Текст книги "Махалото на Фуко"
Автор книги: Умберто Эко
Жанр:
Классическая проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 32 (всего у книги 48 страниц)
74
Макар да е с добра воля, неговият дух и пророчествата му изглеждат като очевидни заблуди на демона… Те са в състояние да измамят много запалени личности и да причинят голяма вреда и скандал на Църквата.
(Мнение за Гийом Постел, изпратено на Игнаций Лойола от отците йезуити Салмерон, Лоост и Уголето, 10 май 1545 г.)
Белбо ни разказа с неутрален тон това, което беше измислил, без да ни чете текста и да спомене за личния елемент в него. Дори ни внуши, че Абулафия е направил сам комбинациите. За това, че Бейкън бил автор на Розенкройцерските манифести, вече бях чел някъде. Но ми направи впечатление друго: че Бейкън е бил и виконт Сейнт-Олбанс.
Нещо ме човъркаше, нещо, което беше свързано със старата ми дипломна работа. Цялата нощ прекарах в ровене из картотеката.
– Господа, тържествено заявих аз пред своите съмишленици на другата сутрин, ние не можем да измисляме нови аналогии. Те съществуват. Когато през 1164 година свети Бернар лансира идеята за свикване на Събора в Троа, за да узакони Тамплиерите, между натоварените с организацията на мероприятието бил и абат Сейнт-Олбанс, който между другото носи името на първия английски мъченик, роден именно във Верулам и изповядвал известно време Бейкън. Сейнт-Олбанс, келт и без съмнение друид, посветен като свети Бернар.
– Не е достатъчно, отбеляза Белбо.
– Почакайте. Този виконт Сейнт-Олбанс бил абат на „Сен Мартен-де-Шан“, манастира, където е щял да бъде устроен Музеят на уменията и занаятите!
Този път Белбо реагира:
– Не може да бъде!
– Не само, добавих. Освен това имали са намерение да създадат Музея в памет на Бейкън. На 23 брюмер от година III-та Конвентът натоварва своя Комитет за Обществено Образование да отпечата пълните съчинения на Бейкън. И на 18 вандемиер на същата година Конвентът гласува закон за построяването на една сграда за уменията и занаятите, която да възпроизвежда идеята за Соломоновия дом, описан от Бейкън в „Новата Атлантида“ като място, където да се съхраняват всички технически изобретения на човечеството.
– И какво от това? – запита Диоталеви.
– Това, че там се намира Махалото, каза Белбо. И по реакцията на Диоталеви разбрах, че Белбо го е посветил само отчасти в своите размишления върху Махалото на Фуко.
– Чакайте, по-спокойно, казах. Махалото е било измислено и осъществено през миналия век. Нека го оставим засега настрани.
– Настрани ли? – запита Белбо. Никога ли не сте разлиствали „Монада на тайнописа“ от Джон Дий, талисмана, който трябва да концентрира в себе си цялото знание на вселената? Не ви ли прилича на Махалото?
– Добре, съгласих се, да приемем, че може да се установи връзка между двата факта. Но как ще минем от Сейнт-Олбанс към Махалото?
Разбрах как само след няколко дни.
– И така, Сейнт-Олбанс е абат на „Сен Мартен-де-Шан“, който се превръща в един вид протамплиерски център. Бейкън чрез своя изповедник установява таен контакт с друидите, последователи на Сейнт-Олбанс. Сега слушайте: докато Бейкън започва кариерата си в Англия, във Франция приключва своята Гийом Постел.
(Долових едва забележима промяна в изражението на Белбо, спомних си за разговора по време на изложбата на Рикардо. Постел му напомняше за този, който по всяка вероятност му бе отнел Лоренца. Но беше само за миг.)
– Постел учи иврит, опитва се да докаже, че е основата на всички езици, превежда „Зоар“ и „Бахир“ 321321
„Бахир“ (ивр.) – „Яснота“, тълкувание на „Сефер Йецира“, подобно на „Зоар“, приписвано на раби Нехуня бен Акана.
[Закрыть], контактува с кабалисти, лансира един проект за световен мир, близък до този на германските розенкройцерски групи, прави усилие да убеди краля на Франция да сключи съюз със султана, посещава Гърция, Сирия, Мала Азия, учи арабски, с една дума, възпроизвежда маршрута на Кристиан Розенкройц. И не случайно се подписва под някои документи с името Розиспергиус, този, който пръска роса. И Гасенди 322322
Пиер Гасенди (1592–1655) – френски философ и учен, астроном и физик.
