Текст книги "Тай-пан"

Автор книги: Джеймс Клавел

сообщить о нарушении

Текущая страница: 24 (всего у книги 52 страниц)

– Какво се е случило?

– Може би ще ви каже Негово превъзходителство, сър. Той е в стаята си.

Струан затвори счетоводната книга.

– Ще разгледаме това с Роб веднага щом се върнем, Варгас. Ще дойдете ли на бала?

– Няма да имам мира десет години, сеньор, ако жена ми, синът ми и най-голямата ми дъщеря не отидат там.

– Ще ги доведете ли от Макао?

– Не, сеньор. В Хонконг ще ги доведат приятели. Аз ще отида направо оттук.

– Съобщете ми веднага, щом пристигне Маус – каза Струан и излезе. Хорацио тръгна след него.

– Не зная как да ви благодаря, мистър Струан, за подаръка, който направихте на сестра ми.

– Какво?

– Балната рокля, сър.

– О. Видяхте ли я?

– О, не, сър. Веднага след продажбата на земята Мери тръгна за Макао. Вчера получих от нея писмо. Изпраща ви много поздрави. – Хорацио знаеше, че подаръкът дава на сестра му много добра възможност да спечели наградата. Освен ако не я конкурира Шиваун. Дано се разболее! Нищо сериозно. Нещо средно, което да й попречи да дойде на бала в този ден. Тогава Мери ще може да получи хилядата гвинеи. С това ще могат да направят чудеса! Да се върнат у дома през сезона. Да живеят в охолство. О, Боже, дано спечели наградата! „Радвам се, че я няма в Хонконг, докато аз съм тук – си каза той. – Далеч от Глесинг. Проклетник! Не вярвам да й е предложил женитба. Нахалник! Той и Кълъм… бедният Кълъм.“

Хорацио вървеше на една крачка след Струан и нямаше смисъл да скрива безпокойството си. Бедното храбро момче! Спомни си странното поведение на Кълъм след разпродажбата. Той и Мери го потърсиха и го намериха на борда на „Рестинг клауд“. Кълъм ги покани да останат на обяд и всеки път, когато се опитваха да поведат разговор за тай-пана с надежда да ги одобрят, Кълъм променяше темата. Най-накрая каза:

– Хайде да забравим баща ми. Аз вече го направих.

– Не бива така, Кълъм – каза Мери. – Той е чудесен човек.

– Сега ние сме врагове, Мери, независимо дали това ти харесва или не. Не вярвам, че ще се промени. Аз също няма да се променя докато той не го направи.

„Бедното смело момче – помисли си Хорацио. – Зная какво значи да мразиш баща си.“

– Тай-пан – повика го той, когато стигнаха до площадката. – Мери и аз дълбоко съжаляваме за случката с могилата. Но още повече за това, което се случи между вас и Кълъм. Кълъм, ъ-ъ, ми е приятел и…

– Благодаря за съчувствието, Хорацио, но ще ви моля да не ми говорите повече за това.

Струан и Хорацио прекосиха мълчаливо площадката и влязоха в хола. Той беше просторен. От великолепно украсения таван висеше огромен полилей, а под него блестеше лакирана заседателна маса. Лонгстаф беше седнал в началото на масата и от двете му страни – адмиралът и генерал Лорд Рътлидж – Корнхил.

– Добър ден, господа.

– Радвам се, че дойдохте, Дърк – каза Лонгстаф. – Заповядайте, седнете, приятелю. Реших да поискаме вашия ценен съвет.

– Какво се е случило, Ваше превъзходителство?

– Ами, ъ-ъ, поканих и Брок. Нека да почакаме, докато дойде, за да не повтарям, нали така? Шери?

– Не, благодаря.

Вратата се отвори и влезе Брок. Вниманието му се заостри, когато видя Струан и униформените офицери.

– Викали сте ме, Ваше превъзходителство.

– Да. Моля, седнете.

Брок кимна към Струан:

– Добър ден, Дърк. Добър ден, господа – каза той, като знаеше, че това ще разгневи генерала. С мрачно удовлетворение прие студените поздрави.

– Повиках ви и двамата – започна Лонгстаф, – ъ-ъ, отчасти, защото сте първенци сред търговците, нали?… Ъ-ъ, съветът ви ще бъде ценен. Изглежда, в Хонконг са се заселили анархисти.

– Какво? – избухна генералът.

– Наистина? – каза Брок, също така удивен.

– Презрени анархисти, представяте ли си? Изглежда, и самите езичници са надъхани от тези дяволи. Да, ако не внимаваме, Хонконг ще пламне. Ужасна неприятност!

