Текст книги "Махалото на Фуко"
Автор книги: Умберто Эко
Жанр:
Классическая проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 38 (всего у книги 48 страниц)
98
Националсоциалистическата партия не толерираше тайните общества, защото сама беше тайно общество със своя велик магистър, с расистката си философия, със своите ритуали за посвещаване.
(Рьоне Ало, „Окултните източници на нацизма“, Париж, „Грасе“, 1969 г., с. 214)
Мисля, че по това време Алие убягна на контрола ни. Този израз употреби Белбо, и то с подчертано безразличен тон. И този път го отдадох на ревността му. Мълчаливо страдащ от натрапчивата мисъл за властта на Алие над Лоренца, той на висок глас се подиграваше с растящото влияние на Алие върху Гарамонд. Може би и ние имахме вина за това. Алие бе започнал да въздействува на Гарамонд почти година по-рано, още от времето на алхимическия празник в Пиемонт. Гарамонд му бе поверил картотеката на сефетата, за да подбере нови жертви, които да обогатят каталога на „Разбулената Изида“, съветваше се с него вече за всяко решение и без съмнение всеки месец му подписваше чек. Гудрун, която периодично извършваше експедиции към дъното на коридора, отвъд стъклената врата, отвеждаща към приглушеното царство на „Мануцио“, ни докладваше загрижена, че на практика Алие бил окупирал канцеларията на госпожа Грация, диктувал й писма, водел нови посетители в кабинета на Гарамонд, с една дума, и тук омразата изтръгваше от устата й още повече гласни, се разполагал като господар. Наистина можехме да си зададем въпроса защо Алие прекарва цели часове над картотеките на „Мануцио“. Беше имал достатъчно време да научи всички налични сефета, които можеха да бъдат примамени за нови автори на „Разбулената Изида“. И все пак продължаваше да пише, да влиза в контакти, да изпраща покани. А ние в края на краищата окуражавахме неговата самостоятелност.
Тази ситуация не беше неприятна за Белбо. Колкото повече Алие се задържаше на улица Маркиз Гуалди, толкова по-малко време прекарваше на улица Синчеро Ренато и следователно по-малка беше вероятността „Симон“ да смути с неочакваното си нахлуване честите и непредвидими появи на Лоренца Пелегрини, при които лицето на Белбо се озаряваше от вече нескривано вълнение. И аз нямах нищо против тази ситуация, тъй като все повече разлюбвах „Разбулената Изида“ и все повече се увличах по моята история на магията. Смятах, че съм научил от диаболистите всичко, което можеше да се научи, и оставях Алие да поддържа контакти и да сключва договори с новите автори.
Диоталеви също не възразяваше, в смисъл че светът за него сякаш имаше все по-малко значение. Сега, като си мисля, продължаваше застрашително да слабее, понякога го заварвах в неговата стая наведен над някой ръкопис, но с поглед, зареян в празното пространство, и писалка, която се изплъзваше от ръката му. Не дремеше, по-скоро изглеждаше напълно изтощен.
Но съществуваше и друга причина, поради която се съгласявахме Алие да се появява все по-рядко при нас, да ни връща ръкописите, които беше отхвърлил, и да изчезва по коридора. Всъщност не искахме да слуша нашите разговори. Ако се бяхме запитали защо, щяхме да си отговорим, че се срамуваме или че не искаме да сме нетактични, тъй като се подигравахме с метафизични неща, в които той по някакъв начин вярваше. Но истината беше, че изпитвахме недоверие към него и постепенно се поддавахме на чувството, че трябва да сме сдържани като хора, посветени в някаква тайна, и неусетно отпращахме Алие сред непосветените, ние, които постепенно и все по-насериозно откривахме това, което сами бяхме измислили. От друга страна, както каза Диоталеви в момент на повишено настроение, като си имахме истински Сен-Жермен, не ни беше нужен предполагаемият.
Алие не изглеждаше засегнат от нашата сдържаност. Поздравяваше ни много любезно и изчезваше. С любезност, която приличаше повече на надменност.
Една сутрин в понеделник бях отишъл късно в редакцията и Белбо, нетърпелив, ме покани при себе си, като извика и Диоталеви.
