Текст книги "Краят на империята"

9.

– Успехът ти досега е на границата на чудото – отбеляза сър Еку.

– Поправка – рече Стен. – Не беше нищо повече, освен серия от истински чудеса. Но не мога да продължавам да броя усмивките на боговете. Трябва ми цел. И план. Досега само стрелям напосоки из тъмното.

– Зная колко ти е тежко, когато действаш без план, Стен – рече Рюкор. – Винаги си предпочитал да се придържаш към схемите.

Стен се разсмя, развеселен от този кратък анализ на вероятно най-добрия имперски психолог.

– Ето че разруши още една моя заблуда. А аз все си мислех, че действам импулсивно.

– О, това също е вярно – съгласи се Рюкор. – Помня първия психопортрет, който ти съставих. Находчивостта ти далеч надхвърляше средната, но ти не изпитваше удоволствие, когато се налагаше да действаш във вакуум. Това е типична черта на повечето експерти по специални операции. Предпочиташ илюзията на пълната свобода, но дори тогава трябва да съществува някаква структура.

Тя се намести в резервоара и водата се разплиска.

– В миналото тази структура ти е осигурявала службата при Императора.

Стен потрепери. Самата истина.

– Не е необходимо да се измъчваш от чувството за вина – успокои го Рюкор, която четеше душата му като разтворена страница. – Аз самата съм се изправяла пред подобни неудачи в живота. И също като теб за известно време намерих утеха в лоното на Императора.

Докато Стен обмисляше чутото, сър Еку протегна едно от пипалцата си и докосна скрит ключ. От една ниша се появи дребен робот, оборудван с поднос. След миг Стен отпиваше с благодарност стрег.

– Мразя да говоря като старомоден алкохолик – рече той. – Но, божичко, как само имах нужда от това! Благодаря.

Сер Еку помръдна весело с пипалца.

– Обстоятелствата го налагаха. Освен това двамата с Рюкор те водим. Към атмосферата бяха добавени необходимите вещества за намаляване на стреса. Също както и в течността, в която така лениво се поклаща нашата събеседница.

Рюкор се завъртя и потопи глава в ледената вода. Появи се отново, разтворила устни под огромните бивни в гримаса, за която Стен не се съмняваше, че съответства на усмивка.

– Затова съм толкова педантична – призна Рюкор. – Когато пиянствам, започвам да се държа помпозно.

– Виждам, че имам доста да наваксвам – подхвърли Стен. Той вдигна чашата със стрег. – Смут за нашите врагове! – После гаврътна чашата и я напълни отново.

Макар положението да не се бе подобрило, Стен се чувстваше поуспокоен. И това нямаше нищо общо със стрега.

Беше оставил своя малък флот скрит в покрайнините на системата, докато той се спусна на Сейличи, за да поиска съвета на сър Еку. И незабавно бе отведен в тайната камера под един от планетарните Центрове за гости.

Да открие своята стара приятелка Рюкор тук бе не само изненада, но и известна награда. Със същества като сър Еку и Рюкор на негова страна той имаше усещането, че шансовете му са се подобрили значително. Сега вече възможността за бърза и ужасяваща смърт се бе смалила до деветдесет и девет процента. Той отново надигна чашата. В същия миг го прониза странна мисъл.

– Сър Еку винаги ли държите стрег подръка? Някак си не мога да си представя, че дипломатите си падат по алкохола на злите бори.

Отново мърдане на пипалца.

– Не. Това е за теб. Само и единствено.

Стен го погледна стъписано.

– Не знаех, че разполагате с подобни запаси. При последната ни среща отказах поканата ви. Бях решил твърдо какво ще направя. Което беше да се разкарам от очите на Императора и да се скрия някъде. И да се занимавам само с моите неща.

Говореше за тайната визита на сър Еку на Алтай, когато той носеше доказателство от Рюкор, че Императорът е умопобъркан. Манабийците бяха поискали помощта му, а Стен им бе отказал решително.

– Казах ти, че ти вярвам. Запасих се със стрег веднага щом се върнах.

– Заобиколен съм от същества – промърмори Стен, – които знаят по-добре от мен какво смятам да направя.

Рюкор изпъхтя през мустачките.

– Нелогично. Но приемливо при тези обстоятелства… Но каква досада. Ето че пак взех да ставам педантична. Надявам се, че това няма да те смути.

– Ни най-малко. Ще ми се само Вечният император да не е толкова добър в предвижданията си за ходовете ми, колкото вие двамата.

Никой не знаеше отговора на това. За известно време настъпи тишина.

– Да се върнем на споменатата визита, сър Еку – обади се Стен. – Тогава си мислех, че искате помощта ми, че сте задействал някакъв план.

– Ах… планът за отвличане на вниманието – избърбори Рюкор. Преди Стен да успее да реагира, тя добави: – Имаш план, нали, стари приятелю? Не ми се ще да си мисля, че ме очаква живот в постоянно преследване. Трудно е да бягаш, когато си с моите пропорции… и нужди.