– Какви точно анархисти? – намеси се Струан. Анархистите означаваха неприятности, а неприятностите пречеха на търговията.

– Този, ъ-ъ, как се казва, Хорацио? Танг? Тунг?

– Тонг, сър.

– Този тонг действа под самите ни носове. Ужасно.

– По какъв начин действа? – изгуби търпение Струан.

– Добра идея. Днес на срещата вицекралят Чинг-со беше много разтревожен. Каза, че китайските власти узнали, че тайно сдружение от анархисти разположило главната си квартира в тази гнусна язва – Тай Пинг Шан. Анархистите имат много, много имена и са… ъ-ъ, кажете им, Хорацио.

– Чинг-со каза, че това е революционна група от фанатици, която има за цел да свали императора – започна Хорацио. – Той съобщи на Негово превъзходителство около петдесет имена, под които е познато обществото – Червена партия, Червено братство, Общество Небе и земя – почти невъзможно е да се предадат всичките имена на английски език. Някои го наричат просто Хунг Муни Хунг Тонг – „тонг“ означава „тайно братство“. – Той помисли малко. – Във всички случаи тези хора са анархисти от най-лош тип. Крадци, пирати, революционери. В продължение на векове властите правили опити да се справят с тях, но безуспешно. Предполага се, че в Южен Китай има един милион членове. Те са организирани в масонски ложи и церемонията по посвещаването е варварска. Използват всеки повод, за да подбуждат към неподчинение и се осланят на страха на техните братя. Събират „покровителствени средства“. Всяка проститутка, селянин, земевладелец, кули – с една дума абсолютно всеки – трябва да им плаща данък. Ако не го плати веднага го очистват или осакатяват. Всеки член плаща членска такса – както в професионално сдружение. Ако някой не е доволен, под въздействието на тонга недоволството се превръща в бунт. Това са фанатици. Те изнасилват, измъчват и се разпространява като чумна епидемия.

– Чували ли сте по-рано за тайни китайски общества, преди Чинг-со да ви каже?

– Не, сър.

– Анархистите са истински дяволи – обади се Брок разтревожено. – Китайците са способни на такива дяволски номера.

Лонгстаф побутна през масата малко червено триъгълно знаменце. На него бяха изобразени два китайски символа.

– Вицекралят каза, че триъгълникът е тяхното знаме. Символите върху флага означават Хонконг. Във всеки случай имаме си неприятности и това е факт. Чинг-со иска да изпрати знаменосци и мандарини в Тай Пинг Шан и да подложи всичко на сеч.

– Не се ли съгласихте? – попита Струан.

– Разбира се, че не. На нашия остров не искаме никой да се бърка в работите ни. Казах му, че нямаме никакво вземане-даване с анархистите и под нашия флаг ние ще се разправяме с тях както си знаем. Кажете сега какво да правим.

– Да изхвърлим всички китайци от Хонконг и да приключим с това – предложи адмиралът.

– Това е невъзможно, сър – заяви Струан, – и няма да бъде в наша полза.

– М-да-а – съгласи се Брок. – Трябват ни работници, кулита и слуги. Не можем да минем без тях.

– Отговорът е лесен – намеси се генералът и смръкна енфие.

Беше червендалест посивял мъжага с повяхнало лице. – Издайте заповед, че всеки, който се числи към това… как го нарекохте – тонг?… ще бъде обесен. – Той кихна. – Ще се погрижа заповедта да бъде изпълнена.

– Вие не можете да обесите китаец, милорд, само за това, че иска да свали своята династия. Това противоречи на английските закони – каза Струан.

– Независимо дали династията е чужда или не – отговори адмиралът, – всяко подстрекателство към неподчинение на императора на една „приятелска сила“ – а тя скоро ще стане приятелска, ако изпълним поставената от Правителството цел – противоречи на международното право. И на английското. Погледнете тези негодници чартисти, за Бога.

– Ние не ги бесим за това, че са чартисти. Само когато ги хванем, че се бунтуват или нарушават закона, тогава имаме право. – озъби се Струан на адмирала. – Английският закон гласи, че човек има право на свобода на словото и на свободни политически възгледи.

– Но не и на такива, които подстрекават към неподчинение – генералът. – Нима одобрявате бунта срещу законното правителство?

– Това, което казахте, е толкова смешно, че не смятам да ви отговоря.

– Господа, господа! – извика Лонгстаф. – Разбира се, че не можем да обесим всеки, който и да е… какъвто и да е. Но в същото време не можем да позволим Хонконг да се пълни с анархисти, нали? Или чумави трейдюнионистки идеи.