[Закрыть]в своята „Examen Philosophiae Fluddanae“ 323323
„Examen Philosophiae Fluddanae“ (лат.) – „Преглед на философията на Флъд“.
[Закрыть]пише, че „Розенкройц“ идва не от „роза“, а от „ros“, „роса“. В един от ръкописите си говори за някаква тайна, която трябва да се съхранява дотогава, докато настъпи моментът, и казва: „Не хвърляйте бисера си пред свините.“ 324324
„Не хвърляйте бисера си пред свините“ – Мат. 7:6.
[Закрыть]И знаете ли къде се явява този цитат от Евангелието? На титулната страница на „Химическата венчавка…“. Отец Марино Марсен, когато изобличава Розенкройцера Флъд, казва, че е от същото тесто като онзи atheus magnus 325325
Atheus magnus (лат.) – Велик безбожник.
[Закрыть]Постел. От друга страна, изглежда, Дий и Постел са се срещнали през 1550, макар да не са знаели, а и не са могли да знаят още тридесет години, че те двамата са великите магистри на Плана, определени да се срещнат през 1584 година. Ето, Постел заявява, чуйте, чуйте, че бидейки пряк потомък на най-големия син на Ной и тъй като Ной е бащата на келтския род и следователно на друидската цивилизация, кралят на Франция бил единственият законен претендент за титлата Цар на Света. Точно така, Цар на Света в Агарта, но го казва три века по-рано. Да оставим настрана това, че се бил влюбил в някаква старица, Йоана, и я обявил за божествената София, по всичко личи, че на този човек нещо му е хлопало в главата. Трябва да знаем, че е имал могъщи врагове. Наричали го куче, презряно чудовище, отходна дупка за всички ереси, казвали, че бил обладан от цял легион демони. И все пак, въпреки скандала с Йоана, Инквизицията не го смятала за еретик, по-скоро за „amens“ 326326
Amens (лат.) – безумец.
[Закрыть], или казано по-просто, за откачен. Тоест не е препоръчително да се унищожи един човек, когато се знае, че той е говорител на някаква твърде могъща група хора. Обръщам внимание на Диоталеви, че Постел е пътувал и на Изток и че е съвременник на Исаак Лурия, правете си каквито искате изводи. Добре, през 1564-та (годината, в която Дий пише „Монада на тайнописа“) Постел се отказва от своята ерес и се оттегля… Познайте къде. В манастира „Сен Мартен-де-Шан“! Какво чака? Естествено, чака 1584-та година.
– Естествено, съгласи се Диоталеви.
Продължих:
– Даваме ли си сметка? Постел е велик магистър на френското ядро, който очаква контакта с английската група. Но умира през 1581-а, три години преди срещата. Изводи: първо, инцидентът от 1584-а се случва, защото в този момент липсва големият ум на Постел, който би бил в състояние да разбере объркването с календарите; второ, „Сен Мартен“ е бил мястото, където Тамплиерите винаги са си били у дома и където се притаявали в очакване на човека, натоварен с установяването на третия контакт. „Сен Мартен“ е бил Убежището!
– Всичко си идва на мястото.
– Сега внимавайте. По времето на пропуснатата среща Бейкън е едва на двадесет години. Но през 1621-ва става виконт Дьо Сейнт-Олбанс. Какво открива в наследствените документи? Загадка. Едно се знае: че точно тази година някой го обвинява в корупция, тъй че го арестуват и известно време го държат в затвора. Бейкън е открил нещо, което е всявало страх. У кого? Но е сигурно, че по това време именно Бейкън е разбрал, че „Сен Мартен“ се държи под контрол, и е замислил идеята да осъществи там своя Соломонов дом, лабораторията, в която по експериментален път би могло да се стигне до тайната.
– Но какво е това, което би ни помогнало да свържем наследниците на Бейкън с революционните групи от края на осемнадесети век? – запита Диоталеви.
– Не може ли да е масонството? – предложи Белбо.
– Прекрасна идея. Всъщност Алие вече я подсказа онази вечер в замъка.
– Трябва да подредим събитията. Какво точно е станало в тези среди?
75
На вечния сън… няма да убягнат само тези, които още приживе са успели да насочат съзнанието си към по-висшето равнище. Посветените, Привържениците, се намират на границата на този живот. Съобразно спомена, анамнезиса, според израза на Плутарх те стават свободни, движат се без вериги, увенчани, те чествуват „тайнствата“ и виждат как на земята тълпата на тези, които не са посветени и не са „чисти“, се спъва и затъва в тинята и мрака.