– Страхотни новини, предупреди ни той. Но тъкмо щеше да заговори, влезе Лоренца. Белбо бе раздвоен между радостта от това посещение и нетърпението да сподели с нас разкритията си. Миг по-късно на вратата се почука и Алие надникна в стаята.
– Не бих искал да ви безпокоя, моля ви, не се тревожете. Нямам право да смущавам такъв ареопаг. Съобщавам само на прекрасната Лоренца, че съм при господин Гарамонд, и се надявам, че ще ми бъде разрешено поне да я поканя по обяд на едно шери в моя офис.
В неговия офис. Този път Белбо изпусна нервите си. Дотолкова, доколкото той можеше да ги изпусне. Изчака Алие да излезе и процеди през зъби:
– Ma gavte la nata!
Лоренца, която в момента правеше весели съзаклятнически жестове, го запита какво означават думите му.
– Торински диалект. Значи „измъкни си тапата“ или, ако предпочиташ, „бъдете тъй добър да си измъкнете тапата“. В присъствието на личност надменна и наперена предполага се, че е изпълнена със своята собствена нескромност, а също тъй се приема, че въпросното прекомерно самочувствие поддържа тялото издуто само благодарение на една тапа, сиреч запушалка, която, втикната в ануса, възпрепятствува смаляването на цялото това балоновидно достолепие, тъй че подканването, отправено към субекта, да изтръгне гореказаната тапа (запушалка) фактически осъжда субекта да осъществи своето необратимо омекване или спихване, нерядко придружено от остро свистене и свеждане на външната обвивката до нещо незначително, блед образ, безкръвен спомен за нявгашното величие.
– Не знаех, че си толкова вулгарен.
– Сега вече знаеш.
Лоренца излезе, преструвайки се на възмутена. Беше ми ясно, че от това Белбо страдаше повече. Истинският й гняв дори би го успокоил, но престореното възмущение го караше да мисли, че при Лоренца и в други моменти проявите на чувства можеха да бъдат театър.
И смятам, че тъкмо затова веднага каза с решителен тон:
– Да продължаваме. Което значеше да продължаваме с Плана, да работим сериозно.
– Не ми се работи, заяви Диоталеви. Не се чувствувам добре. Боли ме тук. И пипаше стомаха си. Ще излезе някой гастрит…
– Глупости, прекъсна го Белбо. На мен ще ми говориш за гастрит… И от какво ще си го получил? От минералната вода ли?
– Защо не? – усмихна се кисело Диоталеви. Снощи попрекалих. Свикнал съм на „Фюджи“, а пих „Сан Пелегрино“.
– Тогава трябва да внимаваш. Тази твоя невъздържаност може да те убие. Но да продължим, защото от два дни умирам от желание да ви разкрия нещо. Най-после узнах защо от векове тридесетте и шест невидими не могат да определят формата на картата. Джон Дий е сбъркал. Цялата география трябва да се прекрои. Ние обитаваме едно кухо кълбо откъм вътрешната му страна, обвити от земната кора. И Хитлер го е разбрал.
99
Нацизмът се зароди в момента, в който мистичният дух завладя лостовете на материалния прогрес. Ленин казваше, че комунизмът е социализъм плюс електрификация 389389
… комунизмът е социализъм плюс електрификация – Ленин е цитиран неточно.
[Закрыть]. В известен смисъл хитлеризмът беше генонизъм 390390
Генонизъм – мистично течение, получило името си от френския философ Рьоне Генон (1886–1951), който изучавал основните мистични текстове (индуистки, таоистки, мюсюлмански), противопоставяйки на езотеричния аспект на историческите религии една-единствена първична традиция, езотеричното познание.
[Закрыть]плюс блиндирани дивизии.(Пауълс и Бержие, „Утрото на вълшебниците“, Париж, „Галимар“, 1960, 2, VII)
Белбо успя да включи и Хитлер в Плана.
– Има го черно на бяло. Доказано е, че основоположниците на нацизма са били свързани с тевтонското неотамплиерство.
– Трудно ще ме убедите.
– Не измислям, Казобон, от време на време ми се случва да не измислям!
– Спокойно, кога пък сме измисляли? Винаги сме тръгвали от обективните факти или поне от общоизвестни обстоятелства.
