Текст книги "Защитения"

Автор книги: Питър Брет

сообщить о нарушении

Текущая страница: 7 (всего у книги 33 страниц)

– Това са отвратителни глупости! – отвърна рязко Лийша.

– Тогава що живее толкова далеч от града? – настоя Сайра. – И как така е още жива, след като внуците ù са мъртви от старост?

– Защото е билкарка – отвърна Лийша, – а билки в центъра на града трудно ще откриеш. Днес ù помогнах и беше невероятно. Мислех си, че половината от хората, които ù носят, са прекалено зле, за да оцелеят, но тя ги спаси всичките до един.

– Видя ли я да им прави магии? – попита Мейри въодушевено.

– Тя не е вещица! – каза Лийша. – Направи всичко това с билки, ножове и конец.

– Ряза ли хора? – каза Мейри с погнуса.

– Вещица – продължи Бриана. Сайра кимна.

Лийша им хвърли на всичките по един сърдит поглед и те замлъкнаха. – Тя не обикаляше просто така, за да реже хора – каза Лийша. – Тя ги лекуваше. Беше... не мога да го обясня, колкото и стара да е, не спря да работи, докато не се погрижи за всички. Сякаш само волята ù даваше сили да продължава. Срина се едва когато излекува и последния.

– И тогава ти я спаси? – попита Мейри.

Лийша кимна.

– Даде ми лека точно преди да започне кашлицата. Наистина, всичко, което направих, беше да го сваря. Държах я, докато не спря да кашля и тогава ни откриха останалите.

– Да не си я пипала? – Бриана направи физиономия. – Бас държа, че е смърдяла на вкиснало мляко и плевели.

– Създателю! – извика Лийша. – Днес Бруна спаси дузина животи, а всичко, което правите вие, е да се подигравате!

– Майко мила – скастри я Бриана с насмешка, – Лийша спасява старицата и изведнъж циците ù надраснаха корсета.

Лийша се намръщи. От своите приятелки тя се развиваше последна и гърдите ù, или липсата им, ù бяха болезнена тема.

– Преди и ти говореше същите неща за нея, Лийш – каза Сайра.

– Е да, ама вече не ги говоря – отвърна Лийша. – Може и да е зла старица, но заслужава по-добро отношение.

Точно тогава послушник Джона отиде при тях. Беше на седемнадесет, но прекалено дребен и слаб, за да върти брадва или да дърпа трион. Джона прекарваше по-голямата част от дните си в записване и четене на писмата на неграмотните от селото, а те бяха почти всички. Лийша, едно от малкото деца, които можеха да четат, често се отбиваше при него, за да вземе книги назаем от колекцията на пастир Майкъл.

– Нося съобщение от Бруна – каза той на Лийша. – Тя би искала...

Думите му спряха, защото една ръка го дръпна назад. Джона беше с две години по-голям, но Гаред го завъртя като хартиена кукла, като хвана робата му и го дръпна толкова близо, че носовете им се допряха.

– Вече съм те предупреждавал за приказките с тея дет’ не са ти обещани – изръмжа Гаред.

– Не си приказвах! – възрази Джона, докато краката му заритаха на два сантиметра от земята. – Аз просто...!

– Гаред – викна Лийша. – Веднага го остави на земята!

Гаред погледна към Лийша, после отново към Джона. Очите му се стрелнаха към приятелите му и след това пак към нея. Пусна го и Джона се срина на земята. Бързо се изправи на крака и избяга. Бриана и Сайра се разкискаха, но Лийша ги накара да млъкнат с един поглед, преди да се върне към Гаред.

– Какво по ядроните ти става? – попита Лийша.

Гаред сведе очи.

– Съжалявам – каза той. – Просто таковата... Ами, дума не съм ти казал цял ден и явно съм се ядосал, кат’ те видях да му говориш.

– О, Гаред – Лийша докосна бузата му, – не е нужно да ревнуваш. За мен няма друг освен теб.

– Наистина ли? – попита Гаред.

– Ще се извиниш ли на Джона? – попита Лийша.

– Да – обеща Гаред.

– Тогава, да, наистина – отвърна Лийша. – Сега се върни обратно на масата. След малко ще дойда при теб.

Тя го целуна, Гаред се ухили широко и отпраши.

– Това ми изглежда, като да дресираш мечка – замисли се Бриана.

