Текст книги "Неоспоримо доказателство"

Автор книги: Джон Лескроарт

сообщить о нарушении

Текущая страница: 24 (всего у книги 33 страниц)

– Нека да го кажа по друг начин или да задам един допълнителен въпрос. И вие, евентуални заседатели в галерията, можете да вдигнете ръце директно от местата си. Колко от вас са чели за това дело или са чували за него от телевизията или радиото?

Тук-таме се появиха ръце, осем на местата за съдебни заседатели. Харди се извърна, за да погледне назад към галерията. Имаше още около десетина. През двата месеца, които бе прекарал в подготовка за процеса, повечето от неговите „градивни идеи“ се бяха изпарили през прозореца. Ако преместването на делото можеше да осигури по-големи шансове на Анди за справедлив процес, щеше да подаде иск за това. Но той беше наел консултант, който направи проучване и откри, че само между двайсет и три и трийсет процента от пълнолетното население на Сан Франциско изобщо беше чувало за делото. Първоначално това го шокира. Знаеше, че хората четат все по-малко, че са прекалено заети, за да следят текущите събития, но въпреки това…

– Някой от вас, които сте си вдигнали ръцете, смятали, че знае предмета на спора по това дело? – няколко ръце бяха свалени.

– Ще чуете доказателства, които могат или да потвърдят, или не онова, което вече си мислите, че знаете. Ще има ли някой от вас, останалите проблеми да приеме тези нови аргументи или доказателства? – По-слабо, отколкото Харди се беше надявал. Само четирима души и нито един от ложата на заседателите бяха вдигнали ръцете си.

– Добре тогава, мисля, че можем да продължим.

Чоморо започна с основното пресяване. Някой оттук присъстващите познава ли обвиняемия? Някой познавал ли е жертвата?

Прокурора или адвоката? Чоморо прочете списъка на предложени свидетели и попита дали някой не познава някой от тях. Скучната част приключи. Има ли някой от призованите съдебни заседатели, който да работи в силите на реда или като юрист? Някой член от семейството? А също и жертви на насилие? Или на друг вид престъпление? Някой бил ли е арестуван?

Петима от дванайсетте заседатели вдигнаха ръце по време на въпросите, висок процент. Чоморо продължи индивидуално с всеки един и отстрани и петимата. Петима нови вероятни заседатели заеха местата им.

Когато общата част приключи, Чоморо започна да разговаря с избраните един по един. Именно тук, преди юни 91-а, Харди можеше да стесни кръга значително, но сега беше оставен на милостта на въпросите на Чоморо.

На място номер едно седеше възпълна жена около четирийсетте. Тя се представи като Моника Селърс. Беше женена от седемнайсет години за един и същи човек и имаше три деца. През последните три години – след като децата пораснали достатъчно – започнала работа като счетоводителка на половин работен ден в една агенция за набиране на временен персонал, която се намирала в „Мишън“. Преди това била домакиня.

– Сега, г-жо Селърс – между другото, как предпочитате – госпожа или госпожица?

Тя нервно се изсмя.

– О, госпожа, определено. Аз съм г-жа Селърс.

– Добре, г-жо Селърс, нека да ви задам следния въпрос тогава. Моля и останалите заседатели да обърнат внимание. Ще разясня пред вас известни правни термини и една от думите, които ще чувате доста през следващите няколко седмици ще бъде „доказателство“. Съществуват два основни типа доказателства – пряко доказателство, например, когато очевидец вижда нещо и се заклева за това. Ако повярвате на този свидетел, тогава неговото или нейното твърдение ще бъде пряко доказателство. Косвеното доказателство може да бъде, например, отпечатък от пръсти…

Харди скочи.

– Протестирам, ваша светлост.

Чоморо, прекъснат в монолога си, се намръщи от банката.

– За какво протестирате, г-н Харди? Канех се да кажа отпечатъкът от пръсти върху предмет може да бъде косвено доказателство, че предметът е бил пипан от човека, който е оставил отпечатъците си върху него. За това ли искахте да протестирате?

– Не, ваша светлост. Съжалявам – той седна и Фаулър му прошепна, че трябва да се поуспокои, иначе съдебните заседатели щели да започнат да се настройват против него.

