Текст книги "Тай-пан"

Автор книги: Джеймс Клавел

сообщить о нарушении

Текущая страница: 36 (всего у книги 52 страниц)

Той я погледна, но не позволи радостта му да проличи. Коремът й беше леко заоблен с четиримесечния плод в утробата. Той я грабна в ръце, целуна я бурно и я повали на леглото, като леко я притисна с тежестта си.

– Внимавай, тай-пан – извика тя задъхано. – Аз да не би една от твои цицорести варварски великанки! Целувки не значат нищо. Сваляй дрехи и тогава ще видим истина!

Той отново я целуна. Тогава тя отново каза с променен глас:

– Сваляй дрехи!

Той се облакъти, погледна я и потърка носа си в нейния, без да я дразни повече:

– Вече няма време. Имам един ангажимент, а освен това трябва да опаковаме багажа.

– За какво да опаковаме? – попита тя учудено.

– Ще се местим на „Рестинг клауд“.

– Защо?

– Нашият фенг шуй тук е лош, момиче.

– О, добре, о, много ужасно добре! – Тя метна ръце около врата му. – Наистина напускаме тука? Завинаги?

– Да. – Тя го целуна, бързо се измъкна изпод ръката му и започна да се облича.

– Мислех, че искаш да се любим – каза той.

– Хм! За какво това доказателство? Аз много добре познавам тебе. Дори да имал курва преди един час, ти достатъчно добре ще надуваш, ще преструваш и заблудиш твоя бедна майка. – Тя се засмя и отново обгърна врата му с ръце. – О, колко хубаво да напускаме лош фенг шуй. Аз бързо ще опаковам.

Изтича до вратата и извика:

– А Сам-а-а-а!

А Сам дотърча тревожно, следвана от Лим Дин, и след бурна крясъци и брътвежи А Сам и Лим Дин хукнаха, като нареждаха към боговете, обзети от огромно, шумно вълнение. Мей-мей се върна ц седна на леглото, като си повяваше с ветрилото.

– Аз опаковам багаж – каза тя весело. – Сега ще помогна на тебе да облечеш.

– Благодаря, но аз мога и сам.

– Тогава ще гледам. И ще търкам твой гръб. Баня чака. Аз много благодарно радостна, че ти решил да заминеш. – Тя продължи да бъбри, без да спира, докато той се преобличаше.

Когато се изкъпа, тя се разкрещя да й донесат горещи кърпи и сама изсуши гърба му, след като ги донесоха. И през цялото време не преставаше да се пита дали е бил с курва, когато е уреждал работите на смешния дребен художник, който така красиво бе нарисувал портрета й. „Не че ме интересува – каза си тя, докато търкаше настървено гърба му. – Само дето не трябва да ходи в тези места. Изобщо не трябва. Ще се развали лицето му. И моето ще се развали. Много ще се развали. Скоро тези кучета – слугите – ще започнат да разпространяват слухове, че не мога да се грижа добре за мъжа си. О, богове, пазете ме от мръсни клюки, пазете него от мръсни проститутки и всякакви такива.“

А Сам и Лим Дин бяха готови едва след залез-слънце и всички бяха изтощени от драматизма и вълнението на заминаването. Кули-та отнесоха багажа. Други останаха търпеливо да чакат до закритата носилка, която щеше да отведе Мей-мей до катера.

Тя беше добре завоалирана. Застана за миг до портата на градината със Струан и огледа първата си къща в Хонконг. Ако не беше лошият фенг шуй и треската, която бе част от злия дух, тя щеше да изпита съжаление, че заминава.

Стояха и се наслаждаваха на приятния сумрак. Около тях бръмчаха няколко комара. Един от тях кацна на крака й, но тя не забеляза.

Комарът пи до насита и после отлетя.

* * *

Струан влезе в голямата каюта на „Уайт уич“. Всички Брокови бяха там и го чакаха, освен Лилибет, която вече беше легнала. Кълъм стоеше до Тес.

