Текст книги "Тай-пан"
Автор книги: Джеймс Клавел
Жанр:
Историческая проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 46 (всего у книги 52 страниц)
Четиридесет и първа глава
„Чайна клауд“ се завърна в пристанището на Макао малко след разсъмване. Докато корабът се приближаваше до кея, Струан бързаше към пристана. Неговият катер го очакваше.
– Дърк!
Той се обърна изненадан.
– Добро утро, Лайза.
Лайза Брок изглеждаше бледна и сломена.
– Ще дойда с вас.
– Разбира се.
Струан й подаде ръка, за да й помогне, но тя отказа да я поеме.
– Потегляйте! – заповяда той.
Гребците дръпнаха силно. Денят бе чудесен, морето – спокойно, видя малката фигура на капитан Орлов на квартердека на кораба и разбра, че е наблюдаван. Добре, помисли той.
– Ще пренеса трупа на Горт в Хонконг утре – каза Лайза.
Струан не отговори. Той само кимна с глава и погледна към кораба си.
Когато стигнаха до мостика, той остави Лайза да се качи първа на палубата.
– Добро утро – каза капитан Орлов.
– Мис Брок на борда ли е? – попита Струан.
– Да.
– Вие… вие оженихте ли ги? Кълъм и моята Тес? – попита Лайза.
– Да. – Орлов се обърна към Струан. – Вие ме поставихте на неговите заповеди. Той ми заповяда да ги оженя. Началникът си е началник – това е законът. Аз изпълнявах заповеди.
– Така е – отвърна Струан кротко. – Вие бяхте отговорен само по въпросите на навигацията. Аз изясних това на Кълъм.
Лайза се нахвърли яростно върху Струан.
– Тогава това е било преднамерено. Вие го направихте. Вие сте знаели, че те заминават, за да се оженят!
– Не, мисис Брок – каза Кълъм, като излезе на мостика самоуверен, но напрегнат. – Това бе моя идея. Здравей, тай-пан. Аз заповядах на Орлов да ни ожени. Това е моя отговорност.
– Да, хайде да слизаме, момчето ми.
Пребледняла, Лайза сграбчи Кълъм за раменете.
– Имаш ли сифилис?
– Разбира се, че не. Откъде се взе пък това? Мислите ли, че бих се оженил за Тес, ако имах?
– Моля се на Бога, дано казваш истината! Къде е Тес?
– В каютата. Ние… сега ще слезем.
– Тя… добре ли е?
– Разбира се, мисис Брок!
– Това не е място за семейни спорове – каза Струан. Той тръгна надолу по мостика и Лайза го последва.
– Здравейте – каза Тес смутено, като излезе от главната каюта. – Здравей, мамо.
– Добре ли си, любов моя?
– О, да, да!
Майка и дъщеря се прегърнаха. Струан повика Кълъм от каютата.
– Съжалявам, тай-пан, но решихме, че така ще бъде най-добре.
– Слушай, момчето ми. Имаше тревожни събития, докато теб те нямаше. – Той разказа на Кълъм за Горт. – Няма съмнение, че той бе човекът, който те нареди така.
– Дали пък… след седем дни…
– Не. Но най-добре да отидеш при доктора на Брок. Това ще успокои Лайза.
– Ти бе съвършено прав. Ти ме предупреди. Бога ми, предупреди ме. Защо Горт направи това?
„Как може човек да направи това на друг човек“, помисли той.
– Не зная. Всичко наред ли е между тебе и Тес?
– О, да. Проклетият Горт! Той развали всичко. – Той извади две писма от джоба си. – Ето отговорите на Скинър и Гордън.
– Благодаря, момчето ми. Не се тревожи за…
– Ние отиваме на брега – каза Лайза. – Вземам Тес с мене, след това…
Кълъм я прекъсна.
– Никъде няма да вземате жена ми, мисис Брок. Що се отнася до слуховете за сифилиса, ние ще отидем веднага при вашия доктор и ще уредим този въпрос.
– Тайлър ще разтрогне тази женитба. Тя бе извършена без разрешение.
– Ние се оженихме пред Бога законно, това е всичко.
Кълъм казваше това, което той и Тес предварително бяха уточнили. Но смелостта му изглеждаше разколебана – заради Горт.
– Съжалявам, че заминахме… не, не съжалявам. Ние се оженихме и аз ще направя всичко, което зависи от мене, да бъда добър зет, но Тес ще бъде с мене и ще прави това, което аз кажа.