Чоморо се обърна отново към заседателите.

– Класическата аналогия, която може да се направи между прякото и косвеното доказателство е нещо, което ние наричаме аналогия на черешовия пай. – Чоморо изглеждаше леко смутен от готварското звучене на думите си. – Ако влезете в кухнята си и видите детето ви да яде черешов пай, тогава имате пряко доказателство, че то е изяло пая. Ако, от друга страна, влезете и видите наполовина празната чиния и лицето и дрехите на детето ви покрити с плънката от черешовия пай, тогава разполагате с косвено доказателство, че то е яло от пая. Едва ли е нужно да добавям, че двата типа доказателства могат да бъдат еднакво убедителни – съдебните заседатели кимнаха с разбиране и Чоморо, поуспокоен от положителната им реакция продължи: – Да вземем друг пример, тъй като доказателството е в основата на всеки процес. Какво бихте казали за червило върху цигара, което също може да бъде доказателство? Г-н Смит вижда г-жа Джоун да пуши определен тип цигари и да оставя петно от червило върху тях. Да кажем, че отива в друга стая от къщата й и вижда подобна угарка в пепелник в другата стая. Тази втора угарка е косвено доказателство, че г-жа Джоунс е била в стаята. Тя може да е била в тази стая, но това не е факт, доказан от пряко доказателство. Надявам се, че ви стана ясно.

– Това беше добре – прошепна Фаулър.

Харди кимна, съгласявайки се с него и погледна към Пулиъс. Тя бе забила поглед право напред.

– Както и да е – продължаваше Чоморо, – ако ви кажа, например, че що се отнася до правото, изобилието на косвени доказателства, при определени обстоятелства, може да бъде достатъчно за установяването на вина без всякакво съмнение, трудно ли ще ви бъде да го приемете?

Г-жа Селърс изглеждаше замислена.

– Не, мисля, че не.

Пулиъс сякаш потисна усмивката си. Харди задраска с кръстче място номер едно (не искаше да пропилява правото си на отвод, но тук нямаше друг избор), докато Чоморо кимаше на г-жа Селърс.

– А на някой друг ще му бъде ли трудно?

Първо един, после двама от вероятните заседатели, поискаха известно пояснение. Чоморо се зае с всеки поотделно, питаше ги за имената, семейното положение, професията – започваше да попълва формулярите. И тримата бяха мъже, двама около петдесетте, единият, чернокож около трийсетина годишен. Най-накрая и тримата се съгласиха, че биха могли да приемат указанията на Чоморо, въпреки че трябвало да има много косвени доказателства.

Което накара Чоморо да навлезе в педантични обяснения относно качеството, срещу количеството доказателства. Малко количество, но преки доказателства, можели да изместят изобилие от косвени или обратното.

Място номер две се заемаше от Шейн Полет, дърводелец, реликва от шейсетте с прошарена дълга коса и боядисана с връзване фланелка, средно дълга брада, толерантно изражение на човек, който се забавлява. Беше четирийсет и четири годишен, женен втори път, второ семейство, три малки деца. Две вече пораснали.

Харди започваше да разбира техниката на Чоморо. Щеше да обиколи бързо заседателите, като им задава технически въпроси или поставя по един-два правни проблема на всеки от членовете, разяснявайки ги на останалите. Ако целта му беше да придвижи нещата, щеше да успее. За целта, която Харди си бе поставил, това изобщо не беше достатъчно.

– Г-н Полет, позволете да ви задам един въпрос.

– Разбира се – отвърна Полет.

Явно непринудеността и непочтителното му отношение дразнеха Чоморо, но той се насили да се усмихне.

– Ако обвинението не разполага с някой, който да дойде и да каже: „Така стана, видях го“, ще приемете ли, че може да има и друг начин да се докаже, че нещо е станало? Да използвате примера ми?

– Разбира се, защо не?

Харди се наведе и прошепна на Фаулър.

– Защо ли ми харесва този човек?

Фаулър повдигна рамене.

– Грешен отговор за нас, но верния тон. Доста се колебая. Бъди нащрек.

