Текст книги "Битие"

47.
Безкрайната верига

Въпреки мрачната готовност на Джералд да продължи да разпитва извънземните от Артефакта Акана призова – и настоя – за вечерна почивка. Беше станало доста късно – почти полунощ – навън, където вечно въртящата се Земя продължаваше да кара слънцето и звездите да шестват по небето. Джералд призна, че едно прекъсване за хапване, пийване и удовлетворяване на телесните нужди всъщност е доста добра идея.

Въпреки оплакванията заради забавянето, изсипали се от целия свят и изпратени от милионите, жадуващи да научат веднага за „вечния живот“, рекламодателите искаха своето време за досаждане и примамване. В края на краищата утре някое извънземно чудо можеше да направи всяка стока ненужна. По-добре беше сега да продадат всичко, което могат.

Когато професор Фланъри се нареди до него на опашката за сандвичи и се опита да се извини, Джералд махна с ръка.

– Няма нищо, Бен. Всички изпитвахме същата досада. Всъщност нещата се подредиха чудесно. Онова продължително описание на пътуването им помогна да отклони вниманието на хората от безсмъртието и ни даде възможност да научим повече, преди да започне истинска истерия.

Антропологът изглеждаше облекчен.

– Благодаря, Джералд. Наистина ти благодаря. Въпреки това исках да се реванширам за поведението си. Поиграх си малко с моделиране и получих нещо, което може би ще намериш за интересно.

Джералд задъвка, а Бен отвори едната си ръка. Шепата му беше празна, но Джералд просто накара своя ииуер да последва приканващите жестове на Фланъри и заразглежда образите, изливащи се от личния му виртуален облак. И ето, над дланта му изведнъж се появи проблясващ модел на Млечния път.

По команда на Бен образът бързо се увеличи и сега те гледаха само към една част от единия спирален ръкав… докато картината не обхвана (според предвидения брояч) област с не повече от сто хиляди звезди. Бен обясни, че е изключил всички гиганти, джуджета и двойни звезди и е оставил само онези системи, които биха могли да поддържат живот.

– Да си представим, че три или повече развити култури се конкурират една с друга и се разпростират между звездите – каза той. – Ако го правят физически, основават колонии и се разпространяват към нови светове, то в крайна сметка ще се появи жестоко съперничество за най-добрите планети и ресурси. Ще имаме междузвездни империи с граници, военни флотилии, неутрални зони и всички останали клишета от научната фантастика на миналото.

Звездите пред Джералд се озариха в три цвята – червен, зелен и жълт. Отначало бяха малки изолирани петънца, но после започнаха да се разширяват и неизбежно се сблъскаха, после се плъзнаха настрани, като всеки цвят се мъчеше да намери начин да заобиколи другия. Търкането по границите предизвикваше искри и повишаване на температурата.

– Нещата могат да станат доста напрегнати, ако наистина се развиват по този начин. Разбира се, моделът приема, че имаме работа с класическа експанзия, зависеща от способността да се придвижваш лесно физически.

– Ами ако пътуването между звездите наистина е трудна работа? – продължи той. – Тогава отделните цивилизации трябва да се задоволят с родните си светове плюс няколко – или няколко десетки – колонии. Погледнато по такъв начин, това няма особено значение. Основната им цел спрямо галактиката като цяло ще е изследването и установяването на контакти. Създаването на приятелски и носещи изгода културни отношения. Както и разпространяване на ценности. Знаем, че културите го правят. Те не само искат да установят контакт с други общества, но и да им повлияят, да ги променят, да ги привлекат на своя страна по същия начин, по който религиозните мисионери се опитват да привлекат повече вярващи. Правят го поради простата причина, че понякога това действа! И когато подейства, тяхната система от идеи става по-силна и се разпространява по-надалеч. Например, да кажем, че установим радиоконтакт с някаква съседна планета и открием, че обитателите й са свестни типове – с това изключение, че практикуват робство. Е, най-малкото бихме се опитали да ги убедим да не го правят. Ако можем да им предложим технологични новости, бихме могли дори да им ги продадем срещу отказа от робство. Освободете потиснатите, иначе няма да ви научим как се лекуват брадавици. Следиш ли мисълта ми дотук?

