Текст книги "Неоспоримо доказателство"

Автор книги: Джон Лескроарт

сообщить о нарушении

Текущая страница: 18 (всего у книги 33 страниц)

– Затова ли се разделихте?

– Не, всъщност не. Беше скапаняк, предполагам, че съм го знаела през цялото време, но татко бе наел хора да го следят, докато беше на турне и се оказа, че изобщо не се държал като женен мъж. Така че – продължи тя, като присви рамене – анулирахме брака. Това е стара история, но ме отврати от мъжете за доста време. Плюс това, че бях богата. Знаеш ли, трудно е да намериш хора, на които да имаш доверие. Мъжете се опитват да те свалят, първо заради външността ти, после, ако открият, че имаш пари…

Газираната вода на Харди пристигна. Той я вдигна и се загледа през прозореца. Навън като че ли бе престанало да се смрачава.

– За какво си мислиш? – попита тя.

– Не знам точно. Че не е само свалянето по такива места. Искам да кажа, не си ли срещала някой в обикновения живот?

Селин поклати глава.

– Понякога, за малко. Но в обикновения ми живот винаги беше татко.

– Мисля, че оттук започнаха проблемите ни миналия път.

Тя се пресегна и отново го хвана за ръката.

– Няма да се караме повече. Не мога да обясня на другите как стояха нещата между мен и татко. Нормално беше да правим всичко заедно.

– Но той явно е имал личен живот, искам да кажа приятелки, а на теб, както изглежда, не ти е било позволено. Как може това да бъде честно? Как може да се живее така?

– Не знам как да го кажа или да го обясня, но беше нормално. Когато правиш нещата с татко, се чувстваш по определен начин. Попитай Кен.

– Не може да е същото. Той е женен, има си личен живот.

Тя го стисна по-силно за ръката.

– Аз си имам личен живот, Дизмъс, не се тревожи за мен.

– Мисля, че се тревожа – отвърна той. – Не знам защо, но наистина се тревожа.

– Знам – тя го пусна и прокара дланта си нагоре-надолу по бедрото му. – Вие сте много добър човек, г-н Харди. Иска ми се…

Не довърши онова, което беше тръгнала да казва. Нямаше нужда да го прави.

Те така и не стигнаха до споменаване на името на Мей Шин.

Харди се прибра у дома точно в седем. Ребека си беше легнала и спеше, една от постоянните им детегледачки беше във всекидневната и си говореше с Франи, а самата Франи беше облечена и готова за излизане.

Забави се вкъщи по-малко от пет минути. Искаше да надникне в стаята на Век и да нахрани рибите. Толкова.

Запътиха се към колата, паркирана на две пресечки надолу по „Клемънт“, хванати за ръце.

– Още ли сме скарани? – попита той.

– Не съм се карала с теб.

– Нито пък си се превъзнасяла по мен.

– Не бях съгласна с теб. Още не съм съгласна. Смятам, че работата ти отнема прекалено много от времето, и е заплаха за нас двамата и нашето семейство, не ми харесва да не ми казваш, какво правиш и къде ходиш.

– Трябва да се научиш да говориш открито, Франи. Да се изразяваш малко по-ясно.

– Не е смешно.

Изминаха останалата половин пресечка, без да си говорят.

– Значи, щом не можеш да го изкараш на шега, няма да ми кажеш нищо? – попита тя.

– Ще ти кажа.

Последният кавалер – отвори й вратата, после заобиколи от другата страна. Слънцето най-после бе залязло. Вдигна покрива на самурая, беше топло, въпреки че имаше полъх от океана.

– Кога?

– Кога какво?

– Кога ще кажеш нещо?

Харди се извърна назад. Поверителността явно не означаваше кой знае колко за Анди Фаулър. След като Джейн знаеше, тогава със сигурност и Чък Чък Бо-Бък беше посветен вече. А Харди никога не бе обещавал на Анди, че ще го запази в тайна. Беше го обещал единствено на себе си.

Беше го обещал единствено на себе си. Хареса му как звучеше.

Ето така се започваше. За подобни размисли явно всички ги биваше. Щом като веднъж си могъл да нарушиш обещанието, което си си дал, крачката до това да нарушиш обещанието, дадено на някой друг, изобщо не беше голяма. И то само, за да сложиш край на караницата.

