Текст книги "Защитения"

Автор книги: Питър Брет

сообщить о нарушении

Текущая страница: 32 (всего у книги 33 страниц)

Лийша отиде при него с тежка каменна стомна в ръце.

– Тъпчиплевел и небесниче – каза тя и му я подаде. – Смеси ги с храната на три крави и се погрижи да изядат всичко.

Изрисувания взе стомната и кимна.

Когато тя се обърна, за да отиде в Свещения дом, той я хвана за ръката.

– Вземи това – каза той и ù подаде едно от личните си копия.

Беше дълго метър и половина, изработено от лекото дърво на ясен. Мощни защити бяха издълбани в металния връх, наточен като бръснач. Защити бяха инкрустирани и по дръжката му – отбранителни, лакирани здраво и гладко – а на краят на копието беше подсигурен със стоманена защитена капачка.

Лийша го погледна със смесени чувства, без да помръдне за да го вземе.

– Какво точно очакваш да направя с това? – попита тя. – Аз съм билк...

– Не е сега времето за декламации на билкарската клетва – каза Изрисувания и тикна оръжието в ръцете ù. – Импровизираната ти лечебница почти няма защити. Ако нашият строй поддаде, това копие може да се окаже единственото, което стои между ядроните и твоите повереници. Тогава какво ще изисква твоята клетва?

Лийша се намръщи, но взе оръжието. Потърси в очите му нещо повече, но защитите му си бяха отново по местата и вече не можеше да види сърцето му. Искаше да захвърли копието и да го обгърне с ръце, но нямаше да понесе да бъде отблъсната отново.

– Ами... късмет – успя да каже тя.

Изрисувания кимна.

– И на теб.

Той се обърна и тръгна към каручката си, а Лийша остана да гледа след него и ù идеше да изкрещи.

***

Мускулите на Изрисувания се отпуснаха, когато се отдалечи. Беше напрегнал цялата си воля, за да ù обърне гръб, но тази вечер не можеха да си позволят да объркват чувствата си един на друг. Изтласка Лийша от ума си и се концентрира върху предстоящата битка. Красианската свещена книга, Евджахът, описваше завоеванията на Каджи, първият Избавител. Той я беше изследвал подробно, докато учеше красиански.

Военната философия на Каджи беше свещена в Красия и беше помагала на воините ù векове наред в нощните им битки с ядроните. Имаше четири божествени закона, които направляваха битката. Бъдете единни в целите си и следвайте един водач. Вие изберете кога и къде да се биете. Приспособете се към това, което не можете да контролирате, останалото подгответе. Атакувайте по начини, които враговете ви няма да очакват, като откриете и се възползвате от слабите им места.

Красианският воин се учеше още от раждането си, че пътят към спасението е в избиването на алагаи. Когато Джардир изискваше от тях да прескочат безопасността на защитите си, те го правеха без колебание, биеха се и умираха, спокойни в убедеността си, че служат на Еверам и че ще бъдат възнаградени в отвъдното.

Изрисувания се страхуваше, че на хралупари ще им липсва същото единство на цел, защото няма да успеят да се отдадат на битката, но докато ги гледаше как тичат напред-назад и се подготвят, си помисли, че може би ги подценява. Дори в Потока на Тибит всички идваха и заставаха зад съседите си в тежки времена. Именно това поддържаше живота и цъфтежа на селцата, макар да нямаха защитени стени. Ако можеше да ги увлече, да не им позволява да се отчайват, когато се надигнат демоните, тогава може би щяха да се сражават като един.

Ако ли не, всички в Свещения дом щяха да умрат тази нощ.

Силата на отбраната на Красия се дължеше толкова на втория закон на Каджи за избор на собствен терен, колкото и на самите воини. Красианският лабиринт бе внимателно проектиран да предлага на дал’Шарум пластове защита и за да насочва демоните към места, където бойците ще имат преимущество.

Едната страна на Свещения дом гледаше към гори, в които властваха дървесните демони, а други две гледаха към разрушените улици и останките от града. Прекалено много места, където демоните можеха да се покрият или да останат невидими. Но отвъд калдаръма на главния вход беше градския площад. Ако успееха да насочат демоните нататък, може би имаха шанс.

