Текст книги "Махалото на Фуко"
Автор книги: Умберто Эко
Жанр:
Классическая проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 31 (всего у книги 48 страниц)
71
Не знаем дори със сигурност дали Братята от втората линия са притежавали същите познания като тези от първата, нито пък дали са били посветени във всички тайни.
(„Fama Fraternitatis“, Касел, „Весел“, 1614)
Заявих го категорично на Белбо и Диоталеви: съгласиха се, че тайният смисъл на манифестите е съвършено очевиден дори за един окултист.
– Сега всичко се изяснява, каза Диоталеви. Бяхме се заинатили да мислим, че Планът е прекъснат при прехода между германците и павликяните, а всъщност се е провалил през 1584-та при прехода между Англия и Франция.
– Но защо? – запита Белбо. – Открили ли сме причината, поради която през 1584-та англичаните не са успели да осъществят срещата с французите? Те са знаели къде е Убежището, нещо повече, били са единствените, които са го знаели.
Искаше истината. И включи Абулафия. Опита само с две данни. Резултат:
Мини е годеницата на Мики Маус
Трийсетдневен е ноември, с април, юни и септември
– Как да го тълкуваме? – запита Белбо. – Мини има среща с Мики, но погрешно му я определя на 31 септември и Мики…
– Чакайте! – възкликнах. Мини би могла да направи такава грешка само ако е определила срещата за 5 октомври 1582 година.
– А защо?
– Заради Григорианската реформа на календара! Разбира се! През 1582-ра влиза в сила Григорианската реформа, която поправя Юлианския календар, и за да възстанови равновесието, премахва десет дни от месец октомври, от пети до четиринадесети.
– Но срещата във Франция е за 1584 година. И по-точно за нощта срещу празника на Свети Йоан, 23 юни, каза Белбо.
– Точно така. Но доколкото си спомням, реформата не е влязла в сила навсякъде по едно и също време. Измъкнах от шкафа вечния календар.
– Ето, реформата е била провъзгласена в 1582 година и се премахват дните от 5-и до 14-и октомври, но това важи само за папата. Франция възприема реформата през 1583-та и премахва дните от 10-и до 19-и декември. В Германия става разцепление и католическите области приемат реформата в 1584-та както в Бохемия. Докато протестантските я приемат в 1775-а, разбирате ли, почти двеста години по-късно. Да не говорим за България, това не бива да се забравя, която я приема едва в 1917 година 279279
… България… която я приема едва през 1917 година – всъщност в България Григорианският календар е приет от държавата през 1916 г., като 31 март бил последван не от 1-ви, а от 14-и април (през ХХ в. разликата вече е била 13 дни). Църквата в България приема този т.нар. „нов стил“ едва през 1968 г. отново с прескачане на 13 дни през м. декември.
[Закрыть]. Сега да видим Англия… Приема реформата в 1752-ра! Естествено, от омраза към папистите англиканите също упорствуват два века. Сега разбирате ли какво е станало? Франция зачерква десет дена в края на осемдесет и трета и през юни 1584-та всички са свикнали с новото. Но когато във Франция е 23 юни 1584-та, в Англия са още на 13 юни и можем да си представим, че един англичанин, макар и Тамплиер, особено в онези времена на бавна информация, не е могъл да държи сметка за разликата. То и движението им до днес е наопаки и не щат и да знаят за метрическата система… И така, англичаните се явяват в Убежището на техния 23 юни, който за французите е вече 3 юли. Сега представете си, че срещата е трябвало да се осъществи не с тръбни звуци, а скришом, в определено кътче и в точен час. Французите се явяват на мястото на 23 юни, чакат ден, чакат два, три, седмица и си отиват, решавайки, че нещо се е случило. Може би се отказват, загубили надежда, точно в навечерието на 2 юли. Англичаните довтасват на 3 юли и не намират никого. И те чакат осем дни, но напразно. В този момент връзката между двамата Велики Магистри се е скъсала.
– Гениално! – възкликна Белбо. Точно така е било. Но защо започват да действуват германците, а не англичаните?
Поисках още един ден отсрочка, порових се в моята картотека и се върнах в редакцията, сияещ от гордост. Бях открил една следа, привидно незначителна, но така работи Сам Спейд. Нищо не пренебрегва неговият ястребов поглед. Към 1584-та Джон Дий, магьосник и кабалист, астролог на английската кралица, е натоварен да изучи реформата на Юлианския календар!
– Англичаните срещнали португалците през 1464-та. Изглежда, че след тази дата Британските острови са залети от кабалистична треска. Работят над наученото, готвейки се за следващата среща. Джон Дий е главатарят на това магическо и херметическо възраждане. Притежава лична библиотека от 4000 тома, която, изглежда, му набавят Тамплиерите от Провенс. Неговата „Монада на Тайнописа“ вероятно е създадена под прякото влияние на библията на алхимиците „Смарагдовата плоча“. И какво прави този Джон Дий след 1584-та? Чете „Стеганографията“ на Тритемий! И то в ръкопис. Защото тя ще излезе от печат за първи път едва в началото на XVII век. Велик Магистър на английското ядро, претърпял неуспеха на несъстоялата се среща, Дий иска да открие какво се е случило, къде е грешката. И тъй като е и добър астроном, плясва се по челото и казва: ама че съм идиот! И заляга да учи Григорианската реформа, за да види как да оправи грешката, като за това получава нарочна стипендия от Елизабет. Скоро разбира, че е закъснял. Не знае с кого да установи връзка във Франция, но има контакти в Средна Европа. Прага на Рудолф II е истинска алхимическа лаборатория и наистина точно през тези години Дий отива в този град и се среща с Кунрат, автора на „Амфитеатър на вечното знание“, чиито алегорични рисунки ще вдъхновят както Андрее, така и розенкройцерските манифести. С кого се свързва Дий? Не зная. Съсипан от угризения на съвестта, задето е извършил непоправима грешка, той умира в 1608 година. Нищо страшно, защото в Лондон се мярка един друг приятел, за когото вече почти със сигурност се знае, че е бил Розенкройцер, и който говори за Розенкройцерите в своята „Нова Атлантида“. Става дума, разбира се, за Бейкън.
