Текст книги "Махалото на Фуко"
Автор книги: Умберто Эко
Жанр:
Классическая проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 21 (всего у книги 48 страниц)
45
И оттук възникна един невероятен въпрос: дали египтяните са познавали електричеството?
(Петер Колозимо, „Земя без време“, Милано, „Сугар“, 1964, с. 111)
– Открих един текст за изчезналите цивилизации и тайнствените страни, предложи Белбо.
– Изглежда, че първоначално близо до Австралия е съществувал някакъв континент Му и че оттам са тръгнали големи миграционни разклонения. Едно тръгнало към остров Авалон, друго – към Кавказ и към изворите на Инд, после идват келтите, основателите на египетската цивилизация и накрая – Атлантида…
– Остаряла работа, възразих.
– Мога да ви намеря колкото си искате господа, които са писали книги за континента Му.
– Но тази може би си струва. Освен това в нея има една чудна глава за гръцките миграции в Юкатан и разказва за барелефа на един воин в Чичен Ица 211211
Чичен Ица – едно от главните селища на маите (Мексико), основано от Кецалкоатл.
[Закрыть], който приличал на римски легионер. Като две капки вода…
– Всички шлемове на света са били с пера или с конски гриви. Това не е доказателство, възрази Диоталеви.
– За теб може би, но не и за него. Той открива обожествяването на змията във всички цивилизации и прави извода, че имат общ произход…
– Че кой не е боготворил змията? – отбеляза Диоталеви. – Освен, разбира се, Богоизбраният народ.
– Да, те са боготворили телетата.
– Било е момент на слабост. Аз обаче бих я отхвърлил, дори да струва. Келтски и арийски предания, кали-юга, залез на Запада, есесовски дух. Може да ви приличам на параноик, но ми мирише на нацизъм.
– Това за Гарамонд не е непременно довод да се отхвърли.
– Да, но всичко си има граници. Аз пък открих един друг текст за гноми, ондини, саламандри, елфи и силфиди, феи… Но и тук се намесва произходът на арийската цивилизация. Сякаш есесовците са се родили от седемте джуджета.
– Не от седемте джуджета, а от нибелунгите.
– Но тези, за които се говори, са от Дребния ирландски народ. Лоши са феите, докато дребосъците са добри, само малко досадни.
– Отдели го. А вие, Казобон, какво открихте?
– Само един по-любопитен текст за Христофор Колумб: анализира неговата слава и намира връзка дори с пирамидите. Намерението му било да възстанови Йерусалимския храм, тъй като бил велик майстор от ордена на Тамплиерите в изгнание. И понеже всички знаели, че е португалски евреин и следователно специалист по Кабалата, той укротил с помощта на талисмани бурите и овладял скорбута. Не прегледах пасажите за Кабалата, защото предположих, че Диоталеви ги е видял.
– Всичките са със сгрешени еврейски букви, изкопирани от евтините съновници.
– Имайте предвид, че избираме текстове за „Разбулената Изида“. Да не се правим сега на филолози. Може би на диаболистите се харесват тъкмо еврейски букви, взети от евтините съновници. Колебая се по въпроса за текстовете върху масонството. Господин Гарамонд ми препоръча да действувам по-смело и да не навлизам в разните тънкости на различните ритуали. Не бих отхвърлил напълно обаче писанието за масонската символика в пещерата на Лурд. Нито пък един текст, много приятен, за появата на някакъв благородник, вероятно граф Сен-Жермен, близък на Франклин и на Лафайет, от времето, когато било създадено знамето на Съединените щати. Само че макар да обяснява много добре значението на звездичките, нищо определено не може да каже за лентите.
– Граф Сен-Жермен ли казахте? Я чакайте!
– Защо? Познавате ли го?
– Ако ви кажа, че го познавам, няма да ми повярвате. Но да не говорим за това. Тук имам една чудовищна папка, посветена на грешките в съвременната наука: атома, еврейската измама, заблудата на Айнщайн и мистичната тайна на енергията, илюзията на Галилей и нематериалната природа на Луната и Слънцето.
– Колкото до това, намеси се Диоталеви, на мен най-много ми хареса изследването за науките на Форт.
