Текст книги "Пророчеството Венеция"

Автор книги: Сам Крайстър

сообщить о нарушении

Текущая страница: 5 (всего у книги 31 страниц)

Capitolo VIII

Огънят в свещения кръг достига кулминацията си. Огромни оранжеви пламъци се издигат към небето. От едната страна на огъня Тевкър се държи като човек, обладан от демони. От другата Тетия лежи неподвижно на земята. Не може да стои права. Болката в корема ѝ е непоносима, детето беснее в утробата ѝ като демонично създание. Това е най-точното определение, което ѝ хрумва. Колкото повече болка ѝ причинява детето, толкова повече се сгъстяват облаците и се усилват гръмотевиците.

Тевкър крещи и трескаво започва да сече и да пробожда земята с церемониалния си нож, сякаш се опитва да убие нещо.

Тя поглежда гъстата червена глина в краката му, очаквайки да види безразборно разровена кал. Вместо това там има символ – точно очертан с дълбоки линии. Правоъгълник, разделен на три части, покрит със стотици белези от ножа като гърчещи се змии. Тетия се надига на колене. Тя съзнава, че съпругът ѝ е в опасност. Нещо дълбоко в нея ѝ подсказва, че когато свърши с това, което прави, ще дойде и краят на живота му.

Детето.

Тази мисъл я ужасява. Но детето е единственото обяснение за онова, което се случва. То иска Тевкър да умре.

През пламъците Тетия вижда блясъка на острието. Лицето на мъжа ѝ е разкривено от болка, сякаш всеки негов нерв изгаря. Богът, който прогони демоните, се разкрива пред него, показва му волята си.

Тевкър не издържа.

Бебето рита силно. Толкова силно, че Тетия изпищява. Дъхът ѝ секва. Тевкър се изправя. Олюлява се, вдига ръце и започва да удря с юмруци по слепоочията, сякаш иска да избие от главата си някакво ужасно видение. Болката обаче не спира.

Той поглежда зловещия символ, който е начертал в пръстта, прави една крачка и отново се удря в лицето.

Сърцето на Тетия се разкъсва от мъка за него. Иска ѝ се да го прегърне, да го обича, да го закриля.

Ново изритване в корема ѝ. Толкова жестоко, че тя повръща. Може единствено да гледа как Тевкър пада на колене. Движенията на детето изглеждат почти синхронизирани с тези на мъжа ѝ, сякаш чрез нея то изпраща болка към него.

Призовал последните си остатъци свободна воля, Тевкър отново се изправя. Тръгва към свещения огън като удавник, който се опитва да докопа спасително въже.

Внезапно адска болка пронизва гърба на Тетия – болка, каквато никога досега не е изпитвала.

Тевкър се олюлява назад, нещо го дръпва от пламъците.

Тетия едва диша. Детето ѝ причинява болка навсякъде – в ребрата, корема, в гръбнака.

Тевкър изревава.

С разперени ръце и широко отворени очи, той се хвърля в нажежената до бяло среда на бушуващия огън.

ВТОРА ЧАСТ

14

В НАШИ ДНИ

ХОТЕЛ „ЛУНА БАЛИОНИ“, ВЕНЕЦИЯ

Да правиш секс за първи път, е странно преживяване. Да се събудиш сутринта до жената, с която си го направил, е още по-странно.

Легнал по гръб на огромното легло в стаята на Тина Ричи, Том Шаман се опитва да свикне с тези странности.

В главата му е каша. Пълна каша.

Спешно има нужда от свеж въздух и време, за да обмисли всичко, което се случва.

Докато Тина спи, той занася дрехите си в банята и се облича на светлината на лампата над огледалото. Взема ключа от стаята, тихо затваря вратата на спалнята и излиза на улицата за първи път, откакто намери тялото на Моника Видич.

Часът е 9 и той не помни кога за последно си е лягал толкова рано и се е събуждал толкова късно.

