355 500 произведений, 25 200 авторов.

Электронная библиотека книг » Джеймс Клавел » Тай-пан » Текст книги (страница 25)
Тай-пан
  • Текст добавлен: 6 октября 2016, 22:04

Текст книги "Тай-пан"


Автор книги: Джеймс Клавел



сообщить о нарушении

Текущая страница: 25 (всего у книги 52 страниц)

Шестнадесета глава

Село Абърдийн лежеше мрачно, влажно и тихо под лунните лъчи. Улиците бяха пусти, а вратите на колибите – здраво залостени. Спокойните кални води бяха задръстени от стотици завързани. И макар че те също бяха натъпкани с хора, от тях не долиташе ни най-малък шум.

Струан беше застанал на уговореното място, където пътеката извън селото се разклоняваше край каменния кладенец, обкичен с три фенера. Беше сам и часовникът му със златен ланец показваше, че уречения час е почти дошъл. Не беше сигурен дали хората на У Куок ще дойдат от селото, от сампаните или от голите хълмове. Или от морето.

Огледа морето. Нищо не се движеше по вълните. Някъде там в тъмнината, близо до брега, плуваше „Чайна клауд“ и хората на борда й бяха готови за действие. Доста далеч, за да бъде забелязан той самият на това разстояние, но достатъчно близо, за да се виждат фенерите. Струан бе заповядал, ако загаси внезапно фенерите, хората да скочат в лодките и да дойдат на брега с мускети и ками.

По плажа се разнасяха приглушени гласове на шепата хора, които беше довел със себе си. Те чакаха до двата катера, въоръжени и готови, и също наблюдаваха светлината на фенерите. Той слушаше внимателно, но не можеше да различи какво казват. „Щеше да е най-безопасно, ако бях на брега съвсем сам. Нямам нужда от любопитни погледи. Но от друга страна, да дойда тук без охрана би било глупаво. Още по-лошо – бих предизвикал съдбата си.“

Той се смрази, като чу как в тишината на селото изръмжа куче. Наостри уши, загледан в движещите се сенки. Но не видя нищо и разбра, че кучето само е подушило мърша. Облегна се на кладенеца и се отпусна. Беше доволен, че се е върнал на острова, че Мей-мей и децата са в безопасност в дома, който беше построил за тях в Хепи вели.

Роб и Кълъм се справиха майсторски с цялата работа, докато него го нямаше. Малката къща с оградната стена и здравите порти вече беше готова. Двеста и петдесет човека бяха работили над нея ден и нощ.

Имаше още много дребни неща за довършване. Градината трябваше да се засади, но самата къща бе годна за живеене и почти обзаведена. Беше строена от тухли, с камина и дървен покрив. В стените имаше вградени греди. Много от тях бяха облепени с хартия, но не всички бяха боядисани. Обаче всички прозорци бяха вече монтирани.

Къщата гледаше към морето. Беше голяма, с много стаи, трапезария и огромна всекидневна. А на запад, отделно от останалата част на къщата, имаше градина, оградена с решетка. Тук бяха стаите на Мей-мей и децата, а до тях – помещенията за слугите.

Струан бе докарал Мей-мей, децата, А Сам и бавачката два дни преди това и ги бе настанил там. Едно доверено момче – готвач на име Лим Дин и кухненските помощник – готвачи, които всички наричаха „учи-прави“, се бяха върнали с него в Кантон.

Въпреки че никой от европейците не бе видял Мей-мей, повечето от тях бяха уверени, че тай-панът е довел метресата си в първото постоянно жилище в Хонконг. Те се подсмихваха помежду си и завистливо го порицаваха. Но не казваха нищо на жените си. След време те също щяха да пожелаят да доведат и своите, така че колкото по-малко говореха, толкова по-добре. Жените, които подозираха, мълчаха. Нищо не можеха да сторят.

Струан бе много доволен от дома си и от напредъка на строителството на фабриката и складовете. Също от ефекта от откритата вражда между него и Кълъм. Синът му успя да му предаде скришом, че Брок вече бе направил опит да го разпита и че Уилф Тилмън го поканил на борда на „Купър – Тилмън“ да му покаже скъпия товар от опиум ида го нагости щедро.

Обсъждали търговията, главно въпроса, че бъдещето на Азия зависи основно от сътрудничеството, особено това между англосаксонските народи. На вечеря при него била Шиваун – много красива и весела.