Или пък можеше да изречеш някоя малка невинна лъжа, за да предотвратиш скандала в самото начало.

Всичко, което трябваше да направи, бе да издаде, да каже на Франи за Анди и щяха да прекарат една приятна и напълно заслужена вечер. Харди предположи, че почтеността му щеше да е съвсем леко накърнена – можеше да я възстанови през седмицата с няколко добри дела.

– Чули за Мей Шин днес? – попита я той. Още не беше, и Харди я уведоми за станалото.

Тя го изслуша и когато свърши, му каза, че било интересно, но нямало нищо общо със скарването им. Искал ли да й каже къде е бил снощи или не?

– Ходих да се срещна с един човек, който имаше правен проблем. Не мога да го дискутирам. Точка. Ако искаш да ми се сърдиш затова, сърди се.

Франи хапеше устната си, не толкова ядосана, помисли си той, колкото разтревожена.

– Ами останалото? – попита тя. – Допълнителните часове, прибирането вкъщи по тъмно, излизането посред нощ. Какво става с нас?

Между двете предни седалки в самурая имаше разстояние и той се пресегна към нея и я прегърна. Тя се притисна към него.

– Нищо не те заплашва – увери я той. – Работата ми не представлява заплаха за нас. Обичам те, Франи, разбра ли?

Тя кимна, с ръце около врата му. Пусна в ход резервното оръжие. Започна да плаче.

Когато се прибраха у дома, имаше обаждане от Кен Фарис. Джейн се извиняваше и Ейб Глицки се чудеше за линията, която прокуратурата щяла да поеме по случая.

Харди отиде в кабинета си, докато Франи откара детегледачката и започна да препрочита документацията по вече приключеното дело. Най-малкото приключено дотолкова, доколкото се отнасяше до Мей Шин.

Не знаеше какво щеше да предприеме прокуратурата, но си помисли, че той лично щеше да се върне отново към предварителните си изслушвания, да си заслужи нашивките, да спечели много дела и евентуално да се изкачи нагоре по стълбата до там, откъдето би могъл да се сдобие с няколко, падащи му се по право, убийства.

Нищо друго не можеше да направи. Не беше следовател. Знаеше, че Глицки, след погрешния арест, щеше да бъде безкрайно предпазлив. Не бе склонен да се забърква отново с Пулиъс. Франи беше права… Работеше прекалено много, не се забавляваше достатъчно. Превръщаше се в юрист, а ако това искаше, тогава по-добре беше да си намери работа като юрисконсулт, да изпраща сметки за по шейсет часа на седмица в продължение на пет или шест години и поне да натрупа пари, докато се рови в бумагите.

Беше оставил Селин в „Пери“ да си мисли какъв добър човек е. Реши, че може да е леко влюбена в него. Въпреки, че самият той знаеше, че се бе увлякъл по нея до определена степен и нямаше да продължи нататък. Беше направил избора си и не само, че щеше да го преживее, щеше да бъде щастлив от него.

Край, реши да затвори папката и да я прибере в шкафа до бюрото си. Подреди жълтите листове от личните си бележки в началото на разследването – първите му разговори с Кен Фарис, предположенията на Страут и т.н. – и ги постави най-отгоре на копието, което бе извадил от официалното досие.

В кабинета му беше тихо. Откъм спалнята се чуваше бълбукането на аквариума с рибки. Без всъщност да търси нещо конкретно, докато чакаше Франи да се прибере, той препрочете началните си бележки. Всичко му се стори толкова отдавна, толкова назад във времето.

Прелистваше страниците, полицейските доклади, разпитите на Глицки, часа на смъртта. Статиите на Елиът.

И изведнъж бълбукането от аквариума изчезна. В света му нямаше нищо друго, освен дразнещо, полупознато противоречие. Той обърна на една от първите статии на Джеф.

Кен Фарис му беше казал, че за последен път е видял Оуен Неш в петък по обяд, след обяд. Статията, цитираща Фарис като източник, гласеше, че Неш е бил видян от персонала в дома си за последен път в четвъртък вечерта.

