Текст книги "Махалото на Фуко"

5

Двадесет и двете основни букви Той ги изписа, извая, съчета, претегли, размести и с тях създаде света и всичко, което трябваше да се създаде в бъдното.

(„Сефер Йецира“, 2, 2)

Името на Бог… Ами да, разбира се. Спомних си първия разговор между Белбо и Диоталеви в деня, когато инсталираха Абулафия в редакцията.

Диоталеви беше застанал на вратата на своята стая и демонстрираше снизходителност. Снизходителността на Диоталеви винаги беше обидна, но Белбо сякаш я приемаше именно със снизходителност.

– Няма да ти служи. Да не би да искаш да пишеш на компютър ръкописите, които не четеш?

– Ще служи за класифициране, за подреждане на списъци, за опресняване на библиографии, бих могъл да пиша свои, а не чужди текстове.

– Нали се закле, че няма да пишеш нищо?

– Заклех се, че няма да наказвам света с друг ръкопис. Казах, че тъй като съм разбрал, че не мога да бъда герой…

– … ще бъдеш само интелигентен зрител. Е, какво?

– Такова, че и интелигентният зрител, когато се връща от концерт, си тананика втората част. Значи ли това, че има претенции да дирижира в Карнеги Хол…

– Следователно ще правиш експерименти с тананикано писмо, за да откриеш, че не трябва да пишеш.

– Напълно почтен избор.

– Сиреч?

И Диоталеви, и Белбо бяха по произход пиемонтци и често подчертаваха онази способност, която е присъща на изтъкнатите пиемонтци, да изслушват учтиво събеседника си, да го гледат в очите и да казват „сиреч?“ с тон, който изразява уж любезен интерес, но всъщност те кара да се чувствуваш обект на дълбоко пренебрежение. Аз според тях съм бил варварин и тези тънкости винаги ми били убягвали.

– Варварин ли?, протестирах. – Роден съм в Милано, но семейството ми е от Вал д’Аоста 5353
  Вал д’Аоста – автономна област в Италия, граничеща с Пиемонт.


[Закрыть]…

– Глупости, отвръщаха те. – Пиемонтецът си личи веднага по скептицизма.

– Аз съм скептик.

– Не. Ти си само недоверчив, това е друго.

Знаех защо Диоталеви се съмняваше в Абулафия. Беше чувал, че с него може да се сменя редът на буквите, така че един текст да се преобрази в собствената си противоположност и да се получат заплашителни предсказания. Белбо се опитваше да ги обясни.

– Това са игри на комбинации, казваше. – Темурата какво е? Нали така действува и набожният равин, за да стигне до Сияйните двери?

– Приятелю мой, отвръщаше Диоталеви, – ти никога нищо не разбираш. Истина е, че Тората, и то видимата, е само една от възможните пермутации на буквите от Вечната Тора, която Бог е създал и поверил на Адам. И ако в продължение на векове се правят комбинации с буквите на Книгата, може да се стигне до откритието на първоначалната Тора. Но не е важен резултатът. Важен е процесът, усърдието, с което ще въртиш до безкрай молитвената мелничка 5454
  … ще въртиш до безкрай молитвената мелничка… – текстът на Тората е написан върху руло, което при четене се върти.


[Закрыть]и на писмото, постепенно откривайки истината. Ако тази машина ти каже веднага истината, ти не можеш да я познаеш, защото сърцето ти няма да е било пречистено от безбройните въпроси. При това в една канцелария! Тази Книга трябва да бъде нашепвана в тясна колибка в гетото, където ден след ден човек се научава да се привежда и да движи ръцете си само покрай тялото, където между ръката, която държи Книгата, и ръката, която я разлиства, почти няма празно пространство, където, за да си наплюнчиш пръста, трябва да го вдигнеш вертикално нагоре, както когато дъвчеш късче мац 5555
  Мац – безквасен хляб, който евреите ядат в продължение на 8 дни по време на празника Песах (Пасха – изходът от Египет), за да си спомнят за чудото на спасението им от робство; символизира, от една страна, бедния хляб, който са яли в продължение на 410 години робство, и от друга, хляба, който при бягството нямали време да пекат, а тестото се опичало на гърбовете им от слънцето.