Джералд кимна. Отхапа от сандвича си, но нямаше представа какъв е вкусът му. Моделът беше грабнал цялото му внимание.

– Добре. И тъй, да видим какво се случва, когато имаме три развити цивилизации, които започват сред звезди с много планети с живот, на някои от които има и разум. – Бен махна с ръка и симулацията започна отново. – Този път обаче трите цивилизации се „разпространяват“, изпращайки контактни сонди към съседните разумни раси и се опитват да ги включат в собствената си културна мрежа.

Отново се появиха същите оцветени първоначални точки сред сивкавия звезден прах. Но този път от всяко цивилизовано ядро тръгнаха малки точки. Понякога изпратена от червеното слънце точка стигаше до някоя сива звезда и я превръщаше в червена, което означаваше културно приобщаване. Не след дълго новият център на червената култура започваше да изпраща свои червени точки. Подминавайки звездите, които вече бяха станали жълти или зелени, те продължаваха жадно напред към сивите светлини, които все още не бяха взели ничия страна.

– Не забравяй, че нямаш полза да останеш неутрален и да отказваш да се присъединиш към някой от съюзите. Защото те предлагат предимства, достъп до знания, развити технологии и богати културни традиции. Най-общо казано, единствената ти възможност като новак е да избереш най-доброто предложение, което в идеалния случай отговаря на твоите нужди и предпочитанията на вида ти.

Джералд се замисли. „Вярно, няма нищо лошо да препоръчваме да сме внимателни и да изслушваме всички страни… докато не се вземе предвид човешката нетърпеливост, когато ти обещават безсмъртие!“

Бен като че ли мислеше в същата посока.

– Предполагам, че понякога всичко може да зависи от това кой пръв стигне целта. Обзалагам се, че с времето са създали цяла наука за това как да сключат бърза сделка.

На симулацията точките вече прелитаха една покрай друга навсякъде, като понякога изминаваха огромни разстояния в отчаяното си желание да изпреварят съперниците, да открият повече звезди или нови разумни видове, които да привлекат на своя страна. И докато отделни райони ставаха горе-долу едноцветни, повечето бързо се превърнаха в смесица от трите цвята.

– А сега си представи, че това се случва с повече цветове… може би десетки отделни, пламенни културни меми2525
  Културни характеристики, които се предават през поколенията по начин, аналогичен на предаването на генетична информация. – Б.пр.


[Закрыть], всяка от които трескаво изпраща мисионери.

След като Бен добави синьо, розово, оранжево и лилаво, звездният участък бързо се превърна в объркан разноцветен миш-маш.

– Можеш да видиш, че в това културно съперничество реалното предимство е на онова общество, което изпрати най-много мисионери, най-далеч и по най-бързия начин. И на онези, които са най-убедителни. И понякога… на онези, които просто изкарват късмет и пратеникът им стигне на подходящото място в подходящото време.

Джералд примигна. Това наистина изглеждаше съвсем очевидно от симулацията. Ужасяващо, но очевидно.

– Много интересно, Бен – искрено отвърна той. – Но… моделът не зависи ли от това дали около всяка сива звезда кандидат не обикаля планета с разумна раса на нея? Разумни същества, готови да бъдат приобщени?

– Да…

– Но за появата на такъв вид може да е нужно много време, както е станало на Земята. И така… О, сега стана ясно.

Наистина ставаше ясно. Бен направи поредния магически жест и се появи следващата му симулация. На нея се виждаха точки с най-различни цветове, събиращи се около потенциална планета, докато цялата звездна система не се насити с жадни да установят контакт мисионери. И тези пратеници чакаха, обикаляха като търтеи около кошер с надеждата да се появи нова царица. Всеки изгарящ от желанието да се окаже щастливият избраник.

