Текст книги "Тай-пан"

Четиридесет и трета глава

С настъпването на нощта облачността и влажността се увеличиха. Старите търговци знаеха, че скоро ще завали. Това бе началото на дъждовния период, те очакваха, че този дъжд ще облекчи постоянната задуха за известно време и ще прочисти праха. Ако джос е с тях. Ако той е против тях, може да има и буря. И само от него зависи дали бурята ще премине в тайфун.

– Горещо ми е, тай-пан – каза Мей-мей, като се разхлаждаше с ветрило в леглото.

– На мен също – каза Струан. Той сменяше замърсената си риза с чиста. – Аз ти казвах, че трябва да останеш в Макао. Там е много по-хладно.

– Може да е така, бога ми, но тогава нямаше да имам удоволствието да ти кажа, че ми е горещо.

– Предпочитах те, когато беше болна. Тогава не проявяваше дързост и не правеше вулгарни изказвания.

– Хм! – изсумтя тя. – Не бъди измамен с мене!

– Какво с тебе?

– Измамен, тай-пан. Не знае английски? Кога те няма по цял ден, не трябва безпокоиш за бедна майка. Аз ужасно заета чете твой речник на д-р Джонсън и подобрява знания по варварски език. Всеки знае дума „измамен“. Означава „лъжлив“. Ето какъв си ти, за бог. – Тя пресилено се нацупи и това я направи още по-хубава. – Ти не обожава мен вече!

– Аз имам намерение да поизлъжа задника ти.

Мей-мей пресилено простена, като че ли бе засегната от намерението на Струан.

– Тай-пан иска поиграе, маса? Може, няма значение.

Струан се приближи до леглото, но Мей-мей се отдръпна.

– Тай-пан, това беше шега.

Той я прегърна силно.

– О, момичето ми, ти вече си добре. Това е важното.

Тя бе облякла бледосиня копринена туника, имаше елегантна прическа, а парфюмът й бе опияняващ.

– Да не си посмял да отидеш в публичен дом, а?

– Не ставай глупава.

Той я целуна и след това се облече. Постави ножа си в кобура отзад, а камата в левия си ботуш, завърза здраво косата на врата си с панделка.

– Не режи коса, тай-пан. Остави опашка като цивилизован човек. Много хубав.

На вратата се почука и влезе Лим Дин.

– Маса. Маса Чен тук. Може?

– Може. Каютата горе.

– Ще се върнеш ли, тай-пан?

– Не, момичето ми. Веднага ще отида на брега.

– Кажи на Гордън да дойде да ме види – да?

– Да, момичето ми.

– Къде отива?

– Излизам, бога ми. Дръж се добре, докато ме няма. Ще се върна след полунощ. Но ще ти се обадя веднага щом се върна на борда.

– Добре – прошепна тя гальовно. – Събуди ме, ако съм заспала. Твоя майка иска знае дали лъжлив син здрав и читав.

Той я потупа нежно по рамото и отиде в каютата на горния дек.

– Здравей, Гордън.

Гордън Чен бе облечен в дълга синя копринена дреха и светли копринени панталони. Бе силно възбуден и разтревожен.

– Добър вечер, тай-пан. Добре дошъл. Много съм щастлив за синконата. Как е лейди Т’Чънг?

– Много добре, благодаря.

– Съжалявам, моите усилия останаха напразни.

– Благодаря ти, че си се опитал.

Гордън Чен бе раздразнен, че трябваше да изразходва голяма сума таели при търсенето, но раздразнението му бе нищо в сравнение с тревогата му за Хонконг. Цялата йерархия на Квантунг от триадите силно негодуваше срещу новините от Англия. Той бе повикан от Джин-куа и му бе заповядано да уведоми тай-пана да използва всички възможности на триадите и всички необходими средства – пари, натиск, разширяване на търговията, – за да се предотврати напускането на острова от варварите и да ги окуражи да останат на него.

