Текст книги "Тай-пан"
Автор книги: Джеймс Клавел
Жанр:
Историческая проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 49 (всего у книги 52 страниц)
Четиридесет и четвърта глава
В полунощ лорчата се приближи до плажа на Абърдийн. Струан скочи в плитчината, последван от Фонг. По-рано той тайно бе разположил хората си около кладенеца в западния край на плажа. Тръгна към него и разклонението на пътеката. Фонг носеше фенер и много се безпокоеше.
Луната бе скрита зад нисък облак, но все пак слаба светлина проникваше през него. Въздухът бе влажен и тежък. Стотици сампани се промъкваха през тесния провлак като дървояди. Само фенерът на Фонг едва разкъсваше тъмнината. Тишината се нарушаваше от лай на кучета.
Селото също се спотайваше тревожно. Като стигна до кръстовището, Струан внимателно огледа околността и се ослуша. Имаше усещането, че от сампаните много очи го наблюдават. Той намести пистолетите в колана си, за да избегне светлините на фенера, който Фонг бе поставил на капака на кладенеца.
Тишината бе тягостна. Изведнъж Фонг се вцепени и посочи с трепереща ръка. Отвъд кръстовището, на пътеката, лежеше някакъв чувал. Изглеждаше като чувалите за ориз. Струан, с готови за стрелба пистолети, даде знак на Фонг да върви напред. Той не му се доверяваше напълно. Фонг тръгна ужасен. Когато стигнаха до чувала Струан подаде камата си на Фонг.
– Отвори чувала!
Фонг коленичи и го разряза. Отдръпна се ужасен. В чувала бе Скрагър. Краката, ръцете и езикът му бяха отрязани, очите – извадени. Отрязаните крайници бяха обгорени.
– Чудесна нощ, приятелю!
В зловещата тъмнина се разнесе жлъчният смях на У Куок. Струан скочи на крака.
Струваше му се, че смехът идва от сампаните.
– Какво искаш, проклет дявол! – извика Струан.
Последва поток от крясъци на китайски. Фонг пребледня. Той изкрещя нещо, също на китайски, със сподавен глас.
– Какво каза той?
– Той… У Куок казва да отида… там.
– Ще стоиш, където си! – каза Струан. – Какво искаш, У Куок? – извика той към сампаните.
– Тебе жив! За Кемой, бога ми! Тебе и твоите мръсни фрегати!
Човешки силуети прииждаха по хълма от сампаните с копия и кинжали. Струан изчака, докато можа да различи първия от пиратите и го повали с един изстрел. Незабавно засвистяха куршуми от пушките на хората на Струан. Страшни писъци отекваха в нощта. Първата вълна от двадесет-тридесет пирати бе покосена.
Втора вълна от крещящи убийци се втурна към пътеката. Отново бяха посрещнати с ожесточена стрелба. Само четирима от тях успяха да стигнат до кладенеца. Струан съсече един, Фонг – втори, а изстрели от пушките улучиха другите двама. Отново настъпи тишина.
– Чума да те порази, приятелю!
– И тебе, У Куок! – изрева Струан.
– Моята флота пак ще дойде, ще убия Лъва и Дракона!
– Излез от мишата си дупка и застани срещу мене! Ще те убия! Отрепка!
– Когато те хвана, ще умреш, приятелю. Един крайник на седмица. Този негодник живя пет-шест седмици, но ти ще имаш цяла година, за да умреш. Ще се срещнем лице в лице след една година, ала не и по-рано!
Разнесе се зловещ смях, после настана тишина. На Струан много му се искаше да стрелят по сампаните, но знаеше, че на борда им има стотици мъже, жени и деца.
Той погледна към полуотворения чувал.
– Вдигни го, Фонг!
После извика към хората си наоколо:
– Обратно на лорчата, момчета!
Струан охраняваше Фонг по пътя към лорчата. Когато стигнаха в открито море, той завърза чувала с верига, прочете молитва над него и след това го хвърли в дълбоките води. Мълчаливо го наблюдаваше, докато изчезваше сред кръгове морска пяна…
На Струан му се искаше да може да каже на Скрагър за сбогуването си със синовете му.