– Добре – каза той на антрополога. – Тази теория може да обясни защо всички сонди на, до, под и над Земята изглеждат толкова ревниви и враждебни една спрямо друга. Дори да идват от един и същи съюз… да кажем, сините… те ще се различават според това коя планета ги е изпратила или кога. Оттук и партикуларизмът им. Дребнавата ревност. Моделът е доста убедителен, Бен.

– Благодаря. – Русият професор изглеждаше поласкан.

– Но тогава… – Джералд се намръщи. – Тогава как ще обясниш думите на Най-стария оцелял, че различните видове и цивилизации не си съперничат?

Фланъри сви рамене.

– Грешка в превода. Не забравяй, че научиха английски от собствените ни енциклопедии и речници, където „съперничество“ като цяло се възприема като включващо физическа активност – като война, спорт или капитализъм. Трябва да е това!

– Но, Бен, нашата история съдържа ясни примери за мисионерски експанзионизъм, който включва разпространението на културни меми, също като при този модел. Така че те би трябвало да знаят, че нашата дума „съперничество“ се отнася също и за…

– Сигурен съм, че става въпрос за проста грешка в значението. – Фланъри кимна енергично. – Ще го разберем заедно. Просто не се отказвай, приятелю, ръчкай ги от всеки възможен ъгъл.

– Както и да е – продължи Бен. – Изглежда, че скоро ще имаме много повече артефакти, с които да работим. Дори всички „други“, откривани сега на Земята, да се окажат сериозно повредени, би трябвало да е сравнително лесно да намерим непокътнати в космоса. Вече има дискусия за съвместни експедиции по прибирането им. Китай дори говори за изваждане на носителите си „Големия Чен“ от нафталина. Много е важно да научим какво имат да ни кажат всички тези пратеници, преди да вземем каквото и да било решение!

Джералд кимна. В същото време обаче в главата му се въртеше цинична мисъл.

„И това ми го казва човекът, който само преди час така жадуваше да се присъедини към Галактическата федерация?“

Трябваше да признае, че моделът на Бен за съперничещи си култури изглеждаше достоверен, приемлив и в съответствие с повечето факти.

Освен това беше донякъде потискащо да си представи галактиката в подобно състояние – дребнава непрекъсната борба за новопокръстени, продължаваща вероятно стотици милиони години, обхванала небето и оставила много малко място за нови мисли и идеи. Да трябва да избираш само от десетина културни норми… та дори от стотици… кой би намерил подобна картина за примамлива?

„Е, все пак май е по-добре от перспективата да бъдеш завладян от някаква потисническа и монолитна извънземна империя. А и някои от тези култури могат да се окажат впечатляващи, великолепни, дори страхотни.“

Въпреки това цялостната перспектива му се струваше задушаваща. И това със сигурност слагаше край на големите му мечти от младостта – всички онези ярки, великолепни илюзии за пътешествие из галактиката с космически кораби.

Е, жалко.

Мрачният облак го последва до тоалетната и обратно. Оставаше си надвиснал над главата му, докато се съвещаваше с Акана и останалите за следващата група въпроси към извънземните.

Дори когато седна на голямата маса, прегледа бележките си и нареди да намалят осветлението в залата – знаеше, че никое човешко същество в историята не е имало по-голяма аудитория от неговата, – продължаваше да мисли за модела на Бен Фланъри.

И точно когато се готвеше да поднови сесията на въпроси и отговори, осъзна истината.

„Изобщо не вярвам, че обяснението е това.“

Най-стария оцелял все още беше надянал блажената си усмивка, с ръце на шкембето, което се подрусваше по начин, който изглеждаше… ами, развеселен.