Нямаше как да почистят мазната пепел от грапавия камък на стените на Свещения дом и да му подновят защитите в дъжда, затова заковаха дъски по прозорците и огромните врати, и надраскаха бързи защити с тебешир по дървото. Влизането се ограничаваше до един малък страничен вход със защитени камъни около вратата. На демоните щеше да им е по-лесно да минат през стената.

Самото присъствие на хора навън посред нощ щеше да подейства като магнит за демоните, но въпреки това Изрисувания се беше постарал да отклони ядроните от страничните крила на сградата, така че те да се насочат по пътя на най-малкото съпротивление и да атакуват откъм далечния край на площада. По негови наставления селяните бяха сложили препятствия около другите страни на Свещения дом, бяха разпръснали набързо скалъпени защитни стълбове и знаци, върху които той беше изписал защити за объркване. Всеки демон, който минеше покрай тях, за да атакува стените на сградата, щеше да забрави намеренията си и неминуемо щеше да бъде привлечен от суматохата на площада.

От едната страна на площада имаше дневна кошара за добитъка на духовния пастир. Беше малка, но новите ù защитни стълбове бяха силни. Няколко животни кръжаха около мъжете, които вътре издигаха груб подслон.

Другата страна на площада беше осеяна с окопи, които бързо се пълнеха с кална дъждовна вода, и чиято цел беше да подтикнат огнените демони да поемат по по-лесен път. Мазната течност на Лийша плуваше в дебел слой над водата.

Селяните се бяха справили добре с изпълнението на третия закон на Каджи, подготовката. Неспирният дъжд беше направил площада хлъзгав, тънък пласт кал се образуваше върху здраво отъпканата пръст. Вестоноските кръгове на Изрисувания бяха поставени по бойното поле, както бе заръчал, като точки на засада и отстъпление; беше изкопана и дълбока яма, покрита с кален брезент. Хората разстилаха дебел пласт лепкава мазнина с метли по калдаръма.

И четвъртият закон, да атакуват враговете по неочакван начин, щеше да се изпълни от само себе си.

Ядроните въобще нямаше да очакват атака.

– Направих каквото ми заръчахте – каза мъж, който се приближи, докато той размишляваше над терена.

– А? – каза Изрисувания.

– Аз съм Бен, сър – отвърна човекът. – Съпругът на Мейри. – Изрисувания продължи да го гледа втренчено. – Духачът на стъкло – поясни той и в очите на Изрисувания най-накрая се просветна блясъкът на разпознаването.

– Да видим тогава – каза той.

Бен извади малко стъклено плоско шише.

– Тънко е, както поискахте – каза той. – Чупливо.

Изрисувания кимна.

– Колко такива успяхте да направите с чираците? – попита той.

– Три дузини – отвърна Бен. – Мога ли да попитам за какво са?

Изрисувания поклати глава.

– Ще разбереш достатъчно скоро – каза той. – Донеси ги и ми намери някакви дрипи.

Следващият, който отиде при него, беше Роджър.

– Видях копието на Лийша – каза той. – Дойдох за своето.

Изрисувания поклати глава.

– Ти няма да се биеш – каза той. – Оставаш вътре с болните.

Роджър зяпна към него.

– Но ти си казал на Лийша...

– Да ти дам копие би означавало да ти отнема силата – прекъсна го Изрисувания. – Музиката ти ще се изгуби във врявата навън, но вътре ще бъде по-силна от сто копия. Ако ядроните пробият, ще разчитам на теб да ги удържиш, докато не дойда.

Роджър се намръщи, но кимна и се отправи към Свещения дом.

Други вече чакаха за вниманието му. Изрисувания изслуша сведенията за напредъка им и възложи нови задачи, които те на мига се хвърлиха да изпълняват. Селяните действаха с интуитивна бързина, като зайци, готови да побегнат във всеки момент.

Веднага щом ги отпрати, Стефни дойде с гневна походка, следвана от група ядосани жени.