Джейн им донесе сандвичи в залата, в която бяха разпределени на втория етаж в Палатата. Минаваше един и седем съдебни заседатели вече бяха назначени – Чоморо искаше заседателите да са готови за два дни максимум и Господ беше свидетел, наистина щяха да бъдат.

– Как сте? – попита тя.

– Взехме им акъла – отвърна бодро баща й. Издърпа един голям сандвич и бутилка газирано от торбата, която Джейн беше донесла – Няма ли картофки?

Джейн се плесна по челото.

– Извинявай, забравих картофките.

Харди придърпа кесията към себе си. Някои се правеха на смелчаци и се шегуваха, но неговото търпение беше на изчерпване.

– Дайте да си говорим за картофки, сега те наистина са най-важното нещо! – Той започна да отвива сандвича си. – Е, според мен е четири към три, леко в наша полза.

– Има ли някой, когото не понасяте? – попита Джейн, изражението й беше сериозно.

– Ще направя отвод на всеки, който не ми хареса, но човек няма кой знае за какво да се хване.

– Знам – намеси се Фаулър, – че да наречеш това разпит на свидетели е малко пресилено. Не мисля, че Лио знае добре какво прави.

– Кои от въпросите ви не е включил? – попита Джейн.

– Не става дума толкова за това – отвърна Фаулър.

Харди се намеси.

– Не ги кара да се отпуснат. Кои са тези хора? Какво мислят? Какви филми обичат? Хобита? Всичко. Когато свърши, няма да знаем нищо повече за тях, отколкото знаем сега. Гледаш с какво са облечени, дали имат приятна физиономия, дали не ни гледат така, сякаш мразят баща ти и с това се приключва. Това, плюс неговите така наречени обяснения на закона.

– Уважи главния ни въпрос – призна Фаулър. – Но какво можеш да очакваш от един политик?

– Той си е точно, каквото очаквах, но не ми се оправдаха много други очаквания, защо такъв лош късмет? Прекалено много облекчава тежестта на доказване, не мислиш ли?

– Е, знаем, че това влиза в играта.

Харди дъвчеше известно време.

– Трябва да има някакъв начин да се опровергае „осъзнатата вина“.

– Доколкото аз знам, няма – отвърна Фаулър.

– Само ако формално се бе съгласил на обичайната процедура. Дадох му двайсет въпроса върху разследването, възбуждането на делото, процеса със съдебни заседатели и така нататък.

– За какво ти беше това? – попита Джейн.

– Господи, там е всичко – отвърна Харди. – Всичко, което тези хора трябва да знаят и вероятно няма да узнаят, – че за възбуждане на дело всъщност се изисква представянето на минимум доказателства, че по време на заседанието на върховните заседатели не се допуска присъствието на адвокати, че в основата си това е игра на прокуратурата. Тези вероятни съдебни заседатели там, навън и без това са достатъчно стреснати. А ти им казваш, че други съдебни заседатели, и то върховни, смятат, че баща ти е убил Оуен Неш. Какво очакваш да си помислят? – Харди се извърна към клиента си. – Трябваше да обърне внимание на това. Да го включи в контекста.

Фаулър поклати глава.

– Няма, можеш да си сигурен. С това ни доказва, че според него, няма никаква връзка – Фаулър се усмихна мрачно. – Има си начин вижданията на един съдия да бъдат изразени в съдебната зала. Повярвай ми, много добре го знам. Твоите аргументи за спазването на обичайната процедура може и да послужат при обжалването, но трябва да бъдеш много хитър и да имаш голям късмет, за да направиш така, че да бъдат представени тук.

Джейн удари лекичко няколко пъти с бутилката си по банката.

– Господи, вие, момчета, знаете как да повдигнете духа на човек – каза тя.