– Този път също. През 1912-та се ражда един Германски орден, проповядващ нещо, което бих нарекъл ариософия, тоест философия на арийското превъзходство. През 1918-а някой си барон Фон Зеботендорф основава един клон от него, тайното дружество Туле, енти вариант на Строгото Съблюдение на Храма, но със силни расистки, пангермански и неоарийски оттенъци. А през 1933 година този Зеботендорф ще напише, че е посял семето, което по-късно е покълнало при Хитлер. При това именно в средите на Туле се появява пречупеният кръст. И кой веднага се включва в това дружество? Рудолф Хес 391391
Рудолф Хес (1894 – ?) – близък приятел и помощник на Хитлер; заминава през 1941 г. за Шотландия с мисията да преговаря за сключване на военен съюз с Англия; на процеса в Нюрнберг е осъден на доживотен затвор.
[Закрыть], прокълната душа на Хитлер! И след него Розенберг 392392
Алфред Розенберг (1893–1946) – министър при Хитлер, идеолог на антисемитизма.
[Закрыть]! И самият Хитлер! Безспорно сте чели във вестниците, че Хес в затвора на Шпандау и до днес се занимава с езотерични науки. През 1924-та Фон Зеботендорф публикува една брошура върху алхимията и отбелязва, че първите опити за разбиване на атома доказват истините на Великото Дело. И пише роман за Розенкройцерите! Освен това издава и едно астрологическо списание, „Астрологише рундшау“, а Тревър-Роупър твърди, че нацистките главатари, начело с Хитлер, не си мръдвали пръста, преди да им направят хороскоп. През 1943-та изглежда, са се допитали до група ясновидци, за да открият къде съюзниците държат затворен Мусолини. Изобщо цялото нацистко ръководство е било свързано с тевтонския неоокултизъм.
Белбо, изглежда, бе забравил случката с Лоренца. И аз му помагах да изгражда теорията си:
– В края на краищата можем да си обясним в тази светлина и дарбата на Хитлер да увлича тълпите. Като физика е бил един дребосък с пискливо гласче, как ли е карал хората да подлудяват? Трябва да е притежавал способности на медиум. Вероятно подготвен от някакъв тамошен друид, е умеел да контактува с подземните токове. И той е бил един биологичен менхир или колектор. Предавал е подземната енергия на своите последователи, събрани в Нюрнбергския стадион. За известно време е успявал, после са му се изтощили батериите.
100
Казвам го на целия свят: заявявам, че земята е куха и обитаема от вътрешната си страна, че тя съдържа известен брой твърди концентрични сфери, поместени една в друга, и че в двата си полюса има отвори с ширина от 12 или 16 градуса.
(Дж. Клийвс Симс, капитан от пехотата, 10 април 1818, цитиран от Шпраг де Кемп и Лий в „Отвъдни страни“, Ню Йорк, „Райнхарт“, 1952, X)
– Поздравявам ви, Казобон, в своята наивност сте имали един верен проблясък на интуицията. Истинската и единствена идея-фикс на Хитлер са били подземните токове. Той е подкрепял така наречената Hohlweltlehre, учението за кухата земя.
– Деца, аз си тръгвам. Гастритът ме мъчи – заяви Диоталеви.
– Почакай малко, сега иде най-интересното. Земята е куха: ние живеем не отвън, върху нейната изпъкнала кора, а вътре в нея, върху вдлъбнатата й вътрешна повърхност. Това, което наричаме небе, е маса от газове с отделни по-светли участъци, която изпълва вътрешността на кълбото. Всички астрономически измерения трябва да се преразгледат. Небето не е безкрайно, а ограничено. Слънцето, ако съществува, е толкова голямо, колкото го виждаме, едно топче с диаметър от тридесетина сантиметра в центъра на земята. Гърците са подозирали всичко това.
– Всичко това си го измислил ти, каза отегчен Диоталеви.
