Текст книги "Неоспоримо доказателство"

Автор книги: Джон Лескроарт

сообщить о нарушении

Текущая страница: 31 (всего у книги 33 страниц)

Като се огледа наоколо, Джеф се възползва от предоставилата му се възможност.

– Някой наистина е свършил много хубава работа.

Г-жа Франк сияеше.

– Знам – каза тя. – Тази къща е като сбъдната мечта.

– Красива е – съгласи се Дороти.

– Не смятам, че дори Селин я оценява по заслуги – подхвърли Джеф, като че ли се обръщаше към Дороти. – Радвам се, че дойдохме.

– Наистина ли ще я поместите в „Кроникъл“?

Джеф кимна.

– Затова сме тук. Селин ми каза, че не бих могъл да обрисувам вярно една реставрирана викторианска къща, ако не видя тази. Но си мисля, че, казано честно, я е подценила – не смятам, че в Сан Франциско съществува толкова хубава къща.

– Е, ако момчетата се приберат, не бива да казвате нищо лошо за Селин. Няма да позволят.

– Доста сте близки, а? – Джеф си отвори бележника.

Г-жа Франк кимна.

– Тя е най-щедрия човек, който някога се е раждал на този свят.

– Помогнала ви е, така ли?

Майката на Карл обърна очи към небето.

– Не можете да си представите колко! Всичко, от което се нуждаехме. Трябваше да видите това място преди и сега… – тя махна наоколо.

– Значи, Селин нещо като спонсор ли се явява или какво? – попита Джеф.

– Знаете ли, малко е странно. Мисля, че просто харесва Карл. Беше ходил в града, за някакви тренировки – имат треньор там, който е наистина фантастичен – и се запознал с нея в клуба. И тя самата е в доста добра форма.

– И какво станало?

– Е, трябваше да се запознаете с Карл. Той е най-сладкият мъж на света. Всички го обичат. Двамата – той и Селин – просто се сприятелили. Мисля, че е бил самотен без Лен, там, съвсем самичък в града. Имал е нужда да поговори с някого и знаете ли, той е толкова верен – не е искал да поощрява други мъже – така че, предполагам, със Селин са си допаднали и той е започнал да й разказва за мечтите си, за живота си, за кариерата си, за дома, който двамата с Лен искат да създадат – г-жа Франк сниши гласа си и се наведе към тях през масата. – Селин е много богата. Баща й беше Оуен Неш.

Джеф и Дороти кимнаха.

– Колко жалко за баща й, нали, горкият човек. Съдията вече осъдиха ли го?

Джеф й каза, че процесът още продължава.

– Е, просто е толкова ужасно, всичко това. Особено за Селин – тя въздъхна. – И то на върха на всичко останало.

Дороти се обади:

– И други проблеми ли има?

– О, нали знаете, дори и богатите имат проблеми. Понякога си мисля, че на тях дори им е по-трудно.

– Защо? – попита Джеф.

– Ами, всички се стремят към парите им. Никога не знаеш дали някой е искрен. Мисля, че именно затова е толкова привързана към Карл. Искам да кажа, преди дори да е знаел за парите й, за това, че тя е богата… ами, той винаги е готов да й помогне. Би направил всичко за нея. Всички ние бихме направили. Мисля, че просто има нужда от приятели, на които да може да разчита, които да не я преследват. Има нужда от място, където да не се чувства като в хотел, където да не е Селин Неш, а просто обикновен човек.

– Това е чудесно – отвърна Дороти, – всички имаме нужда от нещо такова.

Г-жа Франк кимна.

– Просто я оставяме да идва и да си отива. Има си собствена стая – е, предполагам, че ще я погледнете, когато се качите горе – Карл специално я оправи за нея. Господ знае, тази къща поне има достатъчно стаи. Такъв е Карл. Казва, че тази къща е и нейна. Добре дошла е дори и когато ни няма.

– Често ли идва така? – попита Джеф.

– О, знаете ли, тъй като момчетата непрекъснато се състезават, понякога тя ще дойде в четвъртък или петък, а пък ние трябва да отидем някъде за събота и неделя – Лонг Бийч или Лас Вегас. Връщаме се в неделя или понеделник и тя ще е приготвила вечеря, която да ни чака. Наистина е страхотна.