– Кой е пък този?
– Някой си Чарлс Хой Форт, който бил събрал огромна колекция от необясними съобщения. Дъжд от жаби в Бирмингам, отпечатъци от приказно животно в Девън, тайнствени стълби и следи от вендузи по билото на някои планини, нарушения в естествената смяна на деня с нощта, надписи върху метеорити, черен сняг, порои от кръв, крилати същества, забелязани на осем хиляди метра в небето над Палермо, светлинни колела сред морето, останки от великани, бури от мъртви листа във Франция, водопади от жива материя в Суматра и, естествено, всички отпечатъци на Мачу Пикчу и други върхове на Южна Америка, които свидетелствуват за приземяването на огромни междупланетни кораби в праисторическата епоха. Не сме сами във Вселената.
– И слава Богу, изкоментира Белбо. – Това, което на мен ми е най-любопитно обаче, са петстотинте страници за пирамидите. Знаете ли, че Хеопсовата пирамида се намира точно на тридесетия паралел, същия, който преминава през най-голяма земна повърхност? Че геометричните пропорции на Хеопсовата пирамида са същите като тези на Педра Пинтада 212212
Педра Пинтада (порт.) – букв. рисуван, оцветен камък; вероятно местност в Латинска Америка.
[Закрыть]в Амазония? Че Египет е притежавал две пернати змии, а това напомня за Кецалкоатл?
– Какво общо има Кецалкоатл с Амазония, след като е част от мексиканския пантеон? – запитах.
– Е, може би съм загубил връзката. От друга страна, как да се обясни това, че статуите от Великденските острови са мегалити също като келтските статуи? Един от полинезийските богове се нарича Иа и е ясно, че всъщност е еврейският Иод, както и древният унгарски Ио-в, великият добър бог. Един стар мексикански ръкопис показва земята като квадрат, заобиколен от море, а в центъра на земята се издига пирамида, на чиято основа е написано „Ацтлан“, което прилича на „Атлас“ или на „Атлантида“. Защо от двете страни на Атлантическия океан има пирамиди?
– Защото е по-лесно да се строят пирамиди, отколкото кълба. Защото вятърът образува дюни във формата на пирамиди, а не на Партенона.
– Ненавиждам просветителския дух, обади се Диоталеви.
– Продължавам. Култът към Ра се появява в египетската религия едва след Новата Империя и следователно произхожда от келтите. Спомнете си свети Никола и неговата шейна. В древния Египет слънчевата колесница е приличала на шейна. И понеже тази шейна не е могла да се плъзга по сняг в Египет, следователно произходът й е нордически…
Аз обаче не се предавах:
– Но преди изобретяването на колелото хората са употребявали шейни, за да се придвижват дори върху пясъка.
– Не ме прекъсвайте. В книгата се казва, че първо трябва да се открият аналогиите, а после да се търсят причините. И се подчертава, че в края на краищата причините са научни. Египтяните са познавали електричеството, иначе е нямало да могат да направят това, което са направили. Един немски инженер, натоварен с проектирането на канализационната система в Багдад, открил електрически батерии от времето на сасанидите, които още действували. При разкопките на Вавилон били извадени акумулатори, изработени преди четири хиляди години. И накрая ковчегът на завета (който е трябвало да съдържа скрижалите с Десетте божии заповеди, жезъла на Аарон и една стомна с манна от пустинята) е бил един вид електрическа метална каса, способна да произвежда токови удари от порядъка на петстотин волта.
– Виждал съм го в един филм.
– Какво от това? Откъде мислите, че сценаристите взимат идеите си? Ковчегът е направен от дърво, облечено в злато отвътре и отвън – същият принцип на електрическите кондензатори, два проводника, разделени с изолатор. Бил е опасан с гирлянда от злато и оставен на сухо място, където магнитното поле достигало 500–600 волта на метър по вертикала. Казват, че Порсена 213213
Порсена (VI в.) – етруски цар.
[Закрыть]бил освободил чрез електричеството своето царство от присъствието на един ужасен звяр, наричан Волт.
– Затова ли Волт е избрал този екзотичен псевдоним? Преди това сигурно се е казвал просто Смршлин Краснаполский.
