Текст книги "Тай-пан"

Двадесет и шеста глава

– За бога, Кълъм, не мога да направя нищо повече от теб. В Куинс таун върлува смъртоносна треска. Никой не знае причината. Ето, сега се разболя и малката Карин.

Струан страдаше, че вече цяла седмица нямаше вест от Мей-мей. Близо два месеца бе отсъствал от Хонконг, ако не се смята краткото посещение от два дни, което направи преди няколко седмици. Тогава не устоя на желанието си да види Мей-мей. Тя цъфтеше, караше лека бременност и те бяха повече от всякога доволни, че са заедно.

– Да благодарим на Бога, че последният ни кораб отплава и че утре напускаме Селцето.

– Чичо Роб казва, че това е малария – каза Кълъм разпалено и размаха писмото на Роб, което бе току-що пристигнало. Ужасно се безпокоеше за Тес. Още вчера бе получил от нея писмо, в което му съобщаваше, че заедно с майка си и сестра си са напуснали кораба и са се пренесли да живеят в частично оборудваната фабрика на Брок. Но не споменаваше нищо за малария. – С какво се лекува маларията?

– Не знам. Не съм лекар. Според Роб само няколко лекари смятат, че това е малария. – Струан размаха ожесточено палката за мухи.

– Малария на латински означава „лош въздух“. Това е всичко, което знам. Всеки го знае. Света Богородице, загубени сме, ако въздухът в Хепи вели е лош.

– Казвах ти да не стоим там – избухна Кълъм. – Намразих тази Долина още щом я видях!

– Какво искаш да кажеш, за бога? Да не би да си знаел предварително, че въздухът е скапан?

– Не. Нямах предвид това. Исках да кажа, че намразих мястото, това е всичко.

Струан тръшна прозореца, през който нахлуваше смрад от площада на Селцето, и отпъди още мухи. Горещо молеше треската да не се окаже малария. Ако беше малария, щеше да пострада всеки, който оставаше да пренощува в Хепи вели. Всички знаеха, че почвата в някои части на света е отровена от малария и по някакви причини нощем изпуска отровни газове.

Според Роб треската бе започнала загадъчно преди четири седмици. Първо поразила китайските работници. След това други – тук европейски търговец, там дете. Но само в Хепи вели. Никъде другаде в Хонконг. Сега четиристотин или петстотин китайци бяха болни и двадесет или трийсет европейци. Китайците бяха ужасно наплашени и суеверно вярваха, че боговете ги наказват, задето работят в Хонконг, въпреки декрета на императора. Само по-големите надници ги караха да се завърнат.

А сега и малката Карин се разболяла. Писмото на Роб завършваше с думите:

„Сара и аз сме отчаяни. Болестта протича коварно. Половин ден ужасна треска, кратко подобрение и два или три дни още по-жестока треска. Цикълът се повтаря отново и отново, като всеки пристъп е по-тежък от предишния. Лекарите дадоха на Карин пургатив каломел в максимално допустима доза. Пускаха кръв на бедното дете, но без особени надежди. Бог да ни е на помощ, мисля, че Карин е загубена.“

Струан се отправи към вратата! Божичко! Първо бебето, сега Карин! В деня след бала Сара бе родила син – Локлин Рос. Но детето се оказва хилаво, лявата му ръка – увредена. Раждането бе много трудно, за малко не умря. Но тя преодоля тежката родилна болка и въпреки че млякото й прокисна и косата посивя, силите й постепенно се възвърнаха. Когато Струан се върна да види Мей-мей, той посети и Сара. В лицето й се бяха врязали дълбоки бръчки на страдание и горчивина и тя бе заприличала на старица. Той се натъжи още повече, когато видя бебето – безжизнена лява ръка, хилаво, плачещо жално, без надежда да оживее. „Чудно дали не е умряло бебето – помисли си Струан, като дръпна силно вратата. – Роб не споменава нищо за него.“

– Варгас!

– Да, сеньор?

– Боледували ли сте някога от малария в Макао?

– Не, сеньор. – Варгас пребледня. Синът и племенникът му работеха за „Ноубъл хаус“ и сега живееха в Хонконг. – Сигурни ли са, че е малария?

