Текст книги "Неоспоримо доказателство"

Автор книги: Джон Лескроарт

сообщить о нарушении

Текущая страница: 28 (всего у книги 33 страниц)

– На пръста си.

– И не го е носел, когато Фарис за последно го е видял?

– Ако Фарис не лъже – Харди продължи, като сподели няколко от несъответствията, на които се бе натъкнал през последните дванайсет часа. – Е, какво ще кажеш?

– Заслужава си човек да се замисли – отвърна Ейб, – особено, ако си сигурен, че Фарис лъже.

Харди, напълно буден, опитваше от кафето си.

– Вече не съм сигурен в нищо, Ейб. Първо, не съм сигурен, че Мей е била влюбена в Оуен или обратното. Склонен съм да се замисля върху разликата, и когато го направя, отваря се нова кутия с червеи.

– Най` си падам по догадките.

– Да, забавни са – но Харди все още го занимаваше предишния проблем. – Предполагам, че единственото, в което съм сигурен, е, че ако Мей не е лъгала, тогава имам доста неща, върху които да се позамисля през празниците.

– Е, ти си знаеш – каза Глицки. – Имам си и друга работа, но винаги съм на разположение.

Предложението не беше за изпускане. Но и Ейб си имаше своите съображения. Както бе станало с Харди преди няколко месеца, когато Пулиъс му бе отнела делото, това разследване не му даваше мира.

Харди се замисли за миг. Трябваше да има нещо, до което Ейб – полицията – имаше достъп, а той не.

– Можеш да намериш кой е взел палтото – сети се той. – Искам да кажа, може да са откраднали и още нещо. Някое от твоите момчета.

Не последва отговор.

– Хей, Ейб, тук ли си?

– Разбира се. Помислих, че говориш на Франи.

– Не, Ейб, на теб говорех.

– На мен ли ми говореше за някакво палто?

Харди разбра, че Ейб не знае нищо и го осведоми. Глицки можеше да провери списъка на иззетите вещи от „Елоиз“, да открие служителя от отдела, който бе откраднал палтото на Мей, да окаже малко натиск, да открие дали някое друго доказателство не е било укрито.

– Диз – каза Ейб, – нашите момчета не крадат от местопрестъплението. Искам да кажа, ако го направят, това ще стигне чак до министерство на вътрешните работи. Но те не го правят.

Харди отпи от кафето си.

– Просто може да се провери. Да се види дали нещо няма да изскочи. Разбира се, никога не бих те молил за такова нещо, но би могъл да поговориш неофициално с момчетата, които са били там.

– Да взема описа на вещите, които са били на „Елоиз“ ли?

– Точно така.

– Не мога да го направя.

– Знам – отвърна Харди. – И както казах, никога не бих те помолил за такова нещо.

Харди потърси Фарис в дома му и попадна на телефонния му секретар. В кабинета му отговори друг телефонен секретар и той остави съобщение, като чу няколко пиукания, докато го правеше. Много идейно, помисли си той. Да се записва записаното на телефонния секретар. Тавтология.

Почувства се като телефонистка. Веднага, щом приключи със съобщението в „Оуен Индъстрис“ – Фарис да му се обади у дома и да остави номер, на който може да се свърже с него, телефонът иззвъня отново.

– Централна поща – обади се той.

– Какво ще правим с дрехите му? – Беше Джейн. Каза на Харди, че взели костюма на баща й за лабораторни изследвания и какво щял да облече днес в съда? Харди й отвърна да се отбие до къщата на баща си, да му вземе прилични дрехи и да го чака в Палатата в осем и половина, щяло да има достатъчно време да се преоблече и да се опитат да решат как ще процедират днес с – както си представяше – най-враждебно настроените съдебни заседатели досега в историята на юриспруденцията, ядосани, че самите те са били „арестувани“. След като статията на Джеф Елиът се бе появила в сутрешния брой, заедно с останалата част от света и Джейн със сигурност вече знаеше, че баща й не е убил Мей.

Когато затвори, Франи провря глава в кабинета му.

– Съобразявайки се с нарасналата ти популярност тази сутрин – каза тя, – дъщеря ти би се радвала на кратка аудиенция.