Утринната светлина е с кехлибарен цвят като медена пита. Температурата е приятна, около 18 градуса. Накъдето и да погледне, Том вижда влюбени двойки, които пият кафе, хапват кроасани и четат вестници в уличните кафененца. Наистина изглежда, че светът е за двама.

Той се разхожда по брега зад „Сан Марко“, откъдето се разкрива може би най-красивата гледка към канала. Плавателни съдове с всякаква форма и размери се съревновават за място във водния басейн – гондоли, фериботи, търговски кораби, един катер на карабинерите и пътнически корабчета.

Докато Том се кани да продължи към Моста на въздишките, минава една плаваща катафалка, бавно пореща водната повърхност към историческото гробище на остров Сан Микеле. Покритият с цветя плавателен съд съживява спомените за Моника и изверга, който я е убил.

Не иска да мисли за това сега.

Връща мислите си към Тина. Само допреди няколко дни изобщо не подозираше за съществуването ѝ, а сега тя играе централна роля в живота му.

Това е първата жена, с която прави секс. Сигурен е, че за нея не е било нищо особено. За Том обаче това е паметно събитие. Само че все още му е трудно да определи точно какво.

Дали такова, от което трябва да се гордее? Или да се срамува?

Не знае. Дългогодишната преданост към католическата вяра има подобен ефект. Кара те да се чувстваш неуверен за всичко, което ти доставя удоволствие, особено за секса.

Като повечето свещеници навремето Том бе полагал усилия дори да не помисля за интимна близост с жена. И като повечето си колеги в много случаи не беше успявал.

В тези моменти си представяше, че такава връзка започва бавно – с топло приятелство – и после постепенно прераства в нещо по-дълбоко и страстно. Никога не е сънувал, че ще се държи като отчаян тийнейджър и ще изгуби девствеността си пиян след случайно запознанство.

Е – ако трябва да е честен към себе си – не беше толкова пиян. Замаян – да. Без задръжки – със сигурност. Но толкова пиян, че да не може да се спре? Не, в никакъв случай.

А сега? В ярката светлина на зората Том се пита какво да прави сега.

Да си остане секс за една нощ? Това ли иска тя? Какво иска той?

Не може да отговори на нито един от тези въпроси. Всичко му изглежда толкова объркано. А години наред бе съветвал двойките от паството за семейните им проблеми! Тази мисъл го кара да се усмихне. Колко безнадеждно неквалифициран е бил за това.

Въпреки всичко няма угризения. Никакви. Каквото и да му се случи, ще е част от новия човек, в който се превръща. Човек, който за една нощ допусна в живота си напълно непозната жена. И като ѝ даде най-ценното, което му беше останало, я направи главен герой в битието си.

За колко дълго обаче?

Въпросът го гложди през целия криволичещ път обратно към хотела.

15

Увита в пашкул от завивки, Тина Ричи поглежда полуотворената врата с присвити, сънени очи.

Том се промъква вътре.

– Извинявай, опитвах се да не те събудя.

– Ъъъ... здравей – заваляно проговаря тя. – Мислих, че си си тръгнал.

Той колебливо се приближава до леглото.

– Не знаех, че това се очаква от мен.

– Не се очаква – казва тя. После бърза да добави: – Освен ако ти не го искаш, разбира се.

– Не искам.

– Тогава ела тук. – Тина потупва изстиналата половина на матрака. – Дай ми шанс да ти покажа истинското сутрешно обслужване по стаите.

Том вдига намачканото хартиено пликче, което носи:

– Взех кафе и кроасани. Малка компенсация за вчерашния обяд.

– Чудесно. – Тя оправя възглавниците и леко се изправя. – Но те предупреждавам – гладна съм като вълк. Снощи не вечеряхме и изгорихме много калории, така че това, което носиш, няма да ми стигне.

– Ясно.

Том изважда кафетата, отваря пакета с кроасаните и разстила хартията, за да не падат трохи. Лицето му издава, че непохватно се кани да смени темата и да каже нещо, свързано с изминалата нощ.

