Текст книги "Тай-пан"

Двадесет и втора глава

Кълъм се покланяше учтиво.

– Добър вечер – казваше той автоматично и празничната тълпа поглъщаше някой нов гост. Почти един час той стоя до баща си и чичо си, приемаше гостите им и чакаше с нетърпение да свърши ритуалът.

Огледа танцовата площадка. Сред голите рамена, многоцветните наметала, бляскавите униформи и непрекъснато трепкащите той откри Мери Синклер. За момент се ядоса, че тя говори с Глесинг. Но после реши, че не бива да я ревнува. Явно Мери е най-красивата жена тук и Джордж има пълно право да е с нея. Ни най-малко не е виновен.

Издигнаха две платформи за оркестър от двете страни на кръга – едната за флотските музиканти, а другата за армейците. Когато адмиралът чул, че генералът се съгласил да помогне за вечерта, той направил същото.

Войниците, облечени в алени униформи, вече свиреха. Всички чакаха с нетърпение да започнат танците, но първо трябваше да пристигне Лонгстаф. А той закъсняваше, както обикновено.

Кълъм се поклони на още един, после на друг от гостите и забеляза с облекчение, че върволицата изтънява. Погледна към брега, където наредени в редица фенери очертаваха пътя за посетителите от лодките, и видя катера на Лонгстаф да докосва брега. Помогнаха на наместника, на ерцхерцога и на адмирала да слязат от катера. „Добре. Скоро ще започне“ – помисли си Кълъм. Отново очите му зашариха наоколо и този път се спряха на Мануелита де Варгас. Тя го наблюдаваше над ветрилото. Беше красива – бяла кожа, тъмни очи, мантиля в черните коси. Кълъм се усмихна и леко се поклони. Очите на Мануелита се присвиха и тя затрепка с ветрилото си, а после се извърна. Кълъм си обеща, че ще танцува поне един танц с нея.

Изтупа няколко прашинки от реверите си. Знаеше, че е облечен по последна английска мода – далеч по-добре от много други хора тази вечер. Палтото му беше небесносиньо с тъмносини копринени ревери, тясно в кръста и разширено в ханша. Бледосини прилепнали панталони, затъкнати в меки черни полуботушки. Косата му се къдреше зад ушите и около високата колосана яка. Шивачът на Роб бе свършил много добра работа. И така евтино! Със сто и петдесет гвинеи на месец можеше да купи десетки превъзходни костюми и ботуши. Животът бе чудесен!

Той се поклони, когато мина още една група от гости, и усети, че след тях се разнесе миризма на стара пот, примесена с парфюм. Странно, чудеше се как не бе забелязал по-рано. Сега можеше да усети миризмата на другите хора и те наистина воняха. Действително се чувстваше по-добре, много по-добре, откакто се къпеше всеки ден и сменяше дрехите си. Тай-панът бе излязъл прав.

Той погледна баща си, който бе увлечен в разговор с Морли Скинър. Кълъм чувстваше, че хората го гледат и че изражението му е неприязнено. Що се отнасяше до хората, те не забелязваха никаква промяна в отношенията между бащата и сина. Всъщност чувството им бе прераснало в учтива студенина. Откакто бе започнала играта, Кълъм откри, че му е по-лесно да поддържа заблудата на обществено място. „Бъди честен, Кълъм – си казваше той. – Ти повече не го боготвориш. Все още го уважаваш, но… той е еретик, прелюбодеец и опасен човек. Така че това не е преструвка. Изстинал си към него. Внимавай!“

– Хей, Кълъм!

– Какво, чичо?

– О, нищо. Просто трябва да празнуваме тази нощ.

Кълъм прочете тревогата в очите на Роб, но не каза нищо, а се обърна да приветства други гости и да следи с поглед Мери и от време на време Мануелита. Реши да не казва на Роб какво се е случило между него и баща му на върха на планината.

– Сигурно не познавате племенника ми Кълъм. Кълъм, това е мис Тес Брок.

Кълъм се обърна. Сърцето му подскочи и той се влюби.

Тес беше направила реверанс. Полата на роклята й бе огромна и силно бухнала – бял копринен брокат над водопад от фусти, които извираха като пяна изпод подгъва на полата. Кръстчето й изглеждаше невероятно малко под надутия, силно изрязан корсаж. Русата й коса падаше на меки къдрици върху голите рамене. Кълъм видя, че очите й са сини, а устните – предизвикателни. И го гледаше точно така, както той гледаше нея.