Харди погледна към купчината върху бюрото си – стенограмите от двата изминали дни, папките, бележките и касетите. Отново вдигна очи към жена си. Усмихваше му се, но не изглеждаше много весела.

Бек се появи с клатушкане до Франи. Щом видя Харди, тя грейна като коледна елха, протегна ръце, разкрещя се: „тата, тата, тата“ и се втурна към него, спъна се сама и заби глава в предната част на бюрото му.

Харди беше станал и заобиколил, преди Франи да успее да отиде до нея. Той я вдигна, притисна я към себе си, разтърка зачервеното място на челото й, където щеше да се образува цицината и я целуна. Гушна я и я залюля.

– Няма нищо, Бек. Няма нищо, съкровище. Татко е тук. Всичко е наред.

Взе стенограмите със себе си. Трябваше да намери време да ги прегледа, може би в обедната почивка, може би, докато Анди се обличаше. Двамата с Джейн бяха занесли новия костюм горе, като го оставиха на бюрото на пазача с инструкцията да бъде предаден, после той я помоли да го остави да почете до девет и петнайсет, един ценен половин час.

Настани се в малката заседателна зала, извади папките от огромното си адвокатско куфарче и ги разпростря, като възнамеряваше да започне оттам, където бе прекъснал снощи, или където си мислеше, че бе прекъснал – свидетелските показания на Том за идването на Мей на „Елоиз“ в четвъртък.

Но не можеше да ги намери.

След като прегледа всяка дума, която Том бе казал на него, на Глицки или пред съда, Харди разтърка очи и се почуди дали най-накрая не си бе загубил ума. Може би не беше пригоден за такова напрежение. Трябваше да си купи корабче и да се премести в Мексико, да основе риболовна флотилия.

Не само, че не се хранеше. Но и не си доспиваше. Безсънието нямаше как да не му се отрази. Почуди се дали Пулиъс спи. Дали не трябваше да наеме някой да й се обажда на всеки кръгъл час, за да наклони нещата в своя полза?

Застави се да се върне. Добре, не беше в показанията на Том, къде тогава беше? Ами в тези на Хосе?

Най-накрая го откри в края на първоначалния разпит на Глицки. Но бе сгрешено. Нямаше как иначе. Харди препрочете написаното, отговорът на Хосе на въпроса на Глицки, дали си спомня точно какво е правила Мей, когато я е видял.

„О: Не знам. Беше там, на улицата. Сигурно се връщаше обратно към колата си. Не знам. Видях я да се отдалечава.

В: И си сигурен, че беше Мей?

О: Si. Тя беше.

В: Сигурен ли си точно кой ден е било? Може да се окаже много важно.

(Пауза)

О: Мисля, че беше четвъртък. О, разбира се. Четвъртък беше. Спомням си, Том ми бе оставил бележка, че е заключил яхтата, което е станало в сряда, нали? Така че отидох да проверя. Все още си беше заключена. Четвъртък беше. Да, сигурен съм, si, четвъртък.“

Мей беше ли споменала, че се е връщала два пъти до „Елоиз“ в четвъртък? Поради някаква причина, вероятно защото и Том и Хосе бяха видели Мей в четвъртък, Харди бе решил, че са я видели по едно и също време. Но нямаше как. Хосе е бил там сутринта и я е видял сутринта. По-късно следобеда Том твърдеше, че я бил видял отново.

Харди извади още един бележник и написа най-отгоре: „Въпроси за Фримън“. Някой, който бе разговарял по-често с Мей, можеше и да е в състояние да му отговори. Под заглавието написа:

„Брой на посещенията – четвъртък?“

Беше без значение или по-скоро не можеше да си представи какво значение можеше да има, но вече започваше да вярва, че тук нищо не е случайно.

Двамата с Джейн стигнаха до съдебната зала едновременно със Селин. Както обикновено, тя гледаше право през него. Може би това беше единственият начин, по който успяваше да се справи. Харди си помисли, че вероятно и за него така бе най-добре. След като щяха да се виждат всеки ден, щеше да е по-лесно, по-добре, ако избягваше да контактува с него. Но ето ги, лице в лице. Той я докосна по ръката и тя спря.

Замръзна на място.

Харди отстъпи крачка назад и се извини.

