Текст книги "Тай-пан"

Тринадесета глава

В среднощната вахта вятърът се обърна от изток – североизток към изток и отслабна с един възел. Влажността намаля, а температурата се покачи с един градус. Капитаните на флотилията се размърдаха в корабите си и се събудиха мигновено с мисълта, че е задухал нов мусон. Цели три месеца чак до май от изток непрестанно щеше да духа влажен топъл вятър, след което също така внезапно щеше да се обърне на юг, за да започне да събира топлина и влага. После отново на изток – североизток – сух и хладен, до пролетта на следващата година, когато щеше пак да се обърне на изток и да отслабне с един възел.

Капитаните отново заспаха, но сънят им бе по-неспокоен. Източният вятър предвещаваше тайфуни.

Брок се размърда нервно в койката и се зачеса.

– Какво ти е, Тайлър? – попита го Лайза, разсънила се на часа, като жена, мъжът на която е разтревожен, а детето й – болно. Беше седнала на койката от другата страна на зловонната каюта.

– Нищо, Лайза. Вятърът се промени – това е всичко. Почивай. – Той поправи фланелената си шапчица и уморено се прозя.

Лайза стана тежко и се затътри към другия край на каютата.

– Какво правиш?

– Отварям прозореца, момче. Спи!

Брок се обърна на другата страна и затвори очи, но знаеше, че сънят го е напуснал. Почувства как вятърът нахлу в каютата.

– Скоро ще падне мъгла.

Лайза се върна на койката и сламеният дюшек прошумоля. Намести се удобно под завивките.

– Безпокоиш се за среброто, нали?

– Да.

– Не си мъчи мозъка сега. Ще мислим утре. – Тя се прозя и се почеса по ухапано от дървеница място. – Ще е чудесно да слезем отново на брега. Дълго ли ще трябва да строим къща?

– Не дълго – отговори той и се обърна на другата страна.

– Този бал, който Струан ще даде – каза тя, като подбираше внимателно думите, – ще бъде плесница за теб.

– Глупости! Заспивай! – Брок се понадигна.

– Разбира се, ако бяхме облечени както трябва, щяхме да върнем на плесницата, нали, Тайлър?

Брок изпъшка тихо, като се стараеше да не го чуе Лайза. Новината за бала веднага се разнесе във флотилията, щом Струан каза на Скинър. Всички съпрузи осъдиха тай-пана, понеже знаеха, че ги лишаваше от спокойствие. И сърцето на всеки заби учестено. Наддаването бе започнало. Шиваун Тилмън беше фаворитка с най-големи шансове.

– Искаш да кажеш – елегантно да разстроим плановете му? – попита той. – Добра идея, Лайза. Ти изглеждаш много добре в червената копринена рокля, която аз…

– Онази стара дрипа? – Лайза изсумтя презрително. – Сигурно се шегуваш!

– „Стара“ ли казваш? Ами ти си я носила само три-четири пъти. Мисля, че изглеждаш…

– Вече трета година нося това. И на теб ще ти трябват ново палто и бричове, модерни жилетки и какво ли не.

– Моите си ми харесват – каза той. – Мисля…

– Време е да отида на пазар. Преди да се изкупи всяка по-прилична коприна и да наемат всички шивачки. Утре отивам в Макао. С „Грей уич“.

– Но, Лайза! Заради един смахнат бал, който Дърк…

– Заминавам по обяд!

– Да, Лайза – каза Брок, доловил онази особена нотка в гласа й, която показваше, че никакъв довод няма да го избие от главата й. „По дяволите този Струан!“ – Но вместо гняв, мисълта за наградата и конкурса разпали в него страст. – „Великолепна идея! Великолепна! Защо да не помисля по този въпрос? По дяволите Струан!“

Лайза намести възглавницата си и продължи да крои планове за бала. Вече бе решила, че Тес трябва да спечели наградата. И честта. На каквато и да е цена! Да, каза си тя отново, на каквато и да е цена! Но как да убеди Тайлър да пусне Тес на бала? Ще упорства като муле.

– Време е да помислим за нашата Тес.

– Какво да помислим?

– Време е да й намериш съпруг.

