Текст книги "Защитения"

Автор книги: Питър Брет

сообщить о нарушении

Текущая страница: 33 (всего у книги 33 страниц)

Гаред го срещна преди да стигне до останалите и овърна на писъка му със собствен рев. Якият дървар с навеждане избегна първия му удар и заби брадвата си в гръдната му кост, тържествувайки от прилива на магия, който тръгна нагоре по ръцете му. Демонът се свлече на земята и Гаред стъпи върху него, за да извади оръжието си от дебелата му броня.

Вятърен демон се спусна, като кривите му нокти едва не разрязаха Флин на две. От високия си прозорец Уонда нададе вик и уби ядрона със стрела в гърба, но вредата вече бе сторена и баща ù се срина на земята.

Дървесен демон замахна и отряза главата на Рен, като я запрати надалеч от тялото му. Брадвата му падна в калта, когато синът му Линдър отряза ръката на провинилия се демон.

Близо до кошарата в десния фланг Йон Грей пое кос удар, но дори това беше достатъчно, за да повали стареца на земята. Ядронът го дебнеше, докато той опипваше калта, опитвайки се да се изправи, но Анди нададе сподавен вик, изскочи от защитената кошара, грабна секирата на Рен и я заби в гърба на съществото.

Други последваха примера му и забравили страха си напуснаха безопасността на кошарата, за да вземат оръжията на падналите и да издърпат ранените в убежището. Кийт напъха парцал в последното шише с демоногън, запали го и го хвърли в лицето на дървесен демон, за да прикрие сестрите си, докато изтегляха един човек в кошарата. Демонът лумна и Кийт заликува. В този момент един огнен демон скочи върху падналия ядрон и запищя от радост, докато се наслаждаваше на пламъците. Кийт се обърна, за да избяга, но звярът се метна върху гърба му и го събори.

Изрисувания беше навсякъде в битката; убиваше някои демони с копието си, други само с голи ръце и крака. Здрачен танцьор стоеше близо до него и нападаше с копита и рога. Те се намесваха там, където сражението беше най-жестоко, разпръсваха ядроните и ги оставяха за плячка на другите. Вече не знаеше колко пъти бе предотвратил смъртоносни удари на демони и бе позволил на жертвите им да се изправят на крака, за да се върнат в боя.

В хаоса група ядрони прекосиха с препъване централната линия и минаха отвъд втория кръг, където стъпиха върху брезента и паднаха върху защитените шипове на дъното на трапа. Повечето от тях се загърчиха в конвулсии, прободени със смъртоносната магия, но един от демоните избегна шиповете и се изкатери вън от ямата. Защитена брадва разсече главата му, преди да успее да се върне в боя или да избяга.

Но ядроните продължаваха да прииждат и след като ямата беше открита, те лесно я заобикаляха. Чу се вик, Изрисувания се обърна и видя свиреп бой за грамадните врати на Свещения дом. Ядроните надушваха болните и безсилните вътре, и вилнееха, за да проникнат в храма и да започнат клането. Дори тебеширените защити ги нямаше вече, отмити от нестихващият дъжд.

Гъстата мазнина, разстлана по калдъръма пред вратите, донякъде ги забави. Не един падна по опашка или се приплъзна към защитите на третия кръг. Но те изкараха ноктите си, започнаха да ги забиват по-дълбоко в земята и продължиха настъплението си.

Жените на портата мушкаха навън с дългите си копия от безопасността на кръга си и за известно време удържаха положението, но копието на Стефни се заклещи в чворестата кожа на един демон и той я дръпна навън, при което кракът ù закачи въжето на преносимия кръг. За секунда взаимодействието между защитите се наруши и мрежата пропадна.

Изрисувания се втурна натам с цялата скорост, на която бе способен, като прелетя над трапа от три метра и половина с един-единствен скок , но дори и той не беше достатъчно бърз, за да предотврати клането. Телата хвърчаха наоколо в кървава оргия, когато той стовари силата си върху нападателите, помитайки ги с бяс.

Когато схватката приключи, той се изправи задъхан сред малкото оцелели жени и Стефни като по чудо беше сред тях. Цялата беше опръскана със сукървица, но не изглеждаше ни най-малко пострадала – очите ù бяха пълни със твърда решимост.

Грамаден дървесен демон се спусна към тях и те се обърнаха заедно, за да защитят позицията си, но ядронът приклекна извън обсега им и се хвърли така, че да ги подмине в скока си. Ноктите му намериха лесна опора върху каменния зид на Свещения дом и той се изкатери нагоре, преди Изрисувания да успее да хване вършеещата му опашка.

