Текст книги "Тай-пан"

Тридесета глава

Призори Струан се качи на борда на „Калкута махараджа“, търговския кораб, който щеше да отведе Сара в Англия. Корабът принадлежеше на компания Ост Индия. Щеше да отпътува след три часа и моряците вършеха последните приготовления.

Струан слезе на долната палуба и почука на вратата на каютата.

– Влез – чу той гласа на Сара.

– Добро утро, Сара.

Той влезе и затвори вратата зад себе си. Каютата бе голяма и Удобна. Наоколо се търкаляха играчки, дрехи, торби и обувки. Близо до илюминатора хленчеше в малкото креватче заспиващият Локлин.

– Оправи ли всичко, Сара?

– Да.

Той извади един плик.

– Това е чек за пет хиляди гвинеи. Ще получаваш по толкова на всеки два месеца.

– Много си щедър.

– Парите са твои. Поне това са пари на Роб, не мои. – Той сложи плика върху дъбовата маса. – Аз изпълнявам завещанието му. Писал съм да уредят фонда на тръста, който той искаше, и ти ще получиш акциите. Също така помолих баща ми да посрещне кораба. Би ли желала да останеш в дома ми в Глазгоу, докато си намериш къща, която да ти харесва?

– Не искам нищо твое.

– Писах на банкерите ни да уважат подписа ти, отново по нареждане на Роб, за да получаваш допълнително по пет хиляди гвинеи всяка година. Трябва да разбереш, че си наследница и аз съм длъжен да те посъветвам да внимаваш, защото много хора ще се опитат да отнемат богатството ти. Ти си млада и имаш бъдеще.

– Не са ми нужни съветите ти, Дърк – каза Сара презрително. – Сама мога да се грижа за това, което е мое. Винаги съм го правила. А що се отнася до младостта ми, видях се как изглеждам в огледалото – стара и грозна. И аз го знам, и ти го знаеш. Аз съм изхабена! А ти си живееш живота и настройваш хората един срещу друг. Радваш се, че Роналда е мъртва – тя вече не ти трябва. Сега хубавичко си разчисти пътя за друга. Но за коя? Шиваун? Мери Синклер? Или може би за дъщерята на някой херцог? Ти винаги си летял нависоко. Но която и да е тя, ще бъде млада и богата, а ти ще изцедиш и нея като всеки друг. Ти смучеш кръвта на другите, без да им даваш нищо в замяна. Проклинам те пред Бога и се моля да съм жива, за да плюя на гроба ти!

Детето се разплака жално, но никой не го чу, докато те се гледаха в очите.

– Забрави да кажеш единствената истина, Сара. Цялото ти огорчение идва от това, че се омъжи не за този брат, когото искаше. И затова превърна живота на Роб в ад.

Струан отвори вратата и излезе.

– Мразя истината – изхълца Сара в обгърналата я пустота.

* * *

Струан се отпусна мрачно на стола в канцеларията си. От една страна, изпитваше омраза към Сара, от друга страна, я разбираше и се боеше от клетвата ай.

– Наистина ли смуча кръвта на другите – помисли гласно, без да иска. Погледна портрета на Мей-мей. – Да, предполагам, че е така. Не е ли правилно това? А те не ми ли смучат кръвта? През цялото време? Кой греши, Мей-мей? И кой е прав?

Спомни си за Аристотел Куанс.

– Варгас!

– Да, сеньор.

– Как се справя мистър Куанс?

– Много е тъжен, сеньор. Много тъжен.

– Изпратете го тука, моля.

След малко на вратата се появи Куанс.

– Влез, Аристотел. Затвори вратата.

Куанс направи както му казаха, после се приближи и застана жално пред бюрото.

Струан заговори бързо.

– Аристотел, нямаш време за губене. Измъкни се бързо от фабриката и тичай на пристанището. Там те чака сампан. Качвай се на борда на „Калкута махараджа“. Ще отпътува след няколко минути.

– Какво, тай-пан?

– Организирал съм помощ, приятелю. Като се качиш на борда на кораба, вдигни голям шум – махай с ръце и викай, щом като напуснеш пристанището. Нека всеки разбере, че си на борда на „Калкута махараджа“.

– Бог да те благослови, тай-пан. – В очите му загоря отново весела искрица. – Но аз не искам да напускам Азия. Не мога да замина.