Той отново погледна бележките си – петък около обяд, след обяд. Статията на Елиът – четвъртък вечер. Четвъртък вечер не беше петък по обяд.

Харди поклати глава, като разтърка очите си. За какво си мислеше? Фарис изобщо не приличаше на заподозрян в цялата тази работа. Той беше най-добрия приятел на Оуен Неш. Добре, всъщност той наследяваше компанията след смъртта на Оуен, това не беше…

Или беше?

Но единственото, което бе направил, бе да каже на Харди един ден, а на Джеф Елиът друг. Стресът от онези първи дни след смъртта на Неш без съмнение беше внесъл известен хаос в паметта му.

Но Фарис си падаше по подробностите.

Странно.

Той отново разтърси глава…

Франи стоеше на прага на кабинета. Не я бе чул да влиза, да затваря външната врата или да се приближава по коридора. Беше запалила лампата в спалнята и той не го беше забелязал.

– Изглеждаш така, сякаш си видял призрак.

Харди изплува от транса си, тръсна глава.

– Още от тази лудост – отвърна той.

– Мислех, че си приключил с нея.

Беше толкова мъчително, също като последния коняк – знаеш, че ако го изпиеш, ще те боли глава. Щеше, може би, да го спомене пред Глицки. Не беше негова работа.

– Приключих – отвърна той, като затвори папката. – Просто те чаках да се прибереш.

36

„Съдия гарантира гаранцията по делото за убийство на Оуен Неш. Адвокатът потвърждава алибито на Мей Шин. Прокуратурата ще трябва да оттегли обвиненията си

от Джефри Елиът, репортер на «Кроникъл»

В удивителната поредица от разкрития около делото за убийството на финансиста Оуен Неш, съдията от Върховния съд, Андрю Б. Фаулър обяви, че се оттегля от поста си, само часове преди да се разбере, че жилищна сграда, негова собственост е служила за допълнителна гаранция по гаранцията от половин милион долара на обвиняемата Мей Шин.

Според източници от областната прокуратура, следствието можело да изиска банковите сметки на обвиняем, ако съществуват евентуални съмнения, че парите, използвани за гаранция или за наемане на адвокат са придобити в резултат на престъпна дейност, като търговия с наркотици или, както е в случая, проституция. Г-ца Шин призна, че е била високоплатена компаньонка.

Както вече беше писано, адвокатът на г-ца Мей Шин, Дейвид Фримън представи две малки момчета като свидетели, които потвърдиха, че използвайки телескоп, са видели г-ца Шин в дома й по времето, когато областната прокуратура твърдеше, че е била на борда на яхтата на Оуен Неш, «Елоиз».

Областният прокурор Кристофър Лок снощи лично разпита двете момчета и обяви, че всички обвинения срещу г-ца Шин, свързани с убийство, ще бъдат оттеглени.

«Двама свидетели потвърждават алибито й – каза Лок, – така че дело няма да има. Все пак, спомнете си, убийството е било извършено с нейния пистолет, смятахме, че разполагаме с неопровержим мотив. Но боравим с много стриктно определен период от време в това дело и ако г-ца Шин си е била в апартамента събота следобед, тя не е могла да убие Оуен Неш.»

«Прокуратурата, разбира се, е обезпокоена от намеците за проява на расизъм по отношение на г-ца Шин и възнамерява да разследва тези обвинения и да наложи дисциплинарни мерки, ако се наложи.»

Връзката между съдия Фаулър и г-ца Шин остава неизяснена. Съдията, според слуховете, напуснал града, но главният съдия на Калифорнийския върховен съд, Бринкмън, който председателства щатския комитет по съдийска етика, заяви, че е «силно обезпокоен» относно твърденията за евентуалната връзка на съдия Фаулър с обвиняемата. «Когато съществува някаква връзка, колкото и далечна да е тя, между съдия и обвиняем, съдията трябва незабавно да се откаже от делото – каза Бринкмън. – Всеки пропуск в това отношение е грубо нарушение на съдийската етика. И подлежи най-малкото на отнемане на съдийските права.»