– Просто се чудех дали си се чувала с Кен Фарис напоследък?

Селин се опита да запази самообладание.

– Говорих с него снощи. Попитах го за иска на онази жена Шин, след като вече е мъртва – на неразбиращия поглед на Харди, тя бързо, с раздразнение, добави: – За двата милиона долара.

Харди никога не бе смятал, че Селин изобщо се интересува от парите. Искал да поговори с Фарис, трябвало да се свърже с него.

– Значи си е у дома? Не е извън града?

– Мисля, че се изразих достатъчно ясно.

– Да, разбира се – тя не желаеше да разговаря с него и той нямаше да я принуждава. В края на краищата, защитаваше мъжа, обвинен в убийството на баща й. – Ако отново се чуеш с него, били му предала, че искам да поговорим?

Селин го изгледа, после Джейн, след това отново погледна към него.

– Разбира се – отвърна. – А сега, ако ме извините…

Джейн, едва ли не закрилнически, хвана Харди за ръката и не го пусна, докато тя не се отдалечи.

Когато отвори вратата на залата, Селин се извърна още веднъж и видя, че Джейн го е хванала. От нейна гледна точка, осъзна той, тази привлекателна жена, която седеше до него от началото на процеса, беше най-малкото нова приятелка. Селин знаеше, че не е жена му, защото я бе виждала два пъти пред къщата им.

Допълнителна причина да се отнася враждебно, помисли си той. Селин сигурно си мислеше, че я е излъгал, че е решил да престане да се вижда с нея, не защото е женен, а защото си е намерил някоя нова.

Когато Фаулър беше въведен, Джейн стисна ръката на Харди.

– О, Господи.

Беше с дрехите, които Джейн му бе донесла, но изглеждаше повече като скитник, облечен с взет назаем костюм. Всичко му висеше. Вратовръзката беше разхлабена и най-горното копче бе разкопчано. Панталоните, без колан, се бяха свлекли върху обувките. Косата му не изглеждаше да е била мита или сресана. Очите му бяха зачервени по края.

Той потупа ръката на дъщеря си, след като пазачът го доведе до банката, каза им и на двамата, че е добре, щял да се оправи. Смъртта на Мей го била покрусила, това било всичко.

Джейн положи максимум усилия да му придаде приличен вид, преди да са въвели съдебните заседатели – вратовръзката, горното копче, косата. Когато сърдитите съдебни заседатели започнаха да се нижат един по едни, тя се върна отзад в галерията и всички зачакаха появата на съдията.

Първата работа на Чоморо беше да се извини на съдебните заседатели за това, че се бе наложило да ги отделят.

– В края на вчерашния ден се получи необичайно стечение на обстоятелства и аз реших, че след като вече сте преминали през по-голямата част от това, както и всички ние, трябва да направим всичко възможно, за да не бъдат усилията ни пропилени на вятъра, като процеса се обяви за невалиден. Казано накратко ще ви уведомя, че централен свидетел на обвинението по това дело – Мей Шин – вчера се самоуби.

Това не беше нещо ново за никой от галерията, така че не се чу очакваното раздвижване, но Харди видя реакцията на съдебните заседатели. Всички до един – някои по-явно от други – огледаха банката на защитата.

– Междувременно съществуваха значителни догадки в медиите, както можете да си представите, относно връзката на това разкритие с делото, което разглеждаме в момента и това, че ви отделих, бе направено, с цел да ви предпазя от влияния. Моля да ме извините, че се наложи да предприема подобни мерки, но според мен, това беше единствената възможност разглеждането на делото да продължи.

Проблемът вече е решен, и аз ще ви позволя да си отидете по домовете. Въпреки това, нека още веднъж да предупредя всеки един от вас, не обсъждайте делото или представените по него доказателства с никого, докато разглеждането не е приключило – Чоморо пийна глътка вода от чашата си. – Вероятно няма да можете да избегнете мнения относно връзката на обвиняемия с г-ца Шин. Може също така да чуете, че г-н Фаулър е посетил г-ца Шин вчера сутринта. Трябва да ви изясня, че тези две събития – посещението на г-н Фаулър и смъртта на г-ца Шин – нямат абсолютно никаква връзка помежду си, и що се отнася до целите на процеса, са без абсолютно никакво значение.

