Текст книги "Махалото на Фуко"
Автор книги: Умберто Эко
Жанр:
Классическая проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 35 (всего у книги 48 страниц)
84
Главната задача на тази Асамблея, която би била и най-полезната, трябва да е по мое мнение работата върху естествената история според проектите на Веруламеца.
(Кристиан Хюигенс, Писмо до Колбер, Пълни събрани съчинения, „Ла Е“, 1888–1950, VI, с. 95–96)
Перипетиите на шестте групи не се ограничавали само с търсенето на картата. В първите две части на посланието, тези, които се намирали в ръцете на португалците и на англичаните, Тамплиерите вероятно са намеквали за едно Махало, но схващането за махалото по онова време е било още твърде неясно. Едно е да увесиш къс олово на връв, друго – да изобретиш толкова прецизен механизъм, че да се осветява от слънцето точно във втория сектор. Затова Тамплиерите предвидили шест века. Бейкъновото крило се заема с тази работа и се опитва да привлече на своя страна всички посветени, с които отчаяно търси контакт.
Не е случайно обстоятелството, че именно човекът на Розенкройцерите Соломон дьо Ко пише за Ришельо трактат върху слънчевите часовници. След това, от Галилей нататък, се наблюдава трескаво изследване на механизма на Махалото. Привидно целта е то да се използува при определянето на географската ширина, но когато през 1681 година Хюигенс открива, че едно махало, което функционира точно в Париж, а в Кайен описва дъгата си със закъснение, веднага разбира, че всичко зависи от промяната в центробежните сили, дължаща се на земното въртене. И когато публикува своя „Horologium“ 347347
„Horologium“ (лат.) – „Часовник“.
[Закрыть], в който разсъждава върху теориите на Галилей за махалото, кой го извиква в Париж? Колбер, същият, който извиква в Париж и Соломон дьо Ко, за да изследва подземията!
Когато през 1661 година Академията на Науката изпреварва заключенията на Фуко, само в разстояние на пет години Леополд Тоскански 348348
Леополд Тоскански – Леополд II, велик херцог на Тоскана (1765–1790) и император на Германия (1790–1792).
[Закрыть]успява да я разпусне и веднага след това получава от Рим като висша награда кардиналския жезъл.
Но това не е всичко. Дори през следващите векове преследването на махалото продължава. През 1742-ра (година преди първата документирана поява на граф Сен-Жермен!) някой си Дьо Меран представя в Кралската Академия на Науките своя труд върху функцията на махалото; през 1756-а (когато в Германия се ражда Строгото Съблюдение на Храма!) друг един на име Бугер пише „за посоките, по които се движат всички свободно висящи оловни късове“. Откривах фантастични заглавия, като например това на Жан Батист Био от 1821 година: „Описание на всички геодезки, астрономически и физически наблюдения, извършени по нареждане на Френското бюро за географското местоположение в Испания, Франция, Англия и Шотландия, с цел определяне на разликите в земното притегляне и отклоненията по продължение на Парижкия меридиан“.
В Испания, Франция, Англия и Шотландия! И то във връзка с меридиана на „Сен Мартен“! А сър Едуард Сейбин, който през 1823 година публикува своето „Изложение върху експериментите за определяне формата на земята посредством отклоненията на Махалото при различни географски ширини“? А онзи тайнствен граф Фьодор Петрович Литке, който през 1836-а публикува резултатите от своите изследвания върху поведението на махалото по време на околосветско пътешествие по море? Което при това е финансирано от Имперската Академия на Науките в Петербург. Защо сега пък и руснаците?
А не е ли възможно друга група, естествено, последователи на Бейкън, да е решила да разкрие тайната на токовете без карта и без махало, разпитвайки отново, от самото начало, свистящия дъх на Змията? Ето че предположенията на Салон можеха да се окажат верни: горе-долу по времето на Фуко индустриалният свят, рожба на бейкъновото крило, започва прокопаването на тунели за метро в сърцето на много европейски метрополии.