[Закрыть]и внимаваш да не падне нито трохичка. Словото се поглъща бавно, можеш да го разтопиш и да го съединиш само ако го омекотиш с езика си, и трябва да внимаваш да не си олигавиш кафтана, защото, ако една буквичка се изпари, се скъсва нишката, която ще те свърже с горните сефири. На това именно посвети живота си Авраам Абулафия 5656
  Авраам Абулафия (1234–1304) – испански кабалист, обявил се за месия, ясновидец и екстатик, създал доктрина, представляваща смесица от испанската Кабала и елементи на немския мистицизъм.


[Закрыть], докато вашият свети Тома Аквински се е напъвал да намери Бог със своите пет пътеки. Неговият „Хохма а-Церуф“ 5757
  Хохма а-Церуф (ивр.) – мъдростта на прилагането (на кабалистичните тълкувания).


[Закрыть]е бил едновременно наука за комбинациите на буквите и наука за пречистването на сърцата. Мистичната логика, светът на буквите и на тяхното вихрово движение в безкрайни пермутации е свят на блаженството, науката за комбинациите е музиката на мисълта, но внимавай, трябва да се движиш бавно и предпазливо, защото твоята машина може да те накара да изпаднеш в болезнено бълнуване, а не в екстаз. Много от учениците на Абулафия не са успели да се задържат на този крехък праг, който разделя съзерцанието на имената на Бог от магическата практика, целяща превръщането им в талисман, в оръжие за господство над природата. А не са знаели, както ти и твоята машина не знаете, че всяка буква е свързана с една от частите на тялото и че ако промениш мястото на една съгласна, без да познаваш нейната сила, някой от твоите органи може да се измести, преобрази и ти ще се видиш зверски осакатен, външно доживот, а вътрешно – навеки.

– Прощавай, му бе отвърнал Белбо точно този ден, но ти не ме разубеждаваш, а само ме окуражаваш. Значи всъщност държа в ръцете си и мога да командувам своя персонален Абулафия, както твоите приятели са имали Голем. Така и ще го нарека, Абулафия. За най-близките – Абу. И моят Абулафия ще бъде по-кротък и по-учтив от твоя. По-скромен. Нали въпросът е да се намерят всички комбинации на божието име? Добре, погледни в този наръчник, имам една програмка на „Бейсик“ за комбиниране на всички секвенции от четири букви. Сякаш нарочно е направена за IHVH. Ето я, искаш ли да ти я пусна? – И му бе показал програмата, която за Диоталеви изглеждаше така, както за друг, Кабалата.

10 REM anagrams

20 INPUT L$(l),L$(2),L$(3),L$(4)

30 PRINT

40 FOR I1=1 T0 4

50 FOR I2=1 TO 4

60 IF I2=I1 THEN 130

70 FOR I3=1 TO 4

80 IF I3=I1 THEN 120

90 IF I3=I2 THEN 120

100 LET I4= 10-(I1+I2+I3)

110 LPRINT L$(I1);L$(I2);L$(I3);L$(I4)

120 NEXT I3

130 NEXT I2

140 NEXT I1

150 END

– Опитай, напиши I, H, V, H, когато иска „въвеждане“, и пусни програмата. Може би няма да си доволен: възможните комбинации са само двадесет и четири.

– Боже мой! И какво ще правиш с двадесет и четири имена на Всевишния? Мислиш ли, че нашите мъдреци не са направили вече сметката? Моля ти се, прочети „Сефер Йецира“, шестнадесети параграф от четвърта глава. И не са имали калкулатори. – Два Камъка изграждат два Дома. Три Камъка изграждат шест Дома. Четири Камъка изграждат двадесет и четири Дома. Пет Камъка изграждат сто и двадесет Дома. Шест Камъка изграждат седемстотин и двадесет Дома. Седем Камъка изграждат пет хиляди и четиридесет Дома. И върви нататък и мисли за онова, което устата не може да изрече и ухото не може да чуе. Знаеш ли как се нарича днес това? Факториално изчисление. А знаеш ли защо Традицията те предупреждава, че е по-добре да спреш? Защото, ако буквите в името на Бог бяха осем, комбинациите щяха да бъдат четиридесет хиляди, а ако бяха десет, щяха да бъдат десет милиона и шестстотин хиляди. Комбинациите на твоето нещастно име са близо четиридесет милиона и се благодари, че нямаш много имена като американците, иначе щеше да стигнеш повече от четиристотин милиона. Ако буквите в имената на Бог бяха двадесет и седем, защото еврейската азбука няма гласни, а само двадесет и две съгласни плюс пет варианта, възможните му имена щяха да представляват двадесет и деветцифрено число. Но би трябвало да се изчисляват и повторенията, защото не бива да се изключва вероятността името на Бог да е Алеф, повторено двадесет и седем пъти, и тогава факториалът няма да ти стигне и ще трябва да изчисляваш двадесет и седем на двадесет и седма степен. Ще получиш според мен някъде към 444 милиарда милиарда милиарда милиарда възможности или още повече, във всеки случай едно число от тридесет и девет цифри.

