Текст книги "Защитения"

Автор книги: Питър Брет

сообщить о нарушении

Текущая страница: 29 (всего у книги 33 страниц)

– По-скоро ще повярвам, че е половин демон – каза Лийша, макар че не звучеше съвсем убедена.

Вървяха в неудобно мълчание. Само преди ден, Лийша не бе могла да получи и миг спокойствие от Роджър, тъй като той непрестанно се бе опитвал да я впечатли с разкази и музика, но сега беше свел мрачен поглед. Лийша знаеше, че страда, и част от нея искаше да го утеши, но по-голяма част от нея сама се нуждаеше от утеха. Нямаше какво да му даде.

Малко по-късно Изрисувания се върна с коня си.

– Вие двамата вървите прекалено бавно – каза той и слезе от коня. – Ако искаме да си спестим четвъртата нощ на пътя, ще трябва да изминем днес петдесет километра. Качвайте се на коня. Аз ще тичам с вас.

– Не бива да тичаш – каза Лийша. – Ще скъсаш шевовете, които ти направих на бедрото.

– Всичко е заздравяло – отвърна Изрисувания. – Нуждаеше се само от един сън.

– Глупости – каза Лийша, – раната ти беше два сантиметра дълбока.

Сякаш за да докаже тезата си, тя отиде при него, коленичи и повдигна робата от мускулестия му татуиран крак.

Когато махна превръзката, за да прегледа раната обаче, очите ù се ококориха от изумление. Нова розова плът вече беше израснала, за да свърже двете страни на разреза, а шевовете ù се подаваха от иначе здравата кожа.

– Това е невъзможно – каза тя.

– Беше само драскотина – отвърна Изрисувания, мина със злостно острие през шевовете и ги извади един по един. Лийша отвори уста, но Изрисувания стана и се върна при Здрачен танцьор. Пое юздите му и ù ги подаде.

– Благодаря ти – каза тя вцепенено и ги взе. За един миг всичко, което знаеше за заздравяването, се беше оказало под въпрос. Кой беше този човек? Какво беше той?

Здрачен танцьор препускаше в лек галоп по пътя, а Изрисувания тичаше край тях с дълги, неуморими крачки и без проблем поддържаше темпото на коня, докато километрите се топяха под защитените му крака. Когато спряха да си починат, това беше по желание на Лийша и Роджър, а не по негово. Лийша го поглеждаше крадешком, за да открие признаци на умора, но без резултат. Когато най-накрая си устроиха лагер, дишането му беше спокойно и равномерно, докато хранеше и поеше коня си, а Лийша и Роджър пъшкаха и разтриваха болките в крайниците си.

***

Около огъня витаеше неудобно мълчание. Отдавна се беше смрачило, но Изрисувания се разхождаше свободно из лагера, събра дърва за подпалки, свали бронята на Здрачен танцьор и го изчетка. Премина от кръга на коня в техния, без дори да се замисли за спотаените ядрони наоколо. Един се хвърли към него от скривалището си в храсталака, но Изрисувания не му обърна внимание, дори когато демонът се удари в защитите едва на сантиметри от гърба му.

Докато Лийша приготвяше вечерята, Роджър куцукаше криво около огъня, опитвайки се да раздвижи скования си от тежкото целодневно яздене крак.

– Мисля, че топките ми са смазани от цялото това подскачане – изпъшка той.

– Мога да погледна, ако искаш – каза Лийша.

Изрисувания се изсмя. Роджър я погледна унило.

– Ще се оправя – успя да каже той и продължи да крачи. Миг по-късно спря на място и се загледа надолу по пътя.

Всички вдигнаха поглед и видяха зловещата оранжева светлина, която струеше от устата и очите на огнения демон, дълго преди да се появи самият ядрон. Той пищеше и тичаше на четири крака.

– Как така огнените демони не успяват да изгорят цялата гора? – зачуди се Роджър, докато наблюдаваше малките пламъчета, които създанието оставяше след себе си.

– Ей сега ще видиш – каза Изрисувания.

Роджър сметна оживлението в гласа му за още по-обезпокоително от обичайния му монотонен говор.

Едва изрече думите, когато ревове известиха задаващата се глутница дървесни демони, цели трима, които тъпчеха пътя след огнения. От челюстта на единия висеше отпуснато друг огнен демон, от който изтичаше черна сукървица.