– Какво? – Брок се изправи в леглото. – Да не си полудяла? Още не е излязла от пелените. Едва на шестнайсет години е.

– На колко години бях аз, когато се ожени за мене?

– Това беше различно, за бога! Ти беше достатъчно голяма. Времената се промениха. Има време за лекомислени щуротии, за бога! Съпруг за Тес? Ти нещо си врътнала, жено! Какви дивотии ми говориш посред нощ? Слушай, само още веднъж да си заговорила това, ще те наложа с каиша!

Той се обърна ядосано на другата страна, удари по възглавница, та и затвори очи.

– Да, Тайлър – каза Лайза усмихната.

Тя не го осъждаше за побоищата, които й бе нанасял – редки, но никога жестоки или в пияно състояние. При това беше минало много време оттогава. Бе живяла с мъжа си двайсет години и бе доволна от него.

– Лайза, момичето ми – каза Брок внимателно с лице, все още обърнато към стената, – знае ли Тес за… ами за някои неща?

– Разбира се, че не – отвърна тя шокирана. – Тя е добре възпитана!

– Виж, ъъ, време е, за бога, да я дръпнеш настрана и да й кажеш! – ядоса се той и седна отново. – И внимателно я наблюдавай! Кълна се, че ако спипам някой да се навърта около нашата Тес… Какво те кара да мислиш, че тя е голяма? Казала ли ти е нещо? По друг начин ли се държи?

– Разбира се, че ще я наблюдавам. Глупаво е, ако не го правя. Глупаво! – промърмори Лайза. – Всички мъже сте еднакви. „Прави това, прави онова!“, заплашвате и какво ли не, като момичето просто расте и наближава време да се омъжва! И ще те моля да не ругаеш толкоз много, мистър Брок! Не е хубаво и не е прилично!

Лайза се усмихна самодоволно. „Да видим сега кой ще бъде! Не дай боже да е Нагрек Тъмб. Кой тогава? Младият Синклер? Беден, префърцунен и много набожен. Но пък стабилен и с бъдеще и работи в съвета на този гаден Лонгстаф. Нищо по-добро в семейството ти да влезе синът на един преподобен свещеник. Влиятелен. Но е проклет чужденец, който мрази англичаните. Дори Брок и «Купър – Тилмън», обединени заедно, ще бъдат чудесен нож в червата на «Ноубъл хаус». Бива си го и Горт, но той й е заварен брат и остава вън от играта.“

Тя прехвърляше в ума си всички подходящи съпрузи. Мъжът трябва да има пари, власт и влияние. Също желязна воля и силна ръка да я държи изкъсо. „Да – помисли си Лайза. – Ще се налага от време на време да й насинява бутовете. Тя е толкова своенравна. Не е лесно да я обуздае човек. Лонгстаф би бил идеален. За съжаление е женен, макар че жена му е в Лондон и може да се почака.“

Останаха само двама в списъка.

– Тайлър?

– Господи, защо не ме оставиш на мира? Какво има сега?

– Какво ще направи този дявол Кълъм Струан?

– Не зная. Ще го убие може би. Не зная. Сигурно ще направи нещо ужасно.

– Кълъм трябва да е куражлия, щом му се опълчи така.

Брок се засмя.

– Да беше видяла лицето на Дърк. Това копеле здравата се шашна. Наистина се шашна!

– Момчето постъпи много умно, че даде земята на църквата. Спаси баща си от провал. А ти?

– Глупости, жено! Какво аз? Дърк чакаше да получи могилата. Страшно се надяваше. Щях да наддавам и да наддавам, докато цената го задуши. Ако не беше това самонадеяно нищожество, щях да поставя Дърк на колене. Да го разсипя.

– Или Струан щеше да те задуши. По същия начин.

– Не. Той искаше тази могила.

– Той още повече искаше да те види теб унищожен.

– Не. Грешиш. Спи там!

– Какво ще направи той на Кълъм?

– Не знам. Той е отмъстителен. Сега те двамата се мразят. Никога не съм виждал Дърк така сърдит. Всяка вражда между него и момчето може да ни бъде от полза.