– Трябва да ви запозная с много важен въпрос, тай-пан. Иначе не бих се натрапвал. Хонконг. Статията. Вярно ли е всичко това? Ако е вярно, ние сме загубени, разорени.

– Доколкото зная, ти си тай-пан на триадите от Хонконг.

– Какво?

– Тай-пан на триадите от Хонконг – повтори Струан любезно и го запозна с това, което португалският офицер му бе казал. – Глупава история, а?

– Не глупава, тай-пан, а направо ужасна! Шокираща лъжа!

Ако Гордън беше сам, той би оскубал косите си, би разкъсал дрехите си и би крещял от ярост.

– Защо триадите трябваше да убият Горт?

– Не зная. Откъде да знам какво биха могли да направят тези анархисти? Тай-пан на триадите? Аз? Какво мръсно обвинение!

Животът ми не е оценен за пукната пара, крещеше той на себе си. Този проклет предател! Как смее той да издава тайни! Осъзнай се. Тай-пан на варварите те наблюдава и ти по-добре му дай мъдър отговор!

– Просто не зная какво да мисля. О, небеса! Триадите от Тай Пинг Шан под носа ми? Отвратително!

– Имаш ли неприятели, които биха разпространили такава история?

– Трябва да имам, тай-пан. Велики Боже! Чудя се дали… – Бяло то на очите му се показа.

– Дали какво?

– Добре, аз… добре, вие сте ми баща. Дали някой не се опитва да ви атакува чрез мене?

– Това е възможно, Гордън. Възможно е и ти да си шеф на триадите.

– Анархист? Аз?

О, богове, защо ме изоставихте. Само миналата седмица петдесет таела за тамян, дарения и молитви. Не съм ли най-щедрият поддръжник на всички храмове, без да търся лична облага? Нали лично направих дарения на три храма и четири гробища и не осигурих ли свитата на четиридесет и три будистки свещеници?

– Защо трябва да бъда замесен с тези престъпници? С ваша помощ аз забогатявам. Нямам нужда от кражби и грабежи.

– Но ти би искал династията Манчу да бъде отстранена от престола на Китай?

– Манчу или китаец – все ми е едно, тай-пан. Защо трябва да ме занимава такъв въпрос. Това въобще не ме засяга. – „О, богове, затворете си ушите за малко.“ – Аз не съм китаец – аз не съм англичанин. Мисля, че съм последният човек, на когото една тайна китайска организация би се доверила. Това би било опасно, не мислите ли?

– Може би. Не зная. Вероятно ти трябва да похарчиш малко таели, Гордън. Организирай шпионска мрежа. Установи кои са тези хора, кои са лидерите им.

– Веднага, тай-пан.

– За опитен човек като тебе три месеца ще бъдат достатъчни да се открият лидерите.

– Шест месеца – каза Чен бързо, като се опитваше да измиела начин за излизане от клопката, в която бе попаднал.

Сега той имаше една идея. Разбира се. Остави варварите сама да се занимават с противниците на триадите. Ние ще вербуваме шпиони от тях, ще ги внедрим в някоя съставна ложа на триадите а ще ги лансираме с фалшиви церемонии. Превъзходно! После… ще видим. Ще пуснем слух, че действителният лидер на триадите е… кой? Ще помисля за някой неприятел, когато му дойде времето. Тогава ще ги разкрием на варварите като действителни триади и те ще им вземат главите.

– Да, тай-пан, веднага се заемам с това.

– Мисля, че трябва да го направиш. Защото, по един или друг начин, аз ще унищожа триадите.

– Аз ще ви помогна с всичко, което мога – каза Гордън ентусиазирано.

Десет глави биха задоволили дори тебе, тай-пан. Жалко, че Чен Шенг има семейство, иначе той би бил идеален избор за „лидер на триадите“. С помощта на джос аз съм следващият, който ще застане начело на „Ноубъл хаус“. Не се тревожи, Джин-куа ще ти помогне да намериш подходящата примамка.

