Текст книги "Защитения"

Автор книги: Питър Брет

сообщить о нарушении

Текущая страница: 8 (всего у книги 33 страниц)

Ърни се надяваше, че когато се пенсионира, Лийша ще подкара работилницата, а Гаред ще се заеме с хартиената каша и ще върши тежката работа. Но на Лийша майсторенето на хартия не ù беше по душа. Правеше го най-вече за да стои при баща си, далеч от жилещия език на майка си.

Илона харесваше парите от семейното производство, но мразеше работилницата от все сърце, оплакваше се от миризмата на лугата в казаните за дървесна каша и от шума на мелницата. Работилницата беше като убежище от нея, от което Лийша и Ърни често се възползваха; беше място за забавления, каквото самата къща не би могла да бъде.

Гръмкият смях на Стийв накара Лийша да вдигна поглед от зеленчуците, които режеше за яхнията. Стийв беше във всекидневната, седеше на стола на баща ù и пиеше от бирата му. Илона бе приседнала на ръкохватката отстрани, смееше се, приведена към него, а ръката ù стоеше на рамото му.

На Лийша ù се прищя да е огнен демон, за да може да ги наплюе с пламъци. Досега не беше изпитвала радост от това, че е принудена да живее под един покрив с Илона, но в този момент единственото нещо в главата ù бяха историите на Бруна. Майка ù не обичаше баща ù и вероятно никога не бе го обичала. Според нея дъщеря ù бе жестока шега от страна на Създателя. И не е била девствена, когато Ърни я е пренесъл през защитите.

Кой знае защо, последното я наскърбяваше най-силно. Бруна каза, че не е грешно една жена да изпитва удоволствие от мъж, но въпреки това лицемерието на майка ù я огорчи. Илона бе помогнала да изгонят Клариса от селото, за да прикрие собственото си неблагоразумие.

– Аз няма да бъда като теб – закле се Лийша. Тя щеше да пристъпи към сватбения си обряд така, както Създателят бе отредил, и да стане жена в истинско брачно ложе.

Илона изписка заради нещо, което Стийв каза, и Лийша започна да си пее, за да ги заглуши. Гласът ù беше плътен и ясен. Пастир Майкъл постоянно я молеше да пее на службите.

– Лийша! – излая майка ù секунда по-късно. – Какво си се разкудкудякала! Думата не можем да си чуем от тебе!

– Не звучи като да обсъждате много дълбоки теми – промърмори Лийша.

– Какво каза? – кресна Илона.

– Нищо! – провикна се в отговор Лийша с най-невинния си гласец.

Вечеряха след залез и Лийша с гордост наблюдаваше как Гаред излъсква до блясък третата си паница яхния със залък от хляба, който тя беше омесила.

– Не е голяма готвачка, Гаред – извини се Илона, – но яденето ù засища, ако си запушиш носа.

Стийв, който в същото време жадно поглъщаше бирата си, я изкара с едно изсумтяване през носа си. Гаред се изсмя на баща си, а Илона грабна салфетката от скута на Ърни, за да подсуши лицето на Стийв. Лийша погледна към баща си за подкрепа, но той бе забил очи в паницата си. Не беше проронил ни дума, откакто се прибра от работилницата.

Всичко това ù дойде в повече. Прибра масата и се оттегли в стаята си, но и там не намери убежище. Забрави, че майка ù бе дала стаята ù на Стийв, докато живее със сина си у тях – престой, чийто край не се виждаше. Огромният дървар беше оставил кални следи по безупречно чистия ù под и беше хвърлил мръсните си ботуши върху любимата ù книга, която лежеше до леглото ù.

Тя изкрещя и изтича при съкровището си, но корицата беше безнадеждно окаляна. Чаршафите ù от мека райзънска вълна бяха изцапани със Създателят знае какво и смърдяха на отвратителната смес от мускусна пот и скъпия анжиерски парфюм, от който майка ù обичаше да си слага.

На Лийша ù се догади. Стисна здраво скъпоценната си книга и избяга в работилницата на баща си, където през сълзи положи напразни усилия да почисти петната по корицата. Там я намери Гаред.

– ‘Начи ето къде избяга – каза той и застана така, че да я огради със здравите си ръце.

Лийша се отдръпна, бършеше сълзите си и се опитваше да се успокои.

– Нуждая се от минутка само – каза тя.

