Текст книги "Битие"

60.
Чирепи космос

Десетки кристални фрагменти лежаха на широка маса и няколко лавици, окъпани от лъчите на ярки като слънца лампи. Всички сякаш светеха.

Някои бяха просто дребни парченца, свързани в едно цяло от каменни кори. Всяко по-нататъшно почистване щеше да ги превърне в люспи и купчинки пясък. Други приличаха повече на буци и имаха издатини или назъбени протуберанси – наскоро изчистени от каменната шлака. В няколко случая се бяха запазили почти пълни половинки на цилиндър или яйце, макар и издраскани, издълбани и с липсващи парчета.

Лейси искаше да погали образците, изработени от странни ръце край далечни звезди. Това й напомняше за една паметна вечер, когато двамата с Джейсън обикаляха лондонския Тауър без бърборещи туристи и журналистически камери и всяка витрина беше отворена, за да могат петнайсетте семейства трилионери да опипват древни регалии. (Е, рангът си имаше своите привилегии.) Но повечето скъпоценности като рубини и изумруди никога не биха могли да я привлекат по начина, по който го правеха тези чирепи – истински скъпоценни камъни на познанието.

„Или… камъни на убеждаването. Нима скъпоценните камъни не правят точно това?“

– Захранваме ги с енергия, докато сканираме с лазери и се опитваме по всякакъв начин да задействаме холографската памет – обясни д-р Бен Фланъри, който изглеждаше почти замаян след премахването на карантинното стъкло, позволило най-сетне съветниците и членовете на комисията да се смесят.

„Не бива да тръгва от предварителни постановки. Това може да стане прелюдия към по-сериозна карантина.“ Бяха дошли съобщения за промени в сигурността на Контактния център. Охраната от Военноморските сили на САЩ се сменяше от мъже в черни униформи и без отличителни знаци.

– Това ли са всички фрагменти, събрани досега? Микротрусовете от заровените кристали не бяха ли стотици?

– Да, но повечето се намират твърде дълбоко. В момента се почистват най-новите двайсет находки. Други се държат от държави и частни колекционери, които се опитват да ги изучават отделно, в разрез с Резолюция двайсет и пет двайсет и пет. Световният съд ще има работа за години напред. А и никога няма да чуем нищо за фрагментите, изкопани тайно и попаднали направо в незнайни лаборатории.

„Това може и да е за добро, щом Рупърт и Тенскватава седят в техния Съвет на мъдростта и дърпат всички конци, за да се стигне до промяна. Ако успеят… а ИИ моделите твърдят, че ще успеят… то всички извънземни предмети могат да бъдат заключени, а космическите мисии – отменени. В името на «обществената безопасност». Така ще останат само фрагменти, скрити далеч от лапите им.“

Лейси вече не получаваше информация от кликата трилионери и шпионинът й в Глаукъс-Уортингтън не беше докладвал от дни. Явно се беше стигнало и до отдавна очакваното й изваждане от олигархията. Лейси не съжаляваше особено. Въпреки това не й беше весело да става една от десетмилиардното простолюдие.

Намери утеха в една мрачна мисъл. Всяка война срещу науката можеше да се развие и по двата начина.

„Смеят ли да се доверят на своите учени наемници, всеки от които може най-неочаквано да се обяви на страната на Петото, Деветото и Десетото съсловие? Вярно, в момента конюнктурата е на страната на аристократичния пуч. Но нещата могат да се развият лошо за тях, ако се появи изтичане на информация за вътрешните им заговори. Или ако някой нов фактор отслаби всеобщата паника и я замени с увереност. Или с жив интерес.“

– Има ли парчета, които да реагират на сондирането? – попита един специалист по симулационните технологии от Сиан.

– Всички реагират в една или друга степен. Ето пълен архив на реакциите им до този момент.

Светлокосият хавайски антрополог махна във въздуха, сякаш държеше нещо. Лейси сложи ииочилата си, видя проблясващ виртуален куб и препрати копие на главния си анализатор.

– Е, значи научаваме разни неща дори счупените кристали да не могат да говорят?

– Точно така, мадам Доналдсън-Сандър. Няколко петабайта холоизображения. Повечето са повредени или без контекст. Части от звездно небе. Непълни изображения на планети. И размазани създания – вървящи, летящи, морски. Някои дори приличат на роботи.

– Проследихте ли произхода им? – попита представител на Мормонската лига.

– С голяма увереност можем да твърдим, че сме разграничили единайсет семейства сонди, всяко с определен набор извънземни. Както и няколко припокривания.

– Припокривания?

– Видове, които се появяват в повече от едно потекло.