Той ги бе оставил на грижите на капитана на Уампоа с писма до агентите на „Ноубъл хаус“ в Лондон. На тях той възлагаше отговорността за момчетата и образованието им.
– Добре, всичко хубаво, момчета. Когато се завърна у дома, ще дойда да ви видя.
– Мога види вас, капитан, сам? – попита малкият Фред, като едва сдържаше сълзите си.
– Да, моето момче. Ела!
Струан го заведе в една от каютите. Евроазиатецът Бърт се почувства притеснен, оставен сам. У Пак не изпускаше ръката на Бърт.
– Да, Фред? – каза Струан, след като вече бяха сами в каютата.
– Мой баща казал, ние има ново име, преди напуснем домашни води, капитан.
– Да. То е написано на документите ви. Казах ти миналата нощ. Не си ли спомняш?
– Извинете, не, капитан. Аз забравя. Моля, мога науча име отново?
– Ти си Фредерик Макструан – каза той.
Струан харесваше това момче. Досегашното му име също му харесваше.
– Бърт ще се казва Бърт Чен.
– О! – каза момчето. – Сега аз запомни. Но различни защо? Аз и мой брат?
– Добре, вие имате различни майки, нали? Това е причината – обясни Струан, като галеше момчето по главата и с остра болка с спомняше за загубата на собствените си синове.
– Да, но ние останем братя, ваша милост! – каза Фред и този път не можа да сдържи сълзите си. – Извинете, не можем има също име? Чен хубаво име. Фредерик Чен хубаво име, тай-пан.
И така, Струан трябваше да смени документите му с нови. Капитанът на кораба завери подписа му.
– Момчета, сега и двамата сте Макструан. Албърт и Фредерик Макструан.
Двете момчета заплакаха от щастие и прегърнаха Струан.
* * *
Струан влезе в кабинета си и се опита да заспи. Но сънят не идваше. Ужасният край на Скрагьр го бе разстроил. Той знаеше, че тези мъчения бяха любимата практика на У Фанг Чой, бащата на У Куок и дядо на малкия У Пак. На жертвата, която предстоеше да бъде разчленена, предоставяха три дни – време, през което тя трябваше да избира кой крайник да й бъде отрязан пръв. През третата нощ изпращаха приятел на нещастника да му пошепне в ухото, че помощта идва. Така жертвата трябваше да избере този крайник, без който „по-лесно“ би дочакала помощта. После му отрязваха избрания крайник. Пак някой му пошепваше, че помощта пристига. Но тя никога не идваше. Само истински силен мъж можеше да издържи две ампутации. Струан стана и излезе на палубата. Имаше слабо вълнение, но облаците се бяха сгъстили. Луната бе изчезнала. Имаше прилив, но морето бе безопасно.
– Утре ще вали, мистър Струан – каза Кудахи.
– Да – потвърди Струан.
Той впери очи на изток. Усещаше, че морето го гледа.
* * *
– Върховна лейди! – каза А Сам, като събуди Мей-мей. – Катерът на татко пристига.
– Лим Дин подготви ли банята му?
– Да, мамо. Той се качи горе да го посрещне. Да събудя ли втора майка?
Ин-хси спеше в леглото в другия край на каютата.
– Не, легни си. Но първо ми дай гребена и четката за коса. Провери дали Лим Дин е приготвил закуска за татко. Може да е гладен.
Мей-мей полегна отново и си спомни какво й бе казал Гордън Чен. „Отвратителен убиец! Да обвинява сина ми, че бил замесен в някаква тайна организация! Платиха му повече, отколкото трябвате, за да мълчи и да умре спокойно! Какъв абсурд!“
Тя внимателно стана от леглото. За няколко секунди почувства краката си слаби и несигурни. След това се съвзе и се изправи стабилно.
– О, сега съм по-добре! – извика тя.
Мей-мей отиде пред огледалото и критично се огледа.