Огненият демон беше толкова съсредоточен в желанието си да надбяга своите преследвачи, че не забеляза другите дървесни демони, които се събираха в шубраците край пътя, докато един от тях не скочи и не прикова на земята злощастното същество, като го изкорми с ноктите на задните си крака. Ядронът нададе кошмарен писък и Лийша запуши ушите си.

– Дървеняците мразят огнени демони – обясни Изрисувания, когато всичко свърши, а очите му блестяха с удоволствие от убийството.

– Защо? – попита Роджър.

– Защото демонският огън може да ги рани – отвърна Лийша.

Изрисувания погледна към нея с изненада и кимна.

– Тогава защо огнените демони не ги подпалват? – попита Роджър.

Изрисувания се разсмя.

– Понякога го правят – каза той, – но колкото и да са запалими, няма огнен демон на света, който да е достоен противник в боя с дървесния. Дървеняците са втори по сила след каменните и са почти невидими сред дървета.

– Великият Замисъл на Създателя – каза Лийша. – Власт власт възпира.

– Глупости – възрази Изрисувания. – Ако огнените демони опожарят всичко, нали и те няма да имат какво да ловуват вече? Природата е намерила начин да разреши проблема.

– Не вярваш в Създателя? – попита Роджър.

– И така си имаме достатъчно грижи – отвърна Изрисувания и по намръщената му физиономия стана ясно, че няма желание да продължи темата.

– Някои те наричат Избавителя – осмели се да каже Роджър.

Изрисувания изсумтя.

– Никакъв Избавител няма да дойде да ни спаси, жонгльоре – каза той. – На този свят ако искаш да видиш мъртви демони, трябва сам да си ги убиеш.

Сякаш в отговор на думите му, въздушен демон отскочи от защитите на Здрачен танцьор и озари околността с ярка светлина. Жребецът започна да рови в пръстта с копита, като че ли искаше да изскочи от кръга и да се впусне в бой, но остана на място в очакване на команда от господаря си.

– Как така конят е толкова безстрашен? – попита Лийша. – Дори вестоносците връзват конете си през нощта, за да не се втурнат нанякъде, но твоят сякаш иска да се бие.

– Дресирам Здрачен танцьор още откакто се е родил – каза Изрисувания. – Винаги е бил защитен и така и не е успял да се научи да се страхува от ядроните. Баща му беше най-едрият, най-агресивният звяр, който успях да намеря, а и майка му беше същата.

– Но той беше толкова внимателен, докато го яздихме – каза Лийша.

– Научих го да насочва агресивните си импулси – отвърна Изрисувания, не без гордост в обикновено хладния си тон. – На доброто отвръща с добро, но окаже ли се някой от нас двамата застрашен, ще нападне без да се замисли. Веднъж премаза черепа на глиган, който без съмнение щеше да ме разпори.

Приключили с огнените демони, дървесните започнаха да обикалят защитите, стеснявайки кръга все повече и повече. Изрисувания опъна тетива на тисовия си лък и извади колчана стрели с тежък връх, без да обръща внимание на съществата, които замахваха към преградата и падаха назад. Когато приключиха с вечерята, той взе една небелязана стрела и инструмент за дълбаене от защитния си комплект, и започна внимателно да врязва защити по нея.

– Ако не бяхме тук... – попита Лийша.

– Щях да съм навън – отвърна Изрисувания, без да поглежда към нея. – На лов.

Лийша кимна и замълча за кратко, докато го гледаше. Роджър се размърда нервно заради очевидното ù възхищение.

– Виждал ли си дома ми? – попита тя тихичко.

Изрисувания я погледна странно, но не отговори.

– Щом идваш от юг, трябва да си минавал през Хралупата – каза Лийша.

Изрисувания поклати глава.

– Избягвам селцата – каза той. – Един човек да ме види и побягва, и не след дълго ме пресреща тълпа гневни мъже с вили.

Лийша искаше да възрази, но знаеше, че селяните от Хралупата на дърваря щяха да реагират доста близко до това, което той описа.

– Просто се страхуват – каза тя неуверено.