– Залъгваш ме, за да ми направиш впечатление. И аз съм чел твоя „Сефер Йецира“. Основните букви са двадесет и две и с тях Бог е създал света.

– А пък ти не ме заблуждавай със софизми, защото влезеш ли веднъж в този порядък на величините, ако вместо да повдигаш двадесет и седем на двадесет и седма, повдигнеш двадесет и две на двадесет и втора, пак ще получиш нещо от порядъка на триста и четиридесет милиарда милиарда милиарда. Има ли разлика за твоите човешки измерения? А знаеш ли, че ако трябва да броиш едно, две, три и така нататък, число по число, за да стигнеш до един милиард, подчертавам, до едно нищо и никакво милиардче, ще ти трябват почти тридесет и две години? Но нещата са по-сложни, отколкото си ги представяш, и Кабалата съвсем не се свежда само до „Сефер Йецира“. И ти казвам защо една пермутация на Тората трябва да използува всичките двадесет и седем букви. Вярно е, че ако в течение на пермутациите петте крайни трябва да попаднат в средата на думата, те ще се превърнат в своя нормален еквивалент. Но не винаги е така. При Исайя девет, шест, седем, думата LMRBH, Лемарб, която в случая означава „умножавам“, е написана с крайната буква „мем“ в средата.

– Защо?

– Защото всяка буква съответствува на едно число и нормалната „мем“ е на стойност четиридесет, докато финалната „мем“ има стойност шестстотин. Не е шега работа Темурата, която те учи да комбинираш, нито пък Гематрията, която намира тайните връзки между думата и нейната числена стойност. С финалната „мем“ думата LMRBH се изчислява не на 277, а на 837 и е равна по този начин на ThThZL, „тат“, „тат“, „цал“, която означава – „онзи, който дарява в изобилие“. И така, виждаш, че трябва да държиш сметка за всичките двадесет и седем букви, защото са важни не само звуковете, но и числата. А сега да се върнем към моите сметки: комбинациите са повече от четиристотин милиарда милиарда милиарда милиарда. А знаеш ли колко време е необходимо да провериш всички със скорост една секунда, ако изобщо допуснем, че една машина – не твоята, разбира се, която е малка и безпомощна, може да го направи? При една комбинация в секунда са необходими седем милиарда милиарда милиарда часа, малко повече от пет милиона милиарда милиарда милиарда дни, четиринадесет хиляди милиарда милиарда милиарда години, сто и четиридесет милиарда милиарда милиарда века или четиринадесет милиарда милиарда милиарда хилядолетия. А ако разполагаш с калкулатор, който изпробва един милион комбинации в секунда, само си помисли колко време ще спестиш с такова електронно сметало, щом ще се справи за четиринадесет хиляди милиарда милиарда хилядолетия! Но в действителност истинското име на Бог, тайното, е дълго колкото цялата Тора и няма машина на света, която да е способна да изчерпи неговите пермутации, защото Тората е сама по себе си вече резултат от една пермутация с повторения на двадесет и седемте букви на азбуката, на всички знаци на Тората, където всеки знак има стойност на отделна буква, макар че се появява безброй пъти в други страници, както двете „хе“ в името IHVH имат стойност на две букви. Затова, ако искаш да изчислиш възможните пермутации на всички знаци в цялата Тора, няма да ти стигнат всички нули на света. Опитай, опитай с твоята нещастна счетоводна машинка. Истинската Машина съществува, разбира се, но не е произведена в твоята силиконска долина 5858
  Силиконска долина – тук Диоталеви се шегува, като превежда грешно Silicon Valley в Калифорния, където се произвеждат компютри.