– Изглеждаш остаряла – каза тя на образа си.
– Съвсем не си остаряла. И не трябва да ставаш от леглото – обади се Ин-хси от своето. – Нека аз да ти оправя косата. Татко върна ли се? Толкова се радвам, че си по-добре. Ти наистина изглеждаш много добре.
– Благодаря ти, сестро. Лодката му сега пристига.
Мей-мей позволи на Ин-хси да й направи прическата.
– Благодаря ти, скъпа.
Тя се напръска с парфюм и се върна в леглото освежена. Вратата се отвори и с тихи стъпки влезе Струан.
– Защо не спите? – попита той.
– Исках да те видя здрав и читав. Банята ти е готова. Закуската също. Много се радвам, че се завърна невредим!
– Мисля да се върна при тебе след няколко часа. Ти трябва да спиш, моето момиче. Ще закусим заедно, когато се събудя. Казах на Лим Дин да не ме събужда, освен ако няма нещо спешно.
Той бързо я целуна, малко смутен от присъствието на Ин-хси. Мей-мей забеляза това и леко се усмихна. „Колко са интересни тези варвари!“
Струан кимна с глава към Ин-хси и излезе.
– Слушай, скъпа сестро! – каза Мей-мей, когато вече бе сигурна, че Струан не може да я чуе. – Изкъпи се в парфюмирана вода и когато татко заспи дълбоко, иди в леглото му и спи с него.
– Но, Върховна лейди, сигурна съм, че досега татко с нищо не е показал, че ме желае. Аз го наблюдавах много внимателно. Ако отида, без да съм поканена… аз… може да се ядоса и да ме изгони. Тогава ще се чувствам много неудобно и с тебе, и с него.
– Ти просто трябва да разбереш, че варварите са много различни от нас, Ин-хси. Тяхната представа за удобство не е като нашата. Направи както ти казвам. Той ще се изкъпе и ще си легне. Чакай един час и иди при него. Ако се събуди и ти заповяда да си отидеш просто прояви търпение и му кажи – Мей-мей премина на английски: – „Върховна лейди ме изпрати.“
Ин-хси повтори няколко пъти английските думи и добре ги запомни.
– Ако това не помогне, върни се при мене – продължи Мей-мей – Няма никакво неудобство, уверявам те. Не се плаши. Познавам добре татко. Ние не трябва да го оставим да посещава публична домове. Той е ходил в един от тях миналата нощ.
– Не! – каза Ин-хси. – Неудобно ми е. О, скъпа! Татко сигурно се отвращава от мене. Може би ще направиш по-добре да ме продадеш на някой гробокопач.
– Хм! Аз бих му дала каквото му е нужно, ако бях добре. Не се тревожи, Ин-хси! Той още не те е видял! Казвам ти. Той е варварин. Отвратително е, че той ходи в публичен дом, след като ти си тука, дори А Сам.
– Съгласна съм. О, лош човек!
– Всички са лоши, скъпа – каза Мей-мей. – Аз се надявам, че той е много уморен и няма да те изгони. Просто спи в леглото му. С татко ние трябва да работим усърдно. Даже на тази възраст, той е още много стеснителен в любовта.
– Знае ли, че не съм девствена? – попита Ин-хси, като милваше Мей-мей по главата.
– Той е достатъчно млад все още, за да няма нужда девственици да го възбуждат, скъпа сестро. Но е достатъчно стар, за да няма търпението да научи една девственица как да се люби. Просто кажи му: „Върховна лейди ме изпрати.“
Ин-хси отново повтори английските думи.
– Ти си много хубава, сестро. Хайде сега! Почакай един час и после иди при него.
Мей-мей затвори очи и се настани удобно в леглото.
* * *
Ин-хси се взираше в Струан. Едната му ръка бе отпусната върху възглавницата. Той бе дълбоко заспал. Завесите на прозорците на каютата бяха плътно спуснати, за да не пропускат светлина след разсъмване. Бе тихо и спокойно.
Лн-хси съблече пижамата си и предпазливо се промъкна под завивките на Струан.