Стен внезапно бе споходен от смешната картина на бягащата и спотайваща се из тъмни улички Рюкор, влачеща зад себе си вана с вода.

– Всъщност не – отвърна сър Еку. – Аз съм дипломат. Не съм войник. Боя се, че ситуацията изисква военни действия. Преговорите ще са на втори етап.

– Императорът няма да преговаря – заяви Стен. – Дори преди… когато беше… – думата заседна в гърлото му.

– Нормален? – довърши вместо него Рюкор. – Как може същество, твърдящо, че е безсмъртно, да бъде нормално? Не. Той е луд от много време. Вече съм сигурна в това. Нещо само е влошило състоянието му. Някоя случка…

– Ето как виждам нещата – заговори сър Еку. – Говоря от името на манабийците. Всички наши прогнози водят до едно и също заключение. С Империята е свършено. Бъдещето ще е само бавно и мъчително пропадане в хаоса. Ние предсказваме избухването на най-кървавите войни в историята на вселената. Глад и мор в невъобразими мащаби. И накрая ще се озовем там, откъдето сме започнали. Като варвари. Всички прогнози очертават само едно възможно решение. Императорът трябва да предаде властта. Незабавно. Защото според прогнозите всяко забавяне само влошава последствията. Или, ако трябва да прибягна до дипломатическия език: „Прозорчето на възможностите е твърде малко“. Трябва да действаме незабавно, инак то ще се затвори.

Стен бе твърде разтърсен от последните събития, за да се шокира от подобна песимистична прогноза. Но вътре в себе си осъзнаваше, че нещата стоят точно така.

– Добре. Прозорчето е отворено. Как да се промъкнем?

– Не разполагам с нищо, което да окачествя с грандиозното название „план“ – призна сър Еку. – Но имам едно предложение…

– Слава на Бога! Да го чуем.

– Из цялата Империя има много същества, които мислят като нас. Може би им е нужно окуражаване. Така… Ти разполагаш със сили под свое командване. Какво ще кажеш, ако организираме партизанска война? Серия от удари, които да вдигнат будните граждани. Много от тях ще се присъединят към нас. А когато натискът се усили до степен Императорът да не може да го понася, ще му направим предложение. Ще поискаме да абдикира… или да склони на конституционна монархия. В миналото е имало подобни успешни управления. Пак ще бъде император. Ще запази цялата си слава. Но не и властта.

Надеждите на Стен помръкнаха.

– Доста трябва да се молим за това – промърмори той. – Но за едно сте прав, сър Еку. Не сте войник. Ето какво е положението. Императорът държи всички карти. Засега успях да запазя главата на раменете си само защото беше в позиция да реагира на изпреварващите го събития. Може да е безумец, но със сигурност е най-умният човек, когото познавам. Империята е огромна. Трябва доста време, ако решиш да замахнеш. Така че в момента Императорът се справя с тези проблеми един по един. Ала, повярвайте ми, когато ударът се стовари – а това е неизбежно, – всички ние ще бъдем размазани на паважа.

Рюкор се завъртя във ваната и разплиска вода отвън.

– Той е прав, сър Еку. Изгубила съм бройката на операциите, за които Императорът се е съветвал с мен. И накрая винаги ставаше точно това.

– Има още един момент – обади се Стен. – Дори да усилим натиска си върху него. Императорът никога няма да се откаже от престола. Още по-малко от властта. Защо да го прави? Той е Вечният император. Практически е бог за някои същества.

– Нищо чудно – поклати мрачно глава сър Еку. – След като, изглежда, е безсмъртен. Доколкото разбирам, това е една от ключовите дефиниции да бъдеш божество.

– Лично аз се съмнявам – призна Стен. – Никой не може да бъде безсмъртен. Клавдий го е доказал.

– Но всички ние видяхме какво се случи, когато Тайният съвет удари – възрази сър Еку. – Милиарди хора из цялата Империя бяха свидетели на смъртта му. А сетне, след шест години… лично го посрещнахме, ти и аз, когато слезе от онзи кораб. Сякаш бе възкръснал от мъртвите.

– Махони каза, че се е случвало и преди – рече Стен. – Няколко пъти. И всеки път, когато са го убивали – пак според Йън, – е имало голяма експлозия. Точно както последния. Сякаш в тялото му е имплантирана бомба. Освен това след всяко подобно „убийство“ той е възкръсвал точно след три И-години. А този път бяха шест. Най-дългият период на отсъствие.

– Но ти не повярва на нашия починал приятел? – попита сър Еку.

– Трябва да призная, че Йън имаше повече информация за Императора от когото и да било. На кораба ми има цял куп кутии, съдържащи документите, събрани от него по този въпрос. Смятаме да ги прегледаме, когато ни остане време. Да видим дали няма да открием някоя слабост. А що се отнася до безсмъртието… не, не вярвам в него. Той е човек като мен.

