Текст книги "Битие"
Автор книги: Дейвид Брин
Жанр:
Научная фантастика
сообщить о нарушении
Текущая страница: 45 (всего у книги 57 страниц)
– Не виждам недостатъци в разсъжденията ви. В такъв случай може би най-добрият избор си остава вече предложеният – да изляза от сянката и да ви прибера. Както казвате, машината може да се въздържи от сражение с противник с моите размери.
– Ами ако грешим? Ами ако проклетото нещо открие огън?
– В такъв случай ще вляза в битка.
– Първият изстрел няма да е твой. Нито дори вторият.
– Така е. Според изчисленията ми в най-лошия случай – и ако е отличен стрелец – СФУК може да извади от строя основното ми оръжие и да атакува главните двигатели. Аз обаче ще успея да маневрирам с помощните, така че двамата с Гавин да стигнете до мен. Дори да остана напълно безпомощен, вътрешното ми противорадиационно убежище би трябвало да ви запази в безопасност, докато не пристигне помощ.
– Зарежи това! – неочаквано се намеси друг глас. – Аз мога да се изключа за един-два месеца. Но Тор ще умре от глад или ще полудее за толкова време!
Тор се трогна от загрижеността на партньора си. Не се сещаше друг път да е реагирал по такъв начин.
– Благодаря, Гавин. Само не излъчвай. Това е заповед.
Гавин млъкна с прещракване… може би навреме, за да не позволи на врага да го локализира с абсолютна точност. Тор прецени възможностите си.
От една страна, „Ибн Батута“ можеше да се окаже мощен съюзник, стига да успееше да изненада неприятеля с къс радарен лъч и да установи местоположението му. То обаче щеше да е остаряло преди сигналът да се е върнал. Тоест на практика могъщите оръжия на кораба бяха безполезни.
От друга страна, „Уорън Кимбъл“ беше много по-близо, но пък бе много по-слаб противник. И му трябваха няколко минути, за да излезе от сянката на астероида, като през цялото време щеше да е уязвим за първия изстрел. Или първите няколко.
Провери наличността на роботите. Десетина все още бяха в горе-долу прилична форма, недалеч от нея. Или до Гавин.
„И накрая… аз също съм тук.“
Оформящият се в главата й план не й харесваше особено. Прекалено много й напомняше отчаяната мярка, която бе взела преди години на борда на обречения цепелин заедно с храбрия мъж, на когото бе кръстен корабът й.
„Но не виждам други възможности.
И избирането на момента е от жизнена важност.
Може би трябваше да си остана на Земята и да продължа да съм обикновена репортерка.“
– Добре – каза Тор. – Ще направим следното…
САМОТНОТО НЕБЕ
Предизвикателство номер четири към потайниците
Ако наблюдавате нашата телевизия, радио и интернет – и причината да не отговорите е, че ни изучавате и следвате политика на ненамеса, нека приемем, че разбираме тази концепция.
Изучаването на по-примитивни раси или култури може да изисква мълчание за известно време, за да могат наблюдателите да не влияят върху естественото поведение на обекта. Конкретната ви причина може да е научна безпристрастност, желание да ни оставите да се порадваме още малко на нашата „невинност“ или може би защото сме уникални по някакъв начин. Можем да си представим множество причини да искате потокът информация да тече само в едната посока – от нас към вас, но не и обратно. Подобни разсъждения са обичайни и за човешките наблюдатели.
Разбира се, някои от нас могат да възразят, че е било жестоко от ваша страна да не се свържете с нас по време на ужасните световни войни или през гибелната Студена война, когато новината за контакта е можела да ни спести разминаването на косъм със самоунищожението. Или че е трябвало да ни предупредите за опасностите от екологичната деградация и от много други спънки. Или че е безсърдечно да не споделите с нас технологии, които биха ни помогнали за решаването на много проблеми и да спасят живота на милиони.