– Хайде по-сериозно. Още повече, че освен ръкописите тук има цял куп писма, в които ни предлагат разкрития за връзките между Жана д’Арк и Книгите на Сибилите, Лилит, талмудически демон, и великата майка хермафродит, генетичния код и марсианското писмо, между тайния разум на растенията, космическото възраждане и психоанализата, между Маркс и Ницше в перспективата на новата ангелология, между Златното сечение и бидонвилите, Кант и окултизма, елевзинските мистерии и джаза, Калиостро и атомната енергия, хомосексуализма и гносиса, Голем и класовата борба, и като капак – един труд в осем тома върху свещения Граал и Христовото сърце.
– Какво искат да докажат? Че свещеният Граал е алегория на Христовото сърце или обратното?
– Разбирам какво си мислите и ми е ясна разликата, но смятам, че на автора му е все едно. С други думи, не зная как да се оправя. Ще се наложи да се отнесем до господин Гарамонд.
Отнесохме се. Той каза, че по принцип нищо не трябва да се отхвърля и че трябва да изслушваме всички.
– Имайте предвид, че голямата част от тези неща могат да се намерят в книжките, които се продават по будките на гарите, казах.
– Авторите, дори тези, които публикуват, преписват едни от други, единият за доказателство цитира другия, а всички в хор цитират като най-неоспоримо доказателство например някой израз на Ямблик.
– Какво от това? – отвърна Гарамонд.
– Искате да продавате на читателите нещо, което те не знаят? Книгите от „Разбулената Изида“ трябва непременно да повтарят точно това, за което говорят другите. Щом се потвърждават помежду си, значи са верни. Пазете се от оригиналничене.
– Добре, но все пак трябва да знаем кое е очевидно и кое не. Имаме нужда от консултант.
– Консултант по какво?
– Не зная. Трябва да бъде по-трезв от един диаболист, но пък и да познава техния свят. И освен това трябва да ни каже какво можем да отделяме като херметическо. Някой сериозен учен, специалист по ренесансов херметизъм…
– Чудесно, каза Диоталеви.
– И после, първия път, когато му връчиш свещения Граал и Христовото сърце, ще си излезе и ще ни затръшне вратата.
– Не е речено.
– Май познавам такъв човек, обадих се. – Много е ерудиран и мисля, че доста сериозно се отнася към тези неща, но елегантно, бих казал, с ирония. Запознах се с него в Бразилия, но сега сигурно е в Милано. Трябва да му открия телефона.
– Свържете се с него, прие Гарамонд. – Но внимателно, зависи от цената. И освен това го използувайте за чудесната история на металите.
Алие се зарадва, че му се обаждам. Запита ме какви са новините от прекрасната Ампаро, аз плахо му дадох да разбере, че това е минала история, той се извини, добави няколко любезни думи за щастливата способност на младия човек непрекъснато да подхваща нови глави в живота си. Съобщих му, че имаме един издателски проект. Изглежда, го заинтригува, защото предложи да се видим, и се уговорихме да се срещнем у тях.
От раждането на „Проекта Хермес“ до днес се бях забавлявал лудо за сметка на половиния свят. Но днес Те ми отмъщават. През цялото време и аз съм бил пчела, която търси цветето, но много късно го осъзнавам.
46
През деня ще посещавам твоите прелести множество пъти и ще ти шепна думи на обожание. Ще искам от теб да извършваш чудесата, които желаеш… А в това време ще издялам кръст, на който да те принеса в жертва.
(Из един „Ритуал“ на Алистър Кроули)
Алие живееше на частна уличка близо до площад Суза, в кокетна къща от края на миналия век, потънала сред цветя. Отвори ни стар прислужник с раирана жилетка, който ни поведе към малък салон и ни помоли да изчакаме господин графа.
– Значи е граф? – прошепна Белбо.
– Не ви ли казах? Той е възкръсналият граф Сен-Жермен.
– Не може да е възкръснал, щом не е умирал, възрази Диоталеви.
– А да не би да е Ахасвер, скитникът евреин?
– Някои казват, че Сен-Жермен е бил и Ахасвер.
