Текст книги "Тай-пан"
Автор книги: Джеймс Клавел
Жанр:
Историческая проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 39 (всего у книги 52 страниц)
– Какво?
– Току-що образувахме Жокейклуба. Вие ще му бъдете секретар. Ваше задължение е да намерите коне. Да направите хиподрум. Сградата на клуба. Основете най-богатата, най-добрата конюшня за състезателните коне в Азия. Да е като Ейнтри или който и да било по света. Кой печели, младежо?
Блоър отчаяно искаше да се отпусне. В името Божие, съсредоточи се, кресна той на себе си.
– Хиподрум?
– Аха. Основавате го и го ръководите – конете, залаганията, трибуни, наддавания, награди – всичко. Започнете от днес.
– Но, Исусе Христе, откъде ще вземете конете?
– Откъде вие ще вземете конете?
– От Австралия, пусто да остане – избухна Блоър. – Чувал съм, че имат коне, които да доведем тук. – Той пъхна обратно банкерската сметка на Струан и издаде възторжено мучене. – Мистър Струан, никога няма да съжалявате за това. – Той се извърна и се втурна към вратата.
– Къде отивате? – запита Струан.
– В Австралия, разбира се.
– Защо първо не се срещнете с генерала?
– Моля?
– Струва ми се, че те имат някаква кавалерия. Заемете от тях няколко коня. Да речем, бихте могъл да организирате първите бягания следващата събота.
– Бих могъл?
– Аха. Съботата е добър ден за конни състезания. А пък и Индия е по-близо до Австралия. Ще ви изпратя с първия възможен кораб.
– Ще ме изпратите?
Струан се усмихна.
– Аха. – Той подаде обратно късчето хартия. – Петстотин е премия върху първата ви годишна заплата, мистър Блоър, която се състои от петстотин годишно. Останалото е награден фонд за първите четири или пет надбягвания. Бих предложил осем гари, по пет коня във всяка, всяка втора събота.
– Бог да ви благослови, мистър Струан.
Струан остана сам. Драсна клечка кибрит и загледа как писмото гори. Стри пепелта на прах и слезе долу. Мей-мей още лежеше в леглото, но току-що й бяха направили тоалета и изглеждаше прекрасно.
– Айейа, тай-пан – каза Мей-мей. Тя бързо го целуна и продължи да си вее с ветрилото. – Щастлива съм, че се върна. Искам да ми купиш малко парче земя, защото искам да започна един бизнес.
– Какъв бизнес? – запита той, леко раздразнен от безцеремонното посрещане, но същевременно доволен, че тя бе приела заминаването и завръщането му, без да пита и без да прави скандал.
– Ще видиш. Но искам няколко таела, за да започна. Плащам десет процента лихва, което много добре. Сто таела. Ти ще бъдеш неизвестен съдружник.
Той протегна ръка и я постави на гръдта й.
– Като говорим за партньорство…
Тя отстрани ръката му.
– Бизнес преди тия работи. Ще ми купиш земя и дадеш пари?
– Тия работи преди бизнес!
– Айейа, в тая жега? – рече тя със смях. – Много е лошо да се напрягаш в тая горещина – ризата вече лепне по гърба ти. Е, все пак, ела.
Тя послушно се запъти към вратата на спалнята си, но той я спря.
– Само те дразнех. Как се чувстваш? Бебето безпокои ли те?
– Разбира се, че не. Аз съм много примерна майка и ям само много специални храни, за да създам много хубав син. И мисля войнствени мисли да бъде смел като тай-пан.
– Колко таела искаш?
– Сто, вече ти казах. Да не си глух? Много си особен днес, тай-пан. Да. Определено много особен. Да не си болен? Лоши новини? Или просто си уморен?
– Просто съм уморен. Сто таела, хубаво. Какъв е „бизнесът“?
Тя развълнувано плесна с ръце и седна на масата.
– О, ще видиш. Много мислих, откакто замина. Какво правя за теб? Любим се и се грижа за теб – и двете много хубави неща, разбира се, но не е достатъчно. Така че сега ще печеля таели за теб и за стари години. – Тя отново се засмя и той се зарадва на смеха й. – Но само от варварите. Ще натрупам състояния – о, ще разбереш колко съм умница.
– Не се казва така.
– Разбираш много добре какво искам да кажа. – Тя го прегърна.
– Искаш ли да се любим сега?