– Виж, тези неща са доста нови за мен, затова извинявай, ако съм непохватен или говоря неподходящи неща. – Изглежда засрамен. – Или по-скоро, ако не говоря подходящите.

– Том, няма правила. – Тя взема едното кафе от ръката му. – Говори каквото искаш. Всичко, което ти се иска да кажеш.

Точно в момента да говори това, което му се иска, се оказва по-трудно, отколкото си е представял.

– Добре. Тогава ми помогни. Ти как се чувстваш?

– Мисля, че си сладък. И необикновен. Не защото си бил свещеник и се изчукахме. – За момент изглежда ужасена. – Извинявай! Не исках да кажа „чукане“, имам предвид... – Сега тя изглежда смутена. – Слушай, ти си необикновен, защото си добър човек. Честен човек. Внимателен. И мисля, че ще е прекрасно да те опозная – да те опозная истински.

Той я поглежда напрегнато:

– Благодаря, надявам се да имаме време за това.

– Ами ти? – Очите ѝ проблясват дяволито. – Няма да се измъкнеш, без да отговориш. Кажи ти как се чувстваш.

Слънцето свети ярко през прозореца. От улицата се чува бърборене на италиански и смях. Светът изглежда съвършен.

– Завършен – отговаря след малко. – Караш ме да се чувствам завършен и това е прекрасно.

Capitolo IX

666 Г. ПР. ХР.

СВЕЩЕНАТА ГОРИЧКА, АТМАНТА

Тетия извлича Тевкър от огъня.

Лицето му е обгоряло и тя се страхува, че може да е ослепял. Изтръсква въглените от плътта му и го извежда от горичката, като крещи за помощ.

Баща му, Венти, дотичва от хълма.

– Какво има? Какво е станало?

Коленете ѝ се огъват под тежестта на мъжа ѝ и тя едва отговаря:

– Той... падна... в свещения огън... гадаехме... за магистрата Песна. Виж очите му!

Венти се навежда. Ужасни мехури са покрили бузите, челото и клепачите на сина му. Той подхваща Тевкър и го понася – с висящи крака – сякаш е дете, което е ожулило коляното си.

Домът на Лартуза Лечителя е съвсем близо. Старецът стои пред вратата си, пие вино и гледа как животът тече около него, когато ги вижда да се приближават.

– Занеси го отзад – заповядва веднага. – Сложи го на леглото до огнището.

Венти се навежда, за да мине през вратата. Тетия влиза след него. Никой не знае с точност възрастта на Лартуза, но мнозина вярват, че боговете са удължили земния му престой заради лечителските му способности.

– Сипи ми вода, Тетия. Отвън има кани и паници. Бързо! – излайва той с беззъбата си уста още преди да стигне до мястото, където лежи Тевкър. Младият гадател притиска лицето си с ръце и стене. – Тевкър, Тевкър, дай да ти помогна. Остави да дръпна пръстите ти и да те излекувам.

Когато вижда, че лечителят се опитва да дръпне ръцете на младежа, Венти също се намесва. Коленичи и ги притиска – нещо, което не е правил от детските години на сина си. Навежда се до ухото на Тевкър и казва:

– Лартуза ще ти помогне, сине. Имай му доверие. Изпълнявай каквото ти казва и го остави да извърши магията си.

Лечителят се засуетява из стаята, взема парцали от един ъгъл, после – масла и билки от друг. Измива ръцете си с водата, която Тетия му носи, после ги избърсва в парче обикновен груб плат, като през цялото време реди молитви към боговете.

Натърква челото на Тевкър с извлек от корен на змиярник, за да облекчи болката и да му помогне да се успокои. Налага компрес от мокра сурова вълна върху лицето му и обяснява на Тетия как да поддържа превръзката:

– Щом стане топла на пипане, махни я. Изстискай я, накисни я в чиста вода и пак я наложи върху лицето му.

Тя примерно спазва указанията, докато той търси тънките си сребърни инструменти, благословени не само от Тевкър, а и от много гадатели преди него. Полиците в къщата са заредени със сол, чесън, листа от седефче, миризлива смрика и други билки, но инструментите ги няма. Напоследък старецът много забравя.