– Наистина ли говори за тях? – запита Белбо.
– Той, не. Но някой си Джон Хейдън преписва „Новата Атлантида“ под заглавието „Свещената земя“ и ги споменава в нея. Но за нас и това е достатъчно. Бейкън не говори открито за тях, ясно защо. Но все едно, че го прави.
– Който не разбира, то си е за негова сметка.
– Точно така. И тъкмо под влияние на Бейкън започват да подсилват връзките между английската и германската линия. В 1613 година се извършва венчавката на Елизабет, дъщеря на Джеймс I, който в момента седи на трона, с Фридрих V, Рейнски палатински електор. След смъртта на Рудолф II Прага вече не е подходяща за венчалните празненства и за целта е избран Хайделберг. Сватбата на двете короновани личности се превръща в тържество на тамплиерските алегории. Лондонските церемонии са режисирани от самия Бейкън, който представя една алегория на мистичното рицарство с появата на рицари върху някаква планина. Ясно е, че Бейкън е станал, на мястото на Дий, Велик Магистър на английското тамплиерско ядро…
– … И тъй като безспорно е автор на Шекспировите драми, трябва да прочетем отново целия Шекспир, който явно е говорел само за Плана, обади се Белбо. Нощта на Свети Йоан, тоест „Сън в лятна нощ“.
– 23 юни е малко ранно лято.
– Поетическа волност. Питам се как досега никой не е обърнал внимание на тези очевидни намеци. Всичко ми се вижда ясно като бял ден.
– Отклонява ни от рационалистичното мислене, обясни Диоталеви. Винаги съм го казвал.
– Не пречи на Казобон. Свършил е много добра работа.
– Това е почти всичко. След лондонските празненства започват празненствата в Хайделберг, където Соломон дьо Ко е построил за електора висящите градини, чието бледо копие видяхме онази вечер в Пиемонт, ако си спомняте. И в хода на тези празненства се появява разкошна алегорична колесница, която прославя жениха като Язон. На двете мачти на кораба, построен върху колесницата, са окачени символите на Златното руно и на Жартиерата; надявам се, помните, че Руното и Жартиерата са представени и върху колоните на Томар… Всичко съвпада. Още същата година се появяват Розенкройцерските манифести, сигналът, който английските Тамплиери с помощта на някои германски приятели разпращат по цяла Европа, за да възстановят мрежата на прекъснатия План.
– Но какво искат да постигнат?
72
Нашите така наречени невидими са (както казват) тридесет и шест на брой и са разделени на шест групи.
(„За ужасните договори, сключени между Дявола и така наречените Невидими“, Париж, 1623, с.6)
– Може би опитват двойна операция. От една страна, целят да изпратят сигнал до французите, а от друга, да възстановят мрежата на германското ядро, вероятно разкъсана от лутеранската реформа. Но точно в Германия се забърква най-голямата каша. От разпространяването на манифестите до 1621-ва приблизително авторите на манифестите получават прекалено много отговори… Споменах няколко от безбройните брошури, които се бяха появили на тази тема и с които се бяхме забавлявали с Ампаро онази нощ в Салвадор. Навярно между тези господа е имало някой, който е знаел нещо, но той се загубва сред множеството екзалтирани и ентусиазирани, приели буквално манифестите, и разни провокатори, които може би са се мъчели да осуетят операцията… Англичаните се опитват да се намесят в спора, да го канализират, не случайно Робърт Флъд, друг английски Тамплиер, за една година написва три книги, подсказващи как правилно да се тълкуват манифестите. Но реакцията е вече неуправляема, започнала е Тридесетгодишната война, Палатинският електор е разгромен от испанците, Палатинатът и Хайделберг са плячкосани, Бохемия е в пламъци… Англичаните решават да се обърнат отново към Франция и да опитат там. Ето защо в 1623 година Розенкройцерите се появяват с манифестите си в Париж и отправят към французите приблизително същите предложения, каквито са отправили към германците. И какво четем в една от тези книжки, написани срещу Розенкройцерите в Париж от един, който не им се е доверявал или е искал да мъти водите? Че били поклонници на Дявола, разбира се. Но тъй като истината се промъква и в клеветата, става ясно, че те се събират в квартал Маре.
– И какво от това?
– Нима не познавате Париж? Маре е кварталът на Храма и, каква случайност, на еврейското гето. Като не говорим за това, че тези книжки подчертават връзките между Розенкройцерите и една секта на испански кабалисти, наречени Алумбрадос! Може би памфлетите срещу Розенкройцерите се стремят под претекст, че нападат тридесет и шестте невидими, да улеснят тяхното разпознаване… Габриел Ноде 280280
Габриел Ноде (1600–1653) – библиограф и придворен лекар на Луи XIII.
[Закрыть], библиотекар на Ришельо, пише своите „Разяснения за Франция относно истинната история на Братята Розенкройцери“. Какво представляват тези разяснения? Дали авторът им е говорител на Тамплиерите от третото ядро, или е чисто и просто авантюрист, който се вмъква в чужда игра? От една страна, изглежда, и той иска да представи Розенкройцерите като съмнителни мистификатори, от друга, прави намеци, че съществуват три розенкройцерски общности, нещо, което е вярно, защото след третото ядро съществуват още три. Уточненията му са почти фантастични (една от общностите била в Индия на някакви плаващи острови), но между другото казва, че друга от тях се намирала в подземията на Париж.
– Мислите ли, че всичко това обяснява Тридесетгодишната война?
– Без никакво съмнение, казах. Ришельо получава специални сведения от Ноде, иска да се намеси в тази история, но обърква всичко, използува военна сила и още повече размътва водите. Но не бих пренебрегнал и два други факта. През 1619-а, след четиридесет и шест годишно мълчание, се събира конгресът на Христовите рицари от Томар. Последното му събиране е било през 1573-та, няколко години преди 1584-та, навярно във връзка с подготовката на съвместното им пътуване с англичаните към Париж, и след историята с Розенкройцерските манифести те се събират отново, за да решат какво да правят, дали да се присъединят към операцията на англичаните, или да опитат други пътища.
