Текст книги "Краят на империята"

41.

Четири от екраните настояваха за незабавно внимание и най-висок приоритет. На други три примигваше „КРИТИЧНО СЪСТОЯНИЕ“, използвайки неговите лични кодове за достъп, които вероятно знаеха само Синд, Алекс и сър Еку.

И всички те, както и останалите комуникационни устройства вън от апартамента на Стен в замъка на Ото, искаха едно и също нещо – самия Стен. Да се покаже, да даде съвет, да направи прогноза, да нареди, да подскаже, да изпрати свои представители.

– Никой ли не иска да свърши нещо сам? – зачуди се Стен. – Все пак Императорът е мъртъв. Направете нещо бе, хора.

– Загиновите пак са неспокойни – включи се Алекс. – Пуснаха всеобща декларация за независимост и отказ от съюз с когото и да било. Пратили са ти копие от решението си. Там се казва горе-долу, че благодарят, но ще си останат в тяхната част на вселената, а другите да правят, к’вото щат.

– Това е като набрал зъб – обади се Ото. – Първо боли, после боли още повече, накрая пада.

Имаше само още две същества в помещението: Синд и Рюкор. Но трябваше да са много повече.

Мъртви: Махони, сър Еку. И други, разпръснати назад из смътните спомени на Стен, войници, цивилни, дори бандити и престъпници, загинали за маската на свободата, за която така и не бяха разбрали, че прикрива тирания.

Живи: Хайнис. Нейният мъж. Мар. Сен. Айда. Джемедар Манкаджири Гурунг и останалите гурки. И една жена от далечното минало на име Бет.

И също както в съзнанието на Стен, преди да влезе в непоследователността, бяха изникнали различни хора, така и тези сега бяха тук.

В очакване.

– Синд – рече Стен. – Какво ще направят борите?

– Вече не мога да говоря от тяхно име – отвърна Синд. – Сега ще пътувам. С един приятел. – Тя дари Стен с обещаваща усмивка. – Борите ще приемат оставката ми. Дори ако трябва да си пусна брада, за да я отрежа. – Тя кимна към помещението. – Предполагам, че Ото отново ще стане говорител, дори ако трябва да бъде призован официално.

– Може би – изръмжа Ото. – Но за кратко. Нагледах се на бавната смърт, наричана политика. Може би ще си построя кораб и ще се захвана с търговия. Възможностите са доста добри, когато имаме свобода вместо империя. Или пък ще ида да търся странни приятели като вас. Ромите – нали така се наричаха? Знаете ли, че от тях няма и един останал на Ви? Заминали са, преди вие да се върнете от онова място… и не са оставили и вест за това накъде потеглят.

Стен мълчеше смутен. Айда е заминала? Очевидно, без да се сбогува с него. Дори не бе останала, за да види как ще завърши битката. Спомни си едни нейни думи, произнесени през рамо: „Не можеш да служиш на свободата, като ковеш закони и вдигаш огради…“

– Стига с тези меланхолични настроения – надигна се Ото. – Жаден съм, гладен съм и съм малко ядосан. Сър Стен, ще нахокам некомпетентния ти екип и ще им припомня, че когато искаш да останеш насаме, няма друга алтернатива.

Ото излезе и след минутка Стен чу викове отвън. Всички екрани изгаснаха.

Но в ума си продължаваше да вижда образите.

Внезапно и него го завладя необясним гняв.

– Какво искат от мен, по дяволите! – изръмжа той. – Да се обявя за новия Вечен император? Да ги натисна с желязна обувка, след като тиранът е мъртъв?

– Някои от тях искат точно това – обади се тихо Синд. – Мускулите се отпускат, когато не се натоварват. И винаги е по-лесно да оставиш на някой друг да взема решение, нали?

– Зная. Така е било с предците ни. Трябвало е само да слушат. Началниците са им казвали кога да ядат, кога да спят, кого да убиват и кога да умират. Ако се подчинявали безпрекословно, получавали награда и гарантирано място след смъртта.

– Именно – кимна тя. – Това е всичко.

– Мисля, че сте малко сурови към наш’те съюзници – рече Алекс със спокойно изражение. – Все някой трябва да е на върха, нъл тъй? Да гледа какви промени идат и прочее. Не може да се оставя празен тронът, някой трябва да дърпа конците. Тъй ли е? Като начало, кой ще разпределя пратките с АМ2?

Пак АМ2, ад и рай, богати и бедни.

Откъм ваната на Рюкор долетя плясък. Беше втренчила състрадателен поглед в Стен, но не каза нищо за тайната, която споделяха.