– Внимавай! – изкрещя Изрисувания на Уанда, но момичето беше твърде съсредоточено в прицела си и го чу едва когато бе станало твърде късно. Демонът я сграбчи в ноктите си и я хвърли назад през рамо, сякаш бе някакво дребно неудобство. Изрисувания се втурна напред и плъзгайки се на колене по мазнината и калта хвана кървавото и изпочупено тяло, преди то да се удари в земята, но в същото време демонът се промъкна през отворения прозорец и влезе в Свещения дом.

Изрисувания се затича към страничния вход, но зад завоя поднесе и спря: пътят му беше препречен от дузина демони, които се въртяха замаяни от объркващите защити. Той изрева и скочи сред тях, но вече знаеше, че никога няма да влезе навреме.

***

Каменните стени на Свещения дом ехтяха от болезнени стонове, а демонските писъци точно пред вратите караха всички в сградата да нервничат. Вътре някои ридаеха открито или се клатеха напред-назад, вцепенени от страх. Други вилнееха и се мятаха.Лийша се бореше, за да запази спокойствието им, с думи утешаваше най-разумните, а с лекарства – останалите и така ги предпазваше да не разкъсат шевовете си или да се наранят в трескавата си ярост.

– Мога да се бия! – крещеше Смит, големият ханджия, и влачеше Роджър по пода, докато горкият жонгльор се мъчеше да го спре.

– Не си здрав! – извика Лийша и изтича при него. – Ще те убият, ако излезеш навън!

Тичайки към него, тя изпразни малко шишенце в парче плат. С едно притискане до лицето му, изпаренията от него бързо щяха да го упоят.

– Моята Стефни е навън! – извика Смит. – Синът ми и дъщерите ми!

Той хвана ръката на Лийша, докато посягаше с марлята към носа му, и я изблъска грубо настрана. Тя падна върху Роджър и двамата се строполиха на възел. Той се насочи към резето на главните порти.

– Смит, не! – извика Лийша. – Ще ги пуснеш вътре и ще ни избият всичките!

Но обезумелия от треска ханджия не чуваше предупрежденията ù, хвана летвата с две ръце и започна да я вдига.

Дарси го сграбчи за рамото и го завъртя, за да забие юмрук в челюстта му. Смит се врътна още веднъж от силата на удара и се сгромоляса.

– Понякога директният подход върши по-добра работа от билки и иглички – каза Дарси на Лийша, докато тръскаше парещата си ръка.

– Сега разбирам, защо на Бруна ù трябваше тояга – съгласи се Лийша и двете подхванаха Смит под мишниците, за да го довлекат обратно до сламеника му.

Отвъд стените бушуваха звуците от битката.

– Звучи сякаш всичките демони от Ядрото напират да влязат – промърмори Дарси.

Отгоре се чу трясък и писъкът на Уонда. Парапетът на балкона за хористите се строши, дървените греди се свлякоха на земята и убиха единственият злочест мъж точно под него, а друг раниха. Огромен силует скочи насред болните, нададе вой и разкъса гръкляна на друга пациентка, още преди тя да е разбрала какво я връхлита.

Дървесният демон се изправи в цял ръст, огромен и страховит, а Лийша усети как сърцето ù спря да бие. Двете с Дарси замръзнаха, а Смит тежеше върху плещите им. Копието, което Изрисувания ù беше дал, стоеше подпряно на една стена, далеч от обсега ù, но дори да беше в ръцете ù, тя се съмняваше, че би могла да направи нещо на гигантския ядрон. Съществото изпищя срещу тях и тя усети как краката ù се подкосиха.

В този момент дойде Роджър и застана между тях и демона. Ядронът изсъска срещу него и той преглътна тежко. Всеки инстинкт му казваше да бяга и да се крие, но той нагласи цигулката си под брадичката, положи лъка на струните и изпълни Свещения дом със скръбна, обсебваща мелодия.

Ядронът съскаше към жонгльора с оголени зъби, дълги и остри като касапски ножове, но Роджър не спря да свири. Дървесният демон не отстъпи от позициите си, но изкриви глава и го загледа любопитно.

След няколко секунди Роджър се залюля наляво-надясно. Демонът, приковал поглед в цигулката, направи същото.

Поощрен, Роджър направи стъпка наляво.