В „Монтерей Бей Клъб“ имаха списък на всички официални състезания по културизъм през 1992 г. На 20 и 21, събота и неделя, местните турове за мистър Калифорния се бяха провели в Сан Диего в хотел „Мишън Бей“.

Дороти седеше в едно сепаре в „Пеликан Нест“ на крайбрежната улица на Санта Круз и пиеше „Блъди Мери“, като проверяваше блясъка на новия си диамант. Дъждът отново се беше усилил, заливаше като с пелена залива. Джеф се връщаше от телефонните автомати. Придвижваше се лесно с патериците, дори не му и трябваха, когато се запалеше по следа като тази.

Той седна в сепарето и я целуна.

– Карл Франк и майка му са се регистрирали в хотела заедно с Лен Хофнър в петък вечерта, на деветнайсети юни. И двамата са отбелязани като участници в конкурса.

– Значи Селин не е била тук?

– Може и да е била. Може да е дошла в петък вечерта, за да ги изпрати. Сигурен съм, че има списък на пътниците някъде, но не мисля, че на Харди ще му трябва.

– И се е върнала до неделя – не беше въпрос.

Джеф кимна.

– И доколкото семейство Франк знае, или предполага, е прекарала тук целия уикенд. Те дори не са излъгали, когато са казали това. Сигурно, когато са се прибрали у дома, ги е очаквала страхотна вечеря и история затова как хубаво си е починала в събота и неделя, без да прави нищо.

– Освен, че е убила баща си.

Джеф се загледа през прозореца в дъжда.

– Освен, може би, това.

Харди бе отишъл да прибере Франи и Ребека. Закусиха навън и се отбиха до вкъщи да си вземат дрехи за още един ден, преди да ги остави обратно при бившата й свекърва. Вероятно нямаше да си бъде у дома целия ден, и го преследваше някаква натрапчива идея, че нещата можеха да станат опасни. Сигурно беше налудничаво, но във всеки случай искаше да вземе предпазни мерки. Щеше да се чувства по-спокоен, ако жена му и детето му не ги грозеше никаква опасност.

Другото нещо, което направи, бе да се обади на Анди Фаулър, който още беше у Джейн и да отмени обедната им среща, на която щяха отново да прегледат показанията му пред съда. Каза му за решението на Чоморо да отхвърли съмненията му относно задкулисното събиране на доказателства.

Фаулър беше доста сдържан.

– Слушай, Диз, когато ме призовеш да дам показания, просто ще кажа истината. Не съм убил Оуен Неш, и те не са го доказали. Тежестта на доказване, не забравяй. Мисля, че не е лошо днес да си починем, да се посъвземем малко.

Да си починем… Естествено.

Вече почти привършваше с прегледа на регистъра на „Оуен Индъстрис“. Не му беше отнело много време. Беше прегледал обажданията от и до кабинета на Неш две седмици преди смъртта му. Имаше едно до Селин, въпреки че беше в понеделник, не във вторник, едва ли, сама по себе си, фатална пукнатина в показанията й.

Седеше на бюрото на Кен в кабинета му – същия, който толкова много приличаше на неговия – в „Оуен Индъстрис“ в Южен Сан Франциско. Фарис беше дошъл с началника на охраната – Гари Симпсън – в единайсет и половина, после ги бе оставил да открият онова, което Харди търсеше.

Симпсън седеше, с кръстосани крака, отегчен, от другата страна на бюрото.

– Добре – каза Харди. – Да опитаме. Имате ли нещо против да прослушам това?

Симпсън повдигна рамене и се изправи, като театрално се протегна. Беше висок мъж с джинси и вълнена риза.

– Нали затова съм тук – той кимна с глава. – Насам.

Тръгнаха, Харди вървеше след него надолу по покритите с червени плочи коридори. Завиха няколко пъти. Вратата с табела „Охрана“ беше огромна, с две ключалки и резе. Кабинетът на Симпсън беше зад нея, вдясно. Имаше едно малко преддверие с два стола и масичка за кафе, и за разлика от останалата част на сградата, никакви саксии. Тези помещения бяха много по-студени от останалите. Симпсън направи знак на Харди да го последва.