– Раните издават бяс – обяснява Лартуза на Венти, защото е обичай главата на семейството да бъде запознат с действията на лечителя и да ги одобри. – Трябва и ти да отправиш молитва за прошка към боговете, за да помогнеш да прогоним беса от лицето му.

Най-сетне Лартуза намира това, което търси. Дървена кутийка, пълна със сребърни сонди, скалпели и щипци.

– Тетия, остави тоя компрес и сипи горещата вода от огнището! В някоя метална купа. – Слага инструментите в купата и нарежда на Тетия да ги изплакне с вода. – След като свършиш, излей водата и ми ги дай.

Бавно вдига десния клепач на Тевкър. Зеницата е зацапана с пепел, пробита от овъглени трески. Лартуза отправя молитва към боговете да напътстват ръцете му, докато изважда парченцата с пинсета. Тевкър присвива очи от болка.

– Момче, стой неподвижно! Венти, дръж му главата! Тук не бива да става грешка.

Големите ръце на бащата стискат деликатната глава на Тевкър. Краката му потреперват от болка, докато Лартуза вади треските от обгорените му очи. До смрачаване задачата е изпълнена. Лартуза полага още няколко слоя хладна и влажна вълна върху увреденото лице на гадателя. После го кара да изпие отвара от валериана и нар. И лечителят, и болният са изтощени.

– Сега ще заспи – и ще спи дълго – прошепва Лартуза на Тетия. – Ще остане тук, а ти можеш да стоиш при него. През цялата нощ трябва да сменяш компресите, разбра ли?

– Знам задълженията си. Няма да ги забравя и няма да заспя, докато не ги изпълня.

– Добро дете. – Лечителят поглежда бащата на Тевкър. – Призори ще му направя лапа от вратига и ароматни масла. После вечерта ще ти дам масло от вълча ябълка, което трябва да се втрие в кожата му. Ако след това бесът му е преминал, можеш да си го вземеш вкъщи.

Венти е седнал до сина си, със свити колене и гръб, опрян в стената. Сега се изправя и старите му стави изскърцват.

– Благодарен съм ти за труда и ще ти донеса отплата на заранта – казва на лечителя.

Лартуза махва небрежно:

– Няма нужда. Искам само младият Тевкър да оздравее. И той като мене е избран да служи.

Върху суровото лице на Венти се изписва тревога.

– Кажи ми, в името на Туран, великата богиня на здравето и любовта, синът ми ще прогледне ли отново?

– Стари приятелю, това зависи от нея и другите божества. Аз направих каквото можах. Сега остава само да се молим и да принасяме дарове. Зрението му е единствено в техните ръце.

Capitolo X

ДВОРЕЦЪТ НА АТМАНТА

След дълго пируване Песна и най-близките му другари отиват в банята, където куртизанки и роби мият и помазват телата им с ароматни масла. Повечето приближени на магистрата са глупци, но той ги търпи, защото са красиви глупци. Някои – като Ларт, са смъртоносни глупци. Липсата на мъдрост у Ларт е компенсирана от жестокост. Като началник на стражата на Песна той умее безмилостно да изпълнява всяко наказание, измислено от магистрата.

Умните като Кави са рядкост. Винаги мълчалив, винаги замислен, рядко бъркащ в съветите си, той обикновено страни от тълпата. Пие по-малко от другите и се къпе в противоположния ъгъл на банята, обслужван от двама от най-красивите пажове на служба при Песна.

– Ако не организирам повече пиршества – заявява магистратът, – има опасност след смъртта си да съм събрал толкова много богатство, че да не мога да го изхарча и в отвъдния живот.

Приближените му се разсмиват угоднически.

– Може би има отвъден живот след отвъдния – казва Херха, местна жена, която напоследък редовно споделя леглото му. Робините са сплели косата ѝ на плитка и тя постоянно си играе с нея, докато говори. – Ако съм права, няма да е зле да задържиш част от богатството си, за да можеш за вечни времена да живееш по начина, с който си свикнал.

