Текст книги "Тай-пан"

Седма глава

– Аз ви казвах, да пукнете дано! – изрече Горт, като се извърна от прозореца на трапезарията и си проби път сред търговците.

– И преди са се събирали тълпи – каза остро Струан. – Знаете, че винаги ги контролират. Мандарините са тези, които им заповядват.

– Да, но не и този път – каза Брок.

– Трябва да се е случило нещо. Засега няма от какво да се безпокоим.

Площадът под тях гъмжеше от развълнувани китайци. Някои носеха фенери, други – факли. Неколцина бяха въоръжени. И крещяха в хор.

– Трябва да са две-три хиляди, копелетата му – каза Брок, после викна: – Хей, Волфганг! Какво кряскат проклетите му езичници?

– Смърт на „проклетите варвари!“

– Колко гадно! – каза Роуч. Той беше дребничък като врабец мъж с мускет, по-висок от самия него.

Маус отново погледна тълпата. Сърцето му биеше учестено, обливаше го пот. Удари ли часът Ти, Господи? Часът на несравнимото Ти мъченичество?

– Ще изляза и ще им говоря, ще проповядвам – каза той гърлено, като едновременно копнееше за тази жертва и се ужасяваше от нея.

– Достойна идея, мистър Маус – одобри Румажи. Очите му сновяха от Маус към тълпата и обратно. – Те би трябвало да се вслушат във вашата проповед, сър.

Струан забеляза струйките пот и невероятната бледност на Маус и го пресрещна близо до вратата.

– Няма да направите такова нещо.

– Време е, тай-пан.

– Няма толкова лесно да си купите спасение.

– Кой сте вие да съдите? – Маус започна да го избутва, но Струан стоеше на пътя му.

– Искам да кажа, че спасението е дълъг и мъчителен процес – каза той любезно. Два пъти преди бе забелязвал същата странност на Маус. Всеки път бе преди сражение с пирати. После, по време на самата битка, Маус бе хвърлял оръжието си и се бе отправял към неприятеля в религиозен екстаз, търсейки смъртта си. – Това е дълъг процес.

– Божественият… божественият покой не се постига лесно – измънка Маус със свито гърло, доволен, че е спрян. Мразеше се, че е доволен да бъде спрян. – Просто исках…

– Съвсем правилно. Известно ми е всичко за спасението – намеси се Мастърсън. Той допря длани, образувайки пирамида, в благочестив жест. – Господ да ни пази от проклетите неверници! Напълно съм съгласен, тай-пан. По дяволите целият този шум. А?

Маус се овладя с усилие. Чувстваше се гол пред Струан, който още веднъж бе проникнал до дъното на душата му.

– Вие сте прав. Да, прав сте.

– Кой ще проповядва Словото, ако вие загинете? – попита Струан, решен да не изпуска Маус от погледа си, в случай че наистина ги нападнат.

– Точно така – отвърна Мастърсън и шумно се изсекна.

– Какъв е смисълът да хвърлят един добър християнин на вълците? Тази сган не е в състояние да слуша проповеди след порядъчна порция камшик. Бог да ни закриля! Да ги вземат мътните, тай-пан, нали ви казах, че ще ни нападнат!

– Как ли пък не! – провикна се Роуч от другия край на стаята.

– Кой, по дяволите, те пита какво мислиш? Просто разговаряме с тай-пана и с преподобния Маус! – възмути се Мастърсън. После се бърна към Маус: – Хайде, помолете се за нас! Нали всички сме християни, за бога. – След това се втурна към прозореца. – Да можеше човек да види какво става навън!

Маус изтри потта от челото си. О, Господи Исусе! Смили се над нас! Нека сподвижници и мисионери продължат делото Ти! Благословен да си, че ми изпрати тай-пан – моите очи и съвест.

– Благодаря, тай-пан, – каза той.

Вратата зейна широко и в стаята нахлуха още търговци. Всички бяха въоръжени.

– Какво, по дяволите, става? Нещо не е наред ли?

– Никой не знае – отвърна Роуч. – Отначало всичко беше спокойно, после изведнъж започнаха да прииждат.

– Обзалагам се, че повече няма да видим горкия Еликсен. Сигурно нещастникът е загубил главата си – занарежда Мастърсън, изпълнен със злоба, и захвана да пълни мускета си. – Тази вечер ще изпукаме в леглата си.

– Млъкни, за бога! – извика Роуч.

– Виж го ти него, намерил с какво да ни утешава! – озъби се към Мастърсън едрият като бик търговец Вивиън. – Върви се изпикай в шапката си!

