Текст книги "Пророчеството Венеция"

Автор книги: Сам Крайстър

сообщить о нарушении

Текущая страница: 30 (всего у книги 31 страниц)

83

ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ

Мера Тийл вече нито изглежда, нито се чувства толкова секси, колкото преди няколко часа. Сатанинската дяконеса е окървавена, насинена и прогизнала от падането във водата в хангара за лодки – мястото, където двамата с Дино Анчелоти бяха отнели живота на толкова много невинни.

Валентина няма време да провежда разпит, съобразен с изискванията на закона. Тя извежда Тийл от хангара с белезници на ръцете и я дръпва далеч от погледите на колегите си.

– Ето какви са условията ми. Или ще ми разкажеш всичко, или ще ти пръсна черепа и ще наглася нещата като опит за бягство.

Тийл се ухилва:

– Ти наистина си адски секси, когато се ядосаш. Жалко, че фотоапаратът не е у мен.

Валентина я хваща за раменете и с добре прицелен ритник я сваля на колене. За части от секундата изважда пистолета си и напъхва дулото в устата на сатанистката.

– Кълна се в Христос, че ще те убия, ако не започнеш да ми съдействаш.

Дали от вкуса на метал, или заради неподправената ярост в очите на Валентина, Тийл се пречупва. Погледът ѝ издава готовност да говори.

Валентина я изправя и прибира пистолета.

– Говори!

– Не знам почти нищо – отговаря Тийл, без следа от предишната си арогантност. – Знам само, че има бомби.

– Бомби ли?

– Една при Понте дела либерта. Една при водопада Анхел във Венецуела. И една в Америка. В хотел „Венишън“ в Лас Вегас. – На устните ѝ се изписва усмивка, която напомня за старата Тийл. – Късно е да ги спрете.

Валентина е в шок. Допуснала е ужасна грешка. Мишената не е Масъл Бийч във Венис. Тя се обажда в контролната зала, като се моли да успеят да предупредят американците навреме.

84

Заповедта на Карвальо за евакуиране и затваряне на Понте дела либерта е предадена със светлинна скорост.

Италианците обаче нямат навика да правят нищо бързо.

Когато майорът стига на мястото, пътят е претъпкан с хора. Колкото по-настойчиво полицаите се опитват да ги изгонят, толкова повече се изнервят туристите, свирят клаксони и движението спира.

Мостът, открит от Мусолини през 1933 г., е дълъг над три километра и няма аварийно платно. Той е единствената връзка на Венеция с градчето Местре и с континента. На италиански името му означава „Мост на свободата“ и Вито предполага, че Бейл го е избрал, защото символизира скорошното му освобождение от затвора.

Вито поглежда идеално правия мост с обща площ 888 декара. Спомня си от училище, че съоръжението е специално проектирано да може да се взриви при нужда, за да се спре настъплението на вражески войски. Няма как да прецени какви поражения ще нанесат експлозивите на Бейл. Осъзнава, че нямат време да претърсват всички подпори.

Екипите му са съсредоточени в двата края – местата, където е най-вероятно да са заложени взривовете.

Майорът е в северния край, на входа откъм Сан Джулиано, точно преди републиканско шосе 11 да се раздели на шосе 14 надясно и Виа дела либерта наляво.

Роко Балдони се показва от една малка лодка. Изглежда скован от ужас. Крачолите на сивия му панталон са мокри.

– Намерихме експлозивите! – съобщава той. – Под третата арка са, точно на границата с водата. Има часовников механизъм.

Карвальо не отмества поглед от дългата колона коли.

– Какво е положението?

– Сложно. Бомбата е запечатана, има цифров часовник и ръчен спусък.

– Сензори за движение? Превключватели? Жици?

– Може би, но не видях нищо такова – отвръща Роко, като избърсва потта от челото си. – Бомбата е професионална изработка. Изглежда е там от доста време.

– И тиктака?

– Тиктака. Дисплеят показваше петнайсет минути, вече са по-малко.

– Къде са сапьорите?

– Идват насам. Обаче, шефе, тръгнали са от Падуа. Няма да стигнат навреме.

Вито поглежда часовника си: 14,45. Това означава 5,45 в Калифорния. Петнайсет минути до екзекуцията на Бейл.