Гаред я хвана за ръката.

– Това зарад’ шегата на майка ти ли е? – попита той.

Лийша поклати глава и се опита отново да се обърне, но Гаред бързо я хвана.

– Смях се само на баща ми – каза той. – Твойта яхния беше страхотна.

– Наистина ли? – подсмръкна Лийша.

– Наистина – увери я той, придърпа я към себе си и я целуна страстно. – Можем да изхраним цяла армия синове с такива манджи – прошепна той.

Лийша се разкикоти. – Може да се окаже проблем да изкарам от себе си цяла армия малки Гаредчета – каза тя.

Той я прегърна по-силно и приближи устни до ухото ù.

– Точно сега единственото, което ме интересува, е да вкараш един в себе си – каза той.

Лийша изстена, но го отблъсна с нежен жест.

– Достатъчно скоро ще се оженим – каза тя.

– И вчера не ми е достатъчно скоро – отвърна Гаред, но я пусна да си върви.

Лийша лежеше, сгушена в одеяла пред камината във всекидневната. Стийв ползваше нейната стая, а Гаред спеше на походно легло в работилницата. На пода духаше и беше студено през нощта, а вълненият килим беше груб и твърд за лежане. Копнееше за собственото си легло, но нищо по-малко от изгаряне не би могло да изтрие смрадта от греха на Стийв и майка ù.

Дори не разбираше защо Илона си правеше труда да се крие. Заниманията ù не бяха тайна за някого. Със същия успех можеше просто да премести Ърни във всекидневната и да вземе Стийв в леглото си.

Лийша нямаше търпение да напусне къщата заедно с Гаред.

Лежеше будна, слушаше как демоните изпробват защитите и си представяше как двамата с Гаред въртят работилницата за хартия, баща ù си гледа старините, а майка ù и Стийв за жалост са починали. Коремът ù е заоблен и пълен, тя се грижи за книгите, а Гаред се прибира разкършен и потен от мелницата. Целува я, докато дечурлигата им се надбягват из работилницата.

Този образ я стопли, но тя си припомни думите на Бруна и се зачуди дали няма да ù липсва нещо, ако отдаде живота си на децата и хартията. Отново затвори очи и си се представи като билкарката на Хралупата на дърваря, как всички разчитат на нея да излекува болежките им, да изроди децата им и да изцери раните им. Тази картина беше наистина могъща, но в нея по-трудно се вписваха Гаред и децата. Билкарката трябваше да посещава болните, а Лийша хич не го виждаше Гаред да ù носи инструментите и билките, още по-малко пък да наглежда децата им, докато тя работи.

Бруна се беше справила, колкото и десетилетия да бяха минали оттогава – бе минала под венчило, бе отгледала деца и все пак бе успявала да се грижи за хората, но Лийша не проумяваше как е смогнала. Трябваше да пита старицата.

Чу се щракване, Лийша вдигна поглед и видя Гаред да излиза на пръсти от работилницата. Тя се направи на заспала, остави го да се приближи и тогава рязко се извърна.

– Какво правиш тук? – прошепна тя. Гаред подскочи и покри уста, за да заглуши писъка си. Лийша трябваше да прехапе устната си, за да не се разсмее.

– Дойдох само да ползвам тоалетната – прошепна Гаред, като пристъпи напред и застана на колене до нея.

– В работилницата има тоалетна – напомни му Лийша.

– Тогава значи съм дошъл за целувка за лека нощ – каза той и се наведе с издадени устни.

– Получи три още когато си легна – каза Лийша и игриво му даде бърза целувка.

– Толкова ли е лошо, че искам още една? – попита Гаред.

– Предполагам, че не – отвърна Лийша и сложи ръце около раменете му.

Малко по-късно се дочу скърцането на друга врата. Гаред замръзна и се заоглежда за скривалище. Лийша му посочи един от столовете. Гаред беше прекалено едър, за да се скрие изцяло, но в светлината на мъждукащите оранжеви припламвания на огнището, това можеше да се окаже достатъчно.

Миг по-късно се появи блед светлик и разби тази надежда. Лийша едва успя да легне обратно на земята и да затвори очи, преди лъчите му да обходят стаята.

През притворените си клепачи, Лийша видя как майка ù оглежда всекидневната. Фенерът в ръката ù беше почти изцяло затулен и лъчите му хвърляха големи сенки, които даваха на Гаред възможност да остане скрит, стига тя да не се взираше прекалено внимателно.

