Текст книги "Махалото на Фуко"
Автор книги: Умберто Эко
Жанр:
Классическая проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 29 (всего у книги 48 страниц)
65
Беше постройка с ширина шест метра, издигната в средата на залата: повърхността й се състоеше от множество дървени кубчета, големи колкото зарове, някои по-едри, други по-дребни, свързани помежду си с тънка тел. На всяка страна на кубчетата бяха залепени хартиени квадратчета, а върху тях бяха написани всички думи от техния език, всички спрежения и наклонения, но без какъвто и да било ред… При неговата команда всеки от учениците хвана по един от четиридесетте железни лоста, които бяха монтирани около рамката, и рязко го завъртя, променяйки разположението на думите. След това учителят нареди на тридесет и шестима ученика шепнешком да прочетат различните редове така, както се бяха появили на рамката, и навсякъде, където откриеха три-четири съседни думи, представляващи част от изречение, да ги продиктуват на четирима други ученици…
(Джонатан Суифт, „Приключенията на Гъливер“, III, 5)
Убеден съм, че докато е разсъждавал върху съня си, Белбо още веднъж се е върнал към мисълта за пропуснатия случай и за тържествения си отказ, смятайки, че не е успял да улови, ако въобще такъв случай му се е представил – Момента. Планът влезе в сила тъкмо защото той се бе примирил с това да си създава сам лъжливи моменти.
Бях му поискал вече не си спомням какъв текст и той започна да рови по масата си между купчините ръкописи, заплашително натрупани един върху друг без всякакъв ред, без оглед дори на обеми и формати. Откри текста, който търсехме, и се опита да го измъкне изотдолу, но всичко се стовари на пода. Папките се разтвориха и листовете се разхвърчаха.
– Можехте да преместите горната половина – казах. Напразно, той винаги правеше така. И неизменно отговаряше:
– Довечера Гудрун ще ги събере. И тя трябва да има цел в живота, иначе ще загуби самоличността си.
Но този път аз бях заинтересован от съхранението на ръкописите: нали вече работех за издателството.
– Гудрун не е способна да ги подреди, ще сложи листовете в погрешни папки.
– Ако ви чуе Диоталеви, ще изцвили от радост. По този начин ще се получат произволни книги, размесени, случайни. Това е точно логиката на диаболистите.
– Но ще се озовем в ситуацията на кабалисти. Ще минат хилядолетия, преди да се открие правилната комбинация. Вие просто замествате с Гудрун маймуната, която вечно трака на пишещата машина. Разликата е само в продължителността. В еволюционно отношение няма да спечелим нищо. Няма ли програма, с която Абулафия да извърши тази работа?
Междувременно беше влязъл Диоталеви.
– Разбира се, че има – отвърна Белбо. И теоретически могат да се вкарат две хиляди данни. Само да искаш да ги напишеш. Да предположим, че са редове от възможни стихотворения. Програмата те пита от колко стиха трябва да се състои стихотворението, ти решаваш от десет, двадесет, сто. После програмата изважда от вътрешния часовник на компютъра броя на секундите и го разпределя по принципа на произволното, от прости думи съставя формула на непрекъснато подновяваща се комбинация. С десет стиха можеш да получиш десетки хиляди случайни стихотворения. Вчера вкарах стихове от рода на „свежо липите шумят“, „давам ти своя живот“, „тежки са моите клепки“, „броя часовете“ и така нататък. Ето ви един от вариантите:
Броя часовете
Цимбалът звънти
Смърт побеждаваш
Ако цинобърът иска
Бездомна отиде си ти
Далечината е близка
Ако цинобърът иска
Смърт побеждаваш
Свежо липите шумят
Броя часовете
Давам ти своя живот
Тежки са моите клепки
– Има повторения. Нямаше как да ги избягна, изглежда, че много усложняват програмата. А ако вкарам цялата Тора и дам команда на компютъра да направи произволно подреждане на думите, той ще осъществи всъщност Темурата и ще достигне до истинните стихове на Книгата, нали?
– Разбира се, това е въпрос на време. Ще се справиш само за няколко века.