– Така е, потвърди Белбо, деветнадесетият век е обладан от мисълта за подземията, Жан Валжан, Фантомас и Жавер, Рокамбол, голямо шетане по тунели и канали. О, Боже, сега като си помисля, цялото творчество на Жюл Верн може да е посвещаване в тайнствата на подземния свят! Пътешествие до центъра на земята, двадесет хиляди левги под водата, пещерите на Тайнствения остров, огромното подземно царство на Тъмната Индия! Дали не може да се начертае план на неговите фантастични пътешествия? Сигурно ще се окаже рисунка на извивките на Змията или пък карта на древните пътища в Англия, възстановена за всеки континент. Жюл Верн е изучавал отгоре и отдолу мрежата на телуричните токове.
Включих се и аз:
– Как се казваше главният герой на романа за Тъмната Индия? Джон Гарал, нали? Анаграма на Граал!
– Ние не сме фантазьори, ние гледаме реалистично на нещата. Жюл Верн е изпращал много по-недвусмислени сигнали. Робур Конкистадора, Р. К., Роза и Кръст. А Робур, прочетен наопаки, е Рубор, червеният цвят на розата…
85
Филеас Фог. Име, което е образ: „-еас“ на гръцки има значение на всеобхватност (и следователно е еквивалент на „пан-“ и на „поли-“), а Филеас е синоним на Полифил. Що се отнася до Фог, то означава на английски „мъгла“… Без съмнение Верн принадлежи към общество „Льо Бруйяр“ 349349
„Льо Бруйяр“ – „Le Brouillard“ (фр.), „Мъглата“.
[Закрыть]. Дори е бил така любезен да уточни взаимоотношенията на това общество и „Роза+Кръст“, защото в крайна сметка този аристократ пътешественик, наречен Филеас Фог, е всъщност Розенкройцер… И освен това не е ли член на „Реформ Клъб“, чиито инициали Р. К. означават именно Розенкройцери реформатори? А този „Реформ Клъб“ възниква в Пал Мал 350350
Пал Мал – квартал в Лондон.
[Закрыть], напомняйки за пореден път Съня на Полифил 351351
Сънят на Полифил
[Закрыть].(Мишел Лами, „Жюл Верн, посветен и посветител“, Париж, „Пайо“, 1984, с. 237–238)
Възстановяването ни взе много дни, прекъсвахме работата си, за да си споделим поредната новооткрита връзка, четяхме по диагонал всичко, което ни попадаше под ръка, енциклопедии, вестници, комикси, издателски каталози, търсейки възможни къси съединения, ровехме се по книжарските сергии, душехме по вестникарските будки, крадяхме каквото ни падне от ръкописите на нашите диаболисти, втурвахме се тържествуващи в редакцията и хвърляхме върху масата последното си откритие. Когато си спомням тези седмици, цялата история ми се струва светкавична, трескава като във филм на Лари Сиймън, на тласъци и подскоци, с бясно отварящи се и затварящи се врати, летящи торти, гонитби по стълбища нагоре и надолу, блъскащи се стари автомобили, рухващи рафтове в супермаркети сред дъжд от кутии, бутилки, пити сирене, струи газирана вода, облаци от спукани брашнени чували. И обратно, мислейки за интервалите, за мъртвите периоди – другия живот, който течеше около нас, мога да прочета всичко като разказ в забавен каданс, с Плана, който се оформяше с плавното темпо на художествената гимнастика, на бавното завъртане на дискохвъргача, предпазливите олюлявания на тласкача на гюлле, дългите дъги при голфа, безсмислените очаквания на бейзбола. Така или иначе, какъвто и да биваше ритъмът, съдбата ни възнаграждаваше, защото, когато човек иска да намери аналогии, такива се намират винаги. Навсякъде и между всички неща. Светът избухва в някаква мрежа, някакъв водовъртеж от родства и всяко нещо те отпраща към всички други, всичко обяснява всичко. Не го казвах на Лия, за да не я дразня, но дори пренебрегвах Джулио. Събуждах се посред нощ, досетил се, че Рьоне Декарт се е наричал Картезий и значи е бил Р. К. и прекалено енергично е търсил Розенкройцерите, а после е отричал, че ги е намерил. И защо тази идея-фикс за метода? Методът е служел да се открие тайната, която е омайвала всички посветени в Европа… А кой беше онзи съвременник на Бейкън, автор на „Път към Храма“? Ричард Крашоу 352352
Ричард Крашоу (1612–1649) – английски поет.