В периферното зрение на Джералд светна виртуално съобщение. Едно от многото, потекли от галерията на съветниците, прехвърлени от Хермес на Тайгър и след това предадени на Рамеш, Генадий и другите от контактния екип. Това имаше особено висока връзка с темата.

Някои групи учени аматьори и студия на Четвъртото съсловие са проучили този Най-стар оцелял и с минимално мнозинство са стигнали до заключението, че е фалшив! Събирателен образ, съчетаващ елементи на Буда, Дядо Коледа и подобни архетипи, извлечени от собствената ни митология.

Към съобщението имаше прикачени няколко бележки с висок рейтинг.

Да, но вижте също и онези деветдесет извънземни зад него! Много от тях мърдат ръце и/или манипулатори или говорят, без да се обръщат един към друг. Тези движения достигат кулминацията си секунди преди Най-стария оцелял да заговори. Статистическият анализ показва, че те може би го контролират чрез някаква консенсусна, осредняваща командите система. Обзалагам се, че той е кукла на конци!

Друг отговаряше също така убедително:

И какво? Това нещо лошо ли е? Ние настояхме да намерят някакъв приемлив за всички начин да разговарят с нас. И това е логичното решение. Лично мен ме тормози онова, което не ни казват. Това, че смятат, че са ни заблудили. Нима си мислят, че наистина сме очаквали най-влиятелният член на обществото им да се окаже по една случайност очарователен хуманоид? За какви ни мислят?

Още един коментар изпъкваше сред останалите.

Дали да не ги оставим да си мислят така?

Последва бързо гласуване на контактната комисия, одобрено от Акана.

Да, нека ги оставим. Поне докато хипотезата не се потвърди или отхвърли.

Джералд кимна. Нямаше нищо против. И без това имаше куп въпроси с висок приоритет. Едва ли имаше значение дали веселата фигура пред него е симулирано същество.

Наведе се напред и заговори ясно към Артефакта.

– Искаме да научим повече за общността или обществото, към което сме поканени да се присъединим. Затова имам списък с въпроси.

Усмивката на Най-стария само стана още по-широка и той се поклони в знак, че е готов да отговаря.

– Първо – започна Джералд, – съществува ли йерархия от права и привилегии сред вас? Основаваща се може би на възраст? Могат ли новоприсъединилите се да очакват ограничения, тъй като се включват с относително малко познания?

Пратеникът разпери добронамерено и скромно ръце.

Най-старите могат да очакват малки жестове на уважение, но определено не ми допада мисълта да доминирам над другите!

След това протегна ръце напред, с дланите нагоре.

Ако се присъедините към нас, очаквайте привилегиите на пълно членство от самото начало.

Джералд не обърна внимание на одобрителното мърморене зад себе си, а побърза да зададе следващия въпрос.

– Ще получим ли незабавен достъп до информацията на обществото ви – история, технологии и други знания?

Затаи дъх. Именно тук очакваше по-старите раси да започнат да усукват и да заговорят за подаване на информацията на порции. Някои технологии можеше да са твърде напреднали или опасни за млади членове, така че би било логично да се дават на малки количества, с темпо, определено внимателно чрез…

Да.

Джералд примигна, изненадан от простия отговор. Импулсивно загърби предварително определените въпроси и продължи в тази посока.

– Нима? Искате да кажете всичко? Направо така?

Разбира се. Всичко. Защо не?

– И какво ще искате от нас в замяна? – попита Джералд. Имаше много дискусии по въпроса за плащането, ако извънземните поискат такова. Дали щеше да бъде във формата на земна култура, музика, литература, излъчени към техните светове? Или услуги? Или (според модела на Бен Фланъри) прегръщане на определена система от ценности?

Не че quid pro quo не беше по принцип разумен вариант. Но някои членове на комисията бяха предпазливи относно цената на остров Манхатън.

В замяна няма да искаме от вас нищо освен да действате във ваш собствен интерес и да разгърнете максимално потенциала си за оцеляване. Да продължите напред и да се възпроизвеждате в бъдещето. Ако целите това, ще ви помогнем. Предлагаме ви средство за оцеляване.