– Тай-пан, да поговорим за по-важни неща. Какво ще кажете за тази статия? Свършено ли е с Хонконг? Заплашени сме да загубим цяло състояние. За нас би било катастрофално да загубим острова.

– Има преди това няколко по-малки проблема. Но те ще бъдат разрешени. Хонконг ще бъде запазен. Това правителство скоро ще падне. Не се тревожи. „Ноубъл хаус“ и Хонконг са неразделни.

Безпокойството на Гордън Чен се изпари.

– Сигурен ли сте? Този Кънингтън ще си отиде ли?

– По един или друг начин. Да.

Той погледна към баща си с възхищение. Да, мислеше той, ако се наложи, дори с убийство. Превъзходно. Той изпитваше желание да каже на тай-пан, че бе елиминирал Горт и по този начин е спасил живота му. Но това може да почака за по-удобен, по-важен момент, каза си той, възрадван.

– Превъзходно, тай-пан. Признавам, че ми вдъхвате кураж. „Ноубъл хаус“ и Хонконг са неразделни.

Ако не са, ти си загубен, помисли той. Но ти никога повече не трябва да стъпваш на континента. Не, докато тази история с Триадите не приключи. Не. Ти си подходящ за Хонконг. Това е мястото ти или гробът ти.

– Тогава ние бихме могли да разширим дейността си и да рискуваме по-сериозно. Аз ще работя да направя Хонконг много силен. О, да. Успехите ви могат да зависят от мене! Благодаря, тай-пан, за куража, който ми дадохте.

– Моята лейди иска да те види. Слез при нея, а?

– Благодаря. Благодаря също за предупреждението ви за тази нелепа, но опасна история.

Гордън Чен се поклони и излезе.

Струан наблюдаваше сина си много внимателно. Той ли е или не е той? Изненадата може да се окаже истина. Това, което той каза, е доста правдоподобно. Не зная. Но ако това е Гордън, ти трябва да бъдеш много умен, за да го хванеш. А после?

* * *

Струан намери Скинър в печатницата на „Ориентал експрес“. Вътре бе задушно и шумно. Той похвали издателя за работата му.

– Не се тревожи, тай-пан – каза Скинър. – Ще се появи нова статия в утрешния брой.

За доказателство, той подаде един лист на Струан.

– Ще се радвам да свърши това проклето лято. – Той бе облечен с обичайната си черна работна престилка и плътни панталони.

Струан прочете статията. Тя бе изпълнена с нападки и сарказъм и подчертаваше необходимостта всички търговци да се обединят и активно да въздействат на Парламента за компрометирането и отстраняването на Кънингтън.

– Мисля, че тази статия би накарала някои от по-младите да реагират веднага – каза той одобрително.

– И аз мисля така. – Скинър разпери ръце да облекчи палещия сърбеж под мишниците си. – Проклета горещина! Излагаш живота си на опасност, тай-пан, като се разхождаш сам в нощта – каза той.

Струан носеше тънка риза, ленени панталони и леки ботуши.

– Би трябвало да се обличаш като мене. Ще се потиш по-малко и няма да ти е толкова горещо.

– Не споменавай за тази напаст. Нищо не можеш да направиш срещу горещината – това е тежестта на лятото. Човек е роден да се поти.

– Да. И да бъде любопитен. Ти спомена нещо в бележката си за странна добавка към споразумението на Лонгстаф с вицекраля Чинг-со. Каква е тя?

– Просто странна подробност от информацията, която журналистите събират. – Скинър избърза лицето си с кърпа, която остави следи от печатарско мастило, и отново седна на високия стол. Той каза на Струан за семената. – Черници, камелии, ориз, чай и всякакви видове цветя.

– Това е твърде любопитно – каза Струан замислено. – Доколкото зная, Лонгстаф няма слабост към градинарството. Може би това е идея на Синклер – той се занимава с такива работи.

– Или на сестра му. – Скинър погледна към китайските печатари, които работеха на печатарската преса. – Научавам, че тя е много болна.