– За мен е чест да се запозная с вас. – Той чу своя глас, сякаш говореше някой друг. – Може би ще ме удостоите с честта да танцувате с мен първия танц.

– Благодаря, мистър Струан. – Гласът й звънна като камбанка. В следващия миг бе изчезнала.

Лайза ги наблюдаваше внимателно. Видя изражението на лицето на Кълъм и чу отговора на Тес. „О, Господи, нека стане, нека!“ – мислеше си тя, докато следваше Брок към другия край на градината.

– Не познах мъничката Тес – казваше Струан на Роб. Той също забеляза разменените погледи между сина си и момичето на Брок и в главата му бликнаха мисли за предимствата и опасностите, които криеше една евентуална връзка между двамата млади. Боже милостиви!

– Не. Погледни Брок. Той ще се пръсне от гордост.

– Да.

– И погледни Мери. Никога не съм мислил, че може да изглежда така… така изумителна.

– Да. – Струан погледна за миг към Мери. Черната рокля подчертаваше необичайната прозрачна бледност на лицето й. После разгледа внимателно Мануелита, а след това отново Тес. Тя се усмихна на Кълъм, който отвърна на усмивката й също така открито.

„Господи – мислеше си той, – Кълъм Струан и Тес Брок.“

– По дяволите Шекспир! – каза, без да иска.

– Какво, Дърк?

– Нищо. Казах, че Мери ще се състезава за наградата.

– Тя принадлежи към друга класа – обади се Куанс, който минаваше покрай тях, и им намигна, – не към класата на Мануелита де Варгас.

– Или на Шиваун, която не се знае кога ще ни удостои с присъствието си.

– На възхитителната мис Тилмън? Чух, че била облечена само в панталон и тънка дантела, нищо друго! Кълна се в големите кълба на Юпитер!

– А, Аристотел! – каза Джеф Купър, като се приближи към тях. – Мога ли да си поговоря с вас? Става дума за една художествена комисия.

– Боже мой, наистина не разбирам какво става с всички вас – каза Куанс подозрително. – Нищо друго освен комисии по цял ден.

– Изведнъж разбрахме колко е съвършено вашето изкуство – побърза да каже Купър.

– Крайно време е и това е самата истина! Цената ми се покачва – петдесет гвинеи.

– Нека обсъдим на чаша шампанско, а? – Купър намигна скришом на Струан над главата на Куанс и тръгна с дребосъка.

Струан се засмя доволно. Той бе подшушнал на хората от тълпата да ангажират Куанс и да го държат далеч от бъбривците… поне докато започне конкурсът. В това време той беше успял да закотви Морийн Куанс на борда на кораба, като изтегли всички големи лодки оттам.

В осветения кръг се появиха Лонгстаф, ерцхерцогът и адмиралът.

Чу се барабанен гръм и всички станаха на крака, докато оркестърът свиреше „Боже, пази кралицата“. След това изсвириха нестройно руския национален химн и най-накрая „Владей Британия“. Всички заръкопляскаха.

– Много мило от ваша страна, мистър Струан – каза Сергеев.

– Удоволствието е наше, Ваше височество. Искаме да се чувствате като у дома си. – Струан знаеше, че всички очи са приковани към тях и също, че е избрал много умно дрехите си. За разлика от всеки друг, той бе облечен в черно, с изключение на малка зелена панделка, с която бе вързал на тила дългата си коса. – Може би ще поведете първия танц?

– Ще бъде чест за мен. Но боя се, че не познавам нито една дама.

Сергеев бе облечен във великолепна хусарска униформа, с туника, набрана елегантно на едното рамо и със сабя в украсения с бисери пояс. Обслужваха го двама лакеи в ливреи.

– Можем лесно да поправим това – развесели се Струан. – Може би ще изберете вие сам. Ще се радвам да ви запозная официално.

– Това би било много нелюбезно от моя страна. Може би вие ще покажете дамата, която ще благоволи да ми окаже чест.

– И да ми издере очите, че съм го направил аз? Много добре. – Той се обърна и тръгна към другия край на дансинга. Мануелита би била най-подходяща. Това би оказало много голяма чест и би се посрещнало със задоволство от страна на португалците, на които „Ноубъл хаус“ и всички други търговци разчитаха изцяло за попълване на състава на компаниите с чиновници. Мери Синклер щеше да бъде също такъв добър избор, защото тази вечер бе най-интересната и красива жена от присъстващите. Но от този избор нямаше да има никаква особена полза освен подкрепата на Глесинг. Струан бе забелязал как я ухажва той тази вечер. Откакто бе станал пристанищен началник, влиянието му бе пораснало. Той би могъл да бъде много полезен съюзник.

