355 500 произведений, 25 200 авторов.

Электронная библиотека книг » Фредерик Форсайт » Юмрукът на бога » Текст книги (страница 38)
Юмрукът на бога
  • Текст добавлен: 26 сентября 2016, 19:17

Текст книги "Юмрукът на бога"


Автор книги: Фредерик Форсайт



сообщить о нарушении

Текущая страница: 38 (всего у книги 38 страниц)

Около основата й са заковани бронзови паметни плочи, на които са издълбани имената на всички и местата, където са загинали.

В този априлски ден трябваше да открият пет нови имена. Единият застрелян като пленник при иракчаните, двамина убити при престрелка, докато се опитвали да се измъкнат през саудитската граница. Четвърти умрял от хипотермия, след като прекарал дни наред с мокри дрехи при мразовито време. Петият беше ефрейтор Норт.

В този ден, на дъжда, присъстваха много от бившите командири на полка. Там бяха Джон Симпсън, граф Джони Слим и сър Питър. Директорът на Силите със специално предназначение, Джей Пи Лъват също беше там, както и полковник Брус Крейг, тогавашният полкови командир. Там беше и майор Майк Мартин, заедно с още неколцина други.

Тъй като си бяха у дома, онези, които все още служеха в полка, можеха да носят рядко вижданата барета с пясъчен свят, с емблемата – крилата кама и девиза „Който рискува, печели“.

Церемонията не беше дълга. Офицерите и войниците видяха как дръпнаха платното, новоиздълбаните букви изпъкваха отчетливи и бели на бронзовия фон. Отдадоха чест и се прибраха в съответните сгради.

Скоро след това Майк Мартин отиде на паркинга при малката си кола, излезе през портала и зави към къщичката, която все още държеше сред възвишенията на Херефордшър.

Докато отиваше натам, мислеше за всичко, което му се бе случило из улиците и пясъците на Кувейт и в небето над него; по уличките и базарите на Багдад и в планината Хамрин. Не обичаше да знаят за него и се радваше поне на едно – че никой няма да разбере всичко това.

Послепис

Всяка война трябва да носи поуки. Ако тези поуки не се извлекат, напразно се е водила, а падналите в нея всуе са загинали.

Войната в Персийския залив донесе две ясни поуки, стига великите сили да имат достатъчно разум да ги проумеят.

Първата: безумие е трийсетте най-развити промишлени страни в света, който заедно разполагат с 95 процента от високотехнологичните оръжия и средствата за производството им, да ги продават заради временни финансови придобивки на полуделите, агресивните и опасните.

В продължение на цяло десетилетие режимът в Република Ирак получи възможност, благодарение на съчетание от политическа глупост, бюрократична слепота и алчността на корпорациите, да се въоръжи до вдъхващо страх равнище. Когато се наложи тази военна машина да бъде отчасти унищожена, това бе струвало далеч повече, отколкото самата тя.

Повторението на това нещо лесно може да бъде предотвратено със създаването на централен регистър на всякакъв износ за определени режими, при драконовски наказания за укриване. Анализирайки общата картина, специалистите скоро ще забележат, по вида и количествата поръчани и доставени материали, дали се подготвят оръжия за масово унищожение.

Алтернативата би била разпространяването на високотехнологично оръжие, а при това положение годините на Студената война ще започнат да ни се струват като ера на мир и спокойствие.

Втората поука е свързана с набирането на информация. В края на Студената война мнозина се надяваха, че това лесно ще бъде ограничено. Действителността доказа обратното.

През седемдесетте и осемдесетте години техническият напредък в набирането на електронна и радиоинформация беше така внушителен, че правителствата на Свободния свят, изправени пред скъпо струващите чудеса, създавани от учените, останаха с убеждението, че машините сами ще вършат тази работа. Ролята на „човраза“, събирането на информация от хора, беше принизена.

По време на Войната в Персийския залив западното техническо магьосничество беше приложено в цялата си пищност и, отчасти поради внушителната му цена, се приемаше, че е на практика непогрешимо.

Но не стана така. Благодарение на професионализъм, находчивост, хитрост и много труд, голяма част от иракския арсенал и средствата за неговото производство вече бяха скрити и така замаскирани, че машините не ги виждаха.

Пилотите летяха с много кураж и професионализъм, но често и те биваха измамени от хитростта на онези, които измисляха макетите и маскировката.

Това, че бактериологичното оръжие, бойните газове и ядреният капацитет не бяха включени в действие, напомня за заключението по повод Ватерло: „За съвсем дяволски мъничко.“

Накрая стана ясно, че за определени задачи, на определени места, все още няма какво да замени най-старото средство за набиране на информация: човешкото око, Модел Първи.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4397

__Издание:__

Фредерик Форсайт. Юмрукът на Бога

Американска, първо издание

Превод: Цветан Петков

Редактор: Иглика Василева

Технически редактор: Йордан Зашев

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 34

ИК „Златорогъ“ – София, 1996 г.

ISBN: 954-437-038-2


    Ваша оценка произведения:

Популярные книги за неделю