[Закрыть], тя е светата Кабала или Традицията, и равините вече от векове правят това, което нито една машина не би могла никога да направи, и да се надяваме, че изобщо няма да направи. Защото, когато комбинациите бъдат изчерпани, резултатът трябва да остане в тайна и във всички случаи вселената ще преустанови своя цикъл, а ние ще изгорим безпаметни в славата на великия Мататрон 5959
  Мататрон – ангел, който според кабалистичния трактат „Зоар“ се явил на Шимон бен Йохай.


[Закрыть].

– Амин, заключи Белбо.

Но Диоталеви още оттогава го бе тласнал към тези висини и Белбо навярно си е давал сметка за това. Рядко се случваше да не остане след работно време, за да изпробва програми, които да проверяват изчисленията на Диоталеви. Явно искаше да му покаже ако не друго, то поне че неговият Абу може да му каже истината за няколко секунди, без да трябва да смята на ръка върху пожълтели пергаменти с прастари числови системи, които, примерно казано, не включват понятието нула. Напразно, Абу отговаряше, докъдето стигаха възможностите на експоненциалната му денотация, и Белбо не успяваше да запуши устата на Диоталеви с този екран, който се изпълваше до безкрай с нули, но беше бледа визуална имитация на множествеността на комбинаторните вселени и на експлозията на всички възможни светове…

Онзи ден обаче, след всичко, което се случи, и с розенкройцеровската гравюра на стената невъзможно беше Белбо, търсейки кодова дума, да не се е върнал към тези упражнения с името на Бога. Навярно бе играл с числа като тридесет и шест или сто и двадесет, ако наистина, както предполагах, е бил преследван от тези числа. И следователно не е комбинирал четирите еврейски букви, защото е знаел, че четири камъка изграждат само двадесет и четири дома.

Дали пък не е действувал с европейската транскрипция IAHVEH, която съдържа и две гласни? При шест букви е разполагал със седемстотин и двадесет пермутации. И тогава навярно да е избрал тридесет и шестата или сто и двадесетата.

Бях отишъл в апартамента към единадесет часа, а вече беше един. Трябваше да съставя програма за анаграми от шест букви и се готвех да приспособя програмата за четири, с която разполагах.

Имах нужда от глътка въздух. Излязох на улицата, купих си нещо за хапване и нова бутилка уиски.

Качих се горе, оставих сандвичите в един ъгъл, минах веднага на уискито, нагласих компютъра на система „Бейсик“ и вкарах програмата за шестте букви – направих доста грешки и загубих повече от половин час, но към два и половина програмата вече функционираше и на екрана се заредиха седемстотин и двадесетте имена на Бог.