Притесненията им се оказаха напразни. След като се увери, че Лийша спи, Илона влезе при Стийв и затвори вратата зад себе си.

Дълго време Лийша остана да гледа след нея. Това, че Илона изневеряваше, не беше велико откритие, но до този момент Лийша си беше позволявала лукса да се съмнява, че майка ù е готова с такова желание да захвърли брачния си обет.

Усети ръката на Гаред върху рамото си.

– Лийша, съжалявам – каза той.

Тя зарови лице в гърдите му и заплака. Той я прегърна силно, като заглуши риданията ù, люлеейки я напред-назад. Някъде в далечината изрева демон и на Лийша ù се прииска да крещи заедно с него. Задържа си езика зад зъбите в напразна надежда, че баща ù спи без да чува грухтенето на Илона, но тази вероятност изглеждаше малка, освен ако жена му не бе използвала върху него някоя от сънотворните отвари на Бруна.

– Ще те отведа от това – каза Гаред. – Няма да губим време в планове и ще построя къщата ни преди церемонията, пък ако ще сам да сека и пренасям дънерите.

– О, Гаред – каза тя и го целуна. Той ù отвърна на прегръдката и я сложи отново да легне. Думкането от стаята на Стийв и врявата на демоните се изгубиха в бумтенето на кръвта в ушите ù. Ръцете на Гаред заскитаха свободно по тялото ù, а Лийша му позволи да я докосва на места, които би трябвало да са достъпни само за един съпруг. Тя изпъшка и изви гръб от удоволствие, и Гаред се възползва от ситуацията, за да се намести между краката ù. Тя усети, че той се измъква от панталоните си, и знаеше какво прави. Знаеше, че трябва да го отблъсне, но в нея зееше огромна празнина, а Гаред сякаш беше единственият човек в света, който би могъл да я запълни.

Тъкмо щеше да продължи, когато Лийша чу майка си да стене от удоволствие и замръзна. Беше ли по-добра от Илона, ако се откажеше от обета си толкова лесно? Беше се заклела, че ще прекоси защитите на брачната си къща девствена. Беше се заклела по никакъв начин да не бъде като Илона. Но ето сега как захвърляше всичко това, за да се чифтоса с едно момче само на метри от мястото, където майка ù блудстваше.

Тези, които престъпват клетвите си, не ги търпя, чу отново как Бруна ù казва и Лийша натисна силно назад гърдите на Гаред.

– Гаред, не, моля те – прошепна тя.

Гаред застина за един дълъг момент. Накрая се претърколи настрани и завърза панталона си.

– Съжалявам – тихо каза Лийша.

– Не, аз съжалявам – отвърна Гаред и я целуна по слепоочието. – Мога да изчакам.

Лийша го прегърна силно, но Гаред се изправи за да си ходи. Тя искаше той да остане да спи до нея, но те вече насилваха късмета си до краен предел. Ако ги хванеха заедно, Илона щеше да я накаже жестоко, независимо от собствения си грях. Може би дори заради него.

Когато вратата на работилницата щракна на затваряне, Лийша се отпусна по гръб, изпълнена с топли мисли за Гаред. Колкото и да я нараняваше майка ù, тя щеше да го понесе, стига Гаред да бъде до нея.

Закуската протече неловко, звуците от дъвчене и гълтане гърмяха под пелената от мълчание, покрила масата. Изглежда, че всичко, което можеше да се каже, беше по-добре да си остане неказано. Лийша безмълвно прибра масата, докато Гаред и Стийв отидоха да си вземат брадвите.

– Днес ще бъдеш ли в работилницата? – попита Гаред, с което най-накрая разчупи мълчанието. Ърни вдигна поглед за пръв път тази сутрин, заинтересуван от отговора ù.

– Обещах на Бруна и днес да ù помагам с грижите за ранените – каза Лийша, но докато го изричаше, погледна извинително към баща си. Ърни кимна с разбиране и се усмихна безсилно.

– И това колко време ще продължава? – попита Илона.

Лийша сви рамене.

– Докато не се оправят, предполагам – каза тя.

– Прекарваш прекалено много време с тази стара вещица – отвърна Илона.

– По твое настояване – припомни ù Лийша.

Илона се намръщи.

– Не ми се прави на умна, момиче.