– Така е било, обади се Белбо. Били са като заблудени в лабиринт. Един тръгва в една посока, друг – в друга, трети вика, но не може да се разбере дали отговорите, които се чуват, са гласове на други или ехо… Всички се движат пипнешком. А какво ли правят в това време павликяните и йерусалимците?
– Кой ги знае? – каза Диоталеви. Но не бива да забравяме, че по това време се разчува за Кабалата на Исаак Лурия и се заговаря за пръсването на съдовете… И по същото време все повече се разпространява идеята за Тората като незавършено послание. Има един полски хасидически текст, който гласи: „Ако, напротив, се случи друго събитие, биха се породили други комбинации от букви.“ Но трябва да ни е ясно, на кабалистите не се харесва това, че германците са се опитали да изпреварят събитията. Вярната последователност и редът на Тората са останали скрити и са известни само на Светеца, да бъде благословен. Но не ме карайте да говоря глупости. Ако и Свещената Кабала се окаже включена в Плана…
– Ако Планът съществува, трябва да включва всичко. Или е глобален, или нищо не обяснява, каза Белбо. Но Казобон спомена и за втори факт.
– Да. Дори поредица от факти. Още преди да се провали срещата от 1584-та Джон Дий бил започнал да се занимава с картографски науки и да организира морски експедиции. И в съюз с кого? С Педро Нунес 281281
Педро Нунес (1492–1577) – перуански математик, географ и астроном, по-известен с латинизираното име Петрус Нониус.
[Закрыть], кралски космограф на Португалия… Дий съдействува за пътуванията, целящи откриването на северозападния път към „Катай“. Влага пари в експедицията на някой си Фробишер, който се отправя към Полюса и се завръща с един ескимос, когото всички взимат за монголец, амбицира Франсис Дрейк да извърши своето околосветско пътешествие, настоява да се пътува винаги на изток, защото изтокът бил в дъното на всяко окултно познание, и призовава ангелите при отплаването на не знам каква експедиция.
– И какво следва от всичко това?
– Струва ми се, че Дий не се е интересувал толкова от откриването на нови земи, колкото от тяхното картографско представяне, и затова е работил в съдружие с великите картографи Меркатор 282282
Герардус Меркатор (1512–1594) – фламандски математик и картограф.
[Закрыть]и Ортелий 283283
Авраам Ортелий (1527–1598) – фламандски географ.
[Закрыть]. Сякаш от късчетата на посланието, което му попаднало в ръцете, разбрал, че пълното възстановяване на посланието ще го доведе до откриването на една карта на света, и е искал да изпълни сам задачата. Дори нещо повече, както би казал господин Гарамонд. Възможно ли е на един учен от неговата класа да е убягнало несъответствието между календарите? Ами ако го е направил нарочно? Изглежда, че е искал да възстанови сам посланието и да изпревари другите ядра. Подозирам, че от Дий тръгва идеята да се възстанови посланието по магичен или научен път, без да се изчаква осъществяването на Плана. Синдром на нетърпението. Ражда се буржоата завоевател. Опорочава се принципът на солидарността, върху който се е крепяло духовното рицарство. Щом Дий е стигнал до тази идея, да не говорим за Бейкън. От този момент англичаните се насочват към откриването на тайната, като използуват всички средства на новата наука.
– А германците?
– За тях най-вероятен е бил пътят на традицията. Така ще можем да обясним поне два века от историята на философията – англосаксонския емпиризъм срещу романтичния идеализъм на германците…
– Полека-лека възстановяваме историята на света, ентусиазира се Диоталеви.
– Пишем отново Книгата. Харесва ми, харесва ми.
73
Друг любопитен случай от областта на тайнописа публикува през 1917 година един от един най-добрите биографи на Бейкън, доктор Алфред фон Вебер Ебенхоф от Виена. Основавайки се на същата система, изпробвана вече върху произведенията на Шекспир, той я прилага и върху творбите на Сервантес… В течение на изследванията открива смайващо веществено доказателство: първият английски превод на „Дон Кихот“, направен от Шелтън, носи ръкописни поправки с почерка на Бейкън. Оттук той вади заключението, че тази английска версия всъщност е оригиналът на романа и че Сервантес е публикувал превода му на испански.
(Ж. Дюшосоа, „Бейкън, Шекспир или Сен-Жермен?“, Париж, „Ла Коломб“, 1962, с. 122)
Струваше ми се очевидно, че през следващите дни Якопо Белбо настървено се е хвърлил да чете исторически трудове за периода на Розенкройцерите. Когато обаче сподели с нас своите изводи, той оголи фантазиите си до чиста схема, от която извадихме ценни заключения. Сега вече зная, че по същото време е писал на Абулафия една много по-сложна история, в която трескавата игра на цитати се е смесвала с неговите лични митове. Изправен пред възможността да комбинира фрагменти от чуждия живот, той е почувствувал неудържимо желание да напише, под формата на измислен разказ, собствената си история. Пред нас никога не се издаде. И аз и до днес не съм сигурен дали е опитвал, давайки воля на въображението си, своята способност да построи една измислица, или, изопачавайки Великата История, е включвал себе си в нея като мнозина от нашите диаболисти.
име на файла: странният кабинет на доктор Дий
Отдавна бях забравил, че се казвам Талбот. Поне откакто реших да се наричам Кели. Всъщност само подправих документите. Но така постъпват всички. Хората на кралицата са безпощадни. За да скрия нещастните ми отрязани уши, съм принуден да нося тази черна качулка и всички си шепнат зад гърба ми, че съм магьосник. Така да е. Доктор Дий също печели от такава слава.
Отидох при него в Мортлейк 284284
Мортлейк – енория в югозападните покрайнини на Лондон.