[Закрыть]. Ами Раниери деи Калцабиджи 353353
Раниери деи Калцабиджи
[Закрыть]и Рик де Казабланка 354354
Рик де Казабланка
[Закрыть]? Ръдиард Киплинг и Рудолф Карнап 355355
Рудолф Карнап (1891–1971) – немски философ и логик.
[Закрыть]също, макар че идват много по-късно…
86
Тази наука не се е загубила, поне във веществената си част и монасите цистерцианци я предали на църковните строители… Тези строители били познати през миналия век като Гилдията на Френската кула. Към тях се обърнал Айфел, когато започнал да строи своята кула.
(Л. Шарпантие, „Тайните на Катедралата в Шартр“, Париж, „Лафон“, 1966, с. 55–56)
Пред нас вече се очертаваше цялата картина на модерните времена, кръстосвани от тунелите на трудолюбиви къртици, които, дълбаейки подземия в планетата ни, наблюдавали движенията й отдолу. Но трябваше да има още нещо, някакъв друг план, някаква друга тайна работа, която бейкънистите бяха започнали и чиито резултати и етапи бяха пред очите на всички нас, без ние да си даваме сметка за тях… Защото, дупчейки почвата, те са сондирали дълбоките й пластове. Но келтите и Тамплиерите не бяха само копали кладенци, а бяха издигали своите колектори право към небето, за да предават сведения от мегалит на мегалит и ловят звездните влияния…
Идеята хрумна на Белбо в една безсънна нощ. Изправен до прозореца, той бе видял отдалече, над покривите на Милано, светлините на стоманената кула на Италианското радио, високата антена на града. Една все пак скромна и предпазлива Вавилонска кула. И в този миг бе разбрал.
– Айфеловата кула! – каза ни той сутринта. Как не се сетихме за нея? Металният мегалит, менхирът на последните келти, най-високата от всички стрели на готиката. Каква нужда е имал Париж от този безполезен паметник? Айфеловата кула е сондата към небето, антената, която събира информация от всички херметични колектори, забучени по земната кора: от статуите на Великденските острови, от Мачу Пикчу, от Статуята на Свободата, пожелана от посветения в Плана Лафайет 356356
Мари Жозеф Мотие, маркиз Дьо Лафайет (1757–1834) – френски генерал, участник във Войната за независимост на Америка.
[Закрыть], от Луксорския обелиск, от най-високата кула на Томар, от Родоския колос (Р. К.!), който продължава да предава от дъното на пристанището, където никой не може да го открие, от браминските храмове, скрити в джунглата, от четвъртитите кулички на Великата китайска стена, от върха на Ейърс Рок, от Страсбургската катедрала, по която е лазел другият посветен, Йохан Волфганг Гьоте, от гигантските изображения на Маунт Ръшмор 357357
Маунт Ръшмор – мемориален паметник на американските президенти, чиито фигури са изсечени в скалата.
[Закрыть]… А антената на Импайър Стейт Билдинг? Кой знае колко неща е научил от нея посветеният Хичкок! За какво може да е намеквало това създание на американски съзаклятници, ако не за империята на пражкия крал Рудолф? Айфеловата кула улавя информацията от подземния свят и я сравнява с другата, която иде от небето. И кой ни дава първия й ужасяващ кинематографски образ? Рьоне Клер в „Спящият Париж“. Рьоне Клер, тоест Р. К.