Гневът пламна в Лийша, но тя демонстрира най-пленителната си усмивка, докато загръщаше раменете си с наметалото.

– Не се притеснявай, майко – каза тя, – няма да пия прекалено много от чая ù.

Стийв изсумтя, а очите на Илона се ококориха, но Лийша изхвръкна навън преди тя да успее да се съвземе достатъчно, че да отговори.

Гаред извървя доста от пътя с нея, но двамата скоро стигнаха до мястото, където Дърварите се събираха всяка сутрин. Приятелите на Гаред вече го чакаха.

– Аре бе, човек – промърмори Евин.

– Има си жена да му готви с’а – каза Флин. – Т’ва ше накра ‘секи мъж да се застои.

– Ако въобще е спал – изгрухтя Рен. – Предполагам, че я е хванал да му прави това-онова покрай яденето и то баш под носа на баща ù.

– Рен ги чатка нещата, а, Гар? – попита Глин. – Снощи да не си си намерил нова калъфка за брадвата?

Лийша се наежи и понечи да им отговори, но Гаред сложи ръка на рамото ù.

– Не им обръщай внимание – каза той. – Само те дразнят.

– Можеше да защитиш честта ми – каза Лийша. Създателят знаеше, че момчета бяха готови да се сбият по всеки друг повод.

– О, няма да им се размине – обеща Гаред. – Просто не ща така пред тебе. По ми се ще да ме мислиш за кротък.

– Ти си кротък – каза Лийша и се изправи на пръсти, за да целуне бузата му. Момчетата се раздюдюкаха, а Лийша им се изплези на тръгване.

– Глупаво момиче – измънка Бруна, когато Лийша ù сподели какво е казала на Илона. – Само идиот би си разкрил картите още в началото на играта.

– Това не е игра, а моят живот! – каза Лийша.

Бруна я сграбчи за бузите и ги стисна толкова силно, че устните на Лийша се разделиха.

– Още по-добра причина да покажеш малко разум – изръмжа тя, гневно впила в нея млечните си очи.

Лийша почувства как я обземат парещите пламъци на гнева. Коя беше тази жена, че да ù говори така? Бруна сякаш намираше за какво да презира всеки един от селото, като сграбчваше, удряше и заплашваше когото си поиска. Беше ли всъщност по-добра от Илона? Наистина ли мислеше за доброто на Лийша, когато ù разказа всички онези ужасни неща за майка ù, или я манипулираше, за да стане нейна чирачка, точно както Илона я подтикваше да се омъжи рано за Гаред и да му роди деца? Сърцето на Лийша желаеше и двете неща, но вече не издържаше да бъде притискана.

– Виж ти, кой се е върнал – понесе се глас от вратата, – детето чудо.

Лийша вдигна поглед и видя Дарси, която стоеше на вратата на Свещения дом с наръч дърва за огрев. Жената не направи никакво усилие да прикрие неприязанта си към Лийша и можеше да бъде също толкова сраховита, колкото и Бруна, стига да поискаше. Лийша се беше опитала да я увери, че не представлява заплаха, но опитите за преговори сякаш само влошиха нещата. Дарси беше решила да не я харесва.

– Не вини Лийша, че е научила за два дни повече, отколкото ти за първата си година – сряза я Бруна, а Дарси тръшна дървата на земята и вдигна тежкия железен ръжен, за да разръчка огъня.

Лийша беше сигурна, че никога няма да се спогоди с Дарси, ако Бруна продължава да бърка с пръст в раната, но се зае да стрива билки за компреси. Неколцина от тези, които бяха получили изгаряния при нападението, бяха развили кожни инфекции и се нуждаеха от постоянна грижа. Но имаше и по-зле. Бруна бе ставала на два пъти от сън през нощта, за да се бори за живота им, но засега билките и уменията ù не даваха резултат.

Старицата беше поела пълен конрол над Свещения дом, разпореждаше се с пастир Майкъл и с останалите като с мливарийски слуги. Държеше Лийша постоянно до себе си, като не спираше да ù говори с храчливия си дрезгав глас, да ù обяснява за естеството на раните и свойствата на билките, които използваше за да ги лекува. Лийша я гледаше как реже и шие плът и усети, че стомахът ù притръпва към тези неща.