– Добър вечер – поздрави Струан. – Сара поднася извиненията си, че не се чувства добре.

– Добре дошъл – каза Брок с груб, тревожен глас и замислено лице.

– Е – засмя се Струан, – не е това начинът да завържем разговор за щастливия повод.

– Не става въпрос за повода, по дяволите, както добре знаеш. Всички ще банкрутираме. Най-малко, ще пострадаме ужасно от тази отвратителна малария.

– Да – отвърна Струан. Усмихна се на Кълъм и Тес и като забеляза безпокойството им, реши веднага да им каже добрата новина. – Чух, че Лонгстаф е наредил да напуснем Куинс таун – каза той нехайно.

– Проклятие! – избухна Горт. – Не можем да напуснем. Вложихме прекалено много пари в земята и сградите. Не можем да заминем. Ако не беше избрал тази проклета долина, дявол да те вземе, ние нямаше…

– Дръж си езика – скара му се Брок. После се обърна към Струан. – Ти ще загубиш повече от нас, за бога, и все пак се усмихваш. Защо?

– Татко – извика Тес, уплашена да не би вечерта им да бъде помрачена от неочаквана разправия, – да пием ли? Шампанското е изстудено и готово.

– Да, разбира се, Тес, скъпа – каза Брок, – но разбираш ли какво каза Дърк? Рискуваме да изгубим ужасно много пари. Ако напуснем долината, бъдещето ни ще бъде черно. И неговото също, по дяволите!

– Бъдещето на „Ноубъл хаус“ е бяло като дувърските скали – каза Струан с равен глас. – И не само нашето бъдеще, но и вашето също. Лонгстаф ще обезщети всички ни за вложените суми в Хепи вели. До последен грош. В брой.

– Това не е възможно! – извика Брок.

– Това е лъжа! – отсече Горт.

Струан се обърна към него.

– Съветвам те, Горт, не ме наричай повече лъжец! – После им разказа за намеренията на Лонгстаф.

Кълъм се възхити от красивия план. Стана му напълно ясно, въпреки че баща му не спомена нито веднъж за това, кой всъщност стои зад решението на Лонгстаф и как същият този човек е манипулирал наместника подобно на марионетка. Вярата на Кълъм в своята собствена годност се разклати. Разбра, че Горт не е напълно прав и че той никога не би могъл да се справи с Лонгстаф, както успя да направи това баща му, и да спаси всички.

– Това е цяло чудо! – възкликна той и хвана ръката на Тес.

– Кълна се във всичко, което е свято, тай-пан, че вземам назад думите си. Извинявам се. Казах онова, защото бях потресен. Сега поднасям извиненията си.

– Дърк – започна Брок с горчив хумор. – Радвам се… наистина се радвам… че ще се сродим. Ти ни спаси главите и това е самата истина.

– Нищо подобно не съм направил. Беше идея на Лонгстаф.

– Правилно – каза саркастично Брок, – така се увеличава властта му. Лайза, дай питиетата, по дяволите! Дърк, ти ни донесе тази вечер голяма новина, която трябва да отпразнуваме. Достави ни радост. Така че да пием и да се веселим. – Той грабна чаша шампанско и когато всички взеха чашите си, вдигна тост. – За Тес и Кълъм и им пожелавам винаги да имат тихо море и спокойно пристанище!

Всички пиха. После Брокови се здрависаха с Кълъм, Струан прегърна Тес и всички бяха дружелюбни. Но само временно. Знаеха това. Днес обаче бяха решили да забравят. Само Кълъм и Тес се чувстваха в безопасност.

Седнаха да вечерят. Тес беше облечена в халат, който подчертаваше вече развитите форми, а Кълъм не можеше да скрие обожанието си. Наляха още вино, смяха се и вдигнаха пак наздравици. В разгара на веселието Струан извади плътен плик и го подаде на Кълъм.

– Малък подарък за вас двамата.