Демонът последва примера му.

Върна се отново с крачка надясно и ядронът направи същото.

Роджър продължи да върви около дървесния демон в бавна, широка дъга. Хипнотизираният звяр се извъртя след него и стъпка по стъпка се оказа с гръб към ужасените пациенти.

Междувременно Лийша успя да сложи Смит на сламеника му и да вземе копието си. То изглеждаше не по-голямо от трънче, а обсегът на демона беше далеч по-широк, но тя все пак пристъпи напред със съзнанието, че по-добра възможност няма да ù се отвори. Стисна зъби, засили се и заби копието в гърба на ядрона с цялата си мощ.

Последва взрив от енергия; през ръцете на Лийша премина вълна от екстаз и магията я хвърли назад. Тя видя как демонът се разпищя и замята наоколо, докато се опитваше да изкара сияещото копие, което все още стърчеше от гърба му. Роджър се отмести в последния момент, когато ядронът се стовари върху гигантската порта в предсмъртна агония и макар да умираше разби вратата.

Демоните заликуваха и се спуснаха към отвора, но бяха пресрещнати от музиката на Роджър. Нямаше я вече успокояващата, хипнотична мелодия и на нейно място се появиха острите, дразнещи звуци, които накараха ядроните да задраскат по ушите си, препъвайки се назад.

– Лийша!

Страничната врата се отвори с трясък, Лийша се обърна и видя как Изрисувания, плувнал в демонска сукървица и в собствената си кръв, нахлу в стаята и се заоглежда наоколо като обезумял. Видя легналия мъртъв демон и се обърна, за да срещне погледа ù. Облекчението му беше очевидно.

Тя искаше да се хвърли в обятията му, но той се обърна и се затича към разбитата врата. Роджър сам удържаше входа с музиката си, която отблъскваше демоните със сигурността на защитена мрежа. Изрисувания изтласка настрана трупа на ядрона, измъкна копието и го хвърли обратно на Лийша. После изчезна в нощта.

Лийша погледна към касапницата на площада и сърцето ù се сви. Десетки от децата ù лежаха мъртви или умираха в калта, а битката все още бушуваше.

– Дарси! – извика тя и когато жената дотича при нея, двете излязоха заедно в нощта и тръгнаха да прибират ранените.

Уонда лежеше на земята и едва дишаше, когато Лийша стигна до нея. Дрехите ù бяха разпокъсани и кървави там, където демонът я беше надрал. Дървесен демон ги нападна, когато с Дарси се наведоха да я вдигнат, но Лийша извади шишенце от престилката си и го хвърли, разбивайки тънкото стъкло в лицето му. Демонът изпищя с разядени от разтворителя очи, а билкарките отнесоха ранената.

Оставиха момичето вътре и Лийша изкряска няколко инструкции на една от помощничките си, преди отново да изтича навън. Роджър стоеше на входа, а скрибуцането на цигулката му образуваше стена от звук, която разчисти пътя и предпази Лийша и останалите, които също започнаха да изтеглят ранените вътре.

***

Битката се усилваше и утихваше през нощта и даваше възможност на хората, които бяха прекалено изморени да продължават, да се довлекат до защитените кръгове или в Свещения дом, за да си поемат дъх или да глътнат малко вода. Цял час нямаше и един демон на хоризонта, а в следващия ги нападна цяла глутница, която изглежда бе изминала километри, за да дойде.Дъждът спря в един момент, но никой не можеше да си спомни точно кога, тъй като всички бяха прекалено заети да атакуват врага и да помагат на ранените. Дърварите образуваха стена пред гигантските порти, а Роджър скиташе из площада и отпъждаше демоните с цигулката си, докато приберат пострадалите.

Когато първите лъчи на утрото надникнаха зад хоризонта, калта на площада беше разбита на противна яхния от човешка кръв и демонска сукървица, тела и крайници се търкаляха навсякъде. Мнозина подскочиха от ужас, когато слънцето достигна демонските трупове и подпали плътта им. Сякаш с експлозии от течен демоногън по целия площад, слънцето довърши битката, изпепелявайки малкото демони, които още потрепваха.

Изрисувания погледна лицата на оцелелите, поне половината от воините му, и беше удивен от силата и решеността, които видя. Изглеждаше невъзможно това да са същите хора, които бяха толкова отчаяни и уплашени само преди ден. Макар да бяха дали много жертви в нощта, хралупари бяха по-силни от всякога.