От водата изскочи риба, увисна във въздуха и падна обратно. Струан се загледа за миг, притаил дъх. После отново се отпусна и унесе в мисли.

„Шиваун и Кълъм биха били чудесна двойка – помисли си той покойно. – Би била подходяща и за теб. Ще е великолепна домакиня интересно допълнение към банкетите, които ще даваш в Лондон. На лордовете, дамите и членовете на Парламента. На министрите от Кабинета. Ще си купиш ли баронска титла? Имаш пари да си купиш десет пъти по-скъпо нещо, ако «Блу клауд» пристигне първи в Англия. Или втори, дори и трети, стига само да пристигне благополучно. Ако сезонната търговия бъде успешна, можеш да си купиш и херцогска титла.

Шиваун е много млада. Тя ще ти донесе добра зестра и полезни политически връзки. А какво ще стане с Джеф Купър? Той е влюбен до уши в нея. Ако тя му откаже, това ще бъде неин проблем.

Ами Мей-мей? Би ли могла една китайска съпруга да смути душевния ти мир? Разбира се. Мей-мей би натежала силно на другата страна. Не, изключено!

Без конвенционалния тип жена животът в английското общество ще бъде невъзможен. Дипломацията се урежда най-често в приемните стаи на частните домове, в луксозна обстановка. Може би дъщерята на лорд, херцог или министър от кабинета? Има много време.

Има ли?“

Около сампаните се чу остър лай на куче, после писък, когато го нападнаха и други кучета. Разнесоха се звуци на жестока битка на живот и смърт, после изведнъж престанаха. Отново тишина, но този път се чуваше потайно ръмжене, топуркане и разкъсване на плът, когато започна пиршеството на победителите. Струан наблюдаваше сампаните с гръб към фенерите. Видя движението на сянка, после друга и скоро от плаващото селище се отдели мълчалива тумба китайци. Скрагър беше между тях.

Струан държеше пищова отпуснато и чакаше спокойно, като търсеше в тъмнината У Куок. Хората се приближиха безшумно по пътеката, Скрагър вървеше боязливо по средата. Спряха близо до кладенеца и се вторачиха в Струан. Всички бяха млади, на малко повече от двайсет години, облечени в черни туники и черни панталони, сандали с каишки и грамадни шапки „кули“, които прикриваха лицата им.

– Добър вечер, тай-пан – поздрави Скрагър тихо и подозрително.

– Къде е У Куок?

– Ужасно е зает. Ето това са стоте. Изберете си и да тръгваме.

– Нека се разделят на групи по десет и да се съблекат.

– Да се съблекат ли казахте?

– Да, да се съблекат, по дяволите!

Скрагър примигна учудено. После сви рамене, върна се при хората и им заговори с тих напевен глас. Китайците забъбриха полугласно, разделиха се на групи по десет и се съблякоха.

Струан направи знак на първите десет да се приближат и те дойдоха и застанаха на светло. От някои групи подбра по един, а от други – по двама или трима, от някои – нито един. Подбираше ги изключително внимателно. Знаеше, че групата ще бъде със специално назначение и ще оглави настъплението му в сърцето на Китай. Естествено, ако успее да ги подчини на волята си. Веднага отхвърли тези, които отбягваха погледа му. Отминаваше и онези, чиито плитки бяха несресани и редки. Отказа се от слаботелесните, а тези, чиито лица носеха белезите на едра шарка, получиха точка в своя полза, защото болестта вилнееше във всички кораби, навсякъде по моретата и ако човек е оздравял, след като е боледувал, значи е здрав и силен и знае цената на живота. Предпочете и хора със заздравели рани от нож. Одобри тези, които не се стесняваха от голотата си. Подложи на мъчителен оглед всички, които открито показваха раздразнението си, тъй като знаеше, че гневът и морето вървят ръка за ръка. Някои избра заради омразата в очите, а други заради някакво вътрешно чувство, когато погледнеше лицата им.

Скрагър наблюдаваше прегледа с растящо нетърпение. Изтегли ножа си и започна да го мята в праха.

Най-после Струан приключи.

– Това са хората, които искам. Сега всички могат да се облекат.

Скрагър излая някаква заповед и хората се облякоха.

Струан извади свитък от листа и подаде един на Скрагър.

