Текст книги "Махалото на Фуко"
Автор книги: Умберто Эко
Жанр:
Классическая проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 36 (всего у книги 48 страниц)
89
В сърцевината на най-дълбокия мрак се образувало едно общество от нови същества, които се познавали, без да са се виждали, разбирали се, без да са се обяснявали, служели едни на други, без да са приятели… Това общество възприело от йезуитите правилата на сляпото подчинение, от масонството – изпитанията и външните церемонии, от Тамплиерите – мисълта за подземното и невероятния кураж… Може би граф Сен-Жермен не е само подражавал на Гийом Постел, който имал манията да се представя за по-стар, отколкото е?
(Маркиз Дьо Люше, „Есе върху сектата на Озарените“, Париж, 1789, V и XII)
Йезуитите разбрали, че ако искат да внесат смут всред врага, начинът е да създадат тайни секти, да изчакат най-опасните ентусиасти да се включат в тях и после да арестуват всички. С други думи, ако се боиш от заговор, организирай го, така всички, които биха участвували в него, попадат под твой контрол.
Спомних си, че за Рамзей, първия, който установява пряка връзка между масонството и Тамплиерите, Алие веднъж се изказа твърде резервирано, намеквайки, че не бил чужд на католическите среди. И наистина, още Волтер е изобличил Рамзей като човек на йезуитите. Йезуитите създали във Франция шотландското неотамплиерство в отговор на зараждащото се английско масонство.
По този начин се обясняваше защо през 1789 година, по повод на тази история, някакъв маркиз Дьо Люше публикува анонимно прословутото „Есе върху сектата на Озарените“, в което напада всички видове Озарени, баварски или не, анархисти богоубийци или неотамплиери мистици, и слага в същия кюп и павликяните, да не говорим за Постел и Сен-Жермен (странно как постепенно и сякаш по чудо всички частици на нашата мозайка си отиваха по местата!). Главното му роптание е, че тези форми на тамплиерски мистицизъм нарушавали здравия авторитет на масонството, което, обратно, било общество на добри и честни хора.
Бейкънистите измислили масонството като „Рикс Бар“ в Казабланка, а неотамплиерството обезсмисляло тяхното изобретение. Люше бил изпратен като наемен убиец, за да очисти всички групи, които не били бейкънистки.
Но точно тук трябваше да държим сметка за едно обстоятелство, с което бедният Алие не можеше да се примири. Защо Дьо Местр, който бил човек на йезуитите, и то повече от седем години преди появата на маркиз Дьо Люше, е отишъл във Вилхелмсбад да всее смут сред неотамплиерите?
– Неотамплиерството се развивало прекрасно през първата половина на осемнадесети век, разсъждаваше Белбо, но в края на века съвсем закъсало, първо, защото са го завладели революционерите, за които наред с Бог Разум и Свещен Съюз всичко било пълна каша, но важното било целта – да се отреже главата на краля (виж Калиостро), и после, защото в Германия немските принцове си пъхали гагата в тази работа, особено Фридрих Пруски, чиито цели изобщо не съвпадали с намеренията на йезуитите. Когато мистичното неотамплиерство, независимо от това кой го е създал, родило „Вълшебната флейта“, логично е хората на Лойола да са решили да се освободят от него. Точно като в икономиката, купуваш фирма, препродаваш я, ликвидираш я, обявяваш фалит и, естествено, не се интересуваш какво ще стане с портиера. Или като старата кола: когато вече не върви, пращаш я на пресата в гробището.
90
Няма да намерите в истинския кодекс на масоните друг бог освен Мани. Същия, който почита масонът кабалист, бога на старите Розенкройцери, бога на масона мартинист… От друга страна, всички безсрамия, приписвани на Тамплиерите, са абсолютно същите, в които обвиняват и манихейците.
(Абат Барюел, „Спомени, които да послужат за историята на якобинството“, Хамбург, 1798, 21 XII)
Стратегията на йезуитите ни се изясни, когато открихме отец Барюел. Между деветдесет и седма и деветдесет и осма този абат написва своите „Спомени, които да послужат за историята на якобинството“ като реакция на френската революция, един истински роман с продължение, който започва тъкмо с Тамплиерите. След изгарянето на Моле те се превърнали в тайна организация, целяща унищожаване на властта на монарха и папата и създаване на световна република. През осемнадесети век проникнали във франкмасонството, завладели го и го превърнали в свой инструмент. През 1763 година основали една Литературна академия, обединяваща Волтер, Тюрго, Кондорсе, Дидро и Д’Аламбер, която се събирала в дома на барон Холбах и заговорничела с пълна сила, а през 1776 година създали якобинците. Които впрочем били марионетки в ръцете на истинските шефове, Озарените от Бавария, кралеубийци по призвание.