Зад бюрото му имаше сейф, в който се влизаше и Харди изчака, докато Симпсън го отключи. После той отвори бюрото си, натисна някакви копчета вътре в чекмеджето и някакви други върху таблото до вратата на сейфа.

– Високи технологии – подхвърли Харди.

Симпсън се извърна наполовина.

– Е, нали с това се занимаваме. Трябва да сме на нужното ниво.

Вратата се отвори навътре. Харди си представяше куп чекмеджета, пълни с касетки, но пред очите му отново се разкриха внушителен брой копчета и лампички – още от достиженията на техниката. Симпсън седна пред една конзола, представляваща безбройно много светещи диоди и три компютърни терминала.

– Какъв е номерът ви, там, в лявата колонка, на обаждането, което искате?

Харди, който все още носеше разпечатката, отвори на страницата. Прочете шестцифрения номер и Симпсън го вкара в компютъра. Изчакаха за секунда, после се чу изщракване.

– Имате късмет – каза Симпсън. – Тези данни автоматично са щели да се изтрият след два дни.

– Можете ли да направите така, че да не се изтрият?

– Разбира се, не се притеснявайте. – Той натисна няколко копчета. – Добре. Готов ли сте?

Харди се изненада от звука на гласа на Оуен Неш – някак си не чак толкова властен, колкото си го бе представял – дрезгав, но съзнателно смекчен, помисли си Харди, като че говореше на дете.

– Знам, че ми се сърдиш – каза той, – но не ми затваряй, моля те.

Продължителна пауза. Дигиталното възпроизвеждане на звука беше страхотно – Харди можеше да чуе как дишането на Селин се ускорява.

– Добре – отговори тя безразлично. – Няма да ти затворя.

– Трябва да се видим – продължи Неш. – Трябва да поговорим за това.

– Не. Не искам да те виждам за това. Искам те обратно…

– Това е неизбежно, Селин. Ще стане.

Задъхана тишина.

– Не може, татко, просто не може. Ами аз?

– Ти ще се оправиш, скъпа. Аз още те обичам.

– Не ме обичаш.

Сега беше ред на Оуен да замълчи.

– Винаги ще те обичам, съкровище. Просто не можем да продължаваме… по начина, по който го правехме. Промених се. Различно е…

– Заради нея.

– Не, не е само заради нея. Заради мен. Може би, тя ме накара да го прозра, но промяната си е моя, решението си е мое…

– Няма да ти позволя да го направиш.

– Селин…

– Няма, татко, тя не може да го направи, не може да те има…

– Не е заради нея – повтори той, – а заради мен. Аз взех решението.

– Ще те накарам да размислиш. Знам, че мога – изведнъж последва дълбок недвусмислен звук. Беше достатъчно необичайно и Симпсън се обърна да погледне към Харди. – Знаеш, че мога.

Неш не отговори веднага. Когато го направи, гласът му се беше превърнал в шепот, сякаш се изтръгваше от дълбините на сърцето му.

– Не, вече не можеш, Селин. С това е свършено. Край. Малко оставаше да съсипе живота и на двама ни. Не може повече да продължава…

Пронизителен смях.

– Предполагам, че няма да се виждаш повече с мен, със собствената си дъщеря.

– Ще се виждаме, Селин. Когато поискаш. Само че не по този начин…

– Искам още един шанс, татко.

– Не…

Почти го изкрещя, въпреки че не повиши тон. После отново потрепващия глас:

– Моля те. Моля те, татко, просто трябва да те видя.

– Това няма… – започна Неш.

– Ако не стане, ще престана. Обещавам.

Примирено:

– Кога?

– Когато искаш. Когато искаш.

Последна пауза, после гласът на Неш, плътен:

– Ще ти се обадя.

Обаждането на Джеф Елиът беше записано на телефонния му секретар в кабинета, когато Харди се прибра. Селин може и да е била в Санта Круз по някое време, но нито Лен, нито Карл, нито майката на Карл можели да потвърдят, че е била там в събота, тъй като, независимо от онова, което били казали или намекнали на Глицки, те самите не са си били у дома.

Помощник областният прокурор, който се занимаваше със сексуалните престъпления, беше жена на име Алисън Крулевски. Харди я познаваше бегло, но предполагаше, че тя вече е чула за него.