Съдебният лекар се произнесе категорично, че смъртта на г-ца Шин е настъпила вследствие самоубийство. Полицията вече се произнесе след проведеното разследване, че не съществуват никакви доказателства, свързващи г-н Фаулър със смъртта на г-ца Шин. Във връзка с това ви инструктирам да не обръщате внимание на никакви слухове или мнения, на които можете да се натъкнете, ако се опитват да претендират за подобна връзка – не съществува фактическа основа за това.

Чоморо отново спря. Харди потупа Фаулър по ръката и получи в отговор тъжна усмивка.

Съдията си пийна още една глътка вода.

– Сега, продължаваме нататък. Представителите и на двете страни се съгласиха с фактите, които г-ца Шин изнасяше в показанията си – Чоморо спря да чете и погледна към съдебните заседатели. – Предполагам, ще искате да си водите бележки, тъй като фактите, които ще чуете, вероятно няма да произведат у вас същото впечатление, което биха ви направили, ако ги бяхте чули, произнесени от свидетелката – той нагласи очилата си и отново погледна пред себе си. – Първо, трябва да приемете като установен факт, че г-ца Шин е разговаряла с г-н Фаулър през март и му е казала, че е преместила оръжието, с което е било извършено убийството, веществено доказателство на обвинението номер едно, от апартамента си и го е държала в чекмеджето до леглото на г-н Неш на борда на „Елоиз“.

От реакцията на присъстващите в залата съдебните заседатели разбраха значението на този факт. Дори и без разкрасяване, точката беше неизбежно в полза на обвинението, но Харди бе решил, че нищо не може да направи. Тези точки вече бяха изписани на светлинното табло, Харди не искаше да мисли за тях. Беше се борил за формулировката на останалото от споразумението и се наведе напред в очакване.

– Две – продължи съдия Чоморо, – също така е факт, че по време на този разговор г-н Фаулър е попитал г-ца Шин, дали ако реши да възобнови връзката им – между Фаулър и Шин, – ще спре да се вижда с г-н Неш.

Харди изпусна въздуха, който бе задържал. Така беше по-добре, отколкото „ако нещо се случи с г-н Неш“.

Чоморо продължи да чете.

– Г-ца Шин отговорила, че не знае и не може да каже. Тя все още обичала Оуен Неш, а г-н Фаулър смятала за много близък.

Харди вътрешно се намръщи на подчертаването.

Пулиъс, въпреки че говореше със спокоен тон, явно беше бясна от Гари Смит. Брокерът на Фаулър и нещо като негов партньор за голф очевидно нямаше особено желание да дава, както смяташе, показания във вреда на приятеля си. По ирония на съдбата, това работеше в полза на Пулиъс. Ако той директно критикуваше Фаулър, съдебните заседатели можеха основателно да си помислят, че му има зъб, нещо лично, за което му връща, и на което се радва. Но ставаше обратното, всяка дума беше изтръгвана насила от устата му, а това придаваше силна достоверност на казаното от него.

Пулиъс се забавляваше – така, както само тя умееше, помисли си Харди – от развоя на събитията, започнал със закъснението на Анди, смъртта на Мей, отделянето на заседателите, извинението на Чоморо тази сутрин и най-накрая уговорката по показанията на Мей.

Фримън може и да му беше казал снощи, че си мисли, че може и да спечели, а и с новите въпроси, които имаше към Фарис и пазачите от яхтклуба, Харди бе напълно убеден, че ще докаже невинността на Фаулър, но точно сега, докато Пулиъс беше взела думата, знаеше, че губи съдебните заседатели.

– Г-н Смит, ще ви покажа страницата от настолния календар на обвиняемия от шестнайсети май, на която са изписани инициалите „О. Н.“ и думата „Елоиз“ – тя внесе страницата като веществено доказателство номер 18, после се върна отново към свидетеля. – На или около шестнайсети май не е ли ставало дума между вас с г-н Фаулър за г-н Неш?

– Да – на Смит това не му хареса.

– Разкажете ни за същността на този разговор.

– Е, не беше кой знае какво…

Чоморо се наведе от банката си.