(Юлиус Евола, „Херметичната традиция“, Рим, „Едициони Медитеранее“, 1971, с. 111)
Доста самонадеяно заявих, че ще направя бърза и точна справка. Озовах се сред купища книги, които съдържаха исторически изследвания, но и херметически фантасмагории, и доста се изпотих, докато отделя достоверните сведения от въображаемите. Работих като машина цяла седмица и накрая реших да съставя един списък, почти неразбираем, на секти, ложи, общества. Докато работих над него обаче, трябва да си призная, от време на време потръпвах, когато срещах известни имена, които не очаквах да открия в подобна компания, както и когато установявах хронологични съвпадения, които ми се струваше любопитно да отбележа. Показах получения резултат на моите съучастници.
1645 – Лондон: Ашмол основава Невидимата общност, розенкройцерска по дух.
1662 – От Невидимата общност се ражда Кралското общество, а както е известно, от Кралското общество се създава масонството.
1666 – Париж: Академия на науките.
1707 – Ражда се Клод-Луи дьо Сен-Жермен, ако наистина се е родил.
1717 – Създава се лондонската Велика Ложа.
1721 – Андерсън съставя Конституцията на английското масонство. Посветен в Лондон, Петър Велики основава ложа в Русия.
1730 – Монтескьо, отишъл за кратко в Лондон, е посветен.
1737 – Рамзей обявява тамплиерския произход на масонството. Създава се Шотландският ритуал, оттогава в остра борба с Великата Ложа от Лондон.
1738 – Посветен е Фридрих, по това време принц-наследник на Прусия. Той ще бъде закрилникът на енциклопедистите.
1740 – През тези години във Франция се създават различни ложи: Верни Шотландци от Тулуза, Върховен Висш Съвет, Шотландска Ложа-Майка на Големия Френски Глобус, Общност на Висшите Принцове на Кралската тайна от Бордо, Двор на Върховните Магистри на Храма от Каркасон, Филаделфийци от Нарбон, Розенкройцерски капител от Монпелие, Върховни Избраници на Истината…
1743 – Първа поява в обществото на граф Сен-Жермен. В Лион е обявена първата степен Кавалер Кадош, който трябва да отмъсти за Тамплиерите.
1753 – Вилермоз основава ложата на Съвършеното приятелство.
1755 – Мартинес де Паскуали основава Храма на Избраниците Коен (но може би го създава през 1760).
1756 – Барон фон Хунд основава ордена на Строгата Охрана на Храма. Някои твърдят, че подбудителят бил Фридрих II. За първи път се заговаря за Непознатите Управници. Някои намекват, че Непознатите Управници са Фридрих и Волтер.
1758 – Сен-Жермен пристига в Париж и предлага услугите си на краля като химик експерт по багрилата. Посещава Мадам Дьо Помпадур.
1759 – Образува се някакъв Съвет на Източните и Западните Императори, който три години по-късно ще изработи Конституция и Правилник на Бордо, от които ще се роди Шотландският Древен и Всеприет Ритуал (който обаче се появява официално едва през 1801). Характерно за Шотландския ритуал ще бъде умножаването на висшите степени до тридесет и три.
1760 – Сен-Жермен е изпратен с неясна дипломатическа мисия в Холандия. Принуден е да бяга, арестуван е в Лондон, после освободен. Дом Пернети основава ордена на Озарените от Авиньон. Мартинес де Паскуали основава братството на Масонските Рицари Избраници на Вселената.
1762 – Сен-Жермен в Русия.
1763 – Казанова се среща със Сен-Жермен в Белгия: подвизава се под името Дьо Сюрмон и превръща една монета в злато.
Вилермоз основава Върховния Капител на Рицарите на Черния Орел Розенкройц.
1768 – Вилермоз постъпва в Избраниците Коен на Паскуали. В Йерусалим се печата апокрифът „Най-тайните мистерии на висшите степени на разбуленото масонство, или Истинските Розенкройцери“: в него се казва, че ложата на Розенкройцерите се намира на планината Хередон 327327
Хередон
[Закрыть], на шестдесет мили от Единбург. Паскуали се среща с Луи-Клод дьо Сен-Мартен, който ще се прочуе като Непознатия Философ. Дом Пернети поема службата на библиотекар при краля на Прусия.1771 – Херцог дьо Шартр, прочул се по-късно като Филип Егалите, става велик магистър на Великия Изток, по-късно Велик Изток на Франция, и се мъчи да обедини всички ложи. Съпротива от страна на ложите на Шотландския ритуал.