Песна съблича тогата си и се потапя в изпускащата пара вода до Кави.

– Кога съм позволил на една проста жена да ме съветва? Пази устата си да ми доставяше удоволствие с нея, а не публично да прокламираш глупостта си. – Кимва на една робиня: – Момиче, донеси ми вино. Студено вино от избата в подземието. И внимавай да не се е стоплило, че ще накарам Ларт да ти съдере кожата с камшика.

Голата жена тръгва да изпълни заповедта, а Ларт я плясва с голямата си ръка по задника, когато минава покрай него. Кави отпраща момчето, което го къпе, и като обръща гръб към другите гуляйджии, отбелязва:

– Чувам за проблеми на юг.

– В Рим ли? – наостря уши Песна, като прокарва ръка по водната повърхност.

– Не във Рим. По-скоро от Рим.

– Не разбрах.

– Самите им царе започват да се боят от Рим. Градът привлича много хора с власт и амбиция. Още е рано да се каже със сигурност, но арогантните местни аристократи започват да говорят за разширяване на владенията си. Може да е заплаха за собствените ти амбиции за повече власт.

Това обезпокоява Песна.

– Рим не е нещо повече от нас, но някак като магнит привлича алчните. Тамошните заселници са откърмени с кръв, а не с мляко. Един ден ще имат повече мощ и този ден чука на вратата ни.

– Мъдър си, господарю. Може би трябва да използваме сегашния страх от Рим, за да осъществим плановете за разширяване на земите и властта ни на север.

Песна игриво смъмря приятеля си:

– Моята власт, Кави. Не забравяй мястото си в цялата картина.

Кави се намръщва засегнато.

– Хайде стига, шегувам се. – Песна го поглежда успокоително. – Прав си. Страхът е добра основа за създаване на съюзи.

– Имаш ли вести от Целе?

Магистратът се усмихва:

– Скоро ще дойде. Нашият приятел мореплавател носи достатъчно сребро, че да купя света, какво остава за малкото парченце, което съм си харесал. – Поставя ръка върху рамото на Кави. – Можеш ли да ми напишеш убедителни послания, които да разпратя на влиятелните мъже в другите градове?

– Черновите ще са готови до зазоряване.

– Чудесно. Сега, добри ми Кави, гърлото ми копнее за още вино, а членът ми – за нежните устни на някоя красива проститутка. Имаш ли да ми кажеш още нещо, преди да задоволя тези два изключително важни органа?

– Само още едно.

Песна поглежда приятеля си неспокойно:

– И то е...?

– Един от старейшините ми каза, че твоят гадател е ослепял.

Магистратът поклаща смаяно глава:

– Ослепял? Ясновидец, който не вижда? Това е шега на боговете. Каква съдба го е сполетяла?

– Говори се, че отишъл да гадае в изпълнение на заповедите ти и бил ослепен от свещения огън.

Когато вижда робинята да приближава с виното, Песна се сопва:

– Остави го и се махай. – Изчаква я да излезе. – Това не е добра поличба. Казах на гадателя да помоли боговете да заглушат злите езици, а не да подклажда нови клюки и смут. Боговете да го прокълнат за глупостта! Какво да правя с него?

– Или го подкрепи, или го убий. Няма нива за оран между тези две дървета.

Песна си сипва вино и се замисля за двете възможни решения.

– Добре. Ще реша съдбата му утре, когато главата ми е бистра, а топките ми – празни. Сега, приятелю, моля те, замълчи. Не искам да слушам повече новини. – Магистратът кимва към робинята, чакаща при вратата. – Чака ме разврат.

Capitolo XI

КОЛИБАТА НА ЛАРТУЗА, АТМАНТА

В трескавия си сън Тевтър вика и пищи. Мята се отчаяно и назовава имената на демони, непознати за Тетия и Лартуза. Тялото му се раздира от болка, изгаряща като огън и остра като игла, пробождаща окото му. Лартуза го хваща и с помощта на Тетия му дава да пийне още валерианова отвара. Притискат раменете му към леглото, докато лекарството подейства и умът му премине в по-спокойните води на безсъзнанието.