– Опитайте се да не давате оценки, г-н Смит. Просто ни кажете за какво е ставало дума.

Смит кимна, замълча за миг, после започна отново.

– Двамата със съдия Фаулър се занимаваме с набиране на средства от доста време. Споменах му, че съм получил покана за благотворително събиране на яхтата на Оуен Неш и той ме попита дали мога да му взема и на него покана. Двамата сме щели да свършим повече работа.

– И вие какво му отговорихте?

– Реших, че идеята е добра.

– И му намерихте покана?

– Да.

– Значи и двамата отидохте?

– Не. Накрая се оказа, че нито един от нас не отиде. Аз се разболях, а Анди се отказа.

– Той каза ли ви защо го е направил, след като толкова е искал да получи покана?

Смит погледна към Фаулър, после към скута си.

– Тогава преживяваше тежък момент, не му се излизаше много.

– Тежък момент ли? От лично естество?

Харди се изправи, протестира и протестът му беше приет.

– И какво стана с благотворителните ви планове относно г-н Неш?

– Трябва да разберете, че такива неща стават непрекъснато. Не могат да се предвидят. Но аз бях малко разочарован, че нито Анди – съдия Фаулър, – че нито един от нас не се възползва от тази възможност и му го казах – той замълча, като отново погледна към приятеля си на банката на защитата. – Анди каза, че така и така имал да говори с Оуен Неш по друг повод и обеща, че ще се добере до него в рамките на един месец.

Пулиъс замълча за миг, после се обърна към съдебните заседатели.

– Обещал е, че ще се добере до него в рамките на един месец – повтори тя. После, към Харди: – Свидетелят е ваш.

– Г-н Смит – каза Харди. – Доколкото знаете, г-н Фаулър някога срещал ли се е с г-н Неш лице в лице?

– Не.

– Г-н Фаулър някога казвал ли ви е, че си е определил среща с г-н Неш, за да обсъдят нещо, на „Елоиз“ или някъде другаде?

– Не, не е.

– Имали ли сте възможност да разговаряте с г-н Фаулър между шестнайсети май и двайсети юни, денят, когато Оуен Неш е бил убит?

– О, да. Чувахме се почти всеки ден.

– Говорили сте почти всеки ден. Спомняте ли си дали името на г-н Неш се е появявало в разговора ви между шестнайсети май и двайсети юни?

– Ами, единствено в разговора, за който споменах на г-ца Пулиъс.

– А след това?

– Не.

– Не, не си спомняте или не, не се е споменавало?

– Не си спомням да се е споменавало.

– Ако си е бил определил среща с г-н Неш, смятате ли, че щеше да ви каже?

– Протестирам – обади се Пулиъс. – Спекулация.

Протестът беше приет, както Харди знаеше, че ще стане, но това не му попречи.

Той продължи:

– Искам да изясня това. На шестнайсети май г-н Фаулър – въпреки че е имал покана – не е отишъл на „Елоиз“, така ли?

– Да, така е.

– През следващия месец никога не е споменавал нито, че си е уговорил среща с Оуен Неш, нито, че ще ходи на „Елоиз“?

– Точно така.

– Значи, ако мога да обобщя фактите, извлечени от вашите показания, г-н Смит, доколкото вие знаете, г-н Фаулър никога не се е срещал с г-н Неш и никога не се е качвал на „Елоиз“?

– Точно така. Доколкото аз знам, не е.

– Факт ли е, г-н Смит, че г-н Фаулър ви е обещал, както сам казахте, че ще се добере до Оуен Неш в рамките на един месец, смятано от шестнайсети май?

Смит се намръщи.

– Да, така ми каза.

– Значи фактът е, че той ви е казал, че ще го направи. Не е факт, че наистина го е направил. Всъщност, вие не разполагате с никакви доказателства, че той го е направил. Вярно ли е?

– Да, вярно е.

Пулиъс бе свела списъка си със свидетели до Дейвид Фримън и Мори Картър, заемодателят по гаранцията. Явно следобед обвинението щеше да приключи нещата с въпроса за нравствения облик, като остави съдебните заседатели с впечатлението, че осъзнатата вина на Анди е единственото възможно обяснение за постъпките му. Чоморо беше дал ясно да се разбере, че ще допусне всички показания в тази насока.