– Какво трябва да значи това, че ни пращаш в колибата на Бруна? – настоя да узнае тя.

– Защитите там са силни – отвърна Изрисувания. – Няма място за вас в Свещения дом, нито в къщата на семейството на Лийша.

– Това не ни интересува – каза Стефни. – Ще се бием.

Изрисувания я погледна. Стефни беше миниатюрна жена, едва метър и петдесет, и слаба като тръстика. Беше доста навлязла в петдесетте и кожата ù беше тънка и груба, сякаш мъртва и износена. Дори най-дребният дървесен демон би се извисявал над нея.

Но погледът в очите ù му подсказа, че това нямаше значение. Тя щеше да се бие, независимо какво щеше да ù каже той. Красианците може и да не позволяваха на жените да влизат в бой, но това беше техният недостатък. Той нямаше да откаже на никой, който иска да се изправи срещу демоните в нощта. Взе копие от каручката си и ù го подаде.

– Ще ти намерим място – обеща той.

Т ъй като очакваше отпор, Стефни беше стъписана, но взе оръжието, кимна веднъж и се оттегли. Другите жени се изредиха при него и той подаде копие на всяка.

Мъжете дойдоха веднага, като видяха, че Изрисувания раздава оръжия. Дърварите си взеха обратно собствените си брадви и загледаха с подозрение прясно изрисуваните защити. Досега не бе имало случай секира да мине през демонска броня.

– Това няма да ми трябва – каза Гаред и върна копието на Изрисувания. – Не съм от тея дет’ размахват няк’ва пръчка наоколо, но знам да въртя брадвата.

Един от дърварите доведе момиче със себе си, може би на тринадесет лета.

– Казвам се Флин, сър – каза той. – Дъщеря ми Уонда понякога идва на лов с мен. Не мога да я пусна ей тъй посред нощ навън, ама ако я оставите с лък зад защитите, ще видите, че прицелът ù е точен.

Изрисувания погледна момичето. Висока и грозновата, тя приличаше на баща си по големина и сила. Той отиде до Здрачен танцьор и свали собствения си тисов лък, заедно с тежките стрели към него.

– Това няма да ми потрябва довечера – каза ù той и посочи към висок прозорец на покрива на Свещения дом. – Виж дали ще можеш да изкъртиш достатъчно дъски, за да стреляш оттам – посъветва я той.

Уонда взе лъка и побегна. Баща ù се поклони и отстъпи назад.

Пастир Джона докуцука при него на свой ред.

– Ти би трябвало да си вътре и не на този крак – каза Изрисувания, който никога не се бе чувствал спокоен в компанията на свещеници. – Ако не можеш да носиш товар или да копаеш окоп, само се пречкаш тук.

Пастир Джона кимна.

– Просто исках да погледна подготовката по отбраната – каза той.

– Би трябвало да издържи – каза Изрисувания с повече увереност, отколкото чувстваше.

– Ще издържи – каза Джона. – Създателят няма да остави тези в дома си без убежище. Затова ни изпрати теб.

– Аз не съм Избавителят, пастире – каза Изрисувания и се намръщи. – Никой не ме е пращал и нищо за тази нощ не е сигурно.

Джона се усмихна отстъпчиво, както един възрастен би се отнесъл към невежеството на дете.

– Значи е съвпадение, че се появи, когато ни трябваше помощ? – попита той. – Не съм аз този, който ще каже дали ти си Избавителят или не, но ти си тук, както всеки един от нас, защото Създателят те е сложил тук, а зад действията му винаги има причина.

– Имал е причина да зарази половината в село? – попита Изрисувания.

– Не се правя, че виждам пътищата му – спокойно каза Джона, – но въпреки това знам, че са там. Един ден ще погледнем назад и ще се чудим, как сме могли да не ги видим.

***

Дарси клечеше изтощена до Вика и се опитваше да охлади трескавото ù чело с влажна кърпа, когато Лийша влезе в Свещения дом.

Тя отиде право при тях и взе компреса от Дарси.

– Иди да поспиш – каза тя като видя умората в очите на жената. – Слънцето ще залезе скоро и тогава всички ще се нуждаем от силите си. Иди. Почини си, докато все още можеш.