– Не, само някои от лекарите смятат така. Не всички. Намерете и му кажете, че веднага искам да се срещна с Джин-куа! Да дойде с него!

– Да, сеньор. Негово превъзходителство ви е поканил да вечеряте с него и ерцхерцога довечера в девет часа.

– Приемете от мое име.

– Да, сеньор.

Струан затвори вратата и седна мрачен. Беше облечен в тънка риза без шалче, леки панталони и обувки. Другите европейци го смятаха за луд, задето рискува да се разболее от коварната простуда, причинявана, както всички знаеха, от летните ветрове.

– Не може да е малария – заключи той, – не е това. Нещо друго е.

– Островът е прокълнат.

– Престани да говориш като жена.

– Преди да дойдат кулитата, нямаше никаква треска. Освободи се от тях и ще се избавиш от болестта. Те я носят в себе си. Те са виновни.

– Откъде да знаем, Кълъм? Приемам, че началото води от тях. Съгласен съм, че живеят по ниските места. Също така, че човек може да заболее само ако диша отровния нощен въздух. Но защо има треска само в долината? Само в Хепи вели ли има лош въздух? Въздухът си е въздух, за бога, и почти през цялото денонощие подухва лек ветрец. Как да обясним това?

– Много лесно – такава е Божията воля.

– Що за отговор, по дяволите.

Кълъм скочи на крака.

– Моля те да не ругаеш!

– А аз те моля да си спомниш, че неотдавна изгаряха на клада хора, които твърдяха, че Земята се върти около Слънцето. И това ли е Божия воля?

– Каквото и да мислиш ти, Бог има огромно и постоянно значение в нашия живот. Това, че треската се появи точно в мястото, където избрахме да се заселим, е проявление на Божията воля, убеден съм в това. Не можеш да го отречеш, след като не можеш да докажеш противното, както и аз не мога да го докажа. Но вярвам, а и много Други също вярват, че трябва да напуснем Хепи вели.

– В такъв случай ще трябва да напуснем и Хонконг.

– Бихме могли да строим близо до Глесинг пойнт.

– Знаеш ли колко пари аз и всички търговци сме вложили в Хепи вели?

– Знаеш ли колко ще струват парите ти, когато си на шест фута под земята?

Струан изгледа сина си хладно. От седмици насам усещаше, че враждебното чувство на Кълъм става все по-реално. Но това не го вълнуваше. Знаеше, че с придобиването на знания Кълъм ще иска да осъществява собствените си идеи и да печели по-голяма власт. „Така и трябва да бъде“ – казваше си Струан, много доволен от развитието на сина си. Същевременно той се безпокоеше за неговата безопасност. Кълъм прекарваше прекалено дълго в компанията на Горт и беше безкрайно доверчив.

Преди десет дни се бяха скарали жестоко. Кълъм развиваше някакви теории за параходите, явно идеи на Горт, и Струан възрази. Тогава Кълъм заговори за враждата между Брок и Струан и заяви, че младото поколение няма да допусне грешките на родителите си. Горт знаел, че старото поколение се мъчи да увлече след себе си и младото, но той бил съгласен да забравят враждата и да помирят бащите. Когато Струан започна да спори, той отказа да го слуша и изхвърча гневно навън.

Освен това се появи нов проблем – Тес Брок.

Кълъм никога не говореше за нея пред баща си, нито бащата говореше пред сина. Но Струан знаеше, че той умира за нея и това чувство замъглява разсъдъка му. Спомняше си своята собствена младост, как бе копнял за Роналда. Всичко на тази възраст изглеждаше така важно, така ясно и чисто.

– Ех, синко, не се вълнувай – каза му той сега, като искаше да избегне разправията. – Денят е горещ и влияе на нервите ни. Седни и се опитай да се отпуснеш. Малката Карин и много от нашите приятели са заболели. Чух, че и Тилмън е пипнал треската, а кой знае още колко други.

– А мис Тилмън?

– Не вярвам.

– Горт каза, че утре затварят фабриката си. Той заминава за Макао, където ще прекара лятото. Всички Брокови заминават.

– Ние ще заминем за Хонконг. Фабриката тук няма да бъде затворена.