– Мечка, която току-що е станала от трънлив храст – каза Сайра.

– Оставете го на мира – отвърна Лийша. – Гаред не иска никому да стори зло. Просто е по-силен отколкото е добре за него, пък и е малко...

– Задръстен? – предложи Бриана.

– Бавен? – помогна Сайра.

– Глупав? – подсказа Мейри.

Лийша замахна към тях и всичките се разсмяха.

Гаред дойде заедно със Стийв да поседне при семейството на Лийша и покровителствено се настани до приятелката си. Тя копнееше да усети ръцете му върху себе си, но макар че бяха обещани един на друг, не беше прилично, докато тя не навършеше достатъчно години и годежът им не бе официализиран от пастира. Дори и тогава невинните допири и целувки чертаеха границата на позоволеното до настъпването на първата им брачна нощ.

И все пак Лийша даваше на Гаред да я целува, когато оставаха сами, но не стигаше по-далеч, независимо какво казваше Бриана. Искаше да спази традицията, така че първата им брачна нощ да бъде нещо специално, което ще запомнят завинаги.

Но, разбира се, и случаят с Клариса, която обичаше танците и задявките, трябваше да се има предвид. Тя научи Лийша и приятелките ù да танцуват рил и вплиташе цветя в косите им. Като едно изключително красиво момиче, Клариса имаше достатъчно ухажори, от които да си избира.

Синът ù обаче вече ставаше на три, а нито един мъж в Хралупата на дърваря не искаше да го припознае за свой. Поради това всички смятаха, че бащата е женен мъж, а през месеците, в които коремът ù наедряваше, ни една проповед на пастир Майкъл не мина без той да ù напомни как именно грехове като нейния дават сила на Напастта, изпратена от Създателя.

– Демоните отвън са ехо на демоните отвътре – казваше той.

Много хора обичаха Клариса, но след случилото се селото бързо се отрече от нея. Жените я отбягваха и си шушукаха зад гърба ù, а мъжете отказваха да срещат погледа ù, когато съпругите им бяха наоколо, и правеха нецензурни коментари, когато не бяха край тях.

Скоро след като спря да кърми момчето си, Клариса замина. Тръгна заедно с един вестоносец, който отиваше към Крепостта Райзън, и никога повече не се върна. Тя липсваше на Лийша.

– Чудя се какво ли е искала Бруна, когато е изпратила Джона – каза Лийша.

– Мразя го тоя дребен изтърсак – изръмжа Гаред. – Всеки път кат’ те погледне и знам, че си те представя като своя съпруга.

– Какво те интересува – попита Лийша, – след като всичко това е във въображението му?

– Няма да те деля, ако ще да е и в мечтите на другите мъже – каза Гаред и сложи гигантската си ръка върху нейната под масата. Лийша въздъхна и се облегна на него. Бруна можеше да почака.

В този момент Смит се изправи на омекнали от бирата крака и удари глинената си халба в масата.

– Хора! Моля за вашето внимание!

Жена му, Стефни, му помогна да се изправи на пейката, като подкрепяше олюляващото му се тяло. Тълпата утихна и Смит прочисти гърлото си. Може и да мразеше да дава заповеди, но произнасянето на речи със сигурност му допадаше.

– Най-лошите времена разкриват най-доброто в нас – започна той. – Но тъкмо в тез времена показваме на Създателя своя характер. Показваме, че сме се поправили и че сме достойни да ни изпрати Избавителя, който ще спре Напастта. Показваме, че нощното зло не може да отнеме семейното ни задружие.

– Защото точно това е Хралупата на дърваря – продължи Смит, – едно семейство. О, да, караме се и се бием, и си играем на наши и ваши, но когато дойдат ядроните, виждаме тез семейни връзки като нишките на тъкачен стан, които връзват всички ни заедно. Каквито и да са различията ни, никой не е бил изоставен зарадия тях.

– Четири къщи загубиха защитите си тази нощ – каза Смит на тълпата, – и предадоха двадесетима на несъществуващата милост на ядроните. Но заради героизма, проявен в онази връждебна нощ, само седмина ни бяха отнети.

– Никлъс! – изкрещя Смит и посочи към мъж с жълтеникаво-червена коса, който седеше срещу него. – Влезе в горяща къща, за да измъкне майка си!