– Разбираш ли от обезвреждане на бомби?

Роко се усмихва:

– Само каквото съм гледал по телевизията.

През главата на майора преминават трескави мисли. Може ли да разчита, че мостът ще бъде евакуиран достатъчно бързо? Че устройството ще дефектира? Или че сапьорите ще пристигнат навреме и ще спасят положението?

Знае, че не може да рискува.

– Покажи ми я, Роко. Покажи ми проклетата бомба.

85

КРИЛОТО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СМЪРТНИ НАКАЗАНИЯ

„САН КУЕНТИН“, КАЛИФОРНИЯ

Идват бързо в килията му.

Бейл не казва нищо.

Не се бои от нищо.

Очаква ги.

Големи груби ръце го опипват за последен път.

Металните белезници щракват на китките му. Около кръста му шумно се заключва ограничаваща верига. Окови стягат глезените му. Мъжете около него вонят на бира и тютюн – една тайно изпушена цигара и глътка алкохол за кураж, преди да изпълнят задълженията си.

– Преместете затворника.

Гласът не е на някой от надзирателите, а на самия директор Макфоул.

Бейл му се усмихва, когато минава покрай него.

Усмихва се на всяка крачка до Г-образната подготвителна стая в съседство с камерата за екзекуции. И ще продължава да се усмихва през всяка от последните си минути на този свят.

Калифорния – 05.50.00 ― 10 минути ― Венеция – 14.50.00

– Porcа Madonna!¹ – изругава Вито Карвальо. Никога не е виждал толкова сложно технически взривно устройство. – Няма как да стигнем до жиците. Запечатано е.

– Иска парола – отбелязва очевидното Роко.

– О, така ли? – саркастично измърморва Вито. – Случайно да знаеш коя е?

– Предполагам, че трябва да налучкаме.

– Предполагаш, че трябва да налучкаме? Благодаря за гениалната идея. А какво ще стане, ако сгрешим?

– Умираме. Или получаваме право на втори опит.

– Благодаря.

Вито сваля якето си и запретва ръкави. Ризата му вече е мокра под мишниците. По лицето не Роко също се стича пот. Той се втренчва в устройството и отбелязва:

– Електронните ключалки обикновено разрешават няколко опита. Сигурно има възможност не само за активиране, а и за дезактивиране. Дори бомбаджиите понякога се отказват.

Цифровият дисплей показва шест минути до детонацията.

Екранчето над клавиатурата позволява въвеждането на пет букви или цифри.

Вито мълчаливо натиска 66666 и сърцето му затуптява като чук в гърдите.

Дисплеят светва ГРЕШКА и пак изгасва.

Вито пробва със САТАН.

ГРЕШКА.

Устройството изпиуква. Включва се червена лампичка.

Вито си поема дълбоко въздух и поглежда Роко:

– Какво мислиш, че означава това?

– Вероятно, че имаш право само на още един опит – отвръща полицаят, като избърсва потта от челото си.

Един. Никога толкова малко число не е изправяло Вито пред такъв голям проблем.

Двамата мъже преглъщат тежко.

Дисплеят показва пет минути.

– Или може би, че нямаш право на повече опити – добавя Роко.

Вито се втренчва в цифрите на дисплея.

Побиват го тръпки.

В безизходица е.

Няма никаква идея.

От тук насетне, каквото и да направи, ще е на късмет.

Калифорния – 05.55.00 ― 5 минути ― Венеция – 14.55.00

Дори да се стъписва от сцената, Бейл не го показва.

Болничната носилка.

Двете блюда със спринцовки.

Нетърпеливо чакащите членове на специално избрания екип за инжектирането.

Свидетелите зад стъклото – като риби в аквариум, които безмълвно отварят уста.

Бейл само се усмихва.

Вкарват го в подготвителната стая и той сяда на носилката. Вдига крака, сякаш е на посещение при зъболекар, после ляга, без да се съпротивлява.

Връзват го с каиши за китките и глезените. Чувства се така, сякаш го слагат на хоризонтално разпятие.

Някой разтрива предмишницата му, за да накара вените му да изпъкнат.

Като сини змии те предателски се измъкват от розовото си легло, жадни да изпият отровата.

Екзекуторите сръчно разкопчават затворническата му риза.