– Тайлър ще те пребие!
– О, не, мамо! О, не, мамо! – извика Тес и изтича при Кълъм. – Ние сме женени и това е. Кажете й, тай-пан, кажете й, че не е права.
– Сигурен съм, че баща ти ще бъде разярен, Тес. Така е. Но също съм сигурен, че ще прости и на двама ви. Лайза, не можете ли да им простите тук, веднага?
– Не аз трябва да простя, Дърк Струан.
– Хайде, мамо! – каза Тес. Нищо не може да се случи сега, помисли тя. Сега, когато сме мъж и жена и сме се любили, пак боли както преди, но по различен начин. Той е доволен, толкова внимателен, чудесен.
Тя завинаги бе отхвърлила Нагрек.
– Хайде да закусим заедно – добави Тес.
Лайза избърса изпотените си устни.
– Най-добре елате вкъщи. Аз ще съобщя на баща ти.
– Ние ще бъдем в английския хотел – каза Кълъм.
– Не е нужно това, Кълъм – каза Струан. – В нашата резиденция има апартамент за вас.
– Благодаря, но ние решихме, че така ще бъде най-добре. Смятаме да се върнем в Хонконг незабавно, за да видим мистър Брок и да му поискаме да ни прости. Моля ви, мисис Брок, нека останем приятели. Баща ми ми каза какво се е случило с Горт. Това не бе по негов избор.
– Аз мисля, че бе, момчето ми. А вие не можете да заминете веднага. Утре трябва да вземем ковчега.
– Какво? – попита Тес.
– Горт е убит, мила – каза Кълъм. – Вчера.
– Какво?
– Той бе жестоко заклан от убийци! – извика Лайза.
– О, Боже, не!
Струан й разказа всичко. Освен това, което Горт се опита да направи на Кълъм.
– Не можех да постъпя по друг начин, освен да му се противопоставя – завърши Струан. – Но ръцете ми не са изцапани с кръвта му. Мисля, че ще е най-добре всички да слезем на брега.
Тес плачеше тихо. Кълъм я прегръщаше.
– Хайде, мила, изтрий сълзите си. Това не е по наша вина, нито по вина на татко.
Той я изведе от каютата. Струан наруши тишината.
– Те са женени и щастливи, Лайза. Защо не приемеш този факт?
– Ако е до мене, бих казала да. Ако това, което казва Кълъм, е истина. Но Тайлър няма да се примири – ти го познаваш и той те познава. Аз знаех, че ти си планирал това, Дърк. И той ще го разбере. Той ще те убие… или ще се опита да те убие. Аз мисля, че ти планира това да стане по този начин. Тайлър и ти ще се самоунищожите, щом той се нахвърли върху тебе или ти върху него. Защо избърза, а не изчака три месеца? Не бе много време да се изчака. А сега – о, Боже!
* * *
Струан вдигна глава от писмата, когато Кълъм отчаяно влезе в кабинета му и седна.
– Всичко наред ли е?
– Да. Докторът каза, че съм чист.
– Обядва ли?
– Не. Никой от нас не бе гладен. О, господи, всичко вървеше толкова добре. Проклетият Горт и проклетата му лудост!
– Как е мисис Брок?
– Толкова добре, колкото може да се очаква – както биха писали вестниците. Получихте ли синкона?
– Да. Тя сега е много добре.
– О, това е чудесно!
– Да.
Ала независимо че се чувстваше добре, Струан бе смутен от смътно, но остро предчувствие. То не бе нещо, което той можеше точно да определи. Просто осъзнаваше, че го дебне някаква опасност. От писмата не можеше да разбере каква би могла да бъде тя. Гордън Чен пишеше, че той още се надява да намери синкона. А Скинър казваше, че ще му съобщи веднага и че го очаква днес.
Но това не може да стане днес. За бога, трябваше да бъда твърд и да кажа на Мей-мей, че ще остане тук.
– Утре се връщам в Хонконг. Най-добре и двамата да дойдете с мене.
– Мисля, че би било по-добре да отидем на „Уайт уич“ с мисис Брок и Лилибет – каза Кълъм. – Мисис Брок изпрати съобщение на Брок по една лорча тази сутрин. За нас и за Горт.