– Можете да прочетете това.

– Какво е то?

– Документ. Ценоразпис с условията на петгодишната им служба. Всички трябва да подпишат.

– Не мога да чета. И защо им е да подписват? У Фанг Чой им каза, че ще бъдат ваши за пет години.

Струан му подаде още един документ, изписан на китайски йероглифи.

– Дайте това на някой, който може да чете. Те всички ще го разпишат, иначе няма да ги приема и ще отменя изпълнението на договора.

– Искате всичко да е наред, така ли?

Скрагър взе хартията и повика един нисък белязан китаец, от тези, които Струан бе избрал. Човекът се приближи, взе хартията и я разгледа на светлината на фенера.

Скрагър махна с пръст към тези, които бяха отхвърлени, и те изчезнаха в сампаните. Човекът зачете.

– Как се казва той?

– Фонг.

– Фонг кой?

– Фонг както ви харесва. Кой ги знае тези маймуни под какво име се водят.

Китайците слушаха внимателно. При една от точките се чу приглушено нервно кискане.

– Какво смешно има? – попита Скрагър на кантон ски. Фонг обясни надълго. После Скрагър се обърна към Струан: – Какво значи това, а? Трябвало да обещаят да не развратничат и да не се женят през тези пет години. Това не е редно. Какво е мнението ви за тях?

– Това е просто нормална клауза, Скрагър. Всички договори са такива.

– Но не и за моряците.

– Те ще стават капитани и офицери, така че трябва да сключат договори. Нужно е да узаконим това, което правят.

– Съвсем не е редно, ако питате мен. Искате да кажете, че пет години няма да могат да легнат с жена ли?

– Това е само формалност. Но те не могат да се женят.

Скрагър се обърна към китайците с кратка реч. Отново се чу смях.

– Казах, че трябва да ви се подчиняват като на всемогъщ бог, дявол ви взел. Освен в разврата. – Той изтри потта от челото си. – У Фанг им каза, че са ваши за пет години. Така че не се безпокойте.

– Защо нервничат?

– Нищо. Нищо, казвам ви.

Фонг продължи да чете. Последва тишина и някой помоли да чуе отново една от клаузите. Интересът на Скрагър порасна. Ставаше дума за заплатите. Един бъдещ капитан щеше да получава петдесет лири през първата година, седемдесет през втората, сто, когато бъде произведен в чин помощник-капитан и сто и петдесет като капитан. Щеше да получава една шейсета част от печалбата на кораба, на който служи като капитан, и допълнителни двайсет лири, ако успее да научи английски език за три месеца.

– Сто и петдесет е повече от сумата, която печелят за десет години – каза Скрагър.

– Искате ли да ви взема и вас?

– Засега съм доволен от сегашния си господар, любезно благодаря. – После врътна глава, когато го осени мисъл, и каза предпазливо: – У Фанг няма да плаща всички тези пари, нали?

– Няма и да го питам. Тези хора ще изработят всяко пени от заплатата си, бъдете сигурен в това. Или ще ги оставя на брега.

– Щом не плаща моят господар, давайте им каквото искате, парите са ваши.

След като Фонг приключи с четенето на документа, Струан накара всеки човек да напише името си с йероглифи върху едно копие. Всички можеха да пишат. Накара също всеки да нацапа лявата си длан с мастило и да сложи отпечатъка върху гърба на хартията.

– За какво е това?

– Всяка длан е различна. Вече ще зная всеки човек, независимо какво е името му. Къде са момчетата?

– Да се качват ли хората в лодката?

– Да.

Струан даде на Фонг един фенер и му посочи със знак накъде да върви. Той тръгна към брега и другите го последваха мълчаливо.

– Хитро го измислихте с този документ, тай-пан. Наистина сте умен. – Скрагър смучеше замислено края на ножа си. – Чух, че добре метнахте Брок. Със среброто.

Струан погледна Скрагър, изведнъж почувствал недоверие.

– Брок каза, че между нападателите имало и европейци. Вие бяхте ли един от тях?

– Ако У Фанг ми беше наредил да участвам, операцията нямаше да завърши с неуспех. У Фанг Чой не търпи неуспехи. Сигурно са били някои от местните въшльовци. Ужасно! – Скрагър огледа тъмнината. Когато се увери, че са сами, заговори съучастнически. – У Куок е фукиенец. Роден е нагоре по крайбрежието, в Кемой. Познавате ли острова?