– Имам само един бърз въпрос от общ характер, ако не възразявате.

Тя се замисли за миг. Като повечето от служителите в прокуратурата, не беше склонна да прави услуги, които можеха да навредят на обвинението. А дори и да беше, самата ситуация – Харди, който й се обаждаше по такъв начин в неделя следобед – явно я бе подразнила.

– Да чуем първо въпроса – отвърна тя, – после ще ви кажа дали мога да отговоря на него или не.

– Искам да разбера какви са най-често срещаните прояви при кръвосмешение между баща и дъщеря?

– Е, това наистина е доста общо. Мога да ви отговоря. Какво по-точно искате да знаете?

– Всичко, което мога, но по-специално, когато жертвата порасне, има ли вероятност да прави нещо по-различно от останалите жени, които не са преживели подобно нещо?

– Не когато, а ако порасне, искате да кажете. Самоубийството е на първо място в списъка – Харди я остави да помисли. – Вероятно връзките й с мъже ще са отвратителни. Тя ще позволи, ще допусне съпругът й да издевателства над собствената й дъщеря. Това, ако иска съпруг.

– Не се ли омъжват често?

– О, не, не чак толкова. Искам да кажа, това е прекалено обобщено. Всеки случай е различен. Ситуацията е просто толкова всеобхватна и ужасяваща – може да се омъжат пет пъти, ако намерят така наречената подходяща комбинация – някой, който да ги малтретира и да ги глези като малки деца. Страхотно фиаско.

Харди се съгласи, но тя не му казваше нищо, което да му е от полза.

– Ами в поведението?

– Какво за него?

– Някакви типични прояви, които могат да се очакват да се видят?

– Имате предвид жертвата или бащата?

– И двамата, предполагам.

– Ами, има известни доказателства, че ако бащата не започне да контактува незабавно, естествено с жертвата в първите години на живота й, съществува по-голяма вероятност да изпита сексуално влечение към нея. Ако никога не е сменял пелени, никога не я е държал, докато се оригне и т.н., табуто на кръвосмешението не се задейства. – Като че ли го оправдаваше. – Хей, това е съвсем нова теория и е доста недоказана. При жените поне разполагаме с повече информация.

– Те какво правят?

– Ами, изненадващо голям брой от тях се опитват да изгорят къщите си. Явно никой не знае защо, освен някои явно символистични неща, но палежите са често срещано явление.

Харди почувства как космите по ръцете му настръхват.

Крулевски продължи:

– И после, разбира се, идва проституцията, това вече се знае.

– Всички ли стават проститутки?

– Не, не. Не всички влизат в бранша – въпреки, че разбира се, доста го правят, – но повечето имат отделни опити. Мнението им за самите тях е толкова ниско, че изобщо не се чувстват привлекателни. Въпреки това знаят, че мъжете ги желаят, татко ги е пожелал и могат да излеят враждебността си, като ги накарат да си плащат. Всичко става доста усукано.

– Наистина.

– Предполагам, че има и жени, които не реагират толкова зле. Но почти винаги се натъкваш на подобна деформация, използването на секса за нещо друго, като заместител на любовта.

Стомахът на Харди се беше свил на топка. Той седеше на бюрото си със скръстени на гърдите ръце. Навън вятърът беше стихнал и облаците бяха започнали да се разкъсват.

Разполагаше с всички доказателства, от които се нуждаеше самия той. Но проблемът, който бе съпътствал убийството на Оуен Неш от самото начало, си оставаше: липсваха веществени доказателства.

В разговора на Селин с баща й, провокативен и изобличаващ, както се беше оказало, изобщо не се споменаваше дата, дори не се споменаваше и „Елоиз“. Също така не се споменаваше и Мей, но Селин можеше да го оспори напълно правдоподобно, като каже, че просто се е объркала за деня, в който е разговаряла с баща си за срещата им с Мей на яхтата. Говорила първо с него в кабинета му, после пак се чули по-нататък през седмицата – твърдеше, че той й се обаждал, нали така? – просто беше объркала двете обаждания.