– Не се тревожи, момчето ми. Лайза Брок ще дойде и Тайлър също няма да ви смущава. Той се закле, не си ли спомняш?!
Кълъм погледна въпросително към баща си.
– Знаеше ли, че аз ще взема Тес на „Чайна клауд“?
– Е, добре, момчето ми, след като тя бе изчезнала, надявах се, че си я взел със себе си – каза Струан благоразумно.
Кълъм взе в ръцете си тежкия бял нефрит, който притискаше листата хартия на бюрото.
– Постъпих много глупаво.
– Не мисля така. Това бе най-доброто, което можеше да се на прави. Сега всичко е наред.
– Постъпих глупаво, защото се оказах една кукла.
– А?
– Мисля, че ти провокира у мен тази идея. Нарочно остави Орлов на мое подчинение, като си знаел, че аз ще му наредя да ни ожени. Мисля, че ти ме изпрати заедно с Тес, защото си знаел, че това ще разяри Горт, той ще те нападне публично и ще ти даде възможност открито да го убиеш. Така ли е?
Струан седеше неподвижно на стола си. Очите му не се отделяха от очите на Кълъм.
– Не зная какво да ти отговоря, Кълъм. Не съм сигурен, че искаш да ти отговоря. Истина е, че ти искаше да се ожениш за Тес колкото се може по-бързо и вие сте женени. Истина е, че Горт се опита да те убие по най-мръсния начин, който човек може да си представи. Истина е, че той е мъртъв. Наистина съжалявам, че нямах удоволствието аз да го убия, но също така факт е, че ръцете ми не са омърсени с неговата кръв. Понеже Горт е мъртъв, ти си жив – ти и Тес. Факт е, че каквото и да предприеме Брок във връзка с всичко това, той е дал свещена клетва да ти предостави безопасно място на кораба в безопасно пристанище. И последният факт е, че скоро и ти ще можеш да поемеш ръководството. Като тай-пан.
Кълъм остави нефрита на бюрото.
– Аз не съм готов да стана тай-пан.
– Зная. Но скоро ще бъдеш. Аз ще се завърна у дома след няколко месеца – каза Струан. – Ще върна обратно „Лотъс клауд“ следващата година и ще имам работа с У Куок. Но всичко друго ще бъде твой проблем.
Кълъм помисли за възможността да бъде тай-пан, да бъде независим. Но той знаеше, че в момента не е независим. Сега той имаше Тес.
– Мисля, че мога да се помиря с Брок – ако ти не се опиташ да го направиш вместо мен – каза той. – Планирал ли си всичко това? Мога ли да получа отговор „да“ или „не“?
Той очакваше отчаяно отговора, като се надяваше да бъде „не“.
– Да – каза Струан твърдо. – Аз използвах някои факти, за да достигна до добре обмислен край.
– Когато стана тай-пан, аз ще обединя „Струан и компания“ с „Брок и синове“ – каза Кълъм. – Но първо Брок ще бъде тай-пан, а аз след него.
Струан се изправи на крака.
– Този негодник няма да бъде тай-пан на „Ноубъл хаус“. Той няма да управлява моите кораби!
– Те не са твои. Те са на компанията. Не е ли Брок само пионка която може да бъде използвана или да се злоупотребява с нея по нечия прищявка?
– Кълна се в Бога, Кълъм, не те разбирам. Целият ти живот е в ръцете ти и точно сега правиш всичко, за да го опропастиш.
Кълъм изведнъж видя баща си ясно – като мъж. Той видя ръста и силата му, и решителното обрулено лице, златисто-червеникавата коса и впечатляващите зелени очи. И той разбра, че винаги ще бъде оръдие в ръцете на този мъж. Той разбра, че никога не би могъл да се бори с него или да го убеди, че единственият начин да оцелее като тай-пан е да се съюзи с Брок, като поеме риска и се надява, че Брок ще остави него и Тес на спокойствие.
– Никога не мога да бъда тай-пан на „Ноубъл хаус“. Аз не съм като тебе – каза той със спокойна увереност. – Не искам да бъда и никога няма да бъда.
На вратата се почука.
– Да? – изръмжа Струан.
Ло Чъм отвори вратата.
– Войник маса види, може?
– Само минута.
Кълъм се изправи.
– Аз трябва да тръгвам и…
– Почакай, Кълъм. – Струан се обърна към Ло Чъм. – Сега ще го видя, сави?