Харди с нетърпение очакваше Фримън да застане на свидетелското място. Въпреки че неговите показания щяха да потвърдят голите факти по неетичното поведение на Анди, като адвокат, занимавал се цял живот със защитата, той инстинктивно щеше да се противопостави на Пулиъс. Харди, естествено, бе разговаряло него няколко пъти през двата месеца, през които се бе подготвял за процеса и в тези техни разговори Фримън беше изглеждал искрено опечален от предстоящата му роля като свидетел на обвинението.

Но фактите си бяха факти – Анди Фаулър го бе наел да защитава Мей Шин. Фримън ясно беше казал на Фаулър, в собствения му кабинет, че по негово мнение той няма друга възможност, освен да се оттегли от делото сега, когато се бе паднало в неговата съдебна зала. Той беше у редил нещата с Мори Картър за гаранцията.

В дългогодишната си кариера, беше казал той на Харди, никога не бил виждал съдия да прави нещо подобно на онова, което Анди Фаулър бе направил. Разбира се, нямаше да го каже така, когато даваше показания, но действията на Фаулър изглеждали толкова невероятни на Фримън, че не подлежали на описание.

Освен това, снощи бе намекнал на Харди, че още не бил загубил делото. И го беше направил, преди да се уверят, че Мей се е самоубила, когато нещата бяха изглеждали дори по-лошо. Дали пък не бе планирал да наблегне на определени места в показанията си, за да не прозвучат чак толкова съкрушително, колкото изглеждаха на пръв поглед?

Чоморо реши, че Анди Фаулър можеше да бъде пуснат отново под гаранция, след което усмирения бивш съдия и неговата дъщеря дадоха ясно да се разбере, че присъствието на адвокати не е желано и отидоха да обядват сами. А това напълно устройваше Харди.

57

– Знаеш ли какво е правила Мей през цялата седмица? – попита Харди Фримън.

– Разбира се.

Харди и Фримън разговаряха в коридора. И двамата не бяха в настроение да обядват цял час в „Лу“, точно преди Фримън да свидетелства за Пулиъс, така че Харди се възползва от камуфлажа, който им предоставяше празният коридор.

– Спомняш ли си да е ходила до „Елоиз“?

Фримън изглеждаше така, сякаш бе спал с дрехите, с които беше дошъл в моргата снощи.

– Да. Не особено умен ход.

– Казала ли ти е защо го е направила?

– Няма да ме питат затова. Пулиъс ще иска да разбере как ме е наел съдия Фаулър, няма да се интересува от Мей Шин.

Харди не желаеше да го притиска, но нямаше намерение и да се отказва.

– Мен ме интересува, а не Пулиъс. Искам да знам за Мей Шин – отвърна той.

– Добре, но не съм сигурен какво значение има кога, дали или защо Мей Шин е ходила до „Елоиз“. Ще ти кажа какво ми каза тя, става ли? – Очите му огледаха коридора, вероятно търсеше представители на отбора на обвинението, после се обърна отново към Харди. – Прочела, че я свързват с Неш, в „Кроникъл“ в четвъртък сутринта – първия ден, в който се спекулираше, че мистериозната ръка може да е била на Неш. Страхувала се, че ще открият нещо, което да я свърже с него – оправдан страх, както се оказа. Знаела, че пистолетът й е на „Елоиз“ и решила да отиде и да го вземе – преди нещата да са се напекли. Но когато отишла там, било посред бял ден и си дала сметка, че ще я познаят, дори по-лошо, че някак си ще я свържат с онова, което се е случило. Така че решила да се върне по-късно, когато било тъмно и нямало никого, но дотогава полицията вече била отцепила района.

Харди стоеше с кръстосани ръце, прецеждаше, обмисляше.

– Откъде е знаела, че ще може да се качи? Имала ли е ключ?

– Добър въпрос. – Сякаш Фримън, премислил сам всичко веднъж, проверяваше съобразителността на Харди. – Не. Не е имала ключ. Това било другото нещо, което я възпряло. Освен, че щели да я познаят.

– Предполагаме, че всичко, което ти е казала, е вярно, нали така?