– Какво? – подскочи ядосано Стен. – Пак ли искаш да се захвана с войниклък, докато някой реши кой да движи нещата? Или докато организираме вид коалиция?

– За повечето същества – отвърна Синд – това би било съвсем приемливо. Героят убива дракона… и помага на хората да започнат живота си отново.

– Съвсем като във филмите – подхвърли насмешливо Стен.

Синд сви рамене.

– Според теб защо са толкова популярни?

– Рюкор, ти какво смяташ? – попита Стен.

Рюкор се замисли, помръдвайки с мустачки.

– Логично. Психологически приемливо, както казва и Синд. Вярно е, че разполагаш с нужния опит. Колко пъти, докато си бил на посланическа мисия, си замествал цяло едно правителство? Зная, че не си правеше труда да очакваш одобрение от Императора за всяко твое решение.

„Така е – помисли си Стен. – И се справях доста добре, стига разни негодници да не заставаха на пътя ми, такива, които повече се интересуват от собствените си интереси, макар да не си дават сметка, че и те ще бъдат обслужени.“

Божичко. Без някой до него, с когото да се съветва. Без секционен командир. Без генерал. Дори без Вечния император.

Шанс да поправи толкова много несправедливости, на които се бе натъквал през годините – някои от тях твърде големи, за да бъдат забравени. И ще разполага с достатъчно време, за да обучи помощници, да създаде дипломатически еквивалент на генералния щаб, който да осъществява политиката му.

След всички тези диктатори, които неясни закони на политиката изискваха да бъдат подкрепяни. След всички тези престъпления, които прагматизмът настояваше да бъдат игнорирани. След всички тези същества, които крадяха и убиваха за свой интерес, същества, с които Стен не бе успял да се срещне и да унищожи.

Какво пък.

Може и да се заеме. За известно време.

Няма да е зле отново да бъде в служба на вселената, нали? Особено след десетилетията на убийства и кръвопролития.

Освен това ще е пример за тези, които дойдат по-късно – че някой може да управлява за известно време и после, когато заместниците му наберат достатъчно опит, да се отдръпне встрани. Да предаде юздите.

– Кажи, че съм съгласен – рече Стен. – Съжалявам, май това е погрешният начин за формулиране. Предай, че след като димът над бойното поле се е разсеял, много светове са искали да управлявам като… Регент? Мениджър? Нещо от тоя род.

– Ще има и такива, които ще възразят – обяви с твърд глас Рюкор.

– Така е. Ако се съглася да остана няколко години на този пост, докато хората намерят друг начин да се управляват… ти ще бъдеш ли до мен?

Рюкор се завъртя във ваната и каза:

– Можеш да разчиташ на съветите ми, каквито ми е по силите да давам, докато ме има на този свят.

Стен кимна.

– Алекс?

Едрият мъж го изгледа продължително.

– Имаш думата ми, шефе – рече той накрая. – Не че старостта не чука на вратата ми. Но кат’ дойде време да се пенсионирам, ще ти кажа отдалеч.

Двама.

– Синд?

– Аз оставам – рече тя без колебание. – Стига наистина да те е грижа за хората. И да бъдеш Стен.

Трима.

Това беше.

Стен отново си припомни усмивката на лицето на мъртвия Император и по гърба му пробягаха ледени пръсти.

– Чудя се само – поде той – дали някой знае кога ще му дойде времето? Или – добави, опитвайки се да бъде искрен пред себе си, – дали всеки път, когато някому предлагат корона, той вярва, че е за всеобщото добро?

В помещението стана тихо, много тихо, като тишината на мразовитата нощ отвън.

– Не знам за това – обади се накрая Алекс. – Туй е философия, сиреч нещо, дет’ не е разрешено на шотландския боец, инак ще го изхвърлят от кръчмата и ще го оставят да пие и пикае с британците. Но знам една история. Ако щеш, наречи я притча. Имало едно време един мъж, дет’ много обичал да ловува. Та му казали значи, че най-страшният лов на Земята е ловът на мечки. Синд, нали знаеш какво е…

– Знам какво е мечка, Алекс. Много пъти си наричал така Ото. Продължавай – отвърна тя.