– В сампана има дрехи на кули. Можеш да се промъкнеш тайно в лорчата, която е извън пристанището. Подкупих екипажа, но капитанът не знае, така че пази се от него.

– Триста фойерверки! – В миг сякаш Куанс порасна. – Но… но къде ще мога да се крия след това? В Тай Пинг Шан ли?

– Очаква те мисис Фордъринджил. Уредих ти там престой от два месеца. Но ми дължиш парите, които платих за теб, по дяволите!

Куанс метна ръце около врата на Струан и нададе вик, който бе мигновено прекъснат:

– Внимавай, за бога. Ако разбере Морийн, ще превърне живота ни в ад и после никога няма да си замине оттук.

– Вярно – прошепна дрезгаво Куанс и се втурна към вратата. После изведнъж спря. – Пари! Ще ми трябват пари. Можеш ли да ми отпуснеш малък заем, тай-пан?

Струан вече държеше малка кесийка със злато.

– Ето ти сто гвинеи. Ще ги прибавя към сметката ти.

Кесийката изчезна в джоба на Куанс. Аристотел прегърна Струан още веднъж и изпрати въздушна целувка към портрета над камината.

– Десет портрета за най-красивата Мей-мей. С десет гвинеи по-евтино от обичайната ми цена, кълна се! О, безсмъртни Куанс! Обожавам те! Свободен! Божичко, свободен!

* * *

Мей-мей разглеждаше нефритената гривна. Приближи я до светлината, която струеше през отворения илюминатор, и придирчиво я огледа. Нямаше грешка – върху нея бяха тънко гравирани стрела и йероглифи, които означаваха: „надежда крилата“.

– Красива изработка – каза тя на мандарин.

– Благодаря, най-върховна от върховните – отговори Гордън Чен на същия език.

– Да, много е красива – каза Мей-мей и му я върна.

Той взе гривната, порадва й се за момент, но не я постави обратно на китката си. Вместо това я метна сръчно през илюминатора и я проследи, докато изчезна под водата.

– Щях да бъда поласкан, ако я бяхте приели като подарък, Върховна. Но някои подаръци принадлежат на тъмното море.

– Вие сте много умен, сине мой – каза тя, – но аз не съм Върховна дама, а само държанка.

– Татко няма жена. Следователно вие сте неговата Върховна от върховните.

Мей-мей не отговори. Тя бе силно изненадана от това, че пратеникът се оказа Гордън Чен. Независимо от нефритената гривна, реши да бъде много предпазлива и да говори с недомлъвки, в случай че е попаднал на нея случайно. Знаеше, че и Гордън Чен щеше да бъде предпазлив и да говори с недомлъвки.

– Ще пиете ли чай?

– Не бих искал да ви притеснявам, майко.

– Не ме притеснявате – каза тя.

Мей-мей отиде в другата каюта. Гордън Чен я последва, възхитен от красотата на походката й и от мъничките й краченца. Главата му бе замаяна от ухайния парфюм. „Обичал си я от първия миг, когато я видя – каза си той. – В известен смисъл тя е и твое създание, защото ти я научи на варварския език и на варварските мисли.“

Той благославяше своя джос, че тай-панът е негов баща, когото толкова много уважава. Знаеше, че ако не беше така, любовта му към Мей-мей нямаше да остане синовна. Поднесоха чай и тя освободи Лим Дин. Но за благоприличие накара А Сам да остане. Знаеше, че момичето няма да разбере сучоския диалект, на който продължи да разговаря с Гордън Чен.

– Стрелата може да се окаже опасна.

– Да, Върховна, ако попадне в лоши ръце. Интересувате ли се от стрелба с лък?

– Когато бяхме малки, аз и брат ми пускахме хвърчила. Веднъж стрелях с лък и много се уплаших. Но мисля, че понякога една стрела може да бъде дар от боговете и да не е опасна.

Гордън Чен помисли малко и каза:

– Наистина така е. Например ако попадне в ръцете на човек, умиращ от глад, който се прицелва в дивеч и после улучва целта.

Ветрилото й потрепна красиво. Радваше се, че разбра начина му на мислене, а това означаваше, че информацията ще бъде предадена много по-лесно и забавно.

– Такъв човек ще бъде особено предпазлив, ако има само един шанс да улучи целта.

– Вярно е, Върховна. Но умният стрелец има запас от много стрели. – „Какъв ли ще е дивечът?“ – помисли си той.