– След час има търг за земя.
– Вярно. Тогава по-добре ти си промени дрехата и бързай на там. Мъничък участък на Куинс роуд. Но плащам наем не повече от десет таела годишно. Донесе ли ми подарък?
– Какво?
– Ами, има такъв един хубав обичай – каза тя с невинен поглед. – Когато един мъж замине някъде, да носи на жена подарък. Нефрит. Такива нещица.
– Няма нефрит. Но следващия път ще бъда по-внимателен.
Тя сви рамене.
– Хубав обичай. Клета стара майчица много обедня. По-късно хапнем, айейа?
– Аха. – Струан се качи в собствените си апартаменти на горната палуба.
Лим Дин се поклони.
– Много студена баня, нали така, господарю. Ще искате?
– Аха.
Струан съблече омекналите си дрехи, легна във ваната и остави ума си да разсъждава върху подтекста на писмото на сър Чарлс, като ядът от тъпотата на Кънингтън почти го задушаваше. Изсуши се и облече чисти дрехи, но само след няколко мига ризата му отново бе мокра от пот.
По-добре да седна и да размисля, рече си той. Нека Кълъм се погрижи за земята. Обзалагам се на живота си, че Тес е казала на баща си за плановете му за хълма. Може би Кълъм ще бъде въвлечен в свръх наддаване. Момчето е постъпило добре. Трябва да му повери това.
И така той изпрати вест на Кълъм да участва в търга от името на „Ноубъл хаус“. Освен това му каза да купи малък, но хубав участък на Куинс роуд. Писа на Хорацио, че Мери е зле, и уреди една лорча незабавно да го закара на Макао.
После седна в дълбокото кожено кресло, загледа се в острова през люка и остави ума си да се рее.
* * *
Кълъм купи крайбрежния и краен парцели, горд да наддава от името на „Ноубъл хаус“ и да печели престиж. Мнозина го питаха къде е тай-панът и къде е бил, но той кратко отговаряше, че няма представа и продължи да показва враждебност, която вече не чувстваше.
Купи хълма и участъците, които му осигуряваха безопасност, и с облекчение установи, че Брокови не наддават против него, което означаваше, че можеше да има доверие на Тес. И все пак той реши в бъдеще да бъде по-предпазлив и да не я поставя повторно в такова положение. Беше опасно да си прекалено откровен за някои неща, помисли си той. Опасно и за нея, и за самия него. Например осъзнаването, че мисълта за нея, за най-лекия й допир го правеха трескав от желание. Усещане, което никога не би могъл да сподели с нея или с баща си, а само с Горт, който разбираше: „Да, Кълъм, друже. Много добре го знам. Страхотна болка, страхотна. Човек едвам може да стъпва. Аха – и е страшно трудно да я овладееш. Ама ти не се безпокой, друже. Ние сме приятели и аз те разбирам. Ти и аз трябва да сме откровени един с друг. Много е опасно за теб да живееш като някой монах. Да. И лошото му е, че и в бъдеще ще ти създава неприятности, а съм чувал да казват, че може и болест да те хване. Болката в лоното е предупреждение Божие. Тая болка може да съсипе живота на мъжа и това си е чистата истина, да ме пази Бог! Ама ти не се безпокой – знам едно местенце на Макао. Не се кахъри, стари друже.“
И макар че Кълъм не приемаше твърде сериозно суеверията, с които го обсипваше Горт, болките, които понасяше денем и нощем, пресякоха волята му да се съпротивлява. Имаше нужда от облекчение. Но и така да е, закле се той, ако Брок се съгласи да направи сватбата другия месец, няма да отида в бардака! Няма!
* * *
По залез Кълъм и Струан се качиха на „Уайт уич“. Брок ги чакаше на квартердека заедно с Горт. Вечерта бе хладна и приятна.
– Вече съм решил за твоята женитба, Кълъм – каза Брок. – Следващия месец няма да стане. По-добре ще е догодина. Но след три месеца от днес е седемнайсетият рожден ден на Тес и тогава можете да се ожените – на същия ден, на десети.
– Благодаря ви, мистър Брок – отвърна Кълъм. – Благодаря ви.
Брок се ухили на Струан.
– Това устройва ли те, Дърк?
– Това е твое решение, Тайлър, не мое. Но мисля, че два или три месеца не е много по-различно от един. Все още настоявам за следващия месец.