Това, че хората от Санта Круз ги нямаше, не означаваше непременно, че тя не е била там. Означаваше, че алибито й е слабо – почти несъмнено фалшиво, – но това, само по себе си, не доказваше, че е била на „Елоиз“ в събота.

Сети се и за нещо друго. Спомни си, че Селин му бе казала, че е станала член на „Силни тела“ само преди шест месеца – с други думи, от времето, когато е престанала да тренира на „Елоиз“, когато Оуен беше започнал редовно да се вижда с Мей. По всяка вероятност лентите за глава на яхтата – към които Мей никога не бе имала претенции – бяха на Селин. Както и ръкавиците за вдигане на тежести, чифт, от които, без съмнение, е сложила, когато е стреляла с „Беретата“ на Мей.

Както и с Анди Фаулър и Мей Шин преди това, нямаше никакво явно веществено доказателство, което да свързва Селин Неш с убийството на нейния баща.

Беше се оказал прав, въпреки, че задоволството му от факта не беше кой знае колко голямо – Оуен Неш бе убит от ревнива жена. Но жената се бе оказала собствената му дъщеря. И ако той беше издевателствал сексуално над собствената си дъщеря от – предположи той – околосветското им пътешествие заедно, когато тя е била на шест години или дори от още по-рано, със сигурност си беше заслужил наказанието, което му бе наложила. Знаеше, че го е направила и сега вече знаеше защо. По-точно, знаеше, че тя го е направила, защото знаеше защо.

Помисли си за своята осиновена малка дъщеря, после се опита да си представи огромните физически и психологически поражения, които сексуалният тормоз на Оуен Неш беше нанесъл върху собствената му дъщеря и изведнъж откри, че е изгубил всякакво желание да види Селин наказана – беше наказана достатъчно, нали? Никога нямаше да може да се отърси от срамното клеймо, никога нямаше да може да избяга от болката.

Дълбоко в себе си Харди дори не я винеше.

Но и да не беше воден от мисълта за възмездие, той все пак трябваше да докаже истината, за да оневини Анди Фаулър и Селин не беше човек, който трябваше да подценява. По-рано тази сутрин бе отпратил Франи и Ребека и сам се беше смял на себе си, затова, че смяташе, че Селин може да бъде опасна. Сега беше щастлив, че го е направил.

Тя беше застреляла баща си. И без да й трепне окото, бе направила всичко възможно да лепне фалшивото обвинение на Мей Шин. От галерията ежедневно беше наблюдавала как примката бавно се затяга около врата на Анди Фаулър, след като някогашната му видна кариера бе напълно съсипана. Явно беше готова да разруши брака му, за да не я надуши.

Харди все още трябваше да защитава Анди Фаулър.

Процесът щеше да продължи. Пулиъс нямаше да се откаже сега. И без неоспоримо доказателство, обвиненията на Харди към Селин на този етап щяха да бъдат сметнати за поредица съдебни дивотии – и накрая можеше наистина да си издейства отдавна обещаната от Чоморо присъда за обида към съда.

– Ключът е единствената ми надежда, Ейб. Ключът трябва да е у нея.

Глицки го беше изслушал внимателно. Прекъсна го само преди десетина секунди, ядосан от намесата на Харди, след като не му стана особено приятно да чуе, че алибито на Селин – онова, което той беше проверил – е подозрително.

– Сега пък Селин? – попита той. – Лошо, че Неш не е имал куче. След процеса на Селин можехме да обвиним кучето.

– Стига, Ейб, проверил съм всичко вместо теб. Имаме нужда от заповед за обиск. Ако ключът е у нея, ако е в дома й…

Глицки го прекъсна.

– Голяма работа.

– Доказва, че е могла да се качи на „Елоиз“ в четвъртък сутринта.

– Доказва, че може да го е направила. Моля те, този път, остави ме на мира, Диз. Не доказва нищо. Просто нова версия. Знаеш как ще погледнат на нея.

– Точно затова ни трябва веществено доказателство. Ключът. С моите показания…

– Ако някой ти повярва.

– Защо да не повярват?

– Защото, приятелю мой, е в твой интерес да съчиниш нещо от сорта. Като това, че пистолетът не бил там, когато си погледнал в сряда вечерта.

– Не беше там, Ейб.