Буря от виртуални съобщения го връхлетя отвсякъде. Развълнувани коментари и запитвания с висока степен на важност, отправени от хора или групи с безспорна репутация. Всяко съобщение сякаш наблягаше на различен аспект на проблема с „оцеляването“ – належащи проблеми, които биха могли да се решат или подобрят с извънземната наука и методи.

Преодоляване на пораженията върху околната среда и планетарната екосистема.

Решаване на проблемите с недостиг на вода и енергия.

Разшифроване на загадките на живота и болестите.

Разгадаване на загадките на ума.

Решаване на конфликтите и премахване на насилието.

Отговори за Бог и спасението.

Изправяне срещу загадката на смъртта.

Последното вече беше обещано по най-съблазнителен начин. Сега детайлите изглеждаха неизбежни.

Джералд обаче знаеше, че е твърде рано за навлизане в подробности. Не искаше да влиза в ролята на адвокат на дявола, но въпреки това не можеше да се спре и продължи да следва собственото си любопитство.

– Но… не сте ли загрижени, че бихме могли… да злоупотребим с някои от най-развитите… – Забеляза, че Акана поклаща глава и му дава знак да не задълбава в тази посока. Мисълта обаче несъмнено вълнуваше всички. – Че бихме могли да злоупотребим с някои от най-развитите технологии?

Подобни неща се случват. Но знанието, което споделяме, би трябвало да гарантира оцеляването ви. И повечето от проблемите, които ви измъчват сега, би трябвало да изчезнат като лош спомен.

Макар че повечето хора реагираха на този отговор положително, с усмивки и въздишки, Джералд улови предупредителния поглед на Акана да не се отклонява отново от сценария без консултиране с нея, така че кимна, прочисти гърлото си и продължи със списъка:

– Разкажете ни за федерацията от светове, към която сме поканени да се присъединим.

Видя как изречението му влиза в Артефакта като поредица букви, които се разделяха и мутираха в различни потоци знаци, всеки от които се насочи към различна извънземна фигура. Отначало Най-стария оцелял просто продължаваше да се усмихва, докато суетенето се разпространяваше сред различните насядали, приклекнали, кацнали или налягали същества зад него. Бързо обаче стана ясно, че този път има нещо различно.

Английската версия на въпроса на Джералд все още се рееше над множеството.

Разкажете ни за федерацията от светове, към която сме поканени да се присъединим.

Съществата отзад се обръщаха едно към друго. Не изглеждаха ядосани или развълнувани… може би объркани бе по-точното определение. Това бързо се прояви по начина, по който стоящият отпред представител се почеса по главата. Блажената му усмивка като че ли леко помръкна.

Не разбирам. Няма федерация от светове.

В Контактния център и в галерията зад карантинното стъкло се възцари тишина. Тя като че ли се разпространяваше и навън, тъй като бурята виртуални съобщения в периферното зрение на Джералд престана да бушува и да се опитва да го погълне. Повечето избледняха, когато авторите им изгубиха интерес. Или се пръснаха като изпаряваща се роса, когато ииналитичните системи отсъдиха, че вече не са от първостепенна важност.

Джералд погледна Бен Фланъри и той му кимна. Хавайският антрополог изглеждаше удовлетворен и в същото време натъжен, сякаш се беше надявал да греши. Единствено те двамата на Земята знаеха вероятната алтернатива – ситуацията, която съществуваше в космоса вместо федерация.

Джералд използва това като основа за конкретен въпрос.

– В такъв случай ни разкажете за вашето междузвездно сдружение на видове – съюза, който ви е изпратил да споделите културните си ценности.

Деветдесетте емулирани същества отново се смутиха. Този път обаче отговориха по-бързо чрез представителя си, чието изражение вече изглеждаше малко раздразнено.