Трябваше да се прочете отново цялата история на науките: самото космическо надпреварване ставаше разбираемо с тези негови луди спътници, които непрекъснато снимат земната кора, за да открият в нея невидими напрежения, подводни токове, топли въздушни течения. И за да говорят помежду си, да говорят на Кулата, да говорят на Стоунхендж…
87
Любопитно съвпадение представлява фактът, че изданието ин-фолио от 1623-та, което минава за „Събрани съчинения“ на Шекспир, съдържа точно тридесет и шест драми.
(У. Ф. К. Уикстън, „Франсис Бейкън против призрачния капитан Шекспир: Розенкройцерската маска“, Лондон, „Кигън Пол“, 1891, с. 353)
Когато обменяхме резултатите от нашите фантасмагории, ни се струваше, и то основателно, че действуваме с произволни асоциации, че постигаме изключителни къси съединения, и си вярвахме, може би щяхме да се срамуваме, ако ни бяха обвинили в детинщини. То беше, защото между нас царуваше съгласие, мълчаливо, както налагаше етикетът на иронията, по въпроса, че всъщност се подиграваме с логиката на другите. Но през дългите паузи, когато всеки от нас събираше своите доказателства за предстоящата обща среща, и с чистата съвест, че трупа частици за една пародична мозайка, мозъците ни свикваха да свързват, да свързват, да свързват всяко нещо с всичко друго, а за да го прави автоматично човек, трябваше да добие навик. Убеден съм, че от определен момент нататък вече няма разлика между навика да се преструваш, че вярваш, и навика да вярваш.
Също както при шпионите: проникват в тайните служби на противника, свикват да мислят като него, ако оцелеят, то е защото го постигат, и е логично, че след известно време преминават на другата страна, която вече е станала тяхната. Или пък както онези, които живеят сами с кучето си, разговарят по цял ден с него, в началото се опитват да разберат неговата логика, после започват да смятат, че то разбира тяхната, първо го твърдят предпазливо, после ревниво, след това докачливо и накрая запълват времето си с упреци и сцени на ревност, а когато вече са сигурни, че кучето е станало като тях, всъщност те са станали като него, и когато гордо заявяват, че са го очовечили, в действителност те са се превърнали в кучета.
Може би защото бях в ежедневен контакт с Лия и с детето, от тримата аз бях най-малко заразен от играта. Имах чувството, че я владея, смятах, че не й се поддавам, както когато удрях по агогона по време на ритуала: стоиш на страната на тези, които пораждат емоцията, а не на тези, които я изживяват. Не знаех за Диоталеви, но сега знам – той привикваше тялото си да мисли като диаболист. Що се отнася до Белбо, той се идентифицираше дори на нивото на съзнанието. Аз привиквах, Диоталеви се покваряваше, Белбо се покръстваше. Но и тримата бавно-бавно затъмнявахме онзи интелектуален лъч, който помага на човек да отличава привидното от истинското, метафората от реалните неща, губехме прекрасната, тайнствена и блестяща способност, която ни позволява да обявим, че еди-кой си е станал животно, без при това да смятаме, че са му пораснали лапи и опашка, докато болният казва „животно“ и веднага си го представя как лае, рие, драска или лети.
Можехме да забележим какво става с Диоталеви, ако не бяхме толкова разпалени. Мисля, че всичко започна в края на лятото. Дойде след почивката си поотслабнал, но не като човек, прекарал няколко седмици в походи из планината. Прозрачната му кожа на албинос вече бе добила жълтеникави оттенъци. Забелязахме това, но решихме, че е прекарал отпуската си над своите кабалистични рула. А и изобщо умът ни беше другаде.
Действително през следващите дни се заехме постепенно да систематизираме и крилата, които не влизаха в Бейкъновата линия.