– Джоу! – посочи той към друг мъж, който подскочи при вика. – Преди по-малко от два дена той и Дав стояха пред мен и се караха така, че накрая се стигна и до юмруци. Но миналата нощ Джоу удари дървесен демон, дървесен демон, с брадвата си, за да го забави, докато Дав и семейството му дотичат до неговите защити!

Смит скочи върху масата, въодушевлението му дарило пияното му тяло с пъргавина. Закрачи по дължината ù и завика по име различни хора, след което разказваше за подвизите им от миналата нощ.

– Намерихме герои и през деня – продължи той. – Гаред и Стийв! – каза той, сочейки. – Оставиха собствената си къща да гори, за да гасят онези, които имаха по-голям шанс! Благодарение на тях и на някои други хора само осем къщи изгоряха, макар че с основание очаквахме да изгори цялото село!

Смит се обърна и изведнъж погледът му се спря точно на Лийша. Ръката му се издигна и насоченият към нея пръст я зашемети като юмрук.

– Лийша! – извика той. – Едва на тринайсет години, а спаси живота на билкарката Бруна!

– Във всеки един от Хралупата на дърваря бие сърце на герой! – каза Смит и с тържествен жест посочи всички наоколо. – Ядроните ни изпробват, а трагедиите ни каляват, но също като мливарийската стомана, Хралупата на дърваря няма да се пречупи!

Тълпата изрева одобрително. Тези, които бяха изгубили любим човек, викаха най-силно, а бузите им бяха мокри от сълзи.

Смит застана в центъра на врявата и се напои с всеобщата сила. След малко той докосна длани една в друга и селяните замлъкнаха.

– Пастир Майкъл – каза той и посочи към човека, – е отворил Свещения дом за ранените, и Стефни и Дарси решиха да останат там през нощта като доброволци, за да се грижат за тях. Майкъл предлага защитите на Създателя и на тези, които нямат къде да отидат.

Смит вдигна юмрук.

– Но не би трябвало герои да полагат глави на твърдите църковни пейки! Не и докато са сред семейството си. Моята кръчма спокойно може да побере десетима, че и повече, ако се наложи. Кой друг ще сподели защитите и леглата си с герои?

Отново всички изкрещяха, този път по-силно и Смит се ухили широко. И пак докосна длани.

– Създателят се усмихва на всички ви – каза той, – но вече става късно. Ще назнача...

Илона се изправи. Тя също беше пийнала няколко халби и думите ù бяха заваляни.

– Ърни и аз ще приберем Гаред и Стийв – каза тя и при тези думи Ърни я прониза с поглед. – И’аме достатъчно място и тъй като Гаред и Лийша са обещани, те са ни, дето се вика, рода.

– Много щедро от твоя страна, Илона – каза Смит, без да може да скрие изненадата си. Илона рядко показваше щедрост, а дори тогава имаше скрита изгода.

– Сигурна ли си, че това е редно? – попита Стефни силно и с това накара всички да обърнат поглед към нея. Когато не работеше в кръчмата на съпруга си, Стефни или беше доброволец в Свещения дом, или изучаваше Канона. Мразеше Илона – точка в нейна полза в главата на Лийша – но тя беше и първата, която се обърна срещу Клариса, когато състоянието ù стана очевидно.

– Две обещани деца да живеят под един покрив? – попита Стефни, но очите ù се стрелкаха към Стийв, а не към Гаред. – Кой знае какви нередности могат да настъпят? Може би ще е най-добре за вас да приемете други и да оставите Гаред и Стийв да нощуват в кръчмата.

Илона присви очи.

– Мисля, че трима родители са достатъчни, за да наглеждат две деца, Стефни – каза тя студено. Тя се обърна към Гаред и стисна широките му рамене. – Моят бъдещ доведен син днес свърши работа за петима – каза тя. – А Стийв – тя се пресегна и пиянски бодна широките гърди на мъжа – свърши работа за десетима.

Врътна се обратно към Лийша, но леко залитна. Стийв, който се смееше, я хвана през кръста, за да не падне. Ръката му беше огромна върху тънката ù талия.

– Дори моята – тя преглътна думата „безполезна”, но Лийша все пак я чу – дъщеря днес стори велики дела. Няма да позволя на моите герои да спят в нечий друг дом.