В миг Лайза почувства силен страх. Страх за мъжа си. Страх от кървава разправа между него и Струан. Вражда, която само можеше да свърши със смъртта на единия от тях. Или на двамата. „Боже милостиви! – молеше се тя за кой ли път. – Дано се помирят! – После страхът я напусна и тя си каза, както всеки път: – Каквото ще бъде, ще бъде!“ – И тя си спомни за Хамлет и за Уил Шекспир, по когото беше луда.

– Защо не построиш театър, Тайлър? В Хонконг. Нали ще останем тук?

– Да – развесели се Брок, забравил за Струан. – Чудесна идея, Лайза! Много добре. Преди този педераст да се сети за това. Да, утре ще говоря със Скинър. Ще основа фонда. И ще повикаме актьорска трупа. За Коледа ще поставим пиеса. Измисли каква.

Лайза прехапа език. За малко да каже Ромео и Жулиета, нова би било глупаво, защото Брок веднага щеше да разбере целта. Да. Само чрез Тес можеше да се разреши спорът между Брокови и Струанови. Но връзката не трябваше да завършва трагично. Не както Монтеки и Капулети.

– Ако Горт ти беше направил същото – да ти вземе могилата, – какво щеше да направиш?

– Не знам, скъпа. Радвам се, че не беше Горт. Хайде, спи сега.

Лайза Брок се замисли. „Сега кой от двамата ще е по-добър? По-добър и за нас, и за Тес. Кълъм Струан или Дърк Струан?“

* * *

Мъглата бавно обгърна корабите, които почиваха закотвени. Приближи забулен в сенките сампан. За миг докосна леко предното котвено въже на „Уайт уич“. Към въжето се стрелнаха ръце. Бързо го сграбчиха. Замахна брадва и сампанът изчезна така безшумно, както се беше появил.

Въоръжените войници на палубата и Нагрек не забелязаха нищо необичайно. Когато има мъгла и не се забелязват други кораби или бряг, по които човек да се ориентира, движението съвсем не може да се прецени по лекия ветрец, спокойното море и бавния прилив и отлив. „Уайт уич“ се носеше към брега.

Боцманът удари осем бела и Нагрек се ужаси от мисълта за риска, който му предстоеше да поеме. „Проклет глупак! – помисли си той. – Излагаш се на страшна опасност, като си определяш подобни срещи с Тес през нощта. Не отивай! Остани на палубата или върви да спиш! Но не при нея! Забрави я, забрави днешния ден и миналата нощ!“ Вече месеци, откакто Нагрек я забелязваше, но миналата нощ по време на вахта беше си позволил да надзърне през прозорчето в каютата, в която спяха тя и сестра й. Видя я по риза, коленичила до койката си като ангел да казва молитвите си. Ризата й беше разкопчана. Твърдата й гръд опъваше бялата коприна. След като свърши молитвите си, за миг му се стори, че го е видяла. Но тя извърна поглед от прозорчето, надипли нощничката около себе си, после прокара ръце по тялото си. Ласкаво. Мечтателно. По гърдите, бедрата, слабините. После свали ризката си и застана пред огледалото. По тялото й премина трепет, после отново се облече, въздъхна и като духна пламъка на фенера, се пъхна в леглото.

И после, когато я гледаше да тича по брега с развени поли и наблюдаваше краката й, му се прииска да бъде между тях. Тогава той реши, че трябва да я има. Този следобед на борда в безсилен ужас и копнеж й пошепна, видя я да се изчервява и чу ответен шепот: „Да, Нагрек, довечера в осем часа.“

Новата вахта го смени на палубата.

– Слизай долу, Нагрек! – каза Горт и стъпи на кърмата. Облекчи зад борда, после се прозя, зае мястото му на квартердека до компасната будка и се отърси като куче. Вятърът задуха на изток.

– Усетих това. – Горт раздразнен си наля малко ром. – Проклета мъгла!

Нагрек отиде в каютата си. Свали обувките си и седна на койката, облян в пот. Задушаван от глупостта си, но безсилен да се пребори със себе си, той се измъкна от каютата и безшумно тръгна на пръсти назад по коридора. Спря пред вратата й. С влажна от пот ръка опита дръжката. Затаил дъх, влезе в каютата и затвори след себе си вратата.