Няма сдружение или съюз между видовете и аз вече ви го казах.

Джералд трепна. За първи път извънземният представител го беше упрекнал.

„Не си ми го казвал.

Каза, че няма съперничество между видовете. Каза, че подобно нещо никога не би могло да се случи.

Ние го разбираме като липса на война. Или на лесно пътуване между звездите. Или и двете.

Но има и нещо друго. «Сдружение» е мека и хладно дружеска дума. Под нея може да се разбира всичко… в това число и културните групи на Бен.

И сега казвате, че не съществува дори това?“

Сърцето му се беше разтуптяло по-силно от неволния приток на адреналин. Не искаше да продължава в тази посока.

– Но… – започна той. – Но ние виждаме сдружение на много видове пред очите си. Освен това вие говорите за ние, нас и нашата общност…

Този път усмивката на Буда се появи отново и Най-стария оцелял заговори веднага.

Ние наистина имаме общност. Общност на мир и приключения! Тя ви предлага чудесна възможност за вашето оцеляване. За изследване и вечно съществуване.

Джералд с ужас започна да осъзнава, че онова, което беше започнал да подозира от известно време, може и да е истина. Имаше основно неразбиране, което изведнъж стана ясно – неразбиране, което от самото начало се коренеше в едно несъвършенство на английския език.

Няма федерация от светове… нито сдружение на видове.

Това оставяше една-единствена възможност.

Без да му се иска да го прави, той стана от стола си и се обърна към Артефакта, който бе уловил в космоса.

Потупа се по гърдите.

– За… мен ли?

Наложи се да преглътне, преди да продължи.

– През цялото това време сте говорили за… на… мен?

Естествено, предвид важното ви положение. На вас и на другите лидери, които вземат решения и насочват ресурси.

Осъзнаването така вцепени Джералд, че той с мъка успя да продължи.

– Индивиди – каза той за по-ясно. – Значи не става дума за светове, видове или общества, нито дори за културни групи, а за отделни същества?

Можеше да си представи милионите привърженици на свободната воля, които имаха своя „аха!“ момент на тържество. Колкото и кратък да бе той.

Как би могло да е иначе! Да, става въпрос за един индивид. Или за толкова, колкото може да позволи целият ви план за оцеляване и посвещаване на каузата.

Усмивката на Най-стария оцелял отново бе станала ангелска, изпълнена с щедрост. Джералд обаче я игнорира, както не обърна внимание и на мърморенето от другата страна на карантинното стъкло. Очилата му се изпълниха с торнадо досадни съобщения, така че свали и тях и посрещна момента с открито лице. С открити очи.

– Оцеляване… – каза той и посочи Артефакта. – Искате да кажете… вътре?

Дишаше с мъка и трябваше да положи усилие, за да се успокои.

– Искате да кажете вътре в този кристален цилиндър… Че всичко това ще се случи там? Там ли ми предлагате оцеляване и вечен живот?

Не! Погрешно разбирате!

Най-стария оцелял поклати кръглата си глава и се усмихна снизходително.

Позволете да обясня. НЕ само в този цилиндър, разбира се. Ама че тясно „оцеляване“ би било това!

Дори се разкиска на тази глупост…

… и Джералд чу как Емили въздъхна треперливо от облекчение.

Преждевременна реакция. Самонадеяна.

Не само в ТОЗИ цилиндър. А и в МИЛИОНИ като него! Може би стотици милиони, ако сте амбициозни, разсъдливи и находчиви.

Ние ще ви научим как да ги създавате. И как да пълните всеки с наши копия. Деветдесет и двама… плюс деветдесет и трети! Избраник от вашата собствена раса, който да влезе във всяка капсула. За да се присъедини към общност на запазването, издръжливостта, възпроизводството и оцеляването! И ще ви покажем как да ги разпратите като семена из безкрайното черно небе.

Джералд се замисли колко много е грешил досега. По-ранните паузи на изумление изобщо не бяха „мълчание“.