Иехова Иехоав Иехвоа Иехвао Иехаов Иехаво Иеохва Иеохав Иеовха Иеовах Иеоахв Иеоавх Иевхоа Иевхао Иевоха Иевоах Иевахо Иеваох Иеахов Иеахво Иеаохв Иеаовх Иеавхо Иеавох Ихеова Ихеоав Ихевоа Ихевао Ихеаов Ихеаво Ихоева Ихоеав Иховеа Иховае Ихоаев Ихоаве Ихнеоа Ихвеао Ихвоеа Ихвоае Ихваео Ихваое Ихаеов Ихаево Ихаоев Ихаове Ихавео Ихавое Иоехва Иоехав Иоевха Иоевах Иоеахв Иоеавх Иохева Иохеав Иохвеа Иохвае Иохаев Иохаве Иовеха Иовеах Иовхеа Иовхае Иоваех Иовахе Иоаехв Иоаевх Иоахев Иоахве Иоавех Иоавхе Ивехоа Ивехао Ивеоха Ивеоах Ивеахо Ивеаох Ицхеоа Ивхеао Ивхоеа Ивхоае Ивхаео Ивхаое Ивоеха Ивоеах Ивохеа Ивохае Ивоаех Ивоахе Иваехо Иваеох Ивахео Ивахое Иваоех Иваохе Иаехов Иаехво Иаеохв Иаеовх Иаевхо Иаевох Иахеов Иахево Иахоев Иахове Иахвео Иахвое Иаоехв Иаоевх Иаохев Иаохве Иаовех Иаовхе Иавехо Иавеох Иавхео Иавхое Иавоех Иавохе Еихова Еихоав Еихвоа Еихвао Еихаов Еихаво Еиохва Еиохав Еиовха Еиовах Еиоахв Еиоавх Еивхоа Еивхао Еивоха Еивоах Еивахо Еиваох Еиахов Еиахво Еиаохв Еиаовх Еиавхо Еиавох Ехиова Ехиоав Ехивоа Ехивао Ехиаов Ехиаво Ехоива Ехоиав Еховиа Еховаи Ехоаив Ехоави Ехвиоа Ехвиао Ехвоиа Ехвоаи Ехваио Ехваои Ехаиов Ехаиво Ехаоив Ехаови Ехавио Ехавои Еоихва Еоихав Еоивха Еоивах Еоиахв Еоиавх Еохива Еохиав Еохвиа Еохваи Еохаив Еохави Еовиха Еовиах Еовхиа Еовхаи Еоваих Еовахи Еоаихв Еоаивх Еоахив Еоахви Еоавих Еоавхи Евихоа Евихао Евиоха Евиоах Евиахо Евиаох Евхиоа Евхиао Евхоиа Евхоаи Евхаио Евхаои Евоиха Евоиах Евохиа Евохаи Евоаих Евоахи Еваихо Еваиох Евахио Евахои Еваоих Еваохи Еаихов Еаихво Еаиохв Еаиовх Еаивхо Еаивох Еахиов Еахиво Еахоив Еахови Еахиио Еахвои Еаоихв Еаоивх Еаохив Еаохви Еаових Еаовхи Еавихо Еавиох Еавхио Еавхои Еавоих Еавохи Хиеова Хиеоав Хиевоа Хиевао Хиеаов Хиеаво Хиоева Хиоеав Хиовеа Хиовае Хиоаев Хиоаве Хивеоа Хивеао Хивоеа Хивоае Хинаео Хиваое Хиаеов Хиаево Хиаоев Хиаове Хиавео Хиавое Хеиова Хеиоав Хеивоа Хеивао Хеиаов Хеиаво Хеоива Хеоиав Хеовиа Хеоваи Хеоаив Хеоави Хевиоа Хевиао Хевоиа Хевоаи Хеваио Хеваои Хеаиов Хеаиво Хеаоив Хеаови Хеавио Хеавои Хоиева Хоиеав Хоивеа Хоивае Хоиаев Хоиаве Хоеива Хоеиав Хоевиа Хоеваи Хоеаив Хоеави Ховиеа Ховиае Ховеиа Ховеаи Ховаие Ховаеи Хоаиев Хоаиве Хоаеив Хоаеви Хоавие Хоавеи Хвиеоа Хвиеао Хвиоеа Хвиоае Хвиаео Хвиаое Хвеиоа Хвеиао Хвеоиа Хвеоаи Хвеаио Хвеаои Хвоиеа Хвоиае Хвоеиа Хвоеаи Хвоаие Хвоаеи Хваиео Хваиое Хваеио Хваеои Хваоие Хваоеи Хаиеов Хаиево Хаиоев Хаиове Хаивео Хапвое Хаеиов Хаеиво Хаеолв Хаеови Хаевио Хаевои Хаоиев Хаоиве Хаоеив Хаоеви Хаовие Хаовеи Хавиео Хавиое Хавеио Хавеои Хавоие Хавоеи