Текст книги "Краят на империята"

31.

– Всеки път, когато се натъквам на нещо – говореше Синд, – си мисля – това е. Най-сетне спипах този кучи син. – Тя взе шепа пясък и го пусна между пръстите си. – Но после стигам задънена улица и мръсникът печели отново. Почти го чувам как се смее.

– Не си единствена – заяви Хайнис. – Прегледах внимателно документите на Махони и открих някои интересни неща. Но задълбоча ли се в тях, не излиза нищичко. Чувствам се толкова глупаво.

– Все още смятам, че това е най-правилният път – настоя Стен. – Убеден съм, че така ще дадем най-малко жертви и ще си осигурим победата. Научим ли откъде Императорът се снабдява с АМ2, хванали сме го за гърлото.

– Никой не е успявал да го направи досега – посочи Синд. – Историята е пълна с примери за провали. Виж какво стана с Кайс.

Мълчание обгърна малката група. Бяха се изтегнали на един от красивите брегове на Небта. Денят бе невероятен. Вълните шляпаха едва чуто. Над водата се носеха дребни създания, огласяйки околността с крясъците си.

Но конспираторите не забелязваха красотата на деня.

С изключение на един от тях. Нежният гигант, който сега бе съпруг на Хайнис – Сам’л. Той слушаше разговора им с интерес, ала част от ума му се рееше. Следваше полета на летящите създания.

– Откритието е нещо невероятно – произнесе той почти замечтано. – Има безброй вълнуващи разкази за същества, които са понасяли какви ли не мъки и изпитания, за да осъществят своите търсения. Чел съм ги, когато бях момче. Вероятно те ме подтикнаха да стана археолог. За да имам свои приключения.

Стен се усмихна. Харесваше този едър, тромав мъж. И се беше научил да го изслушва търпеливо. Защото Сам’л винаги имаше какво да каже.

– И имаше ли приключения? – попита Стен.

– О, да. Много. Някоя вечер ще ти ги разкажа, стига да не бъда досаден. Защото те само за това стават… за приятни разговори. В интерес на истината, някои от най-великите открития са били правени в подземията на музеи. Невероятни неща. Изумителни мисли. Забравени, потънали в прах векове наред, докато някой студент се натъкне на тях.

– Искаш да кажеш, че отговорът може би е пред очите ни? – попита Стен.

– Нещо подобно – отвърна Сам’л. – Може би трябва да прегледаме отново нещата, които знаем. Да ги обърнем от друга страна. Докато открием подходящата светлина, на която да ги изучаваме.

– И откъде да започнем? – попита Синд.

– Защо не със самия елемент? – попита Сам’л. – Антиматерия Две.

– Ако беше злато, желязо или дори Империум X – рече Синд, – щяхме да имаме доста добра представа къде да търсим. Ще можем да се опрем на законите на планетарната геология и на поне три века научни открития в тази област.

– Това е интересна идея – размърда се Хайнис. – Искаш да кажеш, че Антиматерия Две няма двойник в природата?

– Първа възможност – рече Синд, – АМ2 идва от някоя част на вселената, която все още не е била открита и изучена. От друг, освен от Императора, искам да кажа. Но вече мислех над тези неща и не стигнах доникъде.

– А какво ще кажеш за друга вселена? – предложи все така замечтано Сам’л. – Някоя паралелна вселена? Това би обяснило защо в природата няма сходни по свойства и структура на АМ2 вещества.

– Не искам да прозвучи консервативно – обади се Стен, – но съвременната наука не отрича ли съществуването на паралелни вселени?

Хайнис се размърда.

– Махони имаше нещо по въпроса в записките си – рече тя. – Но не му обърнах особено внимание.

– Какво е имал да каже? – попита Стен.

– Нищо конкретно – отвърна Хайнис. – Освен че Императорът незнайно защо е полагал усилия да смазва всякакви опити за разработване теорията за паралелните вселени. Според Махони крилата на няколко доста известни учени са били подрязани заради навлизане в тази област.

– Може би е време да се събудя – рече Стен – и да започна да обръщам внимание на причудливите идеи на Йън.

– Като безсмъртието, например? – разсмя се Хайнис.

– Аха. Именно. Може пък едното да има нещо общо с другото?

– Това ми харесва – понадигна се Сам’л. – Един отговор на два въпроса. Винаги съм го смятал за елегантно решение.

– Тъкмо това търсеше и Кайс – припомни си Синд. – И стигна доста близо.

