките, а с тях и много семейства.

На борда на „Бостон принсес“ Джеф Купър се изправи с мъка на пода на главната каюта и помогна на Шиваун да стане. Бурята бушуваше и яростно люлееше кораба, но въжетата му бяха здрави.

– Добре ли си? – извика Купър сред ужасния шум.

– Мисля, че да. Бог да ни помага!

– Стой тук!

Купър отвори вратата и успя да се промъкне на дека, където всичко се люлееше около него. Вятърът и дъждът го събориха на пода. Той успя да слезе надолу и стигна до трюма. Запали фенер и се огледа наоколо. Там, където „Рестинг клауд“ удари, дъските бяха счупени и шевовете започваха да се пропукват. Купър се върна при Шиваун.

– Всичко е наред – каза той. – Докато котвите издържат. Вихърът връхлетя върху Глесинг пойнт, откърти флаг-щока и го хвърли като копие към кабинета на Глесинг. Той премина през стената и откъсна ръката на Глесинг от лакътя, продължи към другата страна на помещението, като изхвърли Кълъм настрана и разпръсна парчета от тухли и горящи въглени към Тес, после се спря на пода.

Дъждът и вятърът нахлуваха през пробитата стена, а роклята на Тес се бе запалила. Кълъм едва се изправи и с ръце започна да гаси горящите й дрехи.

Когато потуши огъня, той взе Тес в ръцете си. Тя бе в безсъзнание. Лицето й бе пребледняло, а косата й – частично опърлена. Той разкъса роклята й и я прегледа внимателно. Имаше обгорели места по гърба й.

Кълъм чу писък. Обърна се и видя Глесинг. Кръв течеше от ръката му. Насред стаята той видя откъснатата му ръка. Стоеше прав, но краката му отказваха да се движат.

– Направи нещо, Кълъм! – извика той срещу вятъра.

Мускулите му го послушаха. Той грабна парче плат, стегна превръзка на отрязаната ръка и спря кръвотечението. После се опита да реши какво да прави по-нататък и тогава си спомни какво бе правил баща му, когато Сергеев бе прострелян.

– Почисти раната! – извика той с висок глас. – Това е, което трябва да направиш! След това я обгори!

Кълъм намери чайника. В него още имаше топла вода. Той коленичи до Глесинг и започна да промива раната му.

– Дръж се, стари приятелю! – измърмори той.

Глесинг изнемогваше от непоносими болки.

Тес проплака и се съвзе. Изправи се. Вятърът разпръскваше хартии, флагчета и прах и почти я заслепяваше. Очите й се проясниха и тя запищя.

Кълъм се обърна изплашен. Тес бе вперила очи в откъснатата ръка на Глесинг.

– Помогни ми! Намери машата за обгаряне! – извика Кълъм сред невъобразимия шум от бурята.

Тя поклати отрицателно глава и отстъпи назад истерично. Изведнъж се почувства много зле. Започна да повръща.

– Намери проклетата маша! – извика Кълъм. – Можеш да повръщаш по-късно. – Ръцете му горяха.

Тес с усилие се изправи, шокирана от резкия тон на гласа му. Тя започна да търси машата.

– Побързай, за бога!

Тя намери машата и като в кошмар му я подаде. Той взе горящ въглен и започна да обгаря раната. Глесинг изпищя с нечовешки глас и изпадна в безсъзнание. Миризма на изгоряла плът изпълни стаята. На Кълъм му се повръщаше. С големи усилия на волята издържа, докато раната бе добре обгорена.

Тогава той обърна глава и неудържимо повърна.

* * *

Брок бе застанал до барометъра. Корабът вибрираше силно, дъските се огъваха.

– 28,2 инча, Лайза! Никога не е падал толкова ниско!

Лайза бе взела в ръце Лилибет и се опитваше да успокои страха й.

– Чудя се къде е Тес. О, боже, пази я!

– Да – каза Брок.

Тогава се чу скърцане на дъски. Целият кораб се люлееше, но отново възстанови равновесието си.