Обадих се:
– Ами ако вземем десетина изречения от книгите на диаболистите, например, че Тамплиерите са избягали в Шотландия или че Корпусът на Херметиците е пристигнал във Флоренция през 1460 година, плюс няколко израза за връзка като „очевидно е, че“, „това доказва, че“, бихме могли да получим истински откровения. После запълваме празнотите, а повторенията приемаме като заклинания, внушения или пророчества. В най-лошия случай ще сме измислили една непозната глава от историята на магията.
– Гениално, запали се Белбо. Започваме още сега.
– Не, вече е седем. Утре.
– Аз ще го направя довечера. Само малко ми помогнете, съберете от пода двадесетина страници, както ви падне, прочетете първите изречения, на които се е спрял погледът ви, и ги вкарваме в компютъра.
Клекнах и прочетох:
– „Йосиф Ариматейски отнася свещения Граал във Франция.“
– Екстра. Записано е.
– „Според тамплиерската традиция Годфроа дьо Буйон основава в Йерусалим Великото Братство на Цион.“ „Дебюси бил Розенкройцер.“
– Прощавайте, намеси се Диоталеви, но ще трябва да включите и някои неутрални данни, например, че коалата живее в Австралия или че Папен е изобретил тенджерата под налягане.
– Мини е годеницата на Мики Маус, подсказах.
– Не бива да прекаляваме.
– Напротив, трябва да прекаляваме. Ако си позволим да допуснем, че във вселената има макар и само едно понятие, което не разкрива и нещо друго, вече излизаме от херметическото мислене.
– Така е. Добре, приемам Мики Маус. И с ваше разрешение добавям и нещо, което ми се струва основно: „Тамплиерите са намесени във всичко.“
– То се разбира от само себе си, съгласи се Диоталеви.
Още десетина минути продължихме в същия дух. После наистина стана късно. Но Белбо ни увери, че не трябва да се безпокоим. Щял да продължи сам. Гудрун се появи и ни съобщи, че вече ще заключва, Белбо й каза, че ще остане да поработи още, и я помоли да събере листовете от пода. Гудрун издаде няколко звука, наподобяващи смесица между латински без флексия 262262
Латински без флексия – изкуствен език, създаден от италианския математик Джузепе Пеано (1858–1932).
[Закрыть]и черемески 263263
Черемески – адеогейски език, говорен в поречието на Волга.
[Закрыть], които изразяваха и на двата езика неодобрение и несъгласие – знак за всеобщото родство между всички езици, потомци на стария адамов корен. Но се подчини, извършвайки произволния подбор по-добре и от компютъра.
На другата сутрин Белбо сияеше.
– Става, съобщи ни той. Става идеално и дава невероятни резултати.
Показа ни листа от принтера.
Тамплиерите са намесени във всичко
Това, което следва не е вярно
Иисус е бил разпнат по времето на Пилат Понтийски
Мъдрият Осмуз основа ордена на Розенкройцерите
В Провенс има кабалисти
Кой се е женил на празника на Кана Галилейска
Мини е годеницата на Мики Маус
От това следва, че
Ако
Друидите са почитали черните деви
Тогава Симон Магът открива София в една продажна жена от Тир
Кой се е женил в Кана Галилейска
Меровингите твърдят, че са крале по божия воля
Тамплиерите са замесени във всичко
– Струва ми се малко объркано, – каза Диоталеви.
– Не умееш да откриваш връзките. И не придаваш нужното значение на въпроса, който се появява на два пъти: кой се е женил в Кана Галилейска. Повторенията са магически ключове. Естествено, аз го отбелязах, а магическия ключ има право да притежава само посветеният. Ето сега моето тълкувание: Иисус не е бил разпнат и затова Тамплиерите отричали разпятието. Легендата за Йосиф Ариматейски прикрива една по-дълбока истина: Иисус, а не свещеният Граал, отива във Франция при кабалистите от Провенс. Иисус е метафора на Царя на Света, истинския основател на Розенкройцерите. И с кого пристига Иисус? Със съпругата си. Защо в Евангелията никъде не се споменава за това кой се е женил в Кана Галилейска? Ами защото това е била венчавката на Иисус, венчавка, за която не е трябвало да се говори, защото младоженката била грешница, Мария Магдалина. Ето защо всички големи учени, от Симон Мага 264264
Симон Мага (I в.) – един от теоретиците на гностицизма.