Стефни се намръщи, но останалите съселяни приеха въпроса за приключен и започнаха да предлагат домовете си на другите в нужда.

Илона отново се олюля и през смях падна в скута на Стийв.

– Можеш да спиш в стаята на Лийша – каза му тя. – Точно до моята е.

Тя понижи глас на онази последна част, но беше пияна и всички я чуха. Гаред се изчерви, Стийв се изсмя, а Ърни провеси нос. Лийша бе пронизана от съчувствие към баща си.

– Ще ми се ядроните да бяха взели нея миналата вечер – промърмори тя.

Баща ù погледна.

– Никога не говори така – каза той. – За никого.

Той задържа строгия си поглед върху Лийша, докато тя не кимна.

– А и без това – допълни тъжно той – най-вероятно щяха да си ни я върнат обратно.

За всекиго бе осигурен подслон и хората се готвеха да си тръгват, когато се разнесе шепот и тълпата се разтвори. През пролуката докуца Дъртата Бруна.

Послушник Джона държеше едната ръка на жената, докато вървеше. Лийша веднага скочи и я хвана за другата.

– Бруна, ти не биваше да ставаш – смъмри я тя. – Трябваше да си почиваш!

– Това е по твоя вина, момиченце – каза рязко Бруна. – Има ги и тез дето са по-зле от мен, а аз трябва да взема билки от колибата ми, за да ги лекувам. Ако твоят телохранител – тя погледно злобно към Гаред и той се олюля назад от страх – беше оставил Джона да ти предаде съобщението ми, щях да те проводя със списък. Но сега вече е късно и ще трябва да ида с теб. Можем да останем между моите защити през нощта и да се върнем на сутринта.

– Защо мен? – попита Лийша.

– Защото нито едно от тъпоумните момичета в това село не може да чете! – изпищя Бруна. – Ще разбъркат етикетите на шишетата по-ужасно и от оная крава Дарси!

– Джона може да чете – каза Лийша.

– Аз предложих да дойда – започна помощникът, но Бруна го фрасна по крака с тоягата си и той прекръсна думите си с едно изскимтяване.

– Билкарството е женска работа, момиченце – каза Бруна. – Благочестивите мъже са там само за да се молят, докато ние вършим работата.

– Аз... – започна Лийша и погледна назад към родителите си, за да я отърват.

– Мисля, че е чудесна идея – каза Илона, след като най-накрая се измъкна от скута на Стийв. – Прекарай нощта у Бруна.

Тя тикна момичето напред.

– Дъщеря ми ще се радва да помогне – каза тя с широка усмивка.

– Може би и Гаред да отиде с тях, а? – предложи Стийв и срита сина си.

– Ще ви трябва един здрав гръб, който да ви пренесе билките и отварите на сутринта – съгласи се Илона и дръпна нагоре Гаред.

Старата билкарка я изгледа злобно, после Стийв, но накрая кимна.

Ходенето до колибата на Бруна беше бавно, тъй като старицата наложи темпото с тътретренето си. Стигнаха до къщичката ù точно преди залез.

– Момче, провери защитите – каза Бруна на Гаред. Докато той изпълняваше заръката, Лийша я заведе вътре, сложи я да седне в стол с възглавнички и я зави с юрган. Бруна дишаше тежко и Лийша се уплаши, че всеки момент може отново да се разкашля. Напълни котлето, сложи дърва и прахан в огнището, и затърси с поглед из стаята кремък и стомана.

– Кутията на полицата – каза Бруна и Лийша забеляза малката дървена кутийка. Отвори я, но вътре нямаше нито кремък, нито стомана, само къси дървени клечки с някаква глина по краищата. Взе две и се опита да ги потрие една в друга.

– Не така бе, момиче! – сряза я Бруна. – Никога ли не си виждала огнена клечка?

Лийша поклати глава.

– Татко държи някакви в работилницата си, където смесва химикали – отвърна Лийша, – но на мен не ми е позволено да ходя там.

Старата билкарка въздъхна тежко и махна на момичето да дойде при нея. Взе една от клечките и я притисна към сбръчкания, сух нокът на палеца си. Дръпна палеца си рязко и краят на клечката се подпали. Очите на Лийша изпъкнаха.