– В повече от… но това означава, че някои раси са изработили няколко вида сонди! Мислех си, че тези ревниви неща карат гостоприемниците си да възпроизвеждат само една вирус-мема. Но явно някои органични… – Лейси преглътна, изненадана как й подейства абстрактното понятие. – Няколко вида гостоприемници към края са запазили известен контрол над собствената си съдба.

– И все пак това изобщо не противоречи на първоначалната история на Артефакта.

И Фланъри посочи самотния покрит с тежък черен плат предмет в другия край на залата. Всякакво сваляне на информация беше спряно от новия Съвет на мъдростта. Само за малко, кълняха се те, за да може светът да се успокои. Да бе.

Лейси благодари на д-р Фланъри и останалите го засипаха с въпросите си. Тя разполагаше с няколко минути до доклада на анализаторите си, които трябваше да обобщят наученото от изпотрошените останки, изкопани от тинята и скалите по цялата планета. Не очакваше чудеса или променящи играта алтернативи от подобни жалки парченца.

Светът беше пълен с лъжци и заблуждаващи самите себе си хора. Лейси знаеше това и беше насочила мечтите си към небето с надеждата да попадне на просветени умове. „Но изглежда, че заблудата е дежурен номер на природата. Сред хора, животни и дори в космоса. Освен ако не те спипат противници, които познават триковете ти. В такъв случай отговаряш, като хвърляш светлина върху техните заблуди.“

Съревнованието, този двигател на еволюцията, се отразяваше зле на примитивните племена, защото почти никога не беше честно. Докато съперничеството не беше най-сетне овладяно и никой не можеше да избегне критики. Голямата сделка би трябвало да уреди точно това. Но Лейси и Джейсън открай време знаеха, че шансовете – и човешката природа – са определени предварително. „Феодализмът е в кръвта ни. Той извира в почти всяка човешка култура, а вероятно и в цялата галактика. Характерен е за всички същества, успели да се изкатерят по стълбицата на Дарвин.“

И сега благородниците правеха своя ход. С безкрайните си ресурси, овладени администрации, изнудвани законодателни органи и маса реакционерски движения, доведени до точката на кипене, те яхнаха вълната на подхранвания от разказа на Артефакта страх от криза. Какъв е познатият стар урок? В опасни времена се довери на господарите си.

Някои все още се надяваха да оправят всичко това със съревнование. Хиляди работеха денонощно върху сложни космически проекти и устройства. Ако парите й можеха да помогнат, Лейси не би ги пожалила. Само че сега беше сигурна – тези нови проекти и мисии също щяха да се провалят.

„Рупърт и другите си мислят, че Старият план им е в кърпа вързан. Само че сега е с нова цел.“

На Квантовото око му трябваха седмици да размишлява върху въпроса на Лейси и да приложи своя мистериозен поликриосубстрат, за да пресее безброй паралелни реалности. Отговорът на оракула бе:

СКОРО МОЖЕ ДА СТАНЕТЕ ТИПИЧНИ.

Очевидното значение на това? Човечеството не е различно. Съдбата му може да е като съдбата на всяка друга раса. Рупърт, Хелена, Боголомови, Ву Чан… те щяха да получат подобни предсказания от оракула в Рияд. И ужасени от значението му, щяха да изберат нова амбиция, отвъд простата олигархия. След квантовото пророчество благородниците щяха да гледат на планетата като на океански лайнер, носещ се към неизбежни айсберги.

И подобно на аристократите на борда на „Титаник“, щяха да мислят за спасителните лодки.

„Консолидират ли властта си, цялата наука ще се насочи към извънземните технологии. Чертежите на Артефакта ще станат прототипове, а после и орбитални заводи. Бившите ми равни, вече господари на Земята, ще си представят, че решенията им са следствие на логиката, необходимостта и суверенната им воля. А всъщност ще танцуват на мелодия, която отеква назад в пространство-времето.“

Бен Фланъри освети кристални фрагменти, разкриващи разпокъсани съзвездия или части от планети, симулирани същества и нечетливи каскади от символи, които никога нямаше да бъдат разбрани напълно. Всички бяха погълнати от работа. И може би затова Лейси беше единствената, която забеляза четирите фигури, появили се на вратата в другия край на залата.

Джералд Ливингстън, Акана Хидеоши и двама други членове на първоначалния контактен екип, руснакът и канадката с китайски произход, минаха покрай другата маса, в центъра на която имаше един-единствен предмет, покрит с дебел плат. И четиримата бяха облечени в цели пилотски костюми и носеха пътни сакове, преметнати през рамо.