[Закрыть]до Гийом Постел, са търсили принципа на вечната женска същност в публичния дом. Следователно Иисус е родоначалникът на фамилията френски крале.
66
Ако нашата хипотеза е вярна, свещеният Граал… е символизирал Племето и потомците на Иисус. Кралската кръв, чиито пазители били Тамплиерите… Същевременно свещеният Граал в буквалния смисъл е трябвало да бъде съсъдът, който е приел и съдържал Христовата кръв. С други думи, трябвало да представлява лоното на Магдалина.
(М. Беджънт, Р.Лий и Х. Линкълн, „Светата Кръв и Свещеният Граал“, 1982, Лондон, „Кейп“, с.14)
– Само че никой не би те взел насериозно, каза Диоталеви.
– Напротив, като нищо би продал няколкостотин хиляди екземпляра, обадих се аз мрачно. Историята съществува и е била написана с много малки варианти. Става дума за една книга около тайните на свещения Граал и на Рен-льо-Шато. Вместо да четете само ръкописи, би трябвало да четете и това, което публикуват другите издателства.
– Ангели небесни, възкликна Диоталеви, нали ви казвах! Тази машина казва само това, което всички знаят. И си тръгна безутешен.
– И все пак има полза от нея, измърмори засегнат Белбо. Какво от това, че ми е хрумнала идея, която е дошла и на други? Бих го нарекъл „литературен полигенезис“. Господин Гарамонд би казал, че щом има име, значи съм прав. Тези господа сигурно са мъдрували над нея с години, докато аз реших задачата за една вечер.
– Аз съм на ваша страна, играта си заслужава. Но смятам, че правилото изисква да се вмъкнат много данни, които не произлизат от диаболистите. Проблемът не е да се намерят окултните връзки между Дебюси и Тамплиерите. Това всички го правят. Проблемът е да се намерят окултните връзки например между Кабалата и автомобилните свещи.
Дадох примера наслуки, но Белбо се възползува от него. Няколко дни по-късно отново ни заговори на тази тема.
– Вие бяхте прав. Всеки факт добива значение, ако е свързан с друг. Връзката променя перспективата. Навежда те на мисълта, че всичко видимо на света, всяка фраза, всяка написана или произнесена дума не е това, което изглежда на пръв поглед, а говори за някаква тайна. Критерият е прост: да подозираш, винаги да подозираш. Можеш да откриеш таен смисъл дори в пътния знак за еднопосочно движение.
– Разбира се. Тълкувания в стила на катарите. Страх от възпроизвеждането. Посоката е забранена, защото е все едно да измамиш Демиурга. Не в тази посока ще се намери Храмът.
– Снощи ми попадна учебникът за любители шофьори. Дали защото беше тъмно в стаята, или заради това, което вие ми казахте, но ме обхвана подозрението, че тези страници всъщност казват Нещо Друго. Ами ако автомобилът съществува само като метафора на Сътворението? Но човек не трябва да се ограничава с външната обвивка или със заблудата на таблото, трябва да вижда това, което вижда само Създателят, това, което е отдолу. Това, което е отдолу, е като онова, което е отгоре. Карданният вал е стволът на сефирите.
– Не може да бъде!
– Може и е! Не го казвам аз, то само се доказва. Да преброим елементите: двигател, две предни колела, съединител, скоростна кутия, две съчленения на кардана, диференциал и две задни колела. Всичко десет. Като сефирите.
– Но разположението не е същото.
– Защо да не е? Диоталеви ни обясни, че в някои варианти Тиферет е била не шестата, а осмата сефира, и е стояла под Нецах и Ход. Моят вариант е вариантът на Белбот, друга схема.
– Ясно, фиат.
– Но да продължим диалектиката на Ствола. Най-горе е двигателят или моторът. Omnia Movens, Този, Който Движи Всичко и за който ще кажем, че е Творческият Източник. Двигателят предава своята творческа енергия на двете върховни колела. Колелото на Разума и Колелото на Мъдростта.