Някои хора с право могат да посочат, че сме си спечелили огромно достойнство, като сме се оправяли съвсем сами. Те се гордеят с факта, че показваме всички признаци, че постигаме зрелост със собствените си тежки усилия. Ако причината да мълчите е желанието ви да запазите достойнството ни, в това също би могло да има смисъл…
… стига да не е просто извинение и оправдание, с което прикривате някакви по-егоистични мотиви.
Да се намесваме или не? Това е морален и научен въпрос, на който отговаряте с мълчаливо наблюдение, за да видите дали ще решим сами проблемите си. (Може би се справяме по-добре, отколкото сте очаквали?) Дори е възможно причините ви да са изключително основателни.
Но ако продължите тази политика, не можете да очаквате голямо доверие или благодарност, когато най-сетне преодолеем трудностите си и се превърнем в пътуващи между звездите възрастни без ничия помощ. О, ще се опитаме да сме дружелюбни и честни. Но вашето дълго мълчание ще направи приятелството ни трудно, поне в началото.
Ние разбираме хладнокръвната научна безпристрастност. Но се замислете – вселената понякога върти номера на могъщите. В някоя далечна епоха ролите ни могат да се сменят. Надяваме се, че ще ни разберете, ако бъдещото ни отношение към вас се определя от вашето поведение към нас в миналото и настоящето.
75.
Потайници
Размишлявам върху последното й предизвикателство – доста ехидно и достигащо по-близо до истината от някои други, – когато внезапно настъпва суматоха! Несвикнала с неочаквани новини, общността ни започва да бърбори. Очакващата и Наблюдателя разгръщат сензорите си. Показват ни резките проблясъци на атаката… последвани от бръмчене и пращене на кодирания сигнал на човеците, които настойчиво се съвещават с кораба си.
А, значи още е жива. Степента на облекчението ми ме изненадва… наред с неочакваната загриженост, че шансовете й за оцеляване може да са нищожни.
Как се е случило това?
След спешни консултации стигаме до заключението, че някоя независима бойна единица е атакувала любимия ми човек. Стотици от тези брутални неща загърбиха много отдавна предишната си преданост, за да се присъединят към някой от кристалните кланове. Малоумни бойни машини, мъкнещи се по вътрешния Ръб с повреди от старата война. Внезапният им изблик на насилие преди няколко години само предупреди хората и ги направи враждебни и предпазливи.
Трябваше отдавна да предприемем кампания за заличаването на проклетите останки.
Нещата обаче не са така прости. Не всеки убиец излезе от правия път. Много все още са притежавани и управлявани от по-големите сонди като Очакващата и Посрещача въпреки договора ни за разоръжаване.
Аз също съм си запазил някои резерви.
Дали някой от верните ми ловци е достатъчно наблизо, за да помогне на Тор Повлов? И ако да, ще посмея ли да дам подобна заповед? Ама че странно изкушение! Да се намеся. Да разкрия скрити сили – заради една еднодневка? Може би самотното чакане в компанията само на същества като Посрещача ме е направило нестабилен.
Бързо изчисление ме спасява от когнитивния дисонанс. Никой от ловците ми не е достатъчно близо, за да помогне. Но все пак може ли някой от тях да направи нещо друго?
Междувременно – паралелно – ми хрумва друга мисъл. Мога ли да съм сигурен, че Тор е била нападната от самотник? Доколкото си спомням, древните бойни машини понякога действаха по двойки или тройки.
Даже нещо по-лошо – възможно ли е нападението да е било планирано от някоя от нас, по-големите сонди? От друг оцелял като мен? Някой, споделял самотното ми изгнание в продължение на почти седемдесет милиона земни години? Без особени усилия мога да посоча възможни мотиви, които биха изкусили сериозно Посетителя, Пътешественика или Търговеца… но със сигурност не и Очакващата.