– Да.

– Една нощ по средата на лятото ще има Летен празник. У Куок ще бъде там във връзка с някакви предци – очите на Скрагър светнаха злобно. – Ако наоколо кръжат една-две фрегати, той ще влезе в капана като пършив изкормен плъх.

Струан се засмя презрително.

– Друг път ще влезе!

– Право ви казвам, кълна се! Този негодник ме измами и ме накара да ви се закълна за нещо, което излезе лъжа, и аз никога няма да му простя. Клетвата на Скрагър е не по-лоша от вашата.

– Добре. А смятате ли, че мога да се доверя на човек, който предава господаря си като плъх?

– Той не ми е господар. У Фанг Чой е моят господар, никой друг. На него се заклех във вярност, не на друг. Сега се кълна и пред вас.

Струан огледа Скрагър.

– Ще си помисля какво да правим в нощта на Летния празник.

– Кълна се, искам да умре, по дяволите. Клетвата на човека е всичко, което го дели от ада. А аз се заклех на тази свиня, проклет да е, затова искам разплата.

– Къде са момчетата?

– Тези, които трябва да станат контета ли?

– Побързайте, искам да тръгвам.

Скрагър се обърна и свирна в тъмнината. Три дребни сенки излязоха от сампаните. Момчетата минаха предпазливо по паянтовите дъски и бързо се приближиха по пътя. Очите на Струан се разшириха от учудване. Едното момче беше китайче, другото евроазиатче, а третото – мърляво английско момче. Китайчето беше богато облечено, плитката – дебела и добре сресана. Носеше торба. Другите две бяха облечени в жалки и мръсни псевдоанглийски дрешки – сюртуци от домашно тъкано платно, малки опърпани цилиндърчета, груби, ръчно изработени панталонки и обувки. На раменете си носеха пръчки с вързопи в единия край.

И трите момчета се опитваха отчаяно и безуспешно да прикрият вълнението си.

– Това е У Пак Чук – обясни Скрагър. Китайското момче се поклони нервно. – Той е внук на У Фанг Чой. Но не от У Куок. А тези са мои собствени синове. – Той посочи гордо малкото хлапе, което неволно мигна. – Казва се Фред. Той е на шест години. А това е Бърт, на седем.

Скрагър направи леко движение и момчетата свалиха шапки, поклониха се и промърмориха нещо уплашено, после погледнаха баща си, за да видят дали са постъпили правилно. Бърт – евроазиатчето – беше навило плитката си под шапката, но сега тя се смъкнала на врата. Косата на хлапето беше мръсна и вързана тила като на баща му с парче насмолен коноп.

– Елате тук, момчета – каза Струан състрадателно.

Хлапето взе ръката на брат си и двете се приближиха бавно. Спряха, затаили дъх. Англичанчето изтри един сопол с опакото на ръката си.

– Ти ли си Фред?!

– Да, Ваше благородие – прошепна то едва чуто.

– Говори високо, момче! – подвикна му Скрагър и то повтори отсечено:

– Да, Ваше благородие, аз съм Фред.

– Аз съм Бърт, Ваше благородие – каза евроазиатчето уплашено, когато Струан го погледна. Беше височко, хубаво момче с красиви зъби и златиста коса. Беше най-високо от трите.

Струан премести поглед към У Пак. Момчето сведе очи и започна да рови с крак в земята.

– Той не говори ли английски?

– Не. Но Бърт говори езика му. И Фред знае някои думи. Майката на Бърт е фукиенка – Скрагър се смути още повече.

– Къде е майка ти, Фред?

– Умря, Ваше благородие – изхълца хлапето. – Умря, сър.

– Умря преди две години. От скорбут – обясни Скрагър.

– Значи на корабите си имахте и англичанки?

– На някои кораби. Бягайте там, момчета – каза той и децата му изтичаха до мястото, което им бе посочил. У Пак се поколеба за момент, после изтича и той и застана близо до тях.

Скрагър понижи тон:

– Майката на Фред беше каторжничка. Изселена преди три години за това, че откраднала въглища по средата на зимата. Ожени ни един свещеник в Австралия, но може би това не беше правилно, защото ние бяхме пропаднали хора. Въпреки всичко се оженихме. Преди да умре, се заклех, че ще се грижа за момчето.