Дарси поклати глава.

– Ще си почина, когато ме изядат ядроните – каза тя. – Дотогава ще работя.

Лийша се замисли за миг над думите ù и кимна. Бръкна в престилката си и извади нещо черно и смолисто, увито в хартия, намазана с восък.

– Дъвчи това – каза тя. – Утре ще се почувстваш като изядена, но тази нощ ще те държи будна.

Дарси кимна, пое дъвката и я пъхна в устата си, а Лийша се наведе да прегледа Вика. Взе мях закачен на рамото ù и издърпа тапата.

– Помогни ù да се поизправи – каза тя и Дарси изпълни заръката, като повдигна Вика така, че Лийша да ù даде отварата. Тя изкашля малко от нея навън, но Дарси започна да масажира гърлото ù и ù помогна да преглътне, докато Лийша не остана доволна.

Лийша се изправи и огледа сякаш безкрайната маса от проснати тела. Беше направила сортировка и се беше погрижила за най-тежко пострадалите, преди да се отправи към колибата на Бруна, но имаше още много болежки, които се нуждаеха от лечение, кости за наместване и рани за зашиване, да не говорим за тикането на отвари в дузини гърла в безсъзнание.

Ако разполагаше с време, тя беше убедена, че би се справила с чревната инфекция. Може би неколцина бяха в по-напреднал стадий на болестта и щяха дълго да се възстановяват или дори да умрат, но повечето деца щяха да се оправят.

Ако оцелееха през нощта.

Тя привика доброволците да се съберат, раздаде им лекарства и им обясни какво да очакват и да правят, когато ранените отвън започнеха да прииждат.

***

Роджър гледаше как Лийша и останалите работят, и се почувства като страхливец, докато настройваше цигулката си. Дълбоко в себе си знаеше, че Изрисувания беше прав: трябва да използва силните си страни, както Арик винаги беше казвал. Но и така криенето зад каменни стени, докато другите се готвеха за битка, не започна да му изглежда по-смело.Неотдавна самата мисъл да остави цигулката си, за да хване оръжие, го бе отвращавала, но вече се беше уморил да се крие, докато другите умираха за него.

Ако доживееше, за да разкаже, той си представяше, че „Битката при Хралупата на дърваря” ще се превърне в история, която ще надживее и децата на децата му. Но каква щеше да е неговата роля? Да свириш на цигулка на завет от битката не беше подвиг, който заслужава и един писмен ред, пък камо ли строфа.

Тридесет и първа глава
Битката при хралупата на дърваря

332 СЗ

На предния фронт на площада стояха дърварите. Рязането на дървета и мъкненето на дървесина беше направило повечето от тях яки в ръцете и широкоплещи, но някои, като Йон Грей, отдавна бяха прехвърлили разцвета си, а други като синът на Рен, Линдър, още не бяха дорасли до пълната си сила. Стояха скупчени в един от преносимите кръгове и стискаха мокрите дръжки на брадвите си, докато небето се смрачаваше.

Зад дърварите трите най-дебели крави на Хралупата бяха привързани за кол в средата на площада. След като бяха поели упоената храна на Лийша, те спяха дълбоко на крака.

Зад кравите беше най-големият кръг. Хората в него не можеха да надминат суровия мускул на дърварите, но бяха многочислени. Почти половината от тях бяха жени, някои едва по на петнадесет. Те стояха непреклонни до своите съпрузи, бащи, братя и синове. Меръм, плещестата жена на касапина Дъг, държеше защитен сатър и изглеждаше напълно готова да го използва.

Зад тях имаше покрита яма, а по-нататък беше третият кръг, точно пред грамадните врати на Свещения дом, където Стефни и останалите, които бяха прекалено стари или хилави, за да тичат наоколо из калния площад, стояха в очакване с дълги копия.

Всеки един беше въоръжен със защитено оръжие. Онези, чиито сечива бяха с най-къс обсег, носеха и кръгли щитове, направени от капаците на бъчви, с изписани върху тях възбранителни защити. Изрисувания беше направил само един такъв щит, но останалите го бяха копирали достатъчно добре.

