Текст книги "Тай-пан"

Автор книги: Джеймс Клавел

сообщить о нарушении

Текущая страница: 33 (всего у книги 52 страниц)

Брок протегна ръка.

Струан заговори с дрезгав глас:

– Ще ти стисна ръката за Тес и Кълъм. Но не и за Горт.

Начинът, по който Струан изрече „Горт“, смрази кръвта на Брок.

Но той не отдръпна ръката си, въпреки че споразумението криеше голяма опасност.

Стиснаха си здраво ръцете.

– Ще изпия още една чаша, за да дойде всичко на място – каза Брок. – Тогава ще можеш да се разкараш от дома ми. – Той вдигна звънеца и позвъни трети път и когато отново никой не се появи, го запрати към стената. – Ли Танг! – изрева той. – Гласът му отекна странно.

Чу се шум на тичащи стъпки по голямото стълбище и на вратата се появи уплашеното лице на португалския чиновник.

– Всички слуги са изчезнали, сеньор. Никъде не мога да ги открия.

Струан изтича до прозореца. Амбулантните търговци, сергиджиите, зяпачите и просяците напускаха безмълвно площада. В английската градина група търговци слушаха и наблюдаваха, замръзнали по местата си.

Струан се обърна и се втурна към мускетите. Стигна до рафта едновременно с Брок.

– Всички да слезнат долу! – извика Брок на чиновника.

– Във фабриката ми, Тайлър. Бий тревога – каза Струан и в същия миг изскочи навън.

* * *

След час всички търговци и техните чиновници се бяха струпали във фабриката на Струан и в намиращата се отпред английска градина. Отряд от петдесет войници беше въоръжен за бой и разположен край портата. Офицерът – капитан Оксфърд – едва двайсетгодишен, бе строен, хубав, мускулест мъжага.

Струан, Брок и Лонгстаф бяха застанали в средата на градината. Наблизо стояха Джеф Купър и Сергеев. Нощта беше влажна, гореща и мрачна.

– Не е зле да наредите незабавна евакуация, Ваше превъзходителство – каза Струан.

– Да – съгласи се Брок.

– Не е нужно да бързаме, господа – отвърна Лонгстаф. – Това се е случвало и по-рано, нали?

– Да. Но винаги преди това Ко-хонгът или мандарините са ни предупреждавали. Никога не е ставало така внезапно. – Струан се вслушваше напрегнато в нощта, но очите му брояха завързаните за пристана лорчи. „Има достатъчно за всички“ – помисли си той.

– Нещо не ми харесва нощта.

– Нито на мен, дявол я взел. – Брок плю гневно. – Да се качваме по корабите, казвам аз.

– Нима смятате, че има опасност? – попита Лонгстаф.

– Не знам, Ваше превъзходителство. Но нещо ми подсказва, че трябва да се измъкваме оттук – обясни Струан.

– Или поне да се качим на корабите. Засега търговията е приключила, така че можем да си вървим или да останем, ако искаме.

– Но те няма да посмеят да ни нападнат! – ядоса се Лонгстаф. – Защо им е? Какво печелят с това? Преговорите вървят чудесно.

Смешна работа.

– Просто предлагам, Ваше превъзходителство, да постъпим така, както винаги сте ни съветвали – да се подготвим за всякакви изненади.

Лонгстаф махна леко с ръка на офицера.

– Раздели хората си на три групи. Завардете източния и западния край. Също улица Хог. Не. Не пускайте никого по площада до ново нареждане.

– Да, сър.

Струан видя Кълъм, Хорацио и Горт, застанали близо до един фенер. Горт обясняваше на Кълъм как се зарежда мускет, а той слушаше внимателно. В сравнение със сина му, Горт изглеждаше здрав, жив и снажен. Струан отмести поглед и съзря Маус да разговаря в тъмното с висок китаец, когото не познаваше. Любопитен, тръгна към тях.

– Разбрахте ли нещо, Волфганг?

– Не, тай-пан. Никакви слухове, нищо. И Хорацио не е чувал. Гот им химел, нищо не разбирам.