– Не зная от коя шапка вади заека си Императорът – заговори Стен. – Той умира. После се завръща. Ще игнорирам предположението на Хайнис, че може би този път си имаме работа с друга личност. Нека го оставим засега настрана и да се придържаме към това, което знаем. Първо… всеки път, когато изчезва – според Махони, – той се връща след три години. Последния път са били шест, но мисля, че това подлежи на по-щателна проверка. Както и да е, три години никой нито го чува, нито го вижда. Което означава, че трябва да има някъде скривалище. Толкова сигурно скривалище, че никой не го е намерил вече няколко хиляди години. Второ… Антиматерия Две идва от също толкова потайно място. Временният съвет се опита да открие откъде и трябваше да плати горчива цена за любопитството си.

– Би било глупаво да използваш две различни места, за да постигнеш почти едно и също нещо – рече Синд.

– А ако знаем нещо със сигурност за Императора потвърди Хайнис, – то е, че никак не е глупав.

– Така че, ако открием едното – заключи Стен, – то би трябвало да ни издаде и другото.

– Все още ли обсъждаме идеята за паралелна вселена? – попита Сам’л.

Стен сви рамене.

– Не е по-лоша от която и да било друга.

– Всъщност дори е много по-добра за нашите цели – посочи Сам’л. – Императорът се нуждае от вход и изход. Нещо като врата. Портал между вселените.

– Така ли? – извърна очи към него Стен.

– Ако си спомням добре какво са ни учили по физика в прогимназията – продължи Сам’л, – подобен портал би предизвикал сериозни смущения в околното пространство. Мисля, че се нарича непоследователност.

– Най-сетне говорим за нещо, което може да се измери – ободри се Стен. – А не за разни призрачни и тайни места. Ако има смущения в пространството, трябва да има и начин да ги засечем.

– Само дето не знаем къде да търсим – поклати глава Хайнис. – Светът над нас е безкраен. Няма да ни стигне цял живот, за да го проучим.

– Не съм сигурна в последното – рече Синд.

Всички обърнаха лица към нея.

– Има няколко места, към които Кайс е проявявал интерес – продължи тя. – И които все още не съм проверила. Райони, в които той е смятал, че Императорът има скривалища. Места, където отива и откъдето се завръща. И всички програми потвърждават съмненията му. Съвпадат с така очертания профил.

– Мисля, че трябва да сравним проучванията ти с тези на Махони – обърна се Хайнис към Синд. – Йън работеше доста по тези теми.

– Чудесна идея. – Синд се усмихна на Хайнис. Доста я харесваше. Като бивша любовница на Стен, Хайнис напълно съвпадаше с вкусовете на Синд.

– Ако разследвахме убийство – продължи Хайнис, – което донякъде е така, макар и по странен начин, разберем ли веднъж къде е било замислено престъплението, ще можем да свържем фактите. Да накараме врага да се подаде от скривалището си и да го почакаме, докато сам се издаде. А когато предприеме нещо, да го проследим.

– Ако се придържаме към аналогията ти, моя любов – заговори Сам’л, като галеше жена си по ръката, – предполагам, че няма да се наложи да чакаме дълго. Императорът сигурно поддържа връзка със своето скривалище и… скъпа, видя ли какво стана? Накара ме да говоря като някое ченге от филмите. Освен това не трябва ли да има постоянна връзка с някакъв тип предавателна станция? Може би дори няколко станции, съмнявам се Императорът да рискува с нещо толкова важно.

Стен се опита да запази спокойствие. Усещаше, че са на прав път, и не искаше точно сега да прибързват.

– Заслужава си да проверим – подхвърли той.

– Ако питате мен – намеси се Синд, – всички мои инстинкти крещят, че това е единственият начин да го спипаме.

– Ами ще ги следваме тогава – съгласи се Хайнис. – Инстинктът е това, което отличава ветерана от новобранеца.

– Непрестанно се чудя – поде отново Сам’л с познатия замечтан вид, – какъв ли щеше да е животът ни, ако АМ2 можеше да се добива или произвежда – както много други обикновени елементи. Ако можехме да го изработваме, както нашите домакини, борите, правят своя стрег. – Устните му се извиха в иронична усмивка. – Съмнявам се обаче, че подобно нещо е възможно. Говоря за синтезирането на АМ2. Според малкото статии на тази тема производството му щеше да е по-скъпо от печалбата, която носи.

– Махони не е смятал така – посочи Хайнис.

– Какво? – подскочи Стен.