– Една бедна жена никога не може да изпита мъжка ловна страст – каза спокойно тя.

– Мъжът въплъщава принципа янг – той е ловец по волята на боговете. Жената е принципът йин – тази, на която ловецът донася храната, за да я сготви.

– Боговете са много мъдри. Те учат ловеца да разпознава годния за ядене дивеч от негодния.

Гордън Чен отпи внимателно от чая. Какво искаше да каже тя? Да открият някого? Или да хванат някого и да го убият? Кого ли иска да намерят? Последната метреса на чичо Роб и дъщеря му ли? Може би не, защото едва ли имаше тогава нужда от такава тайнственост, а и Джин-куа никога не би ме замесил в подобно нещо. „Кълна се в боговете, какво влияние има тази жена върху Джин-куа! Какво ли е направила за него, че го е заставила да ми заповяда на мен, а чрез мен и на мощните триади, да изпълня каквото пожелае?“

Тогава изведнъж си спомни слуха, че Джин-куа разбрал преди всички други за внезапното завръщане на флотилията в Кантон, вместо да отплува на север, както бяха предполагали. Сигурно му е изпратила тайно знак и по този начин го е задължила! Айиии-йа, какъв дълг! Това предупреждение несъмнено е спестило на Джин-куа три-четири милиона таела!

Уважението му към Мей-мей порасна.

– Понякога ловецът трябва да използва оръжието си, за да се предпази от дивия звяр в гората – каза той, като поведе разговора в нова посока.

– Наистина, сине мой. – Тя затвори бързо ветрилото си и потръпна. – Дано боговете пазят една жена от такива злини.

„Значи иска някой да бъде убит“ – помисли си той. Гордън разглеждаше порцелановата чаша и се питаше кой можеше да бъде той.

– Пътищата на злото са неизброими. То лети и лази по земята. Има го на континента, има го и на този остров.

– Да, сине мой – каза Мей-мей, ветрилото й се люшна леко и устните й потрепериха. – Има го дори в морето. Сред най-високопоставените и богатите. Ужасни са пътищата на боговете.

Гордън Чен едва не изпусна чашата си. Обърна се с гръб към Мей-мей и се опита да събере разбърканите си мисли. „Морето“ и „високопоставените“ означаваха само двама човека. Лонгстаф или самия тай-пан. Дракони на смъртта! Да тръгне против някой от тях би било катастрофално! Коремът му се сви. Но защо! За тай-пана ли става дума? О, богове, дано не е баща ми. Не позволявайте такова нещо!

– Да, Върховна – каза той с известна тъга, защото знаеше, че клетвата му го задължава да й се подчини. – Пътищата на боговете са ужасни.

Мей-мей забеляза внезапната промяна в гласа на Гордън Чен и не разбра защо. Тя се поколеба, смутена. След това стана и се приближи до прозорците на кърмата.

Флагманът стоеше тихо на котва в пристанището, заобиколен от сампани в искрящото море. Отзад бе закотвен „Чайна клауд“, а близо до него „Уайт уич“.

– Корабите са така красиви – каза тя. – Кой ви харесва най-много?

Той се приближи до нея. Знаеше, че не може да е Лонгстаф. Нямаше никакъв смисъл, особено за нея, това да е той. Може би за Джин-куа, но не и за нея.

– Мисля, че онзи – каза той мрачно и посочи „Чайна клауд“.

Мей-мей зяпна и изпусна ветрилото.

– Господи! – извика тя на английски. А Сам бързо вдигна глава и Мей-мей успя да се овладее. Гордън Чен вдигна ветрилото, поклони се ниско и й го подаде отново.

– Благодаря – каза тя и продължи на сучоски диалект. – Предпочитам онзи кораб. – Тя посочи с ветрилото си към „Уайт уич“. Още не можеше да се съвземе от ужасната мисъл, че Гордън Чен се бе заблудил. Какво щеше да стане, ако убиеха любимия й тай-пан. – Другият е безценен камък. Безценен, чувате ли? Недостижим, кълна се във всички богове! Как смеете да помислите нещо друго!?

Облекчението му бе явно.

– Извинете ме, Върховна. Веднага бих направил пред вас хиляда поклона, за да ви покажа нищожното си смирение, но това ще се стори странно на робинята ви – каза той бързо на смесица от сучоски и мандарински език. – За момент в глупавата ми глава влезе дявол и аз не ви разбрах добре. Разбира се, аз никога не бих сравнявал двата кораба. Никога!