– Ще изляза на палубата!

– Стой тук! За бога, не рискувай…

Тя замълча, защото той бе вече излязъл.

– Кога ще спре бурята, мамо? – изплака Лилибет.

– Всеки момент, любов моя.

Брок подаде главата си внимателно от подветрената страна на мостика на квартердека. Изви врата си, за да огледа мачтите. Те се огъваха като вейки. После ужасно скърцане прониза ушите му и главната мачта бе на парчета.

– Стойте там! – изкрещя Брок към мостика. – Наблюдателите на дека!

Нов мощен пристъп на вятъра от север отнесе друг фал, и още един. Главната мачта яростно се търкаляше по дека и се стовари върху задната мачта. Мачти, греди, такелажи неудържимо се движеха по дека и разрушаваха мостика. „Уайт уич“ се накланяше опасно.

Брок се освободи от отломъците и изкрещя на ужасените моряци.

– Всички на дека, негодници! За живота ви! Изхвърлете парчетата от мачтите или сме загубени!

Той ги подгони към дека. Като се държеше с една ръка, заслепяван от вятъра и дъжда, с брадва разсичаше главните фалове и си спомняше другия тайфун, този, който му отне едното око.

Той се молеше на Бога да запази окото, което му оставаше, да запази Тес, Лайза и Лилибет да не се удавят.

Скелите на новия град още в началото на бурята бяха изпочупени. Тайфунът връхлетя върху сушата, отнесе войнишките палатки и опустоши пристанището. Разруши магазини, кръчми, публичните домове около дока. Изравни със земята заведението на мисис Фордъринджил, разкъса и разпръсна картините и зарови Аристотел Куанс сред чакъла. Със страшна сила премина през бордеите на Тай Пинг Шан, като заличи стотици семейства и отвлече отломъците по склоновете на хълма.

Дълбоко под земята, на хълма на Тай Пинг Шан, в тайното мазе, което бе построил под къщата си, се бе приютил Гордън Чен. Той бе извънредно доволен от себе си заради благоразумието, което бе проявил. Мазето бе иззидано с камъни много солидно.

Той бе сигурен, че къщата му над него е изчезнала. Въпреки това бе радостен, защото всичките му ценности бяха запазени в мазето. А къщата би могла да бъде построена отново.

Трескаво оглеждаше папките си със счетоводни ведомости, отчетни документи по строителството, дългове и ипотеки, сандъци с пари, кутии със скъпоценни камъни, дрехи от скъпа коприна, бурета с превъзходно вино. След това очите му се спряха върху неговата метреса, Прешъс Блосъм. Тя удобно се бе излегнала под най-фини завивки в леглото до една от стените. Той си наля още една чаша чай и се излегна до нея.

„Ти си много мъдър мъж“ – каза си той.

* * *

Дъждът и вятърът шибаха безмилостно върху северната страна на фабриката на Струан в Хепи вели и като че ли на моменти щяха да я съборят. Но въпреки че сградата потръпваше и свистеше под напора на бурята, тя стоеше твърдо на мястото си.

Струан запали пура. Той не обичаше да стои вътре, без да прави нещо.

– Ти пушиш твърде много! – силно извика Мей-мей, за да бъде чута.

– Пушенето успокоява нервите.

– Лош навик. Отвратителен.

Той не отговори. Отново провери барометъра.

– Защо продължава гледа всеки десет минути?

– Той показва къде е бурята. Когато спре да спада, центърът й ще бъде над нас. Тогава ще започне да се качва. Така мисля.

– Не особено щастлива, ние тук, тай-пан. Много по-добре в Макао.

– Аз не мисля така.

– Какво?

– Не мисля така!

– О! Пак ли трябва спим тука тази нощ! – попита тя, уморена от говоренето на висок глас. – Не иска ти или Ин-хси, даже тази дропла А Сам да разболее от малария.

– Аз мисля, че сме в безопасност.

– Какво?

– Няма такава опасност.