– Септември устройва ли те, Кълъм? Както казах? Бъди честен, момко.
– Да. Разбира се. Аз се надявах, но… е, добре, мистър Брок. – Кълъм се закле, че ще изчака трите месеца. Но дълбоко в себе си знаеше, че няма да може.
– Значи е уредено.
– Аха – откликна Струан. – Тогава след три месеца.
Да, каза си той, три месеца. Току-що си подписа смъртната присъда, Тайлър. Може би две.
– И, Дърк, ще ми отделиш ли малко време утре? Да определим зестрата и някои други работи.
– По обяд?
– Става. По обяд. А сега викам да слезем долу при дамите. Ще останеш ли за вечеря, Дърк?
– Благодаря, но имам да свърша някои работи.
– Като конните състезания, а? Трябва ли да ти го призная? Много умно да извикаш тоя момък Блоър от родината. Подходящ млад франт. Последната гара от всяко състезание ще бъде залога на Брок. Ще определим награден фонд.
– Да. И аз така чух. Добре ще е да имаме най-добрия хиподрум в Азия.
Блоър бе направил съобщението на търга за земя. Лонгстаф бе приел да стане първия президент на Жокейклуба. Вноската за годишно членство бе определена на двадесет гвинеи и всеки европеец на острова незабавно се бе присъединил. Блоър бе обкръжен от доброволци да яздят кавалерийските коне, които генералът се бе съгласил да предостави.
– Ти можеш ли да яздиш, Дърк?
– Аха. Но никога не съм се състезавал.
– Аз също. Но може би трябва да опитаме, а? Ти яздиш ли, Кълъм?
– О, да. Но не съм много добър.
Горт го потупа по гърба.
– Можем да наемем коне на Макао, Кълъм, да се поупражним. Може да вземем и бащите си с нас, а?
Кълъм неловко се усмихна.
– Да, бихме могли да опитаме, Горт – каза Струан. – Е, лека нощ. Ще се видим утре на обяд, Тайлър.
– Тъй. Лека нощ, Дърк.
Струан си тръгна.
По време на вечерята Кълъм се опитваше да заличи антагонизма, който съществуваше между Горт и Брок. Стори му се странно, че харесва и двамата, че можеше да ги прозре – можеше да разбере защо Горт искаше да бъде тай-пан и защо Брок няма да отстъпи управлението, поне още за известно време. Странно защо се чувстваше по-мъдър от Горт в това отношение. Всъщност не е толкова странно, помисли си той. Горт не е бивал внезапно оставян сам за седем дълги дни с цялата отговорност. В деня, когато се оженя за Тес, ще изхвърля двадесетте суверена на Брок. Няма да е редно да ги пазя повече. Каквото и да стане, започваме наново. Само след три месеца. О, Господи, благодаря ти.
След вечеря Кълъм и Тес излязоха на палубата сами. И двамата стояха бездиханни под звездите, като се държаха за ръце и изгаряха. Кълъм докосна устните й в първата колеблива целувка и Тес си припомни грубата целувка на Нагрек и огъня, който ръцете му бяха разпалили, и болката, която беше й причинил – всъщност не болка, а агония от удоволствие, което винаги я караше да пламва в спомените си. Радваше се, че скоро ще може да угаси огъня, който вътрешно я изгаряше. Още само три месеца и – успокоение.
Върнаха се във вонящата каюта долу и след като Кълъм си тръгна, тя легна на леглото си. Копнежът й я измъчваше и тя заплака. Защото разбираше, че Нагрек я бе докоснал по начин, по който само Кълъм щеше да има право да я докосва. Знаеше, че това трябва да остане тайна за него и завинаги. Но как? О, моя любов, моя любов.
* * *
– Казвам ти, татко, че това е грешка – говореше Горт в голямата каюта, като бе понижил глас. – Ужасна грешка!
Брок стовари халбата си на масата и бирата плисна върху нея и на пода.
– Това е моето решение, Горт, и стига за това. Те ще се оженят през септември.
– Освен това беше грешка, че не наддавахме за хълма. Тоя дявол още веднъж се оказа по-добър от нас, пусто да остане.
