Текст книги "Тай-пан"

Тридесет и осма глава

Горт пристигна във фоайето на клуба разярен като див бик, с камшик в ръцете си. Изблъска сервитьори и гости от пътя си и нахълта в игралната зала.

– Къде е Струан?

– Мисля, че е в бара, Горт – каза Хорацио, стреснат от вида на Горт и камшика, който той размахваше ожесточено.

Горт се обърна и се втурна през фоайето в бара. Видя Струан на една маса с група търговци. Всеки се отдръпваше от пътя му.

– Къде е Тес, кучи сине?

В салона настъпи мъртва тишина. Хорацио и другите се натрупаха около вратата.

– Не зная. Ако отново ме наречеш така, ще те убия!

Горт сграбчи Струан и го изправи.

– На „Чайна клауд“ ли е?

Струан се освободи от ръцете на Горт.

– Не зная. И ако е там, какво от това? Нищо страшно за двама млади…

– Ти си планирал това! Планирал си го, отрепка такава! Ти си казал на Орлов да ги ожени!

– Ако са избягали да се оженят, какво от това?

Горт се нахвърли върху Струан с камшика. Металният край на една от опашките му одраска Струан по лицето.

– Нашата Тес омъжена за този сифилистик! – крещеше Горт. – Смрадлив кучи син!

„Значи бях прав – каза си Струан. – Ти си този, когото търся!“ Той се спусна срещу Горт и сграбчи дръжката на камшика, но няколко души от присъстващите се намесиха и ги разтърваха. В суматохата една от лампите на масата падна на пода. Хорацио стъпка пламъците, които обхванаха мекия килим.

Струан се освободи и вторачи поглед в Горт.

– Тази нощ ще изпратя при тебе секунданти.

– Нямам нужда от секунданти, бога ми. Сега. Избери проклетите си оръжия. Хайде! И след тебе Кълъм. Кълна се в Бога!

– Защо ме предизвикваш, Горт? И защо заплашваш Кълъм?

– Ти знаеше, негоднико! Той има сифилис!

– Ти си луд!

– Няма да можеш да го скриеш!

Горт се опита да се освободи от четиримата мъже, които го задържаха, но не успя.

– Пуснете ме, по дяволите!

– Кълъм не е болен от сифилис! Защо казваш, че е болен?

– Всеки го знае. Беше в Чайна таун. Ти го знаеш и затова са заминали – преди да се проявят ужасните последици от сифилиса.

Струан взе камшика в дясната си ръка.

– Пуснете го, момчета.

Всички се отдръпнаха. Горт извади ножа си и се подготви за атака. В лявата ръка на Струан изневиделица се появи нож. Горт направи лъжливо движение, но Струан остана твърд като скала и го стави за момент да види цялата примитивна лъст на убиец, която го обземаше. И неговото злорадство. Горт се спря, почувствал страшна опасност.

– Това не е място за дуел – каза Струан. – Но не беше по мой избор. Нищо не мога да направя. Хорацио, бихте ли ми станали секундант?

– Да. Да, разбира се – отговори Хорацио и с угризение на съвестта си спомни за чаените семена, които бе намерил за Лонгстаф. Този ли е начинът да се отплатиш за постоянната му помощ и приятелството?! Тай-панът ти съобщи за Мери и ти даде лорча да отидеш до Макао. Той бе като баща за тебе и нея – и сега да му забиеш ножа в гърба. Да, но ти си нищо за него. Ти само унищожаваш собствените си грехове, когато се изправиш пред Бога, а това е неизбежно.

– За мене ще бъде чест да ви стана втори секундант, тай-пан – каза Мастърсън.

– Тогава може би ще дойдете с мене, господа.

Струан избърса кървавата следа от брадата си, захвърли камшика и се отправи към вратата.

– Ти ще умреш! – крещеше Горт след него, възвърнал самоувереността си. – Побързай, кучи сине! Сводник!

Струан се спря чак след като излезе от клуба – вече в безопасност.

– Избирам бойни железа.

– Боже мой, тай-пан, това не е… не е подходящо – каза Хорацио.

– Той е много силен и вие трябва… Вие сте… последната седмица ви изтощи повече, отколкото сам предполагате.

– Напълно съм съгласен – каза Мастърсън. – Куршум между очите е по-добре. Да, тай-пан.

– Върнете се и му кажете сега. Не спорете. Решението ми е твърдо!

– Къде, къде ще… добре, разбира се, не трябва да се говори за това. Може би португалецът ще се опита да ви попречи.

– Да. Наемете платноход. Вие двамата, аз, Горт и секундантите му ще отплаваме при изгрев-слънце. Искам свидетели и честен дуел. Ще има повече от достатъчно място на платнохода.