Струан видя как се разшириха очите на Мануелита и как дъхът на Мери спря, когато той се отправи в тяхната посока. Но той застана пред Брок.

– С твое разрешение, Тайлър, може би Тес ще поведе танца с ерцхерцога? – Струан остана доволен от изненадата, с която бяха посрещнати думите му от всички присъстващи.

Брок кимна, почервенял от гордост, Лайза изпадна във възторг. Тес се изчерви и едва не припадна. Кълъм едновременно проклинаше, мразеше и благославяше баща си, че предостави тази възможност на Тес. А всички търговци се запитаха дали тай-панът не се опитва да се помири с Брок. И ако това е така, защо?

– Не мога да повярвам! – изненада се Глесинг.

– Да – съгласи се Купър, усетил безпокойство, защото един съюз между Брок и Струан щеше да бъде в негов ущърб. – Някак непонятно е.

– Много е понятно дори – намеси се Мери. – Тази чест й се полага като най-млада.

– Нещо повече, мис Синклер. Тай-панът никога не върши нещо без причина. Може би се надява, че тя ще падне и ще си счупи крака или нещо подобно. Той толкова ненавижда Брок.

– Мисля, че сте много несправедлив, капитан Глесинг – отговори остро Мери.

– Да, така е и се извинявам, че изразих гласно това, което мислят всички. – Глесинг съжаляваше за проявената от него глупост. Трябваше да знае, че това прелестно и невинно създание ще защити този дявол. – Яд ме е само, че вие сте най-красивата дама тук и без съмнение честта трябваше да се падне на вас.

– Много сте любезен. Но вие не трябва да мислите, че тай-панът върши всичко със зъл умисъл. Не е така!

– Права сте и грешите едновременно – отговори Глесинг. – Може би аз ще имам честта да танцувам първия танц с вас и да ви заведа да вечеряте. Тогава ще съм сигурен, че сте ми простила.

Вече повече от година тя гледаше на Глесинг като на евентуален съпруг. Харесваше го, но не го обичаше. „Сега обаче всичко пропада!“ – мислеше си тя.

– Благодаря – каза Мери, после сведе ветрилото и леко го поклати. – Ако обещаете да сте по-мил.

– Обещавам – зарадва се той.

Струан водеше Тес към другия край на дансинга.

– Можете ли да танцувате валс, моето момиче?

Тя кимна с глава. Опитваше се да не гледа към сина на тай-пана.

– Позволете да ви представя мис Тес Брок, Ваше височество. Ерцхерцог Алексей Сергеев.

Тес застана като парализирана, с разтреперани колене. Но мисълта за Кълъм и начинът, по който я бе погледнал, възвърнаха увереността и равновесието й.

– Поласкана съм, Ваше височество – каза тя и направи реверанс.

Ерцхерцогът се поклони и внимателно целуна ръката й.

– Честта е моя, мис Брок.

– Добре ли пътувахте? – попита тя, като си вееше с ветрилото.

– Да, благодаря – отговори той и погледна Струан. – Всички ли английски дами са така красиви?

Още щом произнесе тези думи, в ярко осветения кръг се появи Шиваун, облегната на ръката на Тилмън. Роклята й беше въздушна зелена паяжина, с огромна, подобна на камбана пола. Горната част на дрехата бе дълга до коленете, за да подчертае многобройните, спускащи се като водопад изумрудени фусти. Носеше дълги зелени ръкавици и в червената й коса бяха забучени пера от райска птица. Чудното бе, че корсажът й нямаше прикрепени ръкави, които да задържат дрехата да не падне.

– Съжалявам, че закъсняхме, Ваше превъзходителство, мистър Струан – каза тя в настъпилата тишина и направи реверанс, – но на тръгване ми се счупи катарамата на едната обувка.

Лонгстаф отмести любопитния си поглед от деколтето й. Питаше се, както се питаха и всички други, как, по дяволите, се крепи роклята, без да падне.

– Вие идвате винаги навреме, Шиваун – каза той и се обърна към Сергеев. – Позволете да ви представя мис Шиваун Тилмън от Америка. О, да, и мистър Тилмън. Негово височество ерцхерцог Алексей Сергеев.

Застанала забравена там, Тес видя как Шиваун направи нов реверанс и я намрази заради отнетата й слава. За пръв път тя ревнуваше от друга жена. И за пръв път помисли за себе си като за жена, а не момиче.

– Каква красива рокля, мис Тилмън – каза сладко тя. – Сама ли си я шихте?