– Слава на Създателя – каза пастир Джона и се заклатушка по площада на патерицата си, рисувайки защити във въздуха, докато демоните горяха на сутрешната светлина. Стигна до Изрисувания и застана пред него.

– Това е благодарение на теб – каза той.

Изрисувания поклати глава.

– Не. Ти направи това – каза той. – Всички вие.

Джона кимна.

– Така е – съгласи се той. – Но само защото ти дойде и ни показа пътя. Можеш ли още да се съмняваш в това?

Изрисувания се намръщи.

– Да си присвоя заслугите за битката ще означава да омаловажа саможертвата на всички, които умряха през нощта – каза той. – Запази си пророчествата, пастире. Тези хора не се нуждаят от тях.

Джона се поклони дълбоко.

– Както желаеш – каза той, но Изрисувания усещаше, че въпросът не е приключил.

Тридесет и втора глава
Вече не е на дърваря

332-333 СЗ

Лийша помаха на Роджър и Изрисувания, които се зададоха по пътеката, яздейки. Прибра обратно четката си в купата на верандата, докато те слизаха от конете.

– Бързо учиш – каза Изрисувания като прегледа защитите, които тя току-що беше нарисувала на перилата. – Тези могат за задържат на разтояние цяла орда ядрони.

– Бързо? – попита Роджър. – Нощите да ме вземат, доста слабо казано. Само преди месец не можеше да различи въздушна защита от огнена.

– Прав е – каза Изрисувания. – Виждал съм пътуващи защитници с петгодишен опит, чиито линии не са и на половина толкова чисти.

Лийша се усмихна.

– Винаги съм учила бързо – каза я. – Но ти и баща ми сте добри учители. Само за едно съжалявам: че не си направих труда да се науча по-рано.

Изрисувания сви рамене.

– Ще ми се всички да можехме да се върнем във времето и да вземем решенията си съобразно това, което ни предстои.

– Мисля, че щях да изживея целия си живот по съвсем различен начин – съгласи се Роджър.

Лийша се засмя и ги покани да влизат в колибата.

– Вечерята е почти готова – каза тя и се отправи към огъня. – Как мина срещата на градския съвет? – попита тя, докато разбъркваше димящото гърне.

– Идиоти – промърмори Изрисувания.

Тя отново се засмя.

– Толкова добре?

– Съветът гласува името на селото да стане Хралупата на Избавителя – каза Роджър.

– Име като име, какво толкова – каза Лийша, присъедини се към тях на масата и наля чай.

– Не името е притеснителното, а идеята – каза Изрисувания. – Убедих селяните да спрат да ме наричат Избавителю в лицето, сега ги чувам да си го шепнат зад гърба ми.

– Ще бъде по-лесно за теб, ако просто го приемеш – каза Роджър. – Не можеш да спреш история като тази. Вече всеки жонгльор на север от Красианската пустиня я разказва.

Изрисувания поклати глава.

– Няма да лъжа и да се правя на нещо, което не съм, само за да си улесня живота. Ако търсех лесен живот... – каза той и замлъкна.

– А какво става с възстановяването? – попита Лийша и го издърпа отново при тях, когато очите му се зареяха в пространството.

Роджър се усмихна.

– Селяните вече са на крака, благодарение на лековете ти, така че май всеки ден се издига нова къща – каза той. – Скоро ще можеш да се пренесеш в самото село.

Лийша поклати глава.

– Тази колиба е всичко, което ми остана от Бруна. Сега това е моят дом.

– Толкова далече от селото ще бъдеш извън защитената област – предупреди я Изрисувания.

Лийша сви рамене.

– Разбирам защо подреди новите улици във формата на защита – каза тя, – но това, да си извън тях, си има и своите добри страни.

– О? – попита Изрисувания и вдигна защитена вежда.

– Кое му е хубавото на това, демоните да се разхождат по земята, върху която живееш? – попита Роджър.

Лийша отпи от чая си.

– Майка ми също отказва да се премести – каза тя. – Казва, че покрай твоите нови защити и дърварите, които вървят и секат с брадвите си де що видят демон насреща, няма никакъв смисъл човек да се престарава.

Изрисувания се намръщи.

– Знам, че изглежда сякаш сме сплашили демоните, но ако можем да вярваме на историите за Демонските воини, те няма да оставят работата така. Ще се върнат с пълна сила и тогава искам Хралупата на дърваря да е подготвена.