Но не ги обвинявайте в рушителство. След като с помощта на Рамзей разцепили масонството на две, йезуитите го обединили отново, за да го нападнат фронтално.
Книгата на Барюел вдигнала известен шум, тъй че в Националния Архив на Франция трябвало да съставят най-малко два жандармерийски доклада, които били изискани от Наполеон и се отнасяли до нелегалните секти. За тези доклади отговарял някой си Шарл дьо Беркайм и той, както всички тайни служби, които всъщност черпят секретните си сведения от вече публикуваните факти, решил, че е най-добре да препише първо книгата на маркиз Дьо Люше и после спомените на Барюел.
Изправен пред смразяващите описания на Озарените и пред недвусмисленото разкритие за могъществото на Непознатите Управници, способни да овладеят света, Наполеон не се поколебал: решил веднага да се присъедини към тях. Уредил брат си Жозеф да стане магистър на Великия Изток, като самият той, според множество свидетелства, влязъл в контакт с масонството, а според други направо се сдобил с най-висока титла. Не е ясно обаче на кой точно ритуал. Много е вероятно, от предпазливост, на всички.
Какво е знаел Наполеон не ни беше ясно, но не забравяхме, че е прекарал доста време в Египет и там кой знае с какви мъдреци е разговарял под сянката на пирамидите (в такъв случай и едно бебе ще се досети, че прословутите четиридесет века, които го гледали 363363
… Прословутите четиридесет века, които го гледали… – преди битката в Египет Наполеон произнася реч пред войските си в подножието на пирамидите, в която се позовава на египетската история.
[Закрыть], са недвусмислен намек за Херметичната Традиция).
Но няма съмнение, че е знаел много неща, защото през 1806 година свиква събор на френските евреи. Официалното обяснение е банално: опит да ограничи лихварството, да си осигури подкрепата на израелитското малцинство, да намери нови финансови източници… Но това не обяснява защо е решил да нарече този събор Велик Синедрион, намеквайки за една власт на Висшестоящи, повече или по-малко Непознати. В действителност хитрият корсиканец разбрал кои са представителите на йерусалимското крило и се мъчел да свърже разпръснатите групи.
– Не случайно през 1808 година войските на маршал Ней се намират в Томар. Правите ли връзката?
– Събрали сме се само за да правим връзки.
– Оттук нататък Наполеон, който има намерение да победи Англия, държи в ръцете си почти всички европейски центрове, а чрез френските евреи и йерусалимците. Кой още му липсва?
– Павликяните.
– Точно така. А ние още не сме решили къде са се дянали те. Но Наполеон ни го подсказва – той отива да ги търси там, където са, в Русия.
Блокирани от векове в славянското крило, павликяните, естествено, се реорганизирали под различните етикети на руските мистични секти. Един от най-влиятелните съветници на Александър I бил принц Галицин, свързан с някои групи, изповядващи мартинистките схващания. И кого намираме в Русия, изпреварил с повече от двадесет години Наполеон и пристигнал там като пълномощник на Савоите с цел да завърже връзки с мистиците от Санкт-Петербург? Дьо Местр.
По това време той вече се бои от всяка организация на Озарени, които за него изобщо не се различават от илюминатите, отговорни за кървавата баня на революцията. И действително в този период, повтаряйки почти дословно думите на Барюел, той говори за някаква сатанинска секта, която искала да завладее света, и вероятно има наум Наполеон. Ако наистина нашият велик реакционер е имал за цел да прелъсти мартинистките групи, то е, защото вярно е предусетил, че те, макар да се вдъхновяват от същите източници като френските и германските неотамплиери, представлявали единствената група, която още не била покварена от западноевропейската мисъл: павликяните.
Както изглежда обаче, планът на Дьо Местр не успява. През 1816 година йезуитите са прогонени от Петербург и Дьо Местр се прибира в Торино.
– Добре, каза Диоталеви, открихме къде са павликяните. Сега да свалим от сцената Наполеон, който очевидно не е успял да изпълни намеренията си, иначе от своята Света Елена щеше да размаха пръст на враговете си. Какво става сега с всички тези хора? Главата ме заболя.
– А много от техните са се търкулнали, утеши го Белбо.
91
О, колко добре направихте, че разобличихте тези сатанински секти, които разчистват пътя на Антихриста… Все пак между тях има една секта, която вие само леко засегнахте.