1772 – Сен-Мартен се оттегля, за да стане Непознатия Философ, и един пратеник на Строгата Охрана на Храма отива да преговаря с Вилермоз. Резултатът е една Шотландска Директория на Провинция Оверн. От Директорията на Оверн ще се роди Утвърденият Шотландски Ритуал.
1774 – Сен-Жермен, под името граф Уелдън, представя химически проекти на Фридрих II.
Създава се Обществото на Филатетите, което се стреми да обедини всички херметици.
Ложа на Деветте Сестри: към нея се присъединяват Гийотен и Кабанис, Волтер и Франклин. Вайсхаупт основава Озарените от Бавария. Според други тази ложа е основана от някакъв датски търговец, Кьомлер, който се връщал от Египет и всъщност бил тайнственият Алтотас, учител на Калиостро.
1778 – Сен-Жермен се среща с Дом Пернети в Берлин. Вилермоз основава Ордена на добродетелните рицари от Свещения Град. Строгата Охрана на Храма се споразумява с Великия Изток за приемането на Утвърдения Шотландски Ритуал.
1782 – Голям събор на всички тайни ложи във Вилхелмсбад.
1783 – Маркиз Томе основава Сведенборгския Ритуал.
1784 – Сен-Жермен по всяка вероятност умрял, докато бил на служба на ландграфа на Хесе и организирал производство на бои.
1785 – Калиостро основава Ритуала на Мемфис, който по-късно ще стане Древен и Примитивен Ритуал на Мемфис-Мизраим и ще увеличи броя на висшите степени до деветдесет.
Подклаждан от Калиостро, избухва скандалът за колието на кралицата. Дюма го описва като масонски заговор за дискредитиране на монархията.
Разпуснат е орденът на Озарените от Бавария, заподозрян в революционни замисли.
1786 – Мирабо е посветен при Озарените от Бавария в Берлин. В Лондон се появява розенкройцерски манифест, приписван на Калиостро. Мирабо пише писма на Калиостро и на Лаватер.
1787 – Във Франция съществуват близо седемстотин ложи. Публикуван е „Nachtrag“ 328328
„Nachtrag“ (нем.)
[Закрыть]на Вайсхаупт, описващ структурата на една тайна организация, в която всеки новопостъпил познава само прекия висшестоящ.1789 – Избухва Френската революция. Криза във френските ложи.
1794 – На 8 вандемиер членът на парламента Грегоар представя на Конвента проект за Музей на Уменията и Занаятите. Трябва да бъде изграден в абатство „Сен Мартен-де-Шан“ до 1799 г. от съвета на Петстотинте.
Херцог Брауншвайг приканва ложите да се разпуснат, защото някаква отровна и подривна секта вече ги е покварила всичките.
1798 – Калиостро е арестуван в Рим.
1801 – В Чарлстън е обявено официалното създаване на един Шотландски Древен и Всеприет Ритуал с 33 степени.
1824 – Послание от Виенския двор до френското правителство: изобличават се тайни сдружения като Абсолютните, Независимите, Висшата Карбонарска Вендита.
1835 – Кабалистът Айтингер твърди, че е срещнал Сен-Жермен в Париж.
1846 – Виенският писател Франц Графер публикува преразказ на срещата между неговия брат и Сен-Жермен, състояла се някъде между 1788 и 1790 г. Сен-Жермен приел посетителя, докато разлиствал книга на Парацелз.
1864 – Бакунин основава Социалдемократическия съюз, вдъхновен според някои от баварските Озарени.
1865 – Основава се Розенкройцерско английско общество (според някои източници, между 1860 и 1867 г.). В него се включва Бълуър-Литън, автор на розенкройцерския роман „Занони“.
1875 – Елена Петровна Блаватска основава Теософското дружество. Излиза „Разбулената Изида“. Барон Спедалиери се обявява за член на Великата Ложа на Самотните Братя от Планината, Озарен брат на Древния и Възстановен орден на Манихейците и Висш Озарен на Мартинистите.
1877 – Мадам Блаватска говори за теософската роля на Сен-Жермен. Между неговите превъплъщения били Роджър и Франсис Бейкън, Розенкройц, Прокол, Сейнт-Олбанс.
Великият Изток на Франция се отрича от позоваването на Великия Архитект на Вселената и застава зад пълната свобода на съвестта. Скъсва връзките си с Великата английска Ложа и става безкомпромисно лаическа и радикална организация.
1879 – Основаване на Розенкройцерското общество в САЩ.
1880 – Започва дейността на Сент-Ив д’Алвейдре. Леополд Енглер реорганизира Озарените от Бавария.