Проверяват отново състоянието му след зазоряване. Лечителят изглежда доволен от напредъка през последните няколко часа:

– Боговете отнеха беса от раните. Ще му останат белези, но не по-големи от одраскване от животно.

– Ами зрението му?

– Красива Тетия, твърде рано е да говорим за това. В очите му са влезли нагорещена пепел и горящи трески. Ако небесните божества искат да прогледне, ще стане. – Хваща нежните ѝ гладки ръце в кокалестите си стари пръсти. – Твоята любов към него ще впечатли боговете и ще му даде сила. Не задържай нищо. Използвай най-женските сили, за да му дадеш утеха и изцеление по всеки възможен начин. Тялото му е наранено, но духът и душата му също са наранени.

Тетия кимва:

– Ще ти бъда вечно задължена за помощта.

Той се изправя и я прегръща.

– Тогава се надявам да бъда възнаграден с възможността да доживея да видя как детето ти идва на белия свят.

Тя инстинктивно поставя ръка върху корема си.

– И не забравяй, че трябва да се грижиш не само за съпруга си, а и за себе си и за това бебе – добавя Лартуза, преди да започне да приготвя нова отвара от вратига.

– Няма да забравя. – Тетия сбърчва нос. Отварата вони по-зле от серните бани, които майка ѝ толкова обича. – Надявам се лечебният ефект на това чудо да е толкова силен, колкото миризмата. Как действа?

Лартуза се засмива:

– Може да те накара да повърнеш, толкова е противно. Но освен това ще отнеме огъня от изгарянията на Тевкър. Не смея да му давам повече валериана и тези компреси ще го държат в лечителните завивки на съня. – Старецът маха компресите от вълна и внимателно налага лапата върху очите на гадателя. – Раните на Тевкър са подобни на тези, които воините получават на бойното поле. Когато е ранено, тялото създава собствени лекарства, силни вещества, които се разпространяват с кръвта и убиват болката, но само за кратко. Когато веществата на тялото се изчерпят, се появява ужасна болка. Вратигата ще я прогони от съзнанието на Тевкър.

– Дано да подейства – измърморва Тетия, като продължава да се мръщи на миризмата.

– Ще подейства, дете мое. Сега трябва да вървя. Предстои раждане и обещах на семейството да присъствам.

Тетия докосва нежно ръката му.

– Благодаря ти още веднъж.

– За мен е удоволствие. Сега легни при съпруга си и поспи. – Лартуза се навежда към нея и добавя шепнешком: – Бебето също има нужда от сън.

Старецът излиза и Тетия се усмихва. Да, наистина има нужда да поспи. И ще трябва да изтърпи гадната миризма на компреса. Тя избърсва челото на Тевкър и навлажнява с вода пресъхналите му устни, после ляга до него и нежно го целува. Затваря очи и се моли за бързото му възстановяване.

Постепенно се унася в магическото пространство между дрямката и истинския сън и изведнъж...

Тевкър я сграбчва за гърлото.

Стиска я толкова силно, че тя не може да си поеме дъх.

Тетия започва да рита, но не може да се освободи. Стиска го за китките, но няма сили да дръпне ръцете му.

– Махай се! Махай се! – крещи той. – Зъл демон без име, ще те победя!

Тетия отчаяно се опитва да си поеме въздух.

– Ще те убия! Трябва да те убия!

Пръстите му се стягат с убийствена сила.

Тетия рита. Улучва нещо месесто. Започва да се мята по-силно. Изритва огъня на Лартуза и на пода се разпиляват въгленчета.

Причернява ѝ.

Започва да губи съзнание.

С премреженото си зрение вижда протегнатата ръка на Тевкър, осеяното му с мехури лице и кремавия компрес, закриващ очите му.

И после изгубва съзнание.