Сутринта изтля в следобед и Лийша се принуди насила да накара Бруна да поспре и да хапне. Другите може и да не забелязваха напрежението в дишането на старата жена или треперенето на ръцете ù, но Лийша го виждаше.

– За днес – толкова! – каза тя накрая и взе хаванчето и чукалото от ръцете на билкарката. Бруна я прониза с поглед.

– Върви да си починеш – каза Лийша.

– Коя си ти бе, моме, да ми... – започна Бруна и посегна към тоягата си.

Лийша познаваше този жест и беше по-бърза: грабна тоягата и я насочи право към орловия нос на Бруна.

– Ще имаш нов пристъп, ако не си починеш – смъмри я тя. – Извеждам те навън и никакви възражения! Стефни и Дарси могат да поемат нещата за час.

– Съмнявам се – промърмори Бруна, но позволи на Лийша да ù помогне да се изправи и да я отведе навън.

Слънцето беше високо в небето, а тревата около Свещения дом беше тучна и зелена, с изключение на няколкото парчета земя, овъглени от огнени демони. Лийша постла одеяло и помогна на Бруна да се отпусне върху него, а после донесе специален чай и мек хляб, който да не напряга малкото ù останали зъби.

Поседяха известно време в спокойно мълчание, като се наслаждаваха на топлия пролетен ден. Лийша си помисли, че не е било справедливо да сравнява майка си с Бруна. Кога за последен път двете с Илона бяха посядали заедно, за да си помълчат спокойно на слънце? Това беше ли се случвало някога въобще?

Хриплив звук я накара да се обърне и тя видя, че Бруна похърква. Усмихна се и зави жената с шала ù. Изпъна крака и забеляза Сайра и Мейри, които бродираха на тревата недалеч от нея. Те ù помахаха да дойде и се сместиха, за да ù направят място на одеялото си.

– Как върви билкарсвото? – попита Мейри.

– Изтощително – отвърна Лийша. – Къде е Бриана?

Момичетата се спогледаха и се разкискаха.

– Някъде в гората с Евин – каза Сайра.

Лийша цъкна с език.

– Това момиче ще свърши като Клариса – каза тя.

Сайра сви рамене.

– Бриана казва, че не можеш да презираш нещо, преди да си го пробвал.

– Ти да не си тръгнала да го пробваш? – попита Лийша.

– Мислиш си, че няма причина да не изчакаш – каза Сайра. – И аз така си мислех, преди да ми отнемат Джак. Сега бих дала всичко, ако можех да го имам поне веднъж преди да умре. Дори да родя неговото дете.

– Извинявай – каза Лийша.

– Няма нищо – отвърна тъжно Сайра. Лийша я прегърна и Мейри се присъедини.

– О, колко сладко! – чу се вик зад тях. – Аз също искам прегръдка!

Те погледнаха нагоре, точно когато Бриана се сгромоляса върху тях, и трите се натъркаляха на земята през смях.

– Днес си в добро настроение – каза Лийша.

– Малко палуване в гората помага – каза Бриана, като ù смигна и я сръчка в ребрата. – А, и – запя тя – Еееевин ми издааааадеее таааайнааа!

– Казвай бързо! – извикаха и трите момичета едновременно.

Бриана се разсмя и очите ù се стрелнаха към Лийша.

– Може би по-късно – каза тя. – Как се чувства чирачката на бабишкерата днес?

– Не съм ù чирачка, каквото и да си мисли Бруна – каза Лийша. – Ще поема работилницата на баща ми, след като се оженим с Гаред. Просто ù помагам с ранените.

– По-добре ти отколкото аз – каза Бриана. – Билкарсвото изглежда тежка работа. Изглеждаш ужасно. Наспа ли се снощи?

Лийша поклати глава.

– Подът до огнището не е удобен като леглото – каза тя.

– Нямам нищо против да спя на пода, ако тялото на Гаред ми беше одеяло – заяви Бриана.

– И какво точно би трябвало да значи това? – попита Лийша.

– Не се прави на глупава, Лийш – каза Бриана с нотка на раздразнение. – Ние сме ти приятелки.

Лийша се накокошини.

– Ако намекваш, че... !

– Свий перките, Лийша – каза Бриана. – Знам, че снощи Гаред те е имал. Надявах се, че ще ни кажеш честно за това.

Сайра и Мейри затаиха дъх, а Лийша ококори очи и лицето ù почервеня.