– Нали ви казвах.
Влезе Алие, както винаги безупречно облечен. Стисна ни ръцете и се извини: някакво досадно и съвсем неочаквано посещение щяло да го задържи още десетина минути в кабинета му. Поръча на прислужника да ни донесе кафе и ни покани да седнем. След това излезе, като отмести тежка кожена завеса. Зад нея нямаше врата и докато си пиехме кафето, чувахме приглушени гласове, които идваха от съседната стая. В началото започнахме да говорим високо, за да не излезе, че подслушваме, но после Белбо забеляза, че може би пречим. В един момент замлъкнахме и чухме глас и фраза, които възбудиха любопитството ни. Диоталеви стана и се престори, че съзерцава старинната гравюра, окачена на стената точно до завесата. Гравюрата представяше пещера в планината, към която по седем стъпала се отправяха поклонници. Малко по-късно и тримата се скупчихме пред картината и уж изследвахме техниката й.
Този, чийто глас бяхме чули, беше Браманти. Той казваше:
– И въобще аз не пращам дяволи в ничия къща!
Другият глас беше на някакъв непознат със силен френски акцент и много писклив, почти истеричен тембър. От време на време се намесваше в разговора и гласът на Алие, кадифен, успокояващ.
– Хайде, господа, казваше Алие, вие се отзовахте на моя призив, което ме ласкае, но при това положение ще трябва да ме изслушате. Позволявам си преди всичко да кажа на вас, драги Пиер, че сте били твърде непредпазлив, като сте изпратили това писмо…
– Нещата са много прости, господин графе, отговори френският глас.
– Този господин Браманти пише статия в едно уважавано от всички нас списание, в която доста грубичко иронизира някои луциферианци, които, без да се съобразяват с реалността, искат жертвоприношения, за да се сдобият със сребро ли, с друго ли… Добре, но всички знаят вече, че единствената призната Луциферианска Църква е тази, на която имам честта да бъда тавроболиаст и психопомп, и е всеизвестно, че моята Църква не се занимава с вулгарен сатанизъм, нито пък си играе на жертвоприношения от рода на тези, с които се занимава отец Докр от „Сен Сюлпис“. Аз в писмото си писах, че не сме овехтели сатанисти а ла поклонниците на Великия Злодържец и че нямаме нужда да се правим на маймуни пред Римската църква с всички нейни свещени съдилища и прочие… Ние сме по-скоро Паладани, но цял свят го знае, за нас Луцифер е носителят на Доброто, а Адонаи 214214
Адонаи – едно от имената на Бог в Стария Завет, наред с Иахве (Яхве), Елоим и др.
[Закрыть]е носителят на Злото, защото този свят го е създал той, докато Луцифер се е опитал да му се противопостави…
– Добре, добре, обади се Браманти възбуден, аз го казах вече, може да имам грях, че съм повърхностен, но това не ви дава право да ме заплашвате с магии!
– Как така! Аз съм бил използувал метафора! По-скоро вие в отговор сте ми направили магия!
– Хайде, хайде, аз и моите братя нямаме време да се занимаваме с разпращане на дяволи по хората! Ние практикуваме Догмата и Ритуала на Висшата Магия, а не сме дребни занаятчии!
– Господин графе, апелирам към вас. Господин Браманти, както е всеизвестно, е в близки отношения с абат Бутру, а вие много добре знаете, че този свещенослужител е прочут с това, че е татуирал на стъпалата си разпятието, за да може да стъпва върху Иисус Христос… Добре, преди седмица срещам този лъжеабат в книжарницата „Сангреал“, нали я знаете, и той ми се усмихва, много мазен както винаги: добре, добре, ще се видим една от следващите вечери… Но какво значи една от следващите вечери? Значи, че две вечери по-късно започват посещенията, аз си лягам и чувствувам, че получавам флуидни удари по лицето, вие знаете, че тези еманации лесно се идентифицират.
– Навярно сте проверили пода под мокета.