– Да – каза тя, – ако някой би опрял дори едно конопено въже, дори една треска от единия кораб до другия, бих го преследвала до дълбините на ада, задето се е осмелил да оскверни такъв безценен камък. Бих му изтръгнала тестисите и избола очите, за да го нахраня с тях!

Гордън Чен трепна, но продължи спокойно разговора.

– Не се страхувайте, Върховна. Не се страхувайте. Ще направя сто поклона на покаяние, задето не разбрах разликата между скъпоценния камък и дървото. Няма никога да направя намек, никога няма да поискам да помислите, че не съм ви разбрал.

– Добре.

– Извинете ме сега, Върховна, трябва да тръгвам и да върша работата си.

– Работата ви тук не е свършила – отряза го тя. – Доброто поведение изисква да пием още чай. – Тя плесна с ръце към А Сам и поръча нов чай. Когато А Сам се върна, Мей-мей заговори на кантонски. – Чух, че много кораби ще тръгнат скоро за Макао.

Гордън веднага разбра, че Брок трябва да бъде премахнат в Макао, и то незабавно.

Очите на А Сам светнаха:

– И ние ли ще ходим там? О, умирам да видя отново Макао. – Тя се усмихна стеснително на Гордън Чен. – Познавате ли Макао, почтени господине?

– Разбира се – отговори той. Знаеше, че обикновена робиня не би дръзнала да го заговори. Но това беше лична довереница на Мей-мей и нейна частна робиня, което й даваше много привилегии. Също тя беше много красива за обикновено момиче „хокло“. Той погледна отново към Мей-мей. – Жалко, че тази година не мога да отида там. Макар че много от моите приятели непрекъснато кръстосват насам-натам.

Мей-мей поклати глава.

– Чухте ли, че снощи варваринът – син на татко, се сгоди и ще се жени? И представяте ли си за кого? За дъщерята на своя враг! Изумителни хора са тези варвари!

– Да – съгласи се Гордън Чен, изненадан, че Мей-мей счете за нужно да изясни необходимостта да се премахне Брок. Да не би да иска да бъде унищожено цялото семейство? – Невероятно!

– Не че имам нещо против бащата – той е стар и ако боговете са справедливи, ще сложат скоро край на неговия джос. – Мей-мей тръсна глава и украшенията й от нефрит и сребро зазвънтяха. – Що се отнася до момичето, мисля, че ще роди добри синове, макар че какво ли хубаво може да види един мъж в това дебелокрако нещо с гърди като кравешко виме.

– Да – каза с готовност Гордън.

Това означаваше, че Брок няма да бъде убит. Нито дъщерята. Оставаха майката и синът. Малко невероятно да е майката, следователно е синът. Горт! Но защо само той? Защо не бащата и сина? Защото явно и двамата застрашаваха тай-пана. Уважението на Гордън към баща му порасна значително. Колко мъдро от негова страна да направи така, че Мей-мей да изглежда изобретателят на стратегията! Колко хитро да подскаже идеята на Мей-мей, която посещава Джин-куа, който от своя страна има връзка с мен! Колко умно! Разбира се, това означава, че тай-панът знае за тайния канал на Мей-мей. Сигурно нарочно й е дал информацията, за да задължи Джин-куа към нея. Но знае ли той тогава за Триадите? И за мен? Едва ля.

Изведнъж той се почувства уморен след толкова много опасения и вълнения. Освен това непрекъснато се безпокоеше от все по-големия натиск, който мандарините оказваха върху Триадите в Квантунг, както и върху тези в Макао. Дори върху Тай Пинг Шан. Мандарините имаха много агенти сред хората на хълма и макар голяма част от тях да бяха разкрити и четирима – унищожени, безпокоеше се ужасно от тяхното присъствие там. Ако се разчуеше, че той бе начело на Триадата в Хонконг, нямаше да може да се върне вече в Кантон, а животът му тук щеше да е по-лош от този на сампански лодкар.