– Хралупата на Избавителя – поправи го Роджър и се усмихна самодоволно на намусилия се Изрисуван.

– Щом ти си тук, ще бъде – каза Лийша, без да обръща внимание на Роджър, докато отпиваше от чая си. Гледаше внимателно Изрисувания над ръба на чашата си.

Той се поколеба и тя остави чашата си на масата.

– Ти напускаш – каза тя. – Кога?

– Когато Хралупата е готова – каза Изрисувания, без да си прави труда да отрича твърдението ù. – Пропилял съм години, за да трупам защити, които да направят Свободните градове такива не само по име. Дължа го на всеки град и селце в Теса, да се погрижа да имат това, което ще им помогне да се изправят гордо в нощта.

Лийша кимна.

– Искаме да ти помогнем – каза тя.

– Помагате ми – отвърна Изрисувания. – Докато Хралупата е в твои ръце, знам, че ще бъде в безопасност и без да съм тук.

– Ще ти трябва повече от това – каза Лийша. – Някой да научи другите билкарки да правят огнени изделия и отрови, както и да лекуват демонски рани.

– Всичко това можеш да ми го запишеш – каза Изрисувания.

Лийша изсумтя.

– И да оставя на мъж тайните на огъня? Едва ли.

– Във всеки случай, аз не мога да ти напиша уроци по цигулка – каза Роджър, – дори да знаех буквите.

Изрисувания се поколеба и поклати глава.

– Не – каза той. – Вие двамата само ще ме забавите. Ще прекарам седмици сред пустошта, а вие не можете да понесете това.

– Не можем да го понесем ли? – попита Лийша. – Роджър, затвори капаците – нареди тя.

И двамата мъже я погледнаха странно.

– Направи го – нареди тя отново, Роджър отиде, спря достъпа на светлината и колибата се изпълни с гъст мрак.

– Мазето – каза тя и Изрисувания вдигна капака за трапа, откъдето бяха взели демоногъня. Въздухът, който излезе оттам, беше пропит с миризмата на химикали.

Лийша ги поведе надолу в мрака, вдигнала високо шишенцето си. Мина покрай няколко фенера на стената и допълни химикали в стъклените им буркани, но защитените очи на Изрисувания, които виждаха в абсолютен мрак не по-зле отколкото посред бял ден, вече се бяха разширили, още преди светлината да изпълни стаята.

Долу в мазето бяха поставени тежки маси и там, разпънати пред него, лежаха половин дузина ядрони, разрязани до различна степен.

– Създателю! – извика Роджър и се задави. Той изтича нагоре по стълбите и те го чуха как се опитва да си поеме въздух.

– Е, може би, Роджър още не може да го понесе – съгласи се Лийша, ухилена. Погледна Изрисувания. – Знаеше ли, че дървесните демони имат два? Стомаха, имам предвид. Единият се намира над другия, като пясъчен часовник.

Тя взе инструмент и започна да бели слоеве от плътта на демона, за да покаже.

– Сърцата им са встрани от центъра, долу вдясно – допълни тя, – но има пролука между третото и четвъртото им ребро. Нещо, което всеки човек, който иска да нанесе смъртоносен удар, трябва да знае.

Изрисувания наблюдаваше с изумление. Когато отново погледна към Лийша, сякаш я виждаше за пръв път.

– Откъде ги намери тези...?

– Кратък разговор с дърварите, които ти изпрати да патрулират из този край на Хралупата – каза Лийша. – Радваха се да ми услужат с екземпляри. И това не е всичко. Тези демони нямат полови органи. Всичките са безполови.

Изрисувания я погледна изненадано.

– Как е възможно това? – попита той.

– Случва се често при насекомите – отвърна Лийша. – Имат работнически касти, които се трудят и защитават кошера, и полови касти, които го управляват.

– Кошера? – попита Изрисувания. – Имаш предвид Ядрото?

Лийша сви рамене.

Изрисувания се намръщи.

– В гробниците на Анокх Слънце имаше рисунки, рисунки на Първата демонска война. Някои от тях изобразяваха странни видове ядрони, каквито досега не съм виждал.

– Не се изненадвам – кааа Лийша. – Толкова малко знаем за тях.

Тя се пресегна и хвана ръцете му.

– През целия си живот съм усещала, че чакам нещо по-голямо от това да варя лекове за настинка и да израждам деца – каза тя. – Това е моят шанс да променя живота на доста повече от шепа хора. Според теб наближава война? Роджър и аз ще ти помогнем да я спечелиш.