– Тес? – зашепна той, като почти се молеше тя да не го чуе.

– Шшшт – обади се тя, – ще събудиш Лилибет.

Страхът му се усилваше, чуваше в себе си вик: „Бягай!“ – но болката му го караше да остане.

– Много е опасно – продума той. Почувства ръката й в тъмнината. Тя хвана неговата и го потегли към койката.

– Пожела да говориш с мен. Какво искаш? – попита тя, пламнала от тъмнината, тайнството и присъствието на Нагрек, ужасена и същевременно очарована от този огън.

– Не е време сега, мила.

– Но ти искаше да поговорим тайно. Как иначе можеше да стане? – Тя седна на койката, още по-силно обтегната от дрехите около тялото си и остави влажните си пръсти в ръката му.

Той седна до нея, задавен от желание. Протегна ръка и докосна косата, после врата й.

– Недей! – промълви тя и потрепера, когато той погали гърдите й.

– Искам да се оженя за теб.

– О, да, да.

Устните им се докоснаха. Ръката на Нагрек я обгърна и се плъзна по тялото й. И от докосването в съзнанието му изплува жесток изпепеляващ ужас, който ставаше все по-остър.

Когато боцманът удари един бел, Горт се обърна с гръб към мъглата и тръгна към компасната будка. Огледа я на светлината на мъждукащ фенер и не повярва на очите си. Тръсна глава, за да прогони дрямката и отново погледна компаса.

– Невъзможно!

– Какво има, сър? – попита стреснато боцманът.

– Вятърът, по дяволите! Духа от запад! Запад!

Боцманът дотърча до будката, но Горт вече препускаше по палубата и вдигаше на крак моряците.

Наведе се над носа и забеляза прорязаното въже.

– Спри кораба! Течението ни отнася! – изкрещя той, обзет от внезапна паника, и вълна от ужас заля палубата.

– Спусни задната котва! Бързайте, да ви вземат дяволите!

Точно когато моряците се втурнаха към задната котва, корабът застърга по скалното дъно, потрепера и изскърца.

Писъкът се предаде на дъските в разгорещената каюта и Нагрек и момичето замръзнаха от ужас. В следващия момент той бе вън в коридора, оставил топлата прегръдка, и препускаше към палубата. Брок отвори бързо вратата на своята каюта и видя Нагрек да тича по мостика. За миг зърна разтворената врата на каютата на момичетата, но забрави това и сам препусна лудо нагоре. Лайза бързо излезе от главната каюта, прекоси коридора и влезе в отворената врата.

Когато Брок излезе на квартердека, котвата вече беше спусната, но твърде късно. „Уайт уич“ нададе последен вик, наклони се леко вляво и тежко заседна. В този момент от мъглата изплаваха рояци сампани, забиха куки в него, а по корпуса се закатериха пирати.

Бяха въоръжени с мускети, ножове и ками. Пръв се изкачи Скрагър. В следващия миг моряците на „Уайт уич“ се биеха на живот и смърт.

Един китаец се спусна към Горт. Той стъпи встрани, после сграбчи някакъв човек за гърлото и му счупи врата. Нагрек вдигна едно желязо и замахна към настъпващата китайска орда, сред която забеляза Скрагър и други европейци. Осакати един от нападателите и се втурна към Брок, който прикриваше мостика към долните помещения. И към среброто в трюма.

Скрагър съсече един моряк, отстъпи и огледа своите хора, които атакуваха.

– Долу, по дяволите! – изкрещя той и поведе атаката срещу Брок. Още хора полетяха напред и покосиха първите от моряците, които прииждаха от долните палуби.

Брок стреля и изстрелът отнесе лицето на един европеец, после мушна празния пищов в слабините на друг и заби камата си в изкривена от злоба небръсната физиономия. Спусна се към Скрагър, който отстъпи, дръпна спусъка на насочения си пистолет, но в същия момент Нагрек се блъсна в него и куршумът отлетя безобидно в мъглата. Скрагър се завъртя, изръмжа, замахна с камата си и леко го одраска, после се хвърли в ръкопашната схватка и отново се втурна към Брок. Заби камата си в един моряк, после Брок го сграбчи за врата и те паднаха, като се счепкаха с юмруци и колене. Брок ахна, когато камата на Скрагър изхрущя в лицето му. Той се изправи, отхвърли противника си и замахна към него. Скрагър навреме се претърколи и камата се счупи, като се заби в палубата. Брок намушка със счупения нож един китаец, който го бе стиснал за гърлото, а Скрагър изтича и се скри зад хората си.