Например редовите изследователи на масонството разглеждат Озарените от Бавария, които се стремят към разрушаване на нациите и дестабилизация на държавата, като вдъхновители не само на Бакуниновия анархизъм, но и на самия марксизъм. Елементарно. Озарените са били провокатори, които бейкънистите внедрили при тевтониците, а Маркс и Енгелс замисляли съвсем друго, когато са започнали своя Манифест през четиридесет и осма с красноречивите думи „призрак броди из Европа“. За какво им е била тази готическа метафора? Комунистическият манифест саркастично е намеквал за призрачното преследване на Плана, което вече от векове е разяждало историята на континента. И по този начин е предлагал една алтернатива както на бейкинистите, така и на неотамплиерите. Маркс е бил евреин, може би поначало е служел като говорител на равините от Херона или от Сафед, и задачата му е била да включи в търсенето целия богоизбран народ. Но в един момент решава да поеме инициативата в свои ръце, идентифицира Шехина, народа изгнаник в Царството, с пролетариата, не оправдава очакванията на своите вдъхновители, преобръща тенденциите на юдейския месианизъм. Тамплиери от всички страни, обединявайте се. Прекрасно. Каква по-добра историческа обосновка за комунизма?
– Добре, съгласи се Белбо. Но не мислите ли, че и бейкънистите са имали доста трудности по пътя? Някои от тях тръгват по линията на сциентистката мечта и се натъкват на задънена улица. С други думи, в края на династията такива като Айнщайн или Ферми, които търсят тайната в сърцето на микрокосмоса, всъщност правят погрешни открития. Вместо да разбулят тайната на чистата, естествена, мъдра телурична сила, те откриват технологичната, мръсна, екологически вредна атомна енергия…
– Пространство/време, голямата грешка на Запада, допълни Диоталеви.
– Загуба на правилната посока. Ваксината и пеницилинът като карикатура на Еликсира за дълголетие, обадих се и аз.
– А и онзи другият Тамплиер, Фройд, продължи Белбо, който, вместо да изследва истинските физически подземия, се впуснал да рови в психическите, като че ли вече не е било открито и казано всичко по този въпрос от алхимиците.
– Ама точно ти, закачи го Диоталеви, настояваше да публикуваме книгите на доктор Вагнер. За мен психоанализата е храна за невротици.
– Да, и членът е само един фалически символ, нищо друго, заключих аз. Хайде, господа, въртим се на празен ход. Да не губим време. Още не сме определили мястото на павликяните и йерусалимците.
Но преди да успеем да отговорим на поредния въпрос, ние се натъкнахме на една група, която не участвуваше в тридесет и шестимата невидими, но доста бързо и активно се включи в играта и провали отчасти намеренията ни, действувайки като объркващ елемент. Йезуитите.
88
Барон Фон Хунд, кавалер Рамзей… и много други, които създадоха титлите при тези ритуали, действуват по указанията на Генерала на Йезуитите… Тамплиерство и Йезуитство.
(Писмо на г-жа Блаватска до Чарлс Съдъран, 32 ¤ А и П. Р. 94 ¤ Мемфис, К. Р. #, К. Кадош, М. М. 104 и т.н., Посветен от Английското Розенкройцерско Братство и други тайни общества, 11.1.1877; „Разбулената Изида“, 1877, с. 390)
Бяхме ги срещали множество пъти, още по времето на първите Розенкройцерски манифести. Още през 1620 година в Германия се появява една „Йезуитска Роза“, в която се припомня, че символиката на розата е католическа и библейска и че Розенкройцерите са само един от вариантите на йезуитската мистика, предназначен за населението на реформирана Германия.
Спомних си думите на Салон за ненавистта, с която отец Кирхер изправял Розенкройцерите на позорния стълб, и то точно там, където говорел за дълбините на земното кълбо.