Изрисувания кимна и стисна ръцете ù в отговор

– Права си – каза той. – Хралупата оцеля в онази първа нощ точно толкова заради вас с Роджър, колкото и заради мен. Трябва да съм пълен глупак, да не приема помощта ви.

Лийша пристъпи напред и посегна в качулката му. Ръката ù беше хладна на допир и той притисна лицето си в нея.

– Тази колиба е достатъчно голяма за двама – прошепна тя.

Очите му се разшириха и тя усети, как се напрегна.

– Защо това те ужасява повече от битката с демони? – попита тя. – Толкова ли съм отвратителна?

Изрисувания поклати глава.

– Разбира се, че не – каза той.

– Тогава какво? – попита тя. – Няма да те държа настрана от войната ти.

Изрисувания замлъкна за малко.

– Двама скоро ще станат трима – каза той накрая и се отдръпна от ръцете ù.

– Толкова ли е ужасно това? – попита тя.

Изрисувания си пое дълбоко въздух и отиде до следващата маса, без да поглежда Лийша в очите.

– Онази сутрин, когато се борех с демона... – каза той.

– Помня – подтикна го Лийша, когато той не продължи.

– Демонът се опита да избяга обратно в Ядрото – каза той.

– И се опита да те завлече със себе си – каза Лийша. – Видях как и двамата ставате мъгляви, и потъвате под земята. Ужасих се.

Изрисувания кимна.

– Не повече от мен – каза той. – Пътят към Ядрото се отвори за мен, зовеше ме, дърпаше ме надолу.

– Какво общо има това с нас? – попита Лийша.

– Защото не беше от демона, беше от мен – каза Изрисувания. – Аз поех контрол над преминаването и завлякох демона обратно на слънце. Дори сега усещам притегателната сила на Ядрото. Ако си го позволя, бих могъл да се плъзна надолу в пъклените му недра при останалите ядрони.

– Защитите... – започна Лийша.

– Не е от защитите – каза той и поклати глава. – Казвам ти, че е от мен. През годините съм поел прекалено много от магията им. Вече дори не съм човек. Кой знае какво чудовище би се пръкнало от семето ми?

Лийша отиде при него и пое лицето му в ръце, както бе направила онази сутрин, когато правиха любов.

– Ти си добър човек – каза тя и очите ù се изпълниха със сълзи. – Каквото и да ти е сторила магията, не е успяла да промени това. Нищо друго няма значение.

Тя се приближи да го целуне, но той бе научил сърцето си да ù устоява и я задържа на разстояние.

– За мен има значение – каза той. – Докато не разбера какво съм, не бих могъл да бъда с теб или с която и да било.

– Тогава аз ще открия какво си – каза Лийша. – Обещавам.

– Лийша – каза той, – ти не можеш да...

– Не ми казвай какво мога и какво не! – сряза го тя. – Толкова много хора са ми го казвали, че ще ми стигне за цял живот.

Той вдигна ръце отстъпчиво.

– Извинявай – каза той.

Лийша подсмръкна и стисна ръцете му в своите.

– Няма нужда да се извиняваш – каза тя. – Това е състояние, което може да се диагностицира и лекува като всяко друго.

– Аз не съм болен – каза Изрисувания.

Тя го погледна тъжно.

– Аз знам това – каза тя, – но изглежда, че ти не го знаеш.

***

В Красианската пустиня имаше оживление на хоризонта. Появиха се редици мъже, десетки хиляди, увити в широко черно сукно, загърнато около лицата им, за да ги предпазва от жулещия пясък. Авангардът беше съставен от две групи конници: в по-малката яздеха леки, бързи коне, а в по-голямата – мощни, гърбати зверове, подходящи за пустинни преходи. Следваха ги колони от пехотинци, а тях – безкрайна на глед върволица от каруци и провизии. Всеки воин носеше копие, издълбано със сложни защитни мотиви.Начело яздеше мъж, целият в бели одежди върху лъскав жребец в същия цвят. Той вдигна ръка, ордата зад него спря и застина в мълчание, вперила взор в руините на Анокх Слънце.

За разлика от дървените и стоманени копия на своите воини, този мъж носеше древно оръжие от светъл, непознат метал. Той беше Ахман асу Хошкамин ам’Джардир, но неговият народ от години не го бе наричал така.

Наричаха го Шар’Дама Ка, Избавителят.

Край на първа книга.