Другите търговци избухнаха в смях и тогава Горт си проби път към вратата.

– Ще взема моите главорези и ще пратя онези вън по дяволите!

– Не! – Гласът на Струан изплющя като камшик. – Още нищо не са ни сторили. Какво има, Горт? Уплаши се от няколко псуващи мъже?

Горт почервеня и понечи да се спусне към Струан, но Брок го задържа.

– Върви долу! – заповяда той. – Застани на пост в градината и щом се появи китаец, пръсни му черепа!

Горт се овладя с усилие и напусна стаята. Всички заговориха отново.

– Не дразни момчето, Дърк! – каза Брок, като напълни една халба бира и я изпи на един дъх. – Някой ден може да ти пререже гръкляна.

– Така е. Но може и да се научи да се държи по-прилично.

– Извинете ме, мистър Струан – прекъсна го Румажи, чиято любезност бе отстъпила пред страха. – Има ли охрана на задния вход?

– Да, трима от моите хора. Те ще удържат цяла армия от тази паплач.

Сред търговците избухна спор и тогава се намеси Роуч:

– Горт е прав. Трябва незабавно да се измъкваме с бой.

– Така и ще направим – каза Струан и добави: – Ако се наложи.

– Да. – замисли се Брок. – Ако тръгнем веднага, ще си намерим белята. По-добре да останем и да вардим, докато се зазори. Може да се махнат до тогава.

– Какво ще стане, ако не се махнат, а? Кажи ми да знам.

– Тогава ще пролеем кръв. Изпратих тайно трима от моите момци към средата на реката с лорчата. На борда има десет фунта барут.

Струан се засмя:

– Мисля, че мистър Брок заслужава доверие.

– Вие сте истински гений, мистър Брок! – извика Мастърсън. – Три пъти ура за мистър Брок!

Те извикаха ура и Брок се ухили.

– Много ви благодаря, момчета. А сега вървете да спите. В безопасност сме.

– Гот им химел! Погледнете! – Маус беше облещил очи към прозореца.

Под звуците на гонгове и барабани и със запалени фенери на площада се изливаше процесия, идваща от улица Хог. Пред нея крачеха знаменосци с бухалки в ръце и си пробиваха път през тълпата. Отпред вървеше охранен мъж. Богато облечен, но гологлав и без шапка, той залиташе, окован в тежки вериги.

– Господи! – възкликна Струан. – Та това е Тай-сен!

Процесията изви към центъра на площада и спря. Тук бяха всички търговци с изключение на Джин-куа. Церемониалните сановни знаци бяха откъснати от шапките им и сега те стояха разтреперани пред тълпата, която засъска и започна да ги обсипва с подигравки. След малко един висок чернобрад воин, водач на знаменосците, удари по огромен гонг и множеството отново замря.

Появи се открита носилка, нарамена от двама знаменосци, които я внесоха на площада.

На стола, облечен от главата до петите в церемониално пурпурно и сиво облекло, седеше върховният хопо – Хипйа-кхо. Беше мандарин от Манджурия, трътлест и дебел, почти без врат. В ръката си Държеше имперското ветрило на своя сан, изработено от слонова кост и обсипано с нефрити. След като столът на хопото бе положен в Центъра на площада, водачът на знаменосците изкрещя някаква заповед. Всички присъстващи докоснаха три пъти земята с чела и после отново се изправиха.

Хопото разгъна завита на руло хартия и зачете с писклив глас на светлината на фенер, носен от един гвардеец. Брок се обърна към Маус:

– Какво казва?

– Ето го нашия приятел Хау-куа – изписка Мастърсън, – вижте как се тресе целият.

– Моля ви, замълчете! Нищо не мога да чуя – скара им се Маус. Той се надвеси от прозореца и всички наостриха уши:

– Това е заповед на императора – промълви задъхано Маус. – „Предателят Тай-сен, наш досегашен братовчед, да бъде незабавно изпратен в столицата под страх от смъртно наказание и… – нищо не мога да чуя, хайн! Чакайте… – и позорният договор, наречен Чуенпийска конвенция, подписан от него без нашето благоволение, да бъде незабавно анулиран. Варварите се задължават да напуснат царството Кантон и Хонконг под страх да бъдат подложени на бавна и мъчителна смърт…“

– Не го вярвам – засмя се Роуч.

– Млъкни! Остави Волфганг да чуе за какво става дума. – Маус се вслушваше внимателно в кресливите закани, които се разнасяха в зловещата тишина.