Струан разгледа китаеца. Беше облечен в мръсни селски дрехи и изглеждаше на малко повече от трийсет години.

Тежки клепачи, надвиснали над проницателни очи, които гледаха Струан също така любопитно.

– Кой е той?

– Хунг Хсу Чун – отвърна гордо Волфганг. – Той е хака – кръстен, тай-пан. Аз го кръстих. Най-добър е от тях. С блестящ ум, прилежен, макар и селянин. Най-сетне имам човек, който ще разпространява слово и ще ми помага в делото му.

– Не е зле да му кажеш да си върви. Ако стане нещо и мандарините го хванат с нас, ще имаш един покръстен по-малко.

– Вече му казах, но той ми отговори: „Неведоми са пътищата господни и божите люде не обръщат гръб на неверниците.“ Не се безпокойте. Бог ще го пази и аз ще го защитавам със собствения си живот.

Струан кимна леко към човека и се върна при Лонгстаф и Брок.

– Аз се качвам на кораба и това е всичко! – заяви Брок.

– Тайлър, изпрати Горт и хората му да подсилят охраната на войниците там. – Струан посочи в тъмнината към улица Хог. – Аз ще завардя от изток и ще те прикривам, ако стане нужда. Можеш да отстъпваш насам.

– Ти гледай себе си – каза Брок, – а аз ще се погрижа за мене си. Да не си главнокомандващ, по дяволите! – После повика Горт. – Ти ще дойдеш с мен. Алмейда, ти и останалите чиновници вземете книгите и се качвайте на кораба.

Брок и хората му напуснаха градината и се отправиха към площада.

– Кълъм!

– Да, тай-пан?

– Почисти сейфа и се качвай на лорчата!

– Добре. – Кълъм понижи глас. – Разговаря ли с Брок?

– Да. Но не сега е времето, момче. Побързай. Ще говорим по-късно.

– Да или не каза?

Струан видя, че другите ги гледат и макар че много му се искаше да каже на Кълъм, мястото в градината не беше подходящо.

– Дяволите да те вземат! Няма ли да направиш както ти казах?!

– Искам да знам – каза Кълъм и очите му пламнаха.

– А аз не съм готов да обсъждам сега проблеми! Направи каквото ти казах!

Струан тръгна решително към входната врата. Джеф Купър го спря.

– Защо се евакуирате? Защо е това бързане, тай-пан?

– Просто вземаме предохранителни мерки, Джеф. Имате ли лорча?

– Да.

– С удоволствие ще приема на кораба си всеки, за когото на другите кораби няма място. – Струан погледна към Сергеев. – Гледката от реката е много приятна, Ваше височество. Не желаете ли да дойдете с нас?

– Винаги ли побягвате, когато площадът се изпразни и слугите изчезнат?

– Само когато това ми харесва. – Струан си проби път през навалицата. – Варгас, качете книгите на кораба, също и всички чиновници. Въоръжени.

– Да.

Когато другите търговци видяха, че Струан и Брок наистина се подготвят за бързо отстъпление, те изтичаха във фабриките си и събраха книжата, товарителниците и цялата документация за сезонната търговия, с която осигуряваха бъдещето си, и започнаха да ги качват в корабите си. Богатството не беше голямо и не представляваше особена причина за безпокойство, тъй като по-голямата част от търговията се извършваше чрез разменни сметки, а Брок и Струан бяха вече изпратили среброто си в Хонконг.

Лонгстаф разчисти бюрото си, постави кодовата книга и секретните документи в куфарчето и се присъедини към Сергеев в градината.

– Приготвихте ли се, Ваше височество?

– Не притежавам нищо важно. Намирам, че цялата тази работа е много странна. Има ли опасност или няма? Ако има опасност, къде са войските ви? А ако ги няма, защо да бягаме?

Лонгстаф се засмя.

– Умът на езичника е много различен от този на цивилизования човек. Вече повече от век правителството на Нейно величество се занимава точно с този въпрос. Така се научихме да решаваме китайските проблеми. Разбира се – добави той сухо, – ние не се занимава ме със завоевания, само с мирна търговия. Макар че наистина гледаме на тази област изцяло като сфера на британско влияние.