– Не казвам, че е бил. Проблемът, както винаги, е в доказателствата. И аз ти казвам как ще изглежда. Можеш ли да се сетиш за някой съдия в града, който би издал заповед за обиск въз основа на това?

Харди замълча.

– Добре, дори в цяла Америка?

– Добре, добре, разбирам, Ейб. Но ти казвам, че Селин го е убила. И ти казвам защо. Какво да направя сега? Няма начин Анди Фаулър да бъде осъден за това.

– Не ми е приятно да ти го казвам, стари ми друже, но ти сам питаш за мнението ми – ще бъде, освен ако ти не го отървеш.

62

Когато влезе малко след девет, размерът на тълпата в галерията беше застрашителен. Харди се почуди дали някой не е пуснал слух, че свидетелите му може и да не се появят, че се придвижват направо към показанията на Анди и после към заключителните пледоарии и указанията към съдебните заседатели. Дори и присъдата можеше да бъде произнесена днес и медиите искаха да са тук.

Свидетелите му бяха призовани и присъстваха в залата: Глицки със сако и вратовръзка; лейтенантът на Глицки, Франк Батист; Рон Рейнълдс, експертът по полиграфа; Арт Драйсдейл, седнал до самия Крис Лок. Харди не беше прекалено изненадан да види, че и Дейвид Фримън бе дошъл за шоуто. Селин седеше на обичайното си място до пътеката.

Ейб, осъзна той, беше прав. Работата му си оставаше една и съща. Трябваше да убеди съдебните заседатели, че доказателствата не бяха достатъчни за издаването на присъда. Беше стигнал до идеята да изобличи Селин, ако нямаше друг изход – можеше да му се наложи да докаже, че тя е виновната, за да отърве Анди, – но не искаше да бърка двете неща.

Анди, в тъмносин костюм, влезе с Джейн. Все още обидена и сърдита на Харди затова, че я беше въртял на шиш в неделя около връзката й с Оуен Неш, тя не мина покрай парапета, както обикновено правеше.

Фаулър, обаче, явно забравил гневното избухване на Харди в петък заради състоянието му и заблужденията му относно Мей, седна спокойно на банката на защитата.

От сега вече по-изгодната си позиция, сигурен, че клиентът му не е убил никого, Харди можеше да приеме държанието и отношението на съдията, голяма част от което, реши Харди, беше просто смела фасада. Човекът беше невинен. Можеше да си позволи да изглежда над всичко това, ако искаше, ако това го караше да се чувства по-добре.

Също така Харди започваше малко по-малко да разбира какво се криеше зад явното хладнокръвие на Анди. Човекът, в крайна сметка, бе прекарал трийсет години като съдия и в кръвта му беше да вярва в съдебната система – не можеше да има съдебна грешка, той не беше убил Оуен Неш, съдебните заседатели щяха да вземат правилното решение. Ако не вярваше в това, какво беше правил зад банката цели трийсет години?

Ако Харди искаше съдебните заседатели да повярват, че Анди е нещо повече от един средностатистически Джо, то беше, защото смяташе, че това ще го направи да изглежда по-симпатичен. Сега осъзнаваше, че симпатиите на съдебните заседатели към Анди нямаха значение. Реално погледнато, едно-единствено нещо имаше значение: доказваха ли доказателствата, че той е убил Оуен Неш?

Съдията влезе и всички станаха на крака. Харди отиде до средата на залата и кимна към съдебните заседатели, после към съдията. Чоморо достатъчно честно го беше предупредил.

– Защитата призовава за свидетел инспектор сержант Ейбрахам Глицки.

Той се извърна, наблюдаваше как Ейб се приближава, мярна Пулиъс да повдига вежди от прокурорската банка. Е, можеш да си протестираш цял ден, Бетси, помисли си той. Това има връзка с делото и аз ще го изнеса.

Глицки се закле и Харди, след като изтъкна заслугите на Ейб като опитен следовател на убийства, започна:

– Заради съдебните заседатели, сержант, бихте ли ни казали как инспектор като вас получава разследванията за убийство?

Глицки седеше удобно на свидетелското място, беше седял там много пъти. Внимателен, компетентен, нямаше какво да крие, той погледна от Харди право към съдебните заседатели.

