Текст книги "Краят на империята"

18.

– Нищо? – попита мрачно флотски адмирал Мадоера, втренчил поглед в дежурния офицер. – Отново нищо?

– Нищо, сър. „Неошо“ докладва, че не е засичал никакви предавания на каквато и да било честота от система или планета. Нито признаци от кораби – наши, вражески или приятелски. Накарах ги да проверят два пъти. Получаваме доста смущения от тази радиозвезда, та исках да съм сигурен.

– Добре. Попълни предварителен доклад за Първичен свят и го прати.

– Сър… не можем да предаваме, докато не се отдалечим от звездата. Дългообхватните комуникации са заглушени.

– Няма значение. Ще пратим доклада веднага щом напуснем системата. Не че съм изненадан…

Той спря, преди да добави:

– … от тези глупаци, които се мислят за разузнаване.

Тактическата група на Мадоера бе прахосала твърде много корабни дни и месеци да преследва слухове за внезапната поява на техния противник на различни места из Империята, за да се учудва. По негово мнение новият отдел за Вътрешна сигурност, дошъл на мястото на секция „Богомолка“, не беше способен да източи урина от ботуш, ако инструкциите не са залепени на подметката.

Нито едно от сведенията им не се оказа вярно. Дори Стен някога да е бил на някое от тези места, било е за кратко и ги бе напуснал много отдавна.

И как тези тъпаци от Вътрешна сигурност не разбираха, че най-вероятно става въпрос за подвеждаща информация, след като всяка посетена от него система беше или мъртва, или изоставена, или невероятно затънтена. Също като тази. Тя дори си нямаше име – единствените й координати бяха от радиопулсарът NP0406Y32.

Може би той трябва да даде название на проклетото място. Например Пойндекс.

Точно така. И после, когато се върне на Първичен свят, да го изправят пред етичната комисия. Макар че оттук изглеждаше, сякаш едва ли някога ще попадне отново в цивилизация. Той, моряците му и пехотинците щяха да скиторят из пустеещи системи години наред, докато един ден някой открие, че този Стен е умрял от старост и могат да се приберат у дома. А може би дори ще разиграят фишовете със стратегическите данни за тактическата група на покер, а флотът ще продължава да се скита, докато се превърне в „Летящия холандец“, или каквато беше там легендата.

Дявол го взел.

Мадоера се надигна и излезе ядосано от каютата си, отправяйки се към мостика. Той погледна към екраните, показващи различни места от системата – разпръснати, обгорели от пулсара светове. Пресегна се през рамото на дежурния офицер и натисна три копчета.

Блесна нов екран, на който се виждаше неговата тактическа група. Тежковъоръжен боен отряд – един тактносач/флагман на име „Геомус Роял“, модерният кръстосвач „Парма“, две крайцерски флотилии, едната с три, другата с два леки крайцера и седем разрушителя. В ариергард се носеха четири леки крайцера и три разрушителя. Поддръжката се осъществяваше от два транспортни кораба и един влекач, ескортирани от два разрушителя.

Сила, която не можеш да не зачиташ. Ако някога въобще успееше да накара бунтовниците да се бият с него – което му се струваше малко вероятно, – сражението щеше да бъде кратко. Но кърваво, в това бе сигурен. Стен може да беше объркан младеж, но не беше глупак и сигурно си даваше сметка, че ако се предаде, ще удължи живота си само докато бъде изправен пред трибунала и осъден на бързо екзекутиране.

Ето защо Мадоера бе дал нареждане, в случай че бъдат забелязани кораби на бунтовници, да се процедира с крайна предпазливост – те сигурно щяха да се опитат да избягат или, ако не могат, да се бият до последния човек. На тяхно място навярно Мадоера би постъпил по същия начин.

Загледан в екрана, Мадоера се зачуди дали да не обяви поредното учение, или да имитира фалшива тревога само за да държи моряците си нащрек.

По-добре не, рече си той. Нека моряците не си мислят, че командирът им е стар досадник.

– Навлязохме в системата – докладва вахтеният.

– Благодаря ви. Разпоредете „двойна диамантена формация“.

Това поне щеше да е малък тест как се справят навигаторите в условия на постоянни радиосмущения от пулсара. Единственото, от което се опасяваше, бе да не стане случайно сблъскване.