– Това, ако колата е с предно предаване…
– Хубавото на ствола на Белбот е, че търпи редуващи се метафизики. Той е образ на една духовна вселена с предно предаване, при който Двигателят, поставен отпред, предава непосредствено своята воля на върховните колела. Докато в материалистичната си версия е образ на една деградирала вселена, в която Движението бива предавано от един мотор, поставен най-отдир, на двете нисши колела: издън космическото излъчване се освобождават низките сили на материята.
– А при задното предаване?
– Тука сме направо в царството на Сатаната. Съвпадение на Висшето и Нисшето. Бог се отъждествява с грубата задна материя. Бог като непрестанно осуетяван стремеж към божественото. Сигурно зависи от Пръсването на Съдовете.
– Да не става дума за гърнето?
– Това е в случаите на несъвършените вселени, при които отровният дъх на архонтите залива космичния етер. Но да не се отклоняваме. След Двигателя и двете Колела иде Съединителят. Сефирата на Милостта, която провежда или прекъсва тока на Любовта, свързващ останалата част на ствола с Върховната Енергия. Един диск, тоест една мандала, която се отърква о друга мандала, следва Ковчежето на Промените или скоростната кутия, както го наричат позитивистите, в което се крие Принципът на Злото, защото позволява на човешката воля да забавя или ускорява непрестанния процес на излъчването. Затова автоматичните скорости са по-скъпи. Защото при тях самият Ствол взима решенията по волята на Върховното Равновесие. След това иде една Сглобка, която, странно съвпадение! – носи името на един магьосник от Възраждането, Кардан, а още по-долу са Двойката Сателити с конична форма – да отбележим противоречието с четирите Цилиндри на Двигателя, които се движат по една Корона (Малката Кетер), предаваща движението на Земните Колела. И тук става очевидна функцията на сефирата на Разпределението или на Диференциала, който с величествено чувство за Красота разпределя космичните сили между двете Колела, на Славата и на Победата, така, че те при една съвършена вселена (тоест с предно предаване) следват движението, диктувано им от Върховните Колела.
– Дотук върви. А Сърцето на всичко, Седалището на Единичното, самият Двигател?
– Достатъчно е да се четат нещата с око на посветен. Върховният Двигател живее от непрекъснатото движение на вдишването и издишването. Едно сложно божествено дихание, при което поначало елементите, наречени Цилиндри (очевиден е геометричният първообраз), са били два, после са породили един трети и накрая се съзерцават взаимно и се движат, обичайки се един друг и славейки четвъртия. При това дихание в Първия Цилиндър (никой от тях не първенствува йерархично, но и четирите се редуват в зависимост от моментното местоположение) Буталото слиза от Горната Мъртва Точка до Долната Мъртва Точка, при което Цилиндърът се изпълва с енергия в чисто състояние. Опростявам нещата, защото тук би трябвало да включим йерархиите на ангелите или Посредниците на Горивното Разпределение, които, както казва моят учебник, „позволяват отварянето и затварянето на клапаните, регулиращи постъпването на горивната смес в цилиндрите“. Сърцевината на Двигателя е свързана с останалата вселена единствено чрез тези Посредници. И това може би разкрива, макар че не бих искал да изпадна в ерес, първородната ограниченост на Единичното, което, за да твори, зависи в известна степен от Великите Гърбави Ексцентрици. Ще трябва да прочетем по-внимателно Текста. Във всеки случай, когато Цилиндърът се изпълва с Енергия, Буталото се издига до Горната Мъртва Точка и осъществява Максималната Компресия. Това е цимцумът. В този момент се получава Славата на Разширението, сиреч на Експлозията. Прескача Искрата, сместа лумва и това е, по думите на учебника, единствената активна фаза на цикъла. И тежко на въпросния цикъл, ако в сместа са се промъкнали раковините, подлите келипот, тоест капките нечиста материя като вода или кока-кола. В този случай разширението не се осъществява или се осъществява на тласъци.
– Но „Шел“ не означаваше ли раковина? Значи трябва да ги избягваме.