Аз няма да те убия, Горт, мислеше си Струан. О, не, това е много лесно. Но, бога ми, от утре ти никога няма да ходиш, ти никога няма сам да се храниш, никога няма да виждаш, никога няма да легнеш с жена. Ще ти покажа какво е отмъщение.

* * *

На смрачаване новината за дуела се разпространи от уста на уста и залагането започна. Мнозина даваха предимство на Горт: той беше в разцвета на силите си и освен това имаше сериозна причина да се бие с тай-пана, ако слухът, че Кълъм е болен от сифилис, се окажеше верен. Още повече, ако той действително е знаел това и е изпратил Тес и Кълъм в морето с капитан, който може да ги ожени, след като се отдалечи на повече от три мили от брега.

Тези, които заложиха на тай-пана, се надяваха, но не вярваха той да спечели. Всеки знаеше, че се притеснява много за лекарството и че легендарната му любовница умираше. Всички виждаха колко го потискаше и разстройваше това. Само Ло Чъм, Чен Шенг, А Сам и Ин-хси вземаха назаем всяко пени, което можеха, и го залагаха за него уверено и молеха боговете да го пазят. Без тай-пана те бяха загубени.

Никой не спомена на Мей-мей за дуела. Струан я остави рано и се върна в резиденцията си. Искаше да се наспи добре. Дуелът не го смущаваше. Беше сигурен, че може да се справи с Горт. Но не желаеше да пострада и знаеше, че трябва да бъде много силен и бърз.

Спокоен, той мина по тихите улици в топлата, прекрасна звездна нощ.

Ло Чъм отвори вратата:

– Добър вечер, маса.

Той погледна към антрето. Лайза Брок го чакаше.

– Има ли Кълъм сифилис?

– Разбира се, че няма. За бога, та ние дори не знаем дали са се оженили. Може би просто са заминали тайно.

– Но той е бил в публичен дом – кой знае къде! Онази нощ с разбойници.

– Кълъм няма сифилис, Лайза.

– Тогава защо другите говорят това?

– Питайте Горт.

– Питах го и той каза, че така говорят хората.

– Ще го кажа отново, Лайза. Кълъм няма сифилис.

Широките рамене на Лайза потръпваха от хълцания.

– О, Господи, какво направихме?

Искаше й се да спре дуела. Обичаше Горт, макар да не бе неин собствен син. Знаеше, че и тя щеше да има вина, ако се пролее кръв кръвта на Горт или на тай-пана, на Кълъм или на мъжа й. Ако тя не беше накарала Тайлър да пусне Тес на бала, всичко това можеше да не се случи.

– Не се тревожете, Лайза – каза Струан любезно. – С Тес всичко е наред, сигурен съм. Ако те са се оженили, тогава няма нищо, от което да се страхувате.

– Кога се връща „Чайна клауд“?

– Утре през нощта.

– Разрешавате ли нашият доктор да го прегледа?

– Това зависи от Кълъм. Но аз няма да му забраня да се прегледа. Той няма сифилис, Лайза. Ако имаше, мислите ли, че бих разрешил да се оженят?

– Да – сигурно отвърна Лайза, – вие сте дявол, само дяволът може да знае какво е било в ума ви, Дърк Струан. Но, кълна се в Бога, ако лъжете, аз ще ви убия, ако моите хора не го направят.

Тя се спусна към вратата. Ло Чъм я отвори и после я затвори след нея.

– Маса, най-хубави сънища – каза Ло Чъм сърдечно. – До утре, айейа!

– Върви по дяволите!

* * *

Силни удари по желязната врата отекнаха в заспалата резиденция. Струан се вслуша напрегнато в горещия полумрак на спалнята си, после чу тихите стъпки на Ло Чъм. Той стана от леглото с нож в ръка и грабна копринения си халат. Бързо и тихо излезе на стълбата и надзърна над парапета. Два етажа по-долу Ло Чъм запали фенер и отключи вратата. Старият часовник удари 1 часа и 15 минути.

Отец Себастиан стоеше на прага.

– Може тай-пан види мене?

Ло Чъм кимна утвърдително и остави настрана сатъра, който държеше зад гърба си. Той тръгна нагоре по стълбата, но спря, когато Струан извика отгоре.

– Да?

Отец Себастиан стреснато изправи глава в тъмнината, дългите кичури по врата му се раздвижиха от внезапния вик.

– Мистър Струан?

– Да? – повтори Струан с напрегнат глас.

– Негово светейшество ме изпрати. Получихме пратката със синконата.

– Къде е тя?

Монахът подаде малка замърсена чанта.

– Тук. Негово светейшество каза, че вие очаквате някой да я донесе.

– А цената?

– Нищо не зная за това, мистър Струан – отговори отец Себастиан смутено. – Негово светейшество просто ми каза да лекувам човека, при когото ще ме заведете. Това е всичко.