Как се бе замаяла главата му от чудния парфюм на Мей-мей и от натрапчивата сексапилност на А Сам. „Иска ми се да легна с робинята – помисли си той. – Но това е глупаво и опасно. Освен ако Майка не предложи. По-добре е да се връщам в Тай Пинг Шан в прегръдките на най-хубавата проститутка на хълма. Кълна се в боговете, тя напълно заслужава цената си от хиляда таела. Тази вечер ще се любим десет пъти по десет различни начина. – Той се усмихна на себе си. – Хайде, бъди откровен, Гордън, знаеш, че ще бъде само три пъти. И после още три, ако имаш джос, но колко ще бъде чудесно!“

– Жалко, че няма да мога да отида в Макао – каза той. – Предполагам, че там ще отидат всички роднини от страна на баща й. Особено синът?

– Да – отговори Мей-мей със сладка въздишка, сигурна, че посланието й е вече отгатнато правилно. – Така предполагам.

– Хм! – каза презрително А Сам. – Сигурно всички ще се радват много, когато синът напусне Хонконг.

– Защо? – попита внимателно Мей-мей, застанала внезапно нащрек заедно с Гордън, чиято умора мигновено изчезна.

А Сам пазеше рядката информация за подобен драматичен момент.

– Този син е истински варварски дявол. Той ходи два-три пъти в седмицата в публичния дом на варварите. – Тя спря да говори и наля малко чай.

– Добре, продължавай, А Сам – каза нетърпеливо Мей-мей.

– Той ги бие – отговори важно тя.

– Може би не е бил доволен от тях – каза Мей-мей. – Един добър бой няма да навреди на тези варварски курви.

– Да. Но той ги бие с пръчка и ги измъчва, преди да легне с тях.

– Искаш да кажеш, че прави това всеки път ли? – попита недоверчиво Мей-мей.

– Всеки път – отговори А Сам. – Той си плаща за биенето и после плаща за, ъъ, за манипулацията, ако може така да се каже. Пфу! Веднъж вътре и край – щракна тя пръсти – ей така!

– Ха! Откъде знаеш всичко това, а? – попита Мей-мей. – Мисля, че имаш нужда от хубав бой. Сигурно си измислила всичко това, злоезичница такава!

– Изобщо не съм, Майко. Онази варварка – старата вещица, с невъзможното име ми го разказа. Онази със стъкленото око и с невероятните вадещи се зъби.

– Фордъринджил? – попита Гордън Чен.

– Точно така, уважаеми господине. Същата тази жена има най-голямата къща в Куинс таун. Наскоро купи шест момичета „хокло“ и една кантонка. Едната от…

– Бяха пет момичета „хокло“ – каза Гордън Чен.

– Вие също ли сте в бизнеса? – попита учтиво Мей-мей.

– Да – отговори той. – Напоследък става много изгоден.

– Продължавай, А Сам, скъпа.

– Добре, Майко, както казах, едно от момичетата „хокло“ е роднина на А Тат, която, както знаете, е сродена с майка ми. Това момиче било определено да бъде с него една нощ. Веднъж било достатъчно! – Гласът на А Сам стана съвсем тих. – Той едва не я убил. Бил я по корема и по бедрата, докато се обляла в кръв, а после я заставил да прави разни работи с члена му. След това…

– Какви неща? – попита също така тихо Гордън Чен, като се наведе ниско към нея.

– Да – присъедини се Мей-мей. – Какви неща?

– Не е моя работа да описвам такива странни и извратени действия, но тя трябвало да го обслужи с всички свои части.

– Всички ли?

– Всички, Майко. От ужасния бой, от ухапванията, ритниците и всички други издевателства бедното момиче насмалко не умряло.

– Изумително! – каза Мей-мей и добави остро: – И все пак мисля, че си измислила цялата тази история, А Сам. Не каза ли ти, че това било – и щракна повелително пръсти – пфу или нещо подобно?

– Точно така. Той винаги обвинява момичето ужасно, макар че тя няма никаква вина. Това е най-лошото. Това и другото, че членът му е малък и слаб. – А Сам вдигна ръцете си към небето и започна да вие. – Дано никога да нямам деца, ако лъжа! Да умра набръчкана стара мома, ако лъжа! Червеи да изядат предците ми, ако лъжа! Никога да не почиват в мир! Никога да не се преродя! Дано моите…

– Стига, А Сам – каза й Мей-мей, – вярвам ти.

А Сам продължи нацупено да пийва чая си.

– Как бих се осмелила да излъжа превъзходната си майка и нейния уважаван роднина? Но аз наистина мисля, че боговете трябва да накажат този проклет варварски звяр!

– Да – каза Гордън Чен.

И Мей-мей се усмихна вътрешно.