– Да, разбира се. Но защо тогава украшенията се разхвърчаха, един от аламбиците ми ме удари по главата, падна и моят гипсов Бафомет, спомен от бедния ми баща, по стените се появиха надписи в червено, мръсотии, които просто не мога да повторя? Вие много добре знаете, че преди малко повече от година покойният господин Грос обвини този абат, че прави катаплазми от фекални материи, прощавайте, и абатът го осъди на смърт. Две седмици по-късно нещастният господин Грос умря при тайнствени обстоятелства. Това, че този Бутру борави с отровни вещества, бе установено и от почетното жури, свикано от Мартинистите в Лион…
– Въз основа на клевети… – намеси се Браманти.
– Моля ви! Един процес на такава тема е винаги основателен…
– Да, но на съда не беше казано, че господин Грос е алкохолик с твърде напреднала цироза.
– Не говорете глупости! Много добре знаете, че магьосничеството действува по естествените пътища: ако някой има цироза, ще бъде ударен в болния орган, това е азбучна истина на черната магия…
– Значи за всички, които умират от цироза, е виновен нещастният Бутру, не ме карайте да се смея!
– Тогава ми разкажете какво се е случило в Лион през тези две седмици… Прокълнат параклис, жертвоприношение с тетраграма, вашият Бутру с широка пурпурна мантия и обърнат кръст и мадам Олкот, неговата лична ясновидка, за да не кажа друго, която се появява с тризъбец на челото, и празните свети съдове, които се изпълват сами с кръв, и отецът, който плюе в устата на вярващите… Истина ли е, или не?
– Прекалено много сте чели Юисманс, драги мой! – разсмя се Браманти.
– Това беше културно мероприятие, историческа възстановка, също като празниците на школата във Вика и на друидските общности!
– Да, да! Като венецианския карнавал…
Чухме някакъв тропот, сякаш Браманти се опита да се нахвърли върху противника си, и Алие с мъка го удържа.
– Виждате ли го, виждате ли го, повтаряше французинът с фалцет.
– Внимавайте, Браманти, попитайте вашия приятел Бутру какво му се е случило! Още не знаете, но той е в болница, попитайте го кой му размаза мутрата! Макар че не практикувам тази ваша черна магия, и аз нещичко знам, и когато разбрах, че в къщата ми се е вселил Сатаната, начертах върху паркета защитния кръг и понеже аз не вярвам, но вашите дяволчета вярват, вдигнах лентите на Кармело и направих противознака, преобръщането на магията. Е, да! Вашият отец си го получи тъпкано!
– Видяхте ли? – прекъсна го Браманти.
– Видяхте ли кой прави магиите?
– Господа, престанете – намеси се любезно, но твърдо Алие.
– Сега ще ме изслушате. Знаете, че високо ценя в познавателен план възкресяването на старите ритуали и за мен Луциферианската църква и Орденът на Сатаната са еднакво достойни за уважение, независимо от демонологичните различия. Знаете също, че съм скептичен в това отношение, но в края на краищата ние принадлежим към една и съща духовна общност и ви приканвам да спазвате поне малко принципа за солидарност. Освен това, господа, може ли да намесвате Княза на Нощта в личните си пристрастия! Това е детинщина! Окултистки приказки! Хайде да не се държим като долни франкмасони. Бутру е отцепник, трябва да си го кажем, и вие, драги Браманти, би трябвало най-сетне да го накарате да продаде на някой вехтошар своя картонен реквизит за „Мефистофел“ на Бойто…
– Ха-ха-ха! Добре казано! – изсмя се французинът.
– Точно така, реквизит…
– Но да се върнем към фактите. Имаше спор върху това, което може да се нарече литургически формалности, духовете се възбудиха, но нека не правим от мухата слон. Вижте, драги Пиер, изобщо не изключвам вероятността за някакво чуждо присъствие във вашата къща, това е най-естественото нещо на света, но с малко здрав разум всичко би могло да се обясни с един полтъргайст…
– Да, твърде е възможно – каза Браманти, разположението на звездите в този период…
– Браво! Хайде сега, стиснете си ръцете, прегърнете се братски.
Доловихме взаимни извинения.