Ло Чъм изсумтя раздразнително и отвори широко вратата. Младият португалски офицер влезе.
– Добър ден, сеньор.
– Моля седнете, капитан Макадо. Познавате ли сина ми Кълъм?
Те се здрависаха и офицерът седна.
– Като лидер на англичаните, моите началници ми възложиха да ви запозная официално с резултатите от разследването по убийството на сеньор Брок – започна той.
– Хванахте ли другите? – прекъсна го Струан.
Офицерът се усмихна и поклати глава.
– Не, сеньор. Съмнявам се, че някога ще ги хванем. Ние предадохме убиеца на китайските власти, както бяхме задължени да постъпим. Те го разпитваха по техния неподражаем начин. Той призна, че е член на тайна организация. Организацията Хунг Мун. Мисля, че ги наричате триади. Изглежда, че е дошъл тук от Хонконг преди няколко дни. Според него съществува преуспяващо лоби в Тай Пинг Шан. – Офицерът отново се усмихна. – Изглежда също, че вие имате много неприятели, сеньор Струан. Габрао твърдеше, че вашият… вашият син Гордън Чен бил лидерът.
– Това е най-добрата шега, която някога съм чувал – каза Струан привидно развеселен. Но той имаше предвид възможността това да се окаже истина. И ако това е така? – помисли той. – Не зная. Но трябва да разбера веднага, по какъвто и да е начин.
– Китайските мандарини също се забавлявали, така казват те – продължи Макадо. – Във всеки случай, проклетият дявол умря, преди те да могат да разберат кой е бил действителният водач. Той потвърди, че е бил изпратен тук да убие сеньор Брок по заповед на лидера – прибави офицерът презрително. – Разбира се, той съобщи имената на съучастниците си, но те са без значение, както и продължението на историята. Това бе просто грабеж. Триадите са разбойници. Или може би – каза той многозначително – въпрос на отмъщение.
– Моля?
– Добре, сеньор. Младият сеньор Брок не беше, как да кажа, съвсем не му се възхищаваха в някои среди с лоша репутация. Изглежда, че е посещавал един публичен дом, близо до който бе намерен. Преди около една седмица той брутално нападнал една проститутка, която умря преди два дни. Току-що получихме оплакване срещу него от китайските мандарини. Кой знае? Може би мандарините са решили – зъб за зъб. И всичко това е отвличане на вниманието. Знаете колко неискрени са те. Може би е по-добре, че той е мъртъв, защото в противен случай ние щяхме да действаме, а това би притеснило много хора. – Той се изправи. – Моите началници, разбира се, ще изпратят официален доклад до Негово превъзходителство, тъй като един от вашите сънародници е замесен.
Струан му подаде ръка.
– Моля, благодарете им от мое име. Чудя се дали това не би могло да бъде премълчано? Става дума за проститутката. Синът ми се ожени за сестра му и аз бих желал да запазя чисто името Брок. Тайлър Брок е мой стар съдружник.
– Разбирам – каза офицерът с лека ирония и се обърна към Кълъм.
– Моите поздравления, сеньор.
– Благодаря.
– Ще предам предложението ви на моите началници, сеньор Струан. Сигурен съм, че те ще оценят деликатността на положението.
– Благодаря ви – каза Струан. – Ако заловите другите, наградата остава в сила.
Офицерът отдаде чест и излезе.
– Благодаря ти за това предложение – каза Кълъм. – Какво би станало с Горт?
– Щеше да бъде обесен. Има строги английски закони за убийство – би било голяма ирония, ако цялата тази история беше истинска.
– А?
– Гордън Чен и тайната организация. Ако ти наистина не си планирал предизвикателството на Горт, понеже предварително си уредил той да бъде убит.
– Това е ужасно обвинение. Ужасно.
– Не те обвинявам – каза Кълъм. – Аз само казах, че това би било голяма ирония. Познавам те много добре; всяко убийство трябва да бъде открито – мъж срещу мъж. Този е начинът, по който тай-пан би действал. Но не и аз. Никога. Уморих се да хващам хората натясно и да ги използвам. Аз не съм ти и никога няма да бъда. Трябва да се примириш с това. Ако твоята „Ноубъл хаус“ се провали в ръцете ми – добре, ще използвам твоите собствени думи – това ще е предопределение на съдбата. Ти си начисто. Ти ще се оттеглиш като тай-пан, след това всичко може да се случи. Никога няма да те разбера, а зная, че и ти никога няма да ме разбереш, но въпреки това, можем да останем приятели.