– Знам – отвърна Изрисувания. – И затова ги оставям на мира. В света има много повече от някакви села и градове, и ако цената на едното е да загубиш другото... – Той сви рамене. – Остави хората да се крият по домовете си, затворени като пилци. Страхливците не заслужават по-добро.

– Тогава защо ни спаси от демоните? – попита Роджър.

Изрисувания сви рамене.

– Защото вие сте хора, а те са вредители – отвърна той. – И защото се борехте да оцелеете до последната минута.

– Че какво друго да направим? – попита Роджър.

– Ще се учудите, колко много просто лягат на земята и чакат края си – каза Изрисувания.

***

Добро разстояние покриха на четвъртия ден, откакто напуснаха Анжие. Нито Изрисувания, нито жребецът познаваха умората, и Здрачен танцьор с лекота поддържаше темпото на едрия бяг на господаря си.

Когато накрая си направиха лагер за през нощта, Лийша сготви тънка супа от останалите провизии на Изрисувания, но тя едва покри дъното на стомасите им.

– Какво ще правим с храната? – попита го тя, когато Роджър довърши остатъка ù.

Изрисувания сви рамене.

– Не знаех, че ще имам компания – каза той като седна отново и започна внимателно да рисува защити по ноктите си.

– Два дена яздене ще ни дойдат много без храна – оплака се Роджър.

– Ако искате да съкратим пътуването наполовина – каза Изрисувания, докато подухваше на ноктите си да изсъхнат. – Можем да пътуваме и през нощта. Здрачен танцьор надбягва повечето ядрони, а аз ще убивам останалите.

– Прекалено опасно е – каза Лийша. – Няма да сме от полза на Хралупата на дърваря, ако умрем. Просто ще се наложи да пътуваме гладни.

– Аз не напускам защитите през нощта – съгласи се Роджър и разтри стомаха си със съжаление.

Изрисувания посочи ядрон, който дебнеше лагера.

– Можем да изядем това – каза той.

– Шегуваш се! – извика Роджър с отвращение.

– Дори мисълта за това е противна – съгласи се Лийша.

– Не е чак толкова лошо всъщност – каза човекът.

– Ти си ял демон? – попита Роджър.

– Правя каквото ми се налага, за да оцелея – отвърна човекът.

– Е, аз със сигурност няма да ям демонско месо – каза Лийша.

– Нито пък аз – съгласи се Роджър.

– Добре, тогава – въздъхна Изрисувания, стана, взе си лъка, колчан стрели и дълго копие. Свали робата си, откривайки защитената си плът, и отиде до ръба на кръга. – Ще видя какво ще успея да уловя.

– Не е нужно... ! – провикна се Лийша, но мъжът сякаш не я чу. След секунда изчезна в мрака.

Мина повече от час, преди да се завърне с чифт охранени зайци, които носеше за ушите. Подаде улова на Лийша, седна на мястото си и отново хвана миниатюрната четка за изписване на защити.

– Свириш ли? – попита той Роджър, който тъкмо бе подменил струните на цигулката си и сега ги настройваше с подръпване.

Роджър подскочи при думите му.

– Д-да – съумя да каже той.

– Би ли изсвирил нещо? – попита Изрисувания. – Не мога да си спомня последния път, когато чух музика.

– На драго сърце – отвърна Роджър унило, – но разбойниците изритаха лъка ми в гората.

Човекът кимна и се замисли за момент. Изведнъж се изправи и извади голям нож. Роджър се отдръпна, но Изрисувания просто излезе от кръга. Срещу него изсъска дървесен демон, но той му изсъска в отговор и демонът се сви.

Скоро след това се върна с пръчка от гъвкаво дърво и обели кората с безкомпромисно наточеното си острие.

– Колко беше дълъг? – попита той.

– Ч-четиресет и шест сантиметра – заекна Роджър.

Изрисувания кимна, сряза клона на подходящата дължина и отиде до Здрачен танцьор. Жребецът не реагира, когато отряза кичур от опашката му. Издълба дървото от едната страна и завърза конските косми, като оформи гъст, плосък сноп. Коленичи до Роджър и огъна клона.

– Кажи ми, когато напрежението стане колкото трябва – каза той и Роджър сложи пръстите на осакатената си ръка върху космите. Когато показа, че е доволен, Изрисувания завърза и другия край, и му го подаде.