Залепват за гърдите му електрокардиографски вендузи, намазани с гел. Свързват ги с монитор.

С бързина на илюзионисти изваждат спринцовки и катетри.

Осем спринцовки.

Има последователност, която трябва да се спази стриктно.

Бейл оценява необходимостта от установен ред. Редът и ритуалите винаги са били важни за него, особено когато той отнемаше човешки живот.

Свързват го към система с физиологичен разтвор.

Мониторът изпиуква.

Хартията за електрокардиограми изшумолява.

Някой се покашля.

Краят започва.

Новото начало е само след няколко минути.

Калифорния – 05.59.30 ― Остават 30 сек. ― Венеция – 14.59.30

Таймерът на детонатора показва трийсет секунди.

Вито Карвальо напъва мозъка си да измисли друга парола.

Инстинктивно се абстрахира от маловажните неща.

Елиминира ненужното.

Съсредоточава се върху същественото.

Таймерът показва двайсет и пет секунди.

Ако сбърка, двамата с Роко и още стотици хора ще умрат.

Той въвежда първия символ.

Моля те, Боже, грижи се за Мария. Ако загина, моля те, направи така, че да има кой да се грижи за нея и да я обича.

Втори символ.

В колите горе има родители с деца – моля те, пожали ги.

Трети символ.

Дребосъци в бебешки седалки, деца с айподи на ушите – защити ги, Господи.

Четвърти символ.

Боже, прости греховете ми. Ако съм грешил, направил съм го неволно, не от зла умисъл. Прости ми за провалите, както аз съм прощавал на другите.

Петият символ.

Сигурно е грешка!

Устройството изтраква. На дисплея се появяват пет наклонени черти.

/ / / / /

На брояча се изписват десет секунди – после изведнъж се сменя на нула.

Вито преглъща.

Дисплеят премигва. И за първи път показва какво е въвел:

H3V3N

Отново изгасва.

Лампичките – също.

Таймерът се изключва.

Бомбата е обезвредена.

Вито въздъхва с облекчение. После изведнъж се замисля за другите бомби.

Калифорния – 06.00.00 ― Венеция – 15.00.00

Закарват Бейл от стаята за подготовка в камерата за екзекуции.

Джим Тифани намига на осъдения, докато фиксира количката. Отдръпва се.

Завесите на стаите за наблюдение се дръпват.

Директорът Макфоул дава сигнал.

Един от екзекуторите кимва.

Спринцовка едно: 1,5 грама натриев тиопентал.

Бейл чувства как химикалът прониква в организма му.

Време е да говори – да каже словото си, преди барбитуратите да му отнемат тази възможност.

– Аз съм воин на Луцифер, Владетеля на мрака и Носител на светлината. Създателя на истинската свобода.

Всички са се втренчили в него. С ококорени очи. Десетки очи. Зяпат от стаичките за наблюдение като риби от аквариуми.

– Аз съм Пътят. И Светлината. И Истината.

Бейл замълчава за момент. Поема си въздух. Вече с мъка пълни белите си дробове.

– Гледайте ме в победния ми миг, когато изпълнявам повелите му и отварям Портите на Ада. Гледайте триумфалното ми възнасяне при него и прекрасното унищожение, което оставям като завещание за него.

Сръчни ръце инжектират още една доза натриев тиопентал и една спринцовка физиологичен разтвор.

Макфоул и заместникът му се споглеждат.

Бейл вече би трябвало да е в безсъзнание, дори мъртъв.

Но не е.

Нещо не е наред.

Калифорния – 06.00.00 ― Венеция – 15.00.00

ЛАС ВЕГАС

Бомбата избухва.

Разбива прозорците на новия апартамент „Медичи“ на шестия етаж в хотел „Венеция“ в центъра на града.

Парчета от римската вана, мебелировката и петдесетинчовия плазмен телевизор се посипват навън като конфети.

Стаята е единствената, която според рекламите има площ от 666 квадратни фута и предлага всевъзможен лукс.

Въпреки възраженията на хотелската управа ФБР успя да евакуира сградата за нула време. Бяха изпратили роботи, за да монтират бронирани метални плоскости и така да контролират експлозията.

Бомбата е разрушила целия етаж на хотела. Казиното може да е затворено в момента, но най-големият залог в историята на Вегас е спечелен – няма пострадали.