* * *

Струан разглеждаше съдържанието на сейфа, за да се увери, че всички важни документи са качени на борда на кораба.

– Вече направих това – каза Кълъм, след като влетя в стаята и тръшна вратата. – Сега ми кажи какъв беше отговорът? Кажи, за бога!

– Ще се венчаеш и ще се ожениш – отвърна меко Струан, – за бога.

Кълъм бе така поразен, че не можа да отвори уста.

– Брок се радва да му станеш зет. Можете да се ожените другата година.

– Значи Брок каза да?

– Да. Моите поздравления – каза Струан и продължи спокойно да проверява съдържанието на чекмеджето. Заключи го, доволен, че разговорът с Брок е проведен по плана.

– Значи наистина каза да? И ти каза да?

– Да. Ти трябва да получиш официално разрешение – той ще ти го даде. Трябва да обсъдим зестрата и други подробности. Каза, че другата година може да се ожените.

Кълъм прегърна Струан през рамената и възкликна:

– О, татко, благодаря! Благодаря ти! – Той сам не чу кога каза „татко“, но Струан го чу.

В нощта ненадейно проехтяха изстрели. Струан и Кълъм изтичаха до прозореца точно навреме, за да видят как предните редици на една тълпа се люшнаха под залпа в задния край на площада. Стотици хора отзад блъскаха тези пред тях да вървят напред и войниците бяха погълнати от ревящия поток от китайци, които се изляха в далечния край на площада.

Тълпата носеше факли и бе въоръжена с брадви и копия, както и с триадски знамена. Китайците обградиха най-западната фабрика, която принадлежеше на американците. Хвърлиха факла през прозореца и щурмуваха вратите. Започнаха да плячкосват, палят и рушат сградата.

Струан грабна мускета си.

– Повече нито дума за Тес. Не говори с никого, преди да си се видял с Брок. – И двамата изхвръкнаха в коридора. – Оставете по дяволите тези, Варгас – извика той, като го видя да плете крака под товара на дубликати от фактури. – Качвайте се на кораба! Варгас си плю на петите.

Площадът пред фабриката на Струан и градината бяха пълни с търговци, които бягаха към лорчите. Някои от войниците бяха заели позиции край градинската стена, готови за последна отбрана, и Струан отиде при тях, за да им помогне да прикриват отстъплението. С ъгълчето на окото си видя, че Кълъм се втурна обратно във фабриката, но го отвлече видът на втората тълпа, която прииждаше по улица Хог. Войниците, които охраняваха този край, изстреляха залп и отстъпиха в строен ред към английската градина, където застанаха до другите войници, за да прикриват последните тичащи към корабите търговци. Тези, които бяха вече на борда, приготвиха мускети, но нападателите се бяха съсредоточили единствено около фабриките в долния край на площада и почти не обръщаха внимание на търговците, което беше странно.

Струан видя с облекчение, че Купър и американците са на борда на една от лорчите. Беше помислил, че са все още във фабриката.

– Честен кръст, погледнете тези негодници – извика Лонгстаф, без да се обръща специално към някого, като застана навън от градината и наблюдаваше тълпата с бастун в ръка. Знаеше, че това означава край на преговорите и че войната е неизбежна. – Силите на Нейно величество скоро ще сложат край на тази безсмислица.

Той се върна обратно в градината и откри Сергеев, който наблюдаваше бъркотията с двама въоръжени лакеи в ливреи, застанали уплашено до него.

– Не желаете ли да се качите заедно с мен на борда, Ваше височество? – опита се той да надвика шума.

Лонгстаф знаеше, че ако бъде ранен Сергеев, ще стане международен въпрос, който ще накара царя да изпрати наказателни военни кораби и войски в китайските води. „Но това няма да стане, дявол го взел!“ – помисли си той.

– Има само един начин да се справим с тези гадове. Мислите, че вашата демокрация ще им подейства ли?