– Какво е това? – попита Кълъм и отвори плика. Тес се надвеси да погледне. В плика имаше някакви документи, един от които бе покрит с китайски йероглифи.

– Това е нотариален акт за земя, която се намира малко над Глесинг пойнт.

– Но там никога не са продавали земя – каза Брок подозрително.

– Негово превъзходителство одобри няколко акта от китайското село, което е владеело земята, преди да се заселим в Хонконг. Парцелът е от тази земя. Сега Кълъм и Тес имат заедно един акър. Гледката е великолепна. О, да, и заедно със земята получавате строителен материал за къща със седем спални, градина и лятна къща.

– О, тай-пан – извика Тес с щастлива усмивка, – благодаря! Много благодаря!

– Наша собствена земя! И наша къща! Наистина ли? – питаше Кълъм, смаян от щедростта на баща си.

– Да, момче. Помислих си, че ще поискате веднага да започнете строежа. Уредих ви за утре по обяд среща с един архитект. Да уточните плановете.

– Утре всички заминаваме за Макао – каза остро Горт.

– Но, Горт, не вярвам да имаш нещо против, ако се забавим с ден-два – каза Кълъм. – Всъщност това е много важно…

– О, да! – извика Тес.

– … а с решението за Куинс таун и с продажбата на земята… – Кълъм спря и се обърна развълнувано към годеницата си. – Суса е най-добрият архитект на Изтока.

– Нашият човек Ремедиус е по-добър – каза Брок, ядосан на себе си, че сам не се е сетил да им предложи същото. Имаше планове да им даде като сватбен подарък една от къщите на компанията в Макао, далеч от влиянието на Струан.

– О, да, много добре, Брок – побърза да каже Кълъм, усетил неговата завист. – Ако останем недоволни от Суса, може би ще разговаряме и с него. Съгласна ли си, Тес? – И после се обърна към Струан. – Не знам как да ти благодаря!

– Няма нужда да ми благодариш, Кълъм. Младите трябва да започнат живота си добре и да имат свой дом – каза Струан, доволен, че бе подразнил Брок и Горт.

– Да – намеси се доволно Лайза. – Свещена истина, за бога.

Брок вдигна документа и започна да го разглежда.

– Сигурен ли си, че актът е действителен? – попита той. – Не е редовен.

– Действителен е. Лонгстаф го утвърди официално. Печатът му е на последната страница.

Брок погледна намръщено към Горт и рошавите му вежди очертаха права линия на повехналото лице.

– Смятам, че не е зле да огледаме по-отблизо тези местни актове.

– Да – съгласи се Горт и погледна Струан в очите. – Може би няма нищо останало за продажба, татко.

– Сигурен съм, че има и други – отговори спокойно Струан, – ако сте склонни да потърсите. Между другото, Брок, предлагам ти да разгледаме нашето положение веднага щом приключим огледа на земята.

– И аз си помислих за същото – каза Брок, – но както и по-рано, ти първи избра и този път.

Той върна нотариалния акт на Тес, която го погали нежно.

– Кълъм, все още ли си заместник-колониален секретар?

– Така е, мисля – засмя се Кълъм, – макар че задълженията ми никога не са били уточнявани. Защо?

– Нищо.

Струан допи виното си и реши, че е време да си тръгва.

– Сега, когато напускаме Хепи вели и считаме, че въпросът е решен, бъдещето на Хонконг е осигурено, особено след като бъде построен новият град за сметка на Короната.

– Да – съгласи се с готовност Брок, отново развеселен, – сега, когато Короната залага заедно с нас.

– В такъв случай, смятам, че няма нужда да бавим повече женитбата. Предлагам да оженим Тес и Кълъм другия месец.

Сякаш удари гръм.

Времето спря за всички. Кълъм се питаше какво може да се крие зад злата усмивка на Горт и защо тай-панът е избрал точно следващия месец, и… о, Боже, нека бъде следващия месец!