– Измислил съм го, ама не! До тази идея е стигнал в началото на XIX век някакъв американец, Симс. По-късно, в края на века, я подхваща друг американец, някой си Тийд, който се опира на алхимични опити и на евангелието от Исая. След Първата световна война теорията е усъвършенствувана от един германец, не му помня името, който основава Движение на учението за кухата земя. Тогава Хитлер и неговите хора откриват, че тази теория пасва точно на техните принципи, и после, изглежда, сбъркали няколко изстрела на техните Фау–1 тъкмо защото пресмятали траекториите им, тръгвайки от хипотезата, че земната повърхност е вдлъбната, а не изпъкнала. Хитлер вече се е убедил, че е Царят на Света и че неговите първи помощници от нацисткия Генерален щаб са Непознатите Управници. И къде живее този Цар на Света? Вътре, под, а не отвън. И тъкмо защото тръгва от тази хипотеза, Хитлер решава да преобърне целия ред на търсенията, концепцията за крайната географска карта, начина за тълкуване на Махалото! Трябва да се съберат в едно шестте групи и да се направят отново всички изчисления. Спомнете си логиката на Хитлеровите завоевания… Първо искане, Данциг, за да има под своя власт класическата люлка на тевтонската група. След това завладява Париж, за да контролира Махалото и Айфеловата кула, влиза във връзка със синархическите групи и ги внедрява в правителството на Виши. После си гарантира неутралитета, а всъщност съучастничеството на португалската група. Четвърта цел, то се знае, е Англия, но тя е твърде трудна за постигане. Междувременно, прехвърляйки войната в Африка, се стреми да достигне Палестина, но и това не му се удава. Тогава се насочва към завладяването на павликянските територии, като нахлува на Балканите и в Русия. Когато решава, че държи в ръцете си четирите шести от Плана, изпраща тайно Хес в Англия с мисията да предложи съюз. Тъй като бейкънистите не се хващат на въдицата, идва му нова идея: тези, които съхраняват най-важната част от тайната, могат да бъдат само вечните врагове, евреите. И не е необходимо да ги търси в Йерусалим, където са останали много малко от тях. Липсващият къс от посланието на йерусалимската група не се намира в Палестина, а в някоя група от диаспората. И ето ви обяснението за Великото изтребление.
– В какъв смисъл?
– Но помислете малко. Представете си, че искате да извършите един геноцид…
– Моля ти се, прекъсна го Диоталеви, вече прекаляваме. Стомахът ме боли. Тръгвам си.
– Не бързай толкова. Когато Тамплиерите изкормваха сарацините, ти се забавляваше, защото е станало отдавна, а сега се възмущаваш като дребен интелектуалец. Ние се мъчим да прекроим историята и нищо не трябва да ни плаши.
Оставихме го да продължи, победени от неговия ентусиазъм.
– Това, което прави впечатление при геноцида на евреите, е протакането на процедурата. Първо ги държат да гладуват в лагерите, после ги събличат голи, след това душовете, после педантичното съхраняване на камарите от трупове и складирането на дрехите, описването на личните вещи… Всичко това не е рационално, ако въпросът е бил само да бъдат унищожени. Става рационално обаче, ако са търсели послание, което едно от тези милиони същества, йерусалимският представител на тридесетте и шест невидими, е носел скрито в подгъва на дрехата си, в устата си или татуирано на кожата… Единствен Планът обяснява необяснимата бюрократичност на геноцида! Хитлер претърсва евреите, за да открие следата, идеята, която ще му позволи да определи с помощта на Махалото точното място, където под вдлъбнатия свод, с който кухата земя обгръща сама себе си, се пресичат подземните токове. А те, внимавайте в съвършенството на концепцията, именно в тази точка се отъждествяват с небесните токове, с което теорията за кухата земя материализира, така да се каже, хилядолетната херметическа интуиция: което е отдолу е равно на онова, което е отгоре! Мистичният полюс съвпада със сърцето на земята, тайният чертеж на светилата е всъщност тайният рисунък на подземията на Агарта, няма разлика между рай и ад и свещеният Граал, този Lapis exillis, е в действителност Lapis ex coelis 393393
Lapis ex coelis (лат.) – Камък от небето.
[Закрыть]в смисъл, че е Философският Камък, който се ражда като обвивка, край, граница, хтоническо лоно на небесата! И когато Хитлер определи местонахождението на тази точка в центъра на земната кухина, който е съвършеният център на небето, той ще стане господар на света, на който е Цар по силата на расата си. Ето защо до последния момент отдън своя бункер той се надява, че ще успее да открие Мистичния Полюс.
– Стига, спря го Диоталеви. Вече съм съвсем зле. Боли ме.
– Наистина му е зле. Не е от идейния спор, обадих се аз.