– И вие знаете, че за да се разбере кой наистина очаква посвещаването, казваше Браманти, трябва да се вземе предвид и фолклорът. Дори търговците от Ориента, които не вярват в нищо, си имат своя церемония…
– О, да, ритуалът…
– Но се разбрахме, нали? Вече не сме във времето на Кроули, каза Алие.
– Сега ви оставям, имам други гости.
Бързо седнахме на дивана и зачакахме най-кротко и невинно Алие.
47
Другата наша задача беше да намерим реда в тези седем мерки, подходящия, правилния, ясния и който винаги да държи будна мисълта и свежа паметта… Това висше и несравнимо разположение не само ни служи да запазим поверените ни неща, слова и умения… но и ни дава истинското Знание…
(Джулио Камило Делминио, „Схващането за Театъра“, Флоренция, „Торентино“, 1550, Въведение)
Алие влезе няколко минути по-късно.
– Извинявайте, драги господа. Току-що приключих с една, меко казано, неприятна история. Както моят приятел Казобон знае, аз съм смятан за специалист по история на религиите и поради това някои хора, и то нерядко, прибягват до моите услуги и може би не толкова до знанията ми, колкото до здравия ми разум. Любопитно е да видите как сред привържениците на научните изследвания се намират странни личности… Говоря не само за вечните търсачи на трансцендентална утеха и за меланхоличните души, но и за хората с богати знания и висока интелектуална изтънченост, които обаче се отдават на нощни фантазии и губят усет за границата между традиционната истина и архипелага на неочакваното. Господата, с които току-що разговарях например, спореха върху детински теми. Уви, както се казва, това се случва и в най-добрите семейства. Но моля ви, заповядайте в моя малък кабинет, там ще разговаряме в по-приятна обстановка.
Повдигна кожената завеса и ни покани в съседната стая. Не бих я нарекъл малък кабинет – беше мебелирана с красиви старинни шкафове, пълни с елегантно подвързани книги, очевидно всички на преклонна възраст. Но не толкова книгите ни смаяха, колкото малките витринки, пълни с неопределими предмети, нещо като камъни и животинки, не се разбираше дали бяха препарирани, мумифицирани или изключително точно възпроизведени. Цялата стая бе потънала в мека приглушена светлина. Сякаш идеше от големия двоен прозорец в дъното, разделен с метални пръчки на ромбове и остъклен с кафеникави матови стъкла, но светлината от прозореца се смесваше с тази на голямата лампа, поставена върху масата от тъмен махагон, цялата отрупана с книжа. Беше от ония лампи, каквито има понякога по масите в читалните на старите библиотеки, с двоен конусовиден абажур, който хвърля бял овал върху страниците и потапя останалата част от помещението в млечен полумрак. Но тази игра на различни светлини, и двете неестествени, не скриваше, а в известен смисъл подчертаваше многоцветния таван.
А таванът беше във форма на свод и декоративната му функция се изтъкваше чрез керемиденочервените колонки с изящни позлатени капители, издигнати в четирите ъгъла, но зрителната измама на изображенията, които го изпълваха, разделени на седем зони, го превръщаха в своего рода триъгълно корабно платно и цялата стая добиваше вида на погребален параклис, в който царяха едва доловима греховност и меланхолична чувственост.
– Моят малък театър, каза Алие.
– По подобие на онези ренесансови фантазии, където са подреждали нагледни енциклопедии, антологии на вселената. Не толкова жилище, колкото машина за запаметяване. Тук няма образ, който вие да виждате и който, като се съчетава по определен начин с другите, да не разкрива и изразява някоя мистерия на света. Ще забележите, че поредицата от фигури, които художникът е изобразил, се доближава до тази на двореца в Мантуа: това са тридесет и шестимата декани, Властелините на небето. И както съм свикнал, а и от вярност към Традицията, откакто намерих това великолепно копие, осъществено от неизвестен автор, реших, че трябва и дребните допълнения – във витрините, по рисунките на тавана – да изразяват основните елементи на вселената: въздух, вода, земя и огън. С това се обяснява присъствието на този елегантен саламандър например, шедьовъра на един мой близък приятел таксидермист, или пък това тук изящно копие на Хероновата парна въртележка, при която, ако запалим тази бензинова лампичка, голяма колкото орехова черупка, въздухът, съдържащ се в сферата, се затопля, започва да излиза от страничните човчици и предизвиква въртенето. Вълшебен инструмент, използуван още от египетските жреци в техните светилища, както обясняват множество прочути текстове. Използували са го, за да мамят тълпата, че става чудо, и тълпата вярвала. Но истинското чудо е в златния закон, който управлява простия и таен, въздушен и елементарен механизъм: въздух и огън. Това е знанието, което са притежавали нашите праотци и хората на алхимията и което са изгубили конструкторите на циклотрони. Така аз обръщам поглед към моя театър на паметта, рожба на толкова други, по-богати, които са възторгвали великите духове на миналото, и зная. Зная повече от така наречените знаещи. Зная, че така, както е долу, така е и горе. И няма какво друго да се знае.