Горт бе сигурен, че още на другия месец щеше да загуби влиянието си над Кълъм и че, по дяволите, това изобщо не биваше да се случи. „Каквото и да каже татко, никаква скорошна женитба – каза си той. – Може другата година. Да, може. Какво ли е намислил този дявол?“

Брок също се опитваше да разбере замисъла на Струан, защото положително имаше такъв и той не предвещаваше нищо добро за него и Горт. Инстинктът незабавно му подсказа да забави сватбата. Но се бе заклел пред Бога да им пожелае спокойно пристанище и знаеше, че двамата със Струан, който също се бе заклел, щяха да бъдат обвързани с клетвата.

– Можем да направим съобщението следващата неделя – обади се Струан с цел да наруши тягостната тишина. – Мисля, че ще бъде чудесно да го направим следващата неделя. – После се обърна към Тес. – Какво ще кажеш, момиче?

– О, да, разбира се – отговори тя и протегна ръка на Кълъм.

– Не! – отсече Брок.

– Много е скоро! – озъби се Горт.

– Защо? – попита Кълъм.

– Мислех си за теб, Кълъм – отвърна помирително Горт, – и за тъжната кончина на чичо ти Роб. Ще бъде прибързано и некрасиво. Много некрасиво!

– Лайза, мила – каза Брок тежко, – извинете ни ти и Тес. После ще се съберем да пием порто.

Тес го прегърна бурно и прошепна:

– Моля те, татко.

Четиримата мъже останаха сами. Брок се надигна бавно и намери шише порто. Наля в четири чаши и ги подаде. Струан отпи от виното с вид на познавач.

– Много хубаво порто, Тайлър.

– От трийсет и първа година е.

– Много голяма година за виното.

Последва ново мълчание.

– Ще бъде ли удобно, ако отложим вашето заминаване с няколко дни, мистър Брок? – попита стеснително Кълъм. – Ако е възможно, разбира се. Много ми се иска Тес да види земята и архитекта.

– С опразването на долината, продажбата на земята и всичко друго, сега вече няма да заминем – каза Брок. – Горт и аз няма да заминем. Но Лайза, Тес и Лилибет трябва да отидат в Макао колко то може по-скоро. Там е по-здравословно по това време на годината. И по-хладно. Нали така, Дърк?

– Да. Сега в Макао е много добре – отговори Струан и запали пура. – Чух, че другата седмица ще разследват инцидента с ерцхерцога. – Той погледна изпитателно Горт.

– Това беше нещастие – каза Брок.

– Да – обади се Горт. – Навсякъде стреляха пушки.

– Да – съгласи се Струан. – Точно след като го раниха, някой застреля водача на тълпата.

– Аз го застрелях – каза Брок.

– Благодаря, Тайлър. И ти ли се биеше, Горт?

– Аз бях на носа и направлявах кораба.

– Да – каза Брок. Опитваше се да си спомни дали е видял някой да стреля. Помнеше само, че бе изпратил Горт на носа. – Лош късмет. Тълпите са ужасни и кой може да знае какво ще се случи в подобно време.

– Да – съгласи се Струан. Знаеше, че ако куршумът се окажеше насочен, единственият виновник щеше да бъде Горт, а не Брок. – Наистина лош късмет.

Газените лампи, които висяха от гредата, се люшнаха леко назад с внезапния повей на вятъра. Моряците, Горт, Брок и Струан застанаха мигом нащрек. Брок отвори илюминатора и подуши въздуха. Горт надникна през кърмовите прозорци към морето, а Струан се заслуша в поведението на кораба.

– Нищо няма – заключи Брок. – Посоката на вятъра се промени с няколко градуса, това е всичко.

Струан излезе в коридора да прочете показанията на барометъра. Показваше 29,8, постоянен показател. Налягането на въздуха бе останало почти постоянно в продължение на седмици.

– Стабилно време – каза той.