Чоморо приключи с въпросите и попита дали някоя от страните желае да се възползва от правото си на отвод. На Харди определено не му се искаше да отхвърля първата жена, която бе разпитвана – с това нямаше да очарова съдебните заседатели, – но след като г-жа Селърс толкова категорично бе изразила вярата си в събирането на косвени доказателства, не му оставаше друг избор. Можеше да каже, че едновременно я изненада и обиди, сякаш се бе провалила на изпит. Той огледа единайсетте лица от лявата му страна, повечето проследиха с поглед г-жа Селърс, докато тя излизаше обратно през люлеещата се врата, която отделяше галерията от съдебната зала. Секретарката извика друго име, което да запълни празното място.

До четири и двайсет и пет бяха подбрали съдебните заседатели и двамата заместници. Състояха се от седем мъже и пет жени, четирима чернокожи – двама мъже и две жени – и, въпреки първоначалните опасения на Харди, един азиатец – петдесет и пет годишен очилат виетнамец, търговец на име Нгиен Минх Ро. Фаулър го бе задраскал върху схемата им, още щом започна да говори, но тогава Ро, който не разбираше съвсем законите на новата си родина, беше задал въпроса, който Харди толкова бе искал да бъде включен – как можело г-н Фаулър да се смята за невинен, след като върховните съдебни заседатели вече го били признали за виновен? На Харди му се прииска да разцелува мъжа. Все още можеше да го отхвърли, но имаше нещо в отношението му към Чоморо, докато процедурата по завеждане на делото се разясняваше, което изглеждаше обещаващо за защитата. За най-голяма изненада, Пулиъс не му поиска отвод и той беше включен.

Можеха да ги разпределят демографски по всевъзможни начини – седем мъже, пет жени; седем бели, пет цветнокожи. Щастието им се усмихна по отношение на надеждите им за научно инженерни типове – трима от заседателите се занимаваха до известна степен с компютри. Освен това, едната черна жена на средна възраст, Мерседес Тейлър, беше архитект.

Нямаше секретарки. Бяха запазили Полет, дърводелеца. Трима компютърджии, една архитектка, двама продавачи, една домакиня, двама занимаващи се с дребен бизнес (включително и Ро), строителен работник и гимназиален учител.

С напредването на деня Чоморо си беше сложил очила за четене, дружелюбното отношение явно намаляваше заедно със зрението му. До момента, когато започна да разпитва заместниците, към четири часа, беше толкова рязък, колкото старшина на строева подготовка, попита ги дали са чули нещо във въпросите и инструкциите на останалите съдебни заседатели, което да смятат, че ги прави негодни. Не? Добре, тогава. Претупа ги и двамата за по-малко от двайсетина минути.

49

– Не я обвинявам. Защо да иска да ти помага?

Под „тя“ Питър Струлър имаше предвид Мей Шин. Седеше на бюрото на своята „Моли“, с лице към нея, облегнал крака отстрани на стола й. Пулиъс се беше изтегнала назад, почти до стената и бе вдигнала глава към него.

– Реших, че съм се изразила много ясно в писмото си – каза тя. – Завела е около двайсет граждански иска. Фримън знае, че е по-вероятно да се плати на един почтен гражданин, който помага на властта да разреши убийството, за което е бил погрешно обвинен. Освен това, всички свидетели ще бъдат ченгета и прокурори. Можем да сме й от полза. Съди нас, но градът плаща. Струлър поклати глава.

– Просто ще я арестувам.

– За какво?

Със сериозно изражение Струлър отвърна:

– Какво ще кажеш за ШАС или нещо такова?

Пулиъс добре познаваше закона и никога преди не бе чувала за ШАС.

– Добре, захапах. Какво означава ШАС?

Струлър се ухили.

– Ами, шофиране в азиатско състояние. Винаги можеш да им го лепнеш.

Този човек беше непоправим.

– На мен ли така ми се струва, или имам чувството, че политическата ти благонадеждност отново изпуска?

– На кой му дреме на гъза – отвърна той, произнасяйки го съвсем ясно. Вдигна крака на облегалките на стола й. Навън през прозореца зад Моли беше тъмно като в рог, въпреки че едва минаваше обяд. Вратата й беше затворена. – Прати й призовка.

– Знам, но в мига, в който го направя, тя отива в официалния списък със свидетели.

– Да, добре, извини ме, но не са ли такива правилата?

Тя го дари с изражение „дръж се сериозно“ и той попита дали Харди не я е разпитвал.