– Момиче, билкарството е много повече от събиране на растения – каза Бруна и преди да изгасне огнената клечка, докосна с пламъка ù една свещ. С нея запали лампа, а свещта подаде на Лийша. Изнесе напред лампата и с мъждукащата ù светлина освети прашна лавица, осеяна с книги.

– Мило слънце! – възкликна Лийша. – Имаш повече книги от пастир Майкъл.

– Това не са малоумни истории, цензурирани от благочестивите мъже, момиченце. Билкарите са пазители на част от знанието на стария свят, още от преди Завръщането, когато демоните изгорили великите библиотеки.

– Наука? – попита Лийша. – Това не беше ли високомерието, което ни е навлякло Напастта?

– Това са приказките на Майкъл – отвърна Бруна. – Ако знаех, че това момче ще израсне такъв надут задник, щях да го оставя между краката на майка му. С наука, не само с магия, успяхме да прогоним ядроните първия път. Преданията разказват за велики билкарки, които лекували смъртоносни рани. С помощта на билки и минерали правели огън и отрови, с които избивали десетки демони.

Лийша се канеше да зададе нов въпрос, когато Гаред се върна. Бруна ù махна към огнището и Лийша запали огъня, като сложи котлето над него. Скоро водата кипна, Бруна посегна в един от многото джобове на робата си и сложи в своята чаша от специалната смес, а в тези на Лийша и Гаред – чай. Ръцете ù бяха бързи, но Лийша все пак забеляза как старата жена пуска нещо допълнително в чашата на Гаред.

Наля водата и всички засърбаха в неудобно мълчание. Гаред набързо изпи своя и скоро започна да потрива лицето си. Миг по-късно се килна настрани и заспа.

– Ти сложи нещо в чая му – обвини я Лийша.

Старата жена се изкикоти.

– Смола от тъпчиплевел и прашец от небесниче – каза тя. – Всяко от тях с много приложения поотделно, но заедно само щипка може да приспи бик.

– Но защо? – попита Лийша.

Бруна се усмихна, но гледката беше зловеща.

– Наречи го наглеждане – каза тя. – Обещани или не, не можеш да имаш доверие на едно момче на петнайсет лета с младо момиче наоколо през нощта.

– Тогава защо го остави да дойде? – попита Лийша.

Бруна поклати глава.

– Казах на баща ти да не се жени за тази вещица, но тя си поклати вимето пред него и го омая – въздъхна тя. – Както се бяха напили, Стийв и майка ти ще го направят, независимо кой е в къщата – каза тя. – Но това не значи, че Гаред трябва да ги чуе. Момчетата на неговата възраст и без това са достатъчно проклети.

Лийша се ококори.

– Майка ми никога не би... !

– Внимавай да не довършиш това изречение, момиче – сряза я Бруна. – Създателят ненавижда лъжците.

Лийша изпусна въздуха. Знаеше каква е Илона.

– Гаред обаче не е такъв – каза тя.

Бруна изсумтя.

– Ти бабувай на цяло село и после ми говори.

– Това нямаше да има никакво значение, ако вече бях разцъфтяла – каза Лийша. – Тогава аз и Гаред щяхме да сме женени и щях да правя за него всичко, което една съпруга би трябвало да прави!

– Нямаш търпение, а? – каза Бруна, ухилена страховито. – То не е неприятна работа, признавам. Мъжете имат повече предназначения от това да размахват секири и да носят тежки неща.

– Защо се бави толкова? – попита Лийша. – Сайра и Мейри почервениха чаршафите си на дванайстото си лято, а това за мен е тринайсто! Какво не ми е наред?

– Нищо – каза Бруна. – Всяко момиче прокървява, когато си ù дойде времето. Може да чакаш още година, че и повече.

– Година! – възкликна Лийша.

– Не бързай толкова да си загърбиш детството, момиче – каза Бруна. – Когато го изгубиш, ще разбереш, че ти липсва. Светът е много повече от това да лежиш под мъж и да му раждаш бебетата.

– Но какво друго би могло да се сравни с това? – попита Лийша.

Бруна посочи към лавицата.

– Избери си книга – каза тя. – Която и да е. Донеси я тук и ще ти покажа какво друго може да ти предложи светът.