Загрявам ремонтните и бойните си единици. Всъщност започнах да го правя (постепенно и в тайна) преди почти сто човешки години, когато мълчаливата дотогава трета планета започна да бълва радиосигнали. Подготовката ми се стори благоразумна мярка.
А сега май няма да е зле да дам газ, както казват земните жители.
76.
Да уцелиш момента
„Съдбата ни ще се реши за част от секундата – помисли си тя. – Освен ако проклетият СФУК не е разбил кодирането и знае какво ще направим. Или ако ужасното нещо не е само едно! В такъв случай сме направо отписани.“
Затаила дъх в животоподдържащата си капсула, тя гледаше как първият от няколкото таймера отброява до нула – и продължава напред. Едно. Две. Три. Четири…
„Корабът се раздвижва.“ Тор си представи как двигателите на „Уорън“ припламват и го извеждат от защитата на астероида. Върхът на носа му би трябвало да се появи след сто и шест секунди.
Преди да разработи този план, беше прехвърлила десетки сценарии. Всички обещаващи започваха по този начин, с преждевременното излизане на кораба. В края на краищата СФУК може би наистина се плашеше да стреля по „Уорън Кимбъл“. Защо тогава да не го разбере още от самото начало? Това бе най-лесното решение. Нека корабът да дойде да ги прибере. А после ще тръгнат на лов за извънземни.
Поради някаква причина Тор бе сигурна, че нещата няма да се развият по този начин. Животът рядко е толкова лесен.
Стигна до четирийсет и шест. Точно след една минута СФУК щеше да забележи носа на „Уорън“ да се подава зад защитното туловище на астероида…
Когато останаха трийсет секунди, Тор даде командата:
– Роботи М и П, напред!
Тези двата бяха на Гавин и се намираха на стотина метра зад ръба на кратера. След секунди две светещи точки се издигнаха над хоризонта. Сензорите на Тор показаха как двата верни малки робота задействат дюзите си и политат по самоубийствен курс – право към канарите и камъните, където се спотайваше машината убиец.
„Безобидни са, но дали СФУК знае това?“
След десет секунди заговори отново:
– Роботи Р и К, елате сега!
Параметрите вече бяха зададени и двата робота излетяха от противоположни посоки и се понесоха към нея през бъркотията от извити греди. Сега съдбата им зависеше от решението на противника.
„Към коя група ще се насочиш? Към онези, които летят към теб, или към другите, които идват да ме спасят? Или към нито една?“
– Роботи Д и Ф, сега! – Тези двата също бяха на Гавин и полетяха след първата двойка към песъчливия облак, където се криеше врагът. Партньорът й оставаше почти сам. Нищо не можеше да направи. А носът на „Уорън“ трябваше да се появи след пет… четири…
В абсолютно празно пространство лазерите се засичат трудно. През последния половин час обаче Гавин беше използвал оцелялата си ръка, за да хвърля шепи прах в чернотата над себе си. Правеше го с всичка сила, като внимаваше да не излиза на открито. (Допълнителен бонус – изкопаваше си по-дълбоко убежище.) Разширяващият се облак частици все още си беше до голяма степен вакуум…
… но когато мина през него, лъчът остави издайническа следа синьо-зелени искри… и разряза робот П на две, подпалвайки ярка огнена топка от разлято гориво.
Тор примигна от шок и се сети да пусне нов таймер… и в този миг робот М също бе поразен! Този път без да експлодира. Тор овладя страха си и се опита да се съсредоточи.
„Така значи. Първо реши да защити себе си. А сега…“
Обърна се към робот Р, който летеше към нея над разнебитените извънземни сонди. Малката машина носеше подобна на броня плоскост, намерена сред боклуците – използваше я като щит между себе си и СФУК.