Едва тогава Белбо сякаш разбра. Бързо стана, за да подкрепи приятеля си, който се облягаше на масата, полуприпаднал.
– Извинявай, увлякох се. Нали не ти прилоша от нещата, които наговорих? От двадесет години си знаем шегите, нали? Ама ти наистина не си добре, може би си прав и ще излезе някакъв гастрит. Да знаеш, че едно хапче „Меранкол“ ще те оправи. И една грейка. Хайде, ще те изпратя до вкъщи. Но после ти трябва лекар. Не е зле да се изследваш.
Диоталеви каза, че може да се прибере и сам с такси, че не е седнал да умира. Трябвало само да си легне. Щял да извика лекар. Честна дума. И че не му било станало лошо от историите на Белбо. Бил се усетил зле още предната вечер. Белбо, изглежда, се успокои и го изпрати до таксито.
Върна се угрижен.
– Като си помисля, от няколко седмици това момче не ми харесва. Има тъмни кръгове около очите… Но дявол да го вземе, аз вече от десет години трябваше да съм в гроба от цироза, а ето ме жив и здрав, пък той, който живее като аскет, е получил гастрит, а може би и нещо по-лошо, според мен ще излезе язва. По дяволите Планът. Тоя живот, дето го живеем, е живот на луди.
– Аз мисля, че от едно хапче „Меранкол“ ще му мине.
– И аз се надявам. Но ако си сложи и термофор, по-добре. Дано се оправи.
101
Диоталеви получи кризата към края на ноември. Очаквахме го един ден в редакцията, но той се обади по телефона и ни съобщи, че постъпва в болница. Докторът казал, че симптомите не били тревожни, но било по-добре да си направи изследвания.
Белбо и аз свързвахме болестта му с Плана, в който навярно бяхме задълбали прекалено много. С половин уста се убеждавахме, че не е логично, но се чувствувахме виновни. За втори път ставахме съучастници с Белбо: веднъж, когато бяхме премълчали (пред Де Анджелис), и този път, когато и двамата бяхме говорили твърде много. Нямахме основание да се чувствуваме виновни, бяхме убедени в това, но не можехме да се освободим от угризенията. По тази причина за повече от месец престанахме изобщо да споменаваме Плана.
Две седмици по-късно Диоталеви се появи и уж безгрижно ни заяви, че поискал от Гарамонд отпуск по болест. Предписали му лечение, не обясни точно какво, за което трябвало да ходи в болницата веднъж на два-три дни и от което се чувствувал поотслабнал. Не смятах, че може да отслабне повече: лицето му вече не се отличаваше по цвят от косите му.
– И престанете с тези истории, каза. Разрушават здравето, както виждате. Розенкройцерите си отмъщават.
– Не се безпокой, отвърна му Белбо с усмивка, ние на Розенкройцерите ще им покажем един такъв и ще те оставят на мира. И направи жест с ръка.
Лечението продължи чак до началото на следващата година. Аз бях потънал в историята на магията, истинската, сериозната, казвах си, а не нашата. Гарамонд се отбиваше в стаята ни най-малко веднъж на ден, за да пита какви са новините от Диоталеви.
– И ви моля, уведомявайте ме за всичко, от което има нужда, искам да кажа за всеки проблем, който се появи. Бих искал аз, фирмата, да направим каквото можем за нашия ценен приятел. За мен той е като син, нещо повече, като брат. Във всеки случай, слава Богу, живеем в цивилизована страна и каквото и да разправят, се радваме на превъзходно обществено здравеопазване.
Алие искаше да покаже колко е услужлив, попита ни за името на болницата и се обади по телефона на директора й, негов скъп приятел (на всичкото отгоре, както ни обясни, брат на едно „сефе“, с което бил в най-сърдечни отношения). Диоталеви щял да бъде обкръжен с особени грижи.
Лоренца беше разтревожена. Почти всеки ден се отбиваше в „Гарамонд“, за да разбере какво става. Белбо трябваше да бъде щастлив, но изнамери нов повод за мнителност. При тези посещения Лоренца всъщност му бягала, защото не идвала заради него.
Малко преди Коледа случайно дочух част от разговор между тях. Лоренца му казваше:
– Уверявам те, снегът е прекрасен и стаите са много удобни. Ще можеш да покажеш скиорско майсторство. Съгласен ли си?