– Размърдай си мозъка, Горт! – изсъска Брок. – Ако бяхме направили това, младият Кълъм щеше да се увери, че Тес невинно споделя с мен каквото трябва и каквото не трябва. Хълмчето не е важно. Може да дойде време, когато ще каже нещо за Дърк, което ще го съсипе, и това е, което искам да знам, нищо повече. – Брок се презираше за това, че слушаше Тес и я използваше, без тя да знае, да шпионира Кълъм и като оръдие срещу Дърк Струан. Но още повече ненавиждаше Горт и повече от всякога не му вярваше. Защото разбираше, че Горт е прав. Но той искаше щастието на Тес повече от всичко и това разбиране го правеше опасен. Сега плодът на проклетото лоно на Струан щеше да се съедини с обожаемата Тес.
– Заклевам се в Бога, че ще убия Кълъм, ако само косъм падне от главата й – каза той със страшен глас.
– Тогава защо разреши на Кълъм да се ожени за нея толкова бързо, пусто да остане? Разбира се, че ще й причини болка и ще я използва срещу нас.
– И какво те накара да си промениш мнението, а? – присмя се Брок. – Ти беше съгласен – даже ентусиазирано – с това.
– Все още съм, но след три месеца, за бога. Това ще провали всичко.
– Защо?
– Разбира се, че ще провали всичко – отвърна той. – Когато се бях съгласил, Роб беше още жив, нали? Тогава тай-панът щеше да се оттегли това лято и да предаде ръководството на Роб, а после, след година – на Кълъм. Така щеше да стане. Да се оженят догодина щеше да е най-добре. Но сега тай-панът остава. И сега, като се съгласи сватбата да стане след три месеца, тай-панът ще ти я отнеме, ще насъска Кълъм против нас. Сега си мисля, че той никога няма да се оттегли. Определено никога, докато ти си тай-пан на „Брок и синове“.
– Той никога няма да напусне Азия, каквото и да казва на Кълъм. Или на Роб. Познавам Дърк.
– А аз познавам теб!
– Когато той се оттегли – или умре, – тогава и аз ще се оттегля.
– Тогава по-добре той да умре веднага.
– По-добре се запаси с търпение.
– Аз съм търпелив, тате. – На върха на езика на Горт бе да каже на Брок за отмъщението, което бе запланувал за Струан – чрез Кълъм на Макао. Но не го направи. Баща му се интересуваше повече от щастието на Тес, отколкото да стане тай-пан на „Ноубъл хаус“. Баща му бе загубил тъй необходимата разяждаща безскрупулност, която Струан притежаваше в степен, правеща възможно той да бъде тай-панът.
– Запомни, тате – той те измами със среброто, с компанията си, с женитбата. Тес е твоята слабост – избухна Горт. – Той го знае и ти беше измамен с нея като корабокрушенски фар, който те води към катастрофа.
– Не, не. Знам какво правя – отвърна Брок, като се мъчеше да не повишава тон, но вените на слепоочията му се бяха издули като възлите на камшик. – И съм те предупредил. Не се занимавай сам с тоя дявол. Ще ти откъсне топките и ще ти ги натика в гърлото. Добре го познавам!
– Да, наистина, татко! – Горт можеше да подуши старостта на баща си и за първи път наистина разбра, че ще може да го победи, ако се изправят като мъж срещу мъж. – Така че се махни от пътя ми и остави мъжете да гледат мъжката работа, да му се не види!
Брок скочи на крака и събори стола. Горт беше се изправил и чакаше баща му да посегне към ножа, като знаеше, че отсега нататък завинаги може да си позволи да чака, защото му бе разбрал мярката.
Брок ясно осъзна, че това е последната му възможност да овладее Горт. Ако не посегнеше към ножа, бе загубен. Ако посегнеше, трябваше да убие Горт. Знаеше, че ще може – но само с хитрост, вече не само със сила. Горт е твоят син, твоят най-голям син. Той не е враг, каза си той.
– Не си прав – каза той, като задуши желанието си да убива. – Не си прав нито за себе си, нито за мен. Не е така. Не, пусто да остане. За последен път те предупреждавам, че ако го преследваш, ще се срещнеш със Създателя си.
Горт усети тръпката на победителя.
– Само джос може да ни измъкне от тая каша. – Той изрита стола, който му бе препречил пътя. – Слизам на брега.
Брок остана сам. Допи халбата си, още една, после още. Лайза отвори вратата, но той не я забеляза и тя го остави да пие, отиде да си легне и се помоли бракът да се окаже щастлив. И за мъжа си.
Горт слезе на брега. Отиде в заведението на мисис Фордъринджил.