– Разбира се, че сме приятели – каза Струан. – Но ми обещай едно нещо – че никога няма да се сдружиш с Брок.
– Когато аз съм тай-пан, ще правя това, което според мен е най-доброто. Това няма да бъде повече твое решение. Това е законът, който ти установи, и аз се заклех да го следвам.
Чу се шум откъм плажа. Някъде отдалеч долитаха звуци от църковни камбани.
– Ще дойдеш ли на вечеря с нас тази вечер? В клуба?
– Да.
Кълъм си тръгна. Струан остана на бюрото си. „Как мога да запаля ентусиазъм у Кълъм?“ – попита се той.
Не можеше да намери отговор. Той извика секретарката си и и нареди всички сделки на компанията да бъдат приключени преди завръщането му от Хонконг. Излезе от кабинета си и по пътя за къщата на Мей-мей мислеше за Брок. Ще дойде ли той в клуба тази нощ да прави скандали, както Горт?
Струан се спря за миг и погледна към морето. „Уайт уич“ и „Чайна клауд“ изглеждаха красиви на следобедното слънце. Очите му спаднаха на Макао и той видя катедралата. Защо този дяволски епископ не определи справедлива цена за синконата? Бъди справедлив, Дърк. Той не е дявол. Но той те ангажира. Сега ти няма да го забравиш до края на живота си и ще направиш какви ли не услуги на църквата. И на дяволските католици. Все пак дяволи ли са те? Истината, сега.
Не.
Единственият дявол, когото познавам, е Горт и той е мъртъв – с него е свършено. Благодарение на Бога. Да. Горт е мъртъв. Но не е забравен.
Четиридесет и втора глава
„Чайна клауд“ вдигна котва на разсъмване. Морето беше спокойно, а вятърът – източен и постоянен. Но след два часа плаване бризът се усили. Струан остави Мей-мей в голямата каюта и излезе на палубата.
Орлов оглеждаше небето. То бе чисто до хоризонта, но някъде далече се събираха кълбовидни облаци.
– Оттам няма опасност – каза той.
– И там нищо смущаващо – каза Струан, като сочеше към морето.
Той тръгна по палубата и се отправи към предната мачта. С лекота се изкачи по нея, приятно гален от вятъра. Спря се на най-горната част на мачтата.
Той оглеждаше морето и небето, като внимателно търсеше признаци на зараждаща се буря, скрит риф или плитчина. Не откри никаква опасност до хоризонта.
За момент той се отдаде на удоволствието от скоростта, вятъра и морската шир, като благославяше съдбата за живота и за Мей-мей. Тя бе много по-добре – все още слаба, но по-силна от вчера.
Той огледа всички съоръжения на кораба. Търсеше повреди и слаби места… След това слезе от мачтата и се върна на квартердека. След един час вятърът отново се усили и клиперът се накланяше по-силно, а пръски от вълните мокреха най-долните платна.
– Бих предпочел да бъда в някое пристанище тази нощ – каза Орлов притеснено.
– Да. И ти ли го чувстваш?
– Нищо не чувствам. Само че наистина ще бъда щастлив да прекарам нощта в някое пристанище. – Орлов се изплю настрани ц извади тютюн за дъвчене. – Морето е добро, вятърът също, небето е чисто и въпреки това има дяволско вълнение.
– Винаги има вълнение в тези води.
– С ваше позволение, ще свалим платната и ще наредя на лоцмана да провери дълбочината. Може да има просто плитчина или подводни скали някъде наблизо.
Орлов потрепера и закопча якето си, макар че времето бе топло и вятърът приятен.
– Да.
Лоцманът бе изпратен напред да провери дълбочината. Моряците се изкачиха по мачтите и платната на „Чайна клауд“ бяха спуснати.
По-късно следобед корабът бе в безопасност в началото на западния канал. Наближаваше остров Хонконг. Надясно бе континентът. Това бе идеално плаване, без злополуки.
– Може би просто остаряваме – каза Струан с лека усмивка.
– Колкото по остарява човек, толкова повече морето иска да го потопи – каза Орлов без злоба, като гледаше океана. – Ако не бе този чудесен кораб, щях да се оттегля още сега.
Струан отиде при кормилото.