Горт нападаше китайците на горната палуба, режеше, сечеше, докато в хълбока му потъна нож, той изпъшка и падна. Брок видя това, но остана на мостика да се бие и да убива.

Долу Лайза Брок заведе Тес и Лилибет в главната каюта.

– Не се страхувайте, момичета – каза тя и затръшва вратата от външната страна.

Застана на коридора с пищов във всяка ръка и още два в джоба. Ако на мостика се появеше враг преди края на боя, това щеше да означава, че мъжът й е мъртъв или в безсъзнание. Но още четирима пирати щяха да загинат, преди да стигнат до нея.

Предвождани от Скрагър, пиратите се сблъскаха с моряците на Брок и отново бяха отблъснати. Нови моряци се изсипаха на палубата с бой. Трима от тях се присъединиха към Брок близо до мостика и се нахвърлиха върху пиратите, като ги отблъснаха назад.

Една жегла удари Скрагър по гърба и той разбра, че битката е загубена. Веднага извика нещо на китайски, хората му прекратиха боя, изсипаха се като мишки в сампаните и изчезнаха. Скрагър скочи от носа и изчезна във водата. Брок сграбчи мускета на един от своите моряци и изтича до края на кораба. Стреля в главата на Скрагър, която изплува за миг на повърхността, но не улучи и тя изчезна отново. Брок изруга, после хвърли празния мускет в тъмнината.

Хората му започнаха да стрелят по сампаните, които се стопиха бързо в мъглата. Когато вече нямаше бягащи пирати, по които да стрелят, Брок заповяда всички мъртви и ранени врагове да бъдат хвърлени зад борда и насочи вниманието си към Горт.

От раната, която Горт прикриваше със стиснат юмрук, течеше кръв. С мъка отдели ръката на сина си. Ножът беше проникнал дълбоко под мишницата почти до гърба.

– Кашляш ли кръв, сине?

– Не, татко.

– Това е добре. – Брок избърса потта от лицето си и стана. – Донесете катран. И грог. Побързайте, за бога! Тези, които са ранени да дойдат тук! Останалите слезте в лодките и ни изтеглете към брега. Сега е прилив. Побързайте!

Нагрек се опита да прогони жестоката болка в главата си, кога то спусна лодките във водата. От раните на реброто му се стичащ кръв. Брок подаде на Горт чаша ром и щом катранът закипя на мангала, потопи в него една жегла и я поднесе към раната. Лицето на Горт се изкриви, но той не отрони звук. После Брок се погрижи за останалите ранени по същия начин.

– А мен, сър, забравихте ме – простена един от моряците, поставил ръка на гърдите си. На устните му беше избила кървава пяна, а раната на гърдите му всмукваше въздух и свистеше.

– Ти си мъртъв. По-добре кажи молитвата си – каза му Брок.

– Не! За бога, не! Дайте ми катран, сър. Моля ви! – И той започна да пищи.

Брок го ритна и морякът замря на място, а въздухът продължаваше да свисти и да се пени.

Брок помогна на сина си да стане. Щом се изправи, Горт застана здраво на краката си.

– Добре съм, по дяволите!

Брок го остави и отиде на кърмата. Лодките теглеха здраво. Водата не помръдваше.

– Тегли по-силно! – извика той. – Приготви предната котва, Нагрек!

Изтеглиха кораба на закътано място, докато водачът диктуваше монотонния припев, и когато Брок се увери, че са в безопасност, заповяда да спуснат котвата. Корабът се полюля с приливната вълна и застана неподвижен.

Брок повика шивача на платна.

– Слушам, сър! – каза старецът.

– Уший савани! – каза той и посочи седемте тела. – Използвай стария грот. Когато зазори, вържи им по една верига на краката и зад борда! Аз ще прочета молитвата, както винаги.