Пета глава
Претъпкан дом

319 СЗ

Лийша се сепна от сън, когато старият петел на Бруна извести с кукуригането си утрото. Тя потри лице и усети отпечатъка на книгата върху бузата си. Гаред и Бруна все още спяха непробудно. Билкарката се унесе доста рано, но въпреки собствената си умора, Лийша продължи да чете до късно през нощта. Преди си мислеше, че билкарството е само наместване на кости и израждане на бебета. Но то беше много повече. Билкарите изучаваха целият природен свят, като търсеха начини да комбинират многобройните дарове на Създателя в полза на Неговите деца.

Лийша взе панделката, която държеше косата ù назад, положи я върху страницата и затвори книгата точно толкова почтително, колкото ако затваряше Канона. Изправи се и се изтегна, сложи нови дърва в огъня и разбърка въглените докато получи пламък. Сложи котлето отгоре и отиде да разтърси Гаред.

– Събуди се, поспаланко – каза тя с тих глас. Гаред само изръмжа. Каквото и да му беше дала Бруна, със сигурност беше силно. Тя го разтресе още по-здраво и той замахна към нея, все още със затворени очи.

– Ставай или няма да има закуска за теб – каза през смях Лийша и го ритна.

Гаред изръмжа отново и клепачите му се открехнаха. Когато Лийша замахна с крак за втори път, той се пресегна, хвана я за крака и я дръпна върху себе си, а тя само леко изскимтя.

Той се претърколи върху нея, огради я със здравите си ръце и Лийша се разкиска от целувките му.

– Стига де – каза тя, докато го удряше на игра, – ще събудиш Бруна.

– И какво ако го направя? – попита Гаред. – Старицата е на сто години и е сляпа като къртица.

– Старицата все още се радва на остър слух – каза Бруна и отвори едно от млечно-белите си очи. Гаред изпищя и буквално изхвърча назад, колкото далеч от Лийша, толкова и от Бруна.

– В моя дом ще си държиш ръцете прилично, момченце, иначе ще ти забъркам такава отвара, че мъжествеността ти ще клюмне за цяла година – каза Бруна. Лийша видя как цветът се дръпна от лицето на Гаред и прехапа устна, за да не се разсмее. Поради някаква причина тя вече не се плашеше от Бруна, но с голяма наслада гледаше как старицата всява страх у всички останали.

– Разбрахме ли се? – попита Бруна.

– Да, г’спожо – изстреля Гаред.

– Добре тогава – отвърна Бруна. – Сега си поразкърши туловището и нацепи дърва за огнището.

Гаред излетя през вратата още преди тя да довърши. Лийша се разсмя, когато вратата се тръшна.

– Хареса ти това, а? – попита Бруна.

– Никога не съм виждала някой да юрка Гаред така – каза Лийша.

– Приближи се, да те видя по-добре – каза Бруна. Лийша пристъпи напред и Бруна продължи.

– Да си лечител на селото не означава, че само отвари знаеш да бъркаш. Една силна доза страх ще му дойде добре на най-едрото момче в околността. Може би ще го накара друг път да премисли, преди да нарани някого.

– Гаред никога не би наранил никого – каза Лийша.

– Както кажеш – отвърна Бруна, но въобще не звучеше убедена.

– Наистина ли можеше да направиш отвара, която да го лиши от мъжествеността му? – попита Лийша.

Бруна се изкикоти бурно.

– Не и за цяла година – каза тя. – Е, не и с една доза. Но за няколко дена, може би седмица? Точно толкова лесно, колкото му дозирах чая.

Физиономията на Лийша доби замислен вид.

– Какво има, момиче? – попита Бруна. – Да не би да се съмняваш, че твоето момче ще те остави недокосната до сватбата?

– Мислех по-скоро за Стийв – отвърна Лийша.

Бруна кимна.

– И би трябвало – посъветва я тя. – Но внимавай. Майка ти е вряла и кипяла в тия работи. На младини често идваше при мен за онези билкарски хитринки, от които спира да ти идва, защото не искаше да зачене докато си живее живота. Тогава още не я бях разбрала що за човек е и трябва да призная, че я научих на повече отколкото трябваше.

– Мама не е била девствена, когато татко я е пренесал през защитите? – попита изумена Лийша.

Бруна изсумтя.

– Половината град се потъркаля с нея, преди Стийв да разкара всички останали.

На Лийша ù падна ченето.

– Мама порица Клариса, когато тя забременя! – каза тя.