Той погледна часовника си. Беше 2 ч. и 20 мин. Но като надзърна навън през една дупка на капака, не можа да види нищо, освен неясно движение в тъмнината и хоризонтални струи дъжд върху прозорците. Бе благодарен, че бяха запазени от ужасния вятър. Този ъгъл на сградата гледаше на изток, запад и юг и поради това бе на завет. Благодарен бе също, че се намираше на сушата. „Никой кораб не може да оцелее в тази буря – каза си той. – Никое пристанище на земята не може за дълго да запази корабите при такова действие на Бога. Обзалагам се, че и Макао е пострадал. Там няма подслон. Сигурен съм, че половината от корабите са унищожени, както и десет хиляди джонки и сампани на петстотин мили в двете посоки край брега. Да. А корабът, изпратен за Перу? Обзалагам се, че е заминал заедно с отец Себастиан.“

– Ще отида да видя другите.

– Не се бави, тай-пан.

Той мина по коридора и пак провери капаците. После пресече площадката, разсеяно изправи една картина на Куанс и влезе в крилото на Роб.

Хорацио седеше в полусянка на бамбуковия стол, на който много преди това седеше Сара. На мигащата слаба светлина на фенерите на Струан му се стори, че това беше Сара.

– Здравей, Хорацио. Къде е Мънси?

Хорацио погледна към Струан, но не го позна.

– Аз намерих А Тат – каза Хорацио със странен глас.

– Не те чувам, моето момче. Трябва да говориш високо.

– А Тат. О, да, аз я намерих.

– А?

Хорацио започна да се смее ужасяващо, като че ли Струан не бе в стаята.

– Мери абортира. Тя е мръсна проститутка за смрадливи езичници. Такава бе много години.

– Глупости. Това са глупости, моето момче. Не вярвам – каза Струан.

– Аз намерих А Тат и от нея изкопчих истината за Мери с камшик. Мери е дяволска китайска проститутка и тя наполовина износи едно копеле в себе си. А Тат й даде отрова, за да го умори – каза Хорацио и отново избухна в истеричен смях. – Но аз хванах А Тат и я бих, докато ми каже истината. Тя беше сводница на Мери. Мери се продаде на езичниците. – Очите му се обърнаха към фенера. – Глесинг никога няма да се ожени за китайска проститутка. Така че тя отново ще бъде моя. Само моя. Ще й простя, ако падне на колене и ми се помоли.

– Хорацио! Хорацио!

– Тя ще бъде само моя. Както когато бяхме млади. Тя ще бъде само моя. Аз ще й простя.

Нова вихрушка връхлетя върху сградата, после друга, после трета… Изглеждаше, че се намират в средата на хиляди бури, срещнали се на едно място. Струан чу шум от откъртени капаци и прозорци. Той бързо се изправи и хукна по коридора към неговия апартамент. Мей-мей и Ин-хси се бяха спотаили в леглото, а А Сам хълцаше, ужасена. Струан отиде до леглото и взе Мей-мей в ръцете си. Ужасното виене на вятъра още повече се усили.

Изведнъж бурята изчезна.

Настъпи тишина.

През процепите на капаците започна да прониква светлина, като се усилваше всяка секунда.

– Какво се случи? – попита Мей-мей. Гласът й изглеждаше нереален в настъпилата тишина. Струан остави Мей-мей долу и отиде до прозореца.

Той погледна навън през един процеп, после внимателно отвори прозореца и капака. Той трепна, облъхнат от топъл сух въздух, който нахлу в стаята.

Струан гледаше в недоумение пристанището.

„Чайна клауд“ стоеше на котвите си. „Уайт уич“ бе без мачти, фаловете му се търкаляха на една страна. „Рестинг клауд“ бе заседнал близо до Глесинг пойнт. Лорчата още стоеше, завързана за пристана. Той видя една фрегата, обърната високо над брега. Но другите военни и търговски кораби стояха на котвите си, невредими.