– Отец Кирхер, казах, е главно действуващо лице в тази история. Защо този човек, който толкова пъти е доказвал, че има остра наблюдателност и вкус към експеримента, е отричал по този начин малкото добри идеи сред хилядите страници, гъмжащи от неправдоподобни хипотези? Кореспондирал с най-големите английски учени, а във всяка една от книгите си отново подхващал типичните розенкройцерски теми, на пръв поглед за да ги опровергае, но всъщност за да предложи своя контрареформистка версия. В първото издание на „Fama“, този господин Хазелмайер, осъден на каторга от йезуитите заради реформаторските си идеи, с пяна на уста твърди, че истинските и праведни йезуити били те, Розенкройцерите. Добре, но Кирхер пише своите тридесет и толкова тома само за да докаже, че истинските и праведни Розенкройцери са именно те, йезуитите. Йезуитите полагат всички усилия да се докопат до Плана. Отец Кирхер иска той да изследва Махалото и го прави, по свой си начин, разбира се, изобретявайки планетарен часовник, който показва точния час във всички седалища на Ордена, пръснати по света.
– Но как са узнали йезуитите, че Планът съществува, след като Тамплиерите са били унищожени именно защото не са признавали? – запита Диоталеви.
Можех да му отговоря, че йезуитите са хитри като дяволи и винаги знаят всичко. Но ни трябваше по-сериозно обяснение.
Бързо стигнахме до него. Пак благодарение на Гийом Постел. Разлиствайки историята на йезуитите от Кретини-Жоли (и колко се кикотихме на това идиотско име!), открихме, че Постел, изпаднал в един от своите пристъпи на мистичен бяс и жаден за духовно прераждане, отишъл през 1544 година при свети Игнаций Лойола в Рим. Игнаций го приел с радост, но Постел не успял да се откаже от своите идеи-фикс, от кабалистичните си приумици, от екуменизма 358358
Екуменизъм – движение, което се стреми да сближи и обедини вярващите от различните християнски църкви.
[Закрыть]си, а тези неща не се харесвали на йезуитите, да не говорим за най-голямата му идея-фикс – че кралят на Франция трябва да стане Цар на Света.
Така в определен момент се е стигнало да скъсване на отношенията. Постел напуснал йезуитите (а може и йезуитите да са го изгонили). Но ако Постел е бил йезуит, макар и за кратко, той навярно е доверил на свети Игнаций, на когото дал клетва за подчинение perinde ac cadaver 359359
Perinde ac cadaver (лат.) – букв. Като труп. Израз, с който йезуитите полагат клетва за безпрекословна вярност.
[Закрыть], своята мисия. Драги Игнаций, казал му, знай, че като приемаш мен, приемаш и тайната на тамплиерския План, чийто недостоен френски представител съм аз, и нещо повече, всички ние очакваме третата среща на века през 1584 година, и още по-добре ще е да я чакаме ad majorem Dei gloriam 360360
Ad majorem Dei gloriam (лат.) – Девиз на йезуитите: За по-голяма прослава на Бога.
[Закрыть].
И така йезуитите, чрез Постел в момент на слабост от негова страна, узнават за тайната на Тамплиерите. Тайна от такава величина трябва да бъде използувана. Свети Игнаций предава богу дух, но неговите наследници бдят и не изпускат от очи Постел. Искат да узнаят с кого ще се срещне през съдбовната 1584 година. Уви, Постел умира преждевременно и се оказва, както свидетелствуват нашите източници, че някакъв непознат йезуит присъствувал на смъртта му. Йезуитите не узнават кой е неговият приемник.
– Извинявайте, Казобон, каза тогава Белбо, нещо не ми пасва. Ако нещата са стояли така, йезуитите не са могли да знаят също и че през 1584 година срещата не се е състояла.
– Не бива да забравяме, обади се Диоталеви, че ако се вярва на езичниците, тези йезуити били железни люде, които не се оставяли толкова лесно да бъдат измамени.
– О, колкото до това, каза Белбо, един йезуит изпапва двама Тамплиери на обяд и двама на вечеря. Техният орден също бил разпускан, и то не веднъж, с тях са се борили правителствата на цяла Европа, и въпреки това ей ги и сега.