– Не искам да имам вземане-даване с вас, мистър Брок – каза тя. – Последното момиче бе жестоко наранено.
– Че какво значение има една маймуна за тебе, стара вещице? Ето! – Горт хвърли двадесет златни суверена на масата. – Ето още толкова да си държиш устата затворена.
Тя му даде едно младо момиче Хака и стаичка далеч в дъното на къщата.
Горт изтормози момичето, жестоко я преби и я остави умираща.
На следващия ден отплува за Макао на „Уайт уич“, четиридесет мили на югозапад. Всички от семейство Брок бяха на борда, освен самият Брок. Кълъм също стоеше на квартердека. Ръката му бе свързана с ръката на Тес.
Тридесет и втора глава
Пет дена по-късно се състояха надбягванията. През това време бяха положени основите на новия град. Следвайки примера на „Ноубъл хаус“, търговците бяха впрегнали всички усилия и умения на Тай Пинг Шан в изкопни работи, пренасяне и строителство. Търговците изляха в земята цялото сребро, което Лонгстаф им беше дал. Тухларите от Макао и дърводелците от Квантунг – всички онези, които се занимаваха със строителството на къщи, кантори и пристани – започнаха да работят денонощно, за да удовлетворят трескавата потребност на търговците да завладеят пустошта. Цените на работната ръка растяха. Кулитата започнаха да не достигат – само „Ноубъл хаус“ беше наела три хиляди зидари, строители и майстори от всякакъв вид, – въпреки че с всеки прилив пристигаха все повече работници. Те бързо намираха добре платена работа. Тай Пинг Шан се разрасна още повече. Бреговата ивица около Глесинг пойнт пулсираше от енергия.
Денят на конните състезания отбеляза четиринадесетия ден, откакто Струан и Мей-мей бяха напуснали къщата в Хепи вели, за да се преместят на борда на „Рестинг клауд“.
– Не изглеждаш добре, мила – каза Струан. – По-добре днес остани в леглото.
– Мисля, че ще го направя – отвърна тя. Не бе мигнала през нощта и главата, вратът и гърбът бяха започнали да я болят. – Нищо ми няма, не се безпокой. Ти изглеждаш страхотно.
– Благодаря – отвърна Струан. Беше облякъл новите дрехи, поръчани в чест на състезанието: тъмнозелен жакет за езда от най-лека и фина вълна, бели спортни панталони с баста, пъхнати в полуботите, жилетка от бледожълт кашмир, зелена връзка.
Мей-мей размърда рамене да отпусне болката и А Сам нагласи възглавниците да й бъде по-удобно.
– Просто летни неразположения. Пратих да повикат лекаря. Ще ходиш ли на брега?
– Аха. Състезанието започва след час. Мисля да повикам нашия лекар, скъпа. Той ще…
– Аз ще извикам лекар. Китаец. Толкова по въпроса. Сега, да не забравиш – двадесет таела на кон номер четири в четвърта гара. Астрологът каза, че е сигурен победител.
– Няма да забравя. – Струан я потупа по бузата. – Ти си почивай.
– Като печеля, се чувствам фантастично добре, айейа? Хайде, тръгвай сега.
Той я зави и се погрижи да й донесат пресен чай и да приготвят глинената грейка за гърба й. Тогава се отправи към брега.
Хиподрумът бе построен на запад от Глесинг пойнт и бе претъпкан с хора. Част от бреговата ивица, близо до поста, който маркираше едновременно старта и финала, бе оградена за европейците, за да отдели ордите любопитни китайци, които се бяха струпали наоколо. Тук-там бяха опънати палатки. Бяха построени сектори за обзалагане и тревна площ. Флагчета, поставени на бамбукови пръти, маркираха овалния хиподрум.
Залагането бе сериозно и Хенри Харди Хибс приемаше залозите.
– Направете своя избор, господа – викаше той с носовия си глас, като потупваше дъската, където с тебешир бяха написани залозите.
– Майор Трент залага на черния жребец Сейтън, който ще е фаворитът в първа гара. Равни залози. Три към едно за останалите.
– Дяволите да те вземат, Хибс – каза Глесинг изпитателно, като се потеше от жегата. – Три към едно за останалите и си длъжен да спечелиш. Дай ми шест към едно за сивата кобила. Гвинея!
Хибс хвърли поглед към дъската и дрезгаво прошепна:
– За вас, капитане, нека бъдат пет. Една гвинея. На Мери Джейн.