Нагоре небето бе синьо. Малки бели облачета блестяха на яркото слънце. Но в пристанището морето бе като полудяло. Пирамидални вълни се издигаха нагоре и се блъскаха една срещу друга. Той видя „Чайна клауд“ да се залива от вода откъм кърмата и планшира и в същото време силно да се накланя. По-нататък, в далечината, гигантски буреносни облаци се надигаха от морето и се издигаха като огромна кула хиляди фута нагоре.

И над всичко това, освен шума от вълните, се бе възцарила неземна тишина.

– Ние сме във вихъра!

– Какво?

– Окото на бурята. Това е. Центърът!

Мей-мей, Ин-хси и А Сам притичаха до Струан.

– Флотата оцеля, това е важно! – каза Струан въодушевено. – Корабите са здрави. Те са здрави.

Изведнъж радостта му се изпари и той здраво затвори капака и прозореца и го залости.

– Хайде, елате! – каза той припряно, като отвори бързо вратата.

Учудени, те го последваха. Той се затича по коридора към противоположния край на сградата и отвори вратата на най-северния апартамент.

Капаците бяха частично счупени, един прозорец бе натрошен и навсякъде бяха разпилени парчета от стъкла.

– Стойте тук – каза той.

– Какво става, тай-пан? Бурята свърши.

– Прави каквото ти казвам!

Той бързо излезе. Мей-мей сви рамене и седна на един счупен стол.

– Какво става с татко? – попита Ин-хси.

– Не зная. Аз наистина понякога не го разбирам. Благодаря ти, Боже, че шумът престана. Не е ли тихо?

– Толкова е тихо, че почти те заболява.

Ин-хси отиде до един от прозорците и го отвори.

– О, гледай! – каза тя. – Не е ли прекрасно? Толкова се радвам, че бурята отмина! Мей-мей и А Сам се скупчиха около нея.

* * *

Брок стоеше на палубата като парализиран. Той гледаше към вълните, идващи към него от всички посоки, но тук, на завет от брега, те не бяха големи. Слънцето бе топло и сухо. Водата се отцеждаше шумно. Обкръжаващите буреносни облаци изглеждаха като стени на огромна катедрала. Те се простираха на около пет мили в ширина. Но тези стени се движеха. От изток към тях се приближаваше друг огромен облак.

– Какво става, любов моя? – каза Лайза, като се качи на дека заедно с Лилибет. – О, колко е красиво!

– О, много е красиво! – каза Лилибет.

– Ние сме в окото на бурята. Във вихъра! – извика Брок.

Моряци се появиха на палубата и впериха очи в него.

– О, виж! – каза Лилибет, като посочи към острова. – Не е ли странно?

Дърветата на острова изглеждаха бели на фона на кафявата земя. Клоните им бяха останали голи, без нито един лист. Новият Куинс таун бе почти изчезнал, а Тай Пинг Шан бе в развалини. Малки фигури започваха да се придвижват към брега.

– Слезте долу! – каза Брок с дрезгав глас. Объркани, Лайза и Лилибет послушно изпълниха заповедта на Брок.

– Капитан Пениуорт!

– Да, сър?

– Най-добре е да се помириш с Бога – каза Брок. – Само той е знаел какво се крие зад тези дяволски облаци. Слезте всички долу!

Той взе телескопа и го насочи към резиденцията „Ноубъл хаус“. Струан стоеше сред група от няколко души до предната врата. Няколко глави се показваха от прозорците на третия етаж. Той затвори телескопа.

– По-добре влез вътре, Дърк – каза той тихо.

Закрепи колкото бе възможно останките от парапета на мостика и слезе долу.

– Мисля, че трябва да се помолим – каза той ведро.

– О, добре – съгласи се Лилибет. – Мога ли първа да кажа молитвата си? Както преди лягане?

* * *

Кълъм бе прегърнал Тес с едната си ръка.

– Ако се отървем живи, да бъда проклет, ако остана тука! – каза той. – Ние сме без дом. По дяволите това място!

– Да – каза Тес, сломена от разрухата. Тя гледаше с ужас приближаващите тъмни облаци. Те вече бяха погълнали полуостров Каулуун.