1884 – Лъв ХIII осъжда масонството с енцикликата „Humanum Genus“ 329329
Humanum Genus (лат.) – Родът човешки.
[Закрыть]. Католиците се отричат, рационалистите са още по-съблазнени.1888 – Станислас де Гуайта основава Кабалистичния орден на Розата и Кръста.
В Англия се създава Херметичният Орден на Златната Долина. Единадесет степени, от новопокръстения до върховния. Магистър е МакГрегър Мадърс. Сестра му се омъжва за Бергсон.
1890 – Жозефен Пеладан изоставя Гуайта и основава Католическия Роза+Кръст на Храма и на свещения Граал, обявявайки се за Сар Меродак. Съперничеството между Розенкройцерите на Гуайта и тези на Пеладан ще се нарече войната на двете рози.
1898 – Алистър Кроули е посветен от Златната Долина. Ще основе Ордена на Телемах за своя сметка.
1907 – От Златната Долина се ражда Утринна Звезда, в която се включва Йейтс.
1909 – В Америка Спенсър Луис „възкресява“ Древния Мистичен Розенкройцерски Орден и през 1916 г. в един хотел успешно извършва превръщането на къс цинк в злато.
Макс Хайдъл основава Розенкройцерско Приятелство. С неточно установена дата е създаването на Розенкройцерска Лектория, Старите Братя на Розенкройцерите, Херметическото Братство, Храмът на Розенкройцерите.
1912 – Ани Безан, последователка на Блаватска, основава в Лондон Ордена на Розенкройцеровия Храм.
1918 – В Германия се ражда обществото Туле.
1936 – Във Франция е основан Великият Приорат на Галиите. В списание „Полярно братство“ Енрико Контарди-Родио говори за посещението си при граф Сен-Жермен.
– Какво означава всичко това? – запита Диоталеви.
– Не питайте мен. Нали искахте данни? Ето ви ги. Друго не знам.
– Ще трябва да се обърнем към Алие. Предполагам, че и той не познава всички тези организации.
– Ами! Това му е хлябът! Но можем да го изпитаме. Да добавим някоя несъществуваща секта. Създадена наскоро.
Изведнъж си спомних странния въпрос, който ми зададе Де Анджелис – дали съм чувал за Трес. И казах:
– Трес.
– Това пък какво е? – запита Белбо.
– Ако са инициали, трябва да има и обяснение, каза Диоталеви, инак моите равини нямаше да могат да се занимават с Нотарикона. Чакайте… Templi Resurgentes Equites Synarchici 330330
Templi Resurgentes Equites Synarchici (лат.) – Възкръсналите конници синархици на Храма.
[Закрыть]. Одобрявате ли го?
Името ни допадна и го включихме в края на списъка.
– При толкова много ложи и ордени не е лесно да се измислят нови, философствуваше доволен от себе си Диоталеви.
76
И ако е необходимо да се определи с прости думи същността на френското масонство от XVIII век, една-единствена би била подходяща: дилетантство.
(Рьоне Льо Форестие, „Тамплиерското и Окултно Франк-Масонство“, „Обие“, 1970, 2)
На следващата вечер поканихме Алие да дойде с нас в „Пилад“. Тъй като новите постоянни посетители на бара се бяха върнали към сакото и връзката, присъствието на нашия гостенин с неговия тъмносин раиран костюм, снежнобяла риза и златна игла на връзката направиха впечатление. За щастие, в шест часа вечерта „Пилад“ беше доста празен.
Алие смути Пилад, като си поръча коняк от прочута марка. Имаше, разбира се, но украсяваше рафтовете над тезгяха, неначенат може би от години.
Алие говореше, наблюдавайки течността срещу светлината, а след това затопляйки я с длани, при което изваждаше на показ златни копчета за ръкавели в египетски стил.
Показахме му списъка, като му обяснихме, че сме взели данните от ръкописите на диаболистите.