Роджър засия от подаръка и го насмоли, преди да го поднесе към цигулката. Подпря инструмента под брадичката си и изтегли няколко тона с новия лък. Не беше идеален, но той насъбра увереност и спря за да настрои цигулката още веднъж, преди да засвири.

Умелите му пръсти изпълниха въздуха с блуждаеща мелодия, която отнесе мислите на Лийша към Хралупата на дърваря, към съдбата на селото. Писмото на Вика беше от преди близо седмица. Какво ли щеше да завари там? Може би инфекцията беше отминала без повече жертви и ужасното изпитание бе за нищо.

А може би имаха нужда от нея повече от всякога.

Музиката развълнува и Изрисувания, както забеляза тя, защото ръцете му спряха внимателната си работа и той зарея поглед в нощта. Сенките, падащи по лицето му, скриваха татуировките му и по тъжното му изражение тя разбра, че някога е бил хубав. Каква болка трябва да го е тласнала към подобно съществуване, та да се бележи така и да отхвърли собствения си род в полза на ядроните? Тя осъзна, че изпитва болезнено желание да го излекува, макар той да не даваше признаци, че страда.

Изведнъж мъжът тръсна глава, сякаш за да я прочисти, и сепна Лийша от мечтанията ù. Посочи към мрака.

– Виж – прошепна той. – Танцуват.

Лийша погледна изумено, защото наистина ядроните бяха спрели да изпробват защитите, бяха спрели дори да съскат и пищят. Обикаляха лагера и се полюшваха в такт с музиката. Огнените демони подскачаха, завъртаха се и изхвърляха спирали от тънък пламък от възлестите си крайници, а въздушните демони се премятаха и гмуркаха във въздуха. Дървесни демони бяха изпълзяли от горското си скривалище, но не обръщаха внимание на огнените демони, привлечени от мелодията.

Изрисувания погледна Роджър.

– Как го правиш? – попита той със страхопочитание.

Роджър се усмихна.

– Ядроните, те имат музикален слух – отвърна той. Изправи се на крака и отиде до ръба на кръга. Ядроните се струпаха наоколо и го загледаха внимателно. Тръгна по периметъра на кръга и те го последваха хипнотизирани. Той спря и се залюля наляво-надясно, без да спира да свири, а ядроните почти напълно копираха движенията му.

– Не ти повярвах – извини се Лийша тихичко. – А ти наистина ги омагьосваш.

– И това не е всичко – похвали се Роджър.

С едно извъртане и няколко резки движения на лъка, той развали мелодията. Чистите тонове от преди сега звучаха фалшиво и покварено. Изведнъж ядроните отново запищяха, като покриваха уши с ноктите си и хукнаха надалеч от Роджър. Отстъпваха все по-назад и по-назад, докато продължаваше музикалната атака, и изчезваха в сенките отвъд светлината на огъня.

– Не са се отдалечили много – каза Роджър. – Веднага щом спра, ще се върнат.

– Какво друго можеш да правиш? – попита тихо Изрисувания.

Роджър се усмихна, толкова доволен да изпълни номерата си пред публика от двама, колкото би бил и пред аплодираща тълпа. Отново засвири нежно, а хаотичните тонове гладко се преляха в блуждаещата мелодия. Ядроните се върнаха, за втори път привлечени от музиката.

– Гледай само – каза му Роджър и отново смени звука, тоновете скочиха нависоко и застъргаха, при което дори Лийша и Изрисувания проскърцаха със зъби и настръхнаха.

Реакцията на ядроните беше още по-отчетлива. Те се разгневиха, запищяха, заръмжаха, и започнаха да се хвърлят срещу преградата в самозабрава. Отново и отново защитите лумваха и ги мятаха назад, но демоните не се отказваха и се блъскаха в заредената мрежа, готови на всичко, за да стигнат Роджър и да го заглушат завинаги.

Два каменни демона навлязоха в тълпата, разбутаха останалите и заудряха тежко по защитите, а след тях и други се присъединиха към натиска. Изрисувания тихо се изправи зад Роджър и вдигна лъка си.