– Тя се възстановява, щастлив съм да го кажа. Докторът каза, че било стомашно разстройство.

– Чувам, че Брок бил на флагманския кораб този следобед.

– Информацията ти е точна.

– Чудех се дали да не приготвя един некролог.

– Понякога мисля, че хуморът ти не е много забавен.

Капки пот се стичаха по лицето на Скинър и падаха върху нечистата му риза.

– Това не го казах на шега, тай-пан.

– Добре, аз го приемам като шега – каза Струан. – Не е добре да се говори за некролози. – Той погледна пресата, която печаташе утрешния брой на вестника. – Мислех си за Уолън. Лонгстаф наименува стария град Куинс таун. Сега имаме нов град. Може би Уолън ще има честта да избере ново име.

Скинър се усмихна.

– Това добре би го заангажирало. Какво име си избрал, тай-пан?

– Виктория.

– Харесва ми. Виктория, а? С един прост удар Лонгстаф е отстранен. Разглеждай го като „предложение“, тай-пан. Остави това на мене. Уолън никога няма да осъзнае, че това не е било негова идея, гарантирам ти. – Скинър почеса корема си със задоволство. – Кога ще стана собственик на вестника?

– Денят, в който Короната ще приеме Хонконг и договорът бъде ратифициран от двете правителства. – Струан му подаде някакъв документ. – Всичко е написано тук. Моят печат е върху документа Разбира се, при условие че по това време „Ориентал експрес“ все още представлява интерес за тебе.

– Имаш ли някакви съмнения, тай-пан? – попита Скинър зарадван.

Той ясно виждаше бъдещето. Десет години, си каза той. Тогава аз ще бъда богат! Ще се върна у дома, ще се оженя за дъщеря на благородник, ще си купя имение в Кент и ще основа вестник в Лондон. Да, Морли, стари приятелю – мислеше той, – ти измина дълъг път от алеите на Лаймхаус, това отвратително сиропиталище, и каналджийството. Бог да прокълне тези дяволи, които те родиха и те изоставиха.

– Благодаря, тай-пан. Няма да се откажа, не се страхувай.

– Между другото, една изключителна история може да те заинтересува. Синконата лекува маларията в Хепи вели.

Скинър онемя.

– О, Боже мой, тай-пан, това не е просто история – това е безсмъртие. Каза изключителна? Това е най-голямата история на света! Разбира се – прибави той хитро, – най-важното от историята е дали „тя“ или „той“ бе излекуван.

– Пиши каквото искаш. Само не намесвай мене и моите хора в това.

– Никой няма да повярва, освен ако не видят с очите си излекувания. Докторите ще кажат, че това е безсмислица.

– Да го кажат. Техните пациенти ще умират. Така го напиши! – каза Струан твърдо. – Аз вярвам, че тази история е вярна и затова съм инвестирал голяма сума пари. Купър и аз сме съдружници в бизнеса със синкона. До шест месеца ще имаме на разположение големи количества от нея.

– Мога ли да публикувам това?

Струан се засмя.

– Не бих ти го казал, ако бе тайна.

* * *

Като излезе на Куинс роуд, Струан бе облъхнат от горещината на нощта. Луната беше високо в небето, почти закрита от облаци. Но все още нямаше ореол около нея. Той тръгна по пътя и стигна до корабостроителницата. Там свърна по една мрачна разровена улица. Изкачи се по малка стълба и влезе в някаква къща.

– Благословени Боже! – каза мисис Фордъринджил. Изкуствените й зъби правеха усмивката й странна. Тя бе в дневната и вечеряше – пушена риба, черен хляб и бутилка английска бира. – Момичета! – извика тя и размаха звънеца, който бе закачен на колана й. – Винаги съм казвала, че няма нищо по-добро от хубаво веселие в топла лятна нощ.

Тя забеляза, че Струан е по риза.

– Няма да се губи време за събличане, това ли е идеята ти, тай-пан?

– Аз дойдох само да видя… твоя гост.