Предложи ни кубински пури със странна форма, не прави, а усукани, къдрави, макар че бяха месести и тлъсти. Изразихме на висок глас възхищението си, после Диоталеви се приближи до шкафовете.
– О, библиотеката ми е скромна, както виждате, каза Алие. – Не повече от двеста тома, но във фамилната ми къща имам много повече. Не че се хваля, обаче всички са редки и с доста голяма стойност. Естествено, подредени са по определен принцип, и редът на словесната материя съответствува на реда на изображенията и предметите.
Диоталеви плахо посегна към книгите.
– Разбира се, разгледайте ги, покани го Алие. – Това например е „Oedipus Aegyptiacus“ от Атаназиус Кирхер 215215
„Oedipus Aegyptiacus“ от Атаназиус Кирхер – „Едип Египетски“ от Атаназиус Кирхер (1601–1680), немски учен-ориенталист и йезуит.
[Закрыть]. Знаете, той е първият след Хораполон 216216
Хораполон (IV–V в.) – гръцки граматик.
[Закрыть], който се опита да разчете йероглифите. Прелюбопитна личност, бих искал всичко това да бъде като неговия музей на чудесата, който днес е разпръснат, защото, който не знае да търси, не намира… Беше изключителен събеседник. Колко се радваше, като откри, че този йероглиф означава „благодеянията на божествения Озирис са съчетани с ритуали и с веригата на гениите“. След това се появява онзи измамник Шамполион, отвратителен човек, вярвайте ми, безумно самолюбив, който упорито твърдеше, че знакът съответствувал само на името на някакъв фараон. Гениални са съвременните хора в обезценяването на свещените символи. Тази книга не е от най-редките, струва по-малко от един мерцедес. По-скоро погледнете тази, първото издание от 1595 на „Амфитеатър на вечните науки“ от Кунрат. Казват, че съществуват само два екземпляра в целия свят. Това е третият. А тази книга пък е първото издание на „Свещена теория за Земята“ от Барнеций 217217
Барнеций
[Закрыть]. Не мога да гледам звездните карти, без да изпитвам усещането за мистична клаустрофобия. Дълбочината на нашето земно кълбо… Невероятно, нали? Виждам, че вие, доктор Диоталеви, се възхищавате от еврейските надписи в „Трактат за Числата“ на Дьо Вижнер. Тогава погледнете този том: това е първото издание на „Разбулената Кабала“ от Кнор Кристиан фон Розенрот. Не може да не го знаете, още повече, че тази книга беше преведена, частично и твърде неумело, и разпространена на английски в началото на века от онзи проклетник Мак Грегор Мадърс… Вероятно сте чували за скандалното тайно сборище, което така омая британските естети – „Златната Долина“? От подобна банда фалшификатори на свещени документи можеха да се родят само извратени общества като „Утринна звезда“ или сатанинските църкви на Алистър Кроули, който призоваваше демоните, за да омилостиви някои благородници, отдаващи се на „английския порок“, тоест на садомазохизма. Можете ли да си представите, драги приятели, колко съмнителни, за да не кажа друго, лица среща човек, когато се е посветил на тези изследвания? Сами ще се убедите в това, ако решите да публикувате книги от тази област.
Белбо се възползува от случая, който Алие му предостави, за да подхване темата. Съобщи му, че издателство „Гарамонд“ би желало да публикува по няколко книги годишно, както каза, от езотеричен тип.