Струан извади още няколко документа.

– С това получавам настойничество над момчетата, докато навършат двайсет и една години. Можете да разпишете за синовете си, но какво ще правим с У Пак? Трябва ни роднина.

– Аз ще сложа знак на всички. Имате ли копие, което да покажа на У Фанг?

– Да. Можете да вземете едно копие.

Струан започна да попълва имената, но Скрагър го спря.

– Тай-пан, не записвайте момчетата с името Скрагър. Напишете друго име. Което искате. Не, не ми казвайте името. Което и да е име, само да е хубаво. – Потта бе избила на челото му. Пръстите му трепереха, когато взе молива и сложи знака си. – Фред ще забрави и мен, и майка си. Погрижете се и за Бърт, а? Все още съм женен за майка му – не е лоша китайка. Погрижете се за тях и ще бъдете приятел до гроб. Кълна се. Нека се научат да казват молитвите си както трябва. – Той издуха носа си с пръсти и ги изтри в панталоните си. – у Пак трябва да пише веднъж месечно на Джин-куа. О, да, и вие трябва да пишете веднъж в годината отчет за направените разходи по обучението и прочие. Те ще посещават едно училище и ще живеят заедно.

Той повика китайчето. У Пак се приближи неохотно. Скрагър посочи с пръст към лодките и момчето тръгна послушно. После направи знак на синовете си.

– Тръгвам, деца.

Момчетата изтичаха към него, притиснаха се и започнаха да го молят да не ги изпраща далеч. По лицата им се стичаха сълзи и в очите им се четеше ужас. Но той ги отблъсна и заговори с твърд глас:

– Тръгвайте сега. Слушайте тай-пана. Той ще ви бъде като баща.

– Не ни изпращай, татко – молеше жално Фред. – Ще бъда послушен, татко. Не ни изпращай.

Те стояха с клюмнали глави, обзети от необятна скръб.

Скрагър шумно се изкашля и плю. Поколеба се за миг, извади ножа си и сграбчи плитката на Бърт. Евроазиатчето изскимтя от ужас и се опита да се изтръгне. Но Скрагър отряза плитката и силно шляпна изпадналото в истерия момче, за да го накара да дойде на себе си.

– О, татко – каза Фред с разтреперан глас, – знаеш, че Бърт обеща на майка си, че ще поддържа косата си в приличен вид.

– По-добре аз да го сторя, Фред, преди някой друг – обясни Скрагър и гласът му потрепера. – Бърт няма повече нужда от това. Той ще стане конте и ти също.

– Не искам да стана конте, искам да си остана у дома.

Скрагър разреши косата на Бърт за последен път. И на Фред.

– Сбогом, деца – каза той. После хукна и нощта го погълна.

Седемнадесета глава

– Защо отиваш толкова рано? – попита Мей-мей и запуши една прозявка. – Два часа сън миналата нощ достатъчни за тебе? Ще загубиш свой енергия.

– Отивай да лягаш, момиче! Казах ти да не ме чакаш. – Струан бутна чинията настрана и Мей-мей му наля още чай. Беше чудесно утро. Слънцето грееше през решетъчните прозорци и хвърляше леки отблясъци по пода. Мей-мей се опита безуспешно да запуши ушите си за шума от чукове и триони, който долиташе от строежа в крайбрежната ивица на Хепи вели. Три дни, откакто бяха пристигнали, бученето продължаваше денонощно.

– Има много работа и искам да съм сигурен, че всичко ще бъде както трябва на бала – каза Струан. – Ще започне един час след залез.

Мей-мей потръпна от вълнение, като си помисли за скритата рокля, която беше толкова красива.

– Закуска на разсъмване е варварски обичай.

– Защо „варварски“? Освен това не е разсъмване, а е 9 часът.

– Имам чувството, че разсъмване. – Тя оправи гънките на бледожълтия си копринен халат и почувства как се втвърдяват зърната на гърдите й под нежната материя. – Колко още ще продължават най-ужасни шумове?

– Ще спрат около месец. В неделите, разбира се, не се работи – отговори той, като я слушаше с половин ухо, а мисълта му бе заета с нещата, които имаше да върши през деня.

– Много шумове. И нещо не наред в тази къща.

– Какво? – попита той разсеяно.

– Има лошо чувство, ужасно лошо. Сигурен ли, че „фенг шуй“ провален?