– Гавин, успя ли да определиш…
Изгаряща синьо-зелена игла улучи плоскостта и се разлетяха капки свръхнагорещен метал. Роботът продължаваше да се носи към Тор…
– Сега успях! – извика партньорът й. – Локализирах го с точност до два метра. Знаеш ли, обзалагам се, че си мисли, че съм мъртъв. Не знае, че съм…
Лъчът направи бърза спирала и било поради майсторско прицелване или чист късмет, сряза едната ръка на малкия робот. Защитната плоскост отлетя на една страна, роботът – на друга. Изгубил равновесие, той отчаяно компенсира, опитвайки се да стигне до Тор – и се блъсна в стърчаща част на древен строителен кран. Плоскостта продължи да лети между гредите и падна съвсем близо до Тор.
Роботът спря, разтресе се и умря. В мозъчната му кутия имаше идеално кръгла дупка.
„По дяволите. Добър е, кучият му син! И скорострелността му е по-добра от всичко, построено от хората.“
От първия изстрел бяха минали деветнайсет секунди. Тя се обърна да погледне към робот К, който се носеше към нея от другата страна, също сграбчил импровизиран и не особено ефективен щит. Отново проблесна рязка светлина и стопени капчици политнаха от местата, където лъчът на СФУК докосваше метала в търсене на уязвимо място. След още миг…
Светлинното копие изчезна така внезапно, че Тор примигна. Докато оптиката й се опитваше да се адаптира, роботът продължаваше да се движи към нея, на пръв поглед невредим.
Което трябваше да означава…
– В момента съм под обстрел, капитан Повлов. Добрата новина е, че действията ви ми спечелиха половин минута. Уви, има и лоша – Свързаният с фракция унищожител на конкуренцията като че ли не се страхува от мен.
Последното поколение ИИ имаха дразнещия навик да стават многословни и дори бъбриви по време на стрес. Никой не знаеше защо.
– Пуснах радарен импулс към мястото, определено от Гавин. Ехото беше с точност до половин сантиметър. В отговор СФУК изгори главната ми антена и корпуса около нея. Съседните помещения вече не са херметични. Завъртам основното си оръжие към врага. Но при тази скорострелност той ще може да унищожи моя лазер отстрани преди да успея да се прицеля.
Робот К беше натоварен с неудобната метална плоскост и имаше проблеми със спирането, така че Тор приклекна и извика, когато той се блъсна в защитаващата я греда. Бързо, преди да се е завъртял и отлетял нанякъде, тя протегна ръка и сграбчи дебелия диск. Изкуствените й пръсти стиснаха толкова здраво, че я заболяха и китката й запротестира от напрежението.
„Това е нищо в сравнение да ти отрежат цяла ръка“ – помисли си тя. Беше изложила на показ крайника си за няколко секунди, но врагът беше зает с друго.
Мислено благодари на „Уорън“, когато всичко беше скрито под гредата. Изпита мъка за поредната жертва заради нея, направена от някой със същото име.
„А сега гледай да издържиш, докато дойде моят ред.“
Парчето метал представляваше импровизиран щит. По нейна заповед робот К беше слязъл в катакомбите на астероида, за да донесе част от разбит херметичен люк – един от многото, които някога бяха защитавали загадъчния хабитат, и един от малкото предмети наоколо, способни да блокират убийствения лъч за няколко секунди. Може би. Ако успееше да го задържи правилно, между себе си и смъртоносния поглед на СФУК.
Нещата щяха да са по-прости, ако гравитацията бе като на Земята. Просто отскачаш от гредата, докато държиш щита за една-две секунди – достатъчно, за да полетиш към спасението и да се тревожиш единствено за кацането. Тук гравитацията беше безразличен приятел, по-слаб и от мишка. Падането щеше да отнеме твърде много време.
– Тор. Противникът експертно изгаря всичките ми уреди веднага щом се покажат. Половината от предните отсеци вече са надупчени. Главното ми оръжие ще е изложено на странична атака най-малко петнайсет секунди преди да успея да отвърна на огъня. Това ще се случи точно след четирийсет и две секунди…
Като проклинаше бавните си движения, Тор помогна на робот К да се обърне с дюзите нагоре.