Тетивата избръмча и една от тежките, едровърхи стрели експлодира в гърдите на най-близкия каменен демон като светкавица, осветявайки за миг всичко наоколо. Отново и отново, Изрисувания стреляше по глутницата с ръцете, изгубили очертанията си в бързината. Защитените стрели поваляха ядроните с взрив, а малкото, които се изправяха след това, биваха разкъсвани на парчета от събратята им.

Роджър и Лийша стояха вцепенени от клането. Лъкът на жонгльора се изплъзна от струните на цигулката и увисна, забравен, в осакатената му ръка, докато гледаше какво прави Изрисувания.

Демоните все още пищяха, но този път от болка и страх, а желанието им да нападат беше изчезнало с музиката. Изрисувания обаче не спираше да стреля, отново и отново, докато не свърши всички стрели. Взе копие, метна го и прободе в гърба побягнал дървесен демон.

Сега имаше хаос, малкото останали ядрони отчаяно се опитваха да избягат. Изрисувания съблече робата си, готов да скочи от кръга, за да убива демони с голите си ръце.

– Моля те, недей! – извика Лийша и се хвърли към него. – Те бягат!

– Искаш да ги пощадиш? – изрева Изрисувания и я изгледа свирепо, лицето му изкривено от гняв. Тя падна назад, уплашена, но не спря да го гледа в очите.

– Моля те – проплака тя. – Не тръгвай нататък.

Лийша се изплаши, че ще я удари, но той само я гледаше вторачено, докато гърдите му се издигаха с всяко вдишване. Накрая, сякаш след цяла вечност, той се успокои, взе робата и отново покри защитите си.

– Беше ли нужно това? – попита тя и прекъсна тишината.

– Кръгът не е направен, за да издържи на такова количество ядрони наведнъж – каза Изрисувания, а гласът му отново беше студен и безизразен. – Нямах представа дали ще издържи.

– Можеше просто да ме помолиш да спра да свиря – каза Роджър.

– Да – съгласи се Изрисувания. – Можех.

– Тогава защо не го направи? – настоя Лийша.

Изрисувания не отговори. Прекрачи кръга и започна да събира стрелите си от демонските трупове.

Лийша спеше дълбоко по-късно същата нощ, когато Изрисувания се обърна към Роджър. Жонгльорът, зареял поглед извън кръга към загиналите демони, подскочи уплашен, когато мъжът клекна до него.

– Имаш власт над ядроните – каза той.

Роджър сви рамене.

– Ти също – каза той. – Повече отколкото аз бих имал някога.

– Можеш ли да ме научиш? – попита Изрисувания.

Роджър се обърна и срещна пронизителния му поглед.

– Защо? – попита той. – Убиваш демоните на килограм. Моят номер какво е в сравнение с това?

– Мислех, че познавам противниците си – каза Изрисувания. – Но ти ми показа, че греша.

– Смяташ, че не могат да са само лоши, щом музиката им харесва? – попита Роджър.

Изрисувания поклати глава.

– Чак покровители на изкуството не са, жонгльоре – каза той. – Спреш ли да свириш, ще те убият без да се замислят.

Роджър кимна, съгласен с позицията му.

– Тогава защо да се мъчиш? – попита. – Ще хвърлиш прекалено много труд, за да се научиш да свириш, а накрая само ще омайваш зверовете, които би могъл просто да убиеш.

Лицето на Изрисувания стана грубо.

– Ще ме научиш ли или няма? – попита той.

– Ще те науча... – каза Роджър, докато обмисляше идеята, – но ще искам нещо в замяна.

– Имам много пари – увери го Изрисувания.

Роджър махна с ръка пренебрежително.

– Винаги мога да изкарам пари, когато ми потрябват – каза той. – Това, което искам, е по-ценно.

Изрисувания не каза нищо.

– Искам да пътувам с теб – заяви Роджър.

Изрисувания поклати глава.

– Никакъв шанс – каза той.

– Човек не се учи да свири на цигулка за една нощ – възрази Роджър. – Ще ти трябват седмици, за да станеш поне среден, а дори това няма да ти е достатъчно, за да омаяш и най-непридирчивия демон.

– А ти какво печелиш от цялата работа? – попита Изрисувания.

– Материал за истории, които ще пълнят амфитеатъра на херцога нощ след нощ – каза Роджър.