Топлината в леглото я възбуждаше. Тя чакаше със затаен дъх, но ой не се събуждаше. Приближи се до него, постави нежно ръка върху неговата и отново зачака. Той не се събуждаше. Притисна се плътно до него и постави ръката си върху гърдите му. И пак зачака.
В съня си Струан чувстваше, че Мей-мей е до него. Той усещаше парфюма й, близостта й. Доволен бе, че треската е останала в миналото и тя отново е добре. Те бяха заедно под топлите лъчи на слънцето тя се чувстваше превъзходно. Той я питаше какво би искала за рождения си ден, а тя само се усмихваше и се притискаше до него. Всичко бе като в мъгла – приятно, нереално, но красиво. Той я слушаше с наслада как му говори нежно, после плуваха заедно и това му се видя много странно, защото тя не умееше да плува. Чудеше се кога е могла да се научи. След това лежаха голи на плажа един до друг и той чувстваше близостта й с цялото си тяло. Тя потрепера и той помисли, че пак е в треска. Появи се монахът в расото си с петна от кръв и с чаша в ръка. Мей-мей изпи чая от синкона и треската изчезна. И после стана тъмно. Облаци ги обгръщаха и бе нощ, а трябваше да бъде ден. От вълните Фонг крещеше: „Тайфун!“ Тогава те избягаха от облаците и отново се върнаха в леглото, където бяха в безопасност.
Той се раздвижи. Полузаспал, усети топлината на нежното тяло, което го докосваше. Протегна ръка и обгърна гърдата й. Приятни тръпки преминаха през телата им.
Той лежеше в здрача на стаята и се пробуждаше. Усещаше приятната мекота на гърдата и втвърденото й зърно в ръката си.
Тогава той отвори очи.
Ин-хси стеснително се усмихна.
Струан се подпря на лакът.
– Бога ми, какво, по дяволите, правиш тук?
Ин-хси го погледна в недоумение.
– Върховна лейди ме изпрати.
– Какво? – Струан се опита да дойде на себе си.
– Върховна лейди ме изпрати, тай-пан.
– Мей-мей? Мей-мей? Полудяла ли е? – И той й посочи вратата. – Отивай си!
Ин-хси поклати отрицателно глава.
– Върховна лейди ме изпрати.
– Може и кралицата на Англия да те е изпратила! Отивай си!
– Върховна лейди ме изпрати – нацупи се Ин-хси. После настани удобно главата си на възглавницата и впери поглед в него.
Струан неудържимо се засмя.
Ин-хси бе объркана. „Боже мой! Върховна лейди бе права, варварите са неразбираеми. Но няма да мръдна от леглото му! Как смееш ти да ходиш в публичен дом и да ме компрометираш, тай-пан? Да не съм някоя стара дропла, за бога? О, не, тай-пан! Няма да се помръдна! Аз съм много хубава, аз съм втора сестра и втора лейди в къщата ти. Това е!“
– О, богове! – каза Струан, като се посъвзе. – Аз ще се оженя за Мей-мей дори ако това е последното нещо, което ще направя в живота си. По дяволите всички други!
Той легна отново и си представи какво ще правят с Мей-мей, когато отидат в Англия. Тя ще бъде сензацията в Лондон… тъй като никога не носи европейски дрехи. Заедно ще шокираме английското общество. Сега бързо трябва да се върна в Англия. Може би ще успея да дискредитирам секретаря по външните работи. Или да спра Уолън. Да. Сега ключът към Хонконг е в Лондон. „У дома – колкото по-скоро, толкова по-добре.“
Той обърна глава и погледна Ин-хси. Сега наистина я видя. За първи път. Тя бе очарователна. Парфюмът и кожата й еднакво го привличаха.
– О, момиченцето ми, изкушението е твърде голямо, за да му устоя.
Тя се притисна до него.
Четиридесет и пета глава
„Уайт уич“ влезе в пристанището малко преди обяд. Главната му мачта липсваше, на палубата имаше купчини мачти и усукани въжета.