– Това може да е хитър ход от страна на Чинг-со, за да ни отклони вниманието – каза Струан и погледна към Брок. – Чувал ли си за тонгите?

– Не. Но си мисля, че ако Триадите изцеждат всички, те ще започнат да изцеждат търговията и скоро ще се прехвърлят и на нас.

Генералът раздразнено изтупа няколко несъществуващи прашинки от безупречната си алена униформена туника.

– Това явно се отнася вече до военните, Ваше превъзходителство. Защо не издадете прокламация, с която да ги поставите вън от закона? С две думи, приложете правилата, които научихме от Индия. Предложете награда за всяко сведение. Туземците са готови винаги да продадат фракциите на съперниците си за шепа гвинеи. Ще дадем няколко примера и няма да имаме повече неприятности.

– Не можете да прилагате тук индийски закони.

– Скъпи господине, вие нямате никакъв опит в администрацията и, съответно, не можете да изразявате мнение. Туземците са си туземци и точка по въпроса! – Генералът погледна към Лонгстаф. – Това е проста работа за военните, сър. Хонконг скоро ще се утвърди като военна база и ще бъде в нашите правомощия. Издайте прокламация, с която ги обявявате извън закона, и тогава ще се намесим ние.

Адмиралът изсумтя.

– Винаги съм казвал, че Хонконг трябва да мине под юрисдикцията на върховната власт. Ако ние не владеем моретата, Хонконг е загине. Следователно флотата има първенство. Юрисдикцията е наша.

– Армиите уреждат военните конфликти, Адмирале, както много пъти съм заявявал. Сухопътните битки слагат край на войните. Може би си спомняте, че флотата сама унищожи корабите на Бонапарт и доведе Франция до просешка тояга. А ние трябваше да разрешим конфликта веднъж завинаги. Така и направихме във Ватерло.

– Без Трафалгар нямаше да има Ватерло.

– Въпросът е спорен, драги Адмирале. Но да вземем Азия. Скоро тук ще дойдат французи, холандци, испанци и руснаци и ще започнат да оспорват справедливото ни господство в тези земи. Да можете да си владеете моретата и слава Богу, че това сте вие, а не някой друг, но ако Хонконг не е защитен с военни сили, Англия няма да има база нито да защитава корабите си, нито да отстъпва от враговете си.

– Основната роля на Хонконг, милорд, е да предоставя пазар на Азия – намеси се Струан.

– О, разбирам значението на търговията, добри човече – сопна се капитанът. – Тук спорим за стратегията и това не ви засяга.

– Ако не е търговията – отвърна Струан с почервеняло лице, – нямаше да има нужда ни от армии, ни от кораби.

– Глупости, господине. Бих искал да разберете…

– Стратегия или не – повиши глас Струан, – Хонконг е колония, подчинена на Секретаря по външните работи, и въпросът ще бъде решен от Кралицата. Негово превъзходителство в случая постъпи правилно и той е убеден, сигурен съм, че Кралската флота и армиите на Кралицата играят еднакво важна роля за бъдещето на Хонконг. Като Кралска флотска, военна база и пазар – той ритна тайно Брок под масата – и като свободно пристанище, бъдещето му е сигурно.

Брок трепна и добави бързо:

– О, да, наистина. Свободно пристанище означава много пара за Короната, така е. И печалба за най-добрите корабостроителници и казарми в света. Негово превъзходителство милее за вашите интереси, господа. Армията е много важна, също и флотата. Едно открито пристанище е в интерес на всички. Най-вече на Кралицата. Бог да я благослови.

– Вярно казвате, мистър Брок – каза Лонгстаф. – Разбира се, че ни трябва и армията, и флотата. Търговията е живот за Англия, свободната търговия – нещо много доходно. Всички имаме интерес Хонконг да процъфтява.

– Негово превъзходителство иска да отворим Азия за цивилизовани държави без предпочитания – каза Струан, като внимателно подбираше думите си. – Какво по-хубаво нещо от едно свободно пристанище? Охранявано от елитните кралски сили.

– Не съм съгласен чужденците да дебелеят за наша сметка – отсече адмиралът и Струан се усмихна вътрешно на това, че е налапал въдицата. – Ние водим войни, побеждаваме и отново трябва да се бием, защото мирът винаги се опорочава на цивилните конференции. По дяволите чужденците, казвам.

– Справедливо чувство, Адмирале – каза Лонгстаф сухо, – но не много практично. Що се отнася до цивилните конференции, трябва сме доволни, че дипломатите имат трайно виждане. Войната в края на краищата е един далновиден акт на дипломацията. Когато нищо друго не помага.