– Не е имал нищо подобно! – извика тя. – Кой ти каза това?

– Евин – усмихна се Бриана. – Каза, че Гаред се хвалил цял ден.

– Значи Гаред е пълен лъжец! – изкрещя Лийша. – Аз да не съм някоя уличница, която ходи нагоре-надолу да...

Лицето на Бриана помръкна, Лийша се сепна и покри уста.

– О, Бриана – каза я. – Извинявай много! Нямах предвид...

– Напротив, мисля, че го имаше – отвърна Бриана. – Мисля, че това беше единственото искрено нещо, което си казала днес.

Тя се изправи и изтупа полите си, а от обичайното ù добро настроение не бе останала ни следа.

– Хайде, момичета – каза тя. – Да отидем няккъде, където въздухът е по-чист.

Сайра и Мейри се спогледаха, след това погледнаха и Лийша, но Бриана вече вървеше и те бързо се изправиха, за да я последват. Лийша отвори уста, но така и не се сети какво да им каже.

– Лийша! – повика я Бруна.

Обърна се и видя как старата жена, подпряна на бастуна си, се мъчи да се изправи. Лийша хвърли огорчен поглед към своите отдалечаващи се приятелки и се втурна да помага на старицата.

Лийша чакаше, когато Гаред и Стийв се зададоха с небрежна крачка към къщата на баща ù. Шегуваха се и се смееха, и веселото им настроение даде на Лийша смелостта, от която се нуждаеше. Тя подхвана полите си в стегнати до бяло юмруци и тръгна към тях.

– Лийша! – приветства я Стийв с подигравателна усмивка. – Как е моята бъдеща дъщеря днес?

Той разпери широко ръце, сякаш готов да я помете с прегръдка. Лийша го игнорира, отиде право при Гаред и го зашлеви.

– Хей! – извика Гаред.

– Охо! – изсмя се Сийв.

Лийша го прикова с най-добрия кръвнишки поглед на майка си и той вдигна ръце в знак на помирение.

– Гле’ам, че имате нешо да си говорите – каза той – тъй че ви оставям.

Погледна Гаред и му смигна.

– Удоволствието си има цена – посъветва го той на тръгване.

Лийша се извърна рязко към Гаред и отново замахна към него. Той ù хвана китката и я стисна здраво.

– Лийша, спри! – настоя той.

Лийша игнорира болката в ръката си и го фрасна с коляно между краката. Дебелите ù поли омекотиха удара, но той се оказа достатъчен, за да прекъсне хватката на Гаред и да го събори на земята, докато стиска чатала си. Лийша го ритна, но Гаред беше покрит с дебел слой здрави мускули, а ръцете му защитаваха единственото място, което силата ù можеше да уязви.

– Лийша, какво по ядроните ти става? – попита задъхано Гаред, но беше прекъснат от ритник в устата му.

Гаред изрева и когато тя отново понечи да го ритне, той сграбчи крака ù и го бутна назад, при което и тя политна. Падна по гръб, въздухът ù излезе и още преди да се съвземе Гаред се хвърли върху нея, хвана ръцете ù и я прикова на земята.

– Да не си полудяла? – извика той, докато тя продължаваше да се мята под него. Лицето му беше полилавяло, а очите му сълзяха.

– Как можа? – изпищя Лийша. – Ядронски син такъв, как можа да постъпиш така жестоко?

– Нощите да ме вземат, Лийша, за какво говориш? – изхриптя Гаред, притискайки я още по-силно надолу.

– Как можа? – попита тя отново. – Как можа да излъжеш и да кажеш на всички, че снощи си ме отворил?

Гаред изглеждаше искрено изненадан.

– Кой ти каза това? – настоя да узнае той и Лийша се осмели да се надява, че лъжата не е негова.

– Евин е казал на Бриана – отвърна тя.

– Ще убия този ядронски син – изръмжа Гаред, като отмести тежестта си назад. – Обеща да си държи устата затворена.

– Значи е истина? – изпищя Лийша. Здраво изнесе коляното си нагоре, Гаред изрева и се претърколи настрана. Тя се изправи и изплъзна от обсега му, преди той да се съвземе достатъчно, за да я хване.

– Защо? – попита тя настоятелно. – Защо ще разправяш такива лъжи?

– Ами нали знаеш, дърварски приказки – изстена той, – к’во толкова.

Лийша никога в живота си не беше плюла, но сега заплю Гаред.