Калифорния – 06.03.00 ― Венеция – 15.03.00

„САН КУЕНТИН“

Спринцовка четири – панкурониев бромид. Инжектирана.

Ръцете в ръкавици работят бързо.

Пета спринцовка – физиологичен разтвор. Инжектирана.

Бейл все още е в съзнание.

И говори.

– На зяпачите зад стъклото ще кажа: гледайте ме, както аз ще ви гледам, защото един ден аз ще ви съдя всичките, както вие съдите мен. – Устата му пресъхва и е нужно да положи огромно усилие дори и само за да оближе устните си. – Аз ще бъда там след смъртта ви, за да претегля душите ви и да разбера колко струвате.

Шеста спринцовка – калиев хлорид. Инжектирана.

Един от екзекуторите проверява системите, иска да се увери, че смъртоносните вещества влизат в организма му.

Седма спринцовка – още калиев хлорид.

Осма спринцовка – още физиологичен разтвор.

Гласът на Бейл вече е само тихо ръмжене:

– Аз съм един от многото. Ние ще заразим телата ви, ще омърсим децата ви. Ще заразим с рак внуците ви.

Невероятно, но Бейл повдига глава. С изцъклени очи се втренчва в наблюдаващите го журналисти.

– Когато сте на смъртното си легло, спомнете си това – аз ще ви чакам в ада.

Зад стъклото една жена скача на крака и разплакана, хуква към изхода.

Началникът на екипа за екзекуцията поглежда Макфоул:

– Табла А свърши, господин директор.

Кимва към електрокардиографа, който все още показва силна сърдечна дейност.

– Повторете протокола – заповядва Макфоул, който не вярва на очите си. – Използвайте табла Б и резервните катетри. И побързайте!

Калифорния – 06.03.00 ― Венеция – 15.03.00 ― Каракас – 08.33.00

ВОДОПАДЪТ АНХЕЛ, ВЕНЕЦУЕЛА

Експлозията се чува от километри.

Облакът от взрива се вижда далеч отвъд отдавна евакуирания национален парк „Канайма“, където е поставена бомбата.

На любимото за туристите място за наблюдение, откъдето милиони фотоапарати са заснели това, което местните наричат parakupa-vena, kerepakupai merú – най-високия пад, зейва кратер.

Бомбата е заредена от предната вечер.

Избухва в 8,33 местно време или 6,03 калифорнийско. Заложена от фанатик, който е забравил да си свери часовника.

Прашният облак се издига в синьото небе, но никой не е пострадал.

Дори дивите животни.

В далечината най-високият водопад в света продължава да се извисява в омагьосващата си красота, невпечатлен нито на йота от събитията наоколо.

Калифорния – 06.12.00

„САН КУЕНТИН“

Още осем спринцовки.

Бейл вече е в безсъзнание.

Всички са вперили погледи в електрокардиографския апарат.

Мастилото продължава да тече.

Рисува ниски планинки върху хартията.

Той скоро ще умре.

Но все още е жив.

Никоя екзекуция не е продължавала толкова дълго. Никой убиец не е бил толкова труден за убиване.

Апаратът изпиуква.

– Равна линия – обявява един от медиците.

Членовете на екипа за екзекуции не успяват да сдържат усмивките на облекчение.

Макфоул вижда, че хората в аквариума ръкопляскат и се радват. Налага се да мобилизира цялата си воля, за да прояви професионализъм и да не се присъедини към тях.

Независим медик влиза в стаята, за да потвърди смъртта.

Хората от екипа разкачват мониторите и кабелите.

Лекарят си слага стетоскоп и преслушва голите гърди на Бейл.

Течностите в трупа все още се движат и издават шум – странни подземни звуци на настъпващата химична смърт.

От червата се чува продължително къркорене.

За момент прозвучава като човешки глас. Като зловещ шепот на чужд език. Езика на смъртта.

Лекарят леко потреперва, после вдига очи и обявява:

– Затворникът е мъртъв. Време на смъртта – 6,13.

¹ Ругатня с името на Божията майка, която италианците използват, когато са изключително ядосани – б. р.