– Да – отговори Брок. – Но скоро ще се промени и ще трябва да заковаваме летви. Видях, че си пуснал щурмовите котви по-далеч от пристана, в дълбоки води.

– Да. – Струан си наля още порто и предложи шишето на Горт.

– Искаш ли още?

– Благодаря.

– Подушваш ли скорошна буря, Дърк?

– Не, Тайлър. Но обичам да се подготвям своевременно. Глесинг заповяда да бъде подготвена и флотилията.

– По твое предложение ли?

– Да.

– Чух слухове, че ще се жени за сестрата на младия Синклер.

– Имам чувството, че навсякъде се говори за женитба.

– Мисля, че ще бъдат много щастливи – каза Кълъм. – Джордж я боготвори.

– Някак е безсърдечно по отношение на Хорацио – каза Горт, – че сестра му го напуска така неочаквано. Тя е единствената му роднина. Тя също е млада, малолетна.

– На колко години е? – попита Струан.

– На деветнайсет – отговори Кълъм.

Напрежението в каютата нарасна.

– Тес е много млада – обади се Кълъм с болка в гласа. – Не бих искал да й навредя. Макар и, ъ-ъ, можем ли… какво мислите вие, мистър Брок? За женитбата? Другия ли месец да бъде? Всичко, което е най-добро за Тес, ще бъде добро и за мен.

– Тя е още много млада, момче – започна да обяснява Брок – съзнанието му беше замъглено от виното, – но се радвам, че казваш това.

Гласът на Горт бе любезен и спокоен:

– Няколко месеца няма да се сторят много за вас двамата, нали, Кълъм? Следващата година е само след половин година.

– Но януари е чак след седем месеца, Горт – извика Кълъм нетърпеливо.

– Не е моя работа. Това, което е добро за вас двамата, ще бъде добро и за мен. – Горт пресуши чашата си и наля още. – Какво казваш, татко? – попита той, като съзнателно изкара Брок на преден план.

– Ще си помисля за това – каза той, докато разглеждаше чашата си внимателно. – Тя е много млада. Не е прилично да се бърза. Познавате се само от три месеца и…

– Но аз я обичам, мистър Брок – настоя Кълъм. – Три месеца, три години – какво значение има?

– Знаех си, момчето ми – каза любезно Брок. Той си спомни радостта на Тес, когато й каза, че ще приеме Кълъм. – Аз мисля единствено за твоето и за нейното щастие. Нужно ми е време да помисля. – „Да разбера какво си намислил, Дърк.“

– А аз смятам, че ще бъде добре и за тях, и за нас. – Струан усещаше топлотата, излъчвана от Кълъм. – Тес наистина е млада. Но Лайза също беше млада, а и майката на Кълъм. Модерно е хората да се женят млади. Могат да спестят пари. И да си осигурят богато бъдеще. Разбира се, с добър късмет. Така че моето мнение е да се оженят.

Брок потри чело с опакото на ръката си.

– Първо ще размисля, а после ще ви кажа. Идеята е много внезапна, затова е нужно време.

Кълъм се усмихна, трогнат от искреността в гласа на Брок. За пръв път го харесваше и му вярваше.

– Разбира се – каза той.

– Колко време мислиш, че ще ти трябва, Тайлър? – попита безцеремонно Струан. Той видя как синът му омеква пред фалшивата им любезност и почувства, че трябва да употреби настойчивост, за да ги накара да покажат същността си. – Не трябва да държим младите в напрежение, а и предстои да се подготвят планове. Това трябва да бъде най-великолепната сватба в Азия.

– Доколкото си спомням – отсече Брок, – бащата на булката е този, който урежда сватбата. Освен това аз зная много добре кое е правилно и кое не е. – Той усещаше, че Струан го е хванал на въдицата и си играе с него. – Така че всички планове за сватбата ще бъдат направени от наша страна.

– Разбира се – съгласи се Струан, – но кога ще съобщите на Кълъм?