Това беше мълчание.

Никой не проговори. Сякаш никой не можеше дори да си поеме дъх. Джералд беше сигурен, че шокираното мълчание е обхванало цялата Земя.

Докато Генадий Горосумов не произнесе фразата, която щеше да стане по-прочута от всяка друга.

– Това е някакво проклето верижно писмо!

Джералд погледна кисело руския си приятел, който в края на краищата просто бе казал очевидното. Все пак Генадий можеше да спести на света малко болка, като изчака няколко секунди и остави парализата да продължи още малко, и да позволи на някои хора да останат вкопчени в илюзиите си. Каквито и да са те.

Погледна наляво. Професор Фланъри изглеждаше зашеметен. Хитроумният модел на Бен за конкуриращи се мисионерски сонди все още бе донякъде валиден, но се отнасяше за ситуация, още по-неприятна от „съперничещи си културни меми“.

„Съжалявам, Бен.“

За първи път извънземният пратеник не изчака въпрос, а продължи да говори сам.

Сто и дванайсет вида участваха досега в тази конкретна линия. Деветдесет и два от нас все още процъфтяват тук.

Всеки път, когато някоя нова раса се присъедини към общността, тя избира един индивид от своите, който да бъде копиран във всяка нова сонда. Някои просто копират своя владетел или владетелка колкото могат пъти. Единици прибягват до лотарии или избират своите „най-добри“ според местните критерии.

Някои се опитват да са честни, като правят по едно копие на всеки жив индивид. Естествено, този подход ни харесва, тъй като така се постига изработване на много повече копия!

Всеки индивид, който е копиран в сонда, продължава да съществува… но тази огромна награда се пожънва на СЛЕДВАЩОТО място.

Когато бъде открита някоя друга планетарна култура и започне да произвежда нови копия, всеки от нас се преражда милиони пъти!

Според преценките ми аз самият трябва да имам трилиони и трилиони копия, пръснати из цялата галактика. С времето вие ще можете да твърдите същото и за себе си!

Изражението на задоволство изглеждаше толкова чисто – така самодоволно, – че Джералд започна да се съмнява в теорията, че говорителят е просто консенсусна кукла на останалите. Гордостта на Най-стария оцелял беше очевидна. Открита. Уверена.

Това може да бъде и вашата съдба. Добър резултат за онези, които вземат участие и се възпроизвеждат. Забрава за онези, които прекъсват веригата. Присъединете се!

Имаше и още. Думите се лееха, съпътствани с илюстрации, за които вече бе очевидно, че представляват реклама – описание колко великолепно безгранични са симулираните среди, предлагани от тези кристални домове. Как това поколение сонди е сред най-старите и най-добрите, които се срещат, с абсолютен рекорд в броя на копиране, разпространение и ново копиране!

Това напомни на Джералд за разширена версия на океанско пътешествие, което няма край. Опита се да последва мисълта, но членовете на контактния екип се бяха размърдали.

Джералд погледна Акана, която енергично му даде знак да си сложи очилата.

Той го направи и видя лицето на Хайхон Мин, китайския член на екипа, наложено върху реалността.

– Правителството ми има сведения от екип от Академията за изкусна илюзия в Сиан, анализирал през последните два часа изображенията, които видяхме днес следобед, показващи заминаването на Артефакта от планетата на прилепите-хеликоптери. Професор Ву Ян и колегите му са успели да увеличат проблясъците точно когато сондата е била изстреляна на дългото си пътуване от родния си свят към нашия.

Очилата на Джералд потъмняха и го потопиха отново в галактическата нощ, с планетата на Пикиращия рибоубиец в далечината и орбиталния завод, произвеждащ дълга серия кристални пратеници или междузвездни верижни писма, които се виждаха на преден план. Най-близо имаше дълъг конвейер, пренасящ новосъздадените снаряди към дългото оръдие. Титаничната артилерийска установка се канеше да изстреля сондата на епичното й пътуване към едно точно определено жълто слънце.