Покрай оградата на дневната кошара, зад защитните постове, беше разположена артилерията – деца, едва навлезли в пубертета, въоръжени с лъкове и прашки. Неколцина възрастни бяха получили по една от безценните гърмящи пръчки, или по едно от чупливите плоски шишета на Бен, натъпкани с напоен парцал. Малките деца държаха фенери, покрити заради дъжда, с които да палят оръжията. Тези, които бяха отказали да се бият, се бяха сгушили при животните в заслона зад тях, където се пазеха на сухо и празничните огнетии на Бруна.

Не бяха малко хората като Анди, които се бяха отметнали от обещанието си да се бият, и приемаха презрението на своите събратя, скрити зад защитите. Когато Изрисувания мина през площада на гърба на Здрачен танцьор, забеляза как и други гледаха с копнеж към кошарата, а страхът беше врязан в лицата им.

Нададоха се писъци, когато ядроните започнаха да се надигат, мнозина направиха крачка назад, а решителността им се поколеба. Ужасът заплашваше да победи хралупари още преди началото на битката. Няколкото съвета на Изрисувания за това къде и как трябва да се напада олекваха пред тежестта на страха, продължил цял живот.

Изрисувания забеляза, че Бен трепери. Един от крачолите му беше подгизнал и се беше залепил за потръпващия му крак, и това не беше заради дъжда. Изрисувания слезе от коня и застана пред духача на стъкло.

– Защо си тук, Бен? – попита той на висок глас, за да могат и другите да чуят.

– Д-д-дъщерите м-ми – каза Бен и кимна към Свещения дом. Изглеждаше така, сякаш копието само ще да изхвръкне от ръката му от вибрациите.

Изрисувания кимна. Повечето хралупари бяха там, за да защитят близките си, които лежаха безпомощни в Свещения дом. Иначе всичките щяха да бъдат в кошарата. Посочи ядроните, които се материализираха на площада.

– Страх ли те е от тях? – попита той дори още по-силно.

– Д-да – успя да каже Бен, докато сълзите се сливаха с дъжда по бузите му. Един поглед показа, че и другите кимат.

Изрисувания съблече робата си. Никой досега не го беше виждал без дрехи и очите им се облещиха при вида на защитите, татуирани върху всеки сантиметър от тялото му.

– Гледай – каза той на Бен, но заповедта беше предназначена за всички.

Той прекрачи извън кръга и тръгна към един двуметров дървесен демон, който тъкмо беше започнал да се сдобива с плътност. Обърна се назад и срещна погледа на колкото се може повече пещерняци. Щом ги видя, че гледат внимателно, изкрещя:

– Ето от какво се страхувате!

Изрисувания се обърна рязко, блъсна току-що оформилия се ядрон право в челюстта с длан и го повали, при което магията блесна. Ядронът изпищя от болка, но бързо се оправи и се сви върху опашката си, готов да скочи. Селяните стояха със зяпнали усти, с очи, приковани към сцената, сигурни, че Изрисувания ще умре.

Дървесният демон се хвърли напред, но Изрисувания захвърли сандала си и завъртя с цяло тяло ритник към ядрона. Защитената му пета се надена с гръмотевичен удар в бронираните гърди на демона и той се преметна назад с обгорени и почернели гърди.

По-малък дървесен демон се втурна към него, докато той дебнеше жертвата си, но Изрисувания хвана ръката му и се извъртя зад гърба му, като мушна защитените си палци в очите му. Разнесе се пушещо пращене, ядронът изкрещя и се заклатушка надалеч от битката, дращейки лицето си.

Докато слепият ядрон се препъваше наоколо, Изрисувания продължи с преследването на първия демон и посрещна следващата му атака фронтално. Завъртя се около оста си и обърна инерцията на демона в своя полза, като се захвана за него, докато той минаваше и уви защитените си ръце около главата му. Стисна, без да обръща внимание на напразните опити на демона да се откопчи, и изчака силата на противодействие в ръцете му да нарастне. Накрая, с магически пламък, черепът на съществото поддаде и двамата паднаха в калта.