– Скоро – каза Брок и стана. – Да се присъединим към дамите.

– Колко скоро, Тайлър?

– Нали чу какво каза татко? – попита ядосано Горт. – Защо го дразниш?

Но Струан не му обърна никакво внимание, а продължи да фиксира Брок с очи.

Кълъм се страхуваше да не се сбият и Брок да не промени решението си относно техния брак. Същевременно искаше му се да узнае още колко време ще има да чака и се радваше, че баща му настоява пред Брок.

– Моля ви – каза той, – сигурен съм, че мистър Брок няма… че той ще обмисли внимателно въпроса. Нека оставим всичко засега.

– Твоя работа, Кълъм! – каза Струан с престорен гняв. – Но аз искам да съм сигурен, че не те използват и не си играят с теб, по дяволите!

– Това, което казваш, е ужасно! – извика Кълъм.

– Да. Но засега съм уредил нещата си с теб, така че си дръж езика! – Струан се обърна отново към Брок, като съзнаваше, че и двамата с Горт са доволни, задето бе смъмрил Кълъм. – Кажи колко време, Тайлър?

– Една седмица. Нито повече, нито по-малко. – Брок погледна Кълъм и отново гласът му стана любезен. – Няма нищо лошо, момче, когато единият от двама мъже иска време, а другият настоява за отговор. Така трябва да бъде. Една седмица, Дърк. Това удовлетворява ли отвратителните ти обноски?

– Да. Благодаря, Тайлър. – Струан тръгна към вратата и широко я отвори.

– След теб, Дърк.

* * *

В безопасност в собствените си стаи на борда на „Рестинг клауд“ Струан разказа на Мей-мей какво се бе случило.

Тя го изслуша внимателно и остана доволна.

– О, чудесно тай-пан! Много добра работа!

Той съблече палтото си и тя го закачи в гардероба. От ръкава на туниката й падна свитък. Той го вдигна и го погледна.

На свитъка имаше нежна китайска рисунка с водни бои и много йероглифи. Представляваше красив морски пейзаж с две дребни фигурки – мъж, покланящ се на жена – в подножието на висока, забулена в мъгла планина. Близо до скалистия бряг плуваше сампан.

– От къде имаш това?

– А Сам го донесе от Тай Пинг Шан.

– Много е красиво – каза той.

– Да – отвърна спокойно Мей-мей, отново удивена на чудната изобретателност на дядо й. Беше изпратил свитъка на един от своите агенти в Тай Пинг Шан, от когото Мей-мей купуваше от време на време нефрит. А Сам го бе приела, без да подозира нищо, като случаен подарък за господарката й. И макар Мей-мей да бе сигурна, че А Сам и Лим Дин са разгледали много внимателно картината и йероглифите, тя знаеше, че те никога не биха се досетили за тайното послание, което се съдържаше там. Дори личният семеен печат на дядо й бе внимателно подменен с друг. А и стихът „Шест гнезда ще посрещнат орлите, зелен огън ще лумне внезапно. И надежда крилата ще долети със стрелата“ бе така красив и ясен. Никой друг освен нея не можеше да знае, че с това той й благодари за информацията за шестте милиона таела, че „зеленият огън“ означаваше тай-пана и че дядо й ще изпрати някого, който ще носи стрела, за да може тя да го познае, и който ще й помогне.

– Какво означават тези йероглифи? – попита Струан.

– Трудно да превеждам, тай-пан. Не зная всички думи, но казва: „Шест къщи на птици посрещат големи птици, зелен огън ще гори изведнъж и със стрела ще дойде…“ – Тук тя се намръщи, като търсеше английската дума. – „… ще дойде надежда върху крила.“

– Та това е някаква безсмислица, за бога – засмя се Струан.

Тя въздъхна щастливо.

– Обожавам тебе, тай-пан.

– Обожавам те, Мей-мей.

– Следващия път ние ще построим наш дом, като съветваме с господин фенг шуй, моля.