– Няма съмнение, че Тамплиерите са свързани с древните ложи на майсторите зидари, формирани по време на строежа на Соломоновия храм. Както няма съмнение, че оттогава тези общества величаят подвига на архитекта на Храма, Хирам, станал жертва на загадъчно убийство, и призовават той да бъде отмъстен. След като започва преследването, мнозина рицари от Храма вероятно наистина са се влели в тези братства на занаятчии, сливайки мита за отмъщението на Хирам с мита за отмъщението на Жак дьо Моле. През осемнадесети век в Лондон още действуват ложи на истински зидари, така наречените „оперативни ложи“, но постепенно някои скучаещи аристократи, при това многоуважавани, привлечени от техните традиционни ритуали, масово пожелават да се включат в тях. По този начин действуващото зидарство, история на истински зидари, се превръща в спекулативно зидарство, история на символични зидари. В тази атмосфера някой си Дезагюлие, защитник на Нютон, подтиква един протестантски пастор, Ендерсън, да основе ложа на Братята Зидари с деистична насоченост и се заговаря за масонските организации като за масонски общества, за корпорации, които датират от четири хиляди години, от времето на основателите на Соломоновия храм. Ето ви и причината за маскарада на масоните – престилката, мистрията и чука. Но може би тъкмо затова масонството се превръща в мода, привлича аристократите – заради родословните дървета, за които намеква, но допада още повече на буржоата, които не само могат да се събират с аристократите като равни с равни, но дори добиват правото да носят сабя. Цялото унижение на съвременния свят, който се ражда, е тук – благородниците имат нужда от среда, където да влизат в контакт с новите производители на капитали, а производителите на капитали пък вероятно търсят своето узаконяване.
– Струва ми се, че Тамплиерите се появяват по-късно.
– Първи установява пряка връзка с Тамплиерите Рамзей, за когото обаче предпочитам да не говоря. Подозирам, че зад гърба му са стояли йезуитите. От неговото пророкуване се ражда шотландското крило на масонството.
– Шотландско в какъв смисъл?
– Шотландският ритуал е френско-германско изобретение. Лондонското масонство е установило три степени – чирак, другар и майстор. Шотландското масонство умножава степените, защото умножаването на степените означава повече равнища на посвещаване и по-голяма тайна… Французите, които са повърхностни по природа, полудяват от яд…
– Но каква е тайната?
– Никаква, то е ясно. Ако имаше тайна, или по-точно ако са знаели тайната, нейната сложност би оправдала сложността на степените на посвещаване. Рамзей обаче увеличава степените, за да създаде впечатлението, че е притежател на тайната. Можете да си представите трепета на горките търговци, които най-сетне могат да станат Принцове на отмъщението…
Алие ни разказа цял куп масонски клюки. И докато говореше, както обикновено постепенно премина в първо лице.
– По това време във Франция се пишеха „куплети“ за новата мода на „фримасоните“, ложите се множаха и в тях се подвизаваха графове, свещеници, маркизи и търговци, членовете на кралския двор ставаха Велики Майстори. В Строгата Охрана на Храма на онзи мошеник Фон Хунд постъпиха Гьоте, Лесинг, Моцарт, Волтер, създаваха се ложи и сред военните, във войската се заговорничеше за отмъщаването на Хирам и се обсъждаше неизбежната революция. А за други масонството беше „societe de plaisir 331331
Societe de plaisir (фр.) – букв. общество на удоволствието; кръг от приятели, които се събират, за да си доставят различни удоволствия, включително плътски.
[Закрыть]“, клуб, символ на определено обществено положение. Включваха се хора от всякакъв род: Калиостро, Месмер, Казанова, барон Холбах, Д’Аламбер… Енциклопедисти и алхимици, либертини и херметици. И то се видя при избухването на революцията – не можете да си представите как членовете на една и съща ложа се оказаха разделени и човек имаше чувството, че Великото Братство е навлязло завинаги в криза…
– Нямаше ли противопоставяне между Великия Изток и Шотландската Ложа?
– Само на думи. Ето ви един пример: в ложата на Деветте Сестри беше влязъл Франклин, който, естествено, се стремеше да я подчини на светските схващания (интересуваше го само поддръжката за неговата американска революция)… Но в същото време един от Великите Майстори беше граф Дьо Мили, който търсеше еликсира за дълголетие. Понеже беше глупак, както правел експериментите си, се отровил и умря. Вземете Калиостро: от една страна, изобретяваше египетски ритуали, а от друга, беше замесен в аферата с колието на кралицата, скандал, подбуден от новите властници, за дискредитиране на Стария Режим. Между тях беше и Калиостро, разбирате ли? Опитайте се да си представите с какъв тип хора човек трябваше да съжителствува…
– Сигурно е било мъчително, съгласи се Белбо.
– Но кои са тези барон Фон Хундовци, които търсели Непознатите Управници? – запитах.