– Заповядват да напуснем страната и да платим обезщетение за всички нанесени щети. Не се разрешава никаква търговия освен регламентираната с Осемте правила. Кралица Виктория се задължава да се яви лично в Кантон, облечена в траурни дрехи. Говори се нещо за… звучи като награда за главите ни и още… „в знак на нашето недоволство престъпникът Тай-сен да бъде бичуван публично и да му бъде конфискувана цялата собственост. Треперете пред нашия гняв и изпълнявайте заповедите безпрекословно!“

Главният знаменосец се приближи до Тай-сен и посочи с бухалката си към земята. Бял като платно, Тай-сен коленичи и знаменосецът стовари с все сила бухалката върху гърба му, после отново и отново. Единственият шум, долитащ от площада, бе съскането на камшика. Тай-сен падна по очи на земята и знаменосецът продължи да го налага.

– Не мога да повярвам – продума изумено Мастърсън.

– Това е невъзможно – откликна Маус.

– Щом се осмеляват да сторят това на Тай-сен, кълна се в кръста – те ще ни убият.

– Глупости! Можем да превземем целия Китай по всяко време.

Брок се изкиска.

– Какво смешно има, хайн? – попита нетърпеливо Маус.

– Това би означавало нова война – отвърна Брок, – великолепно! – После погледна подигравателно към Струан. – Казах ли тя, момче? Ето каква е наградата ни за облекчения договор, който сключихме с тази пасмина!

– Това прилича на клопка. – Струан изглеждаше спокоен, но вътрешно беше потресен от това, което ставаше. – Тай-сен е най-богатият човек в Китай. Сега той стана изкупителна жертва на императора, който го осъди на бичуване и конфискация на цялото имущество. Така изглеждат нещата отвън. Всъщност императорът се мъчи да спаси авторитета си.

– Ами твоят авторитет, момче? – Веселието на Брок се бе изпарило. – Не виждаш ли, че си загубен? Край на договора – край на търговията, край на Хонконг и с теб е свършено. А ти ми говориш за авторитет!

– Грешиш, Тайлър. Това е само началото на Хонконг – каза Струан, – началото на много неща.

– Да. Война, по дяволите.

– Да речем, че ще избухне война. Къде тогава е базата на флотата, а? Както винаги, няма голяма полза от Макао. Тъй като е част от сушата, китайците могат да го нападнат всеки момент. Но, кълна се в бога, не и нашия остров. Поне докато го отбранява флотата. Съгласен съм, че ако Хонконг падне, с нас е свършено. Без него ние никога не ще успеем да проведем кампания на север. Никога! Нито пък ще можем да отбраняваме пристанищата и селищата, които ще завладяваме в бъдеще. Чуваш ли, Тайлър. Хонконг е ключът към Китай. Хонконг ни е стиснал за гърлото.

– Знаем как да превърнем един остров в крепост. – Гласът на Брок се извиси над одобрителните възгласи. – Но Хонконг не е единствен, казвам ви. Чъшан е по-добър.

– Много по-лесно е да защитаваме Хонконг, отколкото Чъшан – въодушеви се Струан, като знаеше, че всички са готови за саможертва, включително и Брок. – Цялото ваше скапано бъдеще зависи от това, което наричате „проклета гола скала“.

– Може би да, а може би не – отвърна Брок кисело. – Ще видим. Но ти самият едва ли ще имаш възможност да се радваш на Хонконг. Аз ще получа опело, а ти – кръст.

– Не бъди толкова сигурен.

Очите на Струан отново се обърнаха към площада. Бухалката продължаваше да нанася удари. Беше му жал за Тай-сен, който бе попаднал в клопката, без да иска. Той не беше молил да го назначат за китайски пълномощен министър, напротив, бяха му заповядали ад заеме този пост. Виновна бе епохата, в която живееше. Беше го измамила, а също така беше измамила и Струан, Лонгстаф, Брок и хопото, след като бяха направили първата крачка. Резултатът щеше да е също тъй неумолим като бухалката – както и преди, щяха да предприемат действия срещу Кантон. Първо щяха да превземат подстъпите към града, а после да го обсадят. Нямаше да бързат да го превземат, а щяха първо да поискат откуп. По-нататък, когато през лятото ветровете отново се усилят на север от устието и пристанищата на река Пей Хо, императорът, измамен като всички други, щеше още веднъж да моли за мир. Мирният договор щеше да бъде спазен, тъй като беше справедлив. После, след години, китайците щяха да започнат доброволно да отварят пристанищата си, след като се уверят, че британците са в състояние да им предложат в замяна закони, справедливост, свобода и неприкосновена собственост.