– Ами тя? – попита Изрисувания и кимна назад към Лийша.

Роджър погледна към билкарката, докато гръдта ù нежно се издигаше и спадаше в съня ù, и значението на този поглед не обягна на Изрисувания.

– Тя ме помоли да я придружа до дома ù, нищо повече – каза Роджър накрая.

– Ами ако те помоли да останеш?

– Няма да го направи – каза Роджър тихо.

– Пътуванията ми не са ти някаква история за Марко Скитника, момче – каза Изрисувания. – Нямам време да ме забавя някой, който се крие от нощта.

– Сега разполагам с цигулката си – каза Роджър с повече смелост, отколкото изпитваше. – Не ме е страх.

– Трябва ти повече от смелост – каза Изрисувания. – В нощта или убиваш, или те убиват, и нямам предвид само демоните.

Роджър се изпъна и преглътна буцата в гърлото си.

– Всеки, който се опита да ме защити, накрая умира – каза той. – Време е да се науча сам да се защитавам.

Изрисувания се облегна назад и се замисли за жонгльора.

– Последвай ме – каза той накрая и се изправи.

– Извън кръга? – попита Роджър.

– Ако това не можеш да направиш, няма да си ми от полза – отвърна Изрисувания. Когато Роджър се огледа колебливо наоколо, той допълни: – Всеки ядрон на километри оттук е чул какво се е случило с събратята му. Съмнявам се, че ще ги видим повече тази вечер.

– Ами Лийша? – попита Роджър и се изправи бавно.

– Здрачен танцьор ще я предпази, ако се налага – каза човекът. – Хайде.

Той прекрачи кръга и изчезна в нощта.

Роджър изруга, но взе цигулката си и последва мъжа надолу по пътя.

***

Роджър здраво стискаше калъфа на цигулката си, докато се движеха между дърветата. Беше понечил да я извади още в началото, но Изрисувания му беше махнал да я върне обратно.

– Ще привлечеш внимание, каквото не искаме – прошепна той.

– Нали каза, че е малка вероятността да видим ядрони тази нощ – изсъска в отговор Роджър, но Изрисувания просто продължи да върви в тъмнината, сякаш посред бял ден.

– Къде отиваме? – попита Роджър за около стотен път.

Качиха се на малко възвишение, Изрисувания залегна и посочи надолу.

– Виж там – каза той на Роджър.

Долу Роджър видя трима доста познати мъже и един кон, които спяха в тесните граници на един още по-познат преносим кръг.

– Разбойниците – промълви Роджър.

Заля го вълна от емоции – страх, гняв, безпомощност – и в ума си преживя отново мъчението, на което ги бяха подложили с Лийша. Немият се размърда в съня си и Роджър изпита пристъп на паника.

– Следя ги, откакто ви намерих – каза Изрисувания. – Забелязах огъня им, докато ловувах тази нощ.

– Защо ме доведе тук? – попита Роджър.

– Реших, че може да искаш да си вземеш кръга обратно – отвърна Изрисувания.

Роджър върна погледа си към него.

– Ако откраднем кръга докато спят, ядроните ще ги убият още преди те да се усетят какво става.

– Демоните са малко – каза Изрисувания. – Тези долу имат по-големи шансове, отколкото вие имахте.

– И така да е, какво те кара да мислиш, че бих искал да рискувам? – попита Роджър.

– Виждам – каза мъжът – и чувам. Знам какво причиниха на теб... и Лийша.

Роджър замълча за дълго.

– Те са трима – каза той накрая.

– Това е животът навън – отвърна Изрисувания. – Ако искаш безопасност, върни се в града.

Той изхрачи последната дума, сякаш беше ругатня.

Но Роджър знаеше, че и в града няма безопасност. Бе видял как Джейкъб, без да е сторил нищо лошо на никого, се свлича на земята и как Джейсън се смее. Можеше да потърси справедливост след нападението, но вместо това предпочете да избяга. Вечно бягаше и оставяше другите да умират на негово място. Ръката му потърси талисмана, който вече не беше там, докато очите му не изпускаха огъня.

– Сгрешил ли съм? – попита Изрисувания. – Да се върнем ли в лагера?

Роджър преглътна.

– Веднага, щом взема това, което ми принадлежи – реши той.