Глесинг се извърна настрана. Той беше вбесен, че не е в Макао и че обещаното писмо на Кълъм не бе пристигнало. Ох, велики боже, помисли той, трескав от безпокойство, досега трябваше да получа част от него. Защо, по дяволите, се бави? Какво ли прави този кучи син Хорацио? Дали пък не я тормози?
Той унило се разхождаше по поляната и видя Струан и Сергеев заедно, ала Лонгстаф се присъедини към тях и той реши да не спира.
– Какъв е нашият избор, Ваше височество? – питаше шеговито Лонгстаф.
– Скопеният кон – отговори Сергеев, като се облегна на бастуна си. Възбудата и мирисът на конете го бяха ободрили и бяха намали ли значително постоянната му болка. Искаше му се да може да язди, но благослови съдбата, че изобщо бе оцелял след раняването. Благослови и Струан. Знаеше, че без операцията, която той му беше направил, щеше да си отиде.
– А, Ваше височество – пропя Шиваун, като се приближи облегната на ръката на Джеф Купър. Бе облечена в блестящо зелено и си пазеше сянка с оранжев чадър. – Ще ми подскажете ли на кого да заложа? – Тя ги възнагради с усмивка. Особено Струан.
– Скопеният кон е най-добрият, но кой е по-добрият ездач, не бих могъл да кажа, Шиваун – отвърна Сергеев. Шиваун огледа големия кафяв кон с лъскав косъм и влажни очи.
– А! – каза тя с палава искрица. – Горкият кон! Ако бях кон и бяха постъпили така с мен, кълна се, че не бих направила и стъпка! За никого! Варварство!
Те се разсмяха заедно с нея.
– И вие ли залагате на скопеца, тай-пан?
– Не знам още – отвърна той, обезпокоен за Мей-мей. – Като че ли ми допада кобилката. Но мисля, че ще направя окончателен избор, като се подредят за старта.
Тя го погледна изпитателно за момент, като се питаше дали не говори с намеци.
– Хайде да отидем да хвърлим един поглед на кобилката отблизо – предложи Джеф, като се мъчеше да се засмее.
– Защо не отидеш ти, Джеф, скъпи? Аз ще остана тук и ще те чакам.
– И аз ще дойда – каза Лонгстаф, като не забеляза раздразнението на Купър. Купър се поколеба, но тръгнаха заедно.
Брок учтиво свали шапка, като мина покрай Шиваун, Струан и Сергеев, но не се спря. Радваше се, че Струан бе решил да не язди, защото самият той не обичаше ездата и злобната му насмешка над Струан бе неволна. Дяволите да го вземат, помисли той.
– Как е раната ви, Ваше височество? – заинтересува се Шиваун.
– Добре. Вече съм почти цял благодарение на тай-пана.
– Нищо не съм направил – каза Струан, смутен от похвалата на Сергеев. Той забеляза Блоър долу до тревната площадка да разговаря със Скинър. Питам се дали правилно рискувах с момчето, помисли си той.
– Скромността ви отива, сър – каза Шиваун на Струан и приклекна в грациозен поклон. – Не се ли казва, че благородството задължава?
Струан забеляза, че Сергеев открито се възхищава от момичето.
– Имате прекрасен кораб, Ваше височество. – Руският съд бе четиримачтов с товароподемност осемстотин тона. С много топове.
– Ще ми направите честта капитанът да ви разведе из него – каза Сергеев. – Ще можем да уточним подробностите с вас. Когато сте готов.
– Благодаря ви, ще ми бъде приятно. – Струан се готвеше да продължи, но Блоър се втурна към тях, прашен и изтощен.
– Почти сме готови да започнем, тай-пан… изглеждате страхотно, мис Тилмън… добър ден, Ваше височество – изрече той тичешком. – Всички заложиха като вас на номер четири от четвъртата гара, реших аз да бъда ездачът… а, тай-пан, проверих жребеца снощи. Обуздан е, така че ще можем да го използваме на следващите състезания… Ваше височество, позволете ми да ви заведа до мястото ви, вие откривате първата гара.
– Аз?
– Нима Негово превъзходителство не ви е казал? Но да… искам да кажа, бихте ли? – Никога досега Блоър не бе работил толкова усилено и никога не се бе вълнувал толкова. – Бихте ли ме последвали, моля?