ПОСЛЕСЛОВ

I

ГРАДСКАТА БОЛНИЦА, ВЕНЕЦИЯ

Лекарите зашиват раната на ръката на Том и превързват изкълчения му глезен, но заради нараняванията на главата настояват да го задържат през нощта. Това изобщо не му харесва. Особено след неколкодневния плен в Болницата на чумавите.

На всичкото отгоре по телевизора в стаята му предават само новини за осуетената бомбена атака във Венеция. Засега медиите не са надушили за международните събития, но той е сигурен, че скоро ще започнат да приказват и за това.

По някое време в малките часове той става от леглото и пита една сестра как е Тина Ричи.

Намира я в съседната стая, почти на същото разстояние, на което двамата бяха затворени от похитителите си. Заварва я в съзнание, замислено втренчена в тавана. Том се приближава бавно до леглото.

– Здравей – казва тихо. – Как си?

Трябва ѝ секунда, за да го познае.

– Добре съм. – Размърдва се смутено в леглото. – А ти как си?

– Идеално. – Том се приближава още малко. – Няма да оставам. Исках само да видя дали си добре.

– Не изглеждаш идеално – отбелязва тя, като кимва към превързаната му ръка и глезена.

– Няколко драскотини и синини. На спортната площадка съм се контузвал по-сериозно.

Тя вижда стотици незададени въпроси в очите му. Въпроси за тях. Въпроси за нейната роля във всичко.

– Том, накараха ме насила да напиша онази статия във вестника. Отидох в комуната на Изола Марио да пиша за тях и онази мръсница Мера ме накара. После ме закараха на онова ужасно място. – Тина изглежда, сякаш всеки момент ще заплаче. – Накараха ме, Том. Виж..

Тя плахо дръпва чаршафа и показва множество белези от изгаряния по краката си.

– Боже! Какво са ти сторили?

– Гориха ме с ръжен. – Тя отново се завива. – Нищо специално, обикновен нагорещен ръжен като в лош филм. – Протяга ръка към него. – Дадоха ми успокоителни. Мисля, че всеки момент ще заспя. Извинявай.

– Няма за какво да се извиняваш. Поспи си. – Той стиска ръката ѝ. – Ще си говорим по-късно, когато и двамата сме по-здрави.

– Разбира се.

Той пуска ръката ѝ и тръгва към вратата.

Тина понечва да каже още нещо, но сънят я надвива и тя няма сили да му се противопостави.

II

Том не се връща в леглото. В последно време му се събра твърде много лежане по гръб.

Прави кратка разходка, после сяда увит с одеяло на един стол до прозореца в стаята си, за да наблюдава залеза.

Замисля се кое ще е следващото място, което ще посети, и дали да отиде сам. Това ще зависи от пълното обяснение на Тина и нейните планове.

Зората е сива и мрачна.

После Венеция си спомня, че трябва да оправдае репутацията си, и навлича искряща премяна от злато, пурпур и ярко червено, преди да наметне обикновена роба с цвят на метличина.

Вито Карвальо и Валентина Мораси идват, докато Том пие еспресо, толкова гъсто, че почти може да се дъвче.

– Как я караш, отче? – пита Вито, като се ухилва дяволито.

– Бивш отец! – поправя го Валентина.

– И по-добре съм бил.

– И пак ще бъдеш. Много скоро. – Тя се навежда и го целува.

– Ако нямаш нищо против, аз няма да правя така – усмихва се Вито и му подава ръка.

Двамата сядат до леглото и накратко му съобщават новините: екзекуцията на Бейл е преминала по план. Старият приятел на Том, Алфи, е добре, във Венеция е и няма търпение да го види. Погребението на Антонио ще бъде след пет дни, с пълни военни почести, и те биха искали и Том да присъства. Криминалистите са събрали веществени доказателства от хангара за лодки на Ладзарето Векио, включително кръв от Моника Видич в гондолата, а също косми и частици кожа от Анчелоти и Тийл. Люспите боя върху трупа на Моника също са от гондолата.

За някои неща са необходими повече обяснения, например защо Марио Фабианели е все още на свобода.

– Напълно невинен – казва Вито. – Изобщо не е бил замесен. Тийл и Анчелоти са го използвали.

– Тийл е била омаяна от Бейл – обяснява Валентина. – През годините, когато Марио се е друсал с кокаин, дори е ходила на свиждания на Бейл в затвора. Както мнозина други малоумни неудачници, се е подлъгала по чара и психологичните му игрички.