– Твърди, че не е.

– Защо изобщо е разговаряла с теб?

Пулиъс се усмихна.

– Помолих Фримън да я склони да й поднеса лично извиненията си за онова, на което я подложих.

Струлър поклати глава с възхищение.

– Ти си една ужасна и жестока жена.

– Благодаря ви, сър. Накарах я да ми разкаже за Фаулър и за пистолета, но тя каза, че нямало да свидетелства срещу него.

– Хей, та тя не е омъжена за него. Да не би да има избор?

– Искам да я държа на моя страна, докато мога. Любезно писмо и т.н.

– Нуждаеш ли се от показанията й?

Пулиъс кимна.

– От съществено значение са.

– Добре – отвърна Струлър, – ето какво ти предлагам. Изчакай до последния момент, така че Харди да не разбере, после изпрати някого – някой следовател като мен самия – и я зашлеви с честитка.

– Какво ще рече това?

Струлър поклати глава.

– Хайде, Моли – каза той, – напъни си мозъчето. – Пред все така празния й поглед, той най-накрая отстъпи. – Вие, прокурорите трябва да излизате по-често на улицата. Призовка, Моли. Връчваш й призовка.

Харди включи коледните лампички, които беше завързал около предната порта в събота и неделя. Ребека, която вече ходеше, запляска с ръце и застина на място, като с всичка сила започна да крещи нещо, което звучеше като „що, що, що“. Харди я вдигна и я притисна към себе си.

– Лампа, лампа, лампа – каза той.

Бек поклати глава, кикотейки се.

– Не е ли най-страхотното дете на света? – попита Франи.

– В цялата вселена – отвърна Харди.

– Що – обади се Ребека. Някои от лампичките бяха започнали да мигат. Тя посочи към тях. – Що, що.

– Мисля, че ще стане философ – отвърна Харди. – Като баща си.

– Като чичо си Моузес, може би, не точно като баща си.

Франи, вече в осмия месец, беше прегърнала Харди през кръста. Проблемите, тласнали Харди към чашката през октомври, вече бяха зад гърба им. Работеше по много, но поне споделяше всичко с нея – плюс, че се смееха, закачаха се, радваха се на Бек.

Колата спря и паркира пред къщата им.

– Кой е това? – попита Франи.

Харди разбра мигновено. Целуна жена си по бузата и й подаде детето.

– Веднага се връщам.

Очакваше го някак си. Слезе по стъпалата и се запъти надолу по пътечката, която разделяше моравата, към портата на оградата. Неспокоен, я пресрещна там.

Тя беше облечена с дебело палто заради студа, ушите й бяха увити в нещо подобно на качулка. Ръцете й бяха напъхани дълбоко в джобовете. Парата от дъха й се задържаше в неподвижния въздух за миг, преди да се разсее.

– Не трябва да идваш тук, Селин.

Изглеждаше нестабилна, сякаш беше пила, но той бе достатъчно близо, за да го подуши.

– Трябваше да говоря с теб, а си си сменил телефона.

– Беше целия ден в съда, Селин. Утре ще говорим там.

– Днес не знаех какво да ти кажа.

Той въздъхна. Не можеше да го избегне.

– Добре.

– Аз, аз… – започна, после спря.

– Няма нищо – Харди чу вратата на къщата му да се затваря. Франи и Ребека бяха влезли вътре.

– Исках просто да знаеш, че разбирам. Не искам да ме мразиш, да мислиш, че аз те мразя.

Харди кимна.

– Хубаво е да го чуя. Аз определено не те мразя…

– Така се държеше.

– Не, просто се опитвах да не ти обръщам внимание. Това е различно. Нещо, което съм длъжен да направя.

– Да, разбира се, но аз ще продължавам да бъда там всеки ден. Трябва да го знаеш.

– Добре. Но не мисля, че трябва да идваш тук. Последния път…

– Знам. Бе грешка.

Спомни си уплашеното й бягство последния път, когато беше дошла до портата му.