– По-добре да влезем вътре – каза тя.

Кълъм затвори вратата след нея. Изпитваше остри болки от изгорените места по ръцете си. Но той заключи вратата.

Тя си проправи път сред отломъците и коленичи до Глесинг. Лицето му бе като на мъртвец, но сърцето му биеше.

– Бедният Джордж!

* * *

Струан измери разстоянието от пристана до „Чайна клауд“ и до буреносните облаци на изток. Той знаеше, че няма време да търси катер, затова изтича до края на пристана. Събра ръце във формата на фуния около устата си:

– Орлов! – изкрещя той. – Ехей, „Чайна клауд“!

Гласът му се разнесе зловещо във всички посоки над пристанището на Хепи вели. Орлов размаха ръка и той едва чу отговора му.

– Да?

– Насочи кораба на юг! Ветровете сега ще духат от юг! Обърни носа на кораба на юг!

– Да! – отговори Орлов.

В същия момент Струан видя моряци, забързани по палубата. Той видя също един катер до „Чайна клауд“. Моряците трескаво работеха и носът на „Чайна клауд“ се завъртваше на юг.

Струан бързо се върна при мъжете, събрани до предната врата.

– Всички вътре!

Някои от тях веднага се раздвижиха, но младият лейтенант още наблюдаваше своята лорча в пристанището и не вярваше на очите си.

– Боже всемогъщи, тя е още над водата! Погледнете към флотата! Погледнете корабите! Аз мислех, че всички са отишли по дяволите, а само една фрегата е изхвърлена на брега и този клипер е загубил мачтите си. Невероятно, бога ми! На юг ли казахте? Защо?

– Елате! – каза Струан, като го задържа за ръката. – Влезте вътре. Вземете и хората си вътре!

– Какво става?

– За бога, ще излезем от вихъра след няколко минути. След това ураганът ще се обърне. Приберете хората си…

Той се слиса, като видя Хорацио да тича край него и да се отправя към Куинс роуд и пристанището.

– Върни се! Луд ли си! Ще загинеш! – изкрещя Струан, но Хорацио не му обърна никакво внимание. Струан хукна след него. – Хорацио! Какво, по дяволите, правиш? – извика той, като го настигна и го хвана за раменете.

– Трябва да кажа на Глесинг! Да свърша с тази мръсна женитба! – изкрещя Хорацио. – Пусни ме! Убиец! Ти и твоята мръсна проститутка! И двамата ще ви обеся!

Той успя да се откъсне от Струан и хукна отново.

Струан побягна след него, но заваля дъжд и той се спря. Стената от буреносни облаци се бе придвижила над половината от пристанището. Морето отново кипеше. Той видя, че моряците на „Чайна клауд“ се катереха по палубата и изчезваха долу в трюмовете. Орлов махна с ръка за последен път и също се прибра.

Струан се затича обратно към резиденцията. Вятърът го спираше и той удвои усилията си. Стигна до вратата във вихъра на пороя и погледна назад.

Хорацио тичаше по брега. Облакът покриваше вече пристанището и той изчезваше в мъглата. Струан го видя как спря, погледна нагоре и после вятърът го отнесе като отбрулен лист.

Струан бързо отвори вратата, влезе вътре и я затвори, но преди да успее да я залости, настъпи мрак и ураганът го изхвърли чак във фоайето. Той откърти всички прозорци на първия етаж и уби трима моряци. И премина.

Струан се изправи, като се учудваше, че още е жив. С всичката си огромна сила той успя да затвори вратата и да я залости. Бурята проникваше през прозорците и разхвърляше безразборно отломъци, хартии и фенери – всичко, което не бе здраво закрепено.

Като тичаше към стълбите, Струан стигна до премазаното тяло на младия лейтенант. Спря се, но внезапен силен вятър го отхвърли назад и издуха тялото надалеч. С неимоверни усилия Струан се добра до стълбите и оттам до спасението.