– Какво толкова? – изкрещя тя. – Съсипа живота ми заради “какво толкова”?

Гаред се изправи и Лийша се отрдъпна. Той протегна ръце напред, но остана на разстояние.

– Животът ти не е съсипан – каза той.

– Бриана знае! – възрази Лийша. – И Сайра, и Мейри! До утре цялото село ще знае!

– Лийша... – започна Гаред.

– На колко други? – прекъсна го тя.

– Какво?

– На колко други разказа, идиот такъв? – извика тя.

Той мушна ръце в джобовете си и сведе поглед.

– Само на останалите дървари.

– Нощите да ме вземат! На всичките ли? – Лийша се затича към него и задра лицето му с нокти, но той хвана ръцете ù.

– Успокой се! – извика той. Ръцете му, като два бута шунка, стиснаха нейните и острата болка я накара да се осъзнае.

– Боли! – каза тя с цялото спокойствие, което успя да насъбере.

– Така и трябва – каза той, като поразхлаби захвата си без да я пуска. – Съмня’ам се да боли повече от ритник в шишарките.

– Заслужи си го – каза Лийша.

– Може и така да е – каза Гаред. – С’а ще можем ли да поговорим кат’ цивилизовани хора?

– Ако ме пуснеш – каза тя.

Гаред се намръщи, после бързо я пусна и отскочи извън обхвата на ритниците ù.

– Ще кажеш ли на всички, че си излъгал? – попита Лийша.

Гаред поклати глава.

– Не мога да направя това, Лийш. Ше ме вземат за идиот.

– По-добре мен да ме вземат за курва, нали? – отвърна Лийша.

– Ти не си ник’ва курва, Лийш, ние сме обещани. Не е кат’ при твойта Бриана.

– Хубаво – каза Лийша. – Може и аз да разкажа някоя и друга лъжа. Ако приятелите ти са те закачали преди, какво ли ще кажат, ако им споделя, че не си бил достатъчно твърд, за да свършиш работата?

Гаред сви един от огромните си юмруци и леко го вдигна.

– По-добре да не го правиш т’ва, Лийш. Аз съм търпелив с теб, но ако тръгнеш да разправяш такива лъжи, заклевам се...

– Но няма проблем ти да лъжеш за мен? – попита Лийша.

– Няма да има значение, щом се оженим – каза Гаред. – Всички ще забравят.

– Аз няма да се омъжа за теб – отвърна Лийша и изведнъж усети как огромен товар падна от плещите ù.

Гаред се навъси.

– Не е като да имаш избор – каза той. – Дори някой да поиска да те вземе сега, като оня книжен плъх Джона или некъв друг от сорта, ще го пребия. Никой в Хралупата на дърваря няма да ми вземе т’ва, дето си е мое.

– Наслаждавай се на плодовете на своята лъжа – каза Лийша и се обърна, преди той да види сълзите ù, – защото по-скоро бих се дала на нощта, отколкото да те оставя да я превърнеш в реалност.

Лийша впрегна цялата си сила да не избухне в сълзи, докато приготвяше вечерята. Всеки звук от Гаред или Стийв беше като нож в сърцето ù. Миналата нощ Гаред я бе съблазнил. Почти му беше дала това, което искаше, с ясното съзнание за последствията. Заболя я, когато му отказа, но смяташе, че нейното целомъдрие ù принадлежи и че само тя може да му го даде. Никога не си бе представяла, че той може да ù го отнеме само с една-единствена дума или въобще, че би го направил.

– Добре, че прекарваш толкова време с Бруна – чу шепот в ухото си.

Лийша се обърна и видя Илона да се подсмихва самодоволно насреща ù.

– Не бихме искали да се появиш с издут корем на сватбата си – каза Илона.

Лийша съжали, че намекна за чая ù тази сутрин, отвори уста, за да отговори, но още преди да каже и дума, майка ù се изкиска, врътна се и излезе.

Лийша се изплю в паницата ù. А също и в тези на Стийв и Гаред. Изпитваше кухо удовлетворение, докато ядяха.

Вечерята протече кошмарно, Стийв шепнеше в ухото на майка ù, а Илона се кикотеше на думите му. Гаред беше забил поглед в Лийша и през цялото време не го свали, но тя отказваше да го погледне. Седеше, вторачена в паницата си и ровичкаше яденето си сковано. Същото правеше и баща ù до нея.