– Ще проверим. Може да е някаква машинация на конкурентните Сестри, нисшите начала, които искат да контролират световния пазар на енергията… Така или иначе, след Разширението следва това, което в най-древните текстове е наречено Изход. Буталото се издига до Горната Мъртва Точка и изгонва вече изгорялата и нежива материя. Само ако тази очистителна операция успее, може да започне Новият Цикъл. Ако вникнем в процеса, пред нас е неоплатоническият механизъм на екзодуса и пародуса, прекрасната диалектика на Пътя Нагоре и Пътя Надолу.
– Колко човешки страдания крият дълбините на непрогледната нощ! А синовете на материята дори не се досещат! За утре ще приготвя едно мистическо тълкувание на телефонния указател.
– Амбициозният ни Казобон! Все той да е отгоре. Но внимавайте, че ще се сблъскате с неразрешимия проблем на Единичното и Множественото. По-добре не бързайте. Изтълкувайте първо пералната машина.
– Тя е ясна. Алхимично превръщане на черната магия в белоснежна истина.
67
За Розата, нищо не ще кажем сега…
(Сампайо Бруно, „Рицарите на Любовта“, Лисабон, „Гимараес“, 1960, с. 155)
Когато човек веднъж е завладян от подозрението, той не пропуска вече нито една следа. След фантасмагориите около ствола на мотора бях склонен да откривам тайни знаци във всеки предмет, който ми попадаше пред очите.
Не бях прекъснал връзките си с моите бразилски приятели, а в Коимбра скоро щеше да се състои семинар върху лузитанската култура. Повече от желание да ме видят отново, отколкото от уважение към моите знания, те успяха да ми уредят покана. Лия не дойде, беше в седмия месец, бременността бе деформирала твърде малко крехката й фигура, превръщайки я в изящна фламандска мадона, но тя предпочете да не рискува.
Прекарах три бурни вечери със старите приятели и когато се връщахме с автобуса към Лисабон, възникна спор дали да се спрем във Фатима 265265
Фатима – село в Южна Португалия, едно от най-важните места в света за поклонение на св. Богородица, явила се там през 1917 г. на три деца пастирчета.
[Закрыть]или в Томар. Томар беше един замък, където португалските Тамплиери се бяха притаили, след като добронамереността на краля и на папата ги бе спасила от процеса и от унищожението, преобразявайки ги в Орден на Рицарите на Христос. Не можех да си позволя да пропусна замък на Тамплиери и за щастие по-голямата част от групата не бе толкова ентусиазирана да посещава Фатима.
Ако си представях замък на Тамплиери, то той беше като Томар. Човек се изкачва по един укрепен път, опасващ крепостните стени отвън и минаващ край бойници във форма на кръст. Още от първия миг вдъхваш въздуха на кръстоносните походи. Рицарите на Христос процъфтявали в продължение на векове на това място: легендите говорят, че сред тях били Хенрих Мореплавателя и Христофор Колумб, и наистина преобразените Тамплиери се заели със завладяването на моря и океани, разнасяйки славата на Португалия. Благодарение на дългото и щастливо съществувание, на което се радвали там, замъкът бил преустройван и разширяван многократно през вековете, тъй че към средновековната му част са добавени ренесансови и барокови крила. С вълнение влязох в църквата на Тамплиерите с нейната осмоъгълна ротонда, възпроизвеждаща формата на Божи гроб. Заинтригува ме обстоятелството, че в различните части на църквата тамплиерските кръстове бяха различни по стил: това беше въпрос, който отдавна си бях поставял, гледайки твърде разнородните илюстрации на тази тема. Докато кръстът на Малтийските рицари беше останал приблизително същия, тамплиерският сякаш беше претърпял влиянието на вековете и на местната традиция. Ето защо ловците на Тамплиери, щом намерят някъде някакъв кръст, веднага разтръбяват, че са открили следа.
След това гидът ни заведе да видим прочутия „мануелов прозорец“ 266266
„Мануелов прозорец“ – тоест прозорец в стила на португалския Ренесанс.