Планът й имаше няколко сериозни недостатъка. Най-лошият оповести за себе си с внезапна рязка светлина някъде отгоре. Гореща светлина, плътна и червеникава, нямаща нищо общо с леденото синьо на лазера, се изля в кратера и окъпа мъртвите космически кораби в трептящи огнени цветове.
„Това трябва да са робот Д, робот Ф или и двата, експлодирали преди да успеят да стигнат до СФУК. Наложило му се е да се обърне и да се справи с тях за всеки случай.“ Е, поне тяхната жертва щеше да позволи на „Уорън“ да си поеме дъх. Жалко, че не можеше да изчисли по-добре момента за това отклоняване на вниманието.
„Проклетото му оръжие няма ли най-накрая да остане без муниции?“
Изведнъж ясно си даде сметка колко близко до нея са резервоарите на робот К. Нямаше желание да се подлага на изгаряне за втори път. Въпреки всичките си кибернетични добавки усети същия горчив ужас, който бяха изпитвали прадедите й, когато са се изправяли срещу лъвове в саваната или са си представяли дракони в нощта. Заля я чувство за безсилие.
Но в разгара на битка няма място за страх. Време беше.
Вдигнала люка над себе си – с обърнатия робот върху него – Тор сви крака… и се оттласна от металната греда, която беше нейно убежище през последния час. Политна назад и точно преди да излезе от сянката, се сви в зародишна поза в центъра на люка, а верният малък робот К включи всичките си двигатели и я понесе надолу, към прикритието на изкорубените останки.
Въпреки това се движеха ужасно бавно.
Нима СФУК се поколеба?
Тор и Гавин трябваше да са приоритетната му цел. Предвид случилото се досега нищо друго нямаше логика. От друга страна, щяха да направят фатална грешка, ако противникът не откъснеше вниманието си от „Уорън“…
„Хайде. Обърни се към мен!“
След цели пет секунди нерешителността на бойната машина приключи с ослепителна синкава светлина, която избухна точно над главата на Тор и прониза К, сякаш беше салфетка. Малкият робот се разтресе… и Тор се разтревожи.
„Ако е улучил мозъка…“
В този случай роботът можеше да продължи да държи щита и да остави резервоарите си уязвими – същинска бомба, която ще гръмне всеки момент.
Дългите ръце на механичния работник се загърчиха в спазми и се отделиха от щита, както беше планирано. И след като беше тласнал Тор към скривалището, К се обърна и полетя в обратната посока. „Благодаря“ – помисли си тя, като хвърли последен поглед към вярната машина. Сега врагът трябваше да избира между три мишени.
„Стреляй по мен.
Стреляй по «Уорън».
Или опитай да използваш робота и да ме разкъсаш на парченца…“
Светът стана оранжево-червен – рязка, изпълнена с ярост светлина, този път много по-близка. Експлозията озари люка от всички страни, но заобиколи Тор, която се бе свила в тясната цилиндрична сянка.
„Сбогом, робот К.“
Мозъкът й успя да измисли само това преди ударната вълна да я настигне и да блъсне люка с такава сила, че Тор едва не го изпусна. Двата й крака се изпружиха навън, а продълговатият щит започна да се върти.
Това беше логичната тактика на врага да се добере до Тор. Въртенето щеше да я изложи на прицела на СФУК няколко мъчителни мига преди спасението.
Време беше да се омита.
Сви крака и ги опря в люка.
– Тор Повлов, оръжието ми се показва. Врагът трябва да бъде разсеян за петнайсет секунди.
Твърде дълъг срок. Дори ако успееше да накара СФУК да се обърне към нея, този интервал се равняваше на три изстрела на проклетото нещо.