Другите демони се отдръпнаха настрана, когато Изрисувания се изправи от трупа до него, съскаха и търсеха следа от слабост. Изрисувания изрева към тях и тези, които бяха най-близо, отстъпиха назад.

– Не ти, Бен, духачо на стъкло, трябва да се страхуваш от тях! – извика Изрисувания с глас като ураган. – Те трябва да се страхуват от теб!

Никой от хралупарите не издаде звук, но много паднаха на колене и започнаха да рисуват защити във въздуха пред себе си. Той се върна обратно при Бен, който вече не трепереше.

– Помни това – каза той, докато бършеше калта от защитите си с робата, – следващия път, когато те сграбчат за сърцето.

– Избавителят – прошепна Бен и останалите започнаха да шептят същото.

Изрисувания рязко поклати глава и разпръска дъждовна вода.

– Ти си Избавителят! – извика той и мушна с пръст Бен в гърдите. – И ти! – извика той, извърна се и издърпа грубо на крака коленичнил мъж . – Вие всички сте Избавители! – изрева той и размаха ръка към всички, които стояха в нощта. – Ако ядроните се страхуват от Избавител, да им дадем да треперят от сто такива!

Той размаха юмрук и хралупари изреваха.

Гледката за миг задържа на разстояние току-що материализиралите се демони, които ръмжаха ниско, докато крачеха назад-напред. Но обикалянето им скоро замря; един по един те приклякаха и натегнали мускули, тъпчеха по земята.

Изрисувания погледна към левия фланг, а защитените му очи пронизаха мрака. Огнени демони заобикаляха водната яма, но дървесните се приближаваха с пренебрежение към водата.

– Палете я – извика той и посочи ямата с палец.

Бен драсна огнена клечка в нокътя си и предпазвайки миниатюрния пламък от вятъра и дъжда, запали фитила на огнесвирка. Когато фитилът запращя и засвятка, Бен се засили и я запрати към ямата.

Когато стигна до половината на дъгата си, фитилът догоря и от едната страна на огнесвирката изригна фонтан от пламъци. Дебело увитата хартиена тръба се завъртя стремглаво в огнено колело и с пронизителен вой удари мазната слуз в ямата.

Дървесните демони се разпищяха, когато водата около коленете им лумна. Отскочиха назад и ужасено заблъскаха по огъня, с което само разпръскаха мазнината и разпространиха пламъците.

Огнени демони завикаха от радост, докато скачаха в огъня, забравили за водата под нея. Изрисувания се усмихна на виковете им в кипящата вода.

Пламъците изпълниха площада с трептяща светлина и някои от дърварите простенаха с изумление при вида на многочислените пълчища срещу тях. Вятърни демони прорязваха небето, умели дори в бурята и дъжда. Пъргави огнени демони се стрелкаха наоколо, а очите и устите им блестяха в червено и очертаваха силуетите на тромавите каменни демони, които дебнеха откъм краищата на множеството. И дървесни демони. Толкова много дървесни демони.

– Кат’че ли дърветата са се изпра’или срещу дърварите – каза Йон Грей стъписан и много от дърварите кимнаха ужасени.

– До са не съм виждал дърво дет’ да не мога да го сваля – изръмжа Гаред, който държеше брадвата си в готовност. Хвалбата му се просмука в редицата и другите дървари се изпълниха с повече гордост.

Ядроните скоро откриха това, което търсеха и скочиха срещу дърварите с нокти напред. Защитите на кръга ги спряха на място и Дърварите се отдръпнаха за да замахнат.

– Задръжте! – извика Изрисувания. – Спомнете си плана!

Мъжете се удържаха и оставиха демоните да бият напразно по защитите. Ядроните се стекоха около кръга и затърсиха слабо място, а дърварите скоро се изгубиха от поглед сред океана от кожа като дървесна кора.

Един огнен демон не по-голям от котка беше първият, който забеляза кравите. Изпищя, хвърли се на гърба на едното животно и заби дълбоко ноктите си. Кравата се събуди и измуча от болка, когато малкият ядрон отпра парче от кожата ù със зъби.