– Аз й вярвах. Има две неща. Първо, не било необичайно за Оуен да забрави да заключи. И второ, ако е бил убит на борда – както всъщност е станало, – вероятно убиецът не е имал ключ или е бил забравил да заключи. Мей си помислила, че е твърде вероятно.

Повече от това, реши Харди, беше точно така. „Елоиз“ не беше заключена в сряда вечерта, когато той се качи на нея.

– Добре – каза Харди, – въпросът ми е следния. Казвала ли ти е Мей, че е идвала още веднъж в четвъртък рано сутринта?

– Не. Защо ще го прави?

– По същите причини.

– Добре, но тогава защо ще трябва да се връща отново?

– Не знам.

Фримън направи няколко крачки. Спомни си нещо друго.

– Колко рано? Цялата седмица не била на себе си. Когато най-накрая успявала да заспи, понякога спяла до обяд.

Харди поклати глава.

– Не, било е преди обяд. Точно, когато сутрешният пазач е идвал на работа. Да кажем, седем и половина.

– Казва, че е видял някого ли?

– Повече от това, твърди, че е видял Мей.

– На „Елоиз“ ли?

– Не, да се отдалечава.

– Отблизо ли я е видял? Сигурен ли е, че е била тя?

– Нито едното, нито другото – докато го произнасяше, Харди осъзна какво означава това.

Фримън продължи.

– Добре, да отговоря на първоначалния ти въпрос. Мей ми каза, че ходила веднъж до „Елоиз“, в четвъртък следобед, да види дали може да вземе пистолета.

На Харди му хрумна нещо.

– Може би е знаела, че отпечатъците на Фаулър са били върху него и е отишла, за да го предпази.

Фаулър нетърпеливо поклати глава.

– Не е предпазвала Фаулър. Той повече не е значел нищо за нея, колкото и да му е неприятно да го чуе… На твое място не бих изтъквал подобно нещо на кръстосания разпит. Намерил си нещо, нали?

– И да съм, не знам какво е. Вчера, когато не вярвах на Мей, всичко изглеждаше наред. Днес… – Харди повдигна рамене. – Не знам. Лодката се наклони, аз погледнах нещата под друг ъгъл и сега част от парчетата не пасват. Опитвам се да реша кой е правилният ъгъл.

– Правилният ъгъл е онзи, който ти помага да измъкнеш клиента си.

– Че Мей не е лъгала?

Но за Фримън това вече не подлежеше на съмнение. Той се премести по-близо до Харди.

– Във всеки случай, надявам се, че си си написал единайсет – осемнайсет?

Говореше за параграф 1118.1 от Калифорнийския наказателен кодекс, иск за налагане на оправдателна присъда, чрез който съдията налагаше на съдебните заседатели да обявят подсъдимия за невинен. Наистина, този параграф почти автоматично се внасяше от адвокатите на защитата, след като обвинението приключеше със свидетелите при всяко едно дело и особено в дела като това, в които доказателствата се смятаха за недостатъчни, за да подкрепят обвинението. Също толкова автоматично, искът почти винаги се отхвърляше, но Фримън му даваше да разбере, че в този случай смята, че имаше шанс.

Харди каза, че е подготвил иска, но не възлага прекалено големи надежди.

Явно и Фримън не възлагаше.

– Чоморо няма опита. Това е първия му голям процес, трябва да го остави на съдебните заседатели – като каза това, той вдигна ръцете си с дланите нагоре. – Но правото е чудно нещо и човек никога не знае.

Харди разполагаше с още двайсет минути, преди заседанието да се открие наново. Той се качи горе до четвъртия етаж, откри Глицки сам в отдела да хруска проклетия си лед, и да чете прегърбен над бюрото си. Сержантът вдигна глава.

– Не беше прав – каза му Ейб.

Харди дръпна един стол срещу бюрото му.

– Слушам те.

– Нямало е никакво палто – Глицки бутна папката, която четеше, към Харди. – Провери сам. Ако някой дойде, докато гледаш, прояви съобразителност, разбрано? Този лист тук – сложи пръст отгоре той – е описът на спалнята на „Елоиз“. До лентите в писалището, Диз, всичко е налице. Този другият е списъкът, който Струлър е взел от Мей, с всичките нейни неща. Онова, което е искала да й се върне в замяна на показанията.