– Горт каза, че по-добре е да се летува в Макао. Той има там къща. Ние също имаме някакъв имот, нали?

Струан се размърда на стола.

– Да. Ако искаш около една седмица отпуска, прекарай я в Макао, но после веднага се връщай в Куинс таун. И повтарям – внимавай! Горт не ти е приятел.

– А аз повтарям, че е.

– Той се опитва да те дестабилизира и някой ден ще те унищожи.

– Грешиш. Аз го разбирам. Харесвам го. Ние се разбираме чудесно. Лесно ми е да разговарям с него, харесвам компанията му. И двамата знаем, че не проумяваш това – баща му също, – но трудно е да ти обясня.

– Прекрасно разбирам мотивите на Горт, по дяволите!

– Нека не ги обсъждаме.

– Мисля, че трябва. Горт те е омаял. Това е смъртна заплаха за Струан.

– Погледни на Горт от друг ъгъл. Той е мой приятел.

Струан отвори една кутия и извади хаванска пура, после реши, че е дошъл удобният момент.

– Мислиш ли, че Брок би одобрил брака ти с Тес?

Кълъм се усмихна и каза спонтанно:

– Защо не? Горт е съгласен.

– Говорихте, ли с Горт?

– Не съм говорил с теб. Нито пък с някой друг. Защо тогава да обсъждам този въпрос с Горт?

– Тогава откъде знаеш, че той е съгласен?

– Не знам. Но просто съдя от думите му. Непрекъснато повтаря как добре се разбираме с Тес, колко й е приятна моята компания, насърчава ме да й пиша и тем подобни.

– Смяташ ли, че нямам право да те питам какви са ти намеренията спрямо Тес Брок?

– Положително имаш право. Аз просто, ъ-ъ… имам намерение да се оженя за нея. Но не съм казвал нищо на Горт. – Кълъм спря смутено и избърса челото си. Тай-панът докосна толкова неочаквано най-съкровената му мисъл, че го извади от равновесие и въпреки желанието си да разговарят за това, сега се страхуваше да не би любовта му да бъде осквернена. „Дявол да го вземе, трябваше да се подготвя“ – помисли си той и продължи да говори, без да мисли и без да може да спре. – Но не мисля, че… чувствата ми към мис Брок са в момента от значение. Нищо не сме си казали и няма нищо… Виж какво, моя работа си е какво чувствам към мис Брок.

– Разбирам, че така мислиш – каза Струан, – но това не значи, че си прав. Не смяташ ли, че могат да те използват?

– Кой да ме използва? Мис Брок ли?

– Горт. Или Брок.

– Не мислиш ли, че омразата ти към тях двамата влияе на всичките ти решения? – викна ядосано Кълъм.

– Да. Прецених и тази възможност. А ти, Кълъм? Мислил ли си изобщо, че е възможно да те използват?

– Да кажем, че си прав. И, да кажем, се оженя за мис Брок. Не печелиш ли и ти нещо?

Струан се зарадва, че засегнаха и този въпрос.

– Не. Защото станеш ли тай-пан, Горт ще те изяде. Ще ти вземе всичко, което имаме, и ще те унищожи… за да заграби „Ноубъл хаус“.

– Защо да унищожава съпруга на сестра си? Защо да не обединим компаниите си – Брок и Струан? Аз въртя търговията, той движи корабите.

– А кой е тай-панът?

– Ще делим и това – Горт и аз.

– Не може да има повече от един тай-пан. Това означава името. Такъв е законът.

– Но твоят закон противоречи на моя закон. Или на Горт. Можем да се поучим от грешките на другите. Ще имаме голямо преимущество, ако слеем компаниите си.

– Точно това ли възнамерява да направи Горт? – Струан се питаше дали не се е заблудил по отношение на Кълъм. Точно увлечението му към Тес и доверието му в Горт можеха да бъдат използвани за унищожаването на „Ноубъл хаус“. Брок и Горт щяха да получат всичко, което искат. „Още само три месеца и аз заминавам за Англия. Мили Боже!“ – Това ли? – повтори той.

– Никога не сме разговаряли по въпроса. Говорили сме за търговията, корабостроителството и компаниите най-общо. И как да ви сдобрим. Но наистина бихме спечелили много от това да се слеем, нали?