– Фенг какво? – попита той стреснато и я погледна внимателно.

Мей-мей се ужаси.

– Тук не идвали господа фенг шуй?

– Какво е това?

– Господи, тай-пан! – възкликна тя, отчаяна. – Ти строиш дом и не консултираш фенг шуй! Колко ужасно луд! Айейа! Аз ще уредя това днес.

– А какво, по дяволите, е това фенг шуй?

– Ако фенг шуй лош, дяволски слухове идват в къща и ти има ужасно лош джос и ужасна болест. Ако фенг шуй добър, тогава дяволски духове не влизат. Всеки знае за фенг шуй.

– Ти си добра християнка и не можеш да вярваш в зли духове и във врели-некипели.

– Аз напълно съгласна, тай-пан, но вкъщи фенг шуй е фантастически жив. Не забравяй това Китай и в Китай има…

– Добре, Мей-мей – каза той примирено. – Намери господин фенг шуй и ако трябва, нека направи магия.

Той не прави магии – каза тя важно. – Той гледа къща да бъде разположена правилно в потоци Небе-Земя-Въздух. И да не бъде построена на шия на дракон.

– Какво?

– Мили боже, както ти казваш понякога! Това ще бъде ужасно, защото тогава дракон, кой спи в земята, повече не може да спи мирно. По дяволи, надявам, че ние не сме на негов врат! Или глава! Можеш ли да спиш с къща на свой врат или глава? Разбира се, не! Ако сън на дракон разтревожен, разбира се, че ще случат фантастически най-лоши неща. Ние ще трябва да заминем веднага!

– Глупости!

– Фантастически глупости, но все пак ще заминем. Аз пазя всички нас. О, да. Много важно е жена да пази свой мъж и свое семейство. Ако построени върху дракон, заминаваме!

– Тогава кажи на господина фенг шуй по-добре да не намира никакви дракони тук, дявол да го вземе!

– Господа фенг шуй няма да учат тебе как да кара кораб, защо ти да учиш него за дракони? Много трудно човек да бъде фенг шуй.

Струан се радваше, че Мей-мей отново бе заприличала на себе си. Беше забелязал, че след завръщането си от Макао и по време на пътуването до Хонконг тя изглеждаше нервна и потисната. Особено през последните няколко дни.

Имаше право, шумът беше непоносим.

– Е, хайде, ще тръгвам.

– Добре ли, ако извикам Ма-рий Син-клер днес?

– Да. Но не знам къде е и дали е пристигнала вече.

– Тя е на флагман. Пристига вчера с бавачка, А Тат и своя бална рокля. Тя черна и много красива. Ще струва на тебе двеста дола. Айейа, ако позволиш да подредя рокля, ще спестиш шейсет-седемдесет дола, няма значение. Нейна каюта до тази на брат.

– Откъде знаеш всичко това?

Нейна бавачка е четвърта дъщеря на сестра на майка на А Сам. Каква полза от петниста робиня А Сам, ако не информира майка и ако няма връзки?

– Кога си се виждала с майката на А Сам?

– О, тай-пан, ти толко смешен – извика Мей-мей, – не майка на А Сам, а аз. Всички китайски роби викат на тяхна господарка „майка“. Също като тебе наричат „баща“.

– Така ли ме наричат?

– Всички слуги наричат господар на къща „баща“. Това стар и много учтив китайски обичай. Значи А Тат, слугиня на Ма-рий казала на А Сам. А Сам, коя некадърна и капризна и заслужава камшик казала на своя майка – на мен. Наистина много просто. О, да, и да бъда абсолютно правилна, ако ти можеш да говориш китайски, ти ще наричаш А Сам дъщеря.

– Защо искаш да видиш Мери?

– Чувствам самотно, кога не говоря. Само ще говоря на кантонски, не безпокой. Тя знае, че аз съм тук.

– Откъде знае?

– А Сам казала на А Тат – каза Мей-мей, сякаш обясняваше на дете. – Естествено толко интересна новина А Тат казала на своя майка – на Ма-рий. Стара курва А Тат е скъпоценна мина на тайни.

– Курва ли е А Тат?

– Господи, тай-пан, това само фигурен език. Ти наистина трябва да лягаш. Много си прост тази сутрин.

Той свърши чая и бутна чинията настрана.