Оиехва Оиехав Оиевха Оиевах Оиеахв Оиеавх Оихева Оихеав Оихвеа Оихвае Оихаев Оихаве Оивеха Оивеах Оивхеа Оивхае Оиваех Оивахе Оиаехв Оиаевх Оиахев Оиахве Оиавех Оиавхе Оеихва Оеихав Оеивха Оеивах Оеиахв Оеиавх Оехива Оехиав Оехвиа Оехваи Оехаив Оехави Оевиха Оевиах Оевхиа Оевхаи Оеваих Оевахи Оеаихв Оеаивх Оеахив Оеахви Оеавих Оеавхи Охиева Охиеав Охивеа Охивае Охиаев Охиаве Охеива Охеиав Охевиа Охеваи Охеаив Охеави Охвиеа Охвиае Охвеиа Охвеаи Охваие Охваеи Охаиев Охаиве Охаеив Охаеви Охавие Охавеи Овиеха Овиеах Овихеа Овихае Овиаех Овиахе Овеиха Овеиах Овехиа Овехаи Овеаих Овеахи Овхиеа Овхиае Овхеиа Овхеаи Овхаие Овхаеи Оваиех Оваихе Оваеих Оваехи Овахие Овахеи Оаиехв Оаиевх Оаихев Оаихве Оаивех Оаивхе Оаеихв Оаеивх Оаехив Оаехви Оаевих Оаевхи Оахиев Оахиве Оахеив Оахеви Оахвие Оахвеи Оавиех Оавихе Оавеих Оавехи Оавхие Оавхеи Виехоа Виехао Виеоха Виеоах Виеахо Виеаох Вихеоа Вихеао Вихоеа Вихоае Вихаео Вихаое Виоеха Виоеах Виохеа Виохае Виоаех Виоахе Виаехо Виаеох Виахео Виахое Виаоех Виаохе Веихоа Веихао Веиоха Веиоах Веиахо Веиаох Вехиоа Вехиао Вехоиа Вехоаи Вехаио Вехаои Веоиха Веоиах Веохиа Веохаи Веоаих Веоахи Веаихо Веаиох Веахио Веахои Веаоих Веаохи Вхиеоа Вхиеао Вхиоеа Вхиоае Вхиаео Вхиаое Вхеиоа Вхеиао Вхеоиа Вхеоаи Вхеаио Вхеаои Вхоиеа Вхоиае Вхоеиа Вхоеаи Вхоаие Вхоаеи Вхаиео Вхаиое Вхаеио Вхаеои Вхаоие Вхаоеи Воиеха Воиеах Воихеа Воихае Воиаех Воиахе Воеиха Воеиах Воехиа Воехаи Воеаих Воеахи Вохиеа Вохиае Вохеиа Вохеаи Вохаие Вохаеи Воаиех Воаихе Воаеих Воаехи Воахие Воахеи Ваиехо Ваиеох Ваихео Ваихое Ваиоех Ваиохе Ваеихо Ваеиох Ваехио Ваехои Ваеоих Ваеохи Вахиео Вахиое Вахеио Вахеои Вахоие Вахоеи Ваоиех Ваоихе Ваоеих Ваоехи Ваохие Ваохеи Аиехов Аиехво Аиеохв Аиеовх Аиеихо Аиевох Аихеов Аихево Аихоев Аихове Аихвео Аихвое Аиоехв Аиоевх Аиохев Аиохве Аиовех Аиовхе Аивехо Аивеох Аивхео Аивхое Аивоех Аивохе Аеихов Аеихво Аеиохв Аеиовх Аеивхо Аеивох Аехиов Аехиво Аехоив Аехови Аехвио Аехвои Аеоихв Аеоивх Аеохив Аеохви Аеових Аеовхи Аевихо Аевиох Аевхио Аевхои Аевоих Аевохи Ахиеов Ахиево Ахиоев Ахиове Ахивео Ахивое Ахеиов Ахеиво Ахеоив Ахеови Ахевио Ахевои Ахоиев Ахоиве Ахоеив Ахоеви Аховие Аховеи Ахвиео Ахвиое Ахвеио Ахвеои Ахвоие Ахвоеи Аоиехв Аоиевх Аоихев Аоихве Аоивех Аоивхе Аоеихв Аоеивх Аоехив Аоехви Аоевих Аоевхи Аохиев Аохиве Аохеив Аохеви Аохвие Аохвеи Аовиех Аовихе Аовеих Аовехи Аовхие Аовхеи Авиехо Авиеох Авихео Авихое Авиоех Авиохе Авеихо Авеиох Авехио Авехои Авеоих Авеохи Авхиео Авхиое Авхеио Авхеои Авхоие Авхоеи Авоиех Авоихе Авоеих Авоехи Авохие Авохеи