Бруна се изплю на пода.

– Всички се обърнаха срещу онова клето момиче. Лицемери, всичките! Смит говори за семейство, ама не си мръдна пръста, когато жена му поведе селяните срещу онова момиче като стадо огнени демони. Половината от тези жени, които сочеха към нея и крещяха „Грях!”, бяха виновни за същото нещо, но имаха или късмета да се омъжат бързо, или хитростта да вземат предпазни мерки.

– Предпазни мерки? – попита Лийша.

Бруна поклати глава.

– Илона така отчаяно иска внук, че те е държала в неведение за всичко, а? – попита тя. – Кажи ми, момиче, как се правят бебета?

Лийша се изчерви.

– Мъжът, имам предвид съпругът ти... Той...

– Изплюй го бе, момиче – сопна се Бруна. – Прекалено стара съм, за да чакам червенината да слезе от лицето ти.

– Той хвърля семето си в теб – каза Лийша, а лицето ù стана още по-червено отпреди.

Бруна се изкиска.

– Можеш да лекуваш рани и демонски изгаряния, но се изчервяваш като стане дума за това, как се създава живот?

Лийша отвори уста за да отговори, но Бруна я сряза.

– Накарай момчето си да хвърли семето си на корема ти и можеш да си лежиш с него колкото ти душа иска – каза Бруна. – Но не можеш да се довериш на момчетата, че ще се дръпнат навреме, както научи Клариса. По-умните идват при мен за чай.

– Чай? – попита Лийша, като се опираше на всяка дума.

– Листа от пом, прецедени в точната доза с още няколко билки, правят чай, от който семето на мъжа не може да покълне.

– Но пастир Майкъл казва... – започна Лийша.

– Спести ми рецитацията на Канона – прекъсна я Бруна. – Това е една книга, писана от мъже, без мисъл за положението, в което се намират жените.

Устата на Лийша се затвори с тракване.

– Майка ти ме посещаваше често – продължи Бруна, – задаваше въпроси, помагаше ми с работата покрай колибата, стриваше билки вместо мен. Мислех да я взема за чирачка, но всичко, което тя искаше, беше тайната на чая. Веднъж ù казах как се прави, тя си тръгна и повече не се върна.

– Тя си е точно такава – каза Лийша.

– Чаят от помови листа е достатъчно безопасен в малки дози – каза Бруна, – но Стийв е похотлив и майка ти изпи прекалено много. Двамата трябва да са се праскали поне хиляди пъти, преди бизнесът на баща ти да процъфти и кесията му да хване окото на Илона. До тогава утробата ù вече беше изстъргана до сухо.

Лийша я погледна любопитно.

– След като се омъжи за баща ти, в продължение на две години Илона безуспешно се опитваше да зачене – каза Бруна. – Стийв се ожени за някакво младо момиче и я забремени за една нощ, което само докара майка ти до още по-тежко отчаяние. Накрая се върна при мен, за да ме моли за помощ.

Лийша се приведе по-близо до старицата, осъзнавайки, че появата ù на този свят бе пряко следствие от това, което щеше да чуе от нея след малко.

– Чаят от помови листа трябва да се приема в малки дози – повтори Бруна – и е добре веднъж в месеца да го прекъсваш, за да ти дойде. Ако не направиш това, рискуваш да останеш безплодна. Предупредих Илона, но тя робуваше на слабините си и не ме послуша. Месеци наред ù давах билки и следях цикъла ù, давах ù билки, които да слага в храната на мъжа си. Най-накрая зачена.

– Мен – каза Лийша. – Заченала е мен!

Бруна кимна.

– Страхувах се за теб, момиче. Утробата на майка ти беше слаба и двете знаехме, че няма да има друга възможност. Идваше при мен всеки ден, за да ме моли да проверявам дали синът ù е добре.

– Син? – попита Лийша.

– Предупредих я, че може да не е момче – каза Бруна, – но Илона беше непреклонна. „Създателят не може да е толкова жесток”, казваше тя, като забравяше, че същият този Създател е направил ядроните.

– Значи аз съм просто една жестока шега от страна на Създателя? – попита Лийша.

Бруна хвана брадичката на Лийша с костеливите си пръсти и я издърпа по-близо. Лийша виждаше дългите бели косми като котешки мустаци над набръчканите устни на старицата, докато тя ù говореше.