– Слушам, сър!

Брок се обърна отново към Горт:

– Кога, след като застъпи на вахта, заседнахме?

– Няколко минути по-късно. Не. Беше точно един бел. Сега си спомням ясно.

Брок помисли малко.

– Не бихме могли да се откъснем и за нула време да се окажем на брега. По никакъв начин. Трябва да са прерязали въжето в предишната вахта. – Брок погледна към Нагрек и той трепна. – По време на твоята вахта. На разсъмване двайсет камшика за тези, които ба на пост.

– Да, сър – каза Нагрек ужасен.

– Ако не беше ти, оня проклет пират щеше да ме застреля, така че ще го имам предвид, Нагрек.

После слезе долу.

– Всичко е наред, мила – каза той. Лайза все още стоеше като канара пред каютата на децата си.

– Благодаря, Тайлър – каза тя и остави пищовите. – Тежко ли беше?

– Горе-долу. Заради среброто. Пирати в самото пристанище! В пристанището! Между пиратите имаше и англичани. Убих един, но водачът, да го вземат мътните, се отърва. Децата добре ли са?

– Да. Те са вътре. Сега спят. – Лайза се поколеба. – Мисля, че трябва да поговорим.

– Нали говорим!

Тя тръгна угрижена към главната каюта. Той я последва и тя затвори вратата.

* * *

В три бела Брок отново се качи на палубата. Мъглата се разсейваше, но вятърът бе стихнал. Той подуши въздуха и опита вкуса му – скоро вятърът щеше да задуха с нова сила и на сутринта мъглата щеше да се разнесе.

– Горт, да слезем долу и да проверим товара.

– Никой от тези гадове не е слизал долу, татко.

– Все пак ще проверим. Ела и ти, Нагрек!

Брок взе фенера и те се спуснаха долу.

– Ето! Вратата е все още залостена – каза Горт.

Усещаше раздираща болка в раната.

Брок отключи вратата и те влезнаха вътре. Постави фенера върху среброто и отново залости вратата.

– Да не си полудял, татко?

Брок гледаше към Нагрек.

– Какво има, мистър Брок? – попита Нагрек, вцепенен от ужас.

– Изглежда, Нагрек е пипал сестра ти, Горт.

– Не, не съм! Не съм, кълна се! – извика Нагрек. – Изобщо не я докосвал!

Брок откачи бича, който висеше на стената.

– Изглежда, отишъл в каютата й, докато е спяла, събудил я и си поиграл с нея.

– Изобщо не съм я докосвал, нищо лошо не съм й сторил, кълна се! – извика той. – Тя ме повика в каютата си. Тя ме повика! Днес следобед ми каза да отида при нея. Самата тя. Господи!

– Значи си бил в каютата й!

Горт се спусна към Нагрек, но изруга от болка, когато катранът се отлепи от раната. Нагрек побягна към вратата, но Брок го блъсна назад.

– Свършено е с теб, Нагрек!

– Нищо лошо не съм й сторил, кълна се в Бога, кълна се…

– Пъхал си мръсните си ръце под ризата й!

Бичът продължаваше да се впива в тялото на Нагрек и Брок постепенно го натика в дъното на трюма.

– Пъхна ги, нали, мръснико?

– Кълна се в Бога, не съм я докоснал. Недейте, мистър Брок! Моля ви! Нищо не съм й сторил… съжалявам… само я пипнах… нищо повече… нищо повече.

Брок спря и дъхът му секна.

– Значи е вярно. Чу ли, Горт? – И двамата се нахвърлиха върху Нагрек, но Брок беше по-бърз, стовари юмрук отгоре му и той загуби съзнание. Брок бутна Горт настрана. – Почакай!

– Но, татко, тази гад…

– Почакай! Майка ти каза, че бедното момиче се страхувало отначало да каже истината. Тес си мисли, че е забременяла от него, защото я пипал. Но Лайза твърди, че тя е девствена. Само я докоснал, слава богу.

Брок пое дъх, съблече Нагрек и почака, докато той дойде в съзнание. После отряза члена му. И го би до смърт.