Издърпах листа от печатащото устройство, но без да го откъсвам, сякаш четях рулото на истинската Тора. Опитах с тридесет и шестото име. Пълен мрак. Глътка уиски и после, с колебливи движения, опит със сто и двадесетото. Нищо…

Искаше ми се да умра. Но вече бях Якопо Белбо и Якопо Белбо навярно бе мислил както мислех аз. Някъде бях допуснал грешка, тъпа, незначителна грешка. Бях на косъм от решението. А да не би Белбо, по неясни за мен причини, да е броил от края?

Казобон, глупако!, казах си. Разбира се, че от края. Или по-точно, от дясно на ляво. Белбо беше вложил в компютъра името на Бог, транскрибирано на латиница, естествено, но думата беше еврейска и се пишеше от дясно на ляво – HEVHAI! И тогава, разбира се, редът на пермутациите се обръщаше.

Значи трябваше да броя отзад напред. Опитах отново и с двата варианта.

Не се получи.

Бях объркал всичко. Бях се вкопчил в една хипотеза, много примамлива, но фалшива. Случва се и на най-добрите учени.

Не, не на най-добрите учени. На всички.

Нима само месец по-рано не си бяхме говорили, че през последно време са излезли поне три романа, в които главният герой търси с компютър името на Бог? Белбо нямаше да постъпи така банално. И освен това, когато човек избира кодова дума, избира нещо, което се помни лесно, което му идва спонтанно, което набира едва ли не автоматично. В никакъв случай HIVEAH! При това ще му е било необходимо да съчетае Нотарикона и Темурата и да измисли някакъв акростих, за да си спомня думата, нещо като Хубавата Изолда Видя Един Алабастров Храм.

А защо Белбо непременно да е мислил с кабалистичните термини на Диоталеви? Неговата идея-фикс беше Планът, а в Плана бяхме включили толкова други елементи – Розенкройцери, Синархия 6060
  Синархия (от гр.) – съвластие, съвместно властвуване, управление.


[Закрыть], Хумункулуси, Махалото, Кулата, друидите, Еноя 6161
  Еноя – мистическото име на Елена, спътница на Симон Влъхва, който поискал от апостолите да му продадат силата на чудесата (Деяния, 8)


[Закрыть]…

… Еноя. Сетих се за Лоренца Пелегрини. Протегнах ръка и отново обърнах фотографията, която бях скрил от погледа си. Помъчих се да се съсредоточа и да си спомня онази вечер в Пиемонт… Приближих фотографията до лицето си и прочетох посвещението: „Защото съм първата и последната, почитаната и мразената. Аз съм блудницата и светицата. София“.

Навярно е било след празненството у Рикардо. София – пет букви. А защо трябваше да ги размествам? По-скоро аз имах изкривена мисъл. Белбо обича Лоренца, обича я, защото е такава, каквато е, а тя е София, и като си помисля, че сега, в този момент, тя… В паметта ми изникнаха думите на Диоталеви:

„Във втората сефира тъмният Алеф се превръща в лъчист Алеф. От Черната точка се изсипват буквите на Тората, съгласните са тялото, гласните, дъха, и всички те съпровождат кантилената на вярващия. Когато се задвижва мелодията на знаците, заедно с нея се задвижват и гласните и съгласните. От тях изниква Хохма, Мъдростта, Знанието, Първичната идея, в която като в ковчеже се съдържа всичко, готово да се разпръсне в сътворението. В Хохма се съдържа есенцията на всичко, което ще последва…“

А какво представляваше Абулафия с целия си таен запас от файлове? Не беше ли той ковчежето, криещо всичко, което Белбо знаеше или смяташе, че знае, неговата София, неговата Мъдрост? Той избира кодово име, за да проникне в дълбините на Абулафия, обекта, с който прави любов (единствения), но същевременно мисли за Лоренца, търси една дума, с която да завладее Абулафия, но която да му служи за ключ към сърцето на Лоренца, и би искал да проникне в нейното сърце така, както може да проникне в сърцето на Абулафия, иска Абулафия да бъде непроницаем за всички останали така, както Лоренца е непроницаема за него, живее с илюзията, че ще може да охранява, познава и владее тайната на Лоренца така, както владее тайната на Абулафия…

Измислях си някакво обяснение и си внушавах, че е истинското. Както при Плана: приемах своите желания за действителност.

Но понеже вече бях пиян, застанах пред клавиатурата и написах: СОФИЯ. Компютърът любезно ми постави отново въпроса: „Знаете ли кода?“ Глупава машина, не се трогваше дори при мисълта за Лоренца.