– Но не и с тези двамата. Ти още не си от тях. Засега.

– Но един ден ще съм.

– Може би. – Струан запали пурата. – Наистина ли смяташ, че ще можеш да контролираш Горт?

– Може би няма да стане нужда да го контролирам. Нито пък той мене. Да речем, че наистина се оженя за мис Брок. Горт си има компания и ние също. Отделно един от друг. Пак ще можем да се конкурираме. Но приятелски. Без омраза. – Кълъм заговори с по-твърд глас: – Да предположим за момент, че съм тай-пан. Брок има любима дъщеря. Спечелвам нейното благоволение и това на Горт. Като се оженя за нея, аз просто ще предразположа Брок към мен и в същото време ще натрупам опит. Ще отклонявам всякакви предложения за сливане на компаниите. После ще диктувам моите условия. Чудесен и безопасен план. Да върви по дяволите момичето. Само ще я използвам, за да възвися славата на „Ноубъл хаус“.

Струан не каза нищо.

– Не си ли мислил ти по тези възможности, и то безпристрастно продължи Кълъм. – Бях забравил, че си достатъчно проницателен, за да не забележиш, че съм влюбен в нея.

– Да – каза Струан и внимателно изтърси пепелта от пурата си в сребърния пепелник. – Съвсем безпристрастно обмислих въпроса за теб… и за Тес.

– И какво е заключението ти?

– Че опасностите за теб са по-големи от преимуществата.

– Значи ти съвсем не одобряваш намерението ми да се оженя за нея?

– Не одобрявам и това, че я обичаш. Но истината е, че я обичаш или си въобразяваш това. Има и друга истина – че ще се ожениш за нея, ако ти се удаде възможност – Струан дръпна силно от лулата. – Смяташ ли, че Брок ще одобри?

– Не знам. Не вярвам и Господ да ми е на помощ.

– А аз вярвам и Господ да ти е на помощ.

– Но ти няма да одобриш.

– Казах ти веднъж. Има само един човек на тази земя, на когото можеш напълно да се довериш. В случай че не намислиш да се опълчиш срещу „Ноубъл хаус“.

– Нима мислиш, че такава женитба е против интересите на компанията?

– Не казах това. Казах, че ти не разбираш каква опасност те грози. – Струан загаси пурата си и стана. – Тя и без това е малолетна. Би ли я чакал пет години?

– Да – отговори той, ужасен от големия срок. – Да, кълна се в Бога. Ти не знаеш какво означава тя за мен. Тя е… единственото момиче, което наистина обичам. Аз няма да се променя и ти не можеш да разбереш това. Да, ще чакам пет години. Обичам я.

– А тя обича ли те?

– Не зная. Аз… мисля, че ме харесва. Моля се да е така.

„О, Господи, какво да правя?“

„Слава богу, че вече не съм толкова млад – помисли състрадателно Струан. – Сега знам, че любовта е като морето – понякога спокойна, а понякога бурна. Опасна е, красива, смъртоносна, животворна. Но никога постоянна, а променлива. И уникална само за един кратък миг в очите на времето.“

– Нищо няма да правиш, момче. Но още тази вечер ще говоря с Брок.

– Не – извика уплашено Кълъм. – От това зависи моят живот. Не искам ти да…

– Това, което искаш да направиш, е в разрез с моите интереси и с тези на Брок – прекъсна го Струан. – Ще говоря с Брок.

– Значи ще ми помогнеш?

Струан прогони една муха от лицето си.

– Какво ще кажеш за двайсетте гвинеи, Кълъм?

– Какво?

– Моите пари за ковчега. Двайсетте златни монети, които Брок ми даде и ти задържа. Забрави ли?

Кълъм отвори уста да каже нещо, но се отказа.

– Да. Забравих ги. Просто изхвръкнаха от главата ми. – В очите му се изписа дълбока мъка. – Защо да те лъжа? Едва не те излъгах. Това е ужасно.

– Да – потвърди Струан, доволен, че синът е издържал още един изпит и научил още един урок.

– И какво монетите?