Брок пристигна с катер точно когато „Уайт уич“ пускаше котва.
– Бога ми, някой трябва да плати за това! – изръмжа той, като стъпи на палубата.
От висящите разкъсани платна по останалите разчупени мачти той веднага разбра, че моряците не са си свършили работата.
– Какво се е случило?
– През деня, сър – каза Майкълмас. Той бе пръв помощник-капитан, набит, със следи от шарка по лицето. – Придружавах мистър Горт. Докато разбера какви бяха намеренията ви. – Огромният му юмрук трепна. – Внезапно ни връхлетя буря на два часа от Макао. Проклетата вихрушка едва не ни обърна. Отнесе мачтата. Петдесет левги изминахме в буря.
Брок сви юмрук и го стовари върху лицето му.
– Не знаеш ли кога идва буря? Не познаваш ли достатъчно този сезон?
– Да, мистър Брок – каза Майкълмас без страх. – Но бурята дойде изневиделица. За бога, не ме упреквайте за бурята!
Юмрукът на Брок изпрати Майкълмас в перилата и той се строполи на пода в безсъзнание.
– Пениуорт! – Брок повика втория помощник – пълен, едър млад мъж. – Ти ще бъдеш капитан до нова заповед! Вдигни котвите за буря! Ще ни трябват за лошо време.
Той забеляза Кълъм на квартердека. Веднага тръгна към него. Моряците се отдръпнаха от пътя му.
– Добро утро, мистър Брок. Аз исках…
– Къде е мисис Брок?
– Долу, сър. Мистър Майкълмас не бе виновен. Аз също исках…
– Затвори си устата! – отсече Брок и се обърна с гръб към Кълъм.
Той почервеня от обида, Брок никога не би обърнал гръб на тай-пана.
– Никой да не слиза на брега! – изкрещя Брок. – Всичко да се изчисти, Пениуорт, или ще те сполети съдбата на Майкълмас. Махни го от кораба ми! – Той се обърна към Кълъм. – С тебе ще поговоря след малко.
– Аз бих искал сега да разговаряме.
– Още една дума, преди да съм готов, и ще те стрия на прах.
Кълъм последва Брок надолу по стълбите. Много му се искаше тай-пан да беше тук. „О, Боже, как ще се оправя с Брок? Защо трябваше да попаднем в тази проклета буря?“
Тес стоеше пред вратата на каютата си. Тя се усмихна внимателно и се поклони, но Брок мина край нея, влезе в главната каюта и затръшва вратата след себе си.
– О, Бог да ни е на помощ, мили! – изплака тя пред Кълъм.
– Не се тревожи. Ще се оправим – каза той, като се опитваше да изглежда спокоен.
Много му се искаше да има пистолет. Той отиде до близката лавица и измъкна от там едно желязно колче за завързване на въжета. После извика Тес в каютата.
– Не се тревожи. Той положи свещена клетва. Той обеща!
– Хайде да избягаме, докато е време – каза тя умолително.
– Не можем сега да избягаме, мила – каза Кълъм. – Не се тревожи. По-добре е сега да се оправим с това. Трябва да го направим.
* * *
– И така, ти допусна Тес да ти се изплъзне и остави този негодник да ти хвърли прах в очите? – каза Брок.
– Да – отговори Лайза, като се опитваше да скрие уплахата си. – Аз ги наблюдавах внимателно и никога не сбърках, но те направиха така, че аз да бъда виновна. Те обаче са женени и ние няма…
– Аз решавам това, за бога! Какво стана с Горт?
Тя му разказа всичко, което знаеше.
– Горт предизвика Дърк Струан – каза Лайза. Тя се страхуваше не само за себе си, но най-вече за Тес, Кълъм и мъжа си. Ако Тайлър тръгне срещу този дявол, и той ще бъде обречен на смърт.
– Да, Тайлър. Той нанесе на тай-пан ужасни обиди. Удари го с камшик. Публично. Казвах на Горт да почака, да стои тука, докато ти дойдеш, но той ме наби и излезе.
– Какво?