[Закрыть]и го заварих да изучава една географска карта. Нищо конкретно не каза старият дявол. В лукавите му очи, зловещи искрици, а кокалестата му ръка поглажда козята брадичка.– Ръкопис на Роджър Бейкън 285285
Роджър Бейкън (1214–1294) – английски учен, философ и теолог, пионер на експерименталния метод в науката.
[Закрыть] – каза. Даде ми го за кратко император Рудолф II. Познавате ли Прага? Съветвам ви да посетите този град. Там можете да намерите неща, които да преобразят живота ви. Tabula locorum rerum et thesaurorum absconditorum Menabani… 286286
Tabula locorum… (лат.) – Таблица на местата, нещата и потайните съкровища, скрити в Менабана.
[Закрыть]Надникнах зад гърба му и видях, че докторът опитва да разгадае някаква тайна азбука. Но той веднага прикри ръкописа с купчина пожълтели листове. Да живееш във време и в среда, в която всеки лист, дори току-що излязъл от работилницата, е вече пожълтял…
Бях показал на доктор Дий някои от моите писания, най-вече стиховете ми за Смуглата лейди. Светъл образ от моето детинство, но и мрачен, защото, погълнат от тъмата на времето, се бе изплъзнал от моята власт. Това е вечната ми трагична тема: историята на Джим Царя на Конопа, който се връща в Англия заедно с Уолтър Роли и разбира, че баща му е убит от сина кръвосмесител. Плевелът му с плевел.
– Имате талант, Кели, каза ми доктор Дий. И се нуждаете от пари. Има един младеж, незаконен син на изключително високопоставена личност, който бих искал да видя отрупан с почести и слава. Талант той не притежава особен, вие бихте могли да бъдете неговата тайна душа. Пишете и живейте в сянката на неговата слава, само вие и аз ще знаем, че тя е ваша, Кели.
И ето че вече години наред аз пиша черновите, които за кралицата и за Англия всички до една минават под името на това бледо момче. If I have seen futher it is by standing on ye sholders of a Dwarf 287287
If I have seen futher it is by standing on ye sholders of a Dwarf (англ.) – Ако съм виждал по-надалече, то е защото съм стъпил върху раменете на джудже.
[Закрыть]. Бях на тридесет години и никому няма да позволя да нарече тази възраст най-добрата в живота.– Уилям, казах му, пусни си коси над ушите, ще ти отива. Имах в ума си един план (дали да го заместя?).
Можеш ли да живееш, мразейки този размахвач на копие 288288
… този размахвач на копие… – в превод името на Шекспир означава „размахвам копие“.
[Закрыть], който всъщност си? That sweet thief which sourty robs from me. 289289
That sweet thief which sourty robs from me (англ.) – Крадецо мил, най-свидното за мене похитил! (Шекспир, „Сонети“)
[Закрыть]– Спокойно, Кели, каза ми Дий, да растеш в сянка е предимството на онзи, които се готви да завладее света. Притаявай се засега. Уилям ще бъде едно от нашите прикрития. И ме посвети (разбира се, само отчасти) в Космическия Заговор. Тайната на Тамплиерите!
– Каква е печалбата? – запитах.
– Земното кълбо.
Дълги години съм си лягал рано 290290
Дълго време съм си лягал рано… – началото на „По следите на изгубеното време“ на Пруст.
[Закрыть], но една вечер посред нощ порових в личния шкаф на Дий, открих разни формули и се опитах да призова ангелите, както прави той при пълнолуние. Дий ме намери проснат в кръга на макрокосмоса, сякаш повален от удар с бич. Със Соломоновия пентакул на челото. Сега трябва да нося качулката си още по-спусната над веждите.– Още не знаеш как стават тези работи, каза ми Дий. Внимавай, или ще ги накарам да ти откъснат носа. I will show you Fear in a Handful of Dust 291291
I will show you Fear in a Handful of Dust (англ.) – Ще ти покажа страха в шепа прах (Т. С. Елиът, „Пустата земя“).
[Закрыть]…Вдигна мършава ръка и произнесе страшното слово: „Гарамонд!“ Почувствувах, че вътре в мен лумва странен огън. Побягнах (в нощта).
Трябваше да измине цяла година, преди Дий да ми прости и да ми посвети своята Четвърта Книга на Тайните, „Post reconciliationem kellianam“ 292292
Post reconciliationem kellianam (лат.) – След сдобряването с Кели.
[Закрыть].Това лято бях обзет от странни бесове. Дий ме извика в Мортлейк, бяхме аз, Уилям, Спенсър 293293
Едмънд Спенсър (1549?–1599) – английски поет.
[Закрыть]и един млад благородник с блуждаещ поглед, Френсис Бейкън. He had a delicate, lively, hazel Eye. Doctor Dee told me it was like the Eye of a Viper 294294
He had a delicate, lively, hazel Eye. Doctor Dee told me it was like the Eye of a Viper (англ.) – Той имаше нежни, живи кафяви очи. Доктор Дий ми каза, че били като очите на усойница.
[Закрыть]. Дий ни посвети в една част от Космическия заговор. Трябваше да се срещне в Париж с френското крило на Тамплиерите и да се съединят двете части на една и съща географска карта. Щяха да заминат Дий и Спенсър, придружени от Педро Нунес. На мен и Бейкън повери под клетва някои документи, които трябваше да бъдат разпечатани в случай, че двамата не се върнат.Върнаха се, като се ругаеха взаимно.
– Не е възможно, каза Дий, Планът е математически точен. Притежава звездното съвършенство на моята „Монада на Тайнописа“. Трябваше да се срещнем с тях. Беше точно нощта срещу Свети Йоан.
Мразя да ме подценяват. Казах:
– Нощта на Свети Йоан, но коя, нашата или тяхната?
Дий се плясна по челото и избълва ужасни ругатни:
– О, каза, from what power hast thou this powerful might? 295295
From what power… (англ.) – О, кой ти даде тази страшна сила (Шекспир, „Сонети“)
[Закрыть]Бледият Уилям си записа фразата, голобрадият плагиатор. Дий трескаво прелистваше календари и хороскопи.– По дяволите, да пукна, как можах да бъда такъв глупак! Ругаеше Нунес и Спенсър:
– Аз ли трябва да мисля за всички. Това ми било космограф! – ревеше побледнял към Нунес. И после извика:
– Аманасиел Зоровавел!