– Аз ще те сменя, кормчия. Иди да си починеш.
– Да, да, сър.
Морякът ги остави сами на квартердека.
– Защо? – Струан попита Орлов.
– Чувствам как морето ме гледа. То винаги наблюдава един моряк, изучава го. Но идва време, когато го гледа различно – ревниво, да, ревниво като жена. И също толкова опасно.
Орлов изплю през борда тютюна, който дъвчеше, и си изплаква устата със студен чай, който взе от платнената чанта в близката компасна будка.
– Никога преди не съм бил в ролята на свещеник и не съм женил никого – продължи той. – Беше ми много, много странно, Зеленооки, когато гледах тези двамата – толкова млади, изпълнени с желание и самоувереност. И като се вслуша в ехото на гласа си, надут като паун, Кълъм извика: „За бога, Орлов, ти ще ни ожениш. Аз командвам «Чайна клауд», по дяволите. Ти знаеш закона на тай-пан.“ ето ме объркан, унижен. Не исках да се подчиня, защото знаех, че той е марионетка. – Орлов злорадо се усмихна и се вторачи в Струан. – Но аз действах благоразумно и го оставих да ме командва, тъй като ти искаше да бъда командван. Това бе, тъй да се каже, моят сватбен подарък за младежа. Той съобщи ли ти за споразумението ни?
– Не.
– „Ожени ни и ще си запазиш кораба! Ако не го направиш, ще те прогоня от моретата, кълна се в Бога!“ – Орлов се усмихна. – И аз как да е ги ожених.
– Мислех аз самият да взема този кораб.
Усмивката на Орлов изчезна.
– А?
– Мисля да реорганизирам компанията. Ще поставя цялата флота под командването на един човек. Кандидат ли си за тази длъжност?
– На сушата?
– Разбира се, на сушата. Можеш ли да управляваш цяла флота от квартердека на един катер?
Орлов сви юмрук и го размаха пред лицето на Струан.
– Ти си дявол, пристигнал от ада! Примамваш ме с власт, за каквато не съм мечтал, за да ми отнемеш единственото нещо, което обичам на земята. На квартердека аз забравям какъв съм – бога ми, ти знаеш това. Какво ще представлявам на сушата, а? Оседланият Орлов гърбушкото!
– Може би Оседланият Орлов, но тай-пан на най-добрата флота в света. Аз бих казал, това е мъжка работа. – Струан не сваляше поглед от лицето на дребосъка.
Орлов се раздвижи наоколо, отиде до перилата и в продължение на няколко минути възбудено крещеше всякакви норвежки и руски ругатни.
Най-накрая се успокои.
– Кога ще стане това?
– Към края на тази година. Може би по-късно.
– А пътуването ми на север? За кожи? Забрави ли за това?
– Искаш да го отменим ли?
– Какво ти дава право да си играеш със света? А?
– Кормчия! Върни се на мястото си!
Струан остави кормилото на моряка.
„Чайна клауд“ излезе от канала и навлезе в спокойните води на пристанището. Една миля по-нататък се издигаше полуостров Каулуун. Земята от двете страни на кораба, безплодна и пресъхнала бързо оставаше далече назад. Близо до пристанището, на около една миля, се намираше каменист нос на остров, който се наричаше Норт пойнт. По-нататък, невидими от тази позиция, бяха Хепи вели, Глесинг пойнт и малката част от пристанището, която се използваше.
– Север-северозапад! – заповяда Струан.
– Север-северозапад, сър – повтори кормчията.
– Запази този курс! – Той погледна през рамо Орлов. – Е?
– Нямам избор. Ще реша, когато уточниш всичко. Можеш да ме оставиш на брега, без да се безпокоиш. Но имам условия.
– Добре.
– Първо, искам „Чайна клауд“. За шест месеца. Искам да си отида у дома. За последен път. – „Жена ти и синовете ти ще дойдат с тебе или ще останат – каза си Орлов. – Те ще останат, ще те заплюят в лицето, ще те прокълнат и ти ще загубиш шест месеца от живота си на кораба.“
– Съгласен. Веднага щом осигуря друг катер, „Чайна клауд“ ще бъде твой. На връщане ще докараш кожи. По-нататък?
– По-нататък, Зеленооки, твоето правило: когато си на кораба, ти си капитан. Това е за мене.
– Съгласен. Друго?
– Няма друго.
– Не сме говорили за заплата.