Той бързо поведе Сергеев през тълпата.
– Блоър е приятен младеж – каза Шиваун, която се радваше най-сетне да остане насаме със Струан. – Къде го намерихте?
– Той ме намери – отвърна Струан. – И се радвам, че го направи. – Вниманието му бе привлечено от някакво вълнение близо до една от палатките. Група от войници пазачи избутваше някакъв китаец от тълпата. Шапката на кулито падна и заедно с нея – дългата плитка. Човекът се оказа Аристотел Куанс. – Извинете ме за секунда – каза Струан. Той забърза и се изправи пред дребния човечец, прикривайки го с тялото си. – Всичко е наред, момчета, той ми е приятел! – каза той.
Войниците свиха рамене и се отдалечиха.
– Велики трещящи топовни гюллета, тай-пан – задъхваше се Куанс, като оправяше мръсните си дрехи. – Спасихте ме тъкмо навреме. Господ да ви благослови!
Струан отново надяна шапката на кули на главата на Аристотел и го изтегли зад платнището на палатката.
– Какво, по дяволите, правите тук? – прошепна той.
– Трябваше да гледам състезанията, за бога – отвърна Куанс, като намести шапката така, че плитката да пада на гърба му, – и исках да говоря с вас.
– Сега не е моментът! Морийн е някъде в тълпата.
Куанс пребледня.
– Бог да ми е на помощ!
– Аха, макар че не виждам защо трябва да го прави. Изчезвайте, докато сте цял. Чух, че си е запазила място на кораб за родината за другата седмица. Ако заподозре нещо – е, вие сам ще сте си виновен!
– Само първата гара, тай-пан? – умоляваше Куанс. – Моля ви! Освен това имам сведения за вас.
– Какви?
За огромна изненада на Струан, Куанс му разказа как Горт бе постъпил с проститутката.
– Кошмарно! Горкото момиче едва диша. Горт е луд, тай-пан. Луд.
– Известете ме, ако момичето умре. Тогава ще… е, ще трябва да помисля какво да се направи. Благодаря ви, Аристотел. По-добре изчезвайте, докато можете.
– Само първата гара? Моля ви, в Божието име! Вие не знаете какво означава това за клетия стар човек.
Струан се огледа. Шиваун упорито не им обръщаше внимание. После забеляза Глесинг, който минаваше наблизо.
– Капитане!
Когато Глесинг позна Куанс, очите му щяха да изскочат.
– По дяволите! Мислех, че сте далеч в морето!
– Бихте ли ми направили една услуга? – запита бързо Струан. – Мисис Куанс е някъде до поста. Бихте ли помогнали на Аристотел да не се забърка в нещо и да не й се изпречи на пътя? По-добре го заведете ей там. – Струан посочи към мястото, където кръжаха китайците. – Нека види първата гара, а после го отведете.
– Разбира се. Мили боже, Аристотел, радвам се да ви видя – каза Глесинг, после се обърна към Струан. – Имате ли новини от Кълъм? Ужасно се тревожа за мис Синклер.
– Не. Но казах на Кълъм да я посети веднага щом пристигне. Всеки момент ще разберем. Сигурен съм, че е добре.
– Надявам се. А къде да заведа Аристотел след състезанието?
– У мисис Фордъринджил.
– Пусто да остане! Как е там, Аристотел? – попита Глесинг, като любопитството удържа връх.
– Ужасяващо, моето момче, крайно ужасяващо. – Куанс го сграбчи за ръката и гласът му стана дрезгав. – Не можеш да мигнеш, а храната е отвратителна. Нищо, освен буламач за закуска, обяд, следобеден чай, вечеря. Бихте ли ми услужили с няколко гвинеи, тай-пан?
Струан изпръхтя и се отдалечи.
– Какво значи буламач, Аристотел?
– Ами… нещо като овесена каша.
Струан се върна при Шиваун.
– Ваш приятел ли е, тай-пан?
– Не е полезно да забелязваш някои приятели, Шиваун.
Тя леко го перна с ветрилото си по ръката.
– Никога не трябва да ми напомняте за полезните неща, Дърк. Липсвахте ми – нежно добави тя.
– Така ли? – отвърна той, като осъзна, че би било лесно и разумно да се ожени за Шиваун. Но бе невъзможно. Заради Мей-мей. – Защо искате да ви рисуват гола? – попита внезапно той и от проблясъка в очите й разбра, че попадението беше точно.