Тя отмести косата си над дясното ухо. Показа се черна подутина със засъхнала по нея кръв.
– Това още ужасно ме боли.
После разкопча блузата си. Гърдите й бяха покрити със синини от побой.
– Той направи всичко това. Твоят син. Той е истински дявол и ти знаеш това.
– За бога, Лайза. Ако той… ако знаех… най-добре би било той да е мъртъв. Но не от убийци, не с поругана чест, бога ми!
С ужасяващо лице той си наля халба бира от стоящото наблизо буренце и Лайза благодари на Бога, че го е напълнила навреме.
– Докторът сигурен ли е, че този негодник няма сифилис?
– Той няма сифилис и не е негодник. Той ти е зет.
– Разбрах това. Бог да го прокълне!
– Тайлър, прости им! Моля те! Той е добро момче, много обича Тес, тя е щастлива и…
– Дръж си езика! – Брок изпи бирата и удари с халбата по масата. – Дърк е планирал всичко това. Знаех го. За да ме предизвика първо той унищожи най-големия ми син, а след това взе дъщеря ми, за да не мога да я оженя, както аз искам. Бог да го порази! Той ми направи всичко това! – Той блъсна яростно халбата на пода. – Ще погребем Горт днес в морето.
– Тайлър, мили мой! – Тя докосна ръката му. – Тайлър, има и нещо друго. Трябва да ти го кажа. Трябва да простиш, ти имаш много да прощаваш. За Нагрек.
– А?
– Горт ми каза какво сте сторили на Нагрек. Това е ужасно, но той го е заслужил. Защото той ходеше с Тес. Да. Изглежда, че Кълъм не знае. Така дъщеря ти ще бъде спасена от ужасна участ.
Мускулите около очите на Брок се свиваха от нервни тикове.
– Какво казваш?
– Истина е, Тайлър – каза Лайза и като че ли уплахата й изчезна. – Най-малко, дай им някакъв шанс. Такава е клетвата и пред Бога! И Бог да ни помага! Прости ми!
Тя закри лицето си с ръце и неудържимо заплака.
Устните на Брок се раздвижиха, но той не каза нищо. Скочи на краката си, пресече коридора и се изправи пред Кълъм и Тес.
Той видя ужаса в очите на Тес. Това го нарани и го направи жесток.
– Ти реши да тръгнеш срещу волята ми. Три месеца бях казал. Но ти…
– О, татко… о, татко…
– Мистър Брок, мога ли…
– Замълчи! Скоро ще говориш достатъчно! А ти, Тес, ти избра да избягаш като евтина любовница. Много добре. Иди да се сбогуваш с майка си! След това няма да имаш нищо общо с нас и ще отидеш на брега с мъжа си.
– О, татко, моля те, изслушай ме…
– Отивай! Аз искам да говоря с него.
– Няма да си отида! – истерично извика Тес. Тя взе желязното колче. – Ти няма да го докоснеш! Ще те убия!
Той измъкна колчето от ръката й, преди тя да разбере, че е мръднал.
– Излизай и върви на брега!
Брок имаше чувството, че преживява някакъв кошмар. Той искаше да им прости, да усети ръцете на Тес около себе си, но нещо в самия него го тласкаше в друга посока и той не намираше сили да му се противопостави.
– Вън, за бога!
– Добре, мила – каза Кълъм. – Иди си събери багажа.
Тя излезе от каютата. Брок удари с крак вратата след нея.
– Аз се заклех да ви дам подслон и сигурност. Но при условие че се ожените нормално.
– Изслушайте ме, мистър Брок…
– Ти слушай, за бога, или ще те смачкам като дървеница. – Пяна от слюнка се появи по устата му. – Аз ти казах честно, като мъж на мъж, три месеца бяха приемливи. Ти каза да. Но не удържа на дума та си. Бях ти казал: „Бъди честен, Кълъм!“
Кълъм не отговори. Той се молеше да запази силата си, но знаеше, че ще загуби. Но ще се опита все пак.
– Така ли е?
– Да.