Нунес, сякаш блъснат в корема от невидима сила, отстъпи назад и се просна на земята.
– Идиот, каза му Дий.
Спенсър, също побледнял, изрече с мъка:
– Можем да пуснем примамка. Тъкмо завършвам една поема, алегория за Кралицата на феите, където си мислех да вмъкна един рицар на Червения кръст… Нека я напиша. Истинските Тамплиери ще се разпознаят, ще разберат, че знаем за тях, и ще ни потърсят.
– Познавам те, каза Дий. Преди да напишеш тази своя поема и хората да узнаят за нея, ще минат най-малко пет години. Но идеята за примамка не е глупава.
– Защо не влезете във връзка с тях чрез своите ангели, докторе? – запитах.
– Идиот, повтори той, този път към мен. Не си ли чел Тритемий? Ангелите на адресата се намесват само за да му изяснят посланието, когато той го получи. Моите ангели не са куриери на коне. Французите са загубени. Но имам един план. Зная как да открия един от германската линия. Трябва да се отиде в Прага.
Чу се шум. Една тежка завеса от кадифе се повдигна, съзряхме някаква прозрачна ръка и после Тя, Надменната Дева, се появи.
– Ваше Величество, – възкликнахме коленичили.
– Дий, – каза Тя. – Зная всичко. Не си мислете, че моите предци са спасили рицарите, за да им дадат после властта над света. Искам, чувате ли, искам накрая тайната да стане украса на короната.
– Ваше Величество, аз искам тайната на всяка цена и я искам за короната. Искам да открия другите й притежатели, ако това е най-краткият път, но когато те глупаво ми доверят това, което знаят, не ще ми бъде трудно да ги отстраня с кинжал или арсеник.
Върху лика на Кралицата девственица се изписа жестока усмивка.
– Отлично, добри ми Дий, каза. Не искам много, само властта над света. А на вас, ако успеете, Жартиерата. А на теб, Уилям, и със сластна нежност се обърна към малкия паразит, още една Жартиера и още едно Златно руно. Последвай ме.
Прошепнах на ухото на Уилям:
– Perforce I am thine, and that is in mе 296296
Perforce I am thine, and that is in me… (англ.) – Аз твой съм и което е във мен… (Шекспир, „Сонети“).
[Закрыть]…Уилям ми благодари с поглед на мазна признателност и последва кралицата, изчезвайки зад завесата. Je tiens la reine! 297297
Je tiens la reine! (Фр.) – Държа кралицата (Маларме, „Следобедът на един фавн“).
[Закрыть]Заминах заедно с Дий за Златния град. Вървяхме из тесни и вонящи улички, недалеч от еврейското гробище, и Дий ми каза да внимавам:
– Ако вестта за несъстоялата се среща се е разпространила, другите групи навярно вече действуват всяка за себе си. Страх ме е от юдеите, йерусалимците, имат много агенти тук, в Прага…
Свечеряваше се. Синкавият сняг блестеше. Пред тъмния вход на еврейския квартал се бяха струпали сергиите на коледния пазар и сред тях, обвита в червен плат, аленееше сцената на куклен театър, осветена от димящи факли. Но малко зад тях преминахме под каменна арка, отвъд която, до бронзовия фонтан, от чиято решетка се спускаха дълги ледени висулки, се отваряше друг, още по-тесен проход. Над ключалките на старинни врати златни лъвски глави държаха в зъбите си бронзови халки. Някаква лека тръпка преминаваше по тези стари зидове, необясними шумоления се отронваха от схлупените покриви и се вмъкваха в капчуците. Къщите издаваха своето призрачно съществувание, тайнствени господарки на живота… Някакъв стар лихвар, увит в опърпан хитон, почти се отърка о нас, минавайки, и сякаш го чух да мърмори:
– Пазете се от Атаназиус Пернат 298298
Атаназиус Пернат – герой на романа „Голем“ от Густав Майринк.
[Закрыть]…– От друг Атаназиус ме е страх, изръмжа Дий.
И изведнъж се оказахме на уличката на алхимиците.
Тук, и ушите, които ми липсват, потреперват при спомена под вехтата ми качулка, от мрака на една неочаквана пряка, пред нас израсна страшен гигант, някакво ужасно създание, лишено от израз, с тяло, покрито от бронзова патина, което се подпираше на чепата усукана тояга от бяло дърво. Видението излъхваше силна сандалова миризма. Изпитах някакво чувство на смъртен ужас, съсирен по чудо и сгъстил се в съществото пред мен. И все пак не можех да откъсна погледа си от мъгливото полупрозрачно кълбо, което обхващаше плещите му, и с труд успявах да различа в него грабливата глава на египетски ибис, а зад нея – множество от лица, плод на моето въображение и памет. Очертанията на призрака, които изпъкваха в мрака на уличката, се разширяваха и свиваха, сякаш някакво бавно каменно дихание раздвижваше цялата фигура… И, о, ужас! – вгледал се в нея, видях сред снега на мястото на краката два безформени чукана, чиято плът, сива и безкръвна, образуваше концентрични издутини.
О, хищни мои спомени!
– Големът! – каза Дий. После вдигна ръце към небето и черната му роба със своите широки ръкави се спусна към снега, създавайки сякаш връзка, пъпна връв, между въздушната линия на ръцете и повърхността, или дори глъбините на земята.
– Джезабел 299299
Джезабел – известна американска песен от четиридесетте години.
[Закрыть], Малхут, Smoke gets in Your Eyes! 300300
Smoke gets in Your Eyes (англ.) – Димът влиза в очите ти, популярна американска песен от петдесетте години.
[Закрыть] – каза. И изведнъж Големът се разсипа като пясъчен замък, разтърсен от неочакван порив на вятъра. Бяхме почти заслепени от частиците на глиненото му тяло, които се пръснаха като атоми във въздуха. За миг от исполина остана само купчинка пепел в краката ни. Дий се наведе, разрови с възлестите си пръсти в нея и измъкна малък свитък, който мушна в пазвата си.В този момент от тъмнината изникна стар равин с мазна шапка, много прилична на моята качулка.