– Аристотел ли ви каза това? – Гласът й бе равен.
– Велики Боже, не. Никога не би направил такова нещо. Но преди няколко месеца ни дразнеше. Казваше, че има нова поръчка. За акт. Защо?
Тя се изчерви, повя си с ветрилото и се разсмя.
– Той е рисувал херцогиня Алба. Мисля, че два пъти. И това е станало световен шедьовър.
Очите му се присвиха от удоволствие.
– Вие сте дявол, Шиваун. Наистина ли му позволихте… е, да види обекта?
– За него това бе поетично разрешение. Обсъждахме идеята за два портрета. Не одобрявате ли?
– Бих казал, че чичо ви и баща ви ще съборят света, ако разберат или ако портретът попадне в неподходящи ръце.
– Ще купите ли портретите, тай-пан?
– Да ги скрия ли?
– Да им се радвате.
– Странно момиче сте, Шиваун.
– Вероятно прозирам лицемерието. – Тя изпитателно го погледна. – Както и вие.
– Аха. Но вие сте момиче в един мъжки свят и някои неща не са ви позволени.
– Има много от „някои“ неща, които бих искала да правя.
Чуха се възгласи и конете започнаха обиколката. Шиваун се реши.
– Мисля, че ще напусна Азия. След около два месеца.
– Това звучи като заплаха.
– Не, тай-пан. Просто съм влюбена, но съм също влюбена и в живота. Освен това съм съгласна с вас. Че победителят трябва да се избира преди старта. – Тя си повя с ветрилото, като се молеше залогът й да оправдае риска. – Кого избрахте?
Той не погледна конете.
– Кобилката, Шиваун – отвърна той спокойно.
– Как се казва? – запита тя.
– Мей-мей – отвърна той с меко сияние в погледа. Ветрилото й се поколеба, но продължи като преди.
– Едно състезание никога не е загубено, докато не се определи и награди победителят. – Тя се усмихна и се отдалечи с високо вдигната глава, по-красива от когато и да било.
Кобилката загуби. Само на косъм. Но загуби.
* * *
– Защо толкова рано, тай-пан? – тъничко рече Мей-Мей.
– Така. Уморих се от състезанието и се обезпокоих за теб.
– Спечелих ли?
Той поклати глава.
Тя се усмихна и въздъхна.
– Е, добре, няма значение. – Бялото на очите й бе придобило розов цвят, а лицето й бе посивяло под златистия тен.
– Лекарят идва ли? – попита Струан.
– Още не. – Мей-мей се търкулна настрани, но това не облекчи неразположението й. Махна възглавницата, но и това не помогна, така че тя я върна на мястото й. – Клетата стара майка си е просто стара – каза тя с измъчена усмивка.
– Къде те боли?
– Никъде. Навсякъде. Като се наспя добре, всичко ще мине, не се безпокой.
Той масажира врата и гърба й, като си забраняваше да мисли немислимото. Поръча пресен чай и лека храна и се опита да я убеди да хапне, но тя нямаше апетит.
По залез влезе А Сам и каза нещо кратко на Мей-мей.
– Дошъл е лекарят. И Гордън Чен – каза Мей-мей на Струан.
– Добре! – Струан стана и се протегна.
А Сам отиде до едно инкрустирано със скъпоценни камъни шкафче и извади малка фигурка от слонова кост на гола жена, лежаща настрани. За изумление на Струан, Мей-мей посочи някои части на миниатюрната статуетка и накрая заговори на А Сам. А Сам кимна и излезе. Объркан, Струан я последва.
Лекарят се оказа възрастен човек с дълга плитка, добре намазана с мазнина. Старата му черна роба бе окъсана. Очите му бяха ясни.
Няколко дълги косъма стърчаха от брадавицата на бузата му. Има-ще дълги тънки пръсти, а вътрешната част на ръцете му бе пронизала от сини вени.
– Толкова съжалявам, тай-пан – каза Гордън и се поклони заедно с лекаря. – Това е Кий фа Тан, най-добрият лекар в Тай Пинг Шан. Дойдохме възможно най-бързо.
– Благодаря ви. Минете от… – той прекъсна. А Сам се беше приближила до лекаря и след дълбок поклон му бе показала статуята, като показваше различни места по нея по същия начин като Мей-мей. Сега пък многословно отговаряше на въпросите. – Какво, по дяволите, прави той?