– Животът ми е тук – каза той. – Забравих го за миг. Съжалявам…

– Не, не беше заради това, дори не беше и заради теб… ти просто изведнъж ми напомни толкова много на баща ми… – тя сграбчи портата, за да запази равновесие. – Не исках да прозвучи така, но жена ти, детето ти… онова, което аз не можах да имам.

Харди беше бръкнал с ръце в джобовете. Парата от дъха им се смесваше във въздуха между тях. Тогава изглежда тя се свести, възвърна самообладание.

– Твоят клиент, съдията. Ти явно не смяташ, че той го е направил.

– Не, не смятам.

– Тогава кой?

– Не знам. Търсим, но засега не разполагаме с много…

– С много ли?

– Ако трябва да бъда напълно искрен, с нищо.

– Горкият татко – прошепна Селин.

Нямаше какво повече да си кажат. Тя погледна към къщата му, кимна, извърна се и бързо се запъти към колата си.

Беше започнал да се придържа към определен режим вечерно време. Първо, изобщо не пиеше през седмицата, от неделя до четвъртък вечер. Вечеряше и помагаше на Франи за чиниите. Разговаряха за това как беше протекъл деня им.

После вземаше чаша кафе и отиваше в кабинета си за няколко часа, за както го наричаше, творческа почивка – хвърляше стрелички, преглеждаше показанията, които вече смяташе, че знае наизуст, разглеждаше всяко положение, което му хрумнеше и от страна на обвинението. Понякога се обаждаше на Ейб, просто за да го подръчне. Опитваше се да не работи в събота и неделя, както и в сряда вечер, въпреки че беше казал на Франи, че ще трябва да преустановят с „техните вечери“ по време на процеса и, разбира се, докато той траеше, нямаше да има съботи и недели.

Документацията по делото вече включваше шест пълни папки, четири изписани бележника и дузина касетки. Удивително е, помисли си той, че колкото и пъти да го прегледаш, винаги откриваш по нещо, което си пропуснал. Спомняше си курсовите работи, които бе подготвял в колежа, поправяше и поправяше, изчиташе отново и отново и после предаваше една, както си мислеше, изрядна работа, само за да си я получи обратно с печатна грешка или нещо объркано още в първия ред.

Но тази вечер хореографията беше завършена – балетът наистина започваше утре. Той подреди книгите, папките, бележниците и касетките върху бюрото си, загаси лампата в кабинета и обиколи къщата.

Надникна при Ребека, зави я с одеялото. Спалнята беше окъпана в синьо от идващата от аквариума светлина. В кухнята тенджери и тигани висяха подредени изрядно на куките по тавана, черният му тиган блестеше върху газовата печка.

Докато прекосяваше трапезарията, долови миризмата на лимоново масло от полираната маса, после – непогрешимо, съблазнително, незабравимо – аромата на коледната елха и мириса на дърва.

Франи седеше в креслото с широка облегалка до огъня, с вдигнати крака и подпрени на корема ръце. Единствената друга светлина в стаята идваше от елхата, проблясващи червени, зелени и сини лампички. Нат Кинг Кол пееше тихо на немски – „Oh Tannenbaum“. Харди долови всичко това само за миг.

– Готов ли си? – попита тя.

– Както и винаги ще бъда.

Франи потупа облегалката на креслото и Харди прекоси стаята и седна на пода до нея. Тя лениво прокара ръка по косата му.

– Мислил ли си за това какво ще стане след този процес?

– Не особено. Ще си имаме още едно бебе, ще се върнем към нормалния живот.

– Щастлив ли ще бъдеш в нормалния живот?

– Щастлив съм от този живот, Франи.

Огънят изпука. Знаеше какво има предвид. Беше във време на процес – всичко придобиваше особена важност, която излизаше извън пропорциите на ежедневната прозаична реалност. Тревожеше се да не се повтори срива, който бе преживял през лятото.

– Докъде стигнахте с нея? – попита тя.

Той я погледна изненадано. Ръката й още беше върху главата му. Лицето й беше ведро и спокойно, красиво на светлината на огъня.

– Не искам подробности – каза тя. – Оценявам, че сам се справяш. Знам какво означава едно увлечение и не смятам, че другият трябва да се намесва. Но ми е нужно да знам докъде е стигнало.