– Идвам веднага – извика Струан и се втурна обратно в стаята.

Бързо се облече, нахлузи ботушите си, затича се към вратата и внезапно се спря. След като помисли за миг, грабна бойното желязо и полетя надолу по стълбите, като вземаше по четири стъпала наведнъж.

Отец Себастиан видя оръжието и се стъписа.

– Добро утро, отче – поздрави Струан. Той скри отвращението си от нечистите дрехи на монаха и отново проклинаше наум всички доктори. – Ло Чъм, кога маса Синклер дойде, доведи него, сави?

– Сави, маса.

– Да тръгваме, отец Себастиан!

– Само един момент, мистър Струан! Преди да тръгнем, трябва да обясня нещо. Никога досега не съм използвал синкона – никой от нас не е правил това.

– Добре, това е без значение, нали?

– Разбира се, че има значение! – възкликна слабичкият монах. – Всичко, което зная, е, че трябва да сваря чай от синкона. Безпокоя се, че не зная колко време да го варя и колко силен да го направя. Също какво количество от него болният трябва да изпие. Освен това колко често трябва да го взема. Единственото описание на лечение със синкона, с което разполагаме, е на стар латински език и е много общо.

– Епископът казваше, че е имал малария. Той колко е вземал?

– Негово светейшество не си спомня. Спомня си само, че лекарството било много горчиво и отвратително. Мисли, че го пил четири дни. Негово светейшество ми каза да подчертая, че ще я лекуваме „на ваш риск и отговорност“.

– Да. Разбирам много добре. Да вървим!

Струан се втурна през вратата с отец Себастиан. Те тръгнаха по плажа и скоро излязоха на тиха уличка, оградена от двете страни с Дървета.

– Моля ви, мистър Струан, не толкова бързо! – каза отец Себастиан, като се задъхваше след него.

– Треската се очаква утре. Трябва да бързаме.

Струан прекоси площад Сао Пауло и забърза по друга улица. Внезапно инстинктивно почувства някаква опасност, спря се и се наведе на една страна. Мускетова сачма се сплеска в стената зад него. Той събори на земята ужасения отец. Друг изстрел. Сачмата одраска леко едното му рамо и той се проклинаше, че не е взел пистолети.

– Тичайте и се спасявайте!

Той изправи монаха на крака и го преведе през пътя в прикритието на входната врата. По къщите се виждаха осветени прозорци.

– Насам! – прошепна той и се устреми напред.

Внезапно смени посоката и друг изстрел мина на по-малко от инч покрай него. Достигна до безопасна уличка. Отец Себастиан едва си поемаше дъх след него.

– Пазите ли още лекарството? – попита Струан.

– Да. Какво става, за бога?

– Разбойници.

Струан пое ръката на уплашения до смърт монах и затича по улицата нагоре към отвореното пространство пред укреплението Сао Пауло де Монте. В сенките на укреплението той си отдъхна.

– Къде е лекарството?

Отец Себастиан подаде несръчно чантата. Лунната светлина докосваше посинялата драскотина от камшика на брадата на Струан, осветяваше очите му и го правеше да изглежда огромен и дяволски.

– Кой беше този? Кой стреляше по нас? – попита той.

– Разбойници – повтори Струан.

Той бе убеден, че хора на Горт – или самият Горт – му бяха устроили засада. За момент се попита дали отец Себастиан не бе изпратен като примамка. Неправдоподобно – не от епископа и не със синкона. Добре, скоро ще разбера, помисли той. И ако е така, ще прережа няколко свещенически гърла.

Той внимателно изучаваше тъмнината. Извади ножа от ботуша си и привърза бойното желязо около китката си. Отец Себастиан успокои дишането си и пое през стръмнината край църквата Сао Антонио надолу по хълма към улицата, която минаваше до оградната стена на къщата на Мей-мей. Във високата гранитна стена имаше врата. Той удари силно по нея няколко пъти. Скоро след това Лим Дин надникна през процепа. Отвори им. Те влязоха в предния двор и вратата бе залостена зад тях.

– Сега сме в безопасност – каза Струан. – Лим Дин, чай – много чай, бързо!

Той посочи на отец Себастиан стол да седне и остави бойното желязо на масата.

– Първо си поемете дъх.

Монахът отпусна ръка от кръста, който стискаше, и избърса челото си.

– Наистина ли някой се опитваше да ни убие?

– Така ми се струва – отговори Струан.

Той съблече палтото си и погледна рамото си. Сачмата го бе наранила.

– Дайте да видя – каза монахът.

– Няма нищо.

Струан отново облече палтото си.

– Не се тревожете, отче. Вие ще я лекувате на моя отговорност. Добре ли сте?

– Да. – Устните му бяха пресъхнали и имаше лош дъх в устата си. – Първо ще приготвя чай от синкона.