Извадих заключението, че ще прекарат новогодишните празници заедно. Но след коледната ваканция, когато Лоренца отново се появи в коридора на издателството, Белбо й каза:
– Приятно прекарване. И отклони опита й да го прегърне.
102
Оттук тръгвайки, пристигнахме в една област на име Милестре… в която, казват, живеел един вожд, наречен Стареца от Планината… И издигнал по високите върхове, които опасваха долината, един зид, масивен и висок, и той имаше дължина тридесет мили и се влизаше отвъд него през две порти, които бяха скрити и прокопани в скалата.
(Одорико да Порденоне, „За непознатите неща“, „Импресус Езаури“, 1515, копие 21, с. 15)
Един ден към края на януари минавах по улица Маркиз Гуалди, където бях паркирал колата си, и срещнах Салон, който излизаше от „Мануцио“.
– Отбих се при моя приятел Алие… – каза.
Приятел? Доколкото си спомнях, на празника в Пиемонт Алие беше заявил, че не го обича. Дали Салон си пъхаше носа в „Мануцио“, или пък Алие го използуваше за кой знае какви контакти?
Нямах много време за размишления, защото той ми предложи да изпием по един аперитив и се озовахме в „Пилад“. Никога не го бях виждал по тези места, но Салон поздрави стария Пилад, сякаш се познаваха от години. Настанихме се на една маса и той ме запита как върви моята история на магията. Знаеше и за нея. Аз пък го подкачих на темата за кухата земя и за онзи Зеботендорф, за когото бе споменал Белбо.
Той се засмя:
– О, естествено, какви ли не луди идват при вас! По въпроса за кухата земя нищо не зная. Що се отнася до Фон Зеботендорф, да, странен тип… Успял е да напъха в главата на Химлер и компания самоубийствени за германския народ идеи.
– Какви идеи?
– Източни измислици. Този човек не е искал да има нищо общо с евреите и е боготворил арабите и турците. А знаете ли, че на писалището си Химлер освен „Майн Кампф“ държал винаги и Корана? На млади години Зеботендорф се увлякъл по някаква тайна турска секта и започнал да изучава ислямския гностицизъм. Казвал е „Фюрерът“, но е мислел за Стареца от Планината. И когато всички заедно основали СС, всъщност са мислели за организация, подобна на организацията на Кръвниците… Защо според вас по време на Първата световна война Германия и Турция са били съюзници…
– А вие откъде знаете тези неща?
– Мисля, че ви казах: бедният ми баща работеше за руската Охранка. Е, добре, аз помня, че по онова време царската полиция се занимаваше с Кръвниците, струва ми се, Рачковски пръв се беше досетил за тях… След това изоставиха тази следа, защото, ако в историята бяха замесен Кръвниците, не можеха да участвуват евреите, а опасността тогава идваше от евреите. Както винаги. Евреите се върнаха в Палестина и принудиха другите да се измъкнат от пещерите. Но тази история е доста объркана, нека спрем дотук.
Изглежда, вече се разкайваше, че се е разбъбрил, и бързо-бързо се сбогува с мен. Но имаше и още нещо. След всичко, което се случи, сега съм убеден, че не съм сънувал, но онзи ден помислих, че халюцинирам, защото, проследявайки с поглед Салон, който излизаше от бара, ми се стори, че на ъгъла се спира при някакъв мъж с арабски черти на лицето.
Във всеки случай ми беше разказал достатъчно, за да възбуди до краен предел въображението ми. Стареца от Планината и Кръвниците не ми бяха непознати: споменавах ги в дипломната си работа, защото Тамплиерите бяха обвинени, че са сключвали тъмни сделки и с тях. Как можех да го забравя?
Така отново умът ми заработи, а още повече пръстите: прехвърлих старите си фишове и в главата ми блесна такава смайваща мисъл, че нямах търпение да не я споделя с Белбо.
На сутринта нахълтах в стаята му.
– Объркали са всичко. Объркали сме всичко.