Мадоера слушаше с половин ухо заповедите, докато навигаторът на пулта контролираше как останалите заемат местата си във формацията.

Бунтовниците атакуваха.

Нямаше предупреждение – двата разрушителя на фланга просто престанаха да съществуват. Някой подаде тревога и на екрана на „Геомус Роял“ запримигваха кораби, идващи зад имперските сили.

Вероятно са знаели, осъзна Мадоера, точно каква орбита ще избере тактическата група при приближаването си към NP0406Y32 и са ги проследили.

Макар и вдигнати под тревога, имперските кораби все още не бяха напълно готови за бой, някои ракети дори не бяха заредени в силозите. Нямаше никакъв смисъл да се поврежда скъпо оръжие за поредния полет нахалост.

Настъпи кратък миг на паника, овладян от Мадоера и останалите офицери. Скоро последва очаквателна тишина – с дълги месеци упражнения Мадоера бе превърнал хората си в опитни войници.

На екрана започнаха да се появяват числа, показвайки приближаващите се нападатели.

– Сър – докладва вахтеният. – Шест крайцера, вероятно тежки, и десет разрушителя.

– Благодаря ви, офицер. Мога и сам да видя. От какъв клас? Произход?

– Сър… На „Джейн“ няма данни… – отвърна жената. – Неизвестни. Освен… че са последни модели. Компютърът на „Джейн“ предполага, че са с нова конструкция.

Появи се нова вълна атакуващи – този път „изпод“ тактическата група.

– Сър, приближават три кръстосвача, седем крайцера, двайсет разрушителя. Без опознавателни сигнали. По предварителна преценка на „Джейн“ конструкцията напомня кал’гатейската. Отпреди Таанската война. В регистъра на „Джейн“ са въведени като консервирани и готови за продан. Пет от разрушителите са хонджойски и единият дори е разпознат. „Аойфи“.

Стен. Без съмнение.

Къде беше „Виктори“, по дяволите? Онзи копелдак вероятно дърпа конците от мостика си. Ако Мадоера успее да открие флагмана на Стен, може би един самоубийствен рейд с няколко разрушителя ще позволи да се справи с кукловода. Но на екрана нямаше и следа от него. И кой знае защо това му се стори далеч по-лошо. То означаваше, че бунтовниците са достигнали етап, при който вече не се налага водачът им да участва в битката.

– До всички станции – говореше с монотонен глас противоракетният оператор. – Засичаме изстрелване на множество ракети от клас „Кали“… опит за отклонение…

– Станции „Фокс“ преминете на локален контрол. Стреляйте по собствен избор.

Мадоера дъвчеше замислено долната си устна.

– Пратете първо крайцерско подразделение в директна атака срещу бомбардировачите – нареди той. – И установете връзка с „Неошо“. Наредете му да избягва стълкновения, да се отдалечи в открития космос и да докладва. Капитане, прехвърлете такткорабите си тук.

– Да, сър.

– Сър… „Неошо“ не отговаря. Не го виждаме на екраните.

Дори не бе забелязал кога са унищожили разрушителя.

Мадоера разтърси глава.

– Добре тогава. Поддържащата група да се изнесе далече встрани. И предайте на „Парма“…

– Сър, сигнал от „Парма“. Четири попадения. Контролният център е повреден. Всички оръдейни станции са на ръчно управление. Изглежда, има повреда и в машинното.

Друг глас, далеч по-изплашен:

– Откъде се взеха…

Отривиста команда:

– Тишина на всички станции! Докладвайте, както са ви обучавали.

Мадоера запази спокойствие.

– Имате ли връзка с втора крайцерска група?

– Тъй вярно. Но е силно нарушена от радиосмущения.

– Наредете им да избягват битката. Да се отдръпнат зад „Парма“, зад „Геомус Роял“ и да летят на зигзаг без привидна цел. Да не влизат в бой с бунтовниците и да не се опитват да запазят връзка с тактическата група.

– Съобщението е изпратено, сър. Имаме потвърждение.