– По дяволите парите! Аз ще бъда тай-пан на флотата на „Ноубъл хаус“. Какво повече може да иска човек?
Струан знаеше отговора. Мей-мей. Но не каза нищо. Двамата си стиснаха ръцете. Когато корабът бе на четвърт миля от Каулуун, Струан заповяда промяна на курса към югозапад-юг и „Чайна клауд“ се отправи към пристанището.
– Всички на палубата! Минете напред! Поеми командването, капитане. Застанете край „Рестинг клауд“. Първо ще се превозят пътниците. След това оставате на котва за буря.
– Благодаря, капитане – измърмори Орлов. – Бога ми, хубаво е да си в пристанище!
Струан огледа с бинокъл брега. Сега се виждаше в дълбочина Хепи вели: изоставени сгради, никакво движение. Той фокусира отново бинокъла и отчетливо видя кварталите на новия Куинс таун край Глесинг пойнт. Издигаха се скелите на новата му огромна фабрика и той виждаше работници да се движат насам-натам като мравки пренасяха материали, строяха, копаеха. Издигаше се скеле и по-нагоре на могилата, където той бе заповядал да се изгради Грейт хаус. Той видя също тесния гладък път, който се извиваше нагоре по възвишението.
Тай Пинг Шан бе нараснал значително. Там, където преди имаше няколко стотици сампани, които плаваха насам-натам, сега бяха хиляди. Повече военни и транспортни кораби стояха на котва. Имаше повече търговци. Къщи, хижи и временни постройки се простираха по протежение на Куинс роуд чак до брега. Навсякъде кипеше трескава дейност.
„Чайна клауд“ отдаде салют на флагманския кораб, като се движеше край брега, и в отговор се чу изстрел от оръдие.
– Сигнал от флагманския кораб, сър! – извика наблюдаващият моряк.
Струан и Орлов насочиха биноклите си към платната, на които пишеше: „Капитанът да се яви незабавно на борда за рапорт.“
– Да се приближа ли до тях? – попита Орлов.
– Не. Спусни катера, когато се приближим на два възела. Ти си отговорен да доставиш пътниците ми на борда на „Рестинг клауд“ без инциденти. Без да ги оглеждат чужди хора.
– Остави това на мене.
Струан слезе долу, каза на Мей-мей, че скоро ще дойде при тях и я поведе заедно с Ин-хси и А Сам да ги прехвърли на другия кораб.
Орлов внимателно оглеждаше всичко по кораба. Работа на сушата, а? Добре, ще видим. Още много левги има да се изминат, каза си той. Дявол да го вземе! Да, но аз ще се опълча срещу самия дявол заради Зелените очи – лъвчето на Один. Той има нужда от човек като мене. Но пак той е прав. Това е мъжка работа.
Тази мисъл много му хареса.
– Хайде, по-живо! – викаше той по екипажа, като знаеше, че много бинокли ги наблюдават. Платната бяха опънати и цепеха безгрижно към флагманския кораб. Сърцето му пееше с мачтите. В последния момент той извика: „Завърти кормилото!“
Корабът се обърна като хрътка към ято яребици.
Катерът бе спуснат и Струан привърза бордовите въжета. Той се отдели, „Чайна клауд“ се отдръпна и зае отлична позиция до „Рестинг клауд“.
– Всички долу! – заповяда Орлов. – Разчистете палубите, мистър Кудахи – нашата и тяхната. Прехвърляме товар. За бога, никой не трябва да разбере какво разтоварваме.
* * *
Струан отвори вратата на главната каюта на флагманския кораб.
– За бога, Дърк! Всички сме разорени! – възбудено каза Лонгстаф и се приближи до него, като завираше „Ориентал експрес“ в лицето му. – Видя ли това? Разорени! Разорени!
Струан взе вестника. Заглавията на втора страница бяха крещящи: „Секретарят по външните работи уволнява китайски търговци“.
– Не, Уил – каза той.
– За бога, как е посмял да направи такава глупост, а? Проклетник! Какво ще правим сега?
– Нека да прочета, Уил. Тогава ще видим каква е тази работа.
– Идиотът Кънингтън анулира нашия договор. Ето каква е работата. И аз съм отстранен! Заменен! Как смее?
Струан повдигна вежди и подсвирна.
– Те още ли не са те информирали официално?