– Тогава аз мисля, че клетвата ми е невалидна.
– Мога ли да говоря сега?
– Не съм свършил. Освен това ти ме измами с тази женитба. Ще отговориш ли на един въпрос? Пред Бога? Тогава ще бъдем квит.
– Разбира се.
Кълъм искаше да разкаже на Брок всичко относно сифилиса и публичния дом и защо така се е случило.
– Пред Бога?
– Да. Аз нямам какво да крия и…
Брок го прекъсна.
– Баща ти ли планира всичко това? Той ли ти даде идеята за бягство? Като е знаел, че това ще вбеси Горт? До такава степен, че Горт ще го предизвика публично и той по всички правила ще може открито да се бие с него? Пиян ли отиде в публичния дом, без да осъзнаеш къде си и с кого си? Не си длъжен да отговориш. Това е изписано на лицето ти.
– Да. Но трябва да ме изслушате. Има много…
– Това ти отне всичко, което ти бях обещал. Но ще ти кажа честно. Аз съм неприятел на баща ти. На „Ноубъл хаус“ също. Няма да се спра, докато не бъдат унищожени. Сега единственото пристанище е „Брок и синове“. Да, Кълъм, пропаднал Струан! А от днес нататък ти си мъртъв за мене. Ти и Тес.
Той с трясък отвори вратата.
– Вие не чухте моите обяснения! – извика Кълъм. – Това не е справедливо!
– Не говори за „справедливост“ – каза Брок. – Аз ясно ти каза да чакаш три месеца. Казах ти: „Бъди честен.“ Но ти не удържа на думата си. Това не е честно, по дяволите!
Той изскочи навън и Кълъм гледаше след него, разкъсван от облекчение, тревога, срам и омраза.
– Не сте справедлив! – каза той и остана наранен от собствения си глас.
Брок отиде на палубата и моряците се отдръпнаха настрана смутени.
– Пениуорт!
Вторият помощник прекъсна наблюдението на работите по разчистването на палубата и веднага се отправи към Брок.
– Намери Струан! – заповяда Брок. – Кажи му, че ще го чакам в Хепи вели. До неговия и моя пристан. Да. Хълмчето. Кажи му, че ще го чакам на хълмчето – където той е искал да се срещне с Горт.
Разбра ли?
– Да, сър. – Пениуорт прехапа устните си. – Да, сър.
– И ако подшушнеш за това на някой друг, бога ми, ще ти отрежа топките.
Брок тръгна надолу към мостика.
– Кой ще отведе кораба оттук, сър?
– Ти. Ти си капитан на „Уайт уич“. След като предадеш съобщението.
* * *
Струан гледаше с наслаждение Ин-хси. Тя още спеше до него. Той я сравняваше с Мей-Мей. А Мей-мей сравняваше с китайската си метреса от преди няколко години. А трите – с Роналда, съпругата си. Толкова различни! И все пак толкова еднакви в много отношения. Учудваше се защо трите ориенталки го възбуждаха по-силно от Роналда – единствената му любов, докато не срещна Мей-мей. И се питаше какво всъщност представлява любовта.
Той осъзнаваше, че трите китайки имаха много общо помежду си: невероятно нежна кожа – като коприна, нрав, преданост и лоялност, каквито не бе срещал преди. Но Мей-мей далеч превъзхождаше другите две. Тя беше съвършена.
Той докосна Ин-хси с любов. Тя помръдна, но не се събуди. Той предпазливо слезе от леглото и погледна през малките прозорчета към небето. То бе покрито с плътни, тежки облаци. Облече се и слезе долу.
– Така – каза Мей-мей. Тя беше елегантна и красива.
– Така – отвърна той.
– Къде е сестра ми?
– „Върховна лейди ме изпрати.“
– Хм! – каза Мей-мей и изправи глава. – Ти просто лъжлив прелъстител и вече не обожава майка.
– Така е – каза Струан, като искаше да я подразни. Тя изглеждаше по-хубава от всякога, леко отслабналото й лице като че ли бе още по-очарователно.