– Защо просто не са й пратили призовка?

Глицки схруска малко лед, преглътна.

– Предполагам, смятали са, че това ще я направи по-сговорчива – той поклати глава. – И знаеш ли какво?

Харди преглеждаше списъка.

– Какво? – каза той разсеяно.

– Такива неща стават непрекъснато. Някой съди Града и решава, че може да се сдобие с допълнително кожено палто или нещо друго, което не влиза в сметките. Написва го в списъка, казва, че е било откраднато, и готово. Но – Ейб отново чукна по листа – изненада. Нямало го е. Именно затова правим описи още първия ден.

Това отново беше крачка назад. На Харди никак нему се хареса.

– Мей не е излъгала, Ейб – той разбираше, че Глицки не е особено благоразположен към Мей. В края на краищата, съдила го бе за неправомерен арест. И не беше ли го излъгала, че няма да ходи в Япония? Не беше ли го накарало именно това да я арестува? – Добре, може да си е мислела, че палтото е там. Обадила се е на Дейвид Фримън заради него, споменала го е на Фаулър, когато е отишъл. Нахвърлила се е върху Струлър.

– А ти нямаше ли да го направиш?

– Да направя какво?

– Ако ти е паднала далавера като тази, няма ли да се възползваш?

Харди не можеше да се съгласи. Щеше да продължава с идеята, че Мей е казвала истината, докато не удареше в стена. На пръв поглед всичко това може и да нямаше смисъл, ако се приемеше, че не е излъгала, но все още не беше стена. Ала Глицки бе на негова страна, и той искаше да запази благоразположението му.

– Може би – съгласи се Харди, – но и в двата случая е от полза…

– На мен не ми помага особено. Където и да погледна, няма нищо. Открили нещо за Фарис?

– Не. Оставих му съобщение. Като стана дума за това… – той сграбчи телефона на Глицки и набра някакъв номер. – В обедна почивка съм – каза на Франи. – Някой да ме е търсил? – Когато затвори, поклати глава. – Никой.

– Извън града ли е или какво?

Харди повдигна рамене.

– Вероятно просто е зает. Плюс, че вече не съм от неговата страна, не го забравяй. Защитавам убиеца на Неш. Сега, ако искаш…

– Няма начин. Вече го прерових целия. Ако намериш някакво веществено доказателство, ще видя какво мога да направя, но… Според теб, сега Шин казва истината, а Фарис лъже без някаква явна причина, мисля, че на нито едното няма да се вържа. Знам, че Фарис не е убил Неш. Бил е в Таос. Засилил си се не накъдето трябва.

Харди не искаше да спори, знаеше, че няма смисъл да продължавала настоява.

– Добре, може би той ще ми се обади. Ако нещо изскочи, ще те уведомя.

Глицки шумно приключи с леда.

– Да, знам, това придава смисъл на живота ми.

– Мога ли да ги взема? – попита Харди, като събра описите.

– Не само можеш да ги вземеш – отвърна Глицки, – длъжен си да ги вземеш. Трябваше да чакам цяла сутрин, за да се изпразни кабинета, та да мога да ги снимам.

Харди потупа Глицки по бузата.

– Такъв сладур си – каза той. – Никога не се променяй.

Глицки изсумтя.

– Нямам и намерение.

Фаулър и Джейн седяха на банката на защитата, когато Харди влезе в съдебната зала в един и дванайсет. Селин вече беше на мястото си до пътеката на втория ред. Откри, че забавя, когато се изравни с нея и се насили да продължи през люлеещата се врата.

Фаулър не изглеждаше много по-добре. Харди издърпа стола си и сложи ръка на гърба му.

– Държиш ли се?

Джейн, от другата страна на баща си, разтревожено погледна към Харди. Насили се да прояви ентусиазъм.

– Имаме няколко интересни разкрития.

– Какъв глупак съм, Диз, винаги съм бил – външно, очите на Анди изглеждаха по-добре. Червенината беше избледняла, сенките отдолу – намалели. Но изражението в тях – или по-скоро липсата на такова – беше още по-тревожно. – Не е давала и пет пари за мен, нали?