Трябваше да опита! Тор изрита люка с всички сили, почти напосоки. Ако врагът се нуждаеше и от частица от секундата повече, за да я забележи през все още разрастващата се огнена топка на експлозията…
Пълната с отломки яма вече приближаваше по-бързо. Тор обаче потисна инстинкта да се обърне и да се приготви за удара. Вместо това извъртя крака към небето и в същия момент чу вик.
– Идвам, Тор!
Задъхана, тя успя някак да събере достатъчно сили, за да изпъшка:
– Гавин… недей…
Бронираният щит беше отлетял настрани. Отвъд отслабващата топлина и горящите останки на робот К Тор видя обсипано с безброй звезди небе… и мигновено разбра, че не трябва да гледа към тях. Събра сили и сви двата си крака. Точно навреме.
– Гавин… Не!…
Болка избухна по цялата дължина на левия й крак и спря преди да успее да изкрещи. Крайникът просто беше изчезнал. Само със силата на волята си Тор премести другия, поставяйки го между тялото си и смъртоносния лъч. И почти моментално последва нова агония…
… и спря, когато нещо-или-някой й се хвърли на помощ! Тъмен силует се изпречи между Тор и стрелеца и пое лазерния лъч върху себе си. За миг замаяният й от шок мозък видя герой, огромен и безстрашен, брониран и въоръжен с нащърбен меч, който скочи, отби свирепото копие на противника и го отклони от нея, пръскайки само няколко капки стопен метал.
– Десет секунди – съобщи „Уорън.“ Долна лъжа. Трябва да беше минал най-малко един час, откакто корабът се беше обадил за последен път.
Лазерът престана да търси Тор. Във внезапно настъпилата тъмнина екранът на шлема й възстанови картината.
„Падам през купчината боклуци.“ Едва сега осъзна, че спасителят й е някакъв праисторически строителен кран, който бе блокирал лазера, докато тя прелиташе покрай него. И много скоро щеше да се блъсне здравата в летящото към нея дъно на ямата.
Знаеше, че трябва да пусне диагностика и да се увери, че костюмът й се е херметизирал аварийно след загубата на краката й. „На много скъпите ми крака…“ Потисна истеричните мисли. Трябваше да се обърне и да се подготви за удара колкото се може по-добре.
Но силите и волята й се бяха изчерпали. Нямаше ги. Можеше само да се взира в небето…
… и видя как смъртоносният СФУК стреля отново от позицията си сред премятащите се камънаци – точка в небето, която вече бе извън полезрението на Тор. Лишена от достъп до нея, хищната машина търсеше нова жертва. Разпиляната прах разкри светлинното му копие, което ловуваше отвъд ръба на кратера… и след малко в слушалката на Тор се разнесе рязък крясък.
„Ох, Гавин. Много закъсня… и страшно подрани.“
Часовникът на екрана й каза ужасната истина. С презареждане за пет секунди врагът имаше предостатъчно време да довърши Гавин, да обърне вниманието си към „Уорън“ и да извади от строя основното му оръжие, преди то да…
Примигна. Нима зрението й изневеряваше? Следите от лъчи горе сякаш се удвоиха, после се удвоиха отново… и отново! Осем или девет тънки игли пронизваха небето там, където преди имаше само един лъч, минаваха отляво надясно, идеално успоредни – и първият лъч изведнъж изчезна.
От гледната й точка, вече много по-дълбоко в бездънната като че ли яма, Тор видя осемте свирепи рапири да пронизват небето в района, в който бе устроил засадата си врагът. Сега всеки лъч започна да се движи в спирала, изпаряваше пясък… скала… и вероятно някакво парче лъскав метал…
Тор дрезгаво и ликуващо изкрещя едно-единствено име.
– Ибн Батута!
Шест минути път на светлината в двете посоки. Невъзможно препятствие за координиране на битка с точност до част от секундата. Всяко реално поражение на СФУК щеше да е чиста случайност. Но с малко късмет изненадата и отвличането на вниманието щяха да са достатъчни за…
Друг свиреп светлинен харпун се появи от дясната страна на Тор. Светкавица на отмъщението, насочена с абсолютна прецизност и пренебрежимо забавяне.