[Закрыть], един процеп, инкрустиран с морски и дънни находки, водорасли, раковини, котви, вериги и въжета, изработен в прослава на похожденията на Рицарите из океаните. Но от двете страни на прозореца, притискайки го като в клещи, се издигаха две кули и по тях бяха скулптирани гербовете на Жартиерата. Какво търсеше символът на един английски орден в този португалски укрепен манастир? Гидът не успя да ни обясни, но малко по-късно, на друго място, мисля, че беше в северозападното крило, ни показа знаците на Златното руно. Не можех да не си помисля за тънката нишка, която свързваше Ордена на Жартиерата със Златното руно, Златното руно с Аргонавтите, Аргонавтите със свещения Граал и свещения Граал с Тамплиерите. Спомних си за приказките на Арденти и за някои страници, които бях открил в ръкописите на диаболистите… Но направо подскочих, когато гидът ни заведе в една второстепенна зала, с таван, поддържан от няколко свода. В ключовия камък на някои от тях забелязах брадато, малко козе лице. Бафомет…
Слязохме в криптата. След седем стъпала един гол камък водеше към апсидата, където очаквахме да видим олтар или трон на Велик майстор. Минахме под още седем свода, всеки във форма на роза, една от друга по-големи, а последната, най-разцъфнала, обграждаше един комин. Кръст и роза… Все пак намирахме се в тамплиерски манастир, и то в зала, явно построена преди розенкройцерските манифести… Зададох няколко въпроса на гида, който се усмихна:
– Само да знаехте колко изследователи на окултните науки идват тук на поклонение… Говори се, че това е залата на Посвещаването…
Надниквайки в едно странично помещение, което още не беше реставрирано и съдържаше само няколко прашни мебели, видях струпани на пода множество кашони. Порових в един от тях и извадих части от книги на иврит, вероятно от ХII век. Какво са правели евреите в Томар? Гидът ми обясни, че Рицарите поддържали връзки с местното еврейско общество. Накара ме да надникна през прозореца и ми показа един парк, оформен по френски маниер, като малък елегантен лабиринт. Бил дело, каза, на един архитект-евреин от XVIII век, Самуел Шварц.
Втората среща в Йерусалим… А първата в Замъка. Не се ли казваше точно това в посланието от Провенс? Боже мой, може би Замъкът от указанията, намерени от Инголф, не е бил неустановеният Монсалвато от рицарските романи, северният Авалон? Ако е трябвало да определят първото място за среща, какво са могли да изберат Тамплиерите от Провенс, по-склонни да управляват кораби, отколкото да четат романи за рицарите на Кръглата маса? Избрали са Томар, замъка на Рицарите на Христос, мястото, където оцелелите от ордена са се радвали на най-големи свободи, на пълни гаранции и където са могли да поддържат контакта с агентите от втората група!
Напуснах Томар и Португалия с подпалена глава. Най-сетне бях приел насериозно посланието, което Арденти ни беше показал. Тамплиерите, създали таен орден, са изработили план, който е трябвало да се подготвя в продължение на шестстотин години и да приключи през нашия век. Тамплиерите са били сериозни хора. Следователно, щом са говорели за замък, говорели са за действително съществуващо място. Планът е тръгвал от Томар. Но тогава какъв е трябвало да бъде идеалният маршрут? Къде са били останалите пет срещи? На места, където Тамплиерите можели да разчитат на приятелска подкрепа, на защита, на съучастничество. Полковникът говореше за Стоунхендж, Авалон, Агарта… Глупости. Посланието тепърва трябваше да се разгадае.
Естествено, казах си, когато се прибрах вкъщи, става дума не да открия тайната на Тамплиерите, а да я възпроизведа.
Белбо не изглеждаше очарован от идеята да се връщаме към документа, който ни бе оставил полковникът, и с неохота го потърси в едно от по-долните чекмеджета. Отбелязах обаче, че го е запазил. Двамата заедно прочетохме отново посланието от Провенс. След толкова години.
Започваше с шифрованата фраза, разгадана по Тритемий: „Тридесет и шестте невидими раздели на шест групи“. И след това:
а 1а … Saint Jean
36 p charrete de fein
6…entiers avec saiel
p… les blancs mantlax
r… s… chevaliers de Prulns pour la … j.nc.