Дейвид Фримън отказа да коментира случая със съдия Фаулър, въпреки че със сигурност е знаел подробностите около гаранцията. Като се позова на поверителността в отношенията адвокат – клиент, той също така защити правото на г-ца Шин да не прави публично достояние личния си живот. Клиентката ми преживя достатъчно – каза той. – Тя не е извършила това убийство. Тя е невинна жена, неправилно обвинена и погрешно съдена.“

– Уоу! – каза Франи.

– Да – Харди беше на третата си чаша кафе. Бе прочел статията два пъти. Беше сащисан, че Анди всъщност е внесъл гаранцията на Мей, а не е сметнал за необходимо да го спомене, когато изливаше душата си пред него преди две вечери.

Слънцето проникваше през прозореца на тавана над печката и проблясваше по тенджерите и тиганите, които висяха на отсрещната стена. Ребека я кърмеха.

– Сигурна съм, че това няма нищо общо с приятеля ти с правния проблем, който не можеш да обсъждаш.

Плаващите пясъци на високо моралните подбуди. Харди се усмихна и си наля още кафе.

– Къде мислиш, че е отишъл?

– Мисля, че вероятно си е у дома, окопал се е и не вдига телефона.

– Какво още знаеш за това?

– Нищо особено.

– Не виждам как можеш да го запазиш в тайна. Откога знаеш?

Той дръпна вестника отново пред себе си.

– Това от около петнайсет минути. За връзката малко по от отдавна.

– Е, и каква е била връзката?

– А ти каква мислиш, че е била, Франи?

Франи още беше по халат. На рамото си имаше пелена, бебето, притиснато към нея, я мачкаше нежно. Ребека се оригна дълго и доволно.

– Добро момиче – каза Франи.

– Дай ми да я подържа.

Харди взе дъщерята на Франи – своята дъщеря – на ръце и й направи муцунка, която беше възнаградена с радостно гукане.

– Голямото момиче на татко. Не прекарвам ли достатъчно време с теб? – той доближи лицето си до нейното, вдиша уханието й, потърка бузата си в нейната. Франи заобиколи масата и се притисна към него, като погледна през рамото му.

– Ние сме щастливци – каза тя.

– Знам.

Но вестникът продължаваше да ги привлича и двамата. Франи се пресегна и го обърна на първа страница.

– Какво ще стане сега с него, Диз?

– Не знам. След като Мей Шин не е убила Неш, цялата работа просто трябва да отшуми. Няколко дни на нападки в пресата – права била, между другото. Спомняла ли си преспапието?

– Тя му го е подарила.

Харди кимна.

– Напомняло му е за разбитото му сърце, така че ми го е дал. Заменила го е с Оуен Неш.

– Значи не са се виждали повече, Анди Фаулър и Шин?

– Не, искам да кажа, това е най-важното.

– Тогава защо ще й плаща гаранцията? Защо ще бъде съдия на нейния процес?

– Не знам. Ако й помогне да се измъкне, евентуално би могъл да си я върне обратно.

– Това никога не става – отвърна Франи.

– Кое не става?

– Не сменяш някого за някой друг, за да се върнеш после обратно при първия. Ако си размененият, добре, може и да го правиш. Но ако сърцето ти изстине към някого… – тя повдигна рамене. – Просто не става така.

– Не знам дали сърцето на Мей е било изстинало, Франи. Жената е проститутка. Може и наистина да се е влюбила в Неш, но вероятно с него просто й е било по-изгодно от финансова гледна точка. Така че, като й е помогнал Анди с гаранцията… Може просто да е искал да се разбере, че и той има пари и ще ги похарчи за нея. По дяволите, половин милион, толкова пари наистина свидетелстват за сериозни намерения.

– И би останал доволен от това?

– Не знам. Предполагам. Както и да е, това е имал и преди.

Франи разтриваше гърба му, като се полюшваше напред-назад.

– Не – отвърна тя. – Той я е обичал и каквото и да е изпитвала Мей към него, сигурно е вярвал, че и тя го обича. Преспапието, забрави ли? Това е специален подарък. Послание.

– Хм.

– След като го е напуснала веднъж, не вярвам наистина да е мислел, че ще си я купи обратно. Вече е бил разбрал, че тя не го обича, дори и да го е вярвал преди. Тогава сигурно съществува друга причина.