Тя сладко му се усмихна.

– Този стар мръсник злоупотреби с гостоприемството ми.

Четири момичета грациозно влязоха в стаята. Вълнените им кимона бяха на петна и силно миришеха на парфюм и пот. Бяха почти двадесетгодишни – силни, твърди, привикнали с живота, който водеха. Те чакаха Струан да направи своя избор.

– Нели е за тебе, тай-пан – каза мисис Фордъринджил. – Осемнайсетгодишна, хубави крака и много енергична.

– Благодаря, мадам. – Нели направи поклон и големите й гърди изскочиха от кимоното. Тя бе пълничка блондинка, със застарели, хладни очи.

– Искаш ли да дойдеш с мене, тай-пан, любов моя?

Струан даде по една гвинея на всяка от тях и ги отпрати от стаята.

– Къде е мистър Куанс?

– Втори етаж в дъното наляво. Синята стая.

Мисис Фордъринджил го погледна над очилата си.

– Трудни времена, тай-пан. Твоят мистър Куанс яде като кон и говори ужасни неща. Шокиращи за млади момичета. Отдавна ми дължи много пари.

– Откъде намери тези момичета, а?

Тревога се изписа в очите на старата жена.

– Където има пазар на момичета, винаги се намират, нали? От Англия. Някои от Австралия. Оттук-оттам. Защо?

– Колко ти струва една от тях?

– Търговска тайна, тай-пан. Ти имаш твоите тайни, аз – моите.

Тя посочи към масата и смени темата.

– Не искаш ли да вечеряш? Пушената риба е специално приготвена. Домашна. Получих я тази седмица.

– Благодаря, вече съм вечерял.

– Кой ще плати сметката на мистър Куанс?

– Колко?

– Сметката е в него. Научавам, че мисис Куанс е разтревожена.

– Ще обсъдя сметката с него.

– Никога не съм се съмнявала в тебе, тай-пан.

– Умря ли момичето на Горт? – внезапно попита Струан.

Старата жена отново бе образец на любезност.

– Какво? Не зная какво искаш да кажеш. Нищо нередно не става в моето заведение!

Ножът на Струан бе в ръката му и той го опря до набръчкания врат на мисис Фордъринджил.

– Умря ли?

– Не, тук не е умряла. Взеха я от тук. За бога, недей…

– Умря ли или не?

– Чух, че е умряла, но това няма нищо общо с мене…

– Колко ти плати Горт да мълчиш?

– Двеста гвинеи.

– Какво стана с момичето?

– Не зная. Боже, помогни ми, това е истината! Роднини дойдоха за нея. Той им плати по сто никела и те бяха доволни. Взеха я от тук. Тя беше неверница.

Струан прибра ножа.

– Може да се наложи да повториш това пред съда.

– Научих, че този мръсник е мъртъв, затова, мисля, няма да се наложи да го казвам пред съда. А и как бих могла да кажа нещо? Аз не знам името й, не съм видяла трупа й. Ти знаеш как се прави това, тай-пан. Но ще се закълна в библията пред Брок, ако това имаш предвид.

– Благодаря, мисис Фордъринджил.

Той се изкачи по стълбите и отиде в синята стая. Белите й стени бяха посивели от нечистотия и ставаше течение – през процепите. Имаше огромно огледало на една от стените и пурпурни завеси висяха набрани около големия афиш. Картини бяха събрани на купчини по пода, други бяха закачени по стените. По пода имаше многоцветни петна от маслени и водни бои. В средата на стаята стоеше триножник, а около него – дузина кутии с бои и четки.

Аристотел Куанс хъркаше в леглото. Виждаха се само носът и нощната му шапка.

Струан взе една счупена кана и я хвърли в стената. Тя шумно се пръсна на малки парчета, но от това Куанс се шмугна по-дълбоко под завивката. Струан взе по-голяма кана и я запрати в стената.

Куанс се изправи и отвори очи.

– Боже, благослови душата ми! Самият дявол в цялата тази светиня!