Очите на Шиваун блеснаха за миг, но тя отговори със същия мил глас:

– О, не, скъпа. Боя се, че нямам вашия талант. – „Долна мръсница, кучка!“

– Може би ще ме удостоите с честта да танцувам първия танц с вас, Шиваун? – каза Лонгстаф.

– С удоволствие, Ваше превъзходителство. – Тя бе на седмото небе от мисълта, че предизвика ревност и завист. – Всичко е толкова красиво, тай-пан – усмихна се тя.

– Благодаря – отговори той. После се обърна и даде знак на диригента на флотския оркестър.

Палката се спусна и прозвучаха вълнуващи звуци на виенски валс. Макар че гледаха снизходително на валсовете, това бяха най-популярните танци.

Ерцхерцогът поведе дамата си към центъра на подиума и Шиваун помисли колко хубаво би било съперницата й да се спъне и да падне или по-добре да танцува като крава.

Но Тес се понесе като листец. Лонгстаф тръгна с Шиваун. Тя се завъртя с великолепна грация и забеляза, че Струан се насочва към черноока португалска красавица, която не бе виждала преди това. В първия момент се вбеси, но после видя как той поведе Лайза Брок към подиума и си помисли: „Ах, тай-пан, ти си хитър мъж. Обичам те за това!“ После очите й се спряха на Тес и видяха, че ерцхерцогът я върти в средата на подиума. Тя също поведе Лонгстаф, който беше много добър танцьор, към средата, без той да забележи това.

Кълъм стоеше отстрани и наблюдаваше. Вдигна чашата си със шампанско и пи, но не усети вкуса му. В следващия момент вече се покланяше пред Тес и я молеше да му подари втория танц.

Младежът не забеляза как Брок се намръщи, а Лайза Брок се опита да отвлече вниманието на мъжа си. Не усети и внезапното любопитство на Горт.

Имаше валсове, полки, рилове и галопи. В края на всеки танц кавалерите заобикаляха Шиваун, а също така и Мануелита, но малко по-внимателно. Кълъм танцува с Тес трети път, а конвенцията позволяваше само четири танца на вечер.

Преди последния танц Струан си проправи път през настойчивия кръг от кавалери, наобиколили Шиваун, и каза спокойно и твърдо:

– Господа, съжалявам, но този танц се полага на домакина.

Мъжете изпъшкаха и му сториха път. Той не дочака музиката да засвири, а я поведе към подиума.

Джеф Купър ги наблюдаваше ревниво. Този танц първоначално бе определен за него.

– Изглеждат много добра двойка – каза той на Тилмън.

– Да. Но защо вие не я ухажвате по-настойчиво? Знаете моето мнение и това на брат ми.

– Има време.

– Но не и когато Струан е без жена.

Купър присви очи.

– Бихте ли одобрили такъв брак?

– Разбира се, че не. Но съвсем ясно е, че Шиваун харесва този човек. – После Тилмън добави внимателно: – Време е тя да се устрои. Още с пристигането си започна да ми създава ядове. Вече ми омръзна да й бъда пазач. Знам какво е мнението ви, така че поискай официално ръката й и да свършваме с това.

– Но не докато не съм сигурен, че тя ще ме приеме… охотно и напълно самостоятелно. Тя не е вещ, която може да се купува и продава.

– Съгласен съм, но все пак е жена и ще трябва да се подчини на това, което аз и баща й сметнем, че е най-добро за нея. Трябва да ви призная, че не одобрявам вашето становище, Джеф. Търсите си белята.

Купър не отговори. Докато гледаше Шиваун, почувства болка в слабините.

– Великолепна двойка – каза Мери, която отчаяно искаше да е на мястото на Шиваун. В същия момент тя изведнъж се почувства омърсена – заради тайния си живот, детето и заради Глесинг. Той бе толкова нежен към нея тази вечер, нежен и мъжествен, съвършен англичанин, съвсем чист човек. И едва не заплака от мъка, като си помисли колко безнадеждна е любовта й към тай-пана.

Тя успя да се усмихне и се замисли кой можеше да бъде бащата на детето – не че имаше значение, тъй като той беше китаец. Да роди китайско копеле! „Бих умряла по-скоро – каза си тя. – След два-три месеца ще започне да ми личи. Но няма да доживея, за да видя ужаса и отвращението по лицата им.“ Очите й се напълниха със сълзи.

– Хайде, стига, Мери – утешаваше я Глесинг. – Не бива да плачете за това, че ви направих комплимент. Вие наистина сте най-красивата жена, която съм виждал някога. Това е самата истина.