– Доктор Дий, предполагам – обърна се той към нас.
– Here Comes Everybody 301301
Here comes everybody (англ.) – Тук идва всеки (Джойс, „Бдение за Финеган“).
[Закрыть] – смирено отвърна Дий. Раби Халеви, какво удоволствие, че ви виждам.– Случайно да сте забелязали едно същество тук наблизо?
– Едно същество? – престори се на смаян Дий. От какъв вид?
– По дяволите, Дий! – изруга Раби Халеви. Говоря ви за моя Голем!
– Вашия Голем? Не съм го виждал.
– Внимавайте, доктор Дий, каза побледнял равинът. Включвате се в игра, която не е по силите ви.
– Не зная за какво говорите, Раби Халеви, отвърна Дий. Дошли сме тук да произведем няколко унции злато за вашия император. Не сме панаирджийски шарлатани.
– Дайте ми поне свитъка, примоли се Раби Халеви.
– Какъв свитък? – запита Дий със сатанинска наивност.
– Проклет да сте, доктор Дий! – извика равинът. Честна дума, казвам ви, че няма да видите утрото на новия век! И се отдалечи в нощта, мърморейки неразбираеми съгласни, неразделени от гласни.
О, език на дяволите и светците!
Дий остана облегнат на влажната стена, имаше землист цвят на лицето и косите му стърчаха като като на змия 302302
… косите му стърчаха като на змия – цитат от „Пустата земя“ на Т. С. Елиът.
[Закрыть]– Познавам Раби Халеви, каза той. Ще умра на 5 август 1608 година по Григорианския календар. Затова, Кели, помогнете ми да осъществя своя план. Вие ще го доведете докрай. Gilding pale streams with heavenly alchymy 303303
Gilding pale streams with heavenly alchymy (англ.) – Ливади и реки превръща в злато с изкуство на небесен алхимик. (Шекспир, „Сонети“)
[Закрыть], спомняте ли си?По-късно щях да си го спомня заедно с Уилям, и в моя вреда.
Не каза нищо повече. Бледата мъгла, която търкаше гърба си о стъклата, жълтият пушек, който търкаше гърба си о стъклата, лижеше с език ъглите на вечерта. Намирахме се на друга уличка. Белезникави пари се издигаха от решетките на равнището на плочника, зад които се забелязваха порутени къщурки с криви стени, насечени от всички степени на сивотата… Забелязах, че по едно стълбище (стъпалата му бяха неестествено отвесни) опипом слиза старец с излъскан редингот и висок цилиндър. 304304
Бледата мъгла, която… – целият параграф е цитат от „Кабинетът на доктор Калигари“.
[Закрыть]. Дий също го видя.– Калигари! – възкликна той. И той е тук, и то в дома на мадам Созострис. Прочутата гадателка! Трябва да бързаме.
Ускорихме крачка и стигнахме до входа на една къща в някаква слабо осветена уличка със злокобно семитски дъх.
Почукахме и вратата се отвори като по вълшебство. Влязохме в обширен салон, украсен със седмосвещници, библейски тетраграми и шестоъгълни звезди. Стари цигулки, потъмнели от времето като музейни картини (или май се казваше обратното?), бяха струпани при входа върху продълговата странно деформирана маса. Един голям препариран крокодил беше окачен за свода на пещерата и леко се люлееше от вечерния полъх при слабата светлина на единствената факла, или на много, или на никаква. В дъното, пред нещо като палатка или балдахин, под който се издигаше малък олтар, коленичил в молитвена поза, един Старец мърмореше безспир и светотатствено седемдесет и двете Имена на Бога. Разбрах, по някакво светкавично озарение на Нус 305305
Нус
[Закрыть], че това беше Хайнрих Кунрат.– Казвайте главното, Дий, обърна се той към нас, прекъсвайки молитвата си, какво искате?
Приличаше на натъпкан със слама броненосец, на някаква древна игуана.
– Кунрат, каза Дий, Третата среща не се състоя.
Кунрат избухна в ужасен гняв:
– Lapis Exillis! И какво да правим?
– Кунрат, каза Дий, бихте могли да хвърлите една примамка и да ме свържете с германската линия на Тамплиерите.
– Чакайте да помислим, отвърна Кунрат. Бих могъл да попитам Майер, който има много връзки в двора. Но вие ще ми откриете тайната на Девичето Мляко, на Най-забулената философска Пещ.
Дий се усмихна. О, божествената усмивка на Мъдреца! После се вглъби сякаш в молитва и прошепна:
– Когато поискаш да превърнеш и преобразиш във вода или в девиче мляко сублимирания живак, постави го на плочката между купчинките и потира с Нещото, което трябва да бъде грижливо стрито на прах, недей го покрива, но стори тъй, че топлият въздух да действува върху голата материя, дай й огъня на три въглена и поддържай го жив осем слънчеви кръговрата, после го извади и добре го счукай, докато стане неосезаем. Като направиш туй, постави веществото в стъклен аламбик и подгрей го на Balneum Mariae над казан с вода по начин да се приближава до водата на не повече от два пръста и същевременно раздухвай огъня под казана. Тогава, и само тогава, макар живото сребро да не докосва водата, намирайки се то в това топло и влажно лоно, то ще се превърне във вода.
– Учителю, каза Кунрат, като падна на колене и целуна мършавата полупрозрачна ръка на доктор Дий. Учителю, така ще сторя. И ти ще имаш което искаш. Спомни си тези думи: Розата и Кръста. Ще чуеш да се говори за тях.
Дий се загърна в своята широка роба, тъй че останаха да се виждат само блестящите му коварни очи.
– Да вървим, Кели, каза. Този човек е вече наш. А ти, Кунрат, дръж далече от нас Голема си, докато се върнем в Лондон. И докато Прага не се превърне в една-единствена клада.