– Добре, капитане. А сега да завъртим каруците в кръг…

Мадоера нареди на останките от тактическата група – повреден кръстосвач, неговият флагман и останалите – да заемат кълбовидна формация с честа промяна на позициите, за да не стават лесни мишени. Не прати нови заповеди на двата тежки крайцера, които бе заделил за атака по фланга.

Вероятно щеше да ги загуби, но все пак биха могли да всеят смут сред бунтовниците, достатъчно, за да успее да осъществи някакъв пробив.

– Сър – обърна се към него вахтеният. – Повикване от „Алексиев“. Докладват, че…

„Геомус Роял“ се разтърси от внезапен удар. Писък на метал и хора. Мигащи светлини, превключване на аварийно захранване. Мадоера усети, че му се повдига, когато маклийновите генератори внезапно се изключиха и той литна в безтегловност, а после – след броени секунди – светът отново се ориентира на „горе“ и „долу“.

– До всички станции, докладвайте за повреди…

„Аойфи“ приближаваше на пълна мощност „центъра“ на бойното поле. Берхал Уолдман стоеше зад дежурния офицер, стиснал толкова силно стоманената облегалка, че пръстите му бяха станали безчувствени.

Разрушителят му бе в челото на формацията. Другите четири кораба също бяха хонджойски – офицери и войници, вдигнали се на бунт, за да превземат корабите си и да се присъединят към бунтовниците. Всички се бяха заклели да отмъстят за „Айслинг“.

– До всички подразделения, до всички подразделения – говореше Уолдман. – Прехвърлете контрола на оръжейните системи на моя кораб… по моя команда… сега!

Корабите се подчиниха. После:

– До всички станции, готови за изстрелване… Много добре… Прицел… вражеският кръстосвач… гоблини, на половин тяга… Запуск!

От силозите на корабите излетяха противокорабни ракети от среден клас и се стрелнаха към „Парма“.

– Цел… вражеският кръстосвал – повтори берхал Уолдман. Той игнорира своя оръдеен офицер – тя дори не беше на борда на „Аойфи“ при разрушаването на неговия кораб-близнак. Това беше негова забава.

– Запуск на „Кали“. По един силоз на кораб… оператори на „Кали“, поддържайте постоянен контакт с ракетите си… атака!

Имперският кръстосвач избълва огън, докато противоракетните му батареи и лазери откриваха стрелба по приближаващите се ракети от хонджойските разрушители. Във всеобщата суматоха целеуказващите системи объркаха чудовищните корабоубийци „Кали“ с по-малките „Гоблин“ и не подредиха правилно приоритетите си.

Един „Гоблин“ проби защитата и унищожи две оръдейни станции – и четирийсет мъже – на „Парма“. А след това удариха и две калита. „Парма“ се разцепи по средата, после още веднъж и още веднъж, превръщайки се в лавина от отломки.

Хонджойските кораби се насочиха към „Геомус Роял“.

На главния екран пред Мадоера имперските единици загасваха една по една. Други излъчваха непрестанни автоматични сигнали за тежки повреди.

Повече не можеше да търпи. Флотски адмирал Мадоера взе микрофона и се обърна на обща честота:

– До всички имперски единици… до всички имперски единици. Говори адмирал Мадоера. Незабавно прекратете боя. Повтарям, прекратете боя. Задайте индивидуални орбити на авариен режим в посока базата. Това е заповед.

Той пусна микрофона.

– Капитане, свържете се с ескадроните на такткорабите. Искам да удържат бунтовниците до последно. Започва пълно изтегляне. Ние трябва…

– Приближаваща се ракета… навлиза в обхват… неуспешно отклоняване… неуспешно засичане… попадение!

„Гоблинът“ попадна на около двеста метра зад мостика на „Геомус Роял“. Точно зад него летеше „Кали“. Операторът на калито забеляза удачната възможност и прати птичката си право в огнената топка, преброи до едно и я взриви ръчно.

Блясък като от свръхнова… и пуст космос на мястото, където доскоро се намираха „Геомус Роял“ и флотски адмирал Мадоера.

Оцелелите от Имперската тактическа група – един тежък крайцер, един лек крайцер, три разрушителя и влекачът – летяха на аварийни двигатели. Орбитата им щеше да ги отведе близо до радиопулсара, дълбоко в пустотата между звездите.

В сектора, от който бяха атакували бунтовниците.