– Езотеричен ли? – усмихна се Алие и Белбо се изчерви.
– По-скоро… херметичен?
– Херметичен ли? – усмихна се Алие.
– Все едно, примири се Белбо. – Може би бъркам термините, но вие разбирате за какъв вид става дума.
– Вид ли? – усмихна се Алие. – Няма видове. Това е Знанието. Вие значи искате да публикувате преглед на неизроденото знание. За вас може би това ще бъде само издателски избор, но ако трябва аз да се нагърбя с него, то ще бъде търсене на истината, търсене на свещения Граал.
Белбо отбеляза, че също както рибарят, хвърляйки мрежата си, може да улови празни раковини и найлонови пликчета, така и в „Гарамонд“ ще пристигнат множество ръкописи със съмнителна стойност и че се търси един строг рецензент, който да отсява зърното от плявата, отделяйки и любопитните остатъци, тъй като една съседна издателска къща щяла да се радва да й бъдат препращани автори от средна ръка…
– Естествено, би трябвало да се определи съответствуваща форма на заплащане, допълни Белбо.
– Слава Богу, аз съм от тези, за които може да се каже, че са осигурени. Човек осигурен, любознателен и, мога да кажа, прозорлив. Достатъчно ми е по време на изследванията да открия още един екземпляр от Кунрат или друг такъв красив препариран саламандър, или пък някой рог от нарвал (какъвто бих се срамувал да държа в колекцията си, ако Виенската съкровищница не го излагаше като рог на еднорог), и ще зная, че съм спечелил в една бърза и приятна сделка повече, отколкото вие бихте ми дали за десет години консултации. Ще прегледам вашите ръкописи от чиста човещина. Убеден съм, че и в най-невзрачния текст може да се намери искрица, ако не на истината, то поне на странната измама, а често, както знаете, крайностите се докосват. Единствено се отегчавам от очевидното и заради това именно отегчение вие ще ми плащате. Въз основа на отегчението, което ще съм изпитал, на края на всеки месец ще ви изпращам нещо като отчет, който, разбира се, ще бъде почти символичен. Ако сметнете, че е прекомерен, ще ми изпратите една каса хубаво вино.
Белбо онемя от изненада. Беше свикнал да преговаря с хленчещи и алчни консултанти. Отвори чантата си и измъкна обемист ръкопис.
– Не бих искал да ви внушавам прекален оптимизъм. Ето например този, който ми се струва типичен за средното равнище.
Алие разлисти ръкописа.
– „Тайният език на Пирамидите“… Да видим съдържанието… Пирамидион… Смъртта на лорд Карнавън… Свидетелствата на Херодот… – Затвори го.
– Вие чели ли сте го?
– Да, набързо, преди няколко дни.
Алие му върна ръкописа.
– Добре, сега ще ми кажете дали ще ви го преразкажа точно.
Седна зад писалището, бръкна в малкото джобче на панталона си, извади кутийката за хапчета, която знаех още от Бразилия, започна да я върти между своите тънки вретеновидни пръсти, които допреди малко галеха любимите му книги, вдигна очи към рисунките на тавана и заговори така, сякаш рецитираше наизуст текст.
– Авторът на тази книга вероятно припомня, че през 1864 година Пиаци Смит е открил свещените и езотерични мерки на пирамидите. Позволете ми да цитирам само целите числа, тъй като на моята възраст паметта започва да ми изневерява… Странното е, че основата им е квадрат със страна 232 метра. Първоначално височината им е била 148 метра. Ако ги превърнем в свещените египетски единици – лактите, получаваме за основата 366 лакти, тоест броя на дните във високосната година. Според Пиаци Смит височината, умножена по 10 на девета степен, дава разстоянието от Земята до Слънцето: 148 милиона километра. Доста точен резултат за времето, като се има предвид, че изчисленото днес разстояние е 149 и половина милиона километра, а не е речено, че непременно днешните учени са прави. Основата, разделена на ширината на един от каменните блокове, дава 365. Обиколката на основата е 931 метра. Ако се раздели на удвоената височина, се получава 3.14, числото Пи. Смайващо, нали?