Но преди да си тръгне, Кунрат, пълзейки, сграбчи края на дрехата му.
– Може би ще дойде при теб някой ден един човек. Ще иска да пише за теб. Бъди му приятел.
– Дай ми властта, каза Дий с неописуем израз на мършавото си лице, и неговото щастие е сигурно.
Излязохме. Над Атлантическия океан ниското налягане напредваше в източна посока срещу високото, нахлуващо откъм Русия 306306
Над Атлантическия океан… – цитат от Роберт Музил.
[Закрыть]– В Москва, в Москва! 307307
В Москва, в Москва! – цитат от „Три сестри“ на Чехов.
[Закрыть] – възкликнах.– Нищо подобно, възпря ме Дий. Връщаме се в Лондон.
– В Москва, в Москва, продължих да мърморя, почти полудял. Но ти си знаеше, Кели, че няма да видиш Москва. Чакаше те Кулата.
Върнахме се в Лондон. Доктор Дий каза:
– Те се мъчат да стигнат до Разрешението преди нас. Ти, Кели, ще напишеш за Уилям нещо… Нещо, коварно намекващо за тях.
Кълна се в рогата на дявола! Направих го. А Уилям развали текста и пренесе действието от Прага във Венеция. Дий ужасно се разяри. Но бледият хлъзгав Уилям се чувствуваше под закрилата на своята царствена любовница. И не му стигаше това. Докато му подавах един по един неговите най-добри сонети, той ме питаше с безсрамен поглед за Нея, тоест за Теб, моя Смугла лейди. Какъв ужас да чувам твоето име, произнесено от устните на тоя клоун (не знаех, че този човек, по природа двойнствен и изменчив, те е търсел заради Бейкън.
– Престани, казах му, омръзна ми да градя в сянка твоята слава. Пиши си сам.
– Не мога, отвърна той опулен, сякаш виждаше медуза. Той не ми позволява.
– Кой? Дий ли?
– Не, Веруламецът. Не си ли разбрал, че вече той направлява играта? Кара ме да пиша творбите, които той ще представя като свои. Разбираш ли, Кели? Аз съм истинският Бейкън, но потомците няма да го знаят. О, мръсен паразит! Как го мразя, този въглен от пъкъла!
– Бейкън е негодник, но е умен, казах. Защо не пише сам?
Не знаех, че той няма време за писане. Дадохме си сметка за това години по-късно, когато Германия бе обзета от розенкройцерската лудост. Тогава, свързвайки някои пръснати намеци, думи, които случайно бе изтървал, разбрах, че именно той е авторът на розенкройцерските манифести, той се криеше под фалшивото име Йохан Валентин Андрее. По това време още не се досещах за кого пише Андрее. Но сега, в мрака на килията, в която гния, по-проницателен от дон Исидро Пароди 308308
Дон Исидро Пароди – герой на Борхес, детектив затворник, който разплита сложни случаи от килията си.
[Закрыть], разбирам ясно. Каза ми го Соапес 309309
Соапес – анаграма на португалския поет Фернанду Песоа (Pessoa) – 1888–1935.
[Закрыть], един бивш португалски Тамплиер, мой другар по затворническа съдба: Андрее пишел рицарски роман за един испанец, който по това време лежал в друг затвор. Не знам защо, но всичко това служело на подлия Бейкън, който имал намерение да остане в историята като таен автор на приключенията на рицаря от Ла Манча и искал от Андрее да му напише скришом романа, за да може после да мине за негов истински автор и така да се радва, оставайки в сянка (но защо, да го пита човек?), на чуждия успех. Но ето че се отклонявам, а ми е студено в тази мрачна дупка, пък и палецът ме боли. Пиша при бледия лъч на гаснещия светилник последните редове, които ще видят бял свят под името на Уилям.Доктор Дий умря, шепнейки: „Светлина, повече светлина!“ 310310
„Светлина, повече светлина!“ – последните думи на Гьоте.
[Закрыть]и с молба да му дадем клечка за зъби 311311
… с молба да му дадем клечка за зъби – предсмъртна молба на Алфред Жари.
[Закрыть]. После възкликна: „Qualis Artifex Pereo!“ 312312
Qualis Artifex Pereo (лат.) – Какъв поет умира. (Последните думи на Нерон.)
[Закрыть]Бейкън беше заповядал да го убият. Преди много години, преди кралицата да издъхне с помрачен ум и разбито сърце, Веруламецът беше успял да я съблазни по някакъв начин. Впоследствие чертите й се бяха променили и беше заприличала на скелет. Приемаше само едно бяло хлебче и една чиния супа от цикория на ден. Държеше винаги до себе си един меч и в миговете на гняв пробождаше с ярост завесите в своите покои (Ами ако зад тях се е криел някой да я подслушва? Или ако е имало някоя мишка? Добра идея, приятелю Кели. Трябва да си я запиша.). Докарана до това състояние и полусляпа, тя лесно била излъгана от Бейкън, който, представяйки й се за Уилям, неин незаконороден син, коленичил в краката й, покрит с овча кожа. Златното руно! Тръгна слух, че се стремял към трона, но аз знаех, че целта му е била друга. Да получи власт над Плана. Тогава именно стана виконт Сейнт-Олбанс. И като се почувствува силен, отстрани Дий.Кралицата е мъртва, да живее кралят… Аз бях вече неудобен свидетел. Привлече ме в една клопка, вечерта, когато най-сетне Смуглата лейди можеше да бъде моя и танцуваше с мен, замаяна от треви, способни да създават видения, тя, вечната София, с набръчканото си лице на стара коза… Нахлу с шепа стражи, хвърли една дрипа върху очите ми. Веднага разбрах – сярна киселина! И как се смееше тя, как се смееше ти, лейди Флипер – Ах, maiden virtue rudely strumpeted, ах, gilded honor shamefully misplac’d! 313313
… maiden virtu… – И чистото моминство, за продажба… И почестите, пръснати на слука (Шекспир, „Сонети“)
[Закрыть], докато той те докосваше с хищните си пръсти, а ти го наричаше Симон и му целуваше грозния белег…– В Кулата, в Кулата! – смееше се Веруламецът. И оттогава ето ме тук с тази човешка отрепка, която се нарича Соапес, и тъмничарите ме знаят само като Джим Царя на Конопа. Ах, философия на халос и право, а и медицина, и богословие за жалост аз учих не една година! И ей ме, същият глупак, какъвто бях преди, съм пак! 314314
Ах, философия на халос… – Цитат от „Фауст“ на Гьоте. Превод Димитър Статков, „Народна култура“, 1958.