– Наред с фарса, разиграван от буржоазията, се появяват други групи с твърде различни стремления, които, за да привлекат привърженици, се отъждествяват с масонските ложи, но преследват по-далечни цели. Точно тук се включва темата за Непознатите Управници. Но все пак Фон Хунд не е сериозен човек. В началото убеждава привържениците, че Великите Управници са Стюартите. После постановява, че целта на Ордена е да възвърне първоначалните богатства на Тамплиерите, и започва да събира средства откъдето може. Но тъй като не му достигат, попада в лапите на някой си Старк, който твърди, че е научил тайната за получаването на злато от истинските Непознати Управници, чието седалище се намирало в Петербург. Тогава около Фон Хунд и Старк започват за се навъртат куп дребни теософчета и алхимичета, новоизлюпени розенкройцери и всички заедно избират за Велик магистър един честен аристократ, херцог Фон Брауншвиг. На него веднага му става ясно, че се е озовал в не твърде приятна компания.
Един от членовете на Охраната, ландграфът на Хесе, извиква при себе си граф Сен-Жермен, смятайки, че този благородник ще може да му произведе злато, а както знаете, по това време всеки каприз на господарите трябваше да бъде задоволяван. Но на всичко отгоре всички вярваха в свети Петър. Уверявам ви, веднъж Лаватер 332332
Йохан Каспар Лаватер (1741–1801) – швейцарски писател и теолог.
[Закрыть], който беше гост на ландграфа, се принуди да вдигне скандал на херцогиня Девъншир, която си бе въобразила, че е Мария Магдалина.
– А разните Вилермоз и Мартинес де Паскуали, които основават секта подир секта?…
– Паскуали беше авантюрист. Извършваше теургични операции в една тайна стая, ангелските духове му се явявали под формата на светлинни надписи и йероглифи. Вилермоз пък го вземаше насериозно, защото беше много запален, почтен, но наивен. Беше побъркан по алхимията и мечтаеше за Великото Дело, към което избраниците трябвало да се стремят, за да открият точката на сливане между шестте благородни метала, като изучават съотношенията помежду им, скрити в шестте букви на първото име на Бог, в което Соломон бил посветил своите ученици.
– И какво?
– Вилермоз основава множество организации и влиза в най-различни ложи едновременно, както беше нормално по онова време, именно за да постигне онова окончателно Откритие, страхувайки се, че то се спотайва винаги другаде, което действително ставаше, и това е може би единствената истина… Затова се присъедини към Избраниците Коен на Паскуали. Но през седемдесет и втора Паскуали изчезва, заминава за Сан Доминго и изоставя всичко на произвола на съдбата. Защо забягва? Подозирам, че се е добрал до някаква тайна и не е искал да я споделя. Във всеки случай мир на душата му, той изчезна някъде в този мрачен континент както заслужаваше…
– А Вилермоз?
– В тези години всички бяха разтърсени от смъртта на Сведенборг 333333
Емануел Сведенборг (1688–1772) – шведски учен и теософ, занимавал се с проблемите на науката, създател на мистична секта („Църква на Новия Йерусалим“).
[Закрыть], човек, който можеше да научи на много неща нашия болен Запад, ако Западът бе пожелал да се вслуша в думите му, но векът вече се бе спуснал към революционната лудост, за да следва амбициите на Третото съсловие… Тъкмо в тези години Вилермоз чува да се говори за Строгото Съблюдение на Храма, създадена от Фон Хунд, и веднага се запалва. Казали са му, че един Тамплиер, който се обявява за такъв, тоест основава открито тамплиерска организация, не е Тамплиер, но осемнадесети век беше време на голяма доверчивост. Вилермоз се опитва заедно с Фон Хунд да създаде различните секти, споменати във вашия списък, до момента, в който Фон Хунд не е разобличен, искам да кажа, докато не се разбира, че е от хората, които бягат, открадвайки касата, и херцог Фон Брауншвиг го прогонва от организацията.
Хвърли още един поглед на списъка.
– Е, да, Вайсхаупт, щях да го забравя. Озарените от Бавария с това свое име в началото привличат много щедри умове. Но този Вайсхаупт беше анархист, днес бихме казали комунист, и какво ли не се е мътело при него – държавни преврати, детронации на крале, кървави бани… Забележете, че се възхищавах от Вайсхаупт, но не заради идеите му, а заради неговото изключително проникновено схващане за организацията на едно тайно общество. Но човек може да има прекрасни разбирания за организацията и твърде смътни цели. Казано накратко, херцог Фон Брауншвиг е принуден да ръководи хаоса, оставен му от Фон Хунд, и разбира, че вече в германския масонски свят се сблъскват най-малко три течения: научната и окултната линия, включително някои Розенкройцери, рационалистичната линия и анархистичната революционна линия на Озарените от Бавария. И тогава предлага на различни ордени и ритуали да свикат във Вилхелмсбад един „конвент“, както го наричаха тогава, на, така да се каже, генералните щабове. Трябваше да се отговори на следните въпроси: Орденът наистина ли произхожда от древно общество и от кое? Съществуват ли наистина Непознатите Управници, пазители на древната традиция, и кои са те? Кои са действителните цели на Ордена? Целта не е ли възстановяването на Ордена на Тамплиерите? И така нататък, включително проблемът дали Орденът трябва да се занимава с окултни науки. Вилермоз е ентусиазиран, най-сетне ще намери отговора на въпросите, които сам си е поставял почтено през целия живот… И така се ражда случаят Местр.