Астронавтът почти не удостои с поглед покрития Артефакт, който беше уловил с ласото си в космоса, а поведе малката групичка към страничен изход, който бе останал заключен месеци наред.

Ливингстън бутна вратата с рамо и натисна. За един дълъг момент четиримата просто стояха там, окъпани в яркото слънце на Мериленд, и вдишваха свежия ветрец за първи път от месеци.

Лейси пристъпи до втората маса и докосна черния плат.

И макар че звукът беше очакван, подскочи, когато вратата зад нея се затръшна.

ТЕСТ ЗА ЛОЯЛНОСТ

Това е може би последната за незнайно колко време сесия разговори с извънземни, които ще разглеждаме. След като Контактният център на практика затвори, всички контакти с Хаванския артефакт трябва да минават през онзи нов съвет. Въпреки всички тревожни сигнали, които го свързват със заговор на разни финансови акули и подмолни личности.

Сякаш покрай бушуващите бунтове и контрабунтове си нямаме достатъчно внасящи смут слухове:

– Че Артефактът е вече унищожен и че онзи, показан от СМ на пресата вчера, е фалшификат.

– Че е фалшификат, целящ да скрие факта, че оригиналът е ОТКРАДНАТ! Отмъкнат от членовете на стария контактен екип, които изчезнаха безследно.

– Че си е бил фалшификат открай време. (Да, този слух се върна.)

– Че вчерашната експлозия на Канаверал е имала за цел да отклони вниманието от друго изстрелване по същото време, но от открито море.

– Че крионичното замразяване на живи хора, опитващи се да избягат от нашето смутно време, е набрало невиждани темпове и че цените на течен азот са скочили до небето.

– Че кризата може да доведе до ново свикване на Общото събрание на съсловията, което да преразгледа Голямата сделка.

И тъй нататък, и тъй нататък. Толкова много загадки… и къде, по дяволите, е Тор Повлов точно когато се нуждаем от нея?

Няма значение. Тук и сега искам да се върна към основния обект на нашия интерес – извънземните от Артефакта, или артенците. Към онзи последен разговор преди закриването на Контактния център. Започнахме да го обсъждаме вчера.

Ще си спомните, че повечето хора бяха очаровани от подобното на бръмбар същество, което се нарече Марциан Капела на древния римлянин, който видял предстоящия упадък на цивилизацията и се опитал да спаси нещо от нея. Нашият земен Марциан Капела се мъчил да събере нещата, които е смятал за най-големите постижения на неговата култура – Седемте свободни изкуства. И колекцията му, съставена в шантав поетичен вариант, е омагьосвала мнозина през Средновековието. Между другото тя вдъхновила и Айзък Азимов да напише своята прочута научнофантастична серия „Фондацията“.

Извънземният Капела се опитва да запази много съкровища на своя вид и планета и да ги защити от изтриване. За мнозина от нас подобни опити са благородни и трогателни. Толкова трогателни, че пропуснах нещо също толкова важно.

То дойде по време на разговора с М’м пор’лок – онова червеникаво, подобно на видра създание. Когато Емили Тан (още преди да изчезне) го разпитваше за основния разказ на Артефакта. Историята, разказана от Най-стария оцелял и повечето други. Че всяка органична раса измира.

М’м пор’лок се съгласи с версията на Най-стария оцелял… макар че езикът на тялото му предизвика ожесточен спор в Мрежата. Някои видяха признаци на съпротива, може би дори на принуда! Други ги укоряват, не било глупаво трепетите и движенията на извънземен да се интерпретират от човешка гледна точка.

На тогава М’м пор’лок продължи.

„Има легенда – каза той, – че един ден ще се появи вид, който ще постигне невъзможното. Същества, които ще забележат и мъдро ще избегнат всички клопки и опасности, като в същото време продължат напред. Раса, която трезво ще изучи изкуството на оцеляването, занаята на зрелостта и науката на състраданието.

Казват, че това ще бъде нова епоха. Че ще се появи отдавна очакваната цивилизация, която ще се заеме да спаси всички обещаващи нови раси, като ги учи на умението да се справят и оцеляват. И ще издигнат онези, които са се препънали по-рано.

Те ще осветят пътя за всички.“

Емили Тан пламенно помоли М’м пор’лок да обясни. Но тогава се появи Най-стария оцелял и напомни на всички, че времето е изтекло.

„Разбира се… това е само легенда – завърши червеният извънземен, докато техният говорител стоеше до него. – Приказка за деца или за онези, които не се съгласяват. Не за реалисти, които виждат. Има само един начин за спасение.“