(Писмо на капитан Симонини до Барюел, „Католическата цивилизация“, 21.10.1882)
Постъпката на Наполеон спрямо евреите предизвикала бърза реакция сред йезуитите. „Спомените“ на Барюел не съдържали дори намек за евреите. Но през 1806 Барюел получава писмо от някой си капитан Симонини, който му напомня, че и Мани, и Планинският Мъдрец са евреи, че масонските организации са основани от евреите и че евреите са проникнали във всички съществуващи тайни общества.
Писмото на Симонини, умело разпространено из цял Париж, затруднило Наполеон, който току-що бил влязъл в контакт с Великия Синедрион. Този контакт очевидно е вълнувал и павликяните, защото по същото време Светият Синод на Московската Православна Църква заявил: „Наполеон днес има намерение да събере всички евреи, които божият гняв е разпръснал по цялото лице на земята, за да ги убеди да разрушат Христовата Църква и да въздигнат него като истински Месия.“
Добрият Барюел приема идеята, че заговорът е не само масонски, а юдейско-масонски. Между другото, идеята за този сатанински заговор била удобна, за да се атакува новият враг, а именно Висшата Карбонарска Вендита и следователно антиклерикалните водачи на италианското освобождение, от Мацини 364364
Джузепе Мацини (1805–1872) – италиански патриот и революционер, свързан с карбонарите, радетел за Световен Републикански съюз.
[Закрыть]до Гарибалди.
– Но всичко това става в началото на деветнадесети век, каза Диоталеви.
– А голямата антисемитска атака започва в края на века, когато се публикуват „Протоколите на Мъдреците на Цион“. Освен това, „Протоколите“ се появяват в руското крило. Следователно са инициатива на павликяните.
– Естествено, отвърна Белбо. Няма съмнение, че в този момент йерусалимската група се е разделила на три. Първото разклонение, чрез испанските и провансалските кабалисти, се е насочило към неотамплиерското крило, второто се е претопило в бейкънистката група, и от него са излезли много учени и банкери. Именно срещу тях са се настървили йезуитите. Но има още едно разклонение, и то се е установило в Русия. Руските евреи са в голямата си част дребни търговци и лихвари и следователно не са гледани с добро око от бедните селяни; а много от тях, понеже еврейската култура е култура на Книгата и всички евреи умеят да четат и пишат, увеличават редовете на настроената либерално и революционно интелигенция. Павликяните са мистици, реакционери, свързани здраво с феодалите и дори са проникнали в двореца. Очевидно е, че между тях и йерусалимците сливането е невъзможно. Затова в техен интерес било да изобличат евреите и чрез евреите, този похват са го научили от йезуитите, да затруднят противниците си отвън, както неотамплиерите, така и бейкънистите.
92
Не може да има никакво съмнение. С цялото могъщество и целия ужас на Сатана триумфалната власт на израелския Цар се приближава към нашия необновен свят; Царят, роден от кръвта на Цион, Антихристът, се насочва към трона, за да поеме управлението над Вселената.
(Сергей Нилус, Епилог към „Протоколите“)
Идеята беше приемлива. Трябваше само да обмислим кой е отнесъл „Протоколите“ в Русия.
Един от най-влиятелните мартинисти от края на миналия век, Папус, влиза под кожата на Николай II по време на посещението му в Париж, след това отива в Москва и завежда там някой си Филип, или по-точно Филип Низие Анселм Вашо. Обладан от дявола на шестгодишна възраст, лечител на тринадесет, магнетик в Лион, той омагьосва както Николай, така и истеричната му съпруга. Филип е поканен в двореца, назначен като лекар във Военната академия на Петербург, а по-късно повишен в генерал и държавен съветник.
Неговите врагове решават тогава да му противопоставят някоя също толкова бляскава личност, която да го засенчи. И откриват Нилус.
Нилус бил скитащ монах, който с овехтяло расо и дълга пророческа брада се скитал (и какво друго да прави?) из горите, бил завъдил две жени, една дъщеричка и един помощник или любовник, все едно, и всичко това му тежало на главата. Наполовина гуру, от тези, дето изчезват с общата каса, наполовина отшелник, от тези, които високо обявяват, че иде краят на света. Но всъщност неговата идея-фикс били черните замисли на Антихриста.
Планът на поддръжниците на Нилус бил да го направят поп, така че като се ожени (е, една съпруга повече не пречи) за Елена Александровна Озерова, придворна дама на царицата, да стане изповедник на царя.
– Аз съм благ човек, каза Белбо, но започвам да подозирам, че клането в Царское село всъщност е било акция за обезпаразитяване.