– По-малко или повече случайно – отвърна той. – Има дванайсет инспектора и по принцип всеки един от нас се занимава с между три и шест случая, като ги разпределяме, както дойдат. Ако нещата станат неуравновесени, лейтенант Батист може да преразпредели един, два.

– Добре. На вас ли се падна убийството на Оуен Неш?

– Да.

– С оглед на правомощията ви, каква е ролята ви за събирането на доказателствата?

Глицки се замисли за миг.

– Аз съм отговорен за намирането на всички веществени доказателства, които след това прехвърляме на прокуратурата, ако нещата стигнат до образуване на дело. Също така проверявам и алибитата на заподозрените, извадките от телефонните разговори, всичко, което сметнем, че има някаква връзка с убийството. В този случай, аз също така надзиравах и екипа от „Експертизата“, който се качи на „Елоиз“, яхтата на г-н Неш.

Глицки и Харди бяха минавали през това многократно.

– Вие самият качихте ли се на „Елоиз“?

– Да, качих се.

– И какво намерихте там?

Глицки започна да изброява – петната от кръв, куршума в страничната облицовка, спортната екипировка, оръжието, с което беше извършено убийството.

– Когато се качихте на „Елоиз“, беше ли заключено?

– Да, пазачът ни отвори кабината.

– Това беше четвъртък следобед, двайсет и пети юни, нали така?

– Точно така.

– Сега, сержант, в процеса на разследването в крайна сметка установихте ли се на някой заподозрян?

– Да, установих се.

– На базата на веществени доказателства?

– До известна степен. Имаше отпечатъци по оръжието, липса на алиби и явен мотив.

Харди беше решил, че може да представи всичките тези показания, като избегне правенето на заключения от Глицки и ако не споменава името на Мей Шин. Дотук, говореше за обичайното полицейско разследване по убийството на Оуен Неш – показанията имаха връзка с делото.

– И основавайки се на тези доказателства, тези подозрения, арестувахте ли някого?

– Не, не веднага. Нямаше достатъчно, за да се оправдае.

– Но в крайна сметка сте извършили арест. Още доказателства ли открихте?

– Нямаше повече веществени доказателства, но стигнах до заключението, че заподозреният се готви да бяга.

Харди се обърна към съдебните заседатели.

– С други думи, вашият заподозрян е демонстрирал „осъзната вина“ и вие сте почувствали, че имате достатъчно основания да го арестувате, заради това.

– Точно така.

Харди се обърна отново към Глицки.

– Сержант, този човек с отпечатъци по пистолета, без алиби, с явен мотив, човекът, който се е държал като виновен – заподозреният Анди Фаулър ли беше?

– Не, не беше.

Харди кимна и се обърна към Пулиъс. Беше минал без протест.

– Свидетелят е ваш.

– Сержант Глицки, когато извършихте първия арест по този случай, онзи, за който току-що спомена г-н Харди, бяхте ли заставен по някакъв начин да го направите от някой член на вашия отдел, или от персонала на областната прокуратура?

Харди не можеше да повярва – Пулиъс, без да се усети представяше аргументите, които той се бе опитал да избегне, съобразявайки се с решението на Чоморо.

– Не. По това време беше напълно стандартно разследване. Въпреки, че наистина се опитвахме да действаме бързо – той погледна към съдебните заседатели. – Следите изстиват, ако не се действа бързо.

– Преди да извършите ареста си, изчакахте ли окончателния анализ от отпечатъците по оръжието, с което е било извършено убийството – приложено като веществено доказателство номер едно от страна на прокуратурата?

– Да.

– И оказа ли се, че отпечатъците на г-н Фаулър са върху него?

– Е, по онова време тези отпечатъци не можеха да се идентифицират.

– Не отричате, че отпечатъците на г-н Фаулър са били върху пистолета, нали?

– Не.

– Но преди да разберете чии са, сте арестували друг човек? Казахте на г-н Харди, че заподозреният от вас е имал „явен“ мотив и алиби. Имахте ли възможност – преди ареста – да проверите алибито му?

– Не, но…

– И не е ли вярно, че всъщност, вашата заподозряна е имала двама свидетели, които са я видели в деня на убийството – очевидци, които не сте успели да откриете?