– Кой е объркал? Успокойте се, Казобон. О, господи, пак ли Планът? За миг се поколеба. Има лоши новини от Диоталеви. Той не говори и аз се обадих в болницата, но там не пожелаха да ми съобщят нищо конкретно, защото не съм му бил роднина. А като няма роднини, кой ще се грижи за него? Не ми харесаха недомлъвките им. Доброкачествено е, казаха, но лечението не било достатъчно, трябвало да постъпи за около месец, а можело и да се опита хирургическа намеса… С други думи, нещо крият и тази история все по-малко ми харесва.
Не знаех какво да отговоря, започнах да разлиствам някакъв ръкопис, за да залича спомена от триумфалното си нахълтване. Но пък Белбо не издържа. Беше като комарджия, на когото изведнъж са показали ново тесте.
– По дяволите, извика. Все пак животът продължава. Казвайте.
– Объркали са всичко. И ние сме объркали всичко или почти всичко. И така: Хитлер прави знаем какво с евреите, но тайната си остава тайна. Окултистите от цял свят в продължение на векове учат иврит, изцеждат Кабалата отвсякъде и какво постигат? Само умението да съставят хороскопи. Защо?
– Ами… Защото липсващата част на йерусалимците все още се крие някъде. А и другата част, на павликяните. Доколкото знаем, и тя не е открита…
– Така би отговорил Алие. Моят отговор е по-добър. Евреите нямат пръст в тая работа.
– В какъв смисъл?
– Евреите нямат нищо общо с Плана. И не могат да имат. Нека си представим положението на Тамплиерите първо в Йерусалим, а после в европейските лагери. Френските рицари се срещат с германските, португалските, испанските, италианските, английските, а всички заедно се свързват с византийското крило и главно мерят сили с противника турчин. Противник, с когото се бият, но и с когото преговарят, както видяхме. Така изглеждали противоборствуващите сили и отношенията им били като между благородници от еднакъв ранг. Какви са били евреите в Палестина по това време? Верско и расово малцинство, толерирано, дори уважавано от арабите, които се отнасяли към него с доброжелателно снизхождение, и малтретирано от християните, защото, нека не забравяме, че в хода на разните кръстоносни походи падало голямо плячкосване на гетата и не по-малко колене. А ние си представяме, че Тамплиерите сред цялата тази гадория и воня си разменяли с евреите мистични сведения. Как не! И в европейските лагери евреите се появявали като лихвари, паплач, гледана накриво, която може да се използува, но без да й се доверява човек. Говорим за отношения между рицари, изграждаме плана на една духовна общност, а си въобразихме, че Тамплиерите от Провенс могат да допуснат в играта граждани от втора категория. Как не!
– Но всички магьосници от Ренесанса, които се втурват да учат Кабалата…
– Няма как. Вече били близо до третата среща, нетърпеливи, търсели преки пътечки. Ивритът им изглеждал език свещен и тайнствен. Кабалистите се трудили за себе си и за други цели, а тридесет и шестимата, пръснати по света, си били втълпили, че този неразбираем език крие кой знае какви тайни. Не друг, а Пико дела Мирандола казва, че „никакви имена, доколкото са такива и за да имат значение, в магическото дело не могат да имат сила, nisi sint Hebraica“, тоест ако не са еврейски. Какво значи това? Явно Пико дела Мирандола е бил глупак.
– Да речем.
– А освен това като италианец бил изключен от Плана. Какво е знаел той за него? Толкова по-зле за разните Агрипа, Ройхлин и тям подобни, които се втурват по лъжливата следа. Възстановявам историята на тази лъжлива следа, разбирате ли? Повлияхме се от Диоталеви, който се е заплеснал по своята Кабала. Той ни замая и ние вмъкнахме евреите в Плана. Ако Диоталеви се занимаваше с китайска култура, може би щяхме да бутнем в него и китайците.
– Може би.
– А може би не. Но няма защо да си скубем косите, подлъгахме се по останалите. Тази грешка са я правили всички досега, може би още от Постел насам. Двеста години след Провенс били убедени, че шестата група е йерусалимската. А това не е вярно.
– Но извинявайте, Казобон, самите ние поправихме тълкуването на Арденти и решихме, че камъкът на великата среща не е Стоунхендж, а камъкът на Омаровата джамия.
– И сбъркахме. Има и други камъни. Трябваше да потърсим някое място, свързано с камък, върху планина, върху канара, върху скала… Шестимата чакат в крепостта Аламут.