Той скочи от леглото и прегърна Струан.

– Тай-пан, любими мой покровителю! Моите уважения! Кога пристигна?

– Ставай бързо! Днес пристигнах!

– Чух, че Горт е мъртъв.

– Да.

– Благодаря на Бога за това. Преди три дни този мръсник дойде тука и се кълнеше, че ще ми отреже главата, ако проговоря нещо за момичето.

– Колко ти плати, за да не говориш?

– Нито грош, мръсния му скъперник! Голяма работа, поисках му само сто!

– Как вървят твоите работи?

– Много зле, скъпи приятелю. Тя е още тук. О, Боже, пази ме! Така че трябва да стоя тука. Не смея да излизам.

Куанс скочи отново в леглото, взе една голяма пръчка и удари три пъти по пода.

– Поръчвам закуска – обясни той. – Искаш ли да закусиш с мене? Кажи ми сега твоите новини!

– Ти закусваш в 9 часа вечерта?

– Слушай, скъпи приятелю, когато си в публичен дом, действаш като проститутка! – Той избухна в неудържим смях, после се хвана за гърдите. – Бога ми, тай-пан, напълно изтощен човек съм – истински дух на безсмъртния Куанс.

Струан седна на леглото.

– Мисис Фордъринджил ми говори за някаква сметка. Дал съм ти досега цяла торба със злато, бога ми!

– Сметка?

Куанс разрови под възглавницата, размести наполовина изяден сандвич, две книги, няколко четки за рисуване, парчета от дамско бельо и накрая намери листчето със сметката. Той го пъхна в ръцете на Струан.

– Виж с какво те е задължила тази използвачка.

– Искаш да кажеш, тебе е задължила – каза Струан. Той прочете сметката. – Всемогъщи боже!

Сметката бе за четиристотин и шестнадесет лири, четири шилинга, четири пенса и един фардинг. Седем шилинга и шест пенса дневно за квартира и храна. Сто и седем лири за бои, четки и платна. Следваше точка „Други разходи“.

– Какво, по дяволите, е това „други разходи“?

Куанс прехапа устни.

– Уверявам те, тъкмо това исках да разбера от старата кучка.

Струан излезе на стълбите.

– Мисис Фордъринджил! – провикна се той.

– Викаш ли ме, тай-пан? – извика любезно тя.

– Да. Ела горе, моля те.

– Трябвам ли ти за нещо? – попита още по-любезно тя, като влезе в стаята.

– Какво, по дяволите, означава това? – Струан показа сметката, като я погледна застрашително. – „Други разходи“ – почти триста и двадесет лири!

– А! – отвърна тя компетентно. – Търговия, тай-пан.

– А?

– Мистър Куанс обича компаниите по всяко време и това са разноските за времето, през което той се ползва от нашите грижи. – Тя подсмъркна недоволно. – Ние водим съвсем точно нашите книги. Сметката е коректна до последната минута.

– Лъжи! – извика Куанс, възмутен. – Подправила е книгите, тай-пан. Това е изнудване!

– Изнудване? – запротестира мисис Фордъринджил. – Защо ти… ти… аз и моите момичета те спасихме от най-лошото, по-лошо от смъртта, за втори път на всичко отгоре!

– Но триста лири? – каза Струан.

– За бога, всичко е точно. Той обича да ги рисува, също така да… моята книга е най-добре водената в цяла Азия! Така е!

– Това е невъзможно! – настоя Струан.

Куанс се изправи в леглото, постави едната си ръка на сърцето, а с другата посочи към жената.

– Аз отказвам цялата тази сметка от твое име, тай-пан. – Беше се надул като паун. – Това е използвачество!

– О, така ли? Добре, аз ще ти го кажа направо в лицето, стар глупак и мръсен негодник, отивай си веднага! Аз ще се обадя на тази жена още тази нощ! Момичета! – извика дребната жена и нервно тръгна напред-назад из стаята.