– Разбира се. Трябва само да им дадем време – отговори с готовност Лонгстаф. – Нека се качваме сега. Имаме късмет, че вечерта е хубава.

Един от руските слуги каза нещо на Сергеев, който просто го изгледа. Слугата побеля и млъкна.

– Щом желаете, Ваше превъзходителство – каза Сергеев, като се опита да покаже не по-малко пренебрежение към тълпата. – Но предпочитам да почакам тай-пана.

Той извади кутийката си с енфие и я предложи, доволен, че пръстите му не треперят.

– Благодаря – отговори Лонгстаф и взе малко от праха.

– Отвратителна история! – каза той и отиде до Струан. – Какво, по дяволите, им стана, Дърк?

– Сигурно са ги подвели мандарините. Никога преди това не е имало такава голяма тълпа. Никога. Най-добре се качвайте на кораба.

Струан наблюдаваше площада. И последните търговци се качиха на борда. Само Брок не се виждаше. Горт и хората му все още пазеха източната врата на фабриката си и Струан се вбеси, когато го видя да стреля по тълпата, която не ги заплашваше пряко.

Искаше му се да даде заповед за незабавно отстъпление, после в суматохата да вдигне мускета си и да застреля Горт. Знаеше, че никой няма да забележи. Щеше да му спести труда в бъдеще. Но Струан не стреля. Искаше да се наслади на удоволствието да види ужаса в очите на Горт, когато наистина го убие.

Хората в лорчите се отделиха бързо от брега и много от корабите заплуваха към средата на реката. Странното беше това, че множеството продължаваше да не им обръща внимание.

От фабриката на Тилмън – Купър започна да извира пушек. Цялата сграда пламна изведнъж с повея на вятъра и огънят озари нощта.

Струан видя как Брок изхвърча от фабриката в едната ръка с мускет и в другата с кама, с джобове, натъпкани с книжа. Главният му счетоводител Алмейда тичаше напред към кораба, прегърбен под тежестта на книгите, охраняван от Брок, Горт и хората им. След това нова тълпа нападна източния край и помете войниците. Струан разбра, че е време да бяга.

– На кораба! – изрева той и се извърна към градинската порта.

Замръзна на мястото си. На стената се беше облегнал Сергеев с пистолет в едната ръка и с рапира в другата. До него се беше изправил Лонгстаф. – Време е да бягаме! – изкрещя той, за да надвика врявата.

Сергеев се разсмя:

– Накъде?

Чу се гръмотевична експлозия, когато пламъците обхванаха арсенала на американците, сградата се разтърси и посипа китайците с горящи отломки, като някои уби, а други осакати. Триадските знамена прекосиха улица Хог и разяреният рояк от грабители ги последва, като последователно рушеше източните фабрики. Струан беше вече отминал портата, когато си спомни за Кълъм. Извика на хората си да го прикриват и се втурна обратно.

– Кълъм! Кълъм!

Кълъм се появи и затича надолу по стълбите.

– Забравих нещо – каза той и побягна презглава към лорчата.

Сергеев и Лонгстаф все още чакаха с хората до портата. Третата тълпа, която се разля по площада, им пресече пътя и нападна фабриката, която бе до тяхната. Струан му посочи стената и те я пресякоха. Кълъм падна, но баща му го вдигна и двамата се втурнаха към корабите. Сергеев и Лонгстаф ги следваха по петите.

Множеството ги остави да минат, но след като те тръгнаха да пресичат площада и освободиха пътя към фабриката, водачите нападнаха градината. Много от китайците носеха факли. И се нахвърлиха върху „Ноубъл хаус“.

Сега вече от повечето фабрики извираха пламъци, някъде се сгромоляса покрив с тежка въздишка и нови огнени езици близнаха хилядното множество на площада.

Брок стоеше на главната палуба на лорчата си и сипеше ругателства върху екипажа. Всички бяха въоръжени и пушките им сочеха брега.