– Нищо. Освен това, че трябва да не ги забравяш. Това е Брок. Горт е още по-лош, защото той дори не притежава щедростта на баща си.

* * *

Беше почти полунощ.

– Седни, Дърк – каза Брок и потри брадата си. – Грог, бира или бренди?

– Бренди.

– Бренди, а! – поръча Брок на един слуга, после посочи към храната на масата, която бе осветена ярко от свещите. – Подкрепи се, Дърк – каза той и се почеса под мишниците, които бяха покрити със струпей, причинени от горещината, които сърбяха. – Скапано време! Защо, дявол да те вземе, не страдаш и ти като нас?

– Живея както трябва – отговори Струан и протегна удобно крака. – Казвал съм ти милион пъти. Ако се къпеш четири пъти на ден няма да получиш тези струпеи. Ще изчезнат въшките и…

– Това няма нищо общо с болестта – каза Брок. – Това са глупости. Противоречи на природата, по дяволите. – Той се засмя. – Тези, които казват, че другаруваш с дявола, може би са познали защо си такъв, какъвто си. А? – Той пъхна своята празна сребърна чаша от половин галон в ръката на слугата, който веднага я напълни от едно малко буренце с бира, поставено до стената. На рафтовете наблизо бяха сложени мускети и ками. – Но ти скоро ще си получиш наградата, нали, Дърк? – Брок наведе широкия си палец надолу.

Струан взе голямата и кръгла като балон кристална чаша и помириса питието.

– Ще получим наградите си, Тайлър? – Струан задържа чашата близо до носа си, за да може миризмата да неутрализира вонята на стаята. Почуди се дали и Тес смърдеше като баща си и майка си и дали Брок съзнава целта на посещението му. Прозорците бяха здраво затворени, за да изолират нощния въздух и невероятния шум, идващ от площада.

Брок изръмжа и вдигна пълна чаша, после пи жадно. Бе облечен в обичайния си вълнен редингот, с дебели долни дрехи, висока яка и жилетка. Той изучаваше мрачно Струан. Гостът изглеждаше спокоен и силен в леката си риза, белите панталони и полуботушки. Светлината на свещта огряваше червено-златистите косъмчета на широката му гръд.

– Сякаш си гол, приятел. Направо отвратително.

– Това ще бъде следващата мода, Тайлър. Наздраве! – Струан вдигна чашата си и те пиха.

– Говорим за дявола, та се сетих. Чух, че Морийн Куанс е стъпила на шията на бедния Аристотел. Говори се, че си заминават в Англия със следващия кораб.

– Или ще избяга, или ще си пререже гърлото преди това.

Брок се ухили.

– Не съм се смял толкова много, както тогава, когато изведнъж изникна на бала. – Той махна с ръка на слугата, че е свободен. – Чух, че всичките ти кораби заминали.

– Да. Великолепен сезон, нали?

– Мда-а. Ще е по-добре, ако „Грей уич“ пристигне пръв в град Лондон. Чух, че е един ден по-напред от твоя кораб. – Брок отпи голяма глътка от бирата. Потеше се обилно. – Джеф Купър каза, че отплувал последният му кораб, значи Уампоа е чист.

– Ще останеш ли в Кантон?

Брок поклати отрицателно глава.

– Утре заминаваме за Куинс таун, после за Макао. Но фабриката ще остане отворена, не като по-рано.

– Лонгстаф остава. Преговорите продължават, предполагам. – Струан чувстваше напрегнатата атмосфера и безпокойството му се усили.

– Знаеше, че все още не можеше да има разрешение. – Брок въртеше превръзката на окото си. Вдигна я наполовина и разтри набраздения белег върху празната очна кухина. Връзката, която държеше превръзката от години, бе издълбала червен улей в челото му. – Горт каза, че най-малкото дете на Роб се разболяло от треска.

– Да. Предполагам, че Кълъм му е казал.

– Мда-а. – Брок забеляза остротата в гласа на Струан. Отпи голяма глътка от бирата и изтри пяната от бакенбардите си с опакото на ръката си. – Съжалявам да чуя това. Лош късмет. – Той пи отново. – Твоето и моето момче станаха големи приятели.