– Кой Местр? Жозеф или Ксавие? 334334
Жозеф или Ксавие? – Жозеф дьо Местр (1753–1821), френски политик, писател и философ, член на Сената на Савоя, яростен противник на Революцията. Ксавие дьо Местр (1763–1852), френски писател, брат на Жозеф.
[Закрыть]
– Жозеф.
– Реакционерът?
– Ако е бил реакционер, то не е било в достатъчна степен. Беше любознателен човек. Забележете, че този поддръжник на католическата църква, точно когато първите папи започват да издават вули срещу масонството, става член на една ложа под името Жозефус а Флорибус. Нещо повече, приобщава се към масонството, когато през 1773 година една заповед на папата осъжда йезуитите. Естествено, Местр е привърженик на ложите от шотландски тип, това е очевидно, той не е буржоа-просветител, той е озарен, но трябва да се внимава с тези отлики, защото италианците например наричат просветители якобинците, докато в други страни със същото име се наричат последователите на Традицията – странно объркване…
Отпиваше от коняка си, изваждаше от време на време от джоба си табакера от почти бял метал и палеше необичайни на вид пури („Прави ми ги моят снабдител от Лондон, обясняваше, както и пурите, които опитахте у дома, заповядайте, много са добри.“), говореше с поглед, зареян в спомените.
– Дьо Местр… Човек с невероятен размах, да го слушаш беше истинско духовно удоволствие. И имаше голям авторитет сред кръговете на посветените. Въпреки това във Вилхелмсбад опровергава очакванията на всички. Изпраща писмо на херцога, в което решително отрича тамплиерската мрежа, Непознатите Управници и ползата от езотеричните науки. Отхвърля всичко поради вярност към католическата църква, но го прави с доводите на буржоа енциклопедист. Когато херцогът прочита писмото пред тесен кръг привърженици, никой не вярва на ушите си. Дьо Местр вече твърди, че целта на Ордена е единствено възстановяването на духовните връзки и че ритуалите и церемониите, свързани с Традицията, служат само да поддържат възбуден мистичния дух. Възхвалява всички нови масонски символи, но заявява, че образът, който изразява повече неща, вече не изразява нищо. Което, ще ме извините, противоречи на цялата херметическа традиция, защото символът е толкова по-пълен, красноречив и могъщ, колкото е по-неясен, по-неподатлив на тълкувания, иначе къде отива духът на Хермес, бога с хилядите лица? А по повод на Тамплиерите Дьо Местр твърди, че Орденът на Храма бил създаден от скъперничество и скъперничеството го е унищожило, такава била истината. Този мъж от Савоя не е могъл да забрави, че Орденът е унищожен със съгласието на папата. Никога не бива да се доверяваме на католическите защитници, колкото и пламенно да изглежда херметическото им вдъхновение. Дори отговорът му на въпроса за Непознатите Управници е смехотворен: не съществуват, и доказателството за това е, че не ги познаваме. Възразяват му, че без съмнение не ги познаваме, иначе не биха били непознати, смятал ли той, че това е най-подходящият начин да се разсъждава? Странно е вярващ от такава класа да е дотолкова непроницаем за мистичното чувство. След което Дьо Местр отправя последния апел – да се върнем към Евангелието, да изоставим тези мемфиски лудости. Всъщност предлага връщане към хилядолетната линия на църквата. Разбирате в какви времена става съборът във Вилхелмсбад. При отказа на такъв авторитет като Дьо Местр, Вилермоз е поставен в малцинство и в най-добрия случай може да стигне до компромис. Тамплиерският ритуал остава, отхвърлят се всякакви заключения по въпроса за произхода, с други думи – провал. Точно тогава шотландската линия губи златния си шанс: ако нещата се бяха развили по друг начин, цялата история на следващия век може би щеше да бъде различна.