Застанал на кърмата, Горт видя как освободиха предното и задното въже. Когато лорчата започна да се отдалечава от пристана, той грабна един мускет, прицели се в струпаните пред входа на тяхната фабрика китайци и дръпна спусъка. Видя как падна един човек и се ухили злобно. Вдигна втори мускет. Тогава забеляза как Струан и другите тичат пред кораба, пред тях и зад тях лутащи се китайци. Прицели се внимателно, сигурен, че никой не го наблюдава. Струан бе между Кълъм и Сергеев, а Лонгстаф до тях. Дръпна спусъка.

Сергеев се завъртя и се строполи на земята.

Горт грабна друг мускет, но Брок се втурна на кърмата.

– Тичай напред и постави хора при оръдието на носа! – извика той. – Никаква стрелба без моя заповед! – Той бутна Горт напред и закрещя на хората му. – Поемете кормилото, за бога! Отпуснете рифовете и вдигнете всички платна! – Той погледна към брега и видя Струан и Лонгстаф, наведени над Сергеев, до тях Кълъм и китайците, налитащи към тях. Грабна мускета, който Горт бе изпуснал, при цели се и стреля. Един от водачите падна и тълпата се поколеба.

Струан вдигна Сергеев на рамото си.

– Стреляйте над главите им! – заповяда той.

Хората му се извъртяха и изстреляха залп от близко разстояние. Китайците най-отпред се дръпнаха, а тези, които бяха зад тях, напираха напред. Истерията и суматохата, които последваха, дадоха на Струан и хората му достатъчно време да препуснат към кораба си.

На пристана до лорчата ги чакаше Маус заедно със странния покръстен китаец. И двамата носеха оръжия. В едната си ръка Маус държеше библия, а в другата кама и крещеше:

– Боже милостиви, прости на тези бедни грешници.

Той размаха камата във въздуха и тълпата отстъпи.

Когато всички се качиха в кораба и отплуваха до средата на течението, обърнаха се да погледнат назад.

Цялото селце гореше. Танцуващи пламъци, кълба пушек и демонски писъци се сливаха в един общ ад.

Лонгстаф бе коленичил до Сергеев, който лежеше на квартердека. Струан отиде бързо до тях.

– Вървете отпред! – извика той на Маус. – Наблюдавайте!

Сергеев бе пребледнял от шока и се държеше за левия хълбок.

Слугите стенеха ужасени. Между пръстите му се процеждаше кръв. Струан ги изблъска настрана и разпори предната част на панталоните му. Изряза крачола. Куршумът бе пробил корема надълбоко и косо само на инч от половия орган и бе проникнал в дясното бедро. Кръвта струеше обилно, но не шуртеше. Струан се зарадва, че раната не е в стомаха, както бе очаквал. Той обърна Сергеев по корем и руснакът изстена сподавено. Задната част на бедрото бе разкъсана, където бе изхвърчал куршумът. Струан пипна внимателно раната и извади малко късче счупена кост.

– Пригответе одеяла, бренди и мангал! – извика Струан на един от моряците. – Ваше височество, можете ли да движите десния си крак?

Сергеев го раздвижи леко и замижа от болка, но кракът се движеше.

– Хълбокът е наред, миличък. Сега стойте неподвижно!

Когато донесоха одеялата, той уви Сергеев в тях и го подпря по-удобно на стола зад кормчията, после му подаде бренди.

Пристигна мангалът. Струан откри раната и обилно я поля с бренди. После нагорещи ножа върху въглищата на мангала.

– Дръжте го, Уил! Кълъм, помагай!

Те коленичиха – Лонгстаф до краката и Кълъм край главата.

Струан пъхна нажежения нож в предната рана, спиртът пламна и Сергеев изгуби съзнание. Той я обгори и бързо пъхна ножа надълбоко, решен да използва момента, докато Сергеев е в безсъзнание. После го обърна на другата страна и отново допря ножа. Миризмата на изгоряло месо изпълни въздуха. Лонгстаф се извърна и повърна, но Кълъм продължаваше упорито да държи и да помага. Лонгстаф отново се обърна към тях.