И където ги очакваше Стен, на борда на „Виктори“.

– До всички такткораби – предаде капитан Фрестън, – в сектора навлязоха шест имперски кораба. Всички единици, приемете информация от централния компютър. Подгответе се за атака по ескадрили. Повтарям: подгответе се за атака.

Ханелора Ла Сиотат и другарките й с копринени шалчета се хвърлиха да убиват.

Стен наблюдаваше от мостика на „Виктори“, докато и последният имперски индикатор на екрана угасна. Лицето му бе безизразна маска. Точно както се случи с „Калигула“ – същества, носещи униформата, която носеше и той, и които биха могли да служат с него, или да пият заедно с него в някой бар, сега умираха.

Лицето на Килгър бе също тъй неподвижно.

– Сър – обърна се към Стен Фрестън, – всички вражески единици са унищожени.

– Много добре. Втори етап.

Четирийсет транспортни кораба, осигурени от загиновите и кал’гатейците, навлязоха в системата. Придружаваха ги десет борски бронирани търговски съда. Те се заеха да улавят и прибират всеки къс и отломък от имперски кораб, който засичаха на екрана. Или ги унищожаваха специални подривни звена, или изстрелваха по тях гоблини и лазерни откоси.

Поне не се налагаше да убиват всеки оцелял, когото откриваха. Не че имаше много. Космическата война не е по-милостива от морската, далече от сушата.

Пленените имперски войници получаваха медицинско лечение и после бяха транспортирани до една планета в покрайнините на звездния куп Лупус. На този забравен от всички, почти райски свят сега се доставяха редовно храна и медикаменти.

Но нищо повече, докато не приключи войната, който и да я спечели. Никаква поща, нито връзка със семейства и приятели.

Защото целта на това дълго преследване към пуста зона близо до NP0406Y32 бе един цял имперски флот да изчезне безследно.

Стен нарочно бе избрал района близо до NP0406Y32 за своята малка разплата. Всякакви първоначални съобщения за неговата атака щяха да са заглушени от пулсара и тактиката му даде отлични резултати.

Двайсет и шест бойни кораба, техният адмирал и екипажите – изчезнали.

Без никаква следа.

Това щеше да накара и най-храбрия войник да трепне.

И точно както Истрн бе организирал сцената на битката, така и NP0406Y32 щеше да е началото на една далеч по-обширна арена.

Статията се оказа реч, произнесена от Вечния император по време на тържествената церемония, посветена на завършващите една от най-престижните флотски академии и препечатана от „Флотско дело“. В речта си Императорът казваше, че в тези опасни времена новопроизведените офицери трябва да са готови както за големи изпитания, така и за още по-велики победи. И както винаги, тези от тях, които са в челните редици, ще бъдат наградени и повишени.

Втората новина обаче беше полузаровена близо до края на „Имперски времена“ – фиш, който нито един човек със здрав разсъдък не би преглеждал за развлечение, а само за да провери кого са повишили, наградили или преместили на нова служба.

Седем адмирали бяха решили да се пенсионират по-рано. И седемте, според анализаторите, бяха уважавани, но вярващи в принципа на командване чрез внимателен анализ на бойната ситуация и дистанционно управление, вместо чрез благородно позиране от разкъсан от ракети мостик на кръстосвач.

В следващата статия се разказваше за пускането на новия свръхкръстосвач „Дюрер“. Бе му оказана специалната чест да бъде избран за команден кораб на Вечния император. Команден кораб – отбелязваха анализаторите. Не яхта или личен транспорт.

Всички тези малки статии бяха публикувани в специализирани фишове.

По-голяма бе водещата статия в „Имперски времена“. Говореше се за спешно събиране на всички имперски бойни флотове. Бяха определени само шест И-месеца за подготовка на единиците.

Последното съобщение също привличаше вниманието. С фанфари и шум се обявяваше, че Вечният император бил помолен от флотски адмирал Андърс и останалите генерали от Имперския щаб да им помогне с безкрайната си мъдрост и опит за окончателната разправа с бандита Стен.

Бунтовниците бяха принудили Императора да напусне своя бункер.

Сега той бе уязвим.

Следващата стъпка на Стен бе да удари в самото сърце на Империята и на Вечния император.