– Добре. Но преди да започнем, закълнете се в кръста, че никога на никого няма да кажете каквото и да било за тази къща, кой живее в нея или какво се е случило тук.

– Това не е необходимо. Няма нищо, което…

– Не, нужно е! Аз обичам уединението си! Ако не се закълнете, аз сам ще я лекувам. Изглежда, и аз знам как се използва синконата толкова, колкото и вие. Решавайте!

Монахът бе силно обезпокоен от липсата на познания, но също така силно желаеше да лекува в името на Бога.

– Добре. Кълна се в кръста, че няма да си отворя устата.

– Благодаря.

Струан мина през предната врата и тръгна по коридора. А Сам излезе от стаята си и се поклони колебливо, като загръщаше пижамата около себе си. Косата й бе разчорлена, а лицето й – подпухнало от спане. Тя ги последва с фенера в кухнята.

Кухнята бе малка, с огнище и мангал за въглища и гледаше към задната неугледна част на градината. Бе пълна с гърнета, тигани и чайници. Стотици връзки изсушени треви и гъби, зеленчуци, черва, колбаси висяха по потъмнелите опушени стени. Палмови чували с ориз бяха разхвърляни в безпорядък по покрития с мазни петна под.

Две сънени кухненски помощнички се надигнаха от наровете си и смутено вторачиха поглед в Струан. Но когато той, без да ги забележи, отмести купчина от тигани и мръсни чинии от масата, за да освободи място, те скочиха от леглата си и бързо излязоха навън.

– Чай, маса? – попита А Сам смутено.

Струан кимна с глава. Взе нечистата платнена чанта от притеснения монах и я отвори. Корите от синкона бяха кафяви, обикновени и раздробени на малки парченца. Помириса ги, но те нямаха никаква миризма.

– Какво ще правим сега?

– Трябва ни нещо, в което да ги сварим. – Отец Себастиан взе прилично чист тиган.

– Бихте ли си измили ръцете? – Струан посочи малък варел и сапун до него.

– Какво?

– Първо си измийте ръцете. Моля ви. – Струан посегна към сапуна и му го подаде. – Нищо няма да правите, преди да си измиете ръцете.

– Защо е необходимо това?

– Не зная. Старо китайско суеверие. Хайде, моля ви, отче.

Докато Струан миеше тигана, А Сам гледаше с широко отворени очи как отец Себастиан натрива ръцете си със сапун, как ги изплаква и ги избърсва с чиста кърпа.

После той затвори очи, събра ръцете си и прошепна тихо молитва.

– Сега ми трябва нещо, с което да меря – каза той, след като отново се върна на земята. Наслуки взе малка чаша и я напълни догоре със синкона. Изсипа съдържанието й в тигана и след това бавно и методично прибави десет чаши вода. После го постави върху мангала. – Ще започнем с десет към едно – каза той със сподавен глас и изтри нервно ръцете в расото си. – Сега бих искал да видя болната.

Струан даде знак на А Сам и посочи тигана.

– Не пипа!

– Не пипа, маса! – каза твърдо А Сам. Вече се бе съвзела от първоначалния шок след внезапното събуждане и започваше да се радва на тази странна процедура. – Не пипа, маса, никога не пипа!

Струан и монахът излязоха от кухнята и отидоха в спалнята на Мей-мей. А Сам ги следваше.

Фенер излъчваше снопчета светлина в тъмнината. Ин-хси решеше разчорлената си коса пред огледалото. Тя спря и се поклони припряно. Нейният матрак бе от едната страна на обширното легло на Мей-мей трепереше леко под тежестта на одеялата.

– Здравей, момичето ми. Получихме синкона – каза Струан, като се приближи до нея. – Най-после, след дълго чакане. Сега всичко е наред!

– Студено ми е, тай-пан! – каза тя безпомощно. – Толкова ми е студено. Какво направил на лице?

– Нищо, момичето ми.

– Ти порязал. – Тя потрепера, затвори очи и потъна в бурята, която я обземаше. – Толкова студено!

Струан се обърна и погледна отец Себастиан. Той видя шока по напрегнатото му лице.

– Какво не е наред?

– Нищо, нищо.

Монахът постави малък пясъчен часовник на масата, коленичи до леглото, хвана китката на Мей-мей и започна да брои ударите на сърцето. „Как може китайско момиче да говори английски? – питаше се той. – Дали другото момиче е втора любовница? Да не съм в харем на дявола? О, боже, пази ме, дай ми божествената си сила да я излекувам и нека аз бъда твоят инструмент тази нощ.“

Пулсът на Мей-мей бе толкова забавен и слаб, че той с мъка го усещаше. С безкрайна нежност обърна лицето й към себе си и се вгледа в очите й.