– Тук „дипломацията“ се провали – каза генералът, – затова колкото по-скоро нахлуем в Китай и внедрим Китайския закон и ред, толкова по-добре.

– Не дипломацията се е провалила, скъпи генерале. Преговорите продължават предпазливо и напредват добре. О, между другото, в Китай има триста милиона китайци.

– Един английски щик, сър, се равнява на хиляда местни копия. Дявол ме взел, ние държим Индия с една шепа мъже и можем да сторим същото и тук. Вижте как онези диваци в Индия се облагодетелстваха от нашето господство там, а? Да покажем истинската сила на нашия флаг, това трябва да направим. Веднага!

– Китай е единна нация, милорд – каза Струан, – не десетки, каквито имате в Индия. Не могат да се прилагат същите средства.

– Без безопасните морски пътища армията не би могла да задържи Индия и за една седмица – каза генералът.

– Смешна работа. Та ние бихме могли…

– Господа, господа – каза Лонгстаф уморено, – ние обсъждаме анархистите. Какво ще ни посъветвате, Адмирале?

– Да изгоните всички ориенталци от острова. Ако ви трябват работници, изберете си хиляда – колкото ви трябват на острова – и изхвърлете останалите.

– Милорд?

– Вече дадох мнението си, сър.

О, да. Мистър Брок?

– Мисля, както и вие, Ваше превъзходителство, че Хонконг е свободно пристанище и китайците ни трябват. Също, че трябва да се разправим с Триадите. Съгласен съм с генерала да обесим всеки от тези Триади, който хванем, че подстрекава към неподчинение. Както казва адмиралът, ние не искаме никакъв антиимператорски заговор на острова. Да, ще ги обявим извън закона. А с тебе, съм съгласен, че не трябва да се месят, ако са мирни. Но всеки, който се осмели и бъде спипан като триад – да се пребие, жигоса изхвърли като мръсно куче. Завинаги.

– Дърк? – попита Лонгстаф.

– Съгласен съм с мистър Брок. Обаче без бой и жигосване. То е отживелица от миналото столетие.

– Моето впечатление от тези езичници – каза генералът кисело – е, че те наказват всеки, който принадлежи към незаконни групировки. Камшикът е обикновено наказание. Да решим да бъде петдесет камшика. А също и жигосване на бузата е справедливо английско наказание за някои злодейства. Да ги жигосваме. Но най-добре е да обесим първите десет, които хванем, и останалите ще офейкат като дервишите.

– Ако ги бележите за цял живот, те никога повече няма да станат добри граждани.

– Добрите граждани никога не се замесват в потайни анархически общества, добри ми господине – каза генералът, – но, разбира се, само джентълмен може да разбере истинската стойност на такъв съвет.

Струан почувства как кръвта нахлу в главата му.

– Само още веднъж да направите такава забележка, милорд, ще изпратя секунданти и ще получите куршум между веждите.

Настъпи тягостна тишина. Пребледнял от шока, Лонгстаф потрепваше по масата.

– Забранявам и на двамата да продължавате този разговор. Забранявам! – каза той, извади носна кърпичка и избърса внезапно избилата пот по челото си. Устата му беше пресъхнала.

– Напълно съм съгласен, Ваше превъзходителство – каза генералът. – Аз също предлагам този въпрос да се реши от авторитетните органи: вие, адмиралът и аз заедно трябва да решаваме тези въпроси. Те не са за… търговци.

– Толкова сте надут, милорд генерал – обади се Брок, – толкова сте надут, че ако ви духнем оттук, ще пробиете чак портата на лондонския Тауър!

– Мистър Брок! – започна Лонгстаф – Вие не…

Генералът удари с юмрук по масата.

– Ще ви бъда благодарен, добри ми господине, ако задържите подобни забележки за себе си.

– Не съм ви „добър господин“. Аз съм английски търговец, за бога, и колкото по-бързо го разберете, толкова по-добре. Отдавна мина времето, когато такива като мен лижеха задниците ви заради въшливите титли, които някога са били подарени на кралската курва и кралското копеле или са били спечелени с нож в гърба на краля.

– Божичко, искам удовлетворение! Още днес ще изпратя секундантите си!

– Няма да направите такова нещо, милорд! – заяви Лонгстаф, като удари по масата с длан. – Ако допуснете някаква безредица, ще ви изпратя да си вървите по домовете под стража и после ще ви изправя да отговаряте пред личния Кралски съвет. Аз съм пълномощник на Нейно величество в Азия и отговарям за реда. По дяволите, това е съвсем неприлично. Сега ще се извините един на друг! Заповядвам ви! Незабавно!