Този звук накара останалите ядрони да забравят за дърварите. Нападнаха кравите в експлозия от кървища, разкъсвайки животните на парчета. Кръвта пръскаше високо в небето и се сливаше с дъжда, преди да се разплиска по калта. Дори един вятърен демон се спусна надолу да грабне парче месо, преди отново да се издигне във въздуха.

Само за миг животните бяха разкъсани, въпреки че никой от ядроните не изглеждаше заситен. Преминаха към следващия кръг и задраскаха по защитите. Въздухът засвятка с магически искри.

– Задръжте! – извика отново Изрисувания, когато хората около него се напрегнаха. Той изтегли назад копието си, докато наблюдаваше демоните съсредоточено. Чакаше.

Но тогава го видя. Един демон се спъна, загубил равновесие.

– Сега! – изрева той, хвърли се от кръга и прониза главата на един демон.

Хралупарите нададоха първичен вик и нападнаха упоените ядрони с бяс, сечаха и пробождаха. Демоните пищяха, но благодарение на отварата на Лийша реакциите им бяха мудни. Следвайки указанията, хората работеха в малки групи и мушкаха демоните в гръб, когато те се обръщаха да атакуват някой друг. Защитени оръжия лумваха, но този път из въздуха хвърчеше демонска сукървица

Меръм отряза ръката на дървесен демон с сатъра си, а мъжът ù Дъг наръга касапския си нож дълбоко в мишницата му. Въздушният демон, който беше ял от упоеното месо, се строполи на площада. Тогава Бен вкара копието си в него, завъртя го здраво, защитеното острие запламтя и прониза кожата на ядрона.

Демонските нокти не можеха да проникнат през символите на дървените щитове и когато хората, които ги носеха, видяха това, събраха увереност и заудряха още по-силно по зашеметените демони.

Но не всички демони бяха упоени. Тези в задните редици усилиха натиска си да излязат напред. Изрисувания изчака, докато преимуществото от изненадата им не избледня, и извика:

– Артилерия!

Децата в кошарата нададоха страхотен вик, заредиха прашките си с плоски шишенца и ги запратиха по демонската орда пред кръга на дърварите. Тънкото стъкло се чупеше лесно в грубата броня на дървесните демони и ги покриваше с течност, която полепваше по тях въпреки дъжда. Демоните ревяха, но не можеха да проникнат през защитните стълбове на малката кошара.

Докато ядроните бесуваха, носачите на фенери тичаха напред-назад и докосваха с пламъците си върховете на стрели, увити в парцали и напоени с катран, както и фитилите на фойерверките от Бруна. Не стреляха едновременно, както бяха инструктирани, но това не беше от голямо значение. Още с първата стрела течният демоногън избухна върху гърба на дървесен демон, съществото изпищя, сблъска се с друго и също го изгори. Празничните бомбички, хвърлибумчетата и огнесвирките се присъединиха към залпа стрели и изплашиха някои от демоните със светлината и звука си, а други подпалиха. Нощта се озари, докато демоните горяха.

Една огнесвирка удари плитката бразда пред кръга на дърварите, която минаваше през цялата ширина на площада. Искрата запали течния демоногън в нея и жестоката отвара лумна с пълна сила, като подпали още няколко дървесни демона, а останалите отдели от събратята им.

Но между кръговете и надалеч от огнетиите, битката кипеше безмилостно. Упоените демони падаха бързо, но събратята им не се подплашиха от въоръжените селяни. Екипите се разпадаха и някои от хората, завладени от страх, заотстъпваха назад, давайки на ядроните възможност да се нахвърлят.

– Дървари! – извика Изрисувания, докато пробождаше с копието си огнен демон.

Със защитен гръб, Гаред и останалите дървари изреваха и изскочиха от кръга си, като притиснаха демоните, които атакуваха групата на Изрисувания от задната страна. Дори без магия, кожата на дървесния демон беше дебела и чвореста като стара кора, но дърварите сечаха кора по цял ден и защитите по брадвите им източваха магията, която я правеше по-здрава.