– Не е чудно, като слушаш всички тези глупости. Ще обядвам с Лонгстаф, така че ще се обадя на Мери. Никой друг не знае освен слугите, а те и без това знаят всичко.

Лим Дин отвори вратата. Беше личен слуга и готвач на Струан, дребен, набит човек на петдесет и няколко години, спретнато облечен в черни панталони и бяла туника. Имаше кръгло, засмяно лицеи живи хитри очи.

– Маса, миси и маса идва види господар. Може?

– Маса какво? – попита Струан, изненадан, че някой си позволява да дойде непоканен.

Лим Дин повдигна рамене.

– О, няма значение – каза Струан и стана от масата.

– Очакваш гости? – попита Мей-мей.

– Не. – Струан излезе от стаята и отиде в малката приемна. Отвори вратата в дъното и я затвори зад себе си. Озова се в коридора, който водеше през салона в отделни стаи в предната част на къщата. Още щом излезе в коридора, разбра, че посетителката е Шиваун. Ароматът на парфюма, който само тя носеше, беше променил леко дъха на въздуха.

Сърцето му заби учестено и гневът му се стопи. Продължи да крачи надолу по коридора и меките му кожени полуботуши тропаха каменния под. После сви към дневната.

– Здравейте, тай-пан – поздрави Шиваун.

Тя беше на двайсет години, грациозна като газела. Тъмночервената й коса, по-тъмна от косата на Струан, беше навита на дълги масури. Заоблените й гърди под дискретно деколтирана зелена кадифена рокля се поклащаха върху тънко осемнайсет инча кръстче. Нежните й глезени и крачета се подаваха под множество фусти. Шапчицата й беше зелена, а чадърчето – яркооранжево.

„Ех – помисли си Струан, – с всеки ден става все по-красива.“

– Добро утро, Шиваун, Уилф.

– Добро утро. Извинете, че пристигаме без покана. – Уилф Тилмън се чувстваше безкрайно неудобно.

– О, хайде – каза весело Струан, – стар американски обичай – да се пожелае здраве на новия дом.

– Не сме в Америка – отговори Тилмън и пожела още днес да е там. И Шиваун да е омъжена за Джеф Купър, а той да не отговаря вече за нея. „По дяволите Шиваун. И по дяволите Джеф – помисли си той. Дай Боже, официално да поиска ръката й. Тогава ще мога просто да обявя годежа и край на всичко. Цялото това разтакаване е направо глупаво. «Остави я. Има много време» – повтаря непрекъснато Джеф. Но аз зная чудесно, че изобщо няма време, особено сега, когато Струан е без жена. Абсолютно съм уверен, че Шиваун е хвърлила око на тай-пана. Защо толкова настояваше да дойдем още тази сутрин? Защо непрекъснато пита за него?“

През целия път до къщата на Струан той бе разсъждавал – доколко би било разумно да се оженят Струан и Шиваун. Положително щеше да има финансова изгода, но Струан изобщо не одобряваше американския начин на живот, просто не можеше да го разбере.

„Сигурно ще настрои Шиваун против нас! – мислеше си Тилмън. – Ще се налага чрез нея. Джеф ще се вбеси, че я е загубил и вероятно ще ликвидира компанията «Купър – Тилмън». Нищо не мога да направя. Ако тя престане да съществува, няма да има повече пари за забавления и за разточителството на брата Джон във Вашингтон. Политиката се нуждае от много пари, а без политически стремежи животът на семейството ще стане много труден. Освен това нужна е всяка помощ от страна на проклетите северни щати. Не, по-скоро божията помощ. Шиваун трябва да се омъжи за Джеф, а не за тай-пана и точка по въпроса.“

* * *

– Извинете, че пристигаме непоканени – повтори той.

– И двамата сте добре дошли. – Струан посочи със знак Лим Дин да донесе гарафата и чашите. – Шери?

– Не, благодаря. Смятам, че трябва да си вървим – каза Тилмън. Шиваун смръщи красиво чипото си носле.

– Но ние току-що дойдохме. Исках първа да ви поздравя с добре дошъл, тай-пан.

– Наистина сте първа. Седнете. Радвам се да ви видя.

– Донесохме подаръци за къщата. – Тя отвори чантата си и извади оттам малко хлебче, солничка и шише вино. – Има стар обичай да се пожелава на къщата щастие. Щях да дойда сама, но чичо каза, че това означавало много лош вкус. Не е виновен той.