Адмиралът скри мрачното си задоволство. Хорацио гледаше недоверчиво лицата на присъстващите. Брок съзнаваше, че Лонгстаф има властта да му навреди, а освен това не искаше да се дуелира с генерала. Яд го беше, че се остави да го въвлекат в открита вражда.

– Извинявам се, милорд, дето казах, че сте надут.

– Аз също се извинявам, защото ми заповядват.

– Мисля да закрием заседанието сега – предложи Лонгстаф с голямо облекчение. – Благодаря за съветите ви, господа. Ще отложим вземането на решението. Да имаме време да помислим, нали така?

Генералът нахлупи шапката си от меча кожа, козирува и тръгна към вратата. Сабята и шпорите му звъннаха.

– О, генерале, почакайте – каза Струан небрежно. – Чух, че флотата предизвикала армията да организират състезателна борба за специална награда.

Генералът спря изведнъж с ръка на вратата и настръхна, като си спомни намеците на адмирала за войниците.

– Да. Страхувам се обаче, че това състезание няма да бъде нещо кой знае какво.

– Защо, генерале? – попита адмиралът ядосано, като на свой ред си спомни намеците на генерала за хубавичките му матроси.

– Защото казвам, че нашите ще победят, милорд. Без особено усилие.

– Защо да не проведем състезанието в деня на бала? – предложи Струан. – Ще го приемем като чест и ще се радваме да определим цена на залаганията. Да речем – петдесет гвинеи на човек.

– Много щедро, Струан, но не вярвам, че армията ще е готова дотогава.

– В деня на бала, по дяволите – извика генералът, почервенял от гняв, – сто гвинеи, че нашите ще победят.

– Съгласен – казаха адмиралът и Брок едновременно.

– Сто за вас двамата! – Генералът се завъртя на токовете си и гордо закрачи навън.

Лонгстаф си наля малко шери.

– Адмирале?

– Не, благодаря, сър. Мисля да се връщам на кораба си.

Адмиралът вдигна сабята си, кимна към Струан и Брок, козирува и излезе.

– Шери, господа? Хорацио, може би вие ще ми направите честта?

– Разбира се, Ваше превъзходителство – каза Хорацио, доволен че най-после може да направи нещо полезно.

– Благодаря. – Брок изпразни чашата си и я поднесе да я напълнят отново. – Добро е! Имате чудесен вкус, Ваше превъзходителство. Кажи, Дърк.

– Аз наистина трябва да ви се скарам, мистър Брок. Непростимо е да се изричат такива думи. Господ…

– Да, сър – каза престорено Брок, – вие бяхте прав. Аз сбърках. Щастливи сме, че вие ни ръководите. Кога ще издадете прокламацията за свободното пристанище?

– Ами, ъ-ъ, няма смисъл да бързаме. Най-напред трябва да се разправим с проклетите анархисти.

– Защо да не решим нещата едновременно? – попита Струан. – Веднага щом се върнем в Хонконг. Защо да не дадем на нашите китайско-британски поданици възможността да се покаят? Да ги депортираме, но без да ги бием и жигосваме. Това е справедливо, нали, Тайлър?

– Щом ти казваш това и ако Негово превъзходителство се съгласи – каза Брок разпалено.

Търговията цъфтеше. „Грей уич“ бе вече надалеч, начело в надпреварата. В Хепи вели никнеха постройки. Между Струан и Кълъм се наблюдаваше открита вражда. А сега и Хонконг можеше да стане свободно пристанище. „Да, Дърк, момчето ми – помисли си той щастливо, – все още има полза от теб. Умът ти сече като бръснач – Цялата тази дяволия е, за да получим свободно пристанище. А след две годинки нашите параходчета ще те разорят.“

– Да, ако и двамата сте съгласни. Но скоро ще трябва да биете и жигосвате.

– Надявам се – каза Лонгстаф. – Отвратителна работа. Все пак трябва да приложим закона и да се разправим със злодеите. Чудесно решение, господа, да озаптим, как ги нарекохте, мистър Брок? А, да – Триадите. В бъдеще ще ги наричаме Триади. Хорацио, направете списък с имената, които ни даде Негово превъзходителство Чинг-со и ние ще го обявим с прокламацията. Запишете следния текст:

„Всички горепосочени тонги се обявяват извън закона и ще бъдат назовавани с общото име Триади. Наказанието за членуване в Триадите ще бъде незабавно депортиране и предаване на китайските власти… Наказанието за подстрекателство към бунт против правителството на Нейно британско величество или Негово височество – Императора на Китай – е смърт чрез обесване.“