– Ще се радвам, ако пак съм на път – каза Струан, като се направи, че не забелязва намека. – Този следобед разговарях дълго с Джин-куа. За треската. Доколкото знае, никога преди това не са имали тази болест в Квантунг.

– Ако е наистина малария, ще си имаме големи неприятности. – Брок се протегна и взе фенер от пиле. – Хапвай си. Чух, че цената на кулитата се е покачила. Цените в Хонконг растат ужасно.

– Но не толкова, че да ни заболи. Треската ще мине.

Брок размърда мъчително търбуха си и пресуши чашата.

– Искаше да ме видиш насаме, така ли? Да си поговорим за треската ли?

– Не – каза Струан с чувството, че е омърсен от вонята и парфюма на Брок, от миризмата на вкисната бира. – Отдавна си бях обещал да ти сваля кожата с камшик.

Брок вдигна звънчето от масата и ожесточено го размаха. Звукът отекна в стените. Вратата не се отвори веднага и той отново зазвъня.

– Тази проклета маймуна – каза той. – Трябва да го изритам по задника! – Той се върна при бурето с бира, напълни отново чашата си и седна, вперил поглед в Струан. И зачака. – Е, за какво си дошъл?

– Заради Тес Брок.

– Така ли? – каза Брок, учуден, че Струан желае да ускори вземането на решението, което толкова бе измъчвало него, а без съмнение и Струан.

– Синът ми е влюбен в нея.

Брок обърна още една чаша бира и отново изтри уста.

– Срещнали са се само един път. На бала. После са се разхождали следобедите с Лайза и Лилибет. Три пъти.

– Да. Но въпреки това, той е влюбен в нея. Твърди, че е така.

– Сигурен ли си?

– Да.

– Какво мислиш по въпроса?

– Че е най-добре да го обсъдим заедно. Открито.

– Защо сега? – попита Брок подозрително, като се опитваше да разбере отговора. – Тя е много млада, както знаеш.

– Да, но достатъчно голяма да се омъжи.

Брок замислено повъртя чашата, като оглеждаше отражението си в полираната сребърна повърхност. Питаше се дали е разбрал правилно Струан.

– Да не би да ми правиш официално предложение за ръката на Тес?

– Това е задължение на сина ми, не мое. Но ние ще проведем неофициален разговор първо.

Брок попита отново:

– Какво мислиш за връзката им?

– Знаеш мнението ми. Аз съм против. Не ти вярвам. Не вярвам и на Горт. Но Кълъм е на друго мнение и ме застави да дойда, защото един баща не може винаги да постигне това, което иска за сина си.

Брок си помисли за Горт. Заговори с несигурен глас:

– Ако толкова желаеш да му се противопоставиш, натрий му носа и го разкарай оттук. Не е трудно да се отървеш от този младок.

– Знаеш, че ръцете са ми вързани – отговори горчиво Струан. – Ти имаш трима синове – Горт, Морган и Том. Сега аз имам само Кълъм. Така че каквото и да правя, той трябва да ме последва.

– А Роб и синовете му? – попита Брок, доволен, че правилно е разбрал чувствата на Струан и че сега може да го разиграва както си иска.

– Знаеш отговора и на този въпрос. Аз създадох „Ноубъл хаус“, не Роб. А ти какво мислиш, а?

Брок изпи замислено чашата. Отново звънна със звънеца. Отново не последва отговор.

– Ще си направя жартиери от червата на тази маймуна! – Стана и започна отново да пълни чашата си. – Аз също съм против тази връзка – каза той грубо. Видя, че по лицето на Струан се изписа изненада. – Но въпреки това съм готов да приема сина ти, ако той поиска съгласието ми.

– Така си и мислех, по дяволите! – каза Струан и стана от стола, стиснал юмруци.

– Зестрата й ще бъде най-богатата в Азия. Те ще се оженят следващата година.

– Предпочитам да те видя в ада преди това.

Двамата мъже се изправиха застрашително един срещу друг.