– Радвам се, че дойдохте. – Струан взе от хляба. Беше златистокафяв, ароматен, с добре препечена коричка.

– Снощи го опекох.

Струан отчупи парченце и опита.

– Чудесен е!

– Не е задължително да се изяде. Поне идеята е такава. – Тя се засмя отново и вдигна чантата и чадърчето си. – Сега, след като изпълних задължението си, мога да си вървя.

– Първите ми гости няма да направят това. Настоявам поне да пиете по едно шери.

Лим Дин поднесе чашите. Шиваун взе една от тях и се настани удобно, а Уилф Тилмън се намръщи. Лим Дин се оттегли.

– Наистина ли го опекохте сама? Съвсем сама? – попита Струан.

– Много важно е едно момиче да може да готви – отвърна тя и го погледна предизвикателно.

Тилмън отпи глътка.

– Шиваун е добра готвачка.

– Искам по един хляб на ден – каза Струан. Седна на голямото кожено кресло и вдигна чашата. – Желая ви дълъг живот!

– И на вас!

– Къщата ви е много хубава, тай-пан.

– Благодаря. Когато е напълно готова, ще ви я покажа цялата. – Струан знаеше, че тя умира от любопитство да разбере дали слухът за Мей-мей е верен. – Аристотел каза, че миналия път, когато ви видял, сте били много зле.

– Просто бях настинала – отговори тя.

– За нов портрет ли позирате?

– Смятам да позирам – каза тя, без да се смути. – Миличкият Куанс! Толкова харесвам портретите му! Чичо и аз се опитваме да го придумаме да дойде с нас във Вашингтон през сезона. Сигурна съм, че ще направи цяло състояние там.

– В такъв случай съм убеден, че гостът ви е осигурен. – Струан се питаше дали изписаната на лицето й невинност е престорена или естествена. После погледна към Тилмън.

– Как върви търговията?

– Благодаря, отлично. Днес следобед Джеф се връща в Кантон. Селцето кипи от сделки. Ще се прибирате ли там?

– След няколко дни.

– Разбрах, че „Блу клауд“ е успял да настигне „Грей уич“. Един от нашите кораби ги срещнал преди два дни на връщане от Сингапур. Препускали като луди. Желая успех!

Докато двамата разговаряха любезно по делови въпроси, без истински да се интересуват един от друг, Шиваун отпиваше от шерито и разглеждаше Струан. Беше облечен в лек вълнен костюм, добре ушит и елегантен. „Може би не знаеш, но ти си великолепен мъж, Дърк Струан – мислеше си тя, – и аз ще се омъжа за теб. Какво ли представлява китайската ти метреса? Чувства се присъствието й в стаята. Метреса или не, аз съм момиче за теб. А когато ти стана жена, дълго време няма да има нужда да ми изневеряваш. Дълго време!“

– Е, все пак мисля, че трябва да тръгваме – каза Тилмън и стана.

– Отново се извинявам за неочакваното посещение.

– Няма защо.

– О, между другото, тай-пан – обади се Шиваун, – разбрах, че жените не са поканени да гледат борбата днес следобед. Бихте ли заложили на моряка от мое име?

– Божичко, Шиваун – извика Тилмън шокиран. – Не бива да говориш такива работи! Не е красиво да го прави една дама!

– Но и ти си много нелюбезен и старомоден, чичо. Вие, мъжете, обичате борбите, защо да не ги обичаме и ние? Обичате хазарта, защо не и ние?

– Чудесен въпрос, Шиваун! – Струан се развесели от смущение – то на Тилмън.

– Това е ориенталски обичай – каза тя и погледна невинно Струан. – Чувам, че китайците играят непрекъснато хазарт, особено жените.

Струан се направи, че не забелязва репликата.

– Хазартът е лош навик – каза Тилмън.

– Не съм съгласна, чичо. На колко се обзаложи ти?

– Това няма нищо общо!

Струан се засмя:

– С ваше позволение, Уилф, нека й угодим. Залагате една гвинея за флотата, така ли?

– Благодаря, тай-пан – побърза да каже тя, преди Тилмън да отвори уста, и подаде облечена в ръкавица ръка. – Това е въпрос на принцип. Много сте внимателен!


    Ваша оценка произведения:

Популярные книги за неделю