Струан отново нагря ножа и наля още бренди в раната откъм гърба, обгори и нея дълбоко и цялостно. Главата го болеше от миризмата, по лицето му се стичаше пот, но ръцете му продължаваха работата, без да трепнат, защото знаеше, че ако раните не бъдат обгорени както трябва, ще започнат да гният и Сергеев със сигурност ще умре. С подобна рана оживяваше само един на десет човека.

Най-после свърши.

Превърза раната и изплаква устата си с бренди. Ароматът му прочисти миризмата на кръвта и на горящото месо.

После пое дълбоко въздух и погледна Сергеев. Лицето му беше сиво и безкръвно.

– Сега е в ръцете на съдбата – каза той. – Добре ли си, Кълъм?

– Да. Мисля, че да.

– Слизай долу. Заповядай да сгреят ром за всички помощници. Провери складовете. Сега на кораба ти си вторият след мен. Разпредели работа за всеки.

Кълъм напусна кърмовата част.

Двамата руснаци бяха коленичили до Сергеев. Единият от тях докосна Струан и заговори развълнувано – явно му благодареше. Струан им направи знак да останат до господаря си.

Той се протегна уморено, постави ръка на рамото на Лонгстаф, после го дръпна настрана и се наведе ниско над ухото му:

– Виждали ли сте някога мускети сред китайците?

Лонгстаф поклати глава.

– Не съм.

– Нито пък аз – каза Струан.

– Навсякъде стреляха пушки – каза Лонгстаф загрижено, с побеляло лице. – Нещастен случай.

Струан помълча малко.

– Ако умре, ще си имаме големи главоболия, нали?

– Да се надяваме, че няма да умре, Дърк. – Лонгстаф прехапа устни. – Трябва веднага да уведомя Външния секретар за случая. Трябва да направя разследване.

– Да.

Лонгстаф погледна сивото мъртвешко лице. Сергеев дишаше съвсем слабо.

– Ужасно неприятно!

– От разположението на раната и от мястото, където беше застанал и където падна, няма съмнение, че куршумът е наш.

– Беше нещастен случай.

– Да. Но куршумът е могъл да бъде насочен.

– Невъзможно. Кой би желал да го убие?

– Кой би желал да убие вас? Или Кълъм? Или може би мен? Ние всички бяхме много близо един до друг.

– Кой?

– Имам немалко врагове.

– Брок не би ви убил хладнокръвно.

– Не казвам, че би го направил. Предложете награда за предоставена информация. Някой може да е видял нещо.

Заедно наблюдаваха Селцето. Сега то бе останало далеч от дясната страна. Виждаха се само пламъци и пушек над покривите на Кантон.

– Това нападение беше чиста лудост. Не се е случвало по-рано. Защо им беше да правят това? Защо? – попита Лонгстаф.

– Не зная.

– Този път, като стигнем в Хонконг, ще тръгнем на север, по дяволите! Императорът ще съжалява много, задето е дал тази заповед!

– Да. Но първо трябва да ударим по Кантон.

– Но това е загуба на време!

– Да ударим до една седмица. Не е необходимо да искате разрешение за това. Отново поискайте откуп за Кантон. Шест милиона таела.

– Защо?

– Ще ви е необходим най-малко един месец, за да подготвите атака на север. Времето още не е подходящо за флотилията. Трябва да чакате и подкрепленията. Кога пристигат?

– След месец. Шест седмици.

– Добре. – Лицето на Струан доби по-твърдо изражение. – Междувременно Ко-хонгът ще намери шест милиона таела.

– Това ще им бъде за урок, задето не ни предупредиха, по дяволите.

– Още преди да тръгнете на север, ще трябва да развеете флага тук. Ако се отърват лесно след подпалването на Селцето, ние ще загубим авторитета си и безопасността си в бъдеще. Заповядайте „Немезис“ да остане близо до брега. Ултиматум от дванайсет часа или ще опустошите града!

Сергеев изстена и Струан се приближи до него. Руснакът бе още в шоково състояние и почти в безсъзнание.

После Струан забеляза, че покръстеният от Маус китаец го наблюдава. Човекът бе застанал на главната палуба до планшира на десния борд. Той прекръсти отдалеч Струан, затвори очи и започна тихо да се моли.