6 fols 6 en 6 places
chascune fols 20 a… 120 a…
iceste est l’ordonatlon
al donjon li premiers
it li secunz joste iceus qui … pans
it al refuge
it a Nostre Dame de l’autre part de l’iau
it a l’ostel des popellcans
it a la plerre
3 fols 6 avant la feste … la Grant Pute.
– Тридесет и шест години след каруцата със сено, през нощта на Свети Йоан в 1344 година, шест запечатани послания от рицарите с бели плащове, релапси от Провенс, за отмъщение. Шест пъти на шест места, всеки път по 20 години, общо сто и двадесет, това е Планът. Първите в замъка, после отново при тези, които са изяли хляба, отново в укритието при нашата Майка отвъд реката, отново в замъка на попеликантите и отново на Камъка. Виждате ли, през 1344 година посланието казва, че първите трябва да отидат в Замъка. И наистина, Рицарите се настаняват в Томар през 1357. Сега да си зададем въпроса къде трябва да отидат пратениците от второто ядро. Хайде, да си представим, че сме Тамплиери, които бягат, къде ще отидем да установим второто ядро?
– Е… Ако е вярно, че онези с каруцата са избягали в Шотландия… Защо обаче тъкмо в Шотландия трябва да са яли хляба?
Бях станал шампион по асоциативните вериги. Достатъчна ми беше някаква начална точка. Шотландия, Хайландз 267267
Хайландз – Шотландските възвишения.
[Закрыть], друидски ритуали, нощта на празника на Свети Йоан, най-дългият ден, огньове на Свети Йоан, „Златната клонка“… Ето я следата, макар твърде крехка. Бях чел за огньовете на Свети Йоан в „Златната клонка“ на Фрейзър.
Обадих се на Лия:
– Направи ми една услуга, моля ти се. Вземи „Златната клонка“ и виж какво пише за огньовете на Свети Йоан.
В тия неща Лия беше ненадмината. Веднага намери главата.
– Какво точно искаш? Това е много древен ритуал, практикуван в почти всички страни на Европа. Възхвалява се моментът, в който слънцето е най-високо по пътя си, свети Йоан е бил добавен заради християнството.
– Ядат ли хляб в Шотландия?
– Чакай да погледна… Май че не… Да, ето, хляб се яде не на Свети Йоан, а през нощта срещу първи май, нощта на огньовете на Белтей, празник от друидски произход, предимно в шотландската област Хайландз…
– Чудесно! А защо ядат хляб?
– Замесват питка от жито и овес и я опичат на жарта… След това идва ритуалът, който напомня древните жертвоприношения на хора… Това са погачи, които се наричат bannock…
– Как? Кажи ми го по букви!
Прочете ми го, аз й благодарих, казах й, че е моята Беатриче, моята добра фея и други нежни неща. Помъчих се да си спомня дипломната си работа. Тайното ядро според легендата тръгва от Шотландия по времето на крал Робърт Брюс 268268
Крал Робърт Брюс (1274–1329) – крал на Шотландия, победил англичаните при Банокбърн в 1314 г.
[Закрыть]и Тамплиерите помагат на краля да победи в битката за Банокбърн. За да им се отблагодари, кралят им създава нов орден – Рицари на Свети Ендрю Шотландски.
Извадих от един шкаф големия английски речник и потърсих: bannock на средновековен английски (bannuc на древносаксонски, bannach на галски) – тестено произведение, подобно на питка, от ечемик, овес или друго брашно, което се пече на камък или на скара. Burn е порой. Оставаше само да се преведе, както биха го превели френските Тамплиери, изпращайки послания от Шотландия на своите съотечественици от Провенс, и се получаваше нещо като пороя на питката, на погачата или на хляба. Този, който е изял хляба, беше победителят на хлебния порой и следователно представляваше шотландското ядро, което по онова време вероятно вече се е било разпростряло по всички британски острови. Логично: от Португалия в Англия, това е най-краткият път, а не пътешествие от Полюса до Палестина.