Харди поклати глава и се облегна на Франи.

– Е, докато я измислиш, поне ще разбереш защо всичко това не ми даваше да заспя нощи наред – той се изправи и премести Бек на рамото си. – Но край с това.

– Просто ми е жал за Анди. Искам да кажа, ако онази жена Шин наистина е невинна, тогава той просто се отказа от всичко за нищо.

– Така е – отвърна Харди. – Хората непрекъснато го правят.

Той се отби до Глицки, преди да отиде в собствения си кабинет, но сержантът го нямаше. Написа му кратка бележка за несъответствието в показанията на Кен Фарис относно това, кога за последен път е бил видян Неш и реши, че с това задълженията му към делото „Оуен Неш“ приключват.

После, залепена в центъра на бюрото му, прочете „повиквателната“ от Драйсдейл, който искал да го види веднага, щом дойдел заедно с цялата документация поделото „Неш“.

Започваше да се превръща в навик, разходката до кабинета на Лок, въпреки че този път беше с издутото, специално „адвокатско куфарче“. Харди седна в преддверието, като се вслушваше в приглушените звуци, идващи през затворената врата. Секретарката изглеждаше необичайно заета, печаташе, попълваше. Интеркомът изжужа, тя го натисна и каза: „Да, чакал отвън.“.

Изминаха още няколко минути и Харди се облегна назад, отпусна се, кръстоса крака и взе спортната страница от ниския край на масичката до стола му.

Най-новото беше, че Боб Лъри се опитва да придвижи „Джайънтс“ или към Сакраменто, или към Сан Хосе, или към Портланд, въпреки че се споменаваше и Хонолулу – голямата бейзболна традиция на Хаваите. Проблемите на бездомниците, помисли си той. Това беше отбор, който никой не искаше да прибере у дома. Той обърна на класирането. До средата на годината – девет загуби, трето място. Не беше катастрофално, не беше и кой знае какво. Как можаха да си продадат Кевин Мичъл?

Вратата се отвори и Елизабет Пулиъс излезе. Не изглеждаше особено забързана, но въпреки това мина покрай Харди, без да отвърне на поздрава му, сякаш никога преди не го бе виждала.

– Приятен ден – каза той зад гърба й.

Драйсдейл беше на прага и го повика с пръст.

– Защо имам предчувствието, че разговорът няма да е сто процента приятелски? – попита Харди.

Лок директно мина на въпроса.

– Ти ли си казал на този репортер Елиът, че прокуратурата е изискала банковите сметки на Анди Фаулър?

– Не. Някой ви е казал, че аз съм го направил ли?

– Говорихме за изтичането на информация и т.н. и преди, нали така?

– Да, сър. Някой ви е казал, че информацията изтича от мен, така ли? Изисквали ли сме сметките му?

– Искам да ми кажеш всичко, което знаеш за Анди Фаулър.

– Пулиъс ли ви го е казала? Ако е тя, тогава лъже.

Драйсдейл, който стоеше зад гърба на Харди, с ръце в джобовете, пристъпи напред.

– Имаме проблем, Диз. Истински проблем. Ти имаш проблем.

– Фаулър – Лок не искаше да изостави темата.

– Какво общо имам аз с Фаулър?

– Оня ден са те видели да влизаш в чакалнята за свидетели с Джеф Елиът.

– Мога ли да попитам кой ме е видял? Или по-скоро, кой е сметнал за важно да ви уведоми?

– Това няма значение – отвърна Лок. – Важното е, че си знаел нещо, касаещо дело за убийство и си го скрил от нас.

Харди откри, че започва да му става горещо.

– Как да няма значение, по дяволите! Обвинявате ме в нещо, а не ми позволявате да се срещна с обвинителя си. Мислех си, че поне в една служба, в която се прилага закона, отделяме внимание на подробността да се стигне до истината.

– Ние вече знаем истината, Фаулър ти е бил тъст, нали?

– Това ви го е казала Пулиъс. Не можете да отречете.

– Не трябва да отричам нищо. Пулиъс, за разлика от теб, е дяволски добър юрист.

– А, да бе. Наистина свърши страхотна работа с Мей Шин, пъхна я зад решетките, няма що.