Трябваше да влезем в кожата на един йезуит. Какво ще направи йезуитът, ако види, че Постел му се изплъзва? Веднага ми дойде една идея, но беше толкова сатанинска, че дори нашите диаболисти, предполагам, нямаше да я смелят: Розенкройцерите са били измислени от йезуитите!
– След като Постел умира, предложих, йезуитите, каквито са лукави, предвидили по математически път объркването в календарите и решили да вземат инициативата в свои ръце. Изобретили розенкройцерската измама, като изчислили с голяма точност това, което ще се случи. Измежду всички екзалтирани, които се стекли, някой от автентичните ядра се хванал на въдицата и се издал. Представете си гнева на Бейкън! Флъд, тъпако, не можа ли да си държиш езика зад зъбите? Но виконте, My Lord, те приличаха на наши… Мълчи, безумецо, не са ли те научили да се пазиш от папистите? Теб трябваше да изгорят, а не онзи нещастник ноланеца!
– Обяснете ми обаче, каза Белбо, защо, когато Розенкройцерите се преместват във Франция, йезуитите, или католическите полемисти, които работят за тях, ги нападат като еретици и служители на Сатаната?
– Можете ли да твърдите, че йезуитите действуват праволинейно? Ако беше така, нямаше да са йезуити.
Дълго спорихме върху моето предложение и най-сетне решихме единодушно, че първоначалната хипотеза е по-добра: Розенкройцерите са били примамка, подхвърлена на французите от бейкънистите и германците. Но още с първата поява на манифестите йезуитите открили измамата и веднага се включили в играта, за да объркат картите. Целта на йезуитите очевидно била да попречат на англичаните и германците да се срещнат с френската група и за да изпълнят намеренията си, изобщо не подбирали ударите.
А в това време се ослушвали за новини, трупали информация и я съхранявали… къде?
– В Абулафия, пошегува се Белбо.
Но Диоталеви, който се беше ровил по своя линия, заяви, че не ставало дума за шега. По всичко личало, че йезуитите били създали огромен и свръхмощен компютър, който трябвало да извлече Заключението от цялата търпеливо трупана столетия наред мешаница от събирани тук-там частици истина и лъжа.
– Йезуитите, заяви Диоталеви, са разбрали това, което нито нещастните стари Тамплиери от Провенс, нито бейкъновото крило дори не са допускали, тоест че възстановяването на картата може да се постигне по комбинаторен път, със средствата, предхождащи съвременните електронни мозъци! Йезуитите са първите изобретатели на Абулафия! Отец Кирхер препрочита всички трактати по комбинаторно изкуство от Лулий нататък. И вижте какво е отпечатал в своята „Ars Magna Sciendi“ 361361
„Ars Magna Sciendi“ (лат.) – „Великото изкуство на Знанието“.
[Закрыть]…
– Прилича ми на модел за плетена покривчица, каза Белбо.
– Не, господа. Това са всички възможни комбинации между n елементи. Факториално изчисление, същото като в „Сефер Йецира“. Изчислението на комбинациите и на пермутациите, самата същност на Темурата!
Нямаше съмнение, че е така. Едно беше да измислиш смътния проект на Флъд, за да определиш вида на картата чрез проекция откъм полюса, и съвсем друго – да узнаеш колко опита са необходими и да успееш да ги изпробваш всичките, за да стигнеш до оптималното решение. И най-вече едно беше да създадеш абстрактния модел на възможните комбинации, и съвсем друго – да измислиш машина, която да може да ги провери. И ето че или Кирхер, или неговият ученик Скот, няма значение, но някой е проектирал механични устройства, машини с перфокарти, прадедите на компютъра. Основани на бинарното изчисление. Кабалата, приложена в съвременната механика.
IBM: Iesus Babbage Mundi, Iesum Binarium Magnificamur. AMDG: Ad Maiorem Dei Gloriam? Как не! По-скоро Ars Magna, Digitale Gaudium! IHS: Iesus Hardware & Software! 362362
Сложно! Латински (???)
[Закрыть]