Брок видя същото изваяно лице, което бе виждал преди трийсет години, излъчващо същата жизнена енергия. Същото несъмнено качество, което караше цялата му душа да реагира така бурно. „По дяволите! – изруга той. – Не разбирам защо този дявол се изпречи на пътя ми!“

– Това ще стане по-късно. Най-напред ще се оженят, както се полага. Ти наистина си с вързани ръце. Не съм го скроил аз и това е наистина жалко. Не аз развявам бедния ти късмет в лицето. Но си мисля през цялото време, както и ти, за тях двамата и за нас и мисля, че ще е най-добре и за тях, и за нас.

– Знам какво си намислил. И Горт също.

– Кой знае какво ще стане, Дърк? Може в бъдеще да се обединим.

– Но не, докато съм жив.

– От друга страна, можем да останем разделени: ти да запазиш своето и ние нашето.

– Няма да ти помогне една женска фуста да грабнеш и да унищожиш „Ноубъл хаус“!

– Сега ме чуй, по дяволите! Ти подхвана този въпрос! Каза да говорим открито и аз не съм свършил. Така че слушай! Или си загубил смелостта си, както загуби обноските и ума си.

– Добре, Тайлър – каза Струан и си наля още бренди. – Кажи какво мислиш.

Брок се отпусна леко, седна отново и обърна бирата си.

– Мразя те и винаги ще те мразя. И аз ти нямам доверие. До гуша ми дойде да убивам, но се заклевам в Исуса Христа, че ще те убия в деня, когато те видя да се изправиш срещу мен с бич в ръка. Но не аз започнах тази битка. Не. Не искам да те убивам, а просто да те смачкам. Но все си мисля, че младите могат да поправят това, което ние… което не беше възможно за нас. Така че казвам: каквото ще бъде, да бъде. Ако ще се сливаме, нека да се слеем. Те ще решават това, не ти и аз. Ако няма да се слеем, отново ще решат те. Каквото и да правят, решението ще е тяхно. Не наше. И така – мисля, че бракът ще бъде добър.

Струан изпразни чашата си и я постави на масата.

– Никога не мислех, че ще паднеш, че ще паднеш толкова ниско и ще използваш Тес, въпреки че като мен си против брака.

Този път Брок погледна Струан спокойно:

– Не използвам Тес, Дърк. Това е Божията правда. Тя обича Кълъм и това е житейската правда. Това е единствената причина, за да говоря така. Ние и двамата сме с вързани ръце. Нека погледнем нещата реално. Те са като Ромео и Жулиета, за бога, и аз се страхувам. А и ти също ако искаш да знаеш истината. Не искам моята Тес да завърши с мраморна плоча, защото те ненавиждам. Тя го обича и аз мисля за нея.

– Не вярвах.

– Нито пък аз, по дяволите! Но Лайза ми писа пет-шест пъти за Тес. Казва, че мечтаела, въздишала и говорела за бала, но само за Кълъм. А Тес ми писа шестнайсет пъти за това какво казал Кълъм и какво не казал Кълъм, какво казала тя на Кълъм, как я погледнал и как й отговорил, докато най-накрая помислих, че ще се пръсна. О, да, тя наистина го обича.

– Но това е детска любов. Тя не означава нищо.

– Мили боже, ти си ужасно твърдоглав човек и не искаш да разбереш. Грешиш, Дърк. – Брок внезапно се почувства уморен и много стар. Искаше да сложи край на това. – Ако не беше бала, никога нямаше да се случи. Ти я избра за първия танц. Ти я посочи да спечели наградата. Ти…

– Не аз! Сергеев я избра!

– Истина ли е това?

– Да.

Брок втренчи поглед в Струан.

– Тогава може би това е Провидението. Тес не беше най-красиво облечената дама. Знаех си. Всички знаеха – освен Кълъм и Тес. – Той пресуши чашата и я остави на масата. – Ето моето предложение. Ти не обичаш своя Кълъм така, както аз обичам Тес, но нека им пожелаем попътен вятър, открито море и спокойно пристанище. Момчето го заслужава. С тази могила той спаси врата ти, защото, кълна се в Христос, щях да те удуша с нея. Ако ти трябва битка, ти си я получи. Ако ми попадне прът в ръцете, за да те пребия в честна битка, кълна се в Христос, пак ще го направя. Но не и тях двамата. Дай им попътен вятър, открито море и спокойно пристанище, за да вървят с Бога напред, а?