– Тийл и Анчелоти са имали любовна връзка – добавя Вито. – Отначало го е запалила по сатанинските ритуали, за да разнообразят сексуалния си живот. После започнали да отвличат и убиват хора, както са правили Бейл и неговата секта. Смятаме, че са избирали жертвите си в местните църкви. После, когато на Марио му хрумнала шантавата идея да прави хипарска комуна, те го насърчили. Комуната била идеална възможност да вербуват членове за сектата.

Том почти със страх задава следващия си въпрос:

– Ами Антонио, братовчед ти – той е попаднал в тази каша случайно, така ли?

Вито отговаря вместо нея:

– Така изглежда. Антонио имаше задача да претърси имението за наркотици и за тази цел е трябвало да проникне във всички забранени помещения. Сега знаем, че постройките и прилежащият терен се наблюдават от повече камери, отколкото къщата на „Биг брадър“. Предполагаме, че Анчелоти го е засякъл и е заредил лодката му с експлозив.

Майорът вижда болката в очите на Валентина, затова бързо сменя темата:

– Твоят стар познайник от затвора Бейл е закодирал послания в картините си и ги е разпространявал чрез нищо неподозираща група доброжелатели, които ги продават в интернет с благотворителни цели. Тийл и другите му последователи са можели да ги видят онлайн и да дешифрират символите. Всички са част от мистично тайно общество с членове по целия свят. Така са организирали експлозиите във Венецуела и Вегас. В интерес на истината не знаем колко широко разпространена е сектата и колко са членовете ѝ.

Том допива последните глътки кафе и се надига в леглото.

– Но защо Бейл е бил толкова обсебен от Венеция?

– Обадихме се във ФБР, след като ти ми каза за него – започва Валентина, – и те проучиха всичко.

– Роден е във Венис, Калифорния – добавя Вито. – Незаконен син на бивша католическа монахиня на име Агнес Каналето, която е починала при раждането му. Бил е в католическо сиропиталище, а после, четиригодишен, е бил осиновен от семейство с фамилия Бейл.

Том си спомня картината на Каналето, която Розана Романо му даде, преди да умре. Все още мисли за това съвпадение, когато Валентина продължава:

– Бейл научил за произхода си от своите осиновители, които вероятно са му разказали всичко с добри намерения, но още от малък той развива натрапчива омраза към всичко католическо и италианско. Според психолозите на ФБР това го е накарало да иска да унищожава всичко, свързано с Църквата или Италия.

– Символиката и злото са могъща комбинация – отбелязва Том. – Особено при самотници с нещастно детство. А какво стана със сребърните плочки, Плочите от Атманта?

– Пазят се под ключ в сейфа на карабинерите – отговаря Валентина, като взема една купичка с плодове, оставена до леглото.

– Недостъпни както за сатанистите, така и за Църквата – добавя Вито. – По-късно ще решим какво да правим с тях. Всъщност пазим ги в два сейфа.

– Два ли? – пита Валентина, като си взема една чепка грозде.

– Не съм суеверен, но не искам трите плочки да са на едно място. Реших, че е най-добре да бъдат разделени. – Разперва ръце. – Знам, трябваше да са в три различни сейфа, но имам само два.

Тримата се засмиват.

В този момент вратата се отваря.

Тина се стъписва, когато вижда други хора при Том.

– Извинявай, не знаех, че имаш посетители.

– Влез – кани я радушно Том. – Това не са посетители, а приятели и бивши работодатели. Сигурно помниш Валентина.

Двете жени само се усмихват леко за поздрав.

– А това е шефът ѝ. И точно в момента се канеха да оставят плодовете ми и да отидат да закусят. – Обръща се към Вито. – Пътьом би ли уредил да ме освободят от това болнично легло? Спешно!

– Ще се постарая – отговаря майорът, като става и кимва за довиждане на Тина.

Валентина я поглежда мрачно и измърморва:

– И да не изядеш всичкото грозде.

Тина изчаква да затворят вратата, после поглежда Том:

– Моментът подходящ ли е да поговорим? Или искаш друг път?

– Сега е добре – усмихва се Том. – Всъщност моментът е идеален.