Драйсдейл се опита да успокои топката.

– Момчета…

– Ако Елизабет знаеше, че Анди Фаулър е поръчителствал за гаранцията на Мей Шин, тя щеше да дойде да ми го каже, а нямаше да го науча от вестниците.

– Е, пред нея и Гестапо бледнее.

Драйсдейл се намеси.

– Кога разбра за Фаулър, Диз?

Харди млъкна и си пое дъх.

– Знаеш ли, Арт, колкото и да е странно, не мисля, че вече сме установили, че съм знаел за Фаулър. Разполагаме с някакъв анонимен източник, донесъл, че ме е видял в чакалнята с Джеф Елиът. Въпреки че започвам да подозирам, че в малкото феодално владение на г-н Лок, тук, щом си обвинен, значи си виновен.

Областният прокурор беше скочил на крака.

– Не ми се прави на по-умен от мен, Харди.

– Прекалено късно е – той замълча, после добави. – Крис. Доколкото разбирам, аз съм по-умен от теб.

– Не знам какъв си, но това, което знам, е, че си уволнен.

– А ти, Крис… – Харди намали темпото, оттегляйки се. Погледна го право в очите. – А ти, Крис, си наистина един голям задник.

Премисляше го в „Лу“ над третата си черна от консерва, смесена със светла бира. През цялото време бяха възнамерявали да го уволнят. Не искаха никаква нова информация от него, нищо оневиняващо. Беше само претекст.

Като си помислеше само – преди да му зададат и един въпрос, му бяха казали да донесе всички документи по делото Неш в кабинета. Бяха решили да му ги вземат. Както и бяха направили.

Ха, момчета. Познайте какво?

Странното беше, че наистина бе укрил информация от тях. Но наистина не от него бяха изтекли сведенията за Фаулър и гаранцията. Беше разбрал за това сутринта, когато прочете вестника. Джеф Елиът го беше открил и бе използвал информацията, която Харди му беше дал за политиката с изземането, за да го направи да изглежда като информация, изтекла от прокуратурата. Съобразително момче бе Джеф Елиът и тази негова съобразителност му бе коствала работата, въпреки че в момента Харди смяташе, че това спадаше повече към категориите на услугите.

Така, че може би Лок и Драйсдейл в края на краищата имаха основание да го уволнят – той бе знаел за връзката между Анди Фаулър и Мей Шин и не бе го съобщил незабавно. Това беше цепене от колектива. Но, каза си той, дори и да имаха причини, не бяха правилните.

Още нямаше обяд. Реши да се обади на Франи, да види дали си е у дома и да ги заведе двете с Бек някъде да се наобядват хубаво.

37

От тримата мъже, с които помощник областният прокурор Елизабет Пулиъс спеше сравнително редовно, двама бяха женени и двама работеха в прокуратурата.

Единият беше областният прокурор Крис Лок, който я наричаше Пулиъс. Спеше с него заради интереса и властта – връзка с началника ти можеше да се окаже нож с две остриета, но въпреки това режеше само от едната страна. Всъщност, в случая Лок беше този, който щеше да изгуби най-много, ако излезеше наяве. Тя познаваше не само законите във връзка със сексуалния тормоз на работното място, но и последствията, ако знаеш как да се възползваш от тях, а тя знаеше как да го направи. Ако един влиятелен човек, който по случайност ти е и шеф, има интимна връзка с теб, това си е негов проблем. Ти си подчинената, той шефа. И би могъл – както често ставаше – да те уволни, ако не си отзивчива. Истинската уязвимост на много жени на работното място беше нещо, което вършеше хубава работа в ръцете на такива като Пулиъс. Още повече, че нямаше шансове нещата да се обърнат срещу нея. Например, начинът, по който бе насилила и манипулирала предявяването на обвинение срещу Мей Шин, след като беше измъкнала делото под носа на друг прокурор… Повечето останали помощник областни прокурори щяха да бъдат направени на бъзе и коприва от Лок. Вместо това – тъй като Лок знаеше, че Пулиъс е дяволски добър прокурор и че не се спира пред нищо, – да се пренасочи погледа и гнева му към новодошлата жертва в лицето на Харди бе толкова лесно, че почти не беше честно. Само дето нямаше нищо нечестно. Щом печелиш, честността е категория, която не важи.