Гаред пръв почувства тласъка, когато защитите по оръжието му поеха магията на демоните и я обърнаха срещу тях. Енергията се изкачи по дръжката на брадвата и предизвика лек гъдел в ръцете на дърваря, като за части от секундата през него премина вълна от екстаз. Той съсече гладко главата на демона и изрева, нападайки следващия.

Притиснати от двете страни, демоните понесаха жесток удар. Вековете на господство ги бяха научили, че хората, дори да тръгнат да се бият, не представляват опасност за тях, и така се оказаха неподготвени за съпротивата. Високо от прозореца на Свещения дом, стъпила на балкона на хористите, Уонда стреляше с лъка със страховита точност – всяка защитена стрела удряше демонска плът като светкавица.

Но миризмата на кръв тегнеше във въздуха и виковете от болка можеха да се чуят от километри наоколо. В далечината ядрони виеха в отговор на звука. Подкрепленията им скоро щяха да дойдат, а хората нямаха никакви.

Не след дълго демоните се съвзеха. Дори лишени от непробиваемата си броня, демоните пак не бяха съперник за всеки. Най-малките демони бяха по-близки до Гаред по сила, отколкото до обикновен мъж.

Меръм нападна огнен демон с големината на едро куче. Сатърът ù вече чернееше от демонска сукървица. С едната си ръка държеше щита пред себе си, а с другата беше вдигнала сатъра в готовност.

Ядронът изпищя и я заплю с огън. Тя изнесе напред щита си за да се предпази, но защитата, изрисувана на него, нямаше власт над огъня и дървото експлодира в пламъци. Меръм изкрещя, когато ръката ù се подпали, падна на земята и се овъргаля в калта. Демонът скочи върху нея, но съпругът ù Дъг беше там, за да го посрещне. Тежкият месар изкорми огнения демон като прасе, но сам извика когато стопената кръв на демона оплиска кожената му престилка и я подпали.

Дървесен демон клекна на четири крака, за да избегне мощната секира на Евин, скочи напред, докато дърварят отново я вдигаше и го повали на земята. Евин изкрещя, когато зъбите се спуснаха към него, но се чу лай и ловджийските му хрътки се блъснаха отстрани в ядрона, помитайки го на земята. Евин бързо се съвзе и съсече проснатия ядрон, макар и не преди той да изкорми едно от огромните му кучета. Евин изкрещя от ярост и отново удари със секирата, но когато се завъртя, намери друг враг с диви очи.

Точно тогава ямата с демоногън догоря и дървесните демони, приклещени в отдалечената част, започнаха отново да приближават.

– Гърмящи пръчки! – извика Изрисувания, докато тъпчеше с копитата на Здрачен танцьор каменен демон.

При командата най-голямото момче в артилерията извади няколко от безценните, избухливи оръжия. Разполагаха с по-малко от дузина, защото Бруна ги произвеждаше в нищожни количества, да не би някой да злоупотреби с тези мощни оръжия.

Фитилите лумнаха и пръчките бяха изстреляни към наближаващите демони. Един селянин изпусна в калта хлъзгавата от дъжда пръчка и бързо се наведе да си я вземе, но не беше достатъчно бързо. Гръмящата пръчка избухна в ръцете му, като взриви него и този, който му носеше фенера, на парчета в огнена експлозия, а взривната вълна повали на земята още няколко човека в кошарата, които завикаха от болка.

Една от гърмящите пръчки избухна между два дървесни демона. И двата бяха хвърлени на земята като сгърчени развалини. Единият, с пламналата си кожа като кора, не се изправи. Другият, изгасен от калта, потреперваше; сложи ръка под себе си и с усилие се изправи. Свирепата му магия вече лекуваше раните му.

Още една гърмяща пръчка полетя към триметров каменен демон, който я хвана и се приведе над нея, за да я проучи отблизо, когато тя експлодира.

Но когато димът се разнесе, демонът си стоеше спокойно, а после продължи към селяните на площада. Уонда заби три стрели в него, но той само нададе вой и закрачи двойно по-гневен напред.