– Не бих го характеризирал като…

– Моля просто отговорете на въпроса, сержант. Беше повече от ясен.

Глицки за пръв път сведе поглед. Харди си помисли, че това не беше добър знак.

– Да, вярно е.

Пулиъс се върна обратно до банката си, пийна малко вода и прегледа някакви бележки, като промени темата.

– Сега, сержант – започна отново тя, – с колко убийства се занимавахте по онова време, тогава през юни?

Харди се изправи и протестира.

– Натовареността на сержанта няма никаква връзка.

– Напротив – отвърна Пулиъс, – г-н Харди до известна степен охарактеризира професионализма на сержант Глицки при нормални обстоятелства. Ако обстоятелствата не са били нормални, ако сержантът е бил под необичаен стрес, например, това може да се е отразило върху взискателността му към разследването.

Глицки здраво беше стиснал устни.

– Заподозряната се опитваше да напусне страната – каза той.

Чоморо удари с чукчето си.

– Моля отговаряйте само на въпросите, сержант. Г-це Пулиъс, приемам протеста на г-н Харди. Никой не поставя под съмнение това как сержантът се е справил със случая.

Но, разбира се, Пулиъс беше направила именно това: опитала се бе да дискредитира един свидетел на обвинението, съюзил се със защитата.

Веднага щом Глицки се оттегли, Чоморо поиска да се срещне с двамата в кабинета си и обяви десетминутно прекъсване.

Стоеше пред бюрото си.

– Вижте сега – започна, веднага щом Пулиъс и Харди влязоха. – Предупредих ви и двамата да не отваряте тази кутия с червеи и няма да ви позволя да го направите. Не става въпрос за конспирация нито от едната, нито от другата страна. Г-н Харди, доста добре заобиколихте няколко опасни плитчини, но няма да продължим в тази посока. Забелязах, че се каните да призовете и лейтенант Батист. Да разбирам ли, че той ще каже, че сержант Глицки е добро ченге, което винаги следва установената процедура?

– В общи линии.

Чоморо поклати глава.

– Е, няма да стане. Също така съм доста загрижен как възнамерявате да се държите с Арт Драйсдейл. Мисля, че тук нещата нямат никаква връзка. – Той вдигна ръка. – Не се опитвам да преча на стила ви, г-н Харди, но ако не разполагате с нещо по-значително, мисля, че трябва да помислите отново върху посоката си. Знам, че ще разпитвате обвиняемия половината ден. Ще ви позволя да обобщите процедурните си въпроси в заключителната си пледоария – както вече стана дума за това. Но нямам намерение да позволя това да се изроди в дискредитиране на всички, работещи в тази сграда. Ясно ли е?

– Да, ваша светлост. Но в такъв случай, имам една молба. Бих искал да добавя един свидетел.

– Чак сега ли? – попита Пулиъс.

– Току-що ме помолихте да орежа половината от свидетелите си. Мисля, че не е неразумно да се поеме по друг курс. Освен това не искам кой знае какво.

– Съдия…

Чоморо отряза Пулиъс:

– Кой?

– Селин Неш, дъщерята на убития.

– Призовавате я от името на защитата?

Харди повдигна рамене.

– Призовавам я, за да стигна до истината, ваша светлост. Същността на нейните показания ще бъде достъпа до „Елоиз“, поведението на Неш на борда.

– Каква връзка има това с Анди Фаулър? – попита Пулиъс.

– Хайде, Елизабет, не искам да издавам всичко. Ще стигнем и дотам, като заеме свидетелското място – това не беше съвсем вярно, но искането бе достатъчно незначително и Чоморо, след като бе взел, трябваше и да даде.

– Добре – каза съдията. – Става ли, Елизабет?

Пулиъс се замисли, после кимна.

– Става – отвърна тя, – защо не?

Свидетелски показания преди обяд даде Рон Рейнълдс, специалистът по полиграфия. Харди го държа на свидетелското място по-дълго, отколкото смяташе наистина за необходимо, тъй като единственото важно нещо, което трябваше да изясни, бе, че Анди доброволно бе решил да се подложи на детектора на лъжата. Ако Анди беше виновен или дори се държеше така, сякаш осъзнава вината си, нямаше да го направи, това целеше да изясни Харди.