– Казах, че Махони не е смятал така. Във файловете му има доста изследвания за възможно синтезиране на АМ2. Под графата „Дезинформация“. Тъкмо бях стигнала до тях. – Тя се чукна по челото, сякаш за да пробуди спомените си. – В един от файловете имаше нещо интересно. Нещо, което Махони е искал да ти покаже.

Стен кимна. Хайнис му беше казала, че Махони е маркирал със „С“ нещата, на които би искал той да обърне внимание.

– Ах, да – припомни си Хайнис. – Ставаше дума за проект „Браво“. – Тя погледна към Стен. – Знаеш ли какво означава това?

Изведнъж Стен се отдръпна назад, лицето му беше пребледняло. Но какво ли означава това? Тя се пресегна и го докосна по ръката. Беше леденостудена.

– Да – кимна Стен с мрачно изражение. – Зная какво е проект „Браво“.

Той видя тревога на лицата на Синд и на Хайнис. Дори нехайният Сам’л беше смръщил вежди.

– Но ще трябва да си събера мислите – продължи той. – И да обсъдя някои неща… с Рюкор.

Да, този път разговорът с Рюкор щеше да е сериозен.

Ставаше въпрос за един кошмар.

Стен беше на Вулкан.

Карл Стен. Изплашено хлапе, на което остават броени часове, преди екстерминаторите на Торесен да го докопат.

Бет беше с него. Толкова красива. Толкова млада. И Орон. Този странен, могъщ гений, който познаваше само настоящето.

Над него се извисяваше Махони. Един много по-млад Махони. Силен и уверен. Но младият Стен не знаеше дали може да му вярва.

– Трябва да получа потвърждение за плана на Торесен – заяви Махони. – Проверих всички компютри, но не открих нищо за проект „Браво“, освен заложени капани за ключови думи.

Проект „Браво“! Ето го пак. Стен усети стягане в гърдите. От устните му се изтръгна мъчителен стон.

Спокойно, Стен, дочу гласа на Рюкор… това вече е минало. Свършило се е. Отмина дори скръбта… Той усети леко убождане. Сетне го завладя спокойствие, докато лекарството постепенно започваше да действа. Дочу тихо дращене. Рюкор работеше с клавиатурата, нагласяваше изображенията. Голямото радостно лице на Махони изчезна…

На негово място се появи един от охранителите на Торесен. Стен протегна ръка и обгърна шията му. Ножът му се стрелна напред. Той дочу стон и усети как животът напуска жертвата му. Не изпитваше угризения, само странен проблясък на радост.

… И друг път бе убивал… за миг в него се надигна чувството за вина… после успокояващият глас на Рюкор продължи да нашепва: „Забрави, приятелю. Забрави го.“

Но не можеше. Този човек бе мъртъв. Премахнат, сякаш е бил досадно насекомо. Стен изстена… Боже, прости ми… и усети ново убождане… транквилантът отново изпълни вените му. Изображението трепна…

Намираха се в Окото. Пред тайния сейф на Торесен. Стен напръска ключалката с течност, която кристализираше, създавайки космически ниска температура. Металът се пропука. Вратата се отвори. Бяха вътре! Стен усети отдавна забравена възбуда. Погледна към Бет и Орон. Хилеха се като побъркани, задето бяха надиграли Торесен в собствената му игра.

… И отново убождането на иглата. Стен се опитваше да се пребори с ужаса, който се задаваше. Да прогони надалече тъмните криле на страшните спомени. Сърцето му започна да успокоява лудия си бяг. Усещаше електродите, закрепени за главата и ръцете му. Чу плясък на течност. Рюкор се наместваше във ваната си. Няма от какво да се страхува. Нали вярва на Рюкор. Ако тя провежда мозъчното сканиране, всичко ще бъде наред. Стен остави образите да се менят…

Щрак. Щрак.

Стен бръкна в сейфа на Торесен. Сред купчината документи и имперски кредити напипа една папка. Дебела, с червена подвързия. И название: проект „Браво“.

Образите се забавиха. Щрак. Щрак. Щрак. Орон взе папката. Щрак! Документи се разпиляха по пода. Щрак! Стен се наведе да ги събере. Напъха ги обратно в папката, без да спазва реда. И тогава видя… Щрак! О, божичко, един от приятелите му падаше… с окървавени гърди… и…

Изображението застина. Стен усети, че му прилошава. Дочу шепота на Рюкор… върни назад… после убождането…

Щрак!

Обратно при документите… навежда се да ги събере… Щрак! По-бавно! На един от тях има надпис: „Зона за отдих 26: Сводка за действията…“ Щрак!