[Закрыть].От една бойница наблюдавах кралската сватба с рицарите на Червения кръст, които се клатушкаха под звука на тръбите. Трябваше аз да свиря на един от тромпетите. Чечилия знаеше за това и още веднъж ми беше отнета наградата, целта. Свиреше Уилям, а аз в сянката пишех за него.
– Ще ти кажа как да си отмъстиш, прошепна ми Соапес.
И този ден ми разкри, че в действителност е абат, привърженик на Наполеон, от векове погребан между тези стени 315315
… абат, привърженик на Наполеон, от векове погребан между тези стени – алюзия за абат Фариа, герой на „Граф Монте-Кристо“.
[Закрыть].– Ще излезеш ли оттук? – запитах го.
Кой знае защо, той ми отговори на английски:
– If… 316316
If… (англ.) – ако… но същевременно алюзия за замъка Иф, където е бил затворен Граф Монте-Кристо.
[Закрыть]. Но после замлъкна и започна да чука с лъжицата по каменния зид, като използуваше някаква тайнствена азбука, в която бил посветен от Тритемий. Предаваше съобщение на някого в съседната килия. Граф Монсалвато.Изминаха години. Соапес продължаваше да чука по стената. Сега зная на кого и с каква цел. Съседът ни се нарича Нофо Деи. Този Деи (поради каква кабалистична причина Деи и Дий са тъй близки по звучене? Кой е предал Тамплиерите?), подучен от Соапес, е издал Бейкън. Не зная какво е говорил, но преди няколко дни Веруламецът бе хвърлен в затвора. Обвинен в содомия, защото, както се разчу (потръпвам при мисълта, че е истина), ти, о, Смугла лейди, Черна дево на друидите и на Тамплиерите, си не друго, а вечният Хермафродит, изскочил от учените ръце на кого? На кого? Сега зная, зная. На твоя любовник, граф Сен-Жермен! Но кой е Сен-Жермен, ако не самият Бейкън (колко неща знае Соапес, този тайнствен Тамплиер, живял безброй съществувания…)?
Веруламецът излезе от затвора и си възвърна по магически начин милостта на краля. Уилям ми каза, че сега прекарвал нощите си край Темза в кръчмата „Пилад’с“ и непрекъснато играел на тази странна машина, измислена за него от един ноланец 317317
… от един ноланец… – става дума за Джордано Бруно, който е родом от град Нола.
[Закрыть], когото той подлъгал да дойде в Лондон, за да му вземе тайната й. След като я получил, направил тъй, че изобретателят й по ужасен начин да бъде изгорен в Рим. Ставало дума за астрален механизъм, изтребител на обезумели сферични телца, който той, Бейкън, в преплитането на безкрайни светове и сред проблясъци на ангелски светлини, тласкайки касата му най-безсрамно със слабините си и нанасяйки й зверски удари, за да наподобява хаотичните движения на небесните светила в Дома на деканите и да прозре най-дълбоките тайни на великата система и на Новата Атлантида, нарекъл „Готлиб“ 318318
Готлиб (от нем.) – Любимец на Бога и същевременно известна марка игрални машини.
[Закрыть], пародирайки свещения език на манифестите, приписвани на Андрее… А! – възкликвам на това място, озарен от истината. Но, уви, твърде късно и напразно, усещам ударите на сърцето си под дантелите на яката: ето защо ми отне тромпета, този амулет, талисман, космичен ключ, който може да заповядва на демоните. Какво ли крои в своя Соломонов дом? Късно е, късно е, повтарям си. Вече му е дадена твърде голяма власт.Казват, че Бейкън умрял. Соапес твърди, че това не е вярно. Никой не е видял трупа му. Живее под фалшиво име в двора на Хесенския ландграф. Вече посветен в най-големите мистерии и следователно безсмъртен, готов да продължи мрачната си битка за тържеството на Плана. От свое име и под негово ръководство.
След предполагаемата му смърт в килията ми ме посети Уилям с лицемерната си усмивчица, която решетката не успяваше да скрие. Запита ме защо в сто и единадесетия сонет съм писал за някакво боядисване. Цитира ми стиха: To What it Works in, Like the Dyer’s Hand 319319
To what it Works in… – Тъй както с боядисана ръка е вечно бояджията на вълна… (Шекспир, „Сонети“).
[Закрыть]…– Никога не съм писал тези думи, отговорих му. И това беше самата истина… Ясно, вмъкнал ги е Бейкън, преди да изчезне, за да изпрати някакъв таен сигнал към онези, които ще трябва да приютяват Сен-Жермен от двор на двор като специалист по боите… Мисля, че в бъдеще той ще се опита да си присвои творбите на Уилям. Как всичко става очевидно, когато го гледаш от мрака на килията!
Where Art Thou, Muse, That Thou Forget’s So Long? 320320
… Where Art Thou, Muse… – Къде си, Музо, та те няма тук?… (Шекспир, „Сонети“)
[Закрыть]Чувствувам се уморен, болен. Уилям чака от мен нов материал за глупашките си палячовщини на сцената на „Глобус“.Соапес пише. Надничам над рамото му. Драска някакво неразбираемо послание. Rivverrun, past Eve and Adam’s… Скрива листа, поглежда ме, забелязва, че съм побледнял като призрак, прочита в очите ми смъртта. Тихо ми прошепва:
– Почини си. Не бой се. Ще пиша вместо теб.
И изпълнява обещанието си, маска на маската. Аз бавно угасвам. И той ми отнема и последната светлина, тази на мрака.