Харди се загледа в огъня, изведнъж долови, че музиката е спряла.

– Странно, но си мислех, че е Джейн.

– Не – можеше да увърта, но знаеше за какво го бе попитала. – Спря навреме. Нищо не се случи.

Тя въздъхна дълбоко.

– Не знам всичко, от което имаш нужда, Дизмъс, но ако ми кажеш, ще се опитам да ти го дам.

– Вече го правиш, Франи.

– Просто ти казвам – каквото и да стане – ще го преживеем. Но трябва да ме искаш…

– Аз те искам. Хей, нали затова съм тук.

– Добре – отвърна тя, – защото и аз съм тук затова.

50

– Добро утро.

Пулиъс изглеждаше любезна – приятелски настроена, отзивчива, момичето от съседната врата. Носеше дълги кафяви панталони и светло кафеникаво сако, чиято кройка не подчертаваше особено извивките й. Дългата до раменете кестенява коса ограждаше лицето й, почти лишено от грим. Усмихна се на всички, любезна, но делова.

– Искам да започна, като ви благодаря за проявеното от вас търпение вчера. Денят беше дълъг за всички ни и аз съм сигурна, че подобни дълги дни тепърва ни предстоят, но искам да ви уверя, че като съдебни заседатели, вие изпълнявате едно от най-важните задължения, които могат да бъдат поети от гражданите на нашето общество и вашето време и присъствие се оценяват както подобава.

Харди си помисли дали да не протестира – на Пулиъс не й влизаше в работата да масажира съдебните заседатели, това беше, ако изобщо имаше такава, ролята на съдията. Но знаеше, че трябва много да внимава с протестите. Освен това трябваше да предразположи съдебните заседатели, а ако протестираше заради думите на Пулиъс, че са оценени както подобава, без съмнение щеше да бъде изтълкуван погрешно.

– Въпреки че, като на повечето важни работи – продължаваше тя, – заплащането би могло да бъде и по-добро.

Сподавен смях. Дори и Чоморо се усмихна. Какъв чудесен човек беше тази прокурорка. Тя се запъти към банката си, премести един жълт бележник, после се върна обратно пред съдебните заседатели.

– Ще ви говоря много за онова, което знаем за обвиняемия Андрю Фаулър и мъжа, който той е убил, Оуен Неш. Подчертавам, че ще ви говоря много, защото без съмнение ще чуете, че…

Фаулър го сръчка. Рано или не, Харди все някога трябваше да се включи в играта.

– Протестирам, ваша светлост.

За негова изненада Чоморо кимна.

– Приема се – той погледна надолу към Пулиъс. – Просто изложете обвинението си, прокуроре. Това е вашето предварително изложение на фактите по процеса.

– Съжалявам, извинете ме, ваша светлост – любезна и невъзмутима, ах, тази Пулиъс. Тя продължи: – Рано сутринта в събота, на двайсети юни миналото лято – ветровит и бурен ден – жертвата по това дело, г-н Оуен Неш, се качва на яхтата си „Елоиз“ и се подготвя да предприеме, както се оказва, последното си пътешествие. Обвинението ще докаже пред вас, дами и господа, ще докаже без всякакво съмнение, че с него на „Елоиз“ онази сутрин е бил човекът, който го е убил – обвиняемият Андрю Фаулър.

Бивш колега на обвиняемия, също член на „Олимпик Клъб“ ще ви каже, че г-н Фаулър е споменавал за уреждането на среща с г-н Неш, за да търси финансови пожертвования от него. Това е било само повод, за да се запознаят.

Доказателствата ще потвърдят, че г-н Неш и неговият убиец са минали под моста „Голдън Гейт“ и са се отправили на юг по брега. Разполагаме с експерт по приливите и подводните течения, който ще ви каже с голяма доза точност къде точно Оуен Неш е бил хвърлен в морето, след като е бил прострелян два пъти с двайсет и петкалибров пистолет. Съдебният лекар ще обясни, че първият куршум е улучил г-н Неш малко над и вдясно от пениса, а вторият го е пронизал право в сърцето. Експерт по кървавите петна ще опише как този втори куршум е запратил г-н Неш зад перилата на неговата яхта, в океана, на пръв поглед удобно стечение на обстоятелствата за неговия убиец.