„Уорън!“
Свръхнова избухна над нея и озари ярко нощта.
На кратката, нажежена до бяло светлина Тор зърна за миг неравната пещера на астероида. Дъното й, което все пак съществуваше, приближаваше към нея и се канеше да я халоса, докато тя се смееше с горчиво тържество.
– Така ти се пада, шибан…
САМОТНОТО НЕБЕ
Предизвикателство номер пет към потайниците
Може би политиката ви на ненамеса се дължи на различна причина… защото искате да спасите нас и нашата култура от някаква вреда, която може да дойде от установяването на контакт. Като например заличаването на идеята ни за свободна воля? Или вярата ни във високите достижения на културата ни? Може би се боите, че ще получим комплекс за малоценност или психиката ни ще бъде засегната по някакъв друг начин? Има ли някакви видове познание, за които „не сме готови“?
Уроците по предпазливост идват от тъжната история на „контакти“ на Земята, при първите срещи между различни човешки култури. Често културата с по-примитивна технология е страдала и дори рухвала. Дали същото се случва и в космоса при срещите между планетарни цивилизации? Дали нежеланието ви да говорите е мотивирано от тъжния опит и милосърдието?
Ако решението ви е подкрепено с много силно доказателство, тогава ви благодарим.
Но все пак – сигурни ли сте? Можете ли да твърдите с увереност, че сме много крехки и не представляваме изключение? (При първите контакти на Земята е имало няколко изключения.) И отново, възможно ли е да оправдавате решение, което сте взели поради други причини?
Подложете решението си на тест! Опитайте да се свържете с групи хора по интернет и проучете въпросите, които ви тревожат. Това ще е изненадващо лесно във формата на имейли или чрез анонимно участие в социални мрежи или групи за онлайн дискутиране.
Можете да се представяте дори с истинските си имена! Носете аватар, който прилича на самите вас! Всеки във виртуалния свят просто ще приеме, че сте ексцентрични хора, използващи псевдоними, за да се представят за извънземни. Всеки свързан с езика или културата ни гаф ще бъде сметнат за част от хитроумната ви роля.
И по ирония на съдбата се оказва, че колкото по-открити сте, толкова по-сигурна ще е тайната ви! И толкова повече неща ще научавате.
Може да се наложи да бъдете упорити. В много сайтове представянето ви ще бъде прието само с подсмиване и ще ви подминат. Но не се отказвайте! Рано или късно ще откриете място, където будни хора с радост ще се хванат на играта ви и с жив ентусиазъм ще завържат разговор с вас, преструвайки се, че вярват, че сте извънземни, и ще обсъждат тревогите ви, изпитвайки от това чиста интелектуална наслада.
Не спирайте да изследвате и да развивате техниката си, докато не откриете най-ярките умове, готови да участват в подобни разговори. Ще се натъкнете също и на някои от най-шантавите! И какво от това? Ще се научите да правите разлика и да приемате застъпването на едните и другите. Това може да се окаже важна част от обучението ви. Така ще получите представа за разнообразието на човешката мисъл, което е и най-голямата ни сила.
Какъв е най-добрият признак за зряла личност? Да позволиш на другите да ти помогнат да преразгледаш становището си.
Разбира се, може би вече правите това! Може би се представяте за ексцентрични участници в днешните онлайн общности… или създавате увеселителни сайтове или игри, за да пробвате свои идеи пред масовата публика…
… или пишете интригуващи истории под псевдоним, използвате някой писател като подставено лице, публикувате неща, които будят въображението ни, преценявате как реагираме.
Може би подправяте тези творби с особени намеци, които могат да се разпознаят само при купуването на множество бройки на всяка книга на мнимия писател.
При това в хартиен вариант.