… Чакай. Трябва да спреш. Трябва да видиш. Върни се назад… Гласът на Рюкор отново го повика… Не така, Стен. Забрави това. Продължи с… Но Стен упорстваше. Отново убождането. И успокояващият глас.

Стен се опита да надвие завесата на успокоителното, да премине към следващия образ. Нали той командваше, дявол го взел!

И агонията на Зона за отдих 26 се стовари върху него.

Пасажът.

Буйни гласове. Търговци, рекламиращи стоката си. Джоймомчета и джоймомичета, излезли на лов, изпразващи джобовете на минувачите, за да пълнят касата на Торесен. Примамливата музика на хазартни машини. Пиянски подвиквания. Социопатрули, разтикващи тълпата с палки.

В този ден в Пасажа имаше 1385 същества.

И сред тях…

Стен усети, че от устата му излиза радостен вик. Това е баща му, Амос. И майка му Фрийд. Ето ги и брат му Джоунс, и сестра му Ахд. Той извика, но те не го чуха.

Престани с това, изсъска Рюкор, но той не искаше да я послуша. Не можеше да я послуша… защото знаеше какво ще последва сега…

Стен се опита отново да извика на семейството си. Страхът го стисна за гърлото и превърна гласа му в шепот. Той ги видя да влизат в Пасажа. Видя големите тежки врати да се затварят зад тях.

Остана там. Застинал. В очакване.

Още гласове.

– Сега освободи Двайсет и шест – гласът на Торесен.

– Но там има поне хиляда и четиристотин души… – опитва се да възрази техникът.

– Чу заповедта.

Експлозивни болтове се взривиха по края на купола.

Тялото на Стен подскочи върху операционната маса в мъчителна реакция. Рюкор го наблюдаваше безпомощно от пулта на мозъчния скенер. Ако се намеси сега, уврежданията ще са тежки, дори фатални за него.

Стен подскочи отново, когато чу рева на бликащия навън въздух. Беше безпомощен свидетел… пленник вътре в себе си…

Почти на забавен каданс освободеният ураган помете миниатюрните клетки на Пасажа – и хората в тях – и ги изхвърли през отворите в чернотата отвъд.

Той чу гласа на техника:

– Какво толкова? Нещастни емигранти.

Сетне неговият началник:

– Да. Прав си. Такива бяха.

Стен заплака.

Рюкор продължи да работи над него дълги часове, използвайки всичките си психиатрични умения, както и цялата гама от успокояващи, за да го върне в нещо, поне донякъде наподобяващо нормално състояние.

Сетне го отведе обратно. Покрай кошмара на Пасажа. Обратно при проект „Браво“.

И при тайната, заради която по-късно Торесен изгуби живота си.

Тайната на синтетичната АМ2.

Стен се сгуши под одеялото, от челото му се стичаше пот, побиваха го ледени тръпки. Чувстваше се, сякаш са го отворили, източили и захвърлили.

Той взе чашата, която Рюкор му подаваше, и отпи от горещата, гъста течност вътре. Рюкор докосна таблото с плавник и зазвуча тиха музика. Успокояваща. Стен затвори очи и се помъчи да се отпусне.

След време ги отвори и отново отпи. Видя големите, съчувствени очи на Рюкор да го изучават.

Стен се намръщи и изстена:

– Никога вече.

– Съжалявам, скъпи ми приятелю – отвърна Рюкор. Плътният й глас внушаваше, че това не са само думи.

– Аз също – рече Стен. – Но сега поне знаем. Не само е възможно да се произвежда АМ2, но разполагаме с формулата и процедурата. Не съм химик и изглежда процесът е доста сложен и невероятно скъп. Но какво от това? С увеличаване на продукцията цената ще намалее.

Той спря и се замисли.

– Това преобръща наопаки цялата позната вселена, нали?

– Какво смяташ да правиш с тази информация? – попита Рюкор.

– Не съм сигурен – отвърна Стен. – Това променя много неща. – Той вдигна уморени очи към Рюкор. – Не казвай нищо. Трябва ми време, за да помисля.

Рюкор продължаваше да го гледа внимателно. Мислеше си: той ми е приятел. Доверен приятел. Но някои тайни са като червеи, които прояждат всичко и развалят добрите неща.

– Ако нещо се случи с мен – рече Стен, – ти ще получиш информацията. Постъпи с нея, както намериш за добре.

– Съгласна – рече Рюкор. – Ще чакам.

– Благодаря – кимна отпаднало Стен. Сетне главата му клюмна. Рюкор протегна плавник и побутна настрани чашата, преди да я е бутнал.

Стен спа дълги часове, без да сънува.