– Хубаво. Та значи, отива мъжът с пушка в гората и се оглежда. И скоро вижда мечката. Бум-бум-бум и мечката пада. Мъжът отива там, но за негова изненада от нея няма и следа. Туп-туп по рамото и кат’ се обръща, мечката зад гърба му. „Ако искаш да живейш – рекла му тя, – ще паднеш на колене и ще извършиш един отвратителен сексуален акт с моето тяло“. Мъжът офкал и пъшкал, но мечката имала големи зъби и ръмжала, та накрая се принудил да падне на колене и… Кат’ свършил, се прибрал в лагера. Много ядосан. Почти готов да си тегли куршума. Но първо – рекъл си той – ще одера оназ мечка. На идната сутрин пак отива в гората и по някое време съзира мечката. Бум-бум-бум и мечката пада. Мъжът хуква нататък, уверен, че си е отмъстил, но… пак няма мечка. Туп-туп по рамото. Ето я мечката! Извисява се над него. И му вика: „Ако искаш да живееш, ще се съблечеш, ще се обърнеш с гръб към мен и аз ще осъществя един отвратителен сексуален акт с тялото ти!“ И пак хър и мър, ма к’во да прави, кат’ мечката е толкова силна. Та мъжът пада на колене и… После, кат’ са свършва значи, мъжът се връща в лагера. Чувства се по-отвратително, отколкото през целия си живот. Да си тегли куршума му се струва най-добрата участ от всички възможни. Но първо… мечката трябва да умре! Затуй още на идната сутрин става рано и беж в гората. Отново вижда мечката. И отново вдига пушката. И пак има бум-бум-бум. Мечката пак пада. Ловецът се втурва нататък. И пак от мечката няма и следа! Някой го тупа по рамото. Мъжът вече знае кой е т’ва и кат’ се обръща, вижда мечката. Тя го оглежда изотгоре и му вика: „Момко, ти май не си дошъл за лов, а?“

Стен втренчи поглед в лицето на Килгър, на което трепкаше добродушна усмивка.

– Ясно – рече той. После се обърна. – Рюкор, ако използваш данните от мозъчното ми сканиране, ще можеш ли да помогнеш на инженерите да сглобят картината на проект „Браво“? Упътване за производство на АМ2?

– Бих могла.

– Това е молбата ми. Ще повикаме някоя известна журналистка – може би онази Ранет, която създаваше проблеми на Императора – и ще я помолим да разпространи информацията. Искам да достигне до всички възможни медии. Второ: помолете Ото да извлече записите от полета на моя такткораб. Това ще е достатъчно, за да се дадат приблизителните координати на непоследователността и съкровището на Императора. Нека те също станат достояние на обществото. Нека всеки, който иска АМ2, да знае откъде може да си го набави.

Рюкор се завъртя с плисък във ваната.

– Интелектуално напълно го одобрявам – отвърна тя. – От моя лична гледна точка смятам, че е добре за имиджа на съществото Стен. Но имайки предвид ефекта върху масите…

– Не мога да мисля за тях – прекъсна я Стен. – Та аз едва успявам да се грижа за себе си. Всичко, което правя, е, че казвам… Ето. Ето къде е АМ2. Ето го ключът за царството. Всяко същество може да стане крал или кървав деспот. Нека те направят вселената такава, каквато им харесва. Рай или пустиня. Това не е за мен. Не искам да играя на бог. Нито сега, нито когато и да било.

За миг му се стори, че чува шепота на другите същества в помещението. На мъртвите и на живите. Дали това бе съгласие? Или разочарование?

Но те си бяха отишли. Завинаги.

Погледна към Алекс.

– Мислиш ли, че някой ще ми завижда за „Виктори“?

– Не смятам тъй, момко. И винаги ще има мъжкари кат’ Ото, дет’ ще са доволни да служат.

– Добре. Сега. Ще те попитам отново дали ще останеш с мен.

– Ще ми трябват няколко седмици, шефе. Искам да представя момите на мама. Или може би към месец. Ще ми отпуснеш ли толкова?

Стен кимна.

Алекс се ухили и отиде при вратата, където чакаше Рюкор.

– Ах, момко. Страхотно ще бъде, казвам ти. И няма да оставим нито една змия несмачкана в цялата галактика.

После с Рюкор излязоха.

– Остави ме за накрая – подхвърли Синд.

– Така е.

– Ще ме питаш ли?

– Разбира се. Имаш ли някакви важни планове за следващите няколко столетия?

Синд не отговори.

Вместо това го целуна.

Сетне го улови за ръката… и двамата се приближиха към вратата на балкона. Синд я отвори и излезе навън в ясната, мразовита нощ.

Никой от двамата не почувства студа.

Те погледнаха нагоре и отвъд – към непознатите звезди, които се простираха до безкрая.