Вторият й любовник се казваше Брайън Пауъл, за когото тя беше Елизабет. Брайън бе нейният „приятел“ от три години. На четирийсет и пет, представителен, политически благонадежден, разведен, без деца, борсов посредник, който имаше шестцифрен годишен доход и не й държеше сметка за нищо. Разбираше, когато беше заета. Смяташе да се сгоди за него (още не беше я молил, но тя можеше да го доведе до тази мисъл, ако поискаше), когато настъпеше моментът да се кандидатира за областен прокурор и един съпруг можеше да се окаже от полза; дотогава беше просто приятен човек, с когото да бъдеш и с когото да те виждат.

Другият мъж от прокуратурата – и в известна степен единственият опасен лично за нея – я наричаше Моли. Казваше се Питър Струлър, женен, баща на три деца. Оставяше я с впечатлението, че може както да я чука, така и да я напусне, въпреки че я чукаше с известна регулярност през последните четири или пет месеца. С диплома по право от „Дюк“ и три години във ФБР, Струлър беше едновременно умен и практик. Също така бе непочтителен и забавен. Като следовател в прокуратурата, той не беше под юрисдикцията нито на полицията на Сан Франциско, нито на шерифа. Работеше в отделно полицейско формирование към прокуратурата, което охраняваше свидетели в опасни райони, разнасяше призовки и от време на време провеждаше собствени разследвания.

Опасността от Питър Струлър се криеше в това, че Елизабет Пулиъс го харесваше много. Запозна се с него, когато я бе придружил, в рамките на официалните си задължения, за един разпит на някаква измет, от чиито показания се нуждаеше, за да опандизи други още по-нисши форми на живот. След като експедитивно, както тя си знаеше, беше свършила работата – бе разпитала свидетелите, които се криеха зад спуснатите си пердета, – тя бе излязла навън на слънце и бе видяла Струлър да играе баскетбол, гол до кръста, с осем чернокожи надувки в гимназиалните класове в един осеян със стъкла двор – малко момче, което си прекарваше страхотно. Беше се влюбила в него, стана неестествено срамежлива и си търсеше извинения, за да се виждат по работа, докато той не я попита директно и тя не му каза, докато пътуваха към поредното местопрестъпление, че мисли, че може би се е влюбила в него. Не трябвало да се тревожи затова обаче, беше добавила бързо. Щяла да го преодолее. Не искала да навреди на брака му.

– Бракът ми е стабилен – бе отвърнал той и бе спрял колата. – Нищо не може да застраши брака ми. Но мисля, че трябва да си изясним нещата.

И си ги изясниха на място в колата.

Сега отново седяха в колата му и ядяха китайска храна от кутии на един от паркингите на „Президио“. Имаше зайчета в Залива и се виждаше половината път до Аляска.

Струлър четеше на глас надписа върху лицевата част на салфетката, с която бяха увити пръчиците му.

– „Добре дошли в китайския ресторант. Моля опитайте вашата чудесна китайска храна с пръчици, традиция и типична черта на китайската славна история и култура“

Тя кимна.

– И гледката е хубава.

– Я виж това – отвърна Струлър. – Ако е вярно, защо е трябвало да изобретяват крановете?

– Крановете ли?

– Да, повдигачите, крановете.

– Ако кое е вярно?

Струлър прочете:

– „Научете се как да използвате вашите пръчици. Пъхнете едната под палеца и здраво я стиснете. Сложете и втората, като я държите така, сякаш държите молив. Дръжте първата пръчица в началното положение движете втората нагоре-надолу. Сега можете да вдигнете всичко“.

Той се опита да вдигне куфарчето.

– Просто не отговаря на истината. Как успяват? Аз не мога да го вдигна. Обзалагам се, че не можеш да вдигнеш дори и едно куче.

– Куче ли?

Той посочи към салфетката.

– Пише „всичко“. „Сега можете да вдигнете всичко“! Не си отваряш достатъчно очите, Моли. Нали ти си юриста? Надушвам голям процес. Престъпление от класа, фалшива реклама, големи мангизи.