Изглежда само Ърни не беше чул лъжата на Гаред. Лийша беше благодарна за това, но със сърцето си знаеше, че неведението му няма да продължи дълго. Прекалено много хора изглежда бяха решени да я унищожат.

Напусна масата в мига, в който това стана възможно. Гаред не помръдна от мястото си, но Лийша усети, че очите му я следват. В момента, в който той се оттегли в работилницата, тя го залости вътре и се почувства малко по-спокойна.

Както и в много други предишни нощи, Лийша плака, докато заспи.

Лийша стана с усещането, че не е успяла да мигне. Майка ù отново бе посетила Стийв през нощта, но пъшканията им насред какофонията на демоните този път предизвикаха у Лийша единствено вцепенение.

Посред нощ и Гаред задумка по вратата към къщата, след като откри, че е залостена. Лийша мрачно се усмихна, като го чу как изпробва резето отново и отново, преди да се предаде.

Ърни дойде да я целуне по челото, докато тя слагаше овесената каша на огъня. Това беше първият път от дни насам, в който двамата оставаха насаме. Тя се чудеше какво ще стане с вече съкрушения ù баща, когато лъжата на Гаред стигне до ушите му. Преди време той може би щеше да ù повярва, но след скорошното предателство на жена му едва ли имаше много доверие за даване.

– И днес ли ще лекуваш болните? – попита Ърни. Лийша кимна и той ù се усмихна. -Това е добре.

– Съжалявам, че напоследък не намирам време за работилницата – каза Лийша.

Той хвана ръцете ù, приведе се над нея и я погледна в очите.

– Хората са по-важни от хартията, Лийша.

– Дори лошите? – попита тя.

– Дори лошите – потвърди той. Усмивката му беше огорчена, но в отговора му нямаше нито колебание, нито съмнение: – И най-ужасния човек да намериш, пак ще откриеш нещо по-лошо, само като погледнеш нощем през прозореца.

Лийша заплака, а баща ù я придърпа към себе си, залюля я напред-назад и загали косата ù.

– Гордея се с теб, Лийш – прошепна той. – Правенето на хартия беше моята мечта. Защитите няма да се сринат, ако тръгнеш по друг път.

Тя го прегърна силно и напои ризата му със сълзите си.

– Обичам те, татко – каза тя. – Каквото и да се случи, никога не се съмнявай в това.

– Никога не бих и могъл, слънчице – каза той. – Аз също винаги ще те обичам.

Известно време тя остана така, вкопчена в него. Баща ù, единственият ù останал приятел в целия свят.

Лийша офейка през вратата, докато Гаред и Стийв си обуваха ботушите. Надяваше се да не срещне никого по пътя за Свещения дом, но приятелите на Гаред я чакаха отвън. Поздравът им беше градушка от подвиквания и подсвирквания.

– Дойдохме само да са уверим, че двете с майка ти не сте натиснали Гаред и Стийв в леглата, щото то тря’а и да се бачка! – провикна се Рен.

Лийша пламна в руменина, но не каза нищо, мина между тях и избърза надолу по пътя. Зад гърба ù смеховете им секнаха.

Със сигурност не си въобразяваше: хората я зяпаха и си шушукаха след нея. Бързаше към безопасността на Свещения дом, но когато пристигна, Стефни ù прегради пътя към вратата. Ноздрите ù бяха разширени, сякаш Лийша вонеше на лугата, с която баща ù правеше хартия.

– Какво правиш? – попита Лийша. – Пусни ме да мина. Тук съм за да помогна на Бруна.

Стефни поклати глава.

– Ти няма да замърсиш това свещено място с греха си – каза ù тя презрително.

Лийша се изправи в цял ръст, беше с половин глава по-висока от Стефни, но все пак се чувстваше като мишка пред котка.

– Не съм извършила никакъв грях – каза тя.

– Ха! – изсмя се Стефни. – Цялото село знае, какви ги вършите с Гаред през нощта. Имах надежди за теб, момиче, но изглежда все пак си на майка си дъщеря.

– Какво става тук? – прогърмя дрезгавият глас на Бруна, преди Лийша да успее да отговори.

Стефни се обърна, издута от високомерие, и погледна надолу към старата билкарка.

– Това момиче е една курва и аз няма да я допусна в дома на Създателя.