– Разбира се, че не! Кой, по дяволите, информира пълномощниците, какво говориш?
– Може би това не е вярно?
– Скиптър твърди, че е вярно. За него е по-добре да е вярно, защото, бога ми, иначе ще го съдя за клевета!
– Кога се разбра това, Уил?
– Вчера. Как, по дяволите, този отвратителен негодник Скинър е поставил мръсните си ръце върху секретен документ, който аз още не съм получил? Той трябва да бъде наказан с камшик!
Той си наля чаша порто, изпи я, после я напълни отново.
– Не съм мигнал миналата нощ от тревога за бъдещето ни в Азия. Чети. Проклетият Кънингтън!
Докато Струан четеше, чувстваше, че го обзема ненавист. Макар че статията привидно представяше фактите в тяхната последователност и документираше официалното съобщение дума по дума, както Крос му беше писал, от нея се разбираше, че Кънингтън, добре познат с авторитарния си маниер в областта на външните работи, бе анулирал изцяло не само договора, но и цялата дейност на търговската общност, кралската флота, а също и на армията:
„Лорд Кънингтън, който никога не е бил източно от Суец, утвърждава себе си като експерт по значението на Хонконг. Повече от вероятно е, че той не знае дали островът е на север или на юг от Макао, на изток на запад от Пекин. Как смее да твърди, че адмиралът на славната ни флота е некомпетентен и не знае нищо относно корабоплаването и историческото значение на най-голямото пристанище в Азия? Какво бихме представлявали без кралската флота? Или без армията която по същия начин е подценена – не, опозорена – от абсурдното ръководене на външните ни отношения? Къде нашите войници ще намерят подслон или корабите ни убежище без Хонконг? Как смее този човек, който твърде дълго се задържа на поста си, да казва че опитните търговци, които разумно инвестираха цялото си бъдеще и имущество в Хонконг, са ненормални? Как смее да твърди, че тези, които прекараха целия си живот в Китай за славата на Англия, не знаят нищо относно отношенията ни с Китай, за огромното значение на свободно пристанище, търговски пазар и укрепен остров…“
По-нататък статията оценяваше значението на острова и описваше как, с голям риск за себе си, търговците бяха съживили Хепи вели и когато тя трябваше да бъде изоставена, те безстрашно започнаха изграждането на новия град за славата на Великобритания.
Това бе майсторски направена статия, определено тенденциозна.
Струан скри задоволството си. Той се бе погрижил тази статия да бъде публикувана. Ако той можеше да се покаже засегнат от статията, други щяха да станат агресивни.
– Шокиран съм! Как е посмял! Кънингтън трябва да бъде отзован!
– И аз мисля така! – Лонгстаф изпи пълната си чаша и я остави на масата. – Добре, аз съм уволнен. Целият ми труд, непосилна работа, преговори, борба – всичко пропадна заради този авторитарен и самозабравил се маниак, който се мисли за господар на света.
– Да пукна, ако той се измъкне от това, Уил! Трябва да предприемем нещо срещу него! Това няма да му се размине!
– Трябва, за бога! – Лонгстаф стана и нервно започна да се разяжда напред-назад в каютата. Струан почувства състрадание към него. – Какво ще стане сега? Кариерата ми е съсипана – всички сме разорени!
Предприел ли си нещо във връзка с всичко това, Уил?
– Нищо. – Лонгстаф гледаше навън през прозореца. – Този проклет остров е основната причина за проблемите ми. Тази дяволска скала ме унищожи. Унищожи всички ни! – Той седна, мрачен. – Вчера почти се стигна до бунт. Делегация от търговци дойде тук и поиска аз да откажа да напусна. Друга делегация, начело с Брок, поиска незабавно да напусна Азия с флотата, да отида в Лондон и да поискам отзоваването на Кънингтън и ако това е необходимо, да се блокира пристанището в Лондон. – Той поглади брадата си с ръка. – Добре, това е моя грешка. Аз трябваше да действам стриктно според моите инструкции. Но това не би било справедливо. Аз не съм жаден за власт, не ламтя да завладявам земя. По дяволите всичко! – Той повдигна глава. Лицето му бе изкривено от обида. – Адмиралът и генералът са доволни, разбира се. Ще пиеш ли?
– Благодаря. – Струан си наля бренди. – Не всичко е загубено Уил. Напротив. Щом се завърнеш, можеш да поставиш влиянието си в действие.