– Добре, мисис Фордъринджил, не е нужно да се караме – каза нерешително.

Осем момичета дотичаха в стаята.

– Вземете ги веднага и ги занесете в моята стая – заповяда тя, Като сочеше боите, четките и картините. – Няма повече кредит. Те са мои, докато сметката не бъде платена напълно! – И тя изскочи навън от стаята.

Куанс скочи от леглото, както бе по нощница.

– Момичета! За бога, няма нищо да вземате!

– Бъди добро момче – каза Нели спокойно. – Щом мадам казва да ги вземем, даже и Бог да беше тука, пак трябва да ги вземем!

– О, да, сладур – обади се друго от момичетата. – Нели го каза съвсем точно.

– Един момент – каза Струан. – Мистър Куанс получи някаква сметка. Това е причината за тази разправия. Мис Нели, а-а… била си… била ли си с него?

Нели се обърна към Струан.

– Дали съм била с него, тай-пан? Нашият скъп мистър Куанс има такива силни желания, каквито и в библията не са описани.

– О, да, тай-пан! – обади се друго момиче. – Понякога обича да бъдем две заедно с него. О, той е много специален!

– За да ги рисувам, за бога! – извика Куанс.

– О, не си криви душата, мистър Куанс! – каза Нели. – Не бяхме само за рисуване!

– Той ни рисува само част от времето, което прекарваме с него – обади се трето момиче.

– Кога? – попита друго момиче. – Никога не ме е рисувал!

– За бога, това са лъжи! – запротестира Куанс и се обърна към Струан, но като видя изражението на лицето му, трепна и се сви в леглото. – Виж сега, тай-пан – умолително каза той. – Да не избързваме! Човек не може да се въздържи, ако е… популярен.

– Ако мислиш, че ще плащам за оргиите ти, не си с всичкия си!

– Какво е това „оргии“? – попита Нели с възмущение. – Ние сме уважавани момичета. Не обичам мръсни думи!

– Това не е мръсна дума. Означава „забавление“ – каза Куанс с пресипнал глас.

– О! – каза тя и се поклони. – Извини ме, тай-пан!

Куанс отново сложи ръка на сърцето си и завъртя очи.

– Тай-пан, ако ме изоставиш, с мене е свършено. Ще отида в затвора за дългове! Моля те… – Той слезе от леглото и падна умолително на колене. – Не обръщай гръб на стария си приятел!

– Ще уредя тази сметка и ще взема всичките ти картини като залог за този заем. Но е за последен път. Разбра ли, Аристотел? По вече няма да плащам!

– Бог да те благослови, тай-пан! Ти си истински принц!

– О, да! – каза Нели и боязливо се приближи до Струан. – Хайде, любов моя! Ще платиш на мадам, а това ще бъде за сметка на заведението.

– Не искаш ли да дойдеш с мене? – попита едно от момичетата. – Разбира се, Нели е по-опитна.

Всички погледнаха с очакване и надежда към Струан.

– Аз бих препоръчал… – започна Куанс, но строгият поглед на Струан го прекъсна. – Винаги, когато ме погледнеш така, тай-пан, имам чувството, че умирам. Отчаян. Загубен. Изоставен.

Въпреки раздразнението си, Струан се засмя.

– Дявол да те вземе!

И той се отправи към вратата. Но една внезапна мисъл го накара да се спре.

– Защо тази стая е наречена синя?

Нели се наведе и взе нощното гърне под леглото. То бе синьо.

– Мадам въведе тази мода, тай-пан. Всяка стая има различен цвят. Моята е зелена.

– Аз получих старата златиста стая – каза друго момиче. – Съвсем не подхожда на една лейди!

Струан поклати глава в недоумение и излезе.

– Внимание, госпожици! – прошепна Куанс развълнувано и всички го погледнаха с нетърпеливо очакване. – Понеже всички задължения са изчистени, предлагам ви скромно тържество след закуска.

– О, добре! – казаха момичетата и се скупчиха около леглото.