– Ние сме това, което изберем да бъдем, момиче – каза тя. – Оставиш ли на другите да определят колко струваш, загубена си, защото хората не ги искат онези, дето струват повече от тях самите. Илона няма кой друг освен себе си да вини за лошите си решения, но тя е прекалено суетна, за да си го признае. По ù е лесно да си го изкара на теб и на горкия Ърни.

– Ще ми се да я бяха разобличили и изгонили от селото – каза Лийша.

– Ще предадеш пола си за отмъщение?

– Не разбирам – каза Лийша.

– Няма нищо срамно едно момиче да иска мъж между краката си, Лийша – каза Бруна. – Една билкарка не може да съди хората, че правят това, което природата им е отредила да правят, когато са млади и свободни. Но тези, които престъпват клетвите си, не ги търпя. Вречеш ли се на някого, по-добре си дръж на думата, момиче.

Лийша кимна.

Точно в този момент Гаред се върна.

– Дарси е дошла да те придружи обратно до селото – каза той на Бруна.

– Мога да се закълна, че изритах тази малоумна свиня – промърмори Бруна.

– Съветът на селото се събра вчера и ми върна задълженията – рече Дарси, като се набута в колибата. На височина не беше чак колкото Гаред, но не беше и много по-ниска, а колкото до килограмите – водеше го със значителна преднина. – Вината си е твоя. Никой друг не ще да се захване с тая работа.

– Не могат да направят това! – излая Бруна.

– Могат и още как – отвърна Дарси. – Тая работа на мен ми харесва не повече, отколкото на теб, но ти всеки момент можеш да се споминеш, а градът се нуждае от някой, който да се грижи за болните.

– Надживявала съм и по-здрави от теб – насмешливо каза Бруна. – Сама ще си избера на кого да преподавам.

– Е, аз ще остана, докато го измислиш – каза Дарси, като хвърли поглед към Лийша и оголи зъби.

– Тогава не стой със скръстени ръце и сложи овесената каша да ври – отвърна Бруна. – Гаред има още да расте и трябва добре да се храни.

Дарси се намръщи, но въпреки всичко запретна ръкави и се отправи към врящото котле.

– Със Смит ще имаме да си кажем две приказки, когато пристигна в селото – изсумтя Бруна.

– Наистина ли Дарси е толкова неумела? – попита Лийша.

Воднистите очи на Бруна се обърнаха към Гаред.

– Момче, знам, че си по-як от бик, но май са ти останали още няколко връзки дърва за цепене в задния двор.

Гаред не се нуждаеше от втора покана. На мига изхвърча от вратата и всички го чуха как вкарва брадвата в употреба.

– Дарси е достатъчно оправна за работата в колибата – призна Бруна. – Цепи дърва почти толкова бързо, колкото твоето момче, и прави добра овесена каша. Но тези месести ръце са прекалено несръчни за да лекуват, пък и билкарството много не я влече. Би могла да стане сносна акушерка – всеки идиот може да издърпа бебе от майка му – а в наместването на кости няма кой да я надмине, но по-фината работа не ù е по силите. Плача при мисълта, че селото може да се озове с билкарка като нея.

– Каква ли съпруга ще станеш на Гаред, като една проста вечеря не можеш да направиш – извика Илона.

***

Лийша се намръщи. Доколкото си спомняше, майка ù не беше готвила ядене ни веднъж в живота си. Лийша не беше спала както трябва дни наред, но пази Създателю, майка ù да си вдигне пръста, за да помогне.

Цял ден Лийша, заедно с Бруна и Дарси, се беше грижила за болните. Тя учеше бързо, поради което Бруна я даваше за пример на Дарси. Дарси обаче хич не се трогваше.

Лийша знаеше, че Бруна я иска нея за своя чирачка. Старата жена не настояваше, но и не скри намеренията си. Но момичето трябваше да мисли и за хартиената работилница на баща си. Вършеше неща в семейния дюкян – голямо помещение, свързано с къщата им – още от малка, като пишеше писма вместо селяните и правеше листове. Ърни ù беше казал, че има талант за това. Подвързваше по-ловко от него и обичаше да добавя венчелистчета от цветя в хартията. За този продукт дамите от Лактън и Райзън плащаха повече, отколкото съпрузите им за обикновените листове.