* * *

Под напора на урагана от юг „Уайт уич“ се люлееше като пиян. Наклони се силно напред и бе залян от огромна вълна. Като по чудо се изправи и треперещ заби нос във вятъра. Брок грабна Лайза и Лилибет и ги постави в леглото. Той им изкрещя нещо окуражително, но те не го чуха. Всички отчаяно се бореха за живота си.

Вода нахлу по мостика и заля залостената врата на кабината и под нея проникна вътре. Дяволски вятър връхлетя върху кораба. Чу се гръм, корабът се раздруса рязко и Брок разбра, че въжето на една от котвите е разкъсано.

* * *

На борда на „Бостон принсес“ Шиваун бе запушила с ръце ушите си, за да не чува ужасното скърцане, причинено от връхлетелия върху кораба ураган. Купър усети, че и на последната котва въжето е скъсано. Той извика на Шиваун да се държи, но тя не можеше да го чуе. Спусна се към нея и я притисна до един стълб с последни сили.

Корабът се наклони. Планширът му изскочи от морето нагоре и пое още вода. „Бостон принсес“ започна да потъва.

Бурята отново се нахвърли върху него и го блъсна в руския кораб.

В главната каюта на огромния двумачтов кораб шкафът със стъклени витрини се тресеше и разпръскваше наоколо бутилки, кристални чаши и посуда. Сергеев се суетеше и проклинаше. После произнесе молитва. След като корабът се поизправи, забил нос срещу вятъра, той разчисти отломъците под краката си, каза още една молитва и отново си наля бренди.

„Проклета Азия! – помисли той. – Бих искал да съм у дома. Проклета буря! Проклети англичани! Проклет дяволски остров! По дяволите всичко! Проклет да е принц Тергин, че ме изпрати тука! По дяволите Аляска и проклетата емиграция! Проклети да са Америка и американците! Но благословена да е Шиваун! Да – каза си той, когато корабът отново се раздруса и заскърца под натиска на бурята. – Бог да благослови свещената майка Русия и мястото й в историята. Планът на принц Тергин е чудесен и правилен, разбира се. Аз ще помогна той да се осъществи. Да. Този проклет куршум и тази проклета рана. Повече няма да скитам по тези безкрайни равнини. Край. Сега съм принуден да спра играта. Съвземи се, Алексей! Куршумът бе шанс – каква дума употреби тай-пан?… а, да, джос. Куршумът бе джос. Добър джос. Сега мога да използвам всичките си сили в полза на Русия. Какво да се прави? Да напусна веднага Хонконг. Глупакът лорд Кънингтън задуши Англия и ни даде ключа към Азия. Добре. Споразумей се с тай-пан или с Брок, след това колкото е възможно по-бързо замини от тук и иди в Аляска. Помогни на племената. После се върни вкъщи. Не, по-добре иди във Вашингтон, бди, ослушвай се и мисли. Прави това, за което си роден – да служиш на майка Русия до края на земята. Нейната земя.“

Сергеев усети болка в хълбока си и за пръв път й се зарадва. „Много добър джос – помисли той. – Това е. Ако оцелеем, заминаваме. А Шиваун? А, това е момиче, за което си заслужаваше да се мисли, кълна се в кръста. Политически много ценна, а физически също. Но не е достатъчно добра за женитба, макар че баща й е сенатор. А може би е подходяща. Може би това би бил мъдър ход. Помисли за това, Алексей! Ние ще имаме нужда от лидери в Руска Америка. Континентът ще бъде разделен на княжества. Женитбите на хора от различни националности винаги са били форма на завоевание, нали? Може би трябва да се възползваш от случая. Свети Петре, тя много ми харесва за метреса. Как бих могъл да уредя това? Ще се съгласи ли? Защо не? Купър е глупак. Лошото е, че е сгодена. Жалко. Но тя казва, че не го обича.“

* * *

Тайфунът бушуваше, но веригата от планини все още частично запазваше пристанището.

„Бостон принесес“ се люлееше безпомощно в средата на пристанището. Купър знаеше, че краят е близък. Той държеше Шиваун в ръцете си и крещеше, че всичко ще свърши добре.