– Мисля да те изпратя обратно! – продължи Струан.
– А, да! Опитай се!
Той се засмя и я взе в ръцете си.
– Внимателно, тай-пан – каза тя. – Хареса ли ти Ин-хси? Много се радвам, че ти е харесала. Сигурна съм в това!
– Искаш ли да станеш тай-еш?
– Какво!
– Добре, ако това не те интересува, никога повече няма да говорим по този въпрос.
– О, не, тай-пан! Искаш да кажеш тай-тай? Истинска тай-тай, според обичая? О, не ме дразниш само? Моля, не измъчвай по такъв важен въпрос!
– Не те измъчвам, Мей-мей. – Той седна на стола, като все още я държеше в ръцете си. – Ще се върнем у дома. Заедно. Ще вземем първия кораб и ще се оженим по пътя. След няколко месеца.
– О, чудесно! – Тя се притисна до него. – Пусни ме за малко.
Той отпусна ръцете си и тя, като се олюляваше леко, се отправи към леглото.
– Там! Аз съм почти оздравяла.
– Сега си легни – каза той.
– Наистина оженим? Според ваши обичаи? И според мои?
– Да. И по двата обичая, ако искаш.
Тя коленичи грациозно пред него, поклони се така, че челото я докосна пода. После събра ръце и каза:
– Заклевам се да бъда достойна тай-тай.
Той бързо я изправи и я постави в леглото.
– Не прави така, моето момиче.
– Направих, защото ти оказа фантастично голямо уважение, което мога да помисля, докато жива.
Тя го прегърна, после леко го отстрани от себе си и се засмя.
– Хареса подарък за рожден ден, а? Затова иска ожени за майка?
– И не, и да. Точно така мисля.
– Тя е хубава. Аз много харесвам. Радвам се, ти харесва също.
– Къде я намери?
– Тя беше държанка в къщата на един мандарин, който умря преди шест месеца. Казах ли ти, че е осемнайсетгодишна? Домакинство обедня и тай-тай поиска от агент да й намери подходящ мъж.
Научих за това и си поговорих с нея.
– Кога? В Макао?
– О, не. Преди два-три месеца. – Мей-мей се сгуши по-близо до Струан. – Говорих с нея в Кантон. Тай-тай на Джин-куа каза за нея. Кога забременях, размислих и повиках. Понеже мъж много сладострастен, може би ходи в публични домове, вместо стои вкъщи. Ти обеща не ходи, но минала нощ отиде. Мръсни проститутки!
– Аз не съм ходил при жена. Отидох да видя Аристотел.
– Хм! – Мей-мей поклати пръст към него. – Ти го казваш. Няма нищо против, но не тези проститутки. О, добре, този път повярва.
– Благодаря ти.
– Ин-хси много хубава, така няма нужда от публични домове. О, толкова щастлива! Пее много добре, свири много инструменти, шие добре и бързо научава нови неща. Уча я на английски. Тя дойде с нас в Англия, А Сам и Лим Дин също. – Тя леко се намръщи. – Но ще връщаме в Китай, нали? Много често?
– Да. Може би.
– Добре. Разбира се, ще връщаме. – Отново се усмихна. – Ин-хси умее прави много неща. Добра в леглото?
На Струан това му се видя забавно.
– Не съм правил любов, ако питаш за това.
– Какво?
– Аз обичам сам да избирам кой и кога да дойде в леглото ми.
– Тя в легло и ти не прави любов?
– Да.
– За бог, тай-пан. Никога не те разбирам. Не желае нея?
– Разбира се, че я желая. Но реших, че сега не бе време за това. Може би тази вечер. Или утре. Когато аз реша. Не преди това. Но високо оценявам грижата ти.
– Кълна се в Бог, ти много особен. Или може бил толкова изтощен с мръсна проститутка, че не бил в състояние прави любов. Така ли?
– Стига вече!
На вратата се почука.
– Да?
Влезе Лим Дин.
– Тай-пан, маса тука. Види тай-пан, може?
– Кой маса?
– Маса Пениуорт.