– Тогава как ще обясниш случилото се? – попита сър Еку.

– Не мога – призна Стен. – Според историческите факти е станало точно това. Според природните – то е невъзможно. Предпочитам да се придържам към последните. Историята може да лъже.

– Сега вече знам какво са имали предвид християните с представата си за ада – обади се Рюкор. – Ние живеем в него. И сме обречени да живеем до свършека на света. А като слушам Стен, май наистина не съществува някакво приемливо решение.

Стен сръбна замислено от напитката. Обърканите му мисли най-сетне бяха започнали да се успокояват. Той удари чашата в масата.

– Каквото и да стане, ще се опитаме, дявол го взел!

– Но как? – поиска да знае сър Еку. – Боя се, че аргументите ти започват да надделяват. Съгласен съм с Рюкор. Май няма надежда.

– Или пък съвсем малка – рече Стен. – Но забравете мисълта, че можем по някакъв начин да го вразумим. Императорите, казвал ми го е лично, не се вразумяват. Те самите са причината и следствието. Тоест или трябва да го заловим… или да го убием…

– Ей тази част винаги най-много ми се нрави – избърбори Рюкор. – Определянето на целта. Човек започва да изпитва задоволство.

– Но нали току-що обясни, – при това съвсем логично – обади се сър Еку, – че Императорът е твърде силен, за да можем да го победим.

– Ще се опитаме да се възползваме от мащабите на империята му – рече Стен. – И да го държим в позиция да реагира на събитията колкото се може по-дълго. – Той затрополи с пръсти по масата. – Ако успеем да привлечем силите му другаде… после… съвсем теоретично… преимуществото му няма да е от значение. Ще потърсим пролука – дори съвсем малка, дявол го взел, – за да ударим през нея. Не е необходимо да се справяме с всички, достатъчно е само да катурнем царя.

– Ако въобще това е възможно – възрази сър Еку, – защото все още сме изправени пред дилемата, която спря Тайния съвет.

– Тайният съвет изгуби шест години, за да търси решение за нея – съгласи се Рюкор. – И нямаше никакъв напредък.

– Мислил съм за това и преди. – Стен си припомни среднощния разговор със Синд, когато за пръв път заподозряха, че Императорът е побъркан. – Не съм сигурен, че това е чак толкова ужасна възможност. Да се живее без АМ2, имам предвид. Вярно е, че когато запасите ни свършиха – по времето на Тайния съвет, – нещата бяха доста зле. Но много същества се научиха да се оправят сами.

– Това ще е краят на междузвездните пътешествия – рече сър Еку. – Което означава, че скоро след това отново ще си станем чужди.

Стен сви рамене.

– Може пък да ни е от полза. Да започнем всичко отначало, а и може някой да открие начин да синтезира АМ2. – Той напълни чашата си със стрег. – Разбира се, ще е по-лесно, ако го заловя жив. Пия за успеха и прочее. За да измъкнем от него тайната на АМ2.

Рюкор намести едрото си тяло.

– Един сериозен проблем… който ще добавя към останалите. Ами ако грешим за безсмъртието? Ако последва поредният голям взрив. Предполагам, че би могъл да го имаш предвид и да се отдръпнеш на известно разстояние. Но тогава той ще изчезне, за да се върне отново след няколко години.

– Все още смятам, че това е трик – възрази Стен. – А може би го прави с огледала. Каквото и да е. Ако успея да му измъкна този двубой – и да закова царския му задник за дъската, – обещавам ви, че какъвто и номер да е подготвил, няма да извърна глава.

– Не виждам друг начин – съгласи се сър Еку. – Говорейки от името на манабийците – а аз имам това право, – ти предлагам нашата пълна подкрепа.

– И тя наистина ще ми е нужна – отвърна Стен. – Ще съм ви благодарен, ако положите необходимите дипломатически основи. Несъмнено в обстоятелства на пълна секретност.

– В интерес на истината – заяви сър Еку, – вече говорих тук-там по въпроса. Имаме доста естествени съюзници… от онези, който се появяват с успеха. Атаката ти върху телекомуникационната станция беше добро начало. Още по-добър знак е фактът, че продължаваш да избягваш сатрапите на Императора.

– Ще се старая да го правя и занапред – заяви суховато Стен.

– Ами аз? – намеси се Рюкор. – С какво мога да помогна в този величав кръстоносен поход? – Тя се оригна шумно. – Ама че интересна смес. Сър Еку, ще се наложи да те помоля за рецептата.

Стен се надигна.

– Рюкор, моя нежна утеха, ти идваш с мен. Ще се опитаме да се възползваме от ума ти, за да анализираме Императора.

– Ах! Ха! Най-сетне ще участвам. На оръжие! На оръжие!

Докато изтикат ваната на борда на „Виктори“, новата галантна помощница на Стен вече похъркваше щастливо.