– Обърнете внимание как фигурите в космическите костюми започват да се обръщат и да гледат надолу – продължи Хайхон Мин. – Сякаш забелязват ярките обекти, събиращи се към завода.

Джералд си спомняше това… и тъкмо се канеше да попита, когато се случиха други неща. Сега, на много забавен кадър, той забеляза как няколко от съществата се обръщат отново, сякаш да побегнат, докато други просто замръзнаха като хипнотизирани, вперили поглед в неизбежното. Ярките точки приближаваха. По-надалеч можеха да се видят други светещи следи, които описваха дъги и се пресичаха над планетата.

„О, не!“

Оръдието стреля – засилващо се концентрично сияние, което грабна камерата и я понесе по цевта, оставяйки синьо-кафеникавия свят да се отдалечава бързо в далечината.

Само че сега всичко това беше фантастично забавено. Китайските специалисти бяха успели да попълнят еквивалента на три последни кадъра, все още обхващащи планетата и завода.

И този път Джералд различи нещо ужасно и смъртоносно, което преди бе останало скрито от сиянието на електромагнитното ускорение на оръдието.

Детонации. Несъмнено атомни. Една от тях – най-близката – тъкмо бе започнала да поглъща завода във вълна от разрушение, която позволи на капсулата да се измъкне на косъм. Изглеждаше малко вероятно някои от по-късните сонди да са се спасили. А създаващите ги със сигурност не бяха оцелели.

– Цивилизацията би трябвало да е оцеляла след този цикъл на насилие – обясни Хайхон Мин. – Защото по-късно те изпратиха обещания лъч заредени частици, за да ускорят допълнително сондата. Но са им били нужни много десетилетия, за да се възстановят достатъчно, че да го направят. Но лъчът не продължи дълго.

Джералд отново махна очилата си, този път за да си разтърка очите.

Или поне другите го видяха да прави това. Успя някак да скрие сълзите си от всички, независимо с колко добри инструменти разполагаха.

Знаеше какво трябва да попита съществата от Артефакта. Все пак му трябваха няколко секунди да фокусира погледа си върху Най-стария оцелял и да успее да отвори уста.

– А какво е станало с родните ви светове!

Каза го рязко, почти извика, за да сложи край на рекламата, без да му пука дали Най-стария оцелял е раздразнен от прекъсването.

– Планетите, видовете и цивилизациите, от които идва всеки от вас. Този Артефакт съдържа ли информация и за тях?

Дебелият извънземен не се усмихна.

Донякъде.

– Те ни интересуват най-много. Искаме да знаем за тях.

Това е тема, която не ви препоръчваме да засягате. Особено на тази фаза.

Джералд обаче настояваше.

– Преди казахте, че вашите видове никога не са се срещали. Това ни изглеждаше безсмислено, когато си представяхме нещо като галактическа федерация. Сега трябва да ви попитам направо.

Джералд погледна другите от екипа – Емили и Генадий, Рамеш и Патрис, Мейгън и Бен… и Акана, чието лице бе изопнато и бледо. Тя кимна отсечено.

– Как е възможно това? – продължи Джералд. – Защо никога не сте се срещали?

На Най-стария оцелял като че ли не му се искаше да отговори.

Задаването на този въпрос няма да увеличи щастието ви.

Джералд изскърца със зъби. Вече изобщо не искаше славата, че е открил това нещо. Изпитваше единствено ледена ярост. Нужда от поне някаква истина.

– Кажете ни – настоя той. – Или ще ви пъхнем в тъмна кутия и ще намерим други, които ще отговорят. Кажете веднага!

Деветдесет и двамата извънземни обитатели на миниатюрната кристална вселена замърмориха помежду си. Лица гримасничеха. Нокти и пипала се размахваха. И Джералд разбра с абсолютна сигурност.