Тя го остави да си мечтае. Това беше едно от нещата, които най-много харесваше у него, способността му да се откъсва от действителността чрез незначителни неща.

– Плюс, че пунктуацията им наистина куца. Не използват точки. Правило ли ти е някога впечатление?

Тя се пресегна и грабна куфарчето, постави го на скута си и отвори закопчалките.

– Защо имам усещането, че не споделяш интереса ми по този въпрос? Бъдещето е на Ориента, запомни какво ти казвам.

Тя го целуна по бузата.

– Работата преди удоволствието.

Той пъхна ръката си между краката й.

– Кой го е казал? Обзалагам се, че е някой юрист.

– Вие също сте юрист, г-н Струлър.

– Не, просто съм следвал право, никога не съм имал лекция върху работата преди удоволствието. Като се замисля, вероятно затова се провалих на държавния изпит. – Размърда леко ръката си. – Всъщност, така и не се дипломирах.

– Питър.

Той направи физиономия.

– Моли – сложи ръце в скута си. – Добре, какво?

– Това е убийство, извършено преди две седмици…

– От любимите ми.

– Мнението ми е, че полицията вече се обърка съвсем в него – става въпрос за случая Оуен Неш. Ейб Глицки се занимаваше с разследването и оплеска работата от самото начало.

– Късметлия.

– Добре. Няма да се заеме отново. Има много малко доказателства. Плюс, че човекът, който беше уволнен днес – Харди – двамата са, слабо казано, много добри приятели. Сътрудничеството на полицията ще бъде сведено до минимум за известно време.

– И ти се обръщаш към мен. Поласкан съм.

– Бих искала просто да му хвърлиш един поглед, нищо повече. Делото е важно и не искам да потъне. Здравата се изсилих заради него пред Лок. Който и да е убил онзи тип, направи ме да изглеждам доста зле.

Струлър се замисли за миг, после извади няколкото листа от куфарчето и ги прегледа.

– Това ли е всичко?

Тя кимна.

– Това е цялата документация. Има и още доказателства, оръжието, с което е било извършено убийството, такива неща, но всичко е проверявано по няколко пъти.

– Е, и какво искаш да направя аз?

– Да започнеш отначало. Нуждаем се от нова версия и тя е тук някъде. Някой е убил Оуен Неш.

– Ако ми кажеш, че нямаш никаква идея кой го е направил, ще бъде чиста проба лъжа и ще трябва да те напляскам.

Тя се наведе към него и го близна по ухото.

– Нямам никаква идея.

Независимо от убеждението на Елизабет Пулиъс, че полицията ще протака разследването, Глицки веднага се хвана за несъответствието, открито от Харди. Нямаше нищо по-хубаво от заподозрян, който лъже. Това отваряше всички врати и прозорци, пускаше вътре свеж въздух. Разбира се, не знаеше със сигурност, че Фарис е излъгал – може просто да се беше объркал, да не си бе спомнил правилно. Но беше записано официално – Глицки бе присъствал на разговора, спомняше си го – че веднъж е казал на бялото бяло, а после на бялото черно. Заслужаваше си да се помисли над това.

Собственият му рапорт по разпита на Фарис разкриваше, че той е бил в Таос през съботата, в която бе извършено убийството. Какво имаше в Таос? Не беше ли казал, че там нямало нито телефон, нито електричество? Някой друг беше ли го видял? Имаше ли го в списъка на пътниците? Хотел? Кола под наем?

Отбеляза си някои неща, записа си да се обади на полицията в Албъкърк, после се свърза с Фарис в кабинета му в „Оуен Индъстрис“, в южен Сан Франциско.

– Сержант, с какво мога да ви бъда полезен? – Зает човек и звучеше като такъв.

– Нали знаете, че делото отново беше подновено, сър. Изглежда Мей Шин не е била на „Елоиз“. И ако това е вярно, тогава тя не е убила г-н Неш.

– Разбира се, прочетох го. Не съм сигурен, че вярвам на това.

– Е, да, сър, но прокуратурата явно смята, че е вярно. И след като така стоят нещата, ние трябва да продължим разследването – последва едно от онези дяволски писукания. Глицки ги беше забравил.

– Само за миг, ако обичате?