А обикновените китайци искат това, което искаме и ние, мислеше си той – няма никаква разлика между тях и нас. Ние можем да работим всички за благото на всички. Може би ще успеем да помогнем на китайците да отхвърлят варварите на Манджурия. Всичко това ще стане възможно, след като бъде подписан мирен договор, а ние приемем китайското понятие за време и търпеливо започнем да се съобразяваме с техните закони. Времето не се измерва с дни или години, а с векове. Но докато чакаме, можем да търгуваме. Без търговия светът ще заприлича на това, което е бил преди години – ад, в който властва силната ръка и тежката бухалка. Слабите никога няма да наследят земята, но поне могат да бъдат защитени със закон, който да им осигури по-сносен живот.

След стоте удара знаменосецът изправи Тай-сен на крака. От лицето и врата му струеше обилно кръв, а сюртукът на гърба му беше разкъсан и окървавен. Тълпата го обсипа с викове и подигравки. Един от знаменосците удари по гонга, но никой не обърна внимание и той тръгна напред, като размахваше бухалката и раздаваше удари. Разнесоха се викове и тълпата отстъпи, отново смълчана.

Хопото направи повелителен жест с ръка към градината. Носилката бе вдигната и знаменосците тръгнаха напред, размахали бухалки, за да разчистят пътя си към търговците.

– Хайде! – обърна се Струан към Маус и Брок. – Останалите се пригответе за атака!

Той се втурна в градината навън, а Брок и Маус изтичаха подире му.

– Да не си се побъркал? – извика Брок.

– Не.

Наблюдаваха напрегнато как тълпата се раздели на две. Знаменосците се появиха на портата. Без да напуска стола, хопото се провикна важно от носилката. Маус преведе:

– Заповяда да вземем едно копие от указа, мистър Струан.

– Отговорете му, че не сме облечени в церемониалните си дрехи. Такова важно събитие е редно да бъде отбелязано тържествено, с подобаваща церемония.

Хопото беше озадачен. След миг заговори отново:

– Казва: „Варварите нямат никакви церемонии. Те не зачитат абсолютно нищо. Но Небесният син обещава прошка за всички, които се боят от него. Сутринта, в часа на змията, ще чакам да изпратите делегация в палата ми.“

– Кога, по дяволите, е това? – попита Брок.

– В седем часа – отговори Маус.

– Няма да завираме сами главите си в проклетата им примка.

Кажи му да се удави в лайната си – ядоса се Брок.

– Кажи му – поде Струан, – че нямаме право да се срещаме лично с височайшия хопо. Осемте правила повеляват това. Документите трябва да получим чрез Ко-хонга тук, в Селцето. Часът на змията не ни оставя достатъчно време.

Той погледна към небето, което вече розовееше, и попита:

– Кога се пада единайсет часът вечерта?

– В часа на плъха – отговори Маус.

– Тогава кажи му, че ще очакваме да получим документа от Ко-хонга тук, на това място, в часа на плъха, с подобаваща церемония.

Утре вечерта.

– Подобаваща церемония – чудесно, Дърк! Разполагаме с достатъчно време да им приготвим кърваво угощение!

Маус слушаше внимателно хопото.

– Казва, че Ко-хонгът ще предаде указа днес в часа на змията – значи седем часа сутринта. А всички варвари ще напуснат Селцето в часа на овцата – един часа следобед – още днес.

– Кажи му, че един часът следобед не ни оставя никакво време. Утре в часа на овцата.

– Той настоява да опразним Селцето днес в три часа следобед – в часа на маймуната, – а дотогава няма да ни закачат и ще можем да заминем невредими.

– Настоявай – утре, в часа на маймуната.

Хопото каза нещо в отговор и после излая една заповед към знаменосците. Вдигнаха носилката и процесията отново потегли.

– Нарежда да заминем днес в часа на маймуната, значи в три часа следобед.

– Да върви по дяволите!

Струан побесня. Процесията се отправи към улица Хог. Един от знаменосците застави Тай-сен да върви след носилката и всеки път когато той се спъваше, го налагаше с бухалката. Към потока, идващ от площада, се присъединиха още знаменосци. Останалите се разделиха на две групи. Едната се приближи към фабриката и преграда пътя към улица Хог, а другата бе разположена да охранява откъм запад. Постройката бе заобиколена от всички страни.