Накратко казано, в определен момент привържениците на Филип обвинили Нилус в разгулен живот и само един господ знае дали не са били прави. Нилус бил принуден да напусне двореца, но точно тогава някой му идва на помощ, като му подхвърля текста на „Протоколите“. И понеже всичко било така объркано между мартинисти (последователи на свети Мартин) и мартинезисти (поклонници на Мартинес де Паскуали, онзи, към когото Алие се отнасяше с не особено голяма любов), и тъй като Паскуали според слуховете бил евреин, като се дискредитирали евреите, се дискредитирали и мартинистите, а като се дискредитирали мартинистите, се унищожавал Филип.
И наистина, един първи непълен вариант на „Протоколите“ бил публикуван в „Знамя“, петербургски вестник, ръководен от войнствуващия антисемит Хрушчевин. През 1905 година, с благословията на правителствената цензура, този първи вариант, но допълнен, бил препечатан в книга, „¤зточИзточИИИИзточници на нашите злини“, не случайно публикувана от някой си Бутми, който заедно с Хрушчевин участвувал в създаването на Съюза на Руския народ, по-късно известен като Черните Центуриони, организация, която привличала най-обикновени криминални престъпници, за да извършват крайно десни погроми и атентати. Бутми продължил да публикува, вече от свое име, и други издания на това произведение, под заглавието „Враговете на човешката раса – Протоколи, изнесени от тайните служби на централната ционистка организация“.
Но все пак ставало дума за евтини брошури. Пространната версия на „Протоколите“, тази, която е преведена в целия свят, излиза през 1905 година в третото издание на книгата на Нилус „Великото в Нищожното: Антихристът като неизбежна политическа даденост“, Царское село, спомоществовател – местната секция на Червения кръст. И тъй като тази книга се вписвала в рамките на най-задълбочената мистична мисъл, тя попаднала в ръцете на царя. Московският митрополит препоръчвал прочита й във всички големи църкви.
– Но каква е връзката на „Протоколите“ с нашия План? – запитах. Непрекъснато говорим за тези „Протоколи“. Хайде да ги прочетем.
– Това е най-лесното, заяви Диоталеви, винаги се намира някой, който да ги преиздава. Навремето дори го правеха, за да демонстрират възмущението си и лоялността към документа, но после лека-полека започнаха да ги публикуват с огромно удоволствие.
– Чудесни хора.
93
Единственото познато нам общество, което би било способно да ни конкурира в тези изкуства, може да бъде това на йезуитите. Но ние успяхме да всеем недоверие към йезуитите у глупавите плебеи, тъй като това общество е всеизвестно, докато ние действуваме в сянка, строго пазейки тайната.
(„Протоколи“, V)
„Протоколите“ са поредица от двадесет и четири програмни декларации, приписвани на Мъдреците на Цион. Съдържанието на тези „Протоколи“ ни се видя твърде противоречиво – Мъдреците искат ту да ограничат свободата на словото, ту да насърчават либертинизма. Критикуват либерализма, но сякаш изграждат програмата, която радикалните леви приписват на капиталистическата мултинационална индустрия, включително използуването на спорта и нагледната агитация като средства за потискане на мисленето. Като анализират различните методи за постигане на властта над целия свят, те възхваляват могъществото на златото. Решават да подпомогнат революциите във всички страни, като използуват недоволството и заблуждават народа, изповядвайки либерални идеи, но същевременно искат да насърчават неравенството. Изчисляват как да установят навсякъде президентска власт, контролирана от техни верни хора. Решават да подклаждат войни, да увеличават производството на оръжие и (това го каза и Салон) да построят подземни железници (подземни!), за да имат възможност да минират големите градове.
Заявяват, че целта оправдавала средствата, и стигат дори до решението да подклаждат антисемитизма, както за да държат в ръцете си бедните евреи, така и за да стимулират милосърдието на гоите, разчувствувани от техните неволи („Скъпо удоволствие, каза Диоталеви, но ефикасно.“). Разпалено твърдят: „Ние сме с безгранични амбиции, неутолима кръвожадност, безмилостно желание за мъст и безумна омраза“ (проявявайки истински мазохизъм, защото по този начин възпроизвеждат с най-голямо удоволствие баналния образ на злия евреин, който вече бил разпространен в антисемитския печат и украсявал кориците на всички издания на собствената им книга) и решават да премахнат изучаването на класиците и на древната история.
– С една дума, забеляза Белбо, Мъдреците на Цион са шепа идиоти.
– Не бива да се шегуваме, спря го Диоталеви. Тази книга е била възприемана съвсем насериозно. По-скоро нещо друго ме смайва: че този еврейски план уж трябва да изглежда древен, а опорните му точки всъщност са дребните френски полемики от края на миналия век. Споменаването на нагледната агитация, която била използувана като средство за потискане на мисленето, сякаш намеква за образователната програма на Леон Буржоа 365365
Леон Буржоа (1851–1927) – френски политически деец, теоретик на радикализма, носител на Нобеловата награда за мир.
[Закрыть], който включва деветима масони в своето правителство. В друга част се съдържа съветът да се избират лица, компрометирани в скандала за Панама, а такъв е бил Емил Лубе 366366
Емил Лубе (1838–1929) – френски политик, президент на Републиката от 1899 до 1906 г.
[Закрыть], който през 1899 година е избран за президент на републиката. Споменаването на метрото се дължи на обстоятелството, че по онова време десните вестници протестирали срещу Компанията на Метрополитена, защото между акционерите й имало прекалено много евреи. Затова може да се предположи, че този текст е бил сътворен във Франция през последното десетилетия на миналия век, по времето на аферата „Драйфус“, с цел да се отслаби либералният фронт.
– На мен друго ми прави впечатление, каза Белбо. Това, което се нарича „deja vu“, нещо много познато. В общи линии историята е, че тези Мъдреци излагат един план за завладяване на света, а ние тези работи вече сме ги чували. Опитайте да премахнете конкретните данни и факти, характерни за миналия век, заместете подземията на метрото с подземията на Провенс, освен това навсякъде, където пише евреи, напишете Тамплиери и където пише Мъдреци на Цион, напишете Тридесет и шестима невидими, разделени на шест групи… Драги приятели, това е Посланието от Провенс!
94
Самият Волтер умря като йезуит: дали изобщо е подозирал?
(Ф. Н. дьо Бонвил, „Йезуитите, прогонени от Масонството, и камата им, счупена от Масоните“, „Ориент“, Лондон, 1788, 2, с. 74)
Вече от доста време всичко беше пред очите ни, но не си давахме напълно сметка за това. В продължение на шест века шест групи се борят помежду си, за да осъществят Плана от Провенс, и всяка група взима идеалния текст на този План, просто променя основата му и го приписва на противника си.
След като Розенкройцерите се появяват отново във Франция, йезуитите придават на плана отрицателен смисъл: дискредитират Розенкройцерите, дискредитират бейкънистите и създаващото се английско масонство.
Когато йезуитите изобретяват неотамплиерството, маркиз Дьо Люше приписва плана на неотамплиерите. Но йезуитите, които вече изоставят и неотамплиерите, използуват Барюел, за да подражават на Люше, като обаче приписват плана изобщо на всички франк-масони.
Бейкънистите контраатакуват. Изпощихме всички текстове от полемиката между либерали и лаици и в края на краищата открихме, че като се започне от Мишле 367367
Жюл Мишле (1798–1874) – френски историк, автор на прочутата „История на Франция“.
[Закрыть]и Кине 368368
Едгар Кине (1803–1875) – френски историк.
[Закрыть]и се стигне чак до Гарибалди и до Джоберти 369369
Винченцо Джоберти (1801–1852) – италиански свещеник, философ и държавен деец.
[Закрыть], Посланието е било смятано за дело на йезуитите (идеята може би е идвала от Тамплиера Паскал и от неговите приятели). Темата става популярна със „Скитникът евреин“ на Йожен Сю и с неговия герой, злокобния господин Роден, квинтесенция на световния йезуитски заговор. Но когато се разровихме в романите на Сю, намерихме много повече: един текст, който сякаш дума по дума беше преписан, но повече от половин век по-рано, от „Протоколите“. Ставаше въпрос за последната глава на „Потайностите на Народа“. Тук сатанинският план беше обяснен до най-малките си престъпни подробности в документа, който генералът на Обществото, отец Руутаан (историческа личност), изпраща на Роден (вече персонаж от „Скитника евреин“). Рудолф де Геролщайн (персонаж от „Парижките потайности“) се сдобива с този документ и го предава на демократите. „Виждате ли, драги Льобрен, как добре е построен този адски замисъл, колко ужасяващи мъки, каква страховита власт, какъв жесток деспотизъм подготвя той за Европа, ако, не дай боже, успее…“
Приличаше на Предговора на Нилус към „Протоколите“. И Сю приписва на йезуитите мотото (което щяхме да открием в „Протоколите“, но приписано на евреите): „Целта оправдава средствата“.