Ще ви докажем, че г-н Фаулър е опитен ветроходец и би могъл лесно да се справи с „Елоиз“ в открито море до вечерта, когато би могъл да я върне обратно в яхтклуба, дори и при силно вълнение. Метеоролог ще опише времето през тази вечер – имало е силни ветрове и са били давани указания за плавателните съдове. Не е никак чудно в такова време, че когато г-н Фаулър се е върнал, в яхтклуба не е имало никого.

Той е вързал яхтата, оставил я е отключена и никой не го е виждал, докато не е пристигнал на работа, точно тук, в същата тази сграда, в понеделник сутринта.

Можеше да отправи още един протест, но този път Харди просто си го отбеляза наум. Прокурорът нямаше право да обсъжда доказателствата в предварителното излагане на фактите.

Пулиъс не използваше бележки, но отново се върна към банката си, за да не създава впечатление за супержена. След като провери реквизита си, тя се обърна и продължи:

– Тъй като предвиждам каква ще бъде реакцията на защитата относно доказателствата по това дело – кимване към Чоморо, усмивка за заседателите, – ще ви кажа, че обвинението не е открило никой, който може да посочи към г-н Фаулър и да каже: „Това е мъжът, когото видях на «Елоиз» на двайсети юни с Оуен Неш“. Никой не е видял г-н Фаулър на „Елоиз“, освен Оуен Неш, а той е мъртъв.

„Добре – питате вие, – тогава защо сме тук?“ Тук сме – отговори си сама, – първо, защото моделът на поведение на г-н Фаулър през последните месеци не може да се обясни по-друг начин, освен ако не се приеме, че е осъзнавал собствената си вина. Лицемерие, измама, изоставяне на високите етични критерии…

– Протестирам, ваша светлост.

Чоморо кимна. Два от два, помисли си Харди, не беше зле.

– Приема се. Да се придържаме към доказателствата, г-це Пулиъс.

Тя отново се извини на съдията и на съдебните заседатели. Но това явно изобщо не я смути.

– Обвинението ще докаже, че г-н Фаулър е знаел точното местонахождение на оръжието, с което е било извършено убийството, на борда на „Елоиз“ и че е имал непреодолима причина да убие г-н Неш – най-стария и най-смъртоносния мотив на света – ревността. Г-н Неш го е бил изместил от сърцето на жената, която е обичал, за която след това рискува, и това е факт, а не предположение – рискува цялата си кариера и репутация на съдия и достоен човек.

Ще покажем, че обвиняемият първо е разкрил и след това е проследил съперника си с помощта на частен детектив, че е измислил план как двамата да се срещнат, че старателно си е подготвил алиби за съботата, в която е трябвало да се срещнат. Всичките тези факти говорят за осъзнатата вина на г-н Фаулър.

Но това не означава, че не съществуват и преки доказателства. Разполагаме с оръжието, например. И върху това оръжие – не отвън, а върху пълнителя, в който са патроните за пистолета – се намират отпечатъци на обвиняемия Анди Фаулър.

Раздвижване в съдебната зала. Харди знаеше, че това щеше да е точка за противника, но не можеше да направи нищо. Историята на Анди беше единственото, с което разполагаше.

Пулиъс продължи, бяха запленени.

– Е, това, разбира се, не е пряко доказателство, че г-н Фаулър е бил на „Елоиз“ с г-н Неш. Нито пък фактът, че не е бил видян никъде другаде. Нито разговорът с колегата му за запознанството с Оуен Неш по политически причини. Нито, най-накрая, ревността му, наемането на частен детектив, опитите му да скрие и потули всичките си действия, свързани с неговата любовница Мей Шин или неговия съперник Оуен Неш. Но прокуратурата на щата Калифорния смята, че взети заедно, доказателствата по това дело не могат да доведат до друго заключение, освен – виновен без всякакво съмнение. Андрю Фаулър някъде сутринта на